Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати



Дата24.07.2016
Размер183.1 Kb.
#3959
ТипРешение
Решение на Съда от 22 април 1997 г.

към кратка библиографска справка

Celex номер

61995J0180

Автентичен език

Немски език

Дати

Дата на документа: 22/04/1997



Дата на прилагане: 09/06/1995

Класификатори

Класификатор по материя:

Социални разпоредби

Код на директория в съдебна практика

B-15.01 Европейска общност (ЕО) / Социална политика / Равенство между мъже и жени на работното място

Обща информация:

Автор:


Съд на Европейските Общности

Вид на акта:

Решение

Процедура



Вид на процедурата

Искане за преюдициално заключение

Националност на страните

Федерална Република Германия

Съдия-докладчик

Mancini


Генерален адвокат

Leger


Наблюдатели

Федерална Република Германия, Комисия, Институции, Държави Членки

Връзка с други документи

Договор:


ДЕИО

   Версия на документа в EUR-Lex

Решение на Съда от 22 април 1997 г.

Нилс Дрехмпел срещу Ураниa Имобилиенсервис ОХГ. – Искане за предварително заключение: Арбайтсгерихт Хамбург – Германия. – Социална политика –Равно третиране на мъже и жени – Директива 76/207/ЕИО – Право на обезщетение при проява на дискриминация при достъп до наемане на работа – Избор на санкции от държавите-членки – Определяне на таван при присъждане на обезщетение - Определяне на таван при съвкупно присъждане на обезщетения.

Дело С-180/95.

Ключови думи

1 Социална политика – Мъже и жени - – Достъп до наемане на работа и условия на труд – Равно третиране – Прилагане от държавите-членки - Избор на санкции за наказване на дискриминацията –Гражданска отговорност – Неприложимост на основанията за освобождаване, предвидени в националното законодателство – Изискване за вина - Недопустимост

(Директива на Съвета 76/207, Чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1)

2 Социална политика – Мъже и жени - Достъп до до наемане на работа и условия на труд –Равно третиране – Прилагане от държавите-членки - Избор на санкции за наказване на дискриминацията – Нужда от ефективни санкции с възпиращо действие, аналогични на тези, които се прилагат за подобни нарушения по вътрешното законодателство - Присъждане на обезщетение - Таван на обезщетение, който може да бъде присъден на кандидат за работа, спрямо когото е извършена дискриминация, основана на пол, при назначаване на работа – Допустимо единствено, ако дискриминацията не е решаващ фактор при отказа за наемане на кандидата - Таван при съвкупно присъждане на обезщетения, което може да стане в случай, че има дискриминация спрямо няколко кандидати за работа - Недопустимост

(Директива на Съвета 76/207)

Резюме

3 Kогато държава-членка избере да накаже, съгласно правилата, уреждащи гражданската отговорност на работодателите, нарушение на забраната за дискриминация между работници от мъжки и женски пол, нарушението на тази забрана трябва, само по себе си, да бъде достатъчно, за да може лицето, отговорно за нарушението, да бъде подведено напълно под отговорност, без да има каквато и да е възможност за позоваване на основанията за освобождаване от отговорност, предвидени във вътрешното право. От това следва, че Директива 76/207, и по-специално чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 от нея, изключват разпоредби на вътрешното право, които поставят обезщетението за вреди, причинени в резултат на дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването, в зависимост от изискването за вина.



4 Ако държава-членка избере да накаже нарушение на забраната за дискриминация между работници от мъжки и женски пол посредством присъждане на обезщетение, това обезщетение трябва да бъде такова, че да гарантира реална и ефективна съдебна защита, да има възпиращо действие по отношение на работодателя и при всички положения да съответства на претърпяната вреда.

Такава система на обезщетения трябва да позволява такова нарушение да бъде наказвано съгласно условия, както процесуални, така и материални, които са аналогични на тези, които се прилагат за нарушения на вътрешното право от подобен характер и значимост.

От това следва, че

- Директива 76/207 изключва разпоредби на вътрешното право, които за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право, предвиждат за горна граница тримесечна заплата за размер на обезщетението, което може да бъде предявено от кандидат, срещу когото е извършена дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването, тогава, когато кандидатът би получил свободното място, ако процедурата по подбор би се провела без дискриминация, но не изключва разпоредби на вътрешното право, които предвиждат за горна граница тримесечна заплата за размер на обезщетението, което може да бъде предявено от кандидат, тогава, когато работодателят може да докаже, че тъй като наетият кандидат е имал по-висока квалификация, неуспелият кандидат не би получил свободното място, дори и да не е имало дискриминация при процедурата по подбор.

- Директива 76/207 изключва разпоредби на вътрешното право, които, за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право, налагат таван от доходи за шест месеца върху общата сума на обезщетението, която, когато няколко кандидата претендират за обезщетение, може да бъде предявена от кандидати, срещу които е извършена дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването.

Страни


По дело С-180/95,

ИСКАНЕ за предварително заключение по чл. 177 от ДЕО от Арбайтсгерихт Хамбург (Германия) във висящото пред този съд производство между

Нилс Дрехмпел

и

Ураниа Имобилиенсервис ОХГ



относно тълкуването на Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 09.02.1976г. относно прилагането на принципа за равно третиране на на мъже и жени при достъп до наемане на работа, професионално обучение и повишаване в длъжност, и условия на труд (Официален вестник 1976, L 39, стр. 40),

СЪДЪТ,


В състав: Г.С. Родригез Иглесиас, Председател, Г.Ф. Манчини (Докладчик), Ж.С. Моитиньо де Алмейда и Л. Севон (Председатели на състави), С.Н. Какурис, П.Ж.Г. Каптейн, С. Гулман, Г. Хирш, Х. Рагнемалм, М.Вателет и Р. Шинтген, Съдии,

Генерален адвокат: П. Лежер,

Секретар: Х. Фон Холщайн, заместник- секретар,

след като взе предвид писмените становища, представени от:

- Нилс Дрехмпел, чрез Клаус Бертелсман, адвокат, Хамбург, и Хейде М. Пфар, професор,

- немското правителство, чрез Ернст Рьодер, министерски съветник към Министерство на икономиката, и Гереон Тииле, експерт към същото министерство, действащи като пълномощници,

- Европейската комисия, чрез Мари Волфкариус, от правната служба, и Хорстпетер Крепел, национален държавен служител на временно назначение към тази служба, действащи като пълномощници,

имайки предвид Доклада за заседанието,

След изслушване на устните мнения на г-н Дрехмпел, представляван от Клаус Бертелсман; на немското правителство, представлявано от Ернст Рьодер; и на Комисията, представлявана от Бернхард Янсен, юридически съветник, действащ като пълномощник, и Мари Волфкариус, на заседанието от 26.11.1996г.,

след като изслуша становището на Генералния адвокат по време на заседанието от 14.11.1997г.,

постановява следното

Решение


Основания

1 Чрез заповед от 22.05.1995г., получена в Съда на 09.06.1995г., Арбайтсгерихт (съд по трудовоправни спорове) Хамбург отправи към Съда искане за предварително заключение по чл.177 от ДЕО четири въпроса относно тълкуването на чл. 2 и 3 от Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 09.02.1976 относно прилагането на принципа за равно третиране на на мъже и жени при достъп до наемане на работа, професионално обучение и повишаване в длъжност, и условия на труд (Официален вестник 1976, L 39, стр. 40, по-долу „Директивата”),

2 Тези въпроси бяха повдигнати в производството между Нилс Дрехмпел и Ураниа Имобилиенсервис ОХГ (по-долу „Ураниа”) във връзка с обезщетение за вреди, претендирани за претърпени от г-н Дрехмпел в резултат на дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването.

Директивата

3 Целта на Директивата, съгласно чл.1, е да се приведе в действие в държавите-членки принципът на равно третиране на мъже и жени при достъп до наемане на работа, включително повишаване в длъжност, и до професионално обучение и относно условия на труд.

4 В този смисъл, чл.2, ал.1 от Директивата предвижда, че принципът на равно третиране на мъже и жени, следва да означава, че ‘се забранява каквато и да е дискриминация, основана на пол, било тя пряка или непряка, и по-специално по отношение на брачното или семейно положение‘.

5 Съгласно чл. 3, ал.1 от Директивата, прилагането на този принцип означава, че не следва да съществува каквато и да е дискриминация, основана на пол, в условията, включително в критериите за подбор, за достъп до всякаква работа или длъжност. Чл. 3, ал.2, б.’а’ предвижда, че държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да се осигури отмяната на всякакви закони, наредби или администартивни разпоредби, които противоречат на принципа на равно третиране.

6 Най-накрая, чл.6 от Директивата задължава държавите-членки да въведат в националните си правни системи такива мерки, каквито са необходими, за да се осигури възможност на всички лица, които смятат себе си за ощетени поради неприлагане спрямо тях на принципа на равно третиране, да преследват по съдебен ред правата си след евентуално обръщане към други компетентни органи.

Релевантно национално законодателство

7 Релевантните разпоредби на национално право относно равното третиране на мъжете и жените при наемане на работа се съдържат в Бургерлихес Гезетцбух (немският Граждански кодекс, по-долу ‘БГБ’).

8 Параграф 611а, ал.1 от БГБ предвижда, че работодател не може да извършва дискриминация, основана на пол, спрямо работник във връзка с договор или при приемането на мерки, по-специално що се отнася до учредяване на трудово правоотношение, повишаване в длъжност, даване на указания или уволнение. Разлика в третирането, основана на пол, е все пак допустима, ако договорът или мерките се отнасят до дейност, която, поради специфичния й характер, може да бъде извършвана едиснтвено от работници от определен пол. Тежестта на доказване, че дейността може да бъде извършвана само от работници от определен пол, лежи върху работодателя.

9 Параграф 611а, ал.2 от БГБ предвижда, че ако при учредяване на трудово правоотношение, работодателят стане отговорен за нарушаване на забраната за дискриминация, установена в подпараграф 1, кандидатът, спрямо когото е ивзършена дискриминация, може да търси съответно финансово обезщетение, не по-голямо от тримесечно възнаграждение. Едномесечно възнаграждение е това, което кандидатът би имал право да получи, в пари и в натура, при работа на нормален работен ден през месеца, в който работното правоотношение е трябвало да бъде учредено.

10 Параграф 611б от БГБ предвижда, че работодател не може да предлага работа само на работници от определен пол, освен в случаите, предвидени във второто изречение на Параграф 611а, ал.1.

Параграф 61б, ал.2 от Арбайтсгерихтсгезетц (Закон за организацията на трудовите съдилища, по-долу ‘АГГ’) предвижда, че ако няколко лица, спрямо които е осъществена дисриминация при учредяване на трудово правоотношение, предявят по съдебен ред искане за обезщетение съгласно параграф 611а, ал.2 от БГБ, общата сума от присъдените обезщетения следва да се ограничи, при искане от работодателя, до размера на шестмесечно възнаграждение или, когато една единствена процедура по наемане на персонал е била проведена от работодателя с цел учредяване на няколко трудови правоотношения, до дванадесетмесечно възнаграждение. Тогава, когато работодателят вече е удовлетворил искания за обезщетение, максималният размер, предвиден в първото изречение, следва да бъде намален съответно. Ако обезщетението, на което ищците биха имали право, надхвърля като цяло този максимален размер, индивидуалните присъждания на обезщетение, следва да се намалят в такова съотношение, че тяхната обща сума да съответства на този максимален размер.

История на спора

12 Съгласно документите по делото в основното производство, г-н Дрехмпел е кандидатствал с писмо от 17.11.1994г. за пост, обявен от Ураниа в ежедневника Хамбургер Абендблат. Обявата е била написана по следния начин:

‘Търсим опитна продавачка в нашия отдел по управление на продажби. Ако можете да се справите с хаотичните членове на фирма, ориентирана към продажби, ако имате желание да им правите кафе, да получавате малко.... и ако работите усърдно, вие сте точният човек за нас. Ние имаме нужда от някой, който да може да работи на компютър и да мисли с и за другите. Ако наистина сте готов да посрещнете това предизвикателство, очакваме Вашате молба за кандидатстване заедно с документи, предоставящи пълна информация. Но не казвайте, че не сме Ви предупредили...”

Ураниа не отговаря на писмото на г-н Дрехмпел, нито пък му връща документите, изпратени с молбата му за кандидатстване.

13 Заявявайки, че е бил най-добре квалифицираният кандидат за длъжността и че спрямо него е била извършена дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването, г-н Дрехмпел завежда дело в Арбайтсгерихт Хамбург за поправяне на вреди чрез плащане на обезщетение в размер на възнаграждение за три месеца и половина.

14 Също така, от документите по делото при националния съд, става ясно, че в паралелно производство пред друг състав на същия съд, друг кандидат от мъжки пол също е завел дело за обезщетение срещу Ураниа на подобно основание.

15 Арбайтсгерихт взема становище, че спрямо ищеца е била извършена дискриминация от страна на Ураниа, основана на пол, тъй като обявата за работа е била формулирана по начин, който не е неутрален и е била явно отправена към жени. Съдът също така установява, че не е имало ясни основания, които да оправдаят изключение по смисъла на Параграф 611а, ал.1 от БГБ, и заключава, че Ураниа е била задължена по принцип да изплати обезщетение на ищеца. Въпреки това, той също взема становище, че изходът на делото зависи от тълкуването на Общностното право. Поради това, съдът решава да спре производството и да отправи следните въпроси към Съда за предварително заключение:

1 Дали законова разпоредба, която изисква наличие на вина на работодателя като условие за присъждане на обезщетение за дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаване, противоречи на чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 от Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 09.02.1976г. относно прилагането на принципа за равно третиране на мъже и жени при достъп до наемане на работа, професионално обучение и повишаване в длъжност, и условия на труд?

2 Дали законова разпоредба, която предвижда като горна граница една тримесечна заплата като обезщетение за дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаване – за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право – за кандидати от който и да е пол, спрямо които е била извършена дискриминация по време на процедурата, но които въпреки това е нямало да получат работата дори и да е имало недискриминационна процедура по подбор поради по-високата квалификация на назначения кандидат, противоречи на чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 от Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 09.02.1976 относно прилагането на принципа за равно третиране на мъже и жени при достъп до наемане на работа, професионално обучение и повишаване в длъжност, и условия на труд?

3 Дали законова разпоредба, която предвижда като горна граница една тримесечна заплата като обезщетение за дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаване – за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право – за кандидати от който и да е пол, които в случай на недискриминационна процедура по подбор, биха получили работата, противоречи на чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 от Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 09.02.1976 относно прилагането на принципа за равно третиране на мъже и жени при достъп до наемане на работа, професионално обучение и повишаване в длъжност, и условия на труд?

4 Дали законова разпоредба, която, тогава, когато се претендира обезщетение от няколко страни за дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаване, предвижда като горна граница сумата от шестмесечна заплата за всички лица, жертва на дискриминация - за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право - противоречи на чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 от Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 09.02.1976 относно прилагането на принципа за равно третиране на мъже и жени при достъп до наемане на работа, професионално обучение и повишаване в длъжност, и условия на труд?

Първият въпрос

16 С първия си въпрос националният съд пита по същество дали Директивата и по-специално чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 от нея, изключват разпоредби на вътрешното право, които изискват наличието на вина при обезщетение за вреди, претърпени в резултат на дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаване.

17 В параграф 22 от своето решение Дело С-177/88 Декер [1990] ECR I-3941 Съдът постановява, че Директивата не поставя като условие изискване за доказване на вина при привличане под отговорност на лицето, виновно за дискриминация или пък липсата на каквото и да е основание, освобождаващо от такава отговорност.

18 В параграф 25 от това решение Съдът също постановява, че когато санкцията, избрана от държавата-членка е предвидена в правилата, уреждащи гражданската отговорност на работодателите, всяко нарушаване на забраната за дискриминация трябва, само по себе си, да е достатъчно, за да може работодателят да бъде привлечен под пълна отговорност, без да има каквато и да е възможност за позоваване на основанията за изключения, предвидени във вътрешното право.

19 Поради това, следва да се заключи, че Директивата изключва разпоредби на вътрешното право, които, подобно на Параграф 611а, ал.1 и ал.2 от БГБ, изискват наличието на вина при обезщетение за вреди, претърпени в резултат на дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаване.

20 Този извод не може да бъде повлиян от довода на немското правителство, че доказването на такава вина е лесно, тъй като съгласно немското право, вината предполага отговорност за умишлени действия или действия по небрежност.

21 Следва да се отбележи, че в това отношение, както се изтъква в параграф 25 от решението по делото Декер, Директивата не предвижда никакво основание за освобождаване от отговорност, на което лицето, виновно за дискриминацията, да може да се позове и не поставя като условие изискване за наличие на вина за обезщетение такива вреди, без значение колко лесно би било да се докаже вината.

22 Следователно, отговорът на първия въпрос, трябва да бъде, че когато държава-членка избере да накаже по правила, уреждащи гражданската отговорност, нарушаването на забраната за дискриминация, Директивата и по-специално чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 от нея, изключват разпоредби на вътрешното право, които изискват наличието на вина при обезщетение за вреди, претърпени в резултат на дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаване.

Вторият и третият въпрос

23 С тези въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, Арбайтсгерихт пита по същество дали Директивата изключва разпоредби на вътрешното право, които поставят таван от една тримесечна заплата върху размера на обезщетението, което може да бъде поискано от кандидатите, спрямо които е била извършена дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаванията. Съдът също пита дали отговорът на този въпрос се прилага еднакво както по отношение на кандидати, спрямо които е била извършена дискриминация по време на процедурата за подбор, но които поради по-високата квалификация на назначения, е нямало да получат работата дори и да е имало недискриминационна процедура по подбор, така и по отношение на кандидати, спрямо които е била извършена дискриминация по време на процедурата за подбор и които са щели да получат работата, ако подборът е бил проведен в отсъствие на дискриминация.

24 В това отношение, следва първо да се изтъкне, че въпреки, че Директивата не налага определена санкция върху държавите-членки, въпреки това чл.6 ги задължава да приемат мерки, които да са достатъчно ефективни за постигането на целта на Директивата и да гарантират,че засегнатите лица ще могат ефективно да се позовават на тези мерки пред националните съдилища (Дело 14/83 фон Колсон и Каман срещу Ланд Нордхайм-Вестфален [1984] ECR 1891, параграф 18).

25 Освен това, Директивата изисква, в случай, че държава-членка избере да накаже нарушаването на забраната за дискриминация чрез присъждане на обезщетение, това обезщетение да е такова, че да гарантира реална и ефективна съдебна защита, да има истинско възпиращо действие върху работодателя и във всички случаи да съответства на претърпените вреди. Чисто номинално обезщетение не би изпълнило изискванията за ефективно транспониране на Директивата (фон Колсон и Каман, параграф 23 и 24).

26 По същия начин, доводът на немското правителство,че обезщетение, състоящо се максимум от една тримесечна заплата е повече от номинално и представлява оценимо, значително и разубеждаващо финансово бреме, като по този начин присъжда на лицето, спрямо когото е била извършена дискриминация, значително обезщетение, не може да се приеме за добре обоснован.

27 Както Съдът постанови в параграф 23 от своето решение по делото фон Колсон и Каман, веднъж след като държавите-членки изберат да обезщетят вредите, претърпени в резултат на дискриминация, забранена от Директивата съгласно правилата, уреждащи гражданската отговорност на работодателя, присъденото обезщетение трябва да съответства на претърпените вреди.

28 Освен това, от заповедта за запитване, от отговорите, дадени от Съда на поставените въпроси и от обясненията, дадени по време на заседанието става ясно,че приложимите разпоредби на немското право по делото пред националния съд поставят определен таван върху обезщетението, който не се предвижда от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право.

29 При избиране на подходящото решение за гарантиране постигането на целта на Директивата, държавите-членки трябва да гарантират, че нарушения на Общностното право се наказват съгласно условия, както процесуални, така и материални, аналогични на тези, приложими за нарушения на вътрешното право от подобен характер и значимост (Дело 68/88 Комисията срещу Гърция [1989] ECR 2965, параграф 24).

30 От гореизложеното следва, че разпоредби на вътрешното право, които, за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право, предвиждат за горна граница една тримесечна заплата като обезщетение, което може да бъде получено при проява на дискриминация, основана на пол, при извършване на назначение, не отговарят на тези изисквания.

31 Следователно, въпросът, който трябва да се разгледа е дали този отговор се прилага еднакво както по отношение на кандидати за работа, които, тъй като успешният кандидат е имал като по-висока квалификация, е нямало да получат работата, дори и да е имало недискриминационна процедура по подбор, така и по отношение на тези, които биха получили работата, ако процедурата по подбор е била проведена в отсъствие на дискриминация.

32 В тази връзка следва да се има предвид, че, както параграф 25 и 27 от това решение изясняват, обезщетението трябва да съответства на претърпените вреди.

33 Независимо от това, такова обезщетение може да вземе предвид факта, че дори и да не е имало дискриминация при провеждане на процедурата по подбор, някои кандадати не биха получили работата, тъй като назначеният кандидат е имал по-висока квалификация. Безспорно е, че такива кандадати, които не са претърпели вреди поради изключване от процедурата по подбор, не могат да твърдят, че размерът на вредите, които те са претърпели, е същият като този на кандадатите, които биха получили работата, ако процедурата по подбор е била проведена при отсъствие на дискриминация.

34 Следователно, единствената вреда, претърпяна от кандидат, спадащ към първата категория, спомената в параграф 31 по-горе е тази, която е резултат от невземане под внимание на кандидатурата на кандидата поради дискриминация, основана на пол, докато кандидат, спадащ към втората категория, претърпява вреди в резултат на отказ да бъде нает, дължащ се по-специално на обективно грешно оценяване на неговата кандидатура поради дискриминация, основана на пол, извършена от работодателя.

35 Имайки предвид тези съображения, не изглежда необосновано държава-членка да предвиди законова презумпция, че вредата, претърпяна от кандидат, спадащ към първата категория, не може да надхвърля таван от тримесечна заплата.

36 В тази връзка, трябва да стане ясно, че работодателят, който има на разположение всичи молби за кандидатстване, е този, който трябва да докаже, че кандидатът не би получил свободното работно място, дори и да не е имало дискриминация.

37 Поради това, отговорът, който следва да бъде даден на втория и третия въпрос е, че Директива 76/207 не изключва разпоредби на вътрешното право, които предвиждат като горна граница една тримесечна заплата за размер на обезщетението, което може да бъде предявено от кандидат, когато работодателят може да докаже, че тъй като наетият кандидат е имал по-висока квалификация, неуспелият кандидат не би получил свободното място, дори и да не е имало дискриминация при провеждане на процедурата по подбор. В сравнение, Директивата изключва разпоредби на вътрешното право, които за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право, предвиждат за горна граница една тримесечна заплата като размер на обезщетението, което може да бъде предявено от кандидат, спрямо когото е извършена дискриминация, основанана на пол, при извършване на назначаването, тогава, когато кандидатът би получил свободното място, ако процедурата по подбор би се провела без дискриминация.

Четвъртият въпрос

38 С четвъртия си въпрос Арбайтсгерихт пита по същество дали Директивата изключва разпоредби на вътрешното право, налагащи таван от общата сума на обезщетение, платимо на няколко кандидати, спрямо които е извършена дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването.

39 Както твърди Съдът в параграф 23 от своето решение по делото фон Колсон и Каман, Директивата предполага, че санкцията, избрана от държавите-членки трябва да има истинско разубеждаващо действие върху работодателя и трябва да съответства на претърпените вреди, за да се осигури реална и ефективна съдебна защита.

40 Ясно е, че разпоредба като тази на параграф 61б, ал.2 от ‘АГГ’, която поставя таван от шестмесечна заплата върху общия размер на обезщетението за всички кандидати, жертва на дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването, когато няколко кандидата претендират обезщетение, това може да доведе до присъждане на намален размер на обезщетението и може да има разубеждаващо действие върху кандидатите, жертва на дискриминация, при предявяване на техните права. Такава последица не би представлявала реална и ефективна съдебна защита и не би имала истинско разубеждаващо действие върху работодателя както се изисква от Директивата.

41 Освен това, от заповедта за запитване, от отговорите на поставените въпроси от Съда и от обясненията, дадени по време на заседанието става ясно,че такъв таван върху общото обезщетение не се предвижда от други разпоредби на вътрешното гражданско или трудово право.

42 Въпреки това, както Съдът вече е заключил, процедурите и условията, уреждащи правото на обезщетение, основано на Общностното право, не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото тези, предвидени в сходни национални разпоредби (Дело 68/88 Комисията срещу Гърция, параграф 24).

43 Следователно, отговорът на въпроса следва да бъде, че Директивата изключва разпоредби на вътрешното право, които, за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право, налагат таван от шестмесечна заплата върху общата сума на обезщетението, която, когато няколко кандидата претендират за обезщетение, може да бъде предявена от кандидати, срещу които е извършена дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването.

Решение относно разноските

Разноски

44 Направените разноски от немското правителство и от Европейската комисия, които са представили становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. Тъй като това производство е стъпка във висящото производство пред националния съд, дотолкова, доколкото се засягат страните в основното производство, решението относно разноските е въпрос от компетентността на този съд.

Оперативна част

На тези основания,

СЪДЪТ,


в отговор на въпросите, отправени към него от Арбайтсгерихт Хамбург със заповед от 22.05.1995г., постановява:

1. Тогава, когато държава-членка избере да накаже нарушаването на забраната за дискриминация съгласно правилата, уреждащи гражданската отговорност, Директива 76/207/ЕИО от 09.02.1976г. относно прилагането на принципа за равно третиране на мъже и жени при достъп до наемане на работа, професионално обучение и повишаване в длъжност, и условия на труд, и по-специално чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 от нея изключват разпоредби на вътрешното право, които изискват наличието на вина при присъждане на обезщетение за вреди, претърпени в резултат на дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаване.

2. Директива 76/207 не изключва разпоредби на вътрешното право, които предвиждат за горна граница една тримесечна заплата като размер на обезщетението, което може да бъде предявено от кандидат, тогава, когато работодателят може да докаже, че тъй като наетият кандидат е имал по-висока квалификация, неуспелият кандидат не би получил свободното място дори и да не е имало дискриминация при процедурата по подбор. В сравнение, Директивата изключва разпоредби на вътрешното право, които, за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право, налагат горна граница от една тримесечна заплата като размер на обезщетението, което може да бъде предявено от кандидат, спрямо когото е извършена дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването, тогава, когато кандидатът би получил свободното място, ако процедурата по подбор би се провела без дискриминация.

3. Директива 76/207 изключва разпоредби на вътрешното право, които, за разлика от други разпоредби на вътрешното гражданско и трудово право, налагат таван от шестмесечна заплата върху общата сума на обезщетението, която, когато няколко кандидата претендират за обезщетение, може да бъде предявена от кандидати, спрямо които е извършена дискриминация, основана на пол, при извършване на назначаването.



Важна правна бележка: Само законодателството на Европейските общности, публикувано в книжното издание на Официален вестник на Европейския съюз, се счита за автентично.
Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali -> Reshenia%20na%20Sada%20na%20Evropeiskite%20obstnosti-ECJ
Reshenia%20na%20Sada%20na%20Evropeiskite%20obstnosti-ECJ -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
Reshenia%20na%20Sada%20na%20Evropeiskite%20obstnosti-ECJ -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г
materiali -> Психологическите измерения на дискриминацията
Reshenia%20na%20Sada%20na%20Evropeiskite%20obstnosti-ECJ -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница