Решение на Съвета относно актуализирането за 2010 2011 г

Брюксел, 21 декември 2010 г.

Методът за актуализиране на заплатите и пенсиите е неразделна част от целия пакет от реформи, въведени през 2004 г., който включва също създаването на категорията „договорно нает служител“ с по-ниска заплата, както и въвеждането на по-висока пенсионна възраст, по-ограничени пенсионни права, по-високи пенсионни вноски, специален данък, който се увеличава всяка година до 2012 г. (до максимум 5,5 %) и по-ниски заплати при назначаване.

Методът за актуализиране съгласно Правилника за длъжностните лица осигурява паралелизъм между развитието на покупателната способност на националните държавни служители и служителите на ЕС. Загуба на покупателна способност в посочените осем държави-членки се изразява в подобна загуба на покупателна способност за служителите на ЕС. За служителите, които работят в централите на институциите, актуализирането на заплатите се разглежда спрямо разходите за живот в Брюксел (размерът на актуализирането се определя чрез умножаване на индекса, отразяващ промените в разходите за живот в Брюксел, по специфичния показател, измерващ промяната в покупателната способност на националните държавни служители). За служителите на ЕС, които работят на други места, се прилагат индекси за сравнение на разходите за живот по месторабота с индекса за Брюксел.

Евростат изчислява актуализирането въз основа на статистически данни, предоставени от осемте държави-членки, а Съветът трябва да вземе решение преди края на всяка година.

Винаги има изоставане във времето, тъй като годишното актуализиране на заплатите се основава на предоставени от държавите-членки данни, които отразяват промените през предходната базова година и въз основа на които се определя актуализирането на заплатите и пенсиите в европейската администрация за следващата година. Поради това някои от неотдавнашните намаления на заплатите на национално равнище са отразени в актуализирането от тази година. Други ще повлияят на актуализирането за следващата година. Миналогодишните критики към метода бяха отправени в резултат на изоставането във времето, с което Евростат получава националните данни.

С течение на времето методът е доказал своите качества като механизъм, който е справедлив по отношение на персонала и европейските данъкоплатци посредством обвързване на актуализирането на заплатите в институциите на ЕС с развитието на покупателната способност на националните държавни служители. Благодарение на този метод отпада и необходимостта всяка година със Съвета да се водят оспорвани преговори относно заплатите.

Покупателната способност на държавните служители в осемте референтни държави-членки намаля с 2,2 % през референтния период (от 1 юли 2009 г. до 30 юни 2010 г.).

Това трябва да бъде отразено на европейско равнище за служителите на Европейския съюз.

Брюкселският международен индекс — целеви инфлационен индекс, който е еталон за чуждестранните служители в Брюксел, е 2,4 %. За да се постигне намаление на покупателната способност от 2,2 %, заплатите на служителите в Брюксел и Люксембург трябва да бъдат умножени по 0,1 % (за тях се прилагат еднакви критерии).

N.B.: Индексът за инфлацията в Белгия е по-висок (+2,7 %) от целевия международен индекс, като това се дължи на различните модели на потребление на местното население и чуждестранните служители (напр. по-голям дял на разходите за пътувания в чужбина, комуникации и наеми в сравнение с местното население).

Увеличение на заплатите в Брюксел и Люксембург с 0,1 % не означава, че то се прилага навсякъде, където работят служители на ЕС. За сметка на това намалението на покупателната способност с 2,2 % трябва да бъде отразено за всяка месторабота, като това води до различно актуализиране в различните центрове.

Например във Варезе, Италия, където се намира третото по численост работно място на Комисията след Брюксел и Люксембург (Съвместният изследователски център) с около 1 500 служители, заплатите ще намалеят с 5 %, предвид понижението на разходите за живот там.

От 2004 г. насам, когато методът бе включен в Правилника за длъжностните лица, заплатите на служителите на ЕС са загубили 4,2 % от своята покупателна способност.

Миналата година Съветът единодушно реши да не приеме предложението на Комисията, в което се отчитаха увеличенията в държавите-членки. Съветът прие увеличение с 1,85 %, вместо с 3,7 % — увеличението, изчислено в съответствие с метода, предвиден в Правилника за длъжностните лица.

В качеството си на пазител на Договора и на правото на ЕС и с подкрепата на Парламента впоследствие Комисията подаде иск за отмяна на регламента на Съвета поради нарушаване на Правилника за длъжностните лица. Съдът излезе с решение на 24 ноември 2010 г. Съдът реши, че както Комисията, така и Съветът са обвързани с метода за актуализиране на заплатите и пенсиите, посочен в Правилника за длъжностните лица, и не могат да дерогират от него, без да прибягнат до обикновената законодателна процедура.

Съгласно член 266 от Договора за функционирането на ЕС институциите, чийто акт е бил отменен, са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда. Затова понастоящем Съветът измени актуализирането за 2009 г., като одобри изцяло резултата от метода за 2009 г. (с 1,85 допълнителни процентни точки).

Вноските за пенсии, дължими от служителите на ЕС, се повишават от 11,3 % на 11,6 % от тяхната месечна заплата.

Специалните удръжки — специален данък, въведен през 2004 г. в рамките на реформата, ще нараснат от 5,07 % на 5,50 %.

Общото въздействие върху бюджета ще представлява спестявания в размер на 22,5 млн. EUR.

Намаление на покупателната способност на държавните служители в осемте референтни държави-членки: – 2,2 %.

Загуба на покупателна способност за служителите на ЕС: – 2,2 %.

Международен брюкселски индекс (инфлация): + 2,4 %.

Увеличение на брутната основна заплата на служителите на ЕС с месторабота в Брюксел и Люксембург: + 0,1 %.

Средностатистическо въздействие върху нетните заплати, включително увеличението на процента на вноските за пенсии и увеличението на специалния данък: -0,5 %.