Решение на тоя тъй важен за историята на българите и на славяните въпрос, поднасям скромния си труд пред благосклонното внимание на учените и любознателните

В България свастиката се среща в голямо изобилие най-вече в шевичната орнаментика, предимно самоковската и дупнишката. В повечето случаи знакът е ограден с малък четириъгълник или ромб, който се повтаря и образува бордюра около някоя централна форма, най-вече ромбовидна. Преимуществено се среща по шитите ръкави.

През 1912 година бе открито в Радомирско цяло съкровище от “варварски” сребърни монети с изображения, от едната страна съвокупление, а от другата ясно отпечатана свастика.

При изучаването на свастиката се изписа голямо количество литература и се създадоха много хипотези за нейното значение и произход. Изучаването даде повод за написването на интересната монография на Th. Wilson “The Swastika”, един от най-пълните трудове по тази материя.

[135] Фригийският надпис “Богас Темев...” на Мидас в тълкуването му от френския академик Перро (Histoir de l’art); Също при Владикин “История на древните траки”, кн. 1, стр. 8.

[136] “Древности приднепровья”, Б. И. и В. Н. Ханенко, 1899.

[137] Тук считаме за уместно да кажем няколко думи за названието на река Волга, което твърде много бе мъчено и превивано под законите на турската фонетика, за да се получи названието Булгар, като произлязло от Волга+ар = Болга+ар = народ на Волга. Всъщност, ето какво говорят за името Волга най-новите обстойни научни изследвания. В статията “Этнологическая исторiя поволжья”, отпечатана в известията на Казанския университет (1911, XXVII, стр.1), се разглеждат изследванията на Кузнецов и Хомяков, където за названието Волга се дават следните разяснения: коренът на думата произлиза от черемиско-мерянския език, където волгодо значи светлина; волгончо е мълния, а волготам е святка се.

“Тъй че, казва Хомяков, Волга значи светла, блестяща, в противолопожност на Шексна=тъмна.”

Както виждаме, и самата Волга, която често шушнеше на писателите за някакъв турски произход на думата Булгар, доказва се, че и тя свидетелства, може би твърде случайно, ако не за памтивечния Бог Ар, то поне за светлината, на която се покланяли нейните (на Волга) обитатели – българите.

Ще споменем и за санскритското значение на думата “ар”, като майсторство, изкуство-божествения гений на хората, което очебийно подсказва за всезнанието, всемогъществото на главния бог Ар, от когото хората са незначителни частички. По тоя санскритски принцип са се образували много съществителни, обозначаващи майсторство, действие, като: столар, вратар, цигулар, пекар, пахар, колар, грънчар, златар, каменар и т.н.

[138] Д-р Шишманов, Крит.пр. за Флорински, стр. 641.

[139] Херодот, IV, 59.

[140] Мнение за Тавити - Neumann. Die Hellenen im Skythenlande I, s. 257; Bonnel. Beitrage I, 232; Baehr, II, 398; Rawlinson, op.cit III, 43; Stein, op.cit. II, 10; за Истрия при гърците – Pr. Griechische Mythologie I, 336.

[141] Бонели (Beitrage I 421) обяснява този обичай с древно-иранското поверие, че в тялото на царя се намирал огън от бога.

[142] На тия плочки (такива са намерени 55) е представен бюста на Тавити, държаща съд, отдясно е скит, а отляво е олтар на огъня. Изработката напомня пантикапейските “варварски” теракоти с изображение на тъй наречената Астарта. На венеца с изображение на босфорския цар Рискуборис е представен същият олтар на огъня. По монетите на първия Арсакид от скитски род (цар Парфия) се явява за пръв път изображение на излияние пред също такъв олтар.

[143] Muller, Hist. Graeci minores, II, 377.

[144] За митологията на славяните виж Костомарова, Атанасиев, Крезневски, Фаминцин, Нидерле, Соколов, Зелински. За литовската – Deckentedt, Die Mythen sagem ind Legenden der Zamaiten.

[145] Херодот I, 216.

[146] Поклонението на Ойтосур се потвърждава и от намерените в царските могили бронзови знаци и знамена с грифони на върха. За връзката на грифона със слънцето говорят древните писатели Есхил, Филострат, Епифан и др., и в силата на тая връзка с голяма вероятност може да се допусне, че тия знаци са символи на бога на слънцето (“Скитския древности”, А. Данилевскаго, с. 179).

[147] При литовците, които се смятат за понемчени славяно-българи, невидимите покровители – прадедите от задгробния свят, се приемат за покровители на домашното огнище и на огъня. Оттук възниква силно развитото у литовците огнепоклонение (Енцикл. “Брокхаус”, стр. 813 – за главните черти на литовското почитание). Някои историци намират в литовската митология смесица от индийска вяра, ирано-персийска, келтогалска, гръкоримска и скандинавска.

[148] Charmoy, Relat.de.Masoudy etc. Mem.de.l’Acad. VI.

[149] Херодотр, IV, 78-80.

[150] Ситалк (ок. 431-424 г.пр.Хр.) е син на Терес, основател на Одриското царство. Той покорил родопските племена, част от пеонците до Струма, а също гетите и агатирсите. (Тукидид, II, 29 – прев. Кацаров в Пер.сп. LXII, бел. 85 и 86. При проф. Кацаров – “Битът на тракийците”, стр. 52)

[151] Херодот, IV, 76-77.

[152] “Няколко думи върху стат. на П. Драганов в изв. на Спб. слав. благотв. общ.” от К. А. Шапкарев, М. Сб. т. II, стр. 330.

[153] “По културата на старите траки”, проф. Г. Кацаров, 1903, П.сп. LXIII, стр. 732-3.

[154] Зап. Од. Общ., т. XXIX, 1911 – А. Лонгилов, стр. 90.

[155] Стат. “Слово о полку Игореве”, стр. 83, 1911.

[156] “The first King of Bulgaria who was converted to christianity was Bogoris” – R. Curzon (Ms of the 4 gospels in the old Bulgarian character, 1838).

[157] Пер.сп., год.XI, кн.LV – LVI, стр. 223.

[158] Библията – Цариград 1871 г., стр. 643.

[159] “Русскiя древности в памятниках исскуства”, т. III, 1980, стр. 1.

[160] Енц. Брокхаус – съответни букви.

[161] Отбелязани мимоходом в “Критически преглед” на д-р Шишманов, стр. 614.
[162] Същият, стр. 615, * същият, стр. 698; ** същият, стр. 700.

[163] Същият, стр. 617.

[164] Същият, стр. 619.

[165] С радост отбелязваме новите книги за траките: “Древните траки”, ч. II от Н. Йонков-Владикин и “Битът на старите траки според класическите писатели” от д-р Г.И. Кацаров, която се явява като първи изчерпателен труд по тоя въпрос в нашата литература.

[166] “По културата на старите траки”, Пер. Сп. 1903, LXIII, стр. 730.

[167] Херодот, III, 5 – по превода на Дринов. Тракийците около Р. Хр. били обединени под властта на гета Боребистас, съвременник на Цезаря (Strab.

VII, 3). Но след неговата смърт обширната му държава пак се разпаднала на племенни съединения и отделни общества.

[168] Strabon. VII, 32.

[169] Проф.д-р Шишманов, стр. 644-5.

[170] Проф. Кацаров за М. Ростовцев, спис. на Соф. арх. д-во, 1911, стр. 288.

[172] F. Fischer казва:

“Сходството, което се наблюдава между балканските народи от нос Матапан до северните Карпати в домостроеж, земеделие, вяра, нрави, обичаи, право, поезия, музика и пр., може да се обясни единствено и само с обстоятелството, че въпреки всички народни бури, въпреки всички размествания, народната основа на балканските страни си е останала същата от времето на античните траки.”

(Zeitschr. fur Ethnologie, 1910, с бележка от проф. Кацаров за траките.)