Решение на южноосетинския и абхазкия проблем с



Дата06.09.2017
Размер55.82 Kb.


ИЗЯВЛЕНИЕ

НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ
Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия, като осъзнава своята отговорност за осигуряване на оцеляването на братските им народи пред лицето на агресивния, шовинистки курс на Тбилиси.

В основа на този курс – провъзгласения през 1989 г. лозунг на Звиад Гамсахурдия „Грузия за грузинци”, който той се опитваше да реализира през 1992 г., като отмени автономиите на грузинската територия и хвърли грузинските войски да щурмуват Сухум и Тбилиси с цел със сила да утвърди извършваното беззаконие. Вече тогава в Южна Осетия беше осъществен геноцид. Осетинци бяха подложени на унищожение и масово изгнание.

Благодарение на всеотдайните действия на въстаналите срещу агресорите и усилията на Русия стана възможно да се прекрати кръвопролитието, да се сключи споразумение за прекратяване на огъня, да бъдат създадени механизми за поддържане на мира и разглеждане на всички аспекти на урегулиране.

През 1992 г. в Южна Осетия, а през 1944 г. – в Абхазия бяха създадени миротворчески сили, формирана структура за съдействие за укрепване на доверие със посредничество на Русия, за решаване на задачите на социално-икономическо възстановяване и въпроса за политическия статус. Тези крачки бяха подкрепени от ООН и ОССЕ, които се включиха в работата на съответните механизми, изпратиха своите наблюдатели в зоните на конфликтите.

Миротворческите и преговорните механизми макар и не без сложности, но все пак работеха, помагаха за сближаването на позициите, постигането на конкретните договорености.

Обаче, реалните перспективи бяха зачеркнати след като, в края на 2003 г. власт в Грузия беше завзета по „революционния„ път от Михаил Саакашвили, който веднага започна да заплашва със силовото решение на южноосетинския и абхазкия проблем. с

Още през май на 2004 г. в зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха въведени подразделения на спецназ и вътрешни войски на МВД на Грузия, а през август Цхинвал беше обстрелян от артилерия, беше направен опит на завземането му. При активното посредничество на Русия премиер-министър на Грузия Зураб Жвания и ръководител на Южна Осетия Едуард Кокойта подписаха протокол за прекратяване на огъня, а през ноември 2004 г. – документ за пътища за нормализиране на отношенията на основа на поетапния подход.

След загадъчната смърт на здравомислещия държавен деец Зураб Жвания през февруари 2005 г. Михаил Саакашвили категорично се отказа от всичките договорености.

Това включваше и неговото отношение към абхазкото урегулирането, в основата на което беше заложено подписаното на 14 май 1994 г. в Москва споразумение за прекратяване на огъня и разделяне на силите. В съответствие с това споразумение в зоните на грузинско-абхазкия конфликт бяха настанени колективните сили за поддържане на мира. Беше също създадена мисията на ООН за наблюдение в Грузия, формирана група приятели на Генералния секретар на ООН за Грузия.

Въвеждайки през 2006 г. при нарушаване на всички споразумения и решения на ООН грузинския военен контингент в Верхние Кодори, Михаил Саакашвили срина напредъка в процеса на урегулирането, който започваха в рамките на споменатите механизми, включително и реализирането на договореностите на Владимир Путин и Едуард Шеварднадзе през март 2003 за съвместна дейност за връщане на бежанци и откриване на железопътна връзка Сочи-Тбилиси.

Продължавайки открито да игнорира задълженията на Грузия и договореностите в рамките на ООН и ОССЕ, Михаил Саакашвили създаде марионетни административни структури за Абхазия и Южна Осетия с цел окончателно да бъде погребан преговорния процес.

Годините на управлението на Михаил Саакашвили бяха отбелязани от неговата абсолютна неспособност да се договаря, непрекъснати провокации и инсценировки в зоните на конфликта, нападения на руските миротворци, пренебрежително отношение към демократично избраните ръководители на Абхазия и Южна Осетия.

Откакто в началото на 90-те години поради действията на Тбилиси бяха разпалени абхазкия и югоосетинския конфликт, Русия правеше всичко възможно за съдействие на урегулирането им, като се основаваше на признанието на териториалната цялост на Грузия. Русия зае такава позиция, въпреки че при провъзгласяването на независимостта на Грузия беше нарушено правото на Абхазия и Южна Осетия за самоопределяне. В съответствие със закона на СССР „За реда на решаване на въпросите, свързани с излизане на съюзна република от СССР”, автономиите в състава на съюзните републики притежаваха право самостоятелно да решават въпросите за участието си в съюза и своя държавно-правен статут в случай на отделяне на тази република от СССР. Грузия възпрепятства на Абхазия и Южна Осетия да се възползват от това право.

Въпреки това Русия последователно следваше линията си, добросъвестно спазваше своите миротворчески и посреднически функции, стремеше се да спомага за постижение на мирните договорености, проявяваше издръжливост и търпение пред провокациите. Ние продължавахме да сме на същите позиции даже след едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово.

С агресивното нападение срещу Южна Осетия в нощта срещу 8 август 2008 г., което се придружаваше с многобройните човешки жертви, в това число на миротворци и други руски граждани, с подготовката на аналогична акция срещу Абхазия самият Михаил Саакашвили сложи кръст върху териториалната цялост на Грузия. Използвайки непрекъснато груба военна сила срещу народите, които по неговите думи, той искаше да види в състава на своята държава, Михаил Саакашвили не им остави друг избор освен да обезпечават своята сигурност и право на съществуване чрез самоопределяне в качеството си на независими държави.

Надали самия Михаил Саакашвили не е разбирал, какви последствия за грузинската държава ще има опит за силово решение на южноосетинския и абхазкия проблем. Още през февруари на 2006 г. в едно от интервюта той заяви: „Няма да издам заповед за провеждане на военна операция. Не искам да загинат хора, защото кръвта, пролята в Кавказ даже не е за десетилетия, а за векове”. Така че той знаеше, какво ще последва.

Не може да не се спомене и за ролята, изиграна от тези, които в продължение на всички тези години поощряваха милитаристкия режим на Михаил Саакашвили, доставяха му настъпателни въоръжения, нарушавайки правилата на ОССЕ и Европейския Съюз, съветваха го да не поема задължения за неизползването на сила и формираха у него комплекс за безнаказаност, в това число и в отношение на авторитарните му действия за потискане всяко противопоставяне в Грузия. Известно ни е, че на определени етапи външните покровители се опитваха да попречат на осъществяваните от Михаил Саакашвили безразсъдни военни авантюри, но той явно е излязъл от всякакъв контрол. Предизвиква безпокойство, че не всички са могли да направят обективни изводи във връзка с агресия. Едва появилите се надежди на реализацията на съвместната инициатива на президентите на Русия и Франция от 12 август 2008 г бързо изчезнаха, когато Тбилиси по същество отхвърли тази инициатива, а защитниците на Михаил Саакашвили се поведоха по него. Още повече, че САЩ и в някои европейски столици обещават на Михаил Саакашвили защита от страна на НАТО, призовават за превъоръжаване на тбилиския режим и вече започват да му доставят нови партиди оръжие. Това е пряка покана за нови авантюри.

Вземайки пред вид обръщението на южноосетинския и абхазкия народ, парламентите и президентите на двете републики, мнението на народа на Русия и позицията на двете камари на Федералното събрание, Президентът на Руската Федерация взе решение за признание на независимостта на Южна Осетия и Абхазия и за сключване с тях на договори за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ.

Като вземаше това решение, руската страна се основаваше на разпоредбите на Устава на ООН, на Хелзинския заключителен пакт, други основополагащи международни документи, включително Декларацията от 1970 г. за принципите на международното право, отнасящи се за приятелските отношения между държавите.Трябва да се подчертае, че в съответствие с тази Декларация всяка държава е задължена да се въздържа от каквито и да е насилствени действия, които лишават народи от правото им за самоопределение, свобода и независимост, да спазва в своите действия принципа на равноправие и самоопределение на народите и да имат правителства, представляващи целия народ, живеещ на тази територия. Няма никакви съмнения, че режимът на Михаил Саакашвили никак не съответства на тези високи стандарти, установени от световната общност.

Русия, която изпитва искрени чувства на приятелство и симпатия към грузинския народ, е сигурна, че рано или късно той ще получи достойни ръководители, които ще могат истински да се грижат за своята страна и да развиват взаимно уважителни, равноправни, добросъседски отношения с всички кавказки народи. Русия ще бъде готова да способства за това по всички възможни начини.


26 август 2008 година



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница