Решение по данъчнооблагателни актове в размер на 450 хиляди лева и лихви в размер на 270 хиляди лева по претенция от 2001-2002 г



Дата08.06.2018
Размер156.72 Kb.
ОТКРАДНАТИЯТ ЛИЦЕНЗ НА ЦСКА

Източниците на информация на разследващата група са: 1. Ръководство за национално клубно лицензиране на БФС (версия 3.0); 2. Ръководство за клубно лицензиране на УЕФА (версия 2.0.); 3. Пълната документация по случая, в т.ч. и финансова, предоставена от ПФК „ЦСКА”; 4. Консултации с водещи юристи от Германия, Италия и Холандия; 5. Консултации с ръководители на комисии и експерти на УЕФА; 6. Интервюта с преки участници и свидетели на процеса; 7. Документи, включително решенията на Лицензионната комисия и Апелативната комисия по лицензирането на БФС /от тук насетне ЛК и АКЛ/; 8. Други документи.

Със съжаление констатирахме, че по време на разследването се натъкнахме на явления, които представят Българския футболен съюз в много лоша светлина – организация, в която господстват групови и лични интереси, интриги, задкулисни действия и двойни стандарти, в което читателят сам ще се убеди.

І. Хронологията

1.

На 22 май 2008 г. в ПФК „ЦСКА” се получава решение на Лицензионната комисия (ЛК) на БФС, в което се отказва лиценз на клуба. Като основание за това са посочени пет причини: а) отсъствие на заверка от специалист на декларация-образец за медицински преглед на футболистите б) необходимост от продължение на договора за наем на стадион „Българска армия” за предстоящия сезон 2008 – 2009 г. в) липса на достатъчна и убедителна финансова информация, която да доказва, че ПФК „ЦСКА” е изпълнил стандарта за „работещо предприятие” г) неудовлетворена претенция на ПФК „Вихрен” д) наличие на осъдително решение по данъчнооблагателни актове в размер на 450 хиляди лева и лихви в размер на 270 хиляди лева по претенция от 2001-2002 г.

В решението е посочен седемдневен срок за обжалването му, считано от 22.05.2008 г. Ръководството на ПФК „ЦСКА” приема забележките като обективни и предприема незабавни мерки за тяхното отстраняване. На същата дата Лицензионната комисия на БФС отказва лиценз на ПФК „Левски” и ПФК „Литекс” с други аргументи, които не са предмет на настоящото разследване. С това Лицензионната комисия показва стремеж към обективност и равнопоставеност на футболните клубове.

2.

В посочения в решението срок за обжалване изпълнителният директор на ЦСКА Гарибов изпраща жалба до Апелативната комисия, в която: а) е представена декларация-образец за регулярен медицински преглед на футболистите, заверена, съгласно изискванията б) е представен договор за наем на стадион „Българска армия” за сезон 2008 – 2009 г. в) е изразено несъгласие с основни констатации на одиторския доклад и предложение за увеличаване на чистата стойност на имуществото на ЦСКА в частта „целеви резерви” със сума в размер на 5,2 млн. лв. на предстоящо Общо събрание на акционерите на клуба, предвидено на 19 юни 2008 г. Президентът на ЦСКА Александър Томов връчва на президента на БФС Борислав Михайлов актуализиран баланс на дружеството. Чрез него се доказва, че взетият от International Asset Bank кредит от 5,4 млн. евро не може да се третира като загуба и декапитализация. Това се потвърждава и от последващо писмо на банката, която информира, че към месец юни 2008 г. ЦСКА няма задължения към нея. г) е представено споразумение между ПФК „ЦСКА” и ПФК „Вихрен” за разсрочване на плащанията по трансфера на състезателя Удоджи д) е приложено Удостоверение от НАП от 18.04.2008 г. и се отхвърля тълкуването на ЛК за данъчни задължения от 2000-2001 г. на ФК „ЦСКА” – юридическо лице по ЗЛС, на което ПФК „ЦСКА” не е правоприемник. Представена е информация, че този спор се намира в съда и предстои да се разглежда от Върховния касационен съд, поради което не може да се счита, че по спорния казус има решение.



3.

В аргументите си от 21 май 2008 г. ЛК на БФС прави две грешки, които са следствие на невярна информация (по т.І.1.д) и неправилно одиторско тълкуване (т.І.1.в). Президентът на ЦСКА информира председателя на ЛК Петко Николов за това в телефонен разговор на 29 май, но последният по това време е в отпуска извън страната. Петко Николов обаче дава съвет документите и допълнителните доказателства да бъдат представени в Апелативната комисия по лицензиране (АКЛ) на БФС.

4.

На 30-ти май 2007 г. (петък) АКЛ на БФС „провежда свое заседание”. Комисията дава лиценз на ПФК „Левски” и ПФК ”Литекс”, но отказва такъв на ПФК „ЦСКА”, без да информира за това неговото ръководство. Своевременно обаче е информиран шефът на Левски - Батков, който в обширно интервю по „Дарик радио” още същия ден вечерта предупреждава властите и БФС, че „ако дадат лиценз на ЦСКА, ще вдигне голяма олелия”. Вечерта на 1-ви юни (неделя), Борислав Михайлов уверява Александър Томов в личен разговор, че проблем с лиценза няма да има. Това той прави и в други свои публични изявления. Двамата се договарят да се видят сутринта на 2-ри юни, понеделник.



5.

В 10:30 ч на 2-ри юни президентът на ЦСКА Александър Томов разговаря по телефона с председателя на АКЛ на БФС – Николай Георгиев. Едва в този момент той разбира, че е отказан лиценз на ЦСКА. Думите на Н. Георгиев са: „Каквито и документи да донесете, едва ли ще променя решението си.” Позицията на Борислав Михайлов е заявена така: „Аз съм „за”, но трябва да убедим Николай Георгиев.” В 15:00 ч същия ден се провежда среща между Борислав Михайлов, Николай Георгиев, Александър Томов, Красин Кръстев и Снежана Колева. Последните двама са служители в БФС. Ето как един участник в срещата описва разговора месец по-късно: „Борислав Михайлов търсеше някакъв изход. Александър Томов предлагаше всякакви компромиси и обясняваше, че финансовият баланс на ЦСКА е положителен и няма никаква причина да не бъде даден лиценз. Николай Георгиев мълчеше през цялото време, като създаваше впечатлението, че мнението на седящите около масата не го интересува особено много. За него решението „вече беше взето””, казва нашият източник.



6.

Към 16:00 ч Борислав Михайлов предлага на Александър Томов да вземе ново удостоверение от данъчната служба. В 17:00 ч Александър Томов намира шефовете на НАП, които по принцип са склонни да дадат необходимия документ. Те знаят добре, че подобна сума не може да затрудни ЦСКА, че тя не е проблем и за НАП особено в светлината на обстоятелството, че клубът и НАП са в процедура на изясняване на точно дължимите суми. Изненадващо обаче Н. Георгиев поставя непреодолимо условие – документът да бъде с дата 30 май. За Георгиев, както и за ръководството на НАП е ясно, че издаване на подобни документи със стара дата е невъзможно. С това си искане той фактически предрешава нещата. Тук задължително трябва да се отбележи фактът, че Николай Георгиев е шеф на Инспектората на Министерския съвет и ръководителите на НАП зависят от него в известна степен. Абсурдно е искането на Н. Георгиев документът от НАП да е с дата 30 май. Крайният срок на УЕФА за предаване на списъка с лицензираните от БФС клубове за участие в европейските клубни турнири е 31-ви май, който съвпада с неработен ден – събота, поради което за такъв се счита официално 2-ри юни. В член 4.4.1.3. от Ръководството на УЕФА за клубно лицензиране изрично се казва, че само клубовете, които изпълнят критериите, посочени в Ръководството за национално клубно лицензиране в крайните срокове, определени от УЕФА, могат да получат лиценз от националната асоциация да участват в клубните турнири на УЕФА от новия сезон. Срокът 30 май е определен едностранно от БФС, но това в никакъв случай не е изискване и не е срокът на УЕФА. Нещо повече, член 3.2.5.3. от Ръководството за клубно лицензиране на УЕФА поставя само едно ограничение – срокът за събиране на доказателства и аргументи да не е по-късен от крайния такъв, определен от УЕФА. А това е понеделник, 2-ри юни. И Н. Георгиев, и Б. Михайлов отказват да предприемат действия на 2-ри юни и да използват документите, представени на тази дата от ПФК „ЦСКА”.



ІІ. ЛЪЖИТЕ

При проведените от нас разговори с различни фактори, замесени в случая, се установяват два факта: Първо – че отнемането на лиценза на ЦСКА от председателя на АКЛ става след дълги, но тайни разговори както във футболни, така и в политически среди; Второ – че отнемането на лиценза е съпроводено с няколко публични лъжи, предназначени да заблудят българското общество и международната футболна общественост.



1. Лъжата, че лицензът е отнет от УЕФА

В чл.3.2.1.1 от Ръководството за Националното клубно лицензиране на БФС ясно е казано: „Лицензиращият орган е Българският футболен съюз.” Нито един ръководител или служител на УЕФА не е участвал във вземането на решението. Правата по издаване на лицензите са делегирани изцяло на БФС и на двете негови комисии – Лицензионна и Апелативна. При нашите разговори с висши служители на УЕФА се установи, че до вземането на решението за отнемане на лиценза нито един представител на европейската футболна централа не е бил информиран за проблема, нито питан за мнение. На въпроса ни по телефона към г-н Траверзо – шеф на Лицензионната комисия на УЕФА, той отговори – „това е въпрос изключително от компетенцията на БФС.” Тук се натъкнахме на поредица от груби нарушения на лицензиращите органи.



2. Лъжата, че УЕФА може да удължи срока за даване на лиценз

Още на 3-ти юни сутринта Б. Михайлов – президент на БФС, обявява публично, че отива в централата на УЕФА, „за да се бори” за възможността да се удължи срока, в който ЦСКА „може да си реши проблемите”. Б. Михайлов обаче не може да не знае, че това е лъжа. УЕФА няма такава практика и не допуска удължаване на срокове по лицензите, което е потвърдено пред нас от нейния генерален секретар. С изявлението си Б. Михайлов просто иска да се покаже загрижен за ЦСКА и като цяло да снеме отговорността и да отклони от себе си вината за случилото се. Ако обаче той действително е искал да помогне, е могъл да предприеме поредица от действия, които да доведат до приемане на документите на ПФК „ЦСКА” от АКЛ, представени на 2-ри юни.



3. Лъжата, че решението за отнемане на лиценза не може да се обжалва

Българският футболен съюз официално информира ПФК „ЦСКА” и цялата българска общественост, че решението на Апелативната комисия на БФС не може да се обжалва. Наетите от ЦСКА адвокати обаче имат друго становище, което показва, че БФС умишлено е заблудил всички, като е нарушил правата на ЦСКА. В чл. 61 от правилата на Арбитражния съд на УЕФА ясно се посочва, че подобни тежки казуси са от компетенцията на този съд. В чл. 62, т.3 се посочва, че срокът за обжалване е 10 дни(!). Тъкмо в тези 10 дни шефовете на БФС уж „молят УЕФА за отсрочка”, като същевременно изпращат информация към европейската футболна централа по случая, която, както ще видим, няма нищо общо с истината. През тези 10 дни срещу президента на ЦСКА и ръководството на клуба е организирана мащабна медийна кампания. Президентът А. Томов силово не е допускан до клуба. Блокирани са и останалите членове на ръководството. Така поради общия натиск върху клуба и обвиненията в корупция, както и поради лъжата, че БФС е последна инстанция – жалба не е подадена в предвидения срок.



4. Лъжата, че ЦСКА е във фалит

Такава информация е разпространена в УЕФА. Така са информирани и висши държавници в страната. На шефа на УЕФА – Мишел Платини и неговия генерален секретар е обяснено, че отстраняването на ЦСКА се дължи на „тежки финансови проблеми на клуба, който е в положение близко до фалита” и на корупция. Това е не само груба лъжа. Чрез нея върху престижа на шампиона на България и българския футбол е нанесен тежък удар. Истината обаче е съвсем друга. ЦСКА наистина има проблеми, които се дължат на решението на собственика на всички компании, свързани с клуба, да напусне страната. П. Митал обявява още през януари 2008 г., че ще продаде активите си в България, включително и футболния клуб. Затова спира неговото финансиране. В такива условия ръководството на ЦСКА успява с много трудности да гарантира: - нормално функциониране на отбора и спечелване на 31-та шампионска титла с 16 точки разлика - мащабно отбелязване на 60-ата годишнина от основаването на клуба; - спечелване на Суперкупата на България; - награда от авторитетното испанско издание Don Balon за най-добре представил се европейски отбор за изминалия сезон. Към 20 май 2008 г. съвкупните задължения на ЦСКА са 3-4 пъти по-малки от цената на търсените за покупка футболисти. Това се потвърждава още при отварянето на трансферния пазар през м. юни, когато, независимо от скандалите, ПФК „ЦСКА” реализира значителни печалби от трансфери на футболисти. В нито един момент от съществуването си ЦСКА не е спирал да обслужва своите задължения и да губи стандарта си на „работещо предприятие” . Самата концепция „работещо предприятие” (going concern) е дефинирана в Ръководството на УЕФА като такова предприятие, което ще продължи да функционира в обозримото бъдеще и което няма нито намерението, нито необходимостта от ликвидация, спиране на дейността или от търсене на защита от кредиторите си. Абсурдно е най-големият клуб в България, притежаващ трансферни права на футболисти за милиони евро и очакващ значителни приходи от участие в Шампионската лига на Европа, да бъде застрашен от горепосочените рискове. Това доказва, че лицензът на ЦСКА е отнет неправомерно. Непълни документи, забавени плащания, спорни счетоводни анализи – това го има при всички клубове, има го при всички стопански субекти, но декапитализация и фалит – за подобно нещо изобщо не може да се говори. От проведените от нас разговори с представители на УЕФА, български политици с отношение към случая и други се оказа, че Б. Михайлов, Н. Георгиев , Т. Батков, М. Касабов, К. Костадинов многократно са заблуждавали и държавници, и ръководители на УЕФА, че шампионът на България е фалирал финансово /close to insolvency/



5. Лъжата, че в ЦСКА има корупция и източване на пари

Всички проверки на НАП, ДАНС, АФР /Агенция финансово разузнаване/, проведени през юни-юли 2008 г. показват недвусмислено, че: - ПФК „ЦСКА” има напълно прозрачни финанси; - от ЦСКА не са източвани никакви средства в посока ръководители на клуба или трети лица; - всички плащания са на база договори, включително комисионни от продажба на футболисти; - администрацията на клуба по никакъв начин не е получавала проценти или комисионни от трансфер на футболисти. Всеки, преглеждал финансовата документация на ЦСКА, може лесно да установи, че в клуба има нулева корупция, да не говорим за пране на пари и подобни нарушения. Въпреки това и в разрез с изявленията на официални лица, само и единствено ЦСКА става обект на такива проверки и обвинения. В обществото остава съмнението, че в ЦСКА са се вършели нередни неща, че са присвоявани значителни средства, че ръководството на клуба е отклонявало средства в лична полза и т.н. Тази лъжа допълнително уронва престижа на ЦСКА и хвърля сянка върху целия български футбол. Вероятно, за да се оправдаят всички действия срещу клуба, против президента Александър Томов и изпълнителния директор А. Гарибов, е повдигнато обвинение за „длъжностно присвояване в особено големи размери” на 3-4 милиона евро. Парадоксален е фактът, че става дума за пари, отпуснати от компанията-майка на собственика и платени по договор и чрез законен банков превод като част от плащането по сделката за придобиване на клуба.



ІІІ. Решенията на Апелативната лицензионна комисия и тяхната юридическа нищожност

В решението на АКЛ и в действията на Българския футболен съюз има цяла поредица фактически, процедурни и юридически нарушения и несъответствия. Цялото решение е в разрез с практиката на УЕФА, която по наша оценка предполага допълнително разследване от УЕФА и завеждане на съдебни искове: а) че тя не е информирала ПФК „ЦСКА” за датата на своето заседание и за взетото решение б) че тя не е поискала допълнителни доказателства и документи (при очевиден спор, виден от жалбата) и което е нейно задължение, отразено императивно в Ръководството за национално футболно лицензиране на УЕФА в) че тя не е приела документите на ПФК „ЦСКА”, представени до 30-ти май вечерта и на 2-ри юни през деня. 1. Оборимо и несериозно е твърдението, че ПФК „ЦСКА” не отговаря на стандарта за „работещо предприятие” и че е декапитализиран. Ако решението от края на месец май е вярно, защо само две седмици по-късно Лицензионната комисия на БФС приема, че този проблем повече не съществува? Защо International Asset Bank издава документ, че ЦСКА няма непогасени задължения за участие в „А” група на вътрешното първенство? 2. Как така без намесата на външен спонсор и само със собствени сили клубът се е справил с плащането на 5 млн. евро за дни? Или от самото начало БФС и неговата комисия са гледали преднамерено на въпроса? 3. От всички документи, които проучихме, става ясно, че в ПФК „ЦСКА” няма и не е имало декапитализация или нарушаване на стандартите за „работещо предприятие” . Самата концепция „работещо предприятие” е дефинирано в ръководството за национално клубно лицензиране на УЕФА като „такова предприятие, което ще продължи да функционира в обозримо бъдеще и което няма нито намерението, нито необходимостта от ликвидация, спиране на дейността или от търсене на защита от кредиторите си”. Абсурдно е шампионът на България, притежаващ трансферни права на футболисти за милиони евро и очакващ значителни приходи от участие в Шампионската лига на Европа да бъде застрашен от гореспоменатите рискове. 4. Във всички публични изявления на шефове на БФС и Апелативната лицензионна комисия като причина за отнемане на лиценза се посочва „неплатени данъци” . Към 31-ви март 2008 г. ЦСКА има неплатени задължения към НАП, в размер на около 800 хил. лв., които са обявени от ръководството на самия клуб. От справките на НАП, които проучихме, се вижда, че разликите в сумите по ДДФЛ са значителни (30-40 на сто от общата сума на задължението) и са били в процес на изясняване. В националното Ръководство за лицензиране на БФС, утвърдено от УЕФА, на стр. 64 е посочено, че данъчни задължения „липсват, ако до крайната дата на подаване на документите – 31-ви март, задълженията са: предмет на спор, отнесен до компетентния орган и няма решение, по което да е влязло в сила изпълнение” . Със сигурност може да се твърди и документално да се докаже, че както към 31-ви март 2008 г., така и към 2-ри юни 2008 г. няма решение, по което да е влязло в сила изпълнение на НАП или който и да е друг орган по данъчни задължения на ЦСКА. Предмет на спор е размерът на данъчните задължения, обявени от клуба по ЗДФЛ, който е изяснен едва в края на юни 2008 г. или след станалия скандал с отнемането на лиценза. Без съмнение данъци са били дължими, но те не са могли да се внесат в съда поради трудностите на самата НАП да ги установи като точна сума. Към 31-ви март 2008 г. и към 31-ви май 2008 г. ЦСКА няма задължения към своите служители (състезатели, треньори и администрация). Ето защо да се твърди, че критерий F.04. от Ръководството за национално клубно лицензиране на БФС не е изпълнено, е юридически непрецизно и не отчита конкретната обстановка. 5. АКЛ пренебрегва факта, че последният възможен срок, в който е представено споразумението с ПФК „Вихрен” за разсрочване на дължимата сума за състезателя Удоджи, е 2-ри юни, а не 30-ти май, още повече, че в жалбата, представена преди 30.05, ясно е посочено, че такъв документ има. 6. Същата комисия потвърждава погрешната претенция на ЛК за изискуемост на задължения на ЦСКА от 2001-2002 г., представляващи предмет на съдебен спор, което е юридически парадокс. 7. Същата комисия писмено обявява, че не е нейна работа да се занимава с грешки на одиторите, което е в пряко противоречие с указанията на УЕФА и ръководството за национално клубно лицензиране. 8. АКЛ и БФС умишлено крият информация от президента и ръководството на ПФК „ЦСКА” до 2-ри юни 2008 г., което е грубо нарушение на принципите и разпоредбите на УЕФА и несъвместимо с професионалната етика.

ІV. Главният мотив – 8 милиона евро

1. ПФК „ЦСКА” става шампион на България с 16 точки разлика от втория в класирането ПФК „Левски” и се готви в годината на своя 60-годишен юбилей за пробив в Шампионската лига на Европа. Цената при класиране е голяма – възможни приходи от 7-8 млн. евро. Не е случайно, че най-активен публичен играч за отнемането на лиценза е шефът на ПФК „Левски” Тодор Батков. Документирали сме шест негови публични изявления, от които се вижда, че по всякакъв начин и с всички възможни средства той лобира за отнемането на лиценза на ЦСКА. Батков се хвали, че той е „пре....л ЦСКА”, че „трябва да им се отнеме лиценза за шампионска лига”, че „всичко е било готово и само са чакали датата” и т.н. 2. Нашето разследване показва, че поне няколко члена на Изпълкома на БФС са били посветени в тайната на подготовката за отнемане на лиценза на шампиона на страната преди 20 май 2008 г. – сред тях са един вицепрезидент; членът на Изпълкома, депутат от ДПС и страстен „левскар” Камен Костадинов, М. Касабов и възможно още няколко. Налице е мощна „синя доминация” в БФС, която в случай като този играе роля на „задкулисна, но решаваща подкрепа”. Поне 7 от 14-те члена на Изпълкома на БФС (един е напуснал) произлизат от или подкрепят ПФК „Левски”. В ръководството на УЕФА за клубно лицензиране многократно се призовава лицензиращите органи да се предпазват от „конфликт на интереси”. В родния БФС, в неговия Изпълком и двете му лицензионни комисии този „конфликт на интереси” е очевиден. В грубо нарушение на принципите на УЕФА, при очевидни правни и процедурни несъответствия, БФС „подарява” правото да участва в Шампионска лига на „своите хора” от ПФК „Левски”. От интервюта на „сини” ръководители и състезатели през юни-август 2008 г., които сме анализирали става ясно, че 8-те млн. евро са разпределени предварително, което е показателно и заслужава допълнително разследване. Грубо нарушение е също така неспазването на правото за равнопоставеност на клубовете от Изпълкома на БФС, което е основно изискване на УЕФА. БФС и неговите Лицензионна и Апелативна комисии грубо пренебрегват данните за укриване на данъци (върху дохода) от ПФК „Левски” и още няколко клуба. От справката, която имаме, се вижда, че ПФК „ЦСКА” плаща данък върху доходите на своите играчи (и останалия персонал) 2-3 пъти повече от Левски и 5-10 пъти повече от другите клубове. Изключено е тази разлика да идва от разлика в заплатите, която за 2007 г. е била не повече от 15-20 на сто. Самото БФС също има съществени задължения към държавата и е непростимо на същото основание да отнема лиценза на ЦСКА или който и да е друг клуб въобще.



V. Политическо вмешателство

От проведените от нас разговори и направени интервюта става ясно, че отнемането на лиценза на ПФК „ЦСКА” е било дискутирано и съгласувано на политическо равнище. 1. Ето цитат от публично и протоколирано от нас интервю на Тодор Батков: „Ние знаехме за проблемите им. Всичко беше подготвено. Сроковете им бяха минали и само чакахме. Обади ми се президентът на републиката. Викам му: „ Георги, само да им дадете лиценз на тия, че ще вдигна здрава олелия”. Това протоколирано изказване на Батков ясно показва наличието на дълга и мащабна подготовка за отнемане лиценза на ЦСКА. Още през април 2008 г. той казва: „ Може и да станат шампиони, но няма да играят в Шампионска лига”. Ден след решението на Апелативната комисия за отнемане на лиценза, за което ръководството на ЦСКА не е информирано, на 31 май късно вечерта, Батков дава пространно интервю пред Дарик радио, в което ясно казва, че ЦСКА няма да получи лиценз и на нейното място в Шампионска лига ще участва Левски. Откъде идва тази увереност на Батков? Нашите проучвания показаха, че подготовката на удара срещу ЦСКА е минала през три етапа: - масирана медийна кампания през есента и зимата на 2007 г. и началото на 2008 г. във вестниците, контролирани от Батков; - постоянна комуникация и контрол върху мнозинството в Изпълкома на Българския футболен съюз и шефове на основни комисии и ангажирането им в отнемането на лиценза; - натиск, ангажиране и дезинформиране на политици от управляващата коалиция. Анализът, който направихме показа, че за 10 месеца /до май 2008 г./, са публикувани над 2