Решение по дело c 154/11 Ahmed Mahamdia/Алжир

Служба „Преса и информация“	Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 103/12 Люксембург, 19 юли 2012 г.
	Решение по дело C 154/11 Ahmed Mahamdia/Алжир

Г н Mahamdia, който има алжирско и германско гражданство, работи за алжирската държава като шофьор към нейното посолство в Берлин (Германия). Той оспорва своето уволнение пред германските юрисдикции като претендира обезщетение. Алжир обаче твърди, че като чужда държава се ползва с признат от международното право съдебен имунитет в Германия, съгласно който държава не може да бъде подчинена на юрисдикцията на друга държава. Освен това Алжир се позовава на клауза от трудовия договор, който я обвързва с г н Mahamdia, съгласно която в случай на спор компетентност за разглеждане имат само алжирските съдилища.

При тези обстоятелства Landesarbeitsgericht Berlin-Brandenburg (Върховен трудов съд на региона Берлин-Бранденбург) отправя запитване до Съда за тълкуване на Регламент № 44/2001¹, с който по-специално се установяват правила относно съдебната компетентност в областта на индивидуалните трудови договори. Правилата имат за цел да се осигури адекватна защита на работника или служителя, в качеството му на по-слаба договаряща страна. По тази начин, когато работодателят е с местоживеене извън територията на Европейския съюз, работникът или служителят може да предяви иск пред юрисдикция на държавата членка по местонахождение на „представителството“ на работодателя, в което полага своя труд.

Предоставеният от Съда отговор в решението му от днес е, че посолство на трета държава в държава членка представлява „представителство“ по смисъла на регламента в спор относно трудов договор, сключен от посолството от името на изпращащата държава, когато осъществените от работника или служителя функции не се отнасят до упражняването на публична власт.

В действителност, като всяка друга обществена институция, посолството може да бъде носител на права и задължения с гражданскоправен характер. Такъв е случаят, когато то сключва трудови договори с лица, изпълняващи функции, които не се отнасят до упражняването на публична власт. Освен това дадено посолство може да се приравни на център на стопанска дейност, който се проявява трайно пред външния свят. Също така наличието на спор в областта на трудовите отношения, какъвто е разглежданият случай, показва съществуването на достатъчна връзка с функционирането на посолството предвид управлението на неговия персонал.

Що се отнася до позоваването на имунитета на Алжир, Съдът уточнява, че този имунитет няма абсолютна стойност. Той е общо признат, когато спорът се отнася до действия, които изразяват суверенитет. От друга страна той може да бъде изключен, когато искът се отнася до действия, които не се отнасят до упражняването на публична власт.

Поради това принципът на международното право относно съдебния имунитет на държавите допуска приложението на Регламент № 44/2001 в спор, в който работникът или служителят оспорва прекратяването на трудовия договор, който той е сключил с дадена държава, когато сезираната юрисдикция установи, че осъществените от работника или служителя функции не се отнасят до упражняването на публична власт.

По отношение на включената в трудовия договор на г н Mahamdia клауза, съгласно която при спор компетентност имат само алжирските съдилища, Съдът припомня, че Регламент № 44/2001 ограничава възможността за дерогиране на въведените от него правила относно компетентността. Съдът уточнява, че сключено преди възникването на спора споразумение за предоставяне на компетентност не препятства работника или служителя да сезира компетентните съгласно специалните правила на регламента съдилища в областта на индивидуалните трудови договори. Всъщност, в противен случай не би могла да се постигне целта за защита на работника или служителя в качеството му на по-слаба договаряща страна.