Решение по дело c 314/12 upc telekabel Wien GmbH/Constantin Film Verleih GmbH и Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH



Дата27.10.2018
Размер58.57 Kb.


Служба „Преса и информация“

Съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 38/14 

Люксембург, 27 март 2014 г.



Решение по дело C 314/12

UPC Telekabel Wien GmbH/Constantin Film Verleih GmbH и


Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH



На доставчик на достъп до интернет може да се разпореди да блокира достъпа на клиентите си до уебсайт, който нарушава авторското право

Такова разпореждане и неговото изпълнение трябва същевременно да осигуряват справедлив баланс между засегнатите основни права

Constantin Film Verleih, германско предприятие, което притежава по-конкретно правата за филмите „Вики Викингът“1 и „Пандорум“, и Wega Filmproduktionsgesellschaft, австрийско предприятие, което притежава правата за филма „Бялата лента“2, забелязват, че техните филми могат, без тяхното съгласие, да се гледат и дори изтеглят от уебсайта „kino.to“3. По искане на тези две предприятия австрийските съдилища забраняват на UPC Telekabel Wien, установен в Австрия доставчик на достъп до интернет, да доставя на клиентите си достъп до този сайт. UPC Telekabel счита, че не може да му се налага такава съдебна забрана. Действително, към момента на настъпване на фактите то не е поддържало никакви търговски отношения с операторите на kino.to и никога не е било установявано, че собствените му клиенти са действали неправомерно. UPC Telekabel поддържа по-нататък, че различните мерки за блокиране, които биха могли да се приложат, могат във всички случаи да бъдат технически заобиколени. Накрая, някои от тях били прекомерно скъпи.

Сезиран със спора като последна инстанция, Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) иска от Съда да даде тълкуване на директивата на Съюза за авторското право4, както и на основните права, признати от правото на Съюза. Директивата предвижда възможност притежателите на права да поискат налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на правата им.5 UPC Telekabel смята, че не може да бъде определено като посредник в този смисъл.

С решението си от днес Съдът отговаря на Oberster Gerichtshof, че лице, което предоставя закриляни обекти на публично разположение в уебсайт без съгласието на носителя на авторските права, използва услугите на предприятието, което предоставя интернет достъпа на лицата, които получават достъп до тези обекти. По този начин доставчик на достъп, който, както UPC Telekabel, позволява на клиентите си достъп до закриляни обекти, предоставени от трето лице на публично разположение в интернет, е посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторско право.

Съдът подчертава в това отношение, че директивата, която цели да гарантира на притежателите на права висока степен на закрила, не изисква особена връзка между лицето, което нарушава авторското право и посредника, срещу когото може да бъде постановена съдебна забрана. Не е необходимо също така да се установява, че клиентите на доставчика действително посещават закриляните обекти, достъпни на уебсайта на третото лице, защото директивата изисква мерките, които държавите членки са задължени да предприемат, за да се съобразят с нея, да са насочени не само към преустановяване на вече допуснатите, но и към предотвратяване на нови нарушения на авторското право или на сродно на него право.

Освен това Oberster Gerichtshof иска да се установи дали основните права, признати на равнището на Съюза, допускат национален съд да забрани, посредством съдебно разпореждане, на доставчик на достъп да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, на който има онлайн достъп до закриляни обекти без съгласието на притежателите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки.

В това отношение Съдът отбелязва, че в рамките на такова разпореждане авторските права и сродните им права (които са част от правото на интелектуална собственост) влизат в конфликт главно със свободната стопанска инициатива, с която разполагат икономическите оператори (като доставчиците на достъп до интернет), както и със свободата на информация на потребителите на интернет. Когато обаче няколко основни права са в конфликт, държавите членки трябва да следят да се основават на тълкуване на правото на Съюза и на националното си право, което позволява да се осигури справедлив баланс между тези основни права.

Що се отнася по-специално до правото на свободна стопанска инициатива на доставчика на достъп до интернет, Съдът преценява, че посоченото разпореждане изглежда не засяга самата същност на това право, като се има предвид, че от една страна то предоставя на своя адресат възможността да определи конкретните мерки, които следва да се предприемат, за да се постигне търсеният резултат, така че той може да избере да въведе мерки, които съответстват в най-голяма степен на ресурсите и капацитета, с които разполага, и които са съвместими с другите задължения и предизвикателства, които той трябва да преодолява при упражняване на дейността си, и че, от друга страна, то му позволява да се освободи от отговорност като докаже, че е взел всички разумни мерки.



Съдът приема при това положение, че засегнатите основни права допускат такова разпореждане при двойното условие предприетите от доставчика на достъп мерки да не лишават неоснователно потребителите от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация6 и тези мерки да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите да посещават обектите, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост.7 Съдът уточнява, че потребителите на интернет, както впрочем и доставчикът на достъп до интернет, трябва да имат възможност да се позоват на своите права пред съда. Националните органи и юрисдикции са тези, които следва да проверят дали тези условия са изпълнени.



ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.



Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.

Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.

За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352) 4303 3708

Кадри от обявяването на решението са достъпни на „Europe by Satellite“ (+32) 2 2964106

1 „Wickie und die starken Männer“ в оригиналната версия.

2 „Das weiße Band“ в оригиналната версия.

3 През месец юни 2011 г. този уебсайт преустановява дейността си след акция на германската полиция срещу неговите оператори.

4 Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

5 По отношение на тази възможност Съдът вече е постановил, че правото на Съюза не допуска разпореждане, постановено от национална юрисдикция, с което се налага на доставчик на достъп да въведе система за филтриране, за да се блокира незаконното прехвърляне на файлове, която се прилага без разграничение към всички негови клиенти, превантивно, изцяло на негови разноски и без ограничение във времето (вж. Решение на Съда от 24 ноември 2011 г. по дело Scarlett Extended, C 70/10, както и ПС № 126/11). Съдът е постановил и че доставчик на услуги за съхраняване на информация не може да бъде задължен да въведе система за филтриране, която да прилага без разграничение към всички ползватели, с цел да се блокира незаконното използване на музикални и аудио-визуални произведения (вж. Решение на Съда от 16 февруари 2012 г. по дело SABAM, C 360/10, както и ПС № 11/12).

6 За да се зачете свободата на информация на потребителите на интернет.

7 За да се спазва правото на интелектуална собственост на притежателите на права.

www.curia.europa.eu


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница