ІІ.2.3. Извършени нарушения от Николай Цонев, в качеството му на министър на отбраната в Правителството, избрано от 40-то Народно събрание на Република България

В края на декември 2009 г. Софийска градска прокуратура образува досъдебно производство срещу Цонев за неправомерно разпореждане с финансови средства. Същият на 25 юни 2009 г. е увеличил капитала на държавното дружество "Терем” ЕАД с над 38 млн. лв. Така е позволил финансови средства да останат в дружеството, вместо на държавата да се изплати дивидент от близо 19 млн. лв.

Срещу бившия военен министър е повдигнато обвинение и от Военна прокуратура по дело за сключени неизгодни договори, докато е бил управител на дружество "Снабдяване и търговия" ЕООД към МО. Предмет на обвинението са сключени неизгодни договори с различни български и чуждестранни фирми за доставки и съхранение на хранителни продукти, техническо имущество и резервни части за нуждите на Българската армия. В резултат на тези договори са нанесени щети на МО за около 1 млн. лева и над 140 хиляди щатски долара.
В резултат на лошото управление, Министерството на отбраната е загубило фокуса върху същинската си дейност. През последните няколко години и през изминалата 2008г., основният приоритет – изграждането на способностите на Българската армия, е бил изместен от други, свързани със стопански дейности, със строителство и управление на недвижимости. Това са съпътстващи дейности, които не са характерни за работата на едно Министерство на отбраната.
Промяната във фокуса е довела до създаването на една огромна администрация, която в голямата си част не е характерна за този сектор и не може да бъде подготвена да изпълнява своите задачи. Тази огромна администрация преди няколко месеца е била съшита с новия закон и с правилника за неговото прилагане. Интегрираното министерство е цел, зад която застава както политическото ръководство на държавата, така и ръководството на въоръжените сили. В момента непостигането на тази цел се изразява в безкрайно дублиране на структури, липса на разписани процедури, неяснота кой за какво точно отговаря и пред кого какво отчита. Бюджетът на министерството е лошо управляван и фактически не отговаря на реалните нужди на Българската армия.

ІІ.2.4. Газовата криза, януари 2009г.
Газовата криза от януари 2009 г. засегна много страни от региона и се оказа катастрофална за България. Загубите от кризата по изчисления на бизнеса са близо 500 млн. евро. Тези загуби ще си останат за тяхна сметка, тъй като "Газпром" препрати "Булгаргаз" да търси компенсации от Украйна и обяви прекратяването на доставките за форсмажорно. Официалната оценка на правителството за размера на щетите е 250 млн. евро.

По време на кризата 44 големи производства спряха напълно, пряко или косвено бяха засегнати 350 предприятия. Поради невъзможност от използване на алтернативно гориво цели сектори от индустрията - химическа и стъкларска промишленост, металургията и много съпътстващи производства по веригата, спряха работа. Големи щети нанесоха технологичните проблеми и спирането на инсталациите, чието пускане впоследствие предизвика значителни разходи. На 600 000 домакинства беше спряно парното.

Подписаните от предишното правителство в края на 2006 г. дългосрочни договори за доставки на газ предвиждат, че в такива случаи неустойки не се дължат. С анексите отпада задължението на "Овергаз инк" да достави на "Булгаргаз" заплатените, но не получени количества природен газ през съответната година. Това се отнася и за възможността те да бъдат осигурени през следващите тримесечия. Така отпада отговорността на доставчиците да гарантират сигурност на снабдяването. Газовият договор не предвижда санкции и за "Газпром" при газова криза. Той гласи, че пропуснатите доставки ще се наваксат след възобновяване на подаването и цената за тях ще се намали с минималните 4%, ако е лято, и с 8%, ако е зима.

Договорите за доставка се предоговориха, при нулева прозрачност от тогавашния министър на икономиката и енергетиката на Република България - Румен Овчаров. Обществото беше подведено да смята, че приемайки четирикратно увеличение на цената за 1/3 от потреблението на газ в страната, доставките са гарантирани до 2030 г.

Съгласно текстове от анексите към договорите за транзит и доставка на газ между "Булгаргаз", "Газпромекспорт" и "Овергаз инк" и подписания Меморандум за сътрудничество в газовата сфера, България няма да получи компенсации за газовата криза и няма гарантирани доставки на природен газ след 2012 г.

Газовата криза показа, че предишното правителство не е предприело никакви мерки, за да гарантира сигурността на икономиката и да потърси алтернатива на зависимостта от Русия. Страната ни не е диверсифицирала доставките на газ и е разчитала на един доставчик. Няма изградени крайморски терминал за втечнен газ и връзки със съседните държави. България разполага с едно хранилище в с. Чирен, което е с нисък капацитет и с дебит, който може да покрие една трета от дневното потребление. Въпреки тревожните сигнали преди кризата, правителството не е увеличило капацитета на хранилището в с. Чирен.

Подписаните анекси през 2006 г. не са изгодни за България. Аргументът на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров „по-висока цена срещу сигурност за доставките”, даден по повод четирикратното увеличение на цените не е верен, тъй като до 2030 г. е гарантиран само транзитът през страната за Турция, Гърция и Македония. Доставките на газ за България след 2012 г. не са гарантирани и предстои да се преговаря с Русия за нови договори и цени. Правителството е приело по-високата цена, без да има осигурени дългосрочни договори.

ІІ.2.5. Документни измами, извършени от Гюнай Сефер и Митхат табаков, народни представители в 41-то народно събрание на република българия
На 3 февруари 2010 г. Софийската градска прокуратура внесе обвинителен акт за документни измами срещу Гюнай Сефер и Митхат Табаков, депутати от Движението за права и свободи в 41-то Народно събрание на Р България. Обвинени са за документни измами, извършени по повод на две обществени поръчки за построяване на общо един път от 7 км. и 300 м., свързващ с. Окорш с главния път от гр. Шумен до гр. Силистра.

Техни фирми печелят обществена поръчка за строителство на пътя с дължина 7,3 км, като в крайна сметка е изграден път с дължина 1,7 км, който не отговаря на проектните условия. Чрез престъплението са присвоени над 300 хил. лева.

Освен тях са обвинени и служителите, които е трябвало да осъществяват строителен надзор на обекта. Според обвинението депутатите и техните съучастници чрез използването на документи с невярно съдържание са получили без правно основание сума над 370 хил. лева от „Публични инвестиционни проекти” ЕАД.

На Митхат Табаков е повдигнато обвинение и за документна измама, извършена в края на 2005 г. Според обвинението, Табаков заедно с други две лица са получили 350 хил. лева отново от същата държавна компания "Публични инвестиционни проекти" ЕАД.

За корекция на река Арда в района на град Кърджали и за така нареченото „Водно огледало” от 1999 г. до 2009 г., общо са сключени договори за над 91 млн.лв., включително и за консервация на строежа.

До 2002 г. главен изпълнител на строителството е Консорциум „Хидровиатехстрой” ООД, а инвеститорския контрол и строителния надзор е осъществяван от „Пловдивинвест” АД. Договорът, сключен по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) между МРРБ и консорциума е прекратен поради съществени нарушения на условията му и невъзможност да бъде изпълнен по уговорения начин.

В периода от 2002 до 2005 година, строителството е преустановено и строително-монтажните работи по обекта са спрени и са извършвани необходими строително монтажни работи за осигуряване здравината, пространствена устойчивост на конструкциите и консервиране на строежа.

През 2005 г. в Плана за развитие на община Кърджали, изготвен от „Националния център за териториално развитие” ЕАД към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като Мярка: „Подобряване на благоустройството в населените места на общината” е заложено „Водно огледало и корекция на бреговете на река Арда”.

През 2006 г. от МРРБ е възложено прецизиране и допълване на работния проект, който е представен през втората половина на 2007 г. Последвала е открита процедура по ЗОП и е сключен договор за изпълнение. Финансирането продължава през 2008 и 2009 година, както и с участие от страна на Община Кърджали за финансиране на част от дейностите.

Към момента извършената проверка констатира редица нарушения - неизпълнение на законовите изисквания по ЗОП, финансиране на една и съща дейност многократно, неуредени вещни права върху земята по даденото трасе от Община Кърджали и др.

Този случай е показателен за механизма за източване на държавни средства чрез възлагане на обществени поръчки и облагодетелстване на изпълнители, близки до партийните централи. Една и съща дейност е финансирана многократно, липсва анализ на икономическата целесъобразност на проекта и ефективността на разходите.

ІІ.2.7 Предприсъединителни фондове – загуба на средства по ФАР, САПАРД и ИСПА, загуба на акредитация на двете агенции, риск от загуба на средства от европейските фондове
През ноември 2008 г. България загуби окончателно 220 млн. евро по програма ФАР. Впоследствие безвъзвратно загубените пари по ФАР са се увеличили с още 39 млн. евро до общата сума от 389 млн. евро. Това са средствата, които България няма да получи от замразените през февруари 2008 г. общо 543 млн. евро по програмата заради лошото й управление.

През същата година Европейската комисия замрази плащания в размер на 323 млн. евро по проекти, договорени от двете агенции по ФАР към министерствата на регионалното развитие и на финансите.

Освен загубата на средствата по ФАР, през ноември 2008 г. бяха отнети акредитациите на двете изпълнителни агенции към министерствата на финансите и на регионалното развитие. През пролетта на 2009 г., предишното правителство покри от бюджета замразени проекти за 130 млн. евро. Освен по ФАР, Европейската комисия спря средства и по САПАРД и ИСПА, като общата  сума на блокираните по трите предприсъединителни програми средства е близо 900 млн. евро. 

Порочната схема за източване на средства от предприсъединителните фондове бе обект на разследвания от страна на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). В частта за САПАРД в доклада на ОЛАФ се изброяват проекти за над 32 млн. евро, по които службата е установила злоупотреби. Най-голямо внимание е отделено на случая с Людмил Стойков и Марио Николов. Според ОЛАФ групата Николов - Стойков е престъпна мрежа от компании, която включва повече от 50 български, европейски и офшорни фирми. В доклада се казва, че престъпната дейност е управлявана и финансирана от Николов и Стойков. В доклада на ОЛАФ се изреждат престъпленията на групата - измами с данъци и субсидии, фалшификация на документи, пране на пари, незаконен внос и износ в България и Европейския съюз на китайско месо. Според ОЛАФ Стойков и Николов са замесени освен в измамата със старото оборудване, което е представено за ново, за да се вземе субсидия по САПАРД, и в други две измами с фалшиви оферти по пет проекта на програмата за близо 20 млн. евро. Освен това двамата се разследват за внос и износ на китайско заешко с фалшиви здравни сертификати от Аржентина и за злоупотреби при изкупуване на дълг от Националната електрическа компания и сделка с железопътни вагони.

Установено е, че по писма с препоръки от Брюксел не е работено по време на управление на предишното правителство. През февруари 2009 г. Европейската комисия е изпратила писмо до Министерство на финансите за злоупотреби по ИСПА. Министерството на финансите не е отговорило на критиките за 10 проекта за депа и пречиствателни станции.

След загубените средства по предприсъединителните програми, България е заплашена от загуба на средства и от европейските фондове. По всички програми има регистрирани нередности, като основно те са свързани с обществените поръчки. В областта на транспорта рискови за загуба на средства по еврофондовете са жп линията Пловдив - Свиленград (305.3 млн. евро), строителството на моста над Дунав при Видин - Калафат (174.8 млн. евро) и магистрала "Люлин" (148 млн. евро).

Общо по трите оперативни програми, които са за инфраструктура - "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие", за първите две години членство в Европейския съюз са усвоени едва 2.6 млн. евро. Това е под 0.05% усвоени средства от бюджета от 5.4 млрд. евро, отпуснати за програмите за периода 2007 - 2013 г. По оперативна програма „Конкурентноспособност”, от началото на програмата през 2008 г. до средата на 2009 г. са усвоени едва 107 хил. евро. Общият бюджет на програмата за периода 2007 - 2013 г. е 2.273 млрд. лева (1.162 млрд. евро).

Проблемите, констатирани от Европейската комисия и ОЛАФ, са свързани с начина на провеждане на обществените поръчки. По всички програми има регистрирани нередности, като основно те са свързани с обществените поръчки и наличието на конфликт на интереси при възлагането им. Друго констатирано нарушение е двойното финансиране на проекти. Проектите са управлявани лошо и усвоените средства по програмите са нищожни. Констатира се липса на архивиране и съхраняване на документация, както и недостатъчен административен капацитет. Контрол по изпълнение на проектите не е извършван и системата за докладване на нередности не е работила ефективно.

ІІ.2.8. Криза със сметосъбирането в София и сформираният от правителството национален кризисен щаб
На 9 април 2009 г. правителството сформира Национален кризисен щаб за справяне с настъпилата криза с боклука в София, който функционира един месец. Изхарчени са около 1,4 милиона лева, които се раздадоха на 5 фирми, в това число и на бившия концесионер на чистотата в София "Новера", който получи 70% от средствата. Наетите от правителството фирми работиха паралелно с дружествата, сключили договори с общината.

По време на кризата Европейската комисия изпрати писмо, в което изрази неодобрението си от действията на правителството. Според комисията, действията на правителството са застрашили усвояването на парите по оперативна програма "Околна среда". Комисията отправи поредното предупреждение за спиране на средствата по програмата, поради намеса на държавата в общинските дела.

- 159 679 182, 64 евро за проектиране

- 33 509 817,36 евро за управление на проекта.
Допълнение № 3 от 10.06.2008 г. към Споразумението от 29.11.2006г. със ЗАО”Атомстройекспорт” в което са определени дейностите по демонтиране на съществуващи сгради, конструкции и части, които няма да бъдат интегрирани в проекта на централата А 92, с реакторна установка ВВЕР -1000/V-466B. Основанието за подписването на допълнението е т.VIII от Споразумението, която предвижда, че дейностите по интегрирането на съществуващите конструкции ще бъдат планирани и извършени от изпълнителя така, че да не увеличат периода в рамките на интегрирания общ времеви график на изпълнение.
Разходите не са включени в цената на Споразумението и са договорени с допълнението в размер на 109 004 179 евро.
Сключени договори на НЕК ЕАД с изпълнители по проекта АЕЦ Белене:
Договори на НЕК ЕАД за консултантски услуги:
2.1 Договори между НЕК АД и Deloitte Central Еurope limited

2.2 Договори между НЕК ЕАД и „ПАРСЪНС ИЕНДСИ ЮРЪП ЛИМИТЕД”

2.3.Договор между НЕК ЕАД и БНП „Париба”

• 
  Договор № ИД-433 от 04.06.2008 г. между НЕК ЕАД и БНП „Париба” за определяне на водеща структурираща и организираща банка по проекта. До 30.06.2009г. са изплатени 387 525, 83 евро
  

• 
  Договори с „Пътни строежи-Велико Търново” ЕАД
  

Извършен беше анализ и проверка на договори с рег. № ИД 505/05.09.2008 г. и договор №119/18.05.2009 г., сключени между НЕК ЕАД и „Пътни строежи-Велико Търново” ЕАД с предмет „Изпълнение на капитално водоснабдяване” на АЕЦ „Белене”. Проверката установи, че са налице пропуски при изготвяне на техническото задание за обществената поръчка, не е била взета предвид пълната дължина на предвидения за изграждане водопровод с дължина 9 517 м и диаметър на тръбата ф 315 тип РЕ/НЕВН , който може да превежда необходимите количества вода от около 70 литра в секунда от Помпената станция ПС II минаваща през землищата на гр.Белене и с. Деков в посока север-юг достигащ до напорен водоем V= 7000 куб.м ; над с.Деков.

Анализа на посочените факти дава основание да се постави под съмнение действителната годност на водопровода за експлоатация при реално и интензивно натоварване. Последното крие рискове за водоснабдяването на „АЕЦ Белене” и извършване на дейности по пожарогасене и други такива, свързани с бъдещата му производствена дейност.