Решение по него. Моля докладът и проектът за решение на Временната анкетна комисия да бъдат предоставени за разглеждане и приемане съгласно установения ред

Ключови дипломатически постове са били договорени, гласувани и назначенията направени от предишното правителство в последните дни от управлението му непрозрачно, по неясни изборни критерии и след договорки между коалиционните партньори във властта.

Явно е, че трите партии във властта са договорили и квотите в отделните институции.

Ключовите постове в държавните регулатори са били договорени по неясни критерии между коалиционните партньори във властта.

Очевидно, сред най-ценните неща за предходното правителство, в последните дни на мандата му, е било да остави колкото се може повече свои поддръжници и наследници на ключови постове във важните регулаторни органи, по възможност с максимално дълги мандати. По-малко от година преди следващите парламентарни избори тройната коалиция е трябвало да реши кадровите въпроси на няколко ключови институции. Става дума за трите най-важни за компаниите в държавата регулатори, които е трябвало да имат нови председатели и членове. Управляващата коалиция е била затънала в задкулисни договорки кои свои приближени да ръкоположи за години напред в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за финансов надзор (КФН). Освен това се е търсил и законов вариант смяната на върха в БНБ да бъде изтеглена с няколко месеца напред, така че да изборът да се направи от депутати на Тройната коалиция, а не от следващия парламент.

Кабинетът Станишев е имал достатъчно време да организира конкурси или поне публични интервюта с експерти, за да отсеят най-качествените кандидатури. Но това не се е случило. Вместо това месеци наред е имало тайно лобиране, което се проточи и заради добавянето на нови и нови вакантни постове като управител на Националния осигурителен институт, по едно място в Сметната палата и Агенцията за приватизация, а и поради новосъздадените позиции за трима членове в състава на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В последните дни от мандата си, мнозинството е решило да разпредели постовете - в повечето случаи или като награда за некласираните в листите, или като решение на вътрешнопартийни проблеми.

Преди да напуснат парламента, депутатите от управляващото мнозинство на коалицията набързо произведоха списък с 21 имена, които са били обсъждани за вакантните постове. Това са били на практика: група неизвестни депутати от червената партия; няколко юристи и икономисти, които обаче не са се развивали професионално в областите, които ще надзирават; бивш военен, който тепърва ще открива що е то пенсионна система; син на бивш главен мюфтия, обвинен в злоупотреби и др. Това са хората, предлагани и назначени от кабинета Станишев, които ще следят дали се спазват правилата в сектори, в които годишно се въртят милиарди левове.

Извън въпросите за компетентността на избраните в попълването на квотата има и сериозни принципни проблеми. На първо място, законовото изискване назначенията във финансовия регулатор (КФН) да стават стъпаловидно през няколко години,  за да се намали политическата зависимост и да се гарантира приемственост беше абсолютно и показно погазено. Етично и морално е кадруването да бъде направено от следващия парламент, вместо както стана по спешност, само и само управляващите от миналия кабинет да си осигурят контрол върху икономиката за години напред. Чрез направените назначения, Тройната коалиция, и най-вече БСП, всъщност се окопава в ключовите регулатори и институции, въпреки че вотът на 5 юли 2009г. нарисува доста различна политическа картина. Фактът, че важните комисии и агенции се окупират от политически зависими фигури, поставя съмнения пред обективността им, а и не е изключено на новите назначения да се е разчитало да пълнят партийни каси.

Имената на избраниците за назначения първо са били съгласувани на партиен принцип. При социалистите в ролята на разпределители влезли членовете на изпълнителното бюро Евгений Узунов и Румен Овчаров, на моменти с участието на Румен Петков и Димитър Дъбов. Номинациите били тясно координирани и с премиера, като името на Петър Чобанов (който ще оглави КФН) дори било посочено от съветник на Станишев. При НДСВ отговорник за попълненията е бил Милен Велчев, като списъка на финала одобрил и Симеон Сакскобургготски. За ДПС първо ролята играел Йордан Цонев, а после Лютви Местан. Някои назначения обаче били спуснати направо от Доган, какъвто е случаят с бъдещия зам.-председател на КФН, който ще отговаря за застраховането - Емил Атанасов (абсолютно непознат в сектора).

Всички имена първо са одобрявани от партийните групи, а после на ниво лидери на тройната коалиция.


ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ЗАЛОГ
От гледна точка на възможностите за влияние върху бизнеса най-притегателни за политически назначения очевидно са били Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Националният осигурителен институт (НОИ).
Към май 2009г., за част от постове депутатите вече са позакъснели, но това е удобно, защото така пакетът с назначения става по-голям. Забавяне има в подновяването на състава на Комисията за финансов надзор - там пет от седем мандата на членовете на регулатора вече са изтекли, а тези на председателя и зам.-председателя с ресор ценни книжа свършват следващия март 2010г.. Истинската причината за отлагането е, че трите управляващи партии са искали още през май 2009г. да се разберат за целия нов състав. Квотите са попълвани по формулата 3:2:2 - т.е. три назначения на БСП и по две за НДСВ и ДПС.
Същото разпределение ще бъде приложено и в Комисията за защита на конкуренцията. Там всички мандати са изтичали на 3 октомври 2009г. За по-лесно партийното договаряне за КЗК и КФН е обвързано - БСП твърдо е декларирала, че държи на председателското място в антимонополния регулатор и дава на коалиционните си партньори да определят шеф на финансовия надзор. НДСВ (с частичната подкрепа на ДПС) е лобирало за това начело и на двете комисии да останат сегашните им представители Петко Николов (КЗК) и Апостол Апостолов (КФН) (назначавани по време на правителството на Сакскобургготски). Явно всичко, свързано с назначенията, е било обект на тежки междукоалиционни преговори.
Попълването на непредседателските места също не е маловажно, особено в случая с КФН. От БСП са поискали контрола върху пенсионните фондове и вътрешнопартийно избраха кой да го оглави.

В КЗК членовете имат значение само заради постигането на мнозинство при вземането на решенията.

В последните дни от мандата си трите управляващи партии избраха нов състав на Комисията за финансов надзор (КФН), въпреки че някои от местата стояха вакантни още от 2007 г.

Квотното разпределение е равностойно - по 2-ма от БСП, ДПС и НДСВ. За шеф на КФН бе избран Петър Чобанов. Негови заместници ще са проф. Нено Павлов (БСП), Ралица Агайн (НДСВ), която единствена повтаря мандата, но с друг ресор - инвестиционна дейност, и Емил Атанасов (ДПС). Същото е разпределението и при новите трима членове на комисията - зам. финансовия министър Кирил Желев (БСП), депутата Мариана Костадинова (НДСВ) и сина на бившия главен мюфтия Неджим Генджев (ДПС).

За председател на Комисията по финансов надзор (КФН) беше одобрен Петър Чобанов. Избран е от Народното събрание на 21 май 2009 г. с 6-годишен мандат.

Замeстник-председатели са Ралица Агайн, която оглавяваше КФН, Емил Атанасов, Нено Ненов и членове Кирил Желев, Недин Генчев и Марияна Костадинова.
Инвестиционната общност веднага реагира остро срещу попълненията и те бяха определени като "потресаващи" и "непрофесионални". Според мнението на инвестиционната общност, подборът на този състав на КФН е изключително слаб от гледната точка на образование и възраст, извън очевидните му политически пристрастия.

Някои от новите членове на ведомството нямат сериозен опит нито на капиталовия пазар, нито в застрахователната или пенсионно-осигурителната сфера. Прави впечатление и липсата на юрист в състава на комисията, независимо че дейността й е надзорна, т. е. по спазване на законодателството. Покрай кариерата на отделни членове пък има скандални обстоятелства.

32-годишният доктор по финанси и асистент в УНСС Петър Чобанов е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, а от 2004 г. е в екипа на президента. Смята се, че зад кандидатурата му стои и финансовият министър Пламен Орешарски. Чобанов е специалист по макроикономика, а прогнозите на агенцията, която до вчера ръководеше, са в основата на изготвянето на бюджета. В момента е в надзорния съвет на "ЛУКойл Нефтохим" - Бургас, където представлява държавата.

Атанасов (53 г) е бил директор за връзка с инвеститорите на интернет медията "Уеб медия груп" и изпълнителен директор инвестиционен посредник "АБВ Инвестиции". Той е завършил е МИО на тогавашния ВИИ "Карл Маркс". Атанасов е заел постта на Ралица Агайн. Това назначения е изненада за цялата инвестиционна общност. От 2001 г. насам той работи като финансов мениджър в сравнително малкия инвестиционен посредник "АБВ инвестиции" ЕООД. Преди това 5 г. е бил изпълнителен директор на финансова къща "Фина - С" АД, която е свързана с шефа на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. ДПС отдавна иска да сложи ръка върху контрола на частните здравни фондове и е един от основните двигатели за засилване на ролята на тези дружества в здравната система.

Агайн (32 г.) доскоро бе зам.-председател по застрахователния надзор. На новия пост ще замени Димана Ранкова, пак от квотата на НДСВ. Агайн идва с опит от капиталовия пазар. Работила е в компанията за консултации и инвестиции "Станчов, Севлиевски и ко". Има магистърска степен по МИО от УНСС.

Проф. Ненов (63 г.) поема поста от Бисер Петков. Ръководил е катедра "Застраховане и социално дело" в Стопанска академия "Д. А. Ценов", бил е два мандата ректор и два зам.-ректор на академията. Член е на Икономическия и социален съвет, председател на Стопанска камара - Свищов. Основател е и участва в управлението на фондация "Д. А. Ценов", фондация "Проф. Велеслав Гаврийски", сдружение "Приятели на кооперациите в България". Ректорът на Стопанската академия в Свищов проф. Нено Павлов, който ще отговаря за осигурителния надзор, е близък до левицата.

Бивш зам.-министър на финансите, пое поста след оставката на Георги Кадиев преди 2 г. В министерството той отговаря за НАП, Агенция "Митници", АДВ. Желев (60 г.) е бил преди това експерт по търговски и финансови операции в "Консулттрейд", председател на УС на холдинг "Отечество". Членството в КФН поема от Милчо Стоименов (БСП). Той бе ковчежник на партията и шеф на бюджетната комисия по времето на Жан Виденов. В момента е в УС на "Ръководство въздушно движение" и член на надзора на "Информационно обслужване".

Костадинова (48 г.) е зам.-председател на ПГ на НДСВ, член е на Комисията по бюджет и финанси и зам-председател на Комисията по икономическа политика. Тя ще замени досегашния член на КФН Нуредин Кафелов (ДПС). Завършила е икономика, специалност управление и контрол. 10 г. е била директор на "Булстрад" във Велико Търново.

Инвеститорите посрещат на нож и една от "мълчаливите" депутатки от НДСВ - Мариана Костадинова. Името й се свързва с големи скандали около сделки на съпруга й Огнян Костадинов във Велико Търново. По време на жълтото управление съпругът й се сдоби с два ВЕЦ-а. Недоволство предизвика и сумата, срещу която е продаден заводът в Търново "Битова електроника", чийто шеф е Огнян Костадинов.
Недим Хаджинедим Генджев (ДПС), член

Генджев (30 г.) е синът на бившия главен мюфтия Недим Генджев. Той ще замени досегашния член Тенчо Тенев от квотата на СДС.