Решение по овос-риосв гр. Пазарджик; провел е консултации с тях и със специализираните ведомства по обхвата и съдържанието на доклада за овос на ип

на инвестиционно предложение на “Стил ЕМ” ЕООД-гр. Пазарджик,

за изграждане на Вилно селище в ПИ№02837.9.22 по КК на град Батак, местност “Радецки”, община Батак, област Пазарджик

Въведение

Докладът за ОВОС на инвестиционното предложение (ИП) за изграждане на Вилно селище в поземлен имот /ПИ/ с №02837.9.22 по Кадастралната карта (КК) на град Батак, местността „Радецки” , община Батак, област Пазарджик, е изготвен по възлагане от „Стил ЕМ” ЕООД – гр. Пазарджик. Дружеството е собственик на имота и „Възложител” по смисъла на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Н за ОВОС). Докладът за ОВОС на ИП се изготвя на снование чл. 81 (1), т. 2, в изпълнение на изискването на чл. 92, т. 1 от ЗООС и на указанията в писмо на РИОСВ – гр. Пазарджик с изх. №КД-01-1345/20.04.2010 г. Изготвянето на доклада е възложено на колектив от експерти с ръководител, в съответствие с чл. 83 от ЗООС.

Възложителят е изпълнил всички необходими стъпки от процедурата по оценка на въздействието върху околната среда(ОВОС). Той е информирал писмено за ИП кмета на община Батак и обществеността, компетентния орган за вземане на решение по ОВОС-РИОСВ гр. Пазарджик; провел е консултации с тях и със специализираните ведомства по обхвата и съдържанието на доклада за ОВОС на ИП.

Структурата и съдържанието на доклада за ОВОС са разработени в съответствие с чл. 96, ал. 1 от ЗООС и чл.12, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, както и със Заданието за обхвата на ОВОС и препоръките, постъпили от консулти рането му с компетентния орган – РИОСВ град Пазарджик, с Басейнова дирекция за управление на водите-Източно Беломорски район – гр. Пловдив /БД-ИБР/, с РЗИ – гр.Пазарджик и със специализираните ведомства.

В доклада са направени подробни описания, анализи, оценки и прогнози за:

-състоянието на компонентите и факторите на околната среда;

-предполагаемите въздействия от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение върху компонентите и факторите на ок. среда;

-потенциално възможните въздействия от ИП върху населението и риска за човешкото здраве;

В доклада е представен план с конкретни мерки за предотвратяване, намаляване и/или прекратяване на възможни значителни въздействия върху околната среда, вследствие на реализацията на инвестиционното предложение. Въз основа на анализите, оценките и прогнозите, в доклада е дадено експертното заключение, че при изпълнение на предложения план с мерките,

инвестиционното предложение може да бъде одобрено от компетентния орган

за вземане на решение по ОВОС на ИП.

1.Анотация на инвестиционното предложение

1.1.Анотация на ИП за строителството

-Предмет на инвестиционното предложение е определянето и устройственото планиране на територия за рекреационни дейности-устройст вена зона Ос-ваканционни селища - съгласно Наредба №7/2004 г. на МРРБ, за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройст вени зони, като се обособи урегулиран парцеларен имот - УПИ-І₂₂ и в него се изгради „Вилно селище”.

-Целта на ИП е да създаде условия за максимално използване на същест вуващия рекреационен ресурс в района около язовир Батак – въздух, климат, водни площи, гора, в полза на човешкото здраве. Природните дадености в района на ИП са изключително благоприятни за климатопрофилактика и климатолечение и за културен и екотуризъм, т.е. за целта на инвестиционното предложение.

-Капацитетът на вилното селище в периода на неговата експлоатация се предвижда да бъде за 200 души пребиваващи туристи в денонощие;

-Режим на експлоатация – обектът на ИП ще работи целогодишно;

-Работен персонал – около 25 души в периода на експлоатацията.

-Местоположение

Инвестиционното предложение предвижда вилното селище да бъде разположено в ПИ с №№022093, 022094, 022135 и 022136 по предходния План за земеразделяне и Кадастър на възстановената собственост (КВС) върху земеделските земи в землището на град Батак, местност „Радецки”. С Подробен устройствен план-План за регулация (ПУП-ПР), от четирите имота е обособен нов урегулиран поземлен имот (УПИ) по външните граници на четирите имота - УПИ-І₂₂ за “Вилно селище”, с идентификатор-№02837.9.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/12.04.2011 г. на Изпълнителен директор на Агенция „Геодезия, картография и кадастър” (ГКК), последно изменение със заповед КД-14-13-126/08.11.2011 г. на Началник на Служба „ГКК” – гр. Пазарджик. Собственик на горните поземлени имоти е възложителят на инвестиционното предложение.

Съгласно скица №6631/11.11.2011 г. и Удостоверение изх. №99-6494-13-10-1487/11.11.2011 г., издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пазарджик, площта на УПИ-І₂₂ „за Вилно селище”, е 33037 кв.м. Площадката е на около 2.5 км западно от гр. Батак и граничи на юг с асфалтовия път Предела-Ракитово - път III-та категория от републиканската пътна мрежа. От север граничи с язовир „Батак”, от изток – с УПИ в ПИ№022023, от югозапад – с УПИ в ПИ№022044, по КВС, а от югоизток и запад – със земеделски земи.

-Близост до защитени зони

Площадката на ИП не попада в границите на защитена зона по “Натура 2000” и в защитени територии по смисъла на чл. 5 от Закона за защитените територии, нито в зони за защита на водите по чл. 119а от Закона за водите.

Площадката на ИП не се намира в границите или в близост със санитар но-охранителни зони на питейни водоизточници, както и с пунктове от нацио налната екологична мрежа.

-Предвиждано застрояване в УПИ

С Предварителен проект на Подробен устройствен план-План за регула ция (ПП на ПУП-ПР) на територията на инвестиционното предложение се обо собява урегулиран парцеларен имот върху обща площ от 33.037 дка-УПИ-I₂₂.

С ПП на План за застрояване (ПП на ПУП-ПЗ) се оформя зона за ниско етажно, свободно застрояване със сгради с 1 до 3 етажа. Предвижда се плътност на застрояване до 20 %, при норматив до 30 %; коефициент на интензивност на застрояване 1,0 при разрешено до 1.2, и озеленена площ 66.5 %, при изискван минимум от 50 %. Следователно, заложените в ПУП-ПЗ застроителни показа тели са по-благоприятни от екологична гледна точка, в сравнение с норматив ните такива за вилно селище, определени в Наредба №7/2004 г. на МРРБ.

В Предварителен проект на Генплан /Ситуатация/ на площадката на ИП се предвижда във вилното селище да бъдат изградени следните конкретни обекти, със съответните им площи:

-Двуетажни къщи - 13 броя, със застроена площ общо 1560 кв.м.;

-Едноетажна къща за инвалиди – 120 кв. м. застроена площ;

-Двуетажна административна сграда с хотелска част и ресторант – 2000 кв. м. застроена площ;

-Сграда за портиера – 9 кв.м.;

-Двуетажни къщи за персонала и за складове-2 бр., общо застроени 400 м²;

-Обекти и съоръжения за стопанско и инфраструктурно обслужване:

Площи, заети от ниско строителство – 6906 кв. м.;

Общо заети площи от високо и ниско строителство – 11064 кв. м.;

Площите за озеленяване са 21973 кв. м.

За временни дейности по време на строителството ще бъдат ползвани

2202 кв.м. земни площи извън обхвата на ИП, от които 1267 кв. м. са обработваеми. В продължение на около един месец върху тях ще се извършват изкопни работи за прокарване на трасетата и полагане на електропровода, водопровода и канализационния колектор за ИП.

съществуващия асфалтиран път местност „Превала”- гр. Ракитово.

Трасето за нов водопровод за ИП - Ф40, трябва да започва от същес твуващ водопровод РЕ Ф63 в ПИ 02837.4.110 по КК на град Батак, и да достига до нова водомерна шахта в границите на инвестиционното предложение. Трасето ще засегне 333 кв.м. площи, в които няма обработваема земя.

1.2.Анотация на ИП за технологичните процеси и дейностите при строителството и експлоатацията

В периода на експлоатацията на ИП ще се прилагат специфичните тех нологии в сферата на туристическите услуги - на хотелиерското обслужване, общественото хранене, поддръжката на инфраструктурни обекти и на трафопо

стовете, технологията за пречистването на отпадъчни ФБ води, организацията на спортно-туристическите мероприятия и др.

Дейностите, които ще бъдат развивани в ИП, и предвижданите технологии - по принцип, не водят до замърсяване на ОС, ако се спазват стрикт но съответните технически и технологични изисквания и екологичното законодателство в страната.

1.3.Анотация на ИП за необходимите природни ресурси, суровини и материали

Строителството в ИП се предвижда да бъде масивно от тухли и бетон, а покривите да бъдат дървени, с керемиди.

За изграждането на ИП ще бъдат необходими природните ресурси инер тни материали, дървесина и дизелово гориво, а от материалите –главно строи телни такива, като тухли, цимент, хоросан, керемиди, фаянс, PVC тръби, електропроводници и др. В периода на експлоатацията на ИП ще се използват вода, електроенергия, смазочни и трансформаторни масла. Възложителят ще закупува всички необходими природни ресурси от добиващите ги фирми. От суровините и материалите ще се употребяват хранителни стоки, почистващи и дезинфекциращи препарати, препарати за растителна защита, климатици, компютри, обзавеждане и др.

2.Проучени алтернативи за местоположение на ИП и алтернативи на предлаганите технологии; мотиви за направения избор, предвид въздейст вието върху околната среда

По отношение на местоположението, възложителят не е обсъждал друга алтернатива, освен тази – предмет на инвестиционното предложение, тъй като поземленият имот за нея е единственият му собствен имот в района.

Възложителят е проучил две алтернативи:

-В ИП да се предлага материална база само за климатолечение;

-Да се създадат условия и за активна спортно-туристическа дейност, като се изградят плувен басейн, игрище за тенис и игрище за мини-футбол и се организира културен и екотуризъм, за които има също изключително благоприятни условия в района.

Първата алтернатива има само едно екологично предимство пред втората, а именно, че ще се използват 1.3 дка по-малко земя вътре в границите на ИП. При втората алтернатива тази площ ще се използва за изграждане на спортните игрища и за плувен басейн. Същевременно, трябва да отчетем, че спортно-тури стическата дейност в ИП ще допринесе в изключителна степен за бързо възста новяване и по-дълготрайно укрепване на здравето на пребиваващите във вилно то селище туристи. Здравният ефект ще бъде много по-висок при втория вари ант и затова възложителят е избрал да реализира именно него.

Нулевата алтернатива означава да не се използват природните дадености и рекреационния потенциал на района в полза на здравето на хората.

Нулевата алтернатива е неприемлива и поради това, че тя е в разрез с основния приоритет на община Батак – развитието на туристическата индустрия в района

3.Описание и анализ на компонентите и факторите на ОС и на ма териалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от ИП, както и на взаимодействието между тях

3.1.Атмосферен въздух

Площадката на инвестиционното предложение се намира в Западните Родопи, в котловината на р.Мътница, голяма част от която е заета от водното огледало на язовир Батак.

Релефът около язовира има ниско хълмист характер. Климатичните и метеорологичните фактори в района се влияят от релефните особености и от близостта с Тракийската низина. Затова, независимо че той попада в Рило-Западнородопския район на Преходно-континенталната климатична област на България, климатът тук е по-мек, с умерено студена зима и умерено топло лято.

Температурните инверсии са по-рядко явление.Преобладават североизточните и северните ветрове. Преобладаващите скоростите на вятъра -от 0.5до 1.0 м/сек и постоянно сменящите му се посоки , поради хълмистия характер на релефа, ще благоприятстват движението на въздушните маси и разсейването на замърси телите в атмосферния въздух в района на инвестиционното предложение.

Средногодишната сума на валежите от 683 мм е по-висока от средната за страната, което увеличава самопречистващите възможности на атмосферата.

За района са характерни високата слънчева радиация и обогатения с полезни фитонциди въздух. Тези фактори са благоприятни за климатопрофилак тиката и климатолечението.

Горните данни показват, че климатичните и метеорологичните показате ли в района на инвестиционното предложение ИП са благоприятни за опазване чистотата на атмосферния въздух и за реализиране на главната цел на инвести ционното предложение-възстановяване и укрепване здравето на пребиваващите в него туристи, чрез климатопрофилактика, климатолечение,спорт и туризъм.

3.1.2.Съществуващи източници на вредни емисии и имисии в АВ в района на ИП, качество на атмосферния въздух в района

Преобладаващата част от застрояването в к.к. „яз. Батак” са вили – собст веност на физически лица и се използват само през лятото. Затова не може да се очаква негативно въздействие от тях върху атмосферния въздух в района.

съществуващите източници на вредни емисии в зона Г на к. к. „яз. Батак” не оказват негативно влияние върху състоянието и качеството на атмосферния

въздух в района и в обхвата на ИП.

Площадката на ИП граничи от юг с асфалтиран път III-ти клас, който е част от републиканската пътна мрежа. Моторните превозни средства, движещи се по него, могат да се разглеждат като източник на вредни емисии в атмосферния въздух, но

Автомобилното движение по пътя Превала-гр.Ракитово е слабо. Затова се счита, че емисиите на вредните вещества, постъпващи в атмосферния въздух с димните газове от двигателите на моторните превозни средства движещи се по него, са незначителни.

Експертната преценка въз основа на горния анализ е, че поради отсъствието на големи неподвижни източници на вредни емисии в атмосферния въздух и на интензивен автомобилен трафик в близост до ИП, може да се приеме, че атмосферният въздух в района е чист и притежава значителен потенциал да поеме евентуални въздействия от дейността на бъдещи обекти.

3.2.ПОВЪРХНОСТНИ И ПОДЗЕМНИ ВОДИ

3.2.1.Повърхностни води

3.2.1.1.Повърхностни водни тела в района на ИП

В Плана за управление на водите в басейна на р. Марица - Източно-бело морски район, са определени следните основни повърхностни водни тела в района на ИП:

-Язовир Батак” с код BG3MA900L192;

-р. Мътница под язовир Батак до притока, с код BG3MA900L191.

-Дълбоки дол до яз. Батак, с код BG3MA900R194;

-Боев дол до яз. Батак, с код BG3MA900R195.

В границите на ИП и в близост до него се намират още два водни обекта, за които няма определени кодове в плана за управление на басейн-р.Марица:

-Тунел от деривацията на язовир Батак, който в обхвата на ИП е открит.

-Дере с течащи повърхностни води, преминаващо на около 210 метра от западната граница на ИП.

3.2.1.2.Качество на водите в повърхностните водни тела в района

Наблюдението и контролът върху качеството на водите във водните тела у нас се осъществява от Единна национална система за мониторинг (НЕМ). Пун ктове от НЕМ в продължение на много години е имало на р. Мътница преди язовир Батак, след язовира и на яз. Батак пред стената му.

Въз основа на резултатите от дългогодишния мониторинг, в Плана за управление на речните басейни в Източно-беломорски район – гр. Пловдив, е дадена следната оценка за състоянието на водните тела в района на инвестици онното предложение:

-яз. Батак – добро химично и биологично състояние, много добро физико-химично състояние и добро състояние на екологичния потенциал;

-р. Мътница под яз. Батак до притока и приток за ПБВ – добро химично и много добро биологично състояние и добър екологичен статус/потенциал;

-Дълбоки дол до яз. Батак и Боев дол до яз. Батак – много добро химично състояние и добро биологично състояние и екологичен потенциал.

На дерето, протичащо през местностите „Пущек” и „Радецки”, предвиж дано от ИП за приемник на ОВ, не е имало през предишни години установен пункт от НЕМ и не е дадена оценка за биологичното и физико-химичното състояние на същото. Това дере преминава през курортен комплекс „яз. Батак”, както Дълбоки дол и Боев дол, а режимът му се формира при същите физико-географски условия и условия за въздействие от човешка намеса, поради което може да се приеме, че водите в него също са в добро химично и биологично състояние.

В тунела на деривацията няма заустени отпадъчни води от действащи обекти или от населени места, поради което може да се прогнозира, че водите в

него са в много добро химично и биологично състояние.

3.2.1.3.Варианти за заустване на ОВ от ИП

Съществуват следните потенциални възможности за заустване на пречистените отпадъчни води от ИП:

-заустване в р. Мътница след язовирната стена. Този вариант не е целесъ образен, поради отдалечеността на повече от 10 км от ИП и пресечения терен, през който ще се наложи да преминава канализационният колектор, криещ доста голям риск по отношение техническата обезопасеност на същия;

-заустване в язовир Батак или в деривационния канал и чрез него – в язовир Батак. Тази възможност не може да бъде оползотворена, поради нало женото ограничение от Наредба №2/2011 г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на ОВ, по отношение на нови зауствания в комплексни и значими язовири, определени в Приложение 1 от наредбата, към които спада и яз. Батак;

-заустване в дерето с повърхностни течащи води, преминаващо през местностите „Пущек” и „Радецки”. Този вариант остава като единствен реално изпълним вариант.

3.2.1.4.Съществуващи източници за водоснабдяване на ИП

В района в близост до площадката на инвестиционното предложение съ ществува водопроводна мрежа за водоснабдяване на зона Г на курортния комплекс „Язовир Батак”. „В и К-Батак” ЕООД – гр. Батак, което стопанисва тази мрежа, е дало съгласие водоснабдяването на ИП да става, чрез нов водо провод - отклонение от съществуващия в курорта такъв.

В хидрогеоложко отношение районът на ИП попада в Рило-Родопската област-Западно-Родопски район, от хидрогеоложкото райониране на България

Хидрографската мрежа в района на ИП е сравнително добре развита. Територията е набраздена от множество реки и долища. Основната река в райо на е река Мътница. Тя се явява и главна отточна артерия на района, тъй като коритото й продължава от стената на язовир Батак до вливането й в река Чепинска. Водосборната площ на реката (над яз. Батак) е около 78 км². Средногодишният отток възлиза на 690 l/s. Средногодишният модул на оттока е М = 8,8 l/s/км².

Характеристика на подземните води и Подземното водно тяло в района на ИП

В района на инвестиционното предложение са разпространени три вида подземни води - плитки безнапорни пресни води; пукнатинни води с плитка циркулация и пукнатинни води с дълбока циркулация. Определящо значение за района на ИП имат плитките безнапорни пресни води. Те са акумулирани в алувиалните отложения, в алувиално-пролувиалните наслаги, в пролувиалните конуси и в делувиалните образувания между тях. Тези генетични типове преминават постепенно един в друг и водите, формирани в тях, имат пряка хидравлична връзка. По този начин е образуван общ водоносен хоризонт с разнообразни хидрогеоложки параметри. Дебелината на кватернерния водоно сен хоризонт се променя и в рамките на котловината варира от 2-3 м до 18 м в централните й части. Алувиалните наслаги имат добри филтрационни характе ристики. Нивото на подземните води се определя от водните стоежи в язовира, поради наличието на пряка хидравлична връзка на подземните води с язовирните.

Районът на ИП попада в обхвата на подземно водно тяло с код ВG3G0000Pt047 – пукнатинни води – Западно Родопски комплекс.

Съгласно регистъра на БД-ИБР, гр. Пловдив, експлоатационните ресурси на водното тяло са 470 л/сек. Категоризацията на експлоатационните ресурси е следната:

Категория ЕР1(гарантирани ресурси)-235 л/с;

Категория ЕР2(възможни ресурси)-235 л/сек.

Свободни (за ползване) водни количества - 235 л/с.

Районът на ИП, поради значителната надморска височина /1100 м/ е характерен с липсата на интензивно развито земеделие. Незалесените площи покрай чашата на язовир „Батак” се използват като естествени ливади. Поради тази причина, а и поради близостта на повърхностни води, липсват изградени водовземни съоръжения за добив на подземни води, включително и за питейно битово водоснабдяване. По тази причина няма и устроени санитарно-охрани телни зони /СОЗ/. Инвестиционното предложение не предвижда водоснабдя ване на площадката с подземни води и съответно - СОЗ за такива.

3.3.Земя и почви

Характеристика на почвите в обхвата на ИП

Проучването на место показа, че площадката на ИП е заета от вторично затревени кафяви горски почви. Чимовият хоризонт е тънък под 10 см. На много места, особено в южната част на терена, която е с по-голям наклон, чимът е оформен на гнезда. Това е показател за наличие на постоянна водна ерозия и изнасяне на част от хумусния слой, поради което може да се предполага, че съдържанието на хумуса в почвата върху терена на ИП е близко до долната граница за района и е приблизително около седем-осем процента.

Кафявите горски почви са с ниска влагоемкост и добра водопропускли вост, които се обуславят от тяхната структура и състав. Видимо такава е почвата в по-високата южна част от терена на ИП. По-ниската северна част от площадката на ИП е заета от делувиални наслаги от чакъли и пясъци, в които дренират порови и пукнатинно-порови води от по-високите части на терена и са се оформили мочурливи места. Това налага необходимостта от дренажна систе ма върху площадката на ИП, с оглед предпазване от ерозия и от голям приток на плитки подземни води към сградите, при строителството и експлоатацията.

В крайната част преди заустването на деривацията в язовира, почвата е напълно покрита с наноси от скален материал.

При проучването на терена не бяха установени физически или химичес ки замърсени площи.

Съгласно скица №6631/11.11.2011 г. и Удостоверение №99-6494-13-10-1487 за характеристики на поземлен имот в земеделска територия, издадени от СГКК-гр. Пазарджик, поземленият имот с идентификатор 02837.9.2-предмет на разглежданото инвестиционно предложение, има следните основни характе ристики:

-Вид на територията: Земеделска

-Начин на трайно ползване: Ливада

-Категория на земята при неполивни условия - VII

Към настоящия момент поземленият имот се ползва по предназначение – като земеделска земя и като ливада. Собственикът на поземления имот е задействувал процедура за промяна на вида на територията на имота – от земеделска територия в територия за рекреационни дейности – УПИ I₂₂, за „Вилно селище”.

През имота преминава открит канал с бетонирани стени и дъно – т.н.”вти чало”. Това е последната /открита/ част на деривация към яз. „Батак”. Заустването й в язовира е в обхвата на имота – предмет на ИП. В площите, през които минава каналът, земно-почвената покривка е иззета и на практика са променени вида на територията и предназначението на земята.

Поземлените имоти в съседство с ИП към момента също се ползват по предназначение - като ливади. Земеползването източно и южно от площадката на ИП, но на по-голямо разстояние от нея, е променено - вида на територията в обхвата на застроените имоти е променен от „земеделска” в територия за „рекреационна дейност” – в границите на курортен комплекс „Язовир Батак”.

3.4.Земни недра и минерално разнообразие

-Геоложки строеж на района на ИП

Литостратиграфия

Според Геоложката карта на България М 1:100000 (Кожухаров, 1990, 1992) в геоложкия строеж на разглеждания район участват отлагания и образу вания, които са формирани по време на геоложките периоди „докамбрий”, „неоген” и „кватернер”. За района и обхвата на инвестиционното предложение по-голямо значение имат седиментите-отлаганията, от следните геоложки периоди:

През този период са се образували вулкански скали, представени главно от видовете „амфиболит” и „гранат”, които са слоисти, средно- до дребно зърнести. Тези видове се срещат като съставна част и на други скални групи, където изграждат пластове с различна дебелина.

Неоген-кватернер

По време на геоложкия период „неоген-кватернер” са се образували ръждиво-кафяви, жълтеникави до сивобели грубозърнести пясъци и тъмносиви песъчливи глини с прослойки от въглищни чернилки. Те са се отложили върху формираната през „докамбрия” основа от вулкански скали. Площадката на вилното селище е разположена изцяло върху такива отложения от времето на кватернер-неогена. Повърхностната част на същите в границите на ИП е види мо засегната от изветрителни процеси.

В периода „кватернер” са се формирали така наречените „дулувиални образувания”, които се състоят от пясъци и чакъли и заемат неголеми площи в подножието на склоновете към яз. Батак. По бреговете на язовира са образувани и езерно-блатни утайки, които не са отделени на геоложката карта.

В обхвата на ИП и в непосредствена близост до него не са провеждани инженерногеоложки проучвания, поради което няма конкретни данни за инженерногеоложките условия и геотехническите показатели на скалите. Необходимо е възложителят да извърши такива проучвания, с оглед ползване на данните при изпълнението на трасетата за водопровода, елкабела и канализационния колектор, както и при изграждането на дренажната система на площадката.

При огледа на площадката бяха констатирани замочурявания в малки плитки и разлати дерета. Други прояви на физикогеоложки процеси и явления не са установени.

В тектонско отношение районът попада в Севернородопската антикли нала, която е част от Западнородопския блок и е с посока почти изток-запад.

Следващият етап на развитие се характеризира с блоково-разломните структури, които се определят от движенията на по-големите разломни зони. Такава разломна зона в района е Баташката. Тя е представена от две основни системи – 280-300 и 35-50. Площадката на инвестиционното предложение попада встрани от установените разломи.

В сеизмично отношение районът е в зона с интензивност от VIII- та степен по скалата на Медведев – Шпонхаер – Карник и е с коефициент на сеизмичност Кс = 0,15. При проектирането на ИП-в техническа и работна фаза, това следва да се вземе в предвид, като се ползват строителните норми за определената степен на сеизмична интензивност за района.

В обхвата на площадката и в района около нея не са регистрирани подземни природни богатства. В Западните Родопи са разкрити и добивани гнайси и мрамори, но далеч от района на ИП – в общините Велинград и Брацигово. В Баташкия район не се извършва добив на полезни изкопаеми.