Биологично разнообразие и природни територии

3.5.Биологично разнообразие и природни територии

При проведеното полево проучване на флората и фауната върху площадката на инвестиционното предложение и в съседните й територии, на разстояние 100 м от двете му страни, не бяха констатирани видове растения и животни, предмет на опазване по Закона за биологичното разнообразие.

-Растителен свят

Растителността в района на инвестиционното предложение е представена от производни ценози. Изградена е от иглолистни гори, най-вече от формациите на смърча и белия бор и от смесените иглолистно-широколистни гори и в по-слаба степен - на бялата мура. Производната растителност е съставена от вторичните горски съобщества на трепетликата, брезата и бялата елша и основно от тревните ценози, които - на места върху значителни площи, разкъсват този иглолистен горски пояс.

Растителността на терена на инвестиционното предложение е типична за естествените мезофитни пасища, които оформят обширна площ в долната част на горския масив и формират чашата на язовир Батак. В разнотревието доминират: обикновена полевица, червена власатка, ливадна власатка, сеноклас. В съобществата на така описаната растителност не са устано вени видове, включени в Приложение 3 и 4 на Закона за биолог.разнообразие

В източната част на имота-предмет на ИП, преминава така нареченото „втичало”-деривация към язовир „Батак”. В крайната му част към язовира, покрай коритото му има единични бройки от дървесна растителност – бял бор, бреза, черна топола и храсти – леска, шипка и глог.

На терена на ИП и в неговите околности бяха констатирани 23 вида висши растения с лечебна стойност и включени в Приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения. Същите са повсеместно разпространени, с добра численост върху цялата територия на страната.

-Животински свят в района и в обхвата на ИП – описание, вкл. на видовете от Приложение 3 на ЗБР, изясняване статуса на орнитофауната в района

Територията на ИП попада в Рило – Родопския зоогеографски район на България. Характеристиката на животинския свят по систематични категории е:

Почти половината от сухоземните видове бозайници на България обитават Западни Родопи. От тях в района с най много видове са дребните бозайници – гризачи и насекомоядните бозайници. От гризачите са застъпени типично горските видове като: катерицата, трите вида сънливци – обикновен сънливец, горски сънливец и лешников сънливец, обикновената горска мишка, жълтогърлата горска мишка, кафявата горска полевка. Откритите ландшафти се обитават и от типичната за тези биотопи подземна полевка, сляпо куче и др.

Черният щъркел в района на ИП не е намиран, независимо, че тук в известен смисъл има подходящи условия за неговото обитаване. Черночелата сврачка е гнездящ вид в открити пространства и пустеещи земи с рядка дървесна растителност, но под 900 м. н. в., поради което е невъзможно да се среща в зоната на ИП. По същата причина обекта не се обитава и от един друг вид-Градинската овесарка. В района на ИП единствено е възможно срещането на Жълтоглавото кралче (Regulus regulus) - обикновен вид за широки територии в Западните Родопи. В обхвата на ИП не е констатирано гнездене на вида, но е възможно да се използва като хранителна територия. Поради това не е изключено незначително влияние на ИП върху неговата популация в района.

От земноводните и влечугите, обитаващи територията на България, 39 ви да се срещат в Родопите, което е над 80 % от нашата херпетофауна. От земново дните са установени планинската жаба, дървесницата и дъждовникът. Те са защитени от Закона за БР, като двата вида жаби са в Приложение 2 на закона. От гущерите се среща ливадният гущер, а от змиите - усойницата.

Язовир Батак е шестият по големина язовир в България. Водите на язови

ра се обитават от костур, кефал, червеноперка, толстолоп, каракуда, сом.

-Защитени територии и защитени зони от НЕМ “Натура 2000”

При направената справка се установи, че реалният териториален обхват на инвестиционното предложение, съгласно внесените координати, както и непосредствените му околности, не попадат в границите на защитена зона от Националната екологична мрежа Натура 2000 и на защитени територии по смисъла на чл. 5 от Закона за защитените територии.

Северните граници на защитена зона “Родопи Западни” по Директива 92/43 за опазване на природните местообитания и на дивите флора и фауна и на защитена зона “Западни Родопи” по Директива 79/409 за опазване на дивите птици, отстоят от терена на ИП на 1200 - 1900 м.

Върху площадката на ИП не са установени местообитания и видове, които са предмет на опазване на защитените зони от НЕМ “Натура 2000”.

Обектът се намира в северозападната част на Родопския масив на около 2,5 km западно от гр. Батак, на южния бряг на яз. “Батак”.

Според типологичната класификационна система на ландшафтите в България (П.Петров, 1997г.), построена въз основа на геоморфоложки, мезоклиматични и фитогеографски признаци, ландшафтите в района са от:

Клас - Планински ландшафти

Тип - Ландшафти на умереновлажните планински гори

Подтип-Ландшафти на средноплан. иглолистно-широколистни гори

Група - Ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху метаморфни скали

Релефът на тази част от Родопския масив е планински и се характеризи ра с била, прорязани от множество дерета. Теренът на ИП заема склон със северно изложение, насочен към язовир Батак.

Климатът се определя като умереноконтинентален до преходноконти нентален и планински-във високите части. Зимата е сравнително топла, но с обилни снеговалежи. През есен но-зимния сезон преобладават слънчевите дни.

Водните компоненти на ландшафта се дефинират от наличието на яз. Батак, който е своеобразен природен ресурс за крайводен отдих и туризъм.

Растителност - По планинските склонове са разпространени широко листни и иглолистни гори, храстова растителност и тревни съобщества, които доминират в зоните, непосредствено до язовира.

Влияние върху ландшафта са оказали и антропогенни фактори, свързани със стопанската дейност на човека. Изграждането на язовира, прокарването на шосето и строителството на канала е довело до съществена промяна в структурата и функциите на ландшафта в района. В съседство с обекта са разположени къщите на съседната вилна зона, а в близост на около 2-3 km се намира летовище Цигов чарк, които определят рекреационните функции на ландшафта. Преобладаващите ландшафти в района са ливадно-пасищни, крайводни и селищни.

„в имот с идентификатор 02837.9.22 по КК на землището на гр. Батак, местност „Радецки”, до момента няма регистрирани антични и ранносредновековни находки”.

При извършената проверка и оглед на територията на предвижданата площадка на инвестиционното предложение, върху същата не бе установено наличие на химични вещества и смеси, включително и опасни вещества, вследствие на предишни или настоящи дейности.

При посещението и огледа на площадката на ИП върху същата не беше установено наличие на каквито и да било отпадъци.

Районът непосредствено около площадката не е застроен и заселен, в него няма обекти и дейности – източници на отпадъци. Най-близко разположената до ИП урбанизирана територия е к.к. „яз. Батак” – зона Г. Генерираните в нея отпадъци се събират, транспортират и обезвреждат по установената в община Батак система, от фирмата, обслужваща град Батак. Депонирането се извършва на депото за неопасни отпадъци на гр. Батак в местността „Студенец”.

3.10.Рискови енергийни източници

Към момента върху територията на инвестиционното предложение и в имотите, непосредствено до нея, няма налични източници на рискови енергйини излъчвания, като шум, вибрации, електромагнитни излъчвания, радиационни лъчения и др.п.

Асфалтираният път – III-ти клас, от южната страна на ИП, е слабо натова рен. Това дава основание да се предполага, че еквивалентното ниво на шум върху терена на ИП е в границите на нормативните стойности за зони за отдих.

3.11.Здравно-хигиенни аспекти на ОС и риск за човешкото здраве

За района на ИП и по-конкретно за зона Г на к.к. „яз. Батак”, в чийто обхват е разположена площадката, към настоящия момент не са известни проблеми, свързани със здравно-хигиенните аспекти на околната среда и с риска за човешкото здраве, като недостиг на воден ресурс или вода, неотговаряща на БДС за питейно-битово водоснабдяване, замърсен атмосферен въздух, замърсяване на района с отпадъци и др.,свързани с риск за здравето.

4.Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на: реализацията на ИП, ползването на природните ресурси и емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт

4.1.Атмосферен въздух

а)работата на двигателите с вътрешно горене на строителните машини и

на товарните автомобрили, при която с димните газове от изгарянето на горивото в атмосферния въздух постъпват емисии на въглеродни, серни и азотни окиси, на въглеводороди и други химически съединения. Концентрациите на тези вещества в атмосферния въздух на обектовата площадка епизодично - при едновременна работа на машините и автомобилите, ще се повишават в сравнение с фоновите такива, но няма да превишават нормите по Наредба №12/2010 г. на МОСВ и МЗ;

б)отнемането на хумуса, изкопните работи, товаро-разтоварните работи, вертикалната планировка, движението на строителните машини и автомобили те, в резултат на които се отделят прахови имисии във въздуха на обектовата площадка. Изкопните и товаро-разтоварните работи, свързани с тях, ще продъл жат кратко време около един до два месеца, а площадката ще бъде оросявана, поради което преценката е, че имисиите ще бъдат пренебрежимо ниски;

в)полагането на покрития от битумна смес, бояджийските и лако-бояд жийските работи, при които в атмосферния въздух ще се отделят имисии на полициклични ароматни въглеводороди /РАН/ и летливи органични съедине ния /ЛОС/, които са с неприятен мирис. Предвид минималната площ, подлежа ща на покриване с битум и от която се отделят ЛОС при боядисване и лакира не, експертната оценка е, че емисиите на РАН и на ЛОС в атмосферния въздух ще бъдат незначителни.

В периода на експлоатацията на ИП източници на вредни емисии и имиси в атмосферния въздух ще бъдат моторните превозни средства на преби ваващите във вилното селище туристи. Поради малкия брой на автомобилите – средно 80 броя в продължение на около 10 дни, и рядкото, епизодично и кратко трайно действие на двигателите им, се очаква тези концентрациите на замърся ващите вещества, като въглеродни, азотни и серни оксиди, да остават в граници те на нормите за ПДК и да няма замърсяване на атмосферния въздух в района.

Експертното становище е, че експлоатацията на ИП няма да води до превишаване на нормите за пределно допустимите концентрации на замърсява щите вещества в атмосферния въздух на населените места.

Вторични и кумулативни въздействия от ИП върху състоянието и качеството на атмосферния въздух в района не се очакват.

-Оценка на очакваните въздействия от реализацията на ИП върху атмосферния въздух и климатичните фактори в района

Поради постоянното движение на въздушните маси в района, атмосфер ните замърсители, емитирани от ИП главно при строителството, ще се разна сят и фоновото състояние на въздуха бързо ще се възстановява.

Въздействието на ИП върху атмосферния въздух се оценя като пряко, в

ниска степен,епизодично или рядко, краткотрайно, в ограничен обхват, обратимо и без кумулативен ефект. Прогнозата е, че ИП няма да повлияе негативно върху състоянието и качеството на атмосферния въздух в района.

Предвижданото масирано озеленяване върху над 66 % от площта на ИП ще има положително въздействие върху микроклимата в обхвата на ИП. Не се очаква въздействие от ИП върху климатичните фактори в района.
4.2.Повърхностни и подземни води

4.2.1.Повърхностни води

Основни източници на въздействие от ИП върху режима и качеството на водите в района ще бъдат водопотреблението в обекта на инвестиционното предложение и количеството и качеството на отпадъчните води от дейността на обекта, които ще постъпват в съответния им приемник - воден обект.

В периода на строителството водопотреблението в ИП ще бъде около 40 л/дневно за питейни нужди и около 0.8 м³/ден - за санитарно-битови нужди. За открития плувен басейн ще бъдат необходими 450 куб.м. – еднократно седмично или 1800 м³/месечно и 5400 м³/годишно, само през трите летни месеци. Необходимите количества вода за потребление от ИП ще се осигуряват от „В и К – Батак” ЕООД – гр. Батак, по договор с възложителя. Водата ще се взема от водопровода в зона Г на к.к. „Язовир Батак”.

В периода на експлоатацията на ИП в него ще се формират два потока отпадъчни води:

ИП предвижда изграждане на разделна канализация за двата потока отпадъчни води. След ПСОВ или при западната граница на ИП двата клона ще се обединят в един канализационен колектор общо за всички отпадъчни води от ИП, който ще продължи до дерето-приемник на ОВ.

Очаква се битово-фекалните отпадъчни води да бъдат замърсени по определящите показатели: неразтворени вещества, биохимически потребен кислород-БПК₅, азот и фосфор. Концентрациите на тези замърсяващи вещества в отпадъчните води от ИП ще превишават емисионните норми на изход селищни пречиствателни станции за ОВ, които в случая са идентични с индивидуалните емисионни ограничения. Затова отпадъчните води ще бъдат подложени на пречистване в модулна пречиствателна станция /МПС/. МПС ще ще осигурява пречистване в по-висока степен от емисионните норми, след което пречистените ОВ ще бъдат отвеждани, посредством КК до мястото на заустването им в дерето-приемник.

МПС са стандартизирани на база брой еквивалентни жители (е.ж.) и осигуряват постигане на съответните емисионни ограничения. В случая ще се използва модул за 200 е.ж. МПС ще осъществява и механично, и биологично пречистване. Принципът й на действие се състои в продължителна аерация и използване процесите нитрификация и денитрификация за пълно пречистване на ОВ.

-Преценка за възможен кумулативен ефект от ОВ на ИП и ОВ от други ИП в района, върху водите в дерето-приемник

Не се очаква кумулативен ефект от ОВ на ИП и отпадъчни води от други инвестиционни предложения в района върху водите в дерето-приемник на ОВ от ИП, тъй като към настоящия момент в кадастралната карта на град Батак не са нанесени промени, касаещи нови зауствания на ОВ от други обекти в същия водоприемник, нито са постъпили предложения за такива, в поддържащата кадастъра фирма и в Служба ”Геодезия, картография и кадастър”-Пазарджик.

-Оценка на очакваните въздействия от строителството и от експлоатацията на ИП върху режима и качеството на повърхн. води

За нуждите на обекта на ИП ще се използват 19800 м³ годишно вода, Тя ще се доставя от водопровода на к.к. „яз. Батак”-зона Г, който се водоснабдява от повърхностни води от десни притоци на р. Мътница. Същевременно, в дерето-приемник ще се изпускат 15840 м³/годишно пречистени отпадъчни води. Фактическата загуба е около 4000 куб.м. годишно повърхностни води в района. Това количество, сравнено с наличния воден ресурс в района на ИП, може да се счита за нищожно. Затова, въздействието на ИП върху количеството на повърхностните води в района може да се оцени като постоянно, ограничено по обхват и незначително като степен.

Отпадъчните води от дейността на обекта на ИП ще бъдат пречиствани в по-висока степен от емисионните норми, съгласно Приложение 3 към Наредба №6/2000 г., които в случая следва да са еднакви с индивидуалните емисионни ограничения за ОВ на изход пречиствателна станция. При това условие, въздействието на ИП върху качеството на повърхностние води във водното тяло – приемник на ОВ, се оценя като постоянно, в ограничен обхват, в ниска степен и без кумулативен ефект.

4.2.2.Подземни води

Площадката на ИП е в непосредствена близост до южния бряг на яз. „Батак” и е изградена от седиментите на брекчоконгломератовата задруга на неогена. Тези условия създават възможност за формиране на порови подземни води. Поради ограничена та площ на подхранване на тези води в условията на ИП, е възможно да се формира склонов подземен поток с незначителен дебит, при продължителен дъжд или при топене на дебел сняг. Освен това, в северната и източната част на площадката има постоянно замочурени места, които са показател за наличието на плитки подземни води. За предотвратяване наводня ването на обекта на ИП от тези води при строителството и при експлоатацията, възложителят ще изгради дренажна система на площадката.

С оглед недопускане на инциденти с риск за замърсяване на подземните води, ще бъдат поддържани в постоянна техническа изправност машините, съоръженията и автомобилите в ИП.

Инвестиционното предложение не предвижда ползване на подземни води за нуждите на строителството и експлоатацията на обекта на ИП.

От площадката на ИП няма да се изпускат отпадъчни води в подземния воден хоризонт. Поради горните съображения, експертната оценка е, че ИП няма да окаже негативно въздействие върху режима на подземните води.

Въздействието на ИП върху подземните води и подземното водно тяло в района, с код BG3G0000Pt047-Западно-Родопски комплекс, се оценя като непря

ко, в ограничен обхват, рядко, в ниска степен и без кумулативен ефект.
4.3.Земя и почви

-Източници на въздействие върху земята и почвите

По време на строителството основен източник на въздействие върху земята и почвите в обхвата на ИП ще бъдат изкопните работи. Изкопаните земни маси ще бъдат складирани върху депо в границите на площадката на ИП и голяма част от тях ще се използват на по-късен етап за обратно засипване на изкопите. След засипването ще останат приблизително 1050 куб. м. земни маси, които според ИП, следва да се реализират при изпълнението на вертикалната планировка на обектовата площадка.

При изкопните работи земно-почвения слой в местата на застрояване ще бъде унищожен. Земята в тези площи ще изгуби своята функция като природен ресурс. Територията на ИП няма да може да бъде ползвана по предназначението й – като земеделска територия и по начин на трайно ползва не - за ливада, а ще служи за рекреационни дейности. С инвестиционното предложение се внася коренна промяна във функцията и предназначението на земята в неговия обхват. Затова експертната оценка е, че въздействието от строителството на ИП върху земята и почвите в неговите граници ще бъде пряко, в значителна степен и необратимо, но в ограничен обхват-в границите на застроените площи, и еднократно.

В периода на експлоатацията източници на въздействие върху земята и почвите могат да бъдат отпадъци от дейността на обекта на ИП, от които е възможно физическо замърсяване на земни площи; химични вещества, средства за растителна защита, средства за почистване и за дезинфекция; непречистени отпадъчни води. Въздействието от подобни източници обикновено е в резултат на аварии и други инциденти, които са бързо отстраними.

В площите за озеленяване - 66,5 % от общата площ, ИП предвижда да се внесат дървесни и храстови видове, с цел задържане на процесите на водна и ветрова ерозия на земята.

За нуждите на ИП ще бъде необходимо изграждане на трасета на линейните обекти – водопровод, електропровод и канализационен колектор, за обслужване на ИП.

Общо за трасета на трите обекта ще бъдат необходими 2202 кв. м., които ще останат трайно с ограничение в ползването, но само 1.267 кв.м. от тях са обработваеми земи. В тази връзка, въздействието от линейните обекти върху земята и почвите извън ИП може да се оцени като твърде ограничено по обхват и в пренебрежимо ниска степен.

-Оценка на въздействието от предвижданите дейности в ИП в/у земята и почвите в етапите на строителството и експлоатацията

Експертната оценка е, че въздействието от строителството на ИП върху земята и почвите в неговите граници ще бъде пряко, в значителна степен и необратимо, но в ограничен обхват-в границите на застроените площи, и еднократно.

В периода на експлоатацията въздействието от ИП върху земята и почвите ще бъде рядко-инцидентно, в ниска степен, в малък ограничен обхват,

краткотрайно и обратимо.

По време на строителството основните фактори на въздействие ще се изразяват в механично нарушаване на приповърхностната част от геоложката основа при изпълнение на изкопните работи за полагане фундаментите на сградите, плувния басейн и изграждането на водоснабдителната и канализа ционната система. Поради наличието на замочурявания и прояви на линейна ерозия върху площадката на ИП, преди започването на строителството възложителят ще извърши инженерногеоложки проучвания, чрез които да се определи оптималния начин на фундиране на сградите и съоръженията, като по този начин ще се ограничи и намали въздействието върху геоложката среда.

По време на експлоатацията факторите на въздействие върху геоложка та среда ще се изразяват в постоянно статично натоварване от построените сгра ди и съоръжения и динамично натоварване от транспортни средства. Дейности те по време на експлоатацията на обекта не предполагат въздействие върху земните недра. Възложителят ще изготви стабилитетна оценка на откосите и въз основа на нея ще бъдат проектирани и изпълнявани необходимите дълбо ки изкопи и високи насипи върху площадката на ИП.

Цялостното въздействие на ИП върху земните недра се оценя като незначително. Прогнозата е, че то няма да доведе до промени в геоложката среда и земните недра в дълбочина, в обхвата и в района на ИП.