Решение за евентуалното използване военна сила като средство за разрешаване на спора. Опит за оказване на политически натиск чрез заплаха с военна сила



Дата14.03.2018
Размер74.3 Kb.

1.Основни фази на конфликта:


1/ фаза на поява на враждебност – започва когато една от страните в спора вземе политическо решение за евентуалното използване военна сила като средство за разрешаване на спора. Опит за оказване на политически натиск чрез заплаха с военна сила.

2/ демонстриране на враждебност – реализират се началните цели на конфликта и може да доведе до ескалация на употребата на военни средства.



Пример: събитията в Косово от края на 1997 г., които доведоха до въоръжените акции на АОК, както и на сръбската полиция и войска.

3/ затвърждаване на враждебността – възможно е започването на военни действия или мирно договаряне, но това не означава, че спорът е разрешен, а само че се преминава към неговото разрешаване с други средства.



Пример: германо-френските отношения до приключването на Втората световна война. Именно войната между бисмаркова Германия и Франция на Наполеон Трети през 1871 г. завършва с военна победа за Германия и анексията на Елзас и Лотарингия. Но спорът около тези области остава и е една от причините довели до Първата световна война, в която двете страни воюват една срещу друга. Друга последица от този спор са тежките условия наложени на германия с Версайския мир през 1919 г.

4/ фаза на оспорването – налице е когато с конфликтът не е разрешен спорът и той продължава с други средства.



Пример: Идването на Хитлер на власт през 30-те години и неговата активност към укрепване мощта на Германия е с цел - ревизия на Версайския договор.

5/ фаза на решение - налице е когато спорът, предшествал конфликта е решен по съответен начин, приет и от двете страни. К завършва с някои вид политически процес, чийто формален израз може да бъде – примирие, мирен договор, капитулация.



Пример: в примерът с Германия и Франция, спорът около границите бе решен след Втората световна война с образуването на Европейското обединение за въглища и стомана през 1952 г. и подписването на Римския договор за Европейска общност през 1957 г., чрез общия икономически интерес и на двете страни.

 Примирие – спиране на определените действия за определен период от време.

По правило спогодбите, с които се сключва примирие се подписват от военните командири на воюващите страни или други овластени военни представители.

От гледна точка на периода за който се сключва примирието може да бъде временно /когато се сключва за определено време – празник или значима дата/ или да бъде трайно, което може да означава край на военните действия.

От гледна точка на обхвата примирието може да бъде общо - прекратяване на военните действия на всички фронтове или секторно - когато се отнася само за някои части от фронта.

Общото примирие по правило е въведение към завършване на войната, докато секторното има ограничена цел - да се свърши определена работа като например:



  • събиране на ранените и мъртвите;

  • доставка на необходими средства за живот и борба на участниците;

  • саниране на граждански обекти - снабдяване с вода, медикаменти и др.

По правило за подписването на спогодбата за примирие се известяват и двете страни като се уведомяват за условията, при които се сключва примирието и се упоменава моментът от който то влиза в сила.

Също така се съобщават и ответните мерки, които ще последват, ако някоя от страните не спази примирието.

Според международните норми, ако едната страна прекрати примирието, то и другата има право да не го спазва.

! Интересно е да се отбележи, че в последно време при всички конфликти като инициатори за примирие се явяват международните институции на системата за колективна сигурност – СС на ООН и ОССЕ. Това означава, че примирието се използва като институт в случаите, когато споровете се решават то международната общност.

 Капитулация – акт, с който въоръжените сили на една от страните, без разлика на условията се предава на победителят. Това е вид спогодба, при която едната страна прекратява борбата и се предава на другата, в резултата на поражение или безизходица, а другата се задължава да зачита нормите на подобна ситуация.

Условна капитулация – осъществява се при налагането на определени условия от страна на победителя;

Безусловна капитулация – когато не се налагат определени условия на страната, която капитулира.

Цел – да прекрати безсмислената борба на по-слабият и да спре погубването на човешки живот, ресурси и др.

Война – продължителна борба между организирани военни сили. Може да варира от продължителен конфликт с нисък интензитет или гражданска анархия /Сомалия, Алжир/ до всеобща “гореща“ война /Втората световна война/.

 Криза – засилена конфронтация между въоръжените сили, които са мобилизирани и подготвени и могат да бъдат употребени за краткосрочни борби от ниско ниво, но без употребата на значителна сила. Вероятността за преход към война е много голяма.



Пример: Ракетната криза в Куба 1962 г.

В държавата тя може да се изрази с високо ниво на насилие.

 Нестабилен мир – общо високо ниво на напрежение и наличие на подозрение между страните, със спорадично изразено насилие, ако въобще го има. Преобладава т. н. “негативен мир“, страните взаимно се смятат за неприятели и подготвят въоръжените си сили като отговор на действията на другата страна.



Пример: Отношенията САЩ - Иран 1979 г., когато са задържани като заложници служителите на американското посолство в Техеран.

Репресиите на държавните сили над малцинствата е пример на вътрешно държавен вариант на подобно ниво на конфликт.

 Стабилен /студен/ мир – отношения на предпазлива комуникация и ограничено сътрудничество /например в областта на търговията/ за постигане на взаимни интереси. Разликите в ценностите или целите са налице, но спорът се развива по повече или по-малко предвидлив начин. Изгледите за война или конфронтация са малки.



Пример: съветско-американските отношения през 60- те години - ерата на разведряването в края на 60-те и началото на 70-те години.

Във вътрешно-политически план, например, такъв мир е спогодбата между противопоставящи се неприятелски групировки /Южна Африка 1994 - 1995 г./

 Траен /топъл/ мир – предполага високо ниво на сътрудничество, включително и военен съюз против общи заплахи. Основава се на общи ценности, цели и институции /например в демокрацията като политическа система/, икономическата взаимозависимост и чувството за единство. Споровете се разрешават по мирен, институционализиран начин, така че не съществува необходимостта от защита с въоръжени сили. Практически не съществува вероятност от конфликти насилие.



Пример: обединена Германия, американо-канадските отношения, стремежа към общи икономически институции и външна политика на страните членки на ЕС.

Действията, които се отнасят до различните интервенции в даден конфликт, предприемани на различните нива на развитие на конфликта са следните:

 Peacemaking – включва употреба на различни методи за преодоляване или завършване на насилствения конфликт между страните. Помага на лидерите на враждуващите страни да дефинират и възприемат правилното различията в позициите си.

Цел – страните в конфликта да предефинират своите цели, за да станат те взаимноприемливи. Насочен е към конфликтната ситуация и по правило е дипломатическа дейност.

 Peacekeeping – отнася се към опитите да се контролира и спре въоръженият конфликт, да се запази прекратяването на огъня и да се засили политическото решаване на спора между страните в насилствен конфликт, чрез разделяне на въоръжените им сили.

Цел – да контролира физическите акции на воюващите страни и е предимно военна акция. Насочен е към отношенията в конфликта.

Многобройни са случаите на употреба на умиротворителните сили на ООН. По време на студената война, когото бе трудно да се вземе решение от СС на ООН за използване на сила, до 1978 г. са формирани сили само в 13 случая. От тях все още 5 са в сила. Продължителността на тези мисии трае между 48 и 18 години.

Палестина - от 1948 г.;

Кашмир - от 1949 г.;

Кипър - от 1974 г.;

Южен Ливан - от 1978 г.

След края на студената война драстично нараснаха случаите на търсене на мирните услуги на ООН. До 1988 г. са основани не повече от 20 мирни мисии. Някои от тях са от традиционният военен тип, насочени към контролиране на нерешени конфликти между държавите, като например:



военните наблюдатели за прекратяване на огъня между Иран и Ирак от 1988 г. до 1991 г.;

тези, които контролират демилитаризираната зона между Ирак и Кувейт.

Но повечето от новите мисии са формирани, за да помогнат в приемането на спогодбите до които се е достигнало по пътя на преговорите, при конфликти, които траят дълго време.



Мисиите в Намибия, Ангола, Кампучия, Ел Салвадор, Мозамбик.

 Peacebuilding – отнася се до реконструиране и поддържане на политическата и социално-икономическата инфраструктура, за да се улесни нормализирането на отношенията между конфликтуващите страни. Тези мисии не само трябва да:



  • възстановят реда;

  • да съдействат за сътрудничеството между страните;

  • да задълбочат отношенията между страните, откривайки условията, които са причина за спора;

  • да засилват позитивните отношения и изграждат общи институции и процеси на взаимодействие между страните.

Цел – да елиминира корените на конфликта. Насочен е към отношенията между конфликтуващите. Това е предимно социална акция, която се състои от политически и икономически дейности.

 Peace Enforcement – представлява употреба на въоръжена сила, според Глава 7 от устава на ООН, за спиране на насилието. Например:



въоръжена акция на многонационалните сили на ООН в Корея - 1950 - 1953 г.;

Ирак 1991 г.

 Preventive Diplomacy – предприема се когато отношенията между страните в даден конфликт променят статута си от стабилен мир към нестабилен мир.

Цел – да се попречи на спора да прерасне в конфронтация или всеобщо насилие, като се задържи на фазата на мирновременната дипломация.

силите на ЮНПРОФОР/ЮНПРЕДЕП, в Р Македония от 1993 г. са примери за успешна мисия от този тип.

Инструменти на превантивната дипломация:

1/ МУДС;

2/ Потвърждаване на факти;

3/ Ранно предупреждение;

4/ Превантивно разполагане на сили на ООН / предвидено е от т.28 до т.33 на Agenda for Peace /1992/;

5/ Създаване на демилитаризирани зони.

 Crisis Management /управление на кризи/ – отнася се до опитите да се попречи на увеличаващата се конфронтация между конфликтуващите и да се предотврати употребата на въоръжена сила. Обикновено се придружава със закани за употреба на сила.

 Conflict Management – /управление на конфликти, справяне с конфликтите/ - отнася се до усилията да се попречи на разпространението на конфликта и да се намали употребата на насилие. Включва усилията на страните да установят комуникация по между си, която ще доведе до решаване на техния спор и до прекратяване на насилието.

 Conflict Termination – прекъсване на въоръжените сблъсъци между конфликтуващите страни


2.ООН – основни функции


   

Peacekeeping

Peacemaking

Preventive Diplomacy


Peacebuilding

3.Стратегии за справяне с конфликтите


Conflict Management – справянето с конфликти представлява общ термин, който обхваща всички видове стратегии насочени към ограничаване или приключване на конфликта.

Mitchell определя 4 главни стратегии за справяне с конфликтите:

1/ conflict avoidance;

2/ conflict prevention;

3/ conflict settlement;

4/ conflict resolution.

Различията между тези понятия /и особено между изглаждането /settlement/ и разрешаването/ се състоят в различните резултати и крайни решения от стратегиите.

 conflict settlement – състояние при което е постигнато компромисно решение, преодолявайки различията в позициите на двете страни и позволявайки им да осъществят някои от целите им, дори и при неравни условия.

Техники - интервенция; помирение; добри услуги, посредничество.

conflict settlement първа крачка към процеса на разрешаване на конфликта.

Допуска принудата – в смисъл, че и двете страни са принудени да се откажат от нещо, към което се стремят, за да се постигне споразумение.

 conflict resolution – непринудителна стратегия на намеса на трета страна, която настоява да улесни процеса на прекратяване на насилието.

Съдържа три конструктивни елемента:

1/ резултатът насочва към фактическите проблеми и състоянието отколкото към симптомите или проявлението им;



2/ той е взаимно условен;

3/ постига се поне частично удовлетворение на страни


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница