Решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, последно отправени в неговата резолюция от 26 февруари 2014 г



страница1/7
Дата01.02.2018
Размер0.7 Mb.
#52543
ТипРешение
  1   2   3   4   5   6   7



Съдържание


ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за оценка на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати



1. Въведение 3

2. Преглед на постигнатите резултати 4

2.1. Вътрешни политики на Съюза 4

2.1.1. КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ ЗА РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ (бюджетна функция 1A) 4

2.1.2. СБЛИЖАВАНЕ ЗА РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ (бюджетна функция 1Б) 13

2.1.3. ОПАЗВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИ РЕСУРСИ (бюджетна функция 2) 18

2.1.4. СВОБОДА, СИГУРНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ (бюджетна функция 3A) 23

2.1.5. ГРАЖДАНСТВО (бюджетна функция 3Б) 26

2.2. Външни политики на Съюза (бюджетна функция 4) 28

3. РАМКА ЗА МОНИТОРИНГ, ДОКЛАДВАНЕ И ОЦЕНКА — МФР ЗА ПЕРИОДА 2014—2020 г. 33

4. ЗАКЛЮЧЕНИЯ 33



1.Въведение


Съгласно член 318 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията е длъжна да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати. Настоящият четвърти доклад за оценка съгласно член 318 („докладът за оценка“ или „докладът“) следва исканията на органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, последно отправени в неговата резолюция от 26 февруари 2014 г.1 относно съдържанието и структурата на доклада.

Бяха положени допълнителни усилия да се подобри насочеността на доклада към изпълнението на основните финансови програми, които бяха отчетени и оценени през 2013 г. Бе направено разграничение между вътрешни и външни политики и в раздела, свързан с вътрешни политики, докладът е насочен към информация за изпълнението от значение за стратегията „Европа 2020“. Както бе посочено в скорошния преглед, който Комисията извърши по отношение на стратегията „Европа 2020“ в контекста на кризата и други дълготрайни тенденции, които оказват въздействие върху растежа, напредъкът към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ не е еднороден2. Макар че не бе възможно да се определи точният принос на всяка една от финансовите програми за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“3 и макар че стратегията „Европа 2020“ не беше приета към момента на проектиране на програмите по МФР за периода 2007—2013 г., този доклад съдържа наличната информация за изпълнението във връзка с това как финансовите програми са допринесли за изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

2013 година е последната година от МФР за периода 2007—2013 г., но все още е твърде рано за пълното измерване на изпълнението и въздействията от програмите. Това е така, защото окончателното и последващото оценяване на тези въпроси е планирано за периода 2014—2016 г. Независимо от това са налице някои данни от показатели, измерващи степента, до която изпълнението на програмата отговаря на заложения график, и бяха финализирани редица оценки, които осигуриха обратна информация за изпълнението.

В доклада се проучват постигнатите резултати за основните финансови програми (раздел 2). С насоченост към бъдещето в доклада се обобщава рамката за мониторинг, докладване и оценка относно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. (МФР; раздел 3).

Докладът се придружава от два работни документа на службите на Комисията. Първият (SWD1) съдържа анализ и описание на рамките за мониторинг, докладване и оценка за финансовите програми в периода 2014—2020 г., като по този начин се изпълнява ангажиментът, поет в доклада за оценка от предходната година. В отговор на искане на Сметната палата във втория документ (SWD2) се прави преглед на постигнатия до този момент напредък по плана за действие за изготвянето на доклада за оценка съгласно член 318, приложен към доклада от предходната година.

2.Преглед на постигнатите резултати


Този раздел съдържа преглед на постигнатите резултати през 2013 г. за основните финансови програми. Той е структуриран в съответствие с бюджетните функции. За бюджетните функции, свързани с вътрешните политики на ЕС, той съдържа:

1. Основните финансови програми и тяхната връзка със стратегията „Европа 2020“;

2. Оценка на наличните резултати от изпълнението;

3. Описание на оперативните аспекти на изпълнението.

По отношение на външните политики на ЕС докладът е насочен към основните постижения на финансовите програми във връзка с целите на външната политика.

В съответствие с насоките на органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, в настоящия доклад се прави преглед и поради това той не включва изчерпателно и подробно описание на годишния напредък по постигането на целите за всяка от финансовите програми по МФР за периода 2007—2013 г. Такава подробна информация, включително обобщения на оценките от 2013 г., е достъпна в годишните доклади за дейността на службите на Комисията.


      2.1. Вътрешни политики на Съюза

        2.1.1. КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ ЗА РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ (бюджетна функция 1A)


Програмни цели и стратегията „Европа 2020“

Основните програми по бюджетната функция „Конкурентоспособност за растеж и заетост“ (91 % от разходите за 2013 г. в размер на 15,7 млрд. EUR по тази бюджетна функция) са „Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности“ (7РП); „Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации“ (ПКИ); „трансевропейските мрежи“ (TEN); „Програмата за учене през целия живот“; и „Европейската енергийна програма за възстановяване“ (ЕЕПВ).

Тези финансови програми допринасят за приоритетите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен и устойчив растеж. Освен това в рамките на тези приоритети финансовите програми са насочени към някои общи нужди, определени в стратегията „Европа 2020“: необходимостта да се генерира ливъридж с финансовите средства на ЕС (например 7РП чрез публично-частни партньорства (ППП) и съвместни програми с държавите членки) и необходимостта да се проектират нови финансови инструменти за набиране на капитал за иновационни дружества и МСП (например финансовите инструменти по 7РП, ПКИ и ЕЕПВ осигуряват гаранции, рисков капитал и заеми за МСП и иновационните дружества).

Във връзка с приоритета на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен растеж програмите допринасят за различни водещи цели и за водещите инициативи „Съюз за иновации“ (чрез подпомагане на научните изследвания и иновациите посредством 7РП и ПКИ), „Младежта в движение“ (чрез програмите за мобилност на научни изследователи и студенти, действия по програмата „Мария Склодовска-Кюри“ и Програмата за учене през целия живот).

Политиката на ЕС в областта на научните изследвания чрез 7РП допринася за водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) до 3 % от БВП. Тази цел за финансиране на научните изследвания като процент от БВП най-вероятно няма да бъде изпълнена. По-специално бизнес разходите за НИРД леко се понижиха с течение на годините. В този контекст Комисията продължи да полага усилия за укрепване на научните изследвания и технологичното развитие в Съюза, включително чрез финансиране по 7РП.

Една от целите на 7РП бе мобилизиране на бюджета на ЕС посредством ливъридж от финансовите средства на ЕС чрез нови комбинации от частни и публични финанси. В рамките на 7РП бяха създадени редица дългосрочни публично-частни партньорства (ППП). Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ) цели укрепване на позицията на Европа като най-привлекателното място за научни изследвания и иновации в областта на фармацевтиката и по този начин се подобрява достъпът на пациентите до иновативни лекарства; инициативата за въздухоплаване и въздушен транспорт („Чисто небе“) цели разработването на екологично чисти и ефективни от гледна точка на разходите въздухоплавателни средства; а инициативата „Горивни клетки и водород“ (ГКВ) е насочена към ускоряване на развитието на технологиите за горивни клетки и водород в Европа, за да започнат да се предлагат на пазара между 2010 и 2020 г. ППП ARTEMIS и ENIAC за вградени изчислителни системи и наноелектроника подпомагат мащабни многонационални научноизследователски дейности. Освен това бяха създадени редица ППП, които мобилизират съвместно финансиране от държавите членки и ЕС. Вече е достъпна информация относно изпълнението на съвместната програма „Интелигентна заобикаляща среда“, насочена към информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и иновации за застаряващото население.

Механизмът за финансиране с поделяне на риска по 7РП представлява съвместен финансов инструмент на ЕС/ЕИБ (Европейската инвестиционна банка), насочен към големи проекти (дружества със средна капитализация4 и големи предприятия, ППП, научноизследователски инфраструктури и др.), какъвто е и пилотният инструмент за поделяне на риска, прилаган съвместно от ЕС и ЕИФ (Европейския инвестиционен фонд) и насочен към МСП и малки дружества със средна капитализация. Инструментът подпомага инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и иновации чрез осигуряване на заеми или гаранции.

7РП също така допринася за научноизследователските усилия на Европа чрез укрепване на човешките ресурси. Европейският научноизследователски съвет (ЕНС) осигурява финансиране въз основа на един-единствен критерий — високи научни постижения. В рамките на подпрограмата „Хора“ на 7РП финансирането на позиции за изследователи чрез действия по програмата „Мария Склодовска-Кюри“ беше на стойност 854,9 млн. EUR през 2013 г. (+ 21 % в сравнение с 2012 г.).

Освен това Програмата за учене през целия живот (поети задължения за разходи в размер на 1,34 млрд. EUR през 2013 г.) допринася за водещата инициатива „Младежта в движение“ и водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за повишаване на дяла от населението на възраст 30—34 години със завършено висше образование до поне 40 % и намаляване на отпадането от училище до по-малко от 10 %. Бе отчетен известен напредък към постигането на тази цел на стратегията „Европа 2020“, въпреки че други показатели показват, че участието на възрастни хора в учебни дейности, пригодността за заетост и икономическото положение на младите хора са се влошили през последните години.

Що се отнася до приоритета на стратегията „Европа 2020“ за устойчив растеж, финансовите програми по тази бюджетна функция допринесоха за водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ с цел намаляване на емисиите на парникови газове и обезпечаване на енергийните доставки (ПКИ — „Интелигентна енергия — Европа“ и Европейската енергийна програма за възстановяване), както и отстраняване на критични проблеми в областта на транспорта и декарбонизация на транспортния сектор (TEN-T и „Марко Поло“). Космическите програми „Галилео“ и „Коперник“ допринесоха за водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“.

Програмата „Интелигентна енергия — Европа“ (ИЕЕ) в рамките на ПКИ допринася за водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за климата и енергетиката, като същевременно подобрява конкурентоспособността на ЕС и спомага за повишаване на уменията на персонала в енергийния сектор.

Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ; плащания в размер на 201,6 млн. EUR през 2013 г.) е проектирана да повиши надеждността на енергийните доставки и да спомогне за намаляване на емисиите на парникови газове. По ЕЕПВ се отпускат безвъзмездни средства в голям размер за проекти от голямо стратегическо значение в три подотрасъла на енергетиката: газопреносните и електропреносните връзки (43 проекта), вятърната енергия от разположени в морето инсталации (9 проекта) и улавянето и съхранението на въглероден диоксид (6 проекта). Освен това през 2011 г. в рамките на тази програма беше създаден финансов инструмент (Европейският фонд за енергийна ефективност) чрез преразпределяне на 146 млн. EUR от програмата с цел улесняване на достъпа до финансиране в сектора за енергийна ефективност.

Програмата за транспорт на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) допринесе за „ускоряване на изпълнението на стратегически проекти с висока добавена стойност за Европа, насочени към критически точки, в частност трансгранични отрязъци и интермодални възли (градове, пристанища, логистични платформи)5. С плащания в размер на 759,3 млн. EUR през 2013 г. TEN-T цели да реализира 30 т. нар. приоритетни проекта или оси и по този начин да улесни мобилността на стоки и пътници.

Програмата „Марко Поло II“ (плащания в размер на 17,5 млн. EUR през 2013 г.) цели да намали значителна част от очаквания годишен ръст на международния автомобилен превоз на товари чрез финансиране на разходи, свързани с модален преход от автомобилния превоз към други видове транспорт.

На последно място, в рамките на водещата инициатива „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ на стратегията „Европа 2020“ Комисията работи за развитие на „ефективна космическа политика, която да осигури инструменти за справяне с някои от ключовите глобални предизвикателства и по-специално по отношение на „Галилео“ и GMES6. Осигурява се финансиране за системите на ЕС за сателитна навигация и мониторинг на Земята („Галилео“, ГМОСС—„Коперник“).От 2010 г. насам пазарният дял на ЕС от световния пазар надолу по веригата за глобални навигационни спътникови системи се увеличи с равномерно темпо от 24 % на 30 %. Изглежда вероятно целта за 2020 г. (33 %) да бъде постигната. Като цяло европейската космическа промишленост и промишлеността, свързана с дейностите по изстрелване, имат добри постижения на световните търговски пазари през последните години, с все по-голям пазарен дял на спътници и стабилен пазарен дял от около 50 % за търговските операции по изстрелване.

Изпълнение на програмите

7РП, Програмата за учене през целия живот и ПКИ: принос за интелигентен растеж

За периода 2007—2013 г. в рамките на 7РП бяха подбрани за финансиране 130 007 заявители, като общата стойност на поисканото финансово участие от ЕС беше 41,26 млрд. EUR. 98 % от приключените проекти постигат своите първоначални цели и всеки приключен проект генерира средно 5,7 публикации. Приключените близо 6000 проекта генерираха общо 1261 права на интелектуална собственост.

В рамките на 7РП бе обърнато особено внимание на участието на промишлеността и МСП, за да се гарантира, че научните изследвания отговарят на нуждите на бизнеса и че се предприемат последващи мерки за търговска реализация на резултатите. Участието на сектора в проекти за съвместни научни изследвания бе особено високо в темите относно енергетиката и транспорта, като финансирането бе близо 50 % във всяка от тези области. В рамките на съвместните научни изследвания процентът на проектите, довели до заявления за патентоване или друг вид интелектуална собственост, надхвърли целите (с изключение на темите относно храни, селско стопанство/рибарство и биотехнологии). В рамките на 7РП МСП участваха най-вече в специалната програма „Сътрудничество“ (16 492 участващи МСП получиха 4,7 млрд. EUR финансиране от ЕС) и в специалната програма „Капацитети“ (6502 участващи МСП получиха 1,3 млрд. EUR финансиране от ЕС). Като цяло 17 % от бюджета на специалната програма „Сътрудничество“ бе разпределен за МСП, което надхвърля целта от 15 %.

Създадените ППП в рамките на 7РП генерираха значителен ефект на ливъридж. Що се отнася до ИИЛ, участието от ЕС в размер на 1 млрд. EUR генерира участия най-вече в натура на стойност поне още 1 млрд. EUR от членове на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (ЕФФИА). Комисията отпусна половината средства (в брой) за бюджета на съвместната технологична инициатива (СТИ) „Чисто небе“, който е в размер на 1,6 млрд. EUR, а другата половина (участие в натура) бе осигурена от авиационната промишленост. По отношение на ГКВ участието от ЕС в размер на 470 млн. EUR генерира участие от частния сектор и други участници на стойност още 470 млн. EUR. ЕС и участващите държави членки също така предвидиха над 1,547 млрд. EUR за ППП ARTEMIS и ENIAC, като частният сектор допринесе за НИРД в размер над 2,529 млрд. EUR в периода 2008—2013 г.

Тези ППП бяха оценени положително от гледна точка на операции и постижения. Във втората междинна оценка на ИИЛ през 2013 г. например бе заключено, че ИИЛ успешно е демонстрирала осъществимостта на голями ППП с множество заинтересовани страни, насочени към научноизследователска и развойна дейност в областта на биомедицината, и инициативата понастоящем се признава за водещото публично-частно партньорство (ППП) в областта на здравеопазването в световен план. Във втората междинна оценка на ГКВ бе заключено, че СП ГКВ е изградило адекватна структура на управление, създало е ефективен диалог между предприятията от сектора и научноизследователските кръгове около една обща стратегическа програма и успешно е изпълнило тази програма. В средносрочните оценки на ARTEMIS и ENIAC също бе заключено, че тяхната уместност, качество на проектите и ефективност остават високи. Независимо от това в оценката бе отправена препоръка програмите да се основават по-ясно на европейска стратегия за електронните компоненти и системи и също така да се положат повече усилия за повишаване на съгласуваността и координацията между и в рамките на проектите, да се подобри управлението на проектите и да се измерва по по-добър начин въздействието и успехът на проектите. Тези препоръки бяха отчетени при подготовката на последващата схема.

Съвместната програма „Интелигентна заобикаляща среда“ създаде критична маса от дейности за научни изследвания и иновации, като бяха стартирани над 120 проекта и бяха привлечени общо над 650 млн. EUR7. Освен това тя успя да ангажира значително участие от страна на сектора, по-специално с над 40 % участие на МСП. В оценката на програмата през 2013 г. също така бе заключено, че са налице обещаващи данни за пазарния потенциал на продуктите и услугите, които се разработват в рамките на проектите. Ключови препоръки, например подобряване на измерването и мониторинга на програмите за по-добра оценка на въздействието и допълнително съгласуване на инструмента приемник с други съответни инициативи, бяха включени в предложението за програмата приемник.

При втората междинна оценка бе констатирано, че механизмът за финансиране с поделяне на риска (МФПР) по 7РП позволява значително увеличение на инвестициите на предприятия в иновационни проекти и НИРД. Допълнителните частни инвестиции в научни изследвания и иновации (т.е. мултипликационен ефект) бяха 34,1 млрд. EUR вместо очакваните 30 млрд. EUR. Той се доказа като привлекателен инструмент за дружества, които осъществяват научни изследвания и иновации, и постигна или преизпълни своите цели за обем на заемите, подобри географското си покритие и позволи на ЕИБ да увеличи капацитета на банката за отпускане на по-рискови заеми. Насочваният от търсенето подход, който бе възприет при прилагането на МФПР, бе оценен положително. В оценката бяха отправени няколко препоръки, включително за по-добро насочване към иновационни дружества със средна капитализация посредством специфични продукти за финансиране, укрепване на пилотните консултантски дейности и системата за управление. Що се отнася до дружествата със средна капитализация, отговорът на Комисията бе да обърне повече внимание на малките и по-големите дружества със средна капитализация в инструментите за финансиране по линия на програмата „Хоризонт 2020“. Освен това съществено се засилват пилотните консултантски дейности в рамките на „Хоризонт 2020“ и се укрепва системата за управление.

От 2007 г. насам Европейският научноизследователски съвет е финансирал над 4300 научни изследователи от 64 народности и техните екипи, работещи в почти 600 приемни института в 29 държави в ЕС и асоциираните страни по 7РП. Сред получателите на безвъзмездни финансови средства от ЕНС има осем нобелови лауреати и трима носители на медала на Фийлдс. Общо 134 получатели на безвъзмездни средства от ЕНС са получили други престижни международни научни награди и отличия. В периода 2008—2013 г. над 20 000 статии, в които се посочва финансиране от ЕНС, са били публикувани в списания с рецензиране от независими специалисти и значителна читателска аудитория и влияние. Анализът показва, че около 10 % от статиите, в които се посочва финансиране от ЕНС, са сред най-влиятелните научни публикации в света (сред първия 1 % на най-цитираните статии), в сравнение с под 1 % за всички статии от ЕС. Всеки получател на безвъзмездни средства от ЕНС наема средно шестима други научни изследователи и по този начин допринася за обучението на ново поколение от изследователи с високи постижения. Тези показания потвърждават високата оценка на научното качество на резултатите от тази програма и нейната висока добавена стойност в сравнение с конкурентите.

Както бе планирано, в периода 2007—2013 г. действията по програмата „Мария Кюри“ са подпомогнали около 50 000 изследователи (~ 10 000 докторанти) от 136 различни народности, които работят в над 81 държави, чрез стипендии и други мерки. Показателите за въздействие потвърждават целевата възходяща тенденция в броя на изследователите, които работят в ЕС. Над 50 % от финансираните проекти са пряко насочени към основните обществени предизвикателства, определени в стратегията „Европа 2020“ (например изменение на климата). Всички показатели сочат напредък по постигане на програмните цели и с изключение на една (участие на жените) всички цели са постигнати или преизпълнени. Междинната оценка потвърди високата добавена стойност на действията по програмата „Мария Кюри“ по изграждането на международни мрежи между научноизследователските институти, академичните кръгове и бизнеса, като на изследователите бенефициери се осигурява по-добро професионално развитие чрез увеличаване на обема, обхвата и високите постижения на научните изследвания8. Всъщност през 2013 г., две години след получаването на своите стипендии, приблизително 95 % от получателите на индивидуални стипендии са намерили работа, което представлява преизпълнение на целта, и участващите стипендианти отчитат подобрение в своята кариера. Програмата бе привлекателна не само за най-престижните университети, но и за водещи иновационни предприятия от частния сектор.

Участието в дейности за индивидуална мобилност съгласно Програмата за учене през целия живот съответства или надхвърля целите, с изключение на подпрограмата за възрастни учащи (програма „Грундвиг“). Подпрограмата „Еразъм“, която стимулира мобилността и сътрудничеството между висшите учебни заведения, преизпълни своята цел от три милиона студенти през академичната 2012/2013 година с над 250 000 студенти (+ 9 %), включително над 48 000 назначения в предприятия (+ 18 %) само през 2013 г. Това представлява 5 % от общия годишен брой на завършващите висше образование европейски граждани. Що се отнася до качествените постижения — 97 % от бившите студенти по „Еразъм“ считат, че обучението в чужбина представлява предимство на пазара на труда. През 2013 г. международното сътрудничество по програмата „Еразмус Мундус“ с държави извън ЕС допринесе за повишаване на привлекателността на системите на ЕС за образование и научни изследвания в целия свят. От 100-те класирани на най-челни места университети от ЕС в шанхайския индекс 96 (над целта от 93) участваха в съвместни програми по „Еразмус Мундус“. При все това общото участие в периода 2009—2013 г. е под заложените цели, отчасти поради намаляване на програмите със САЩ и Канада в условията след икономическата криза.

В крайната оценка на ПКИ бе заключено, че програмата се е превърнала в основен стимулиращ фактор за насърчаване на иновациите, по-специално поради проектирането ѝ като сравнително отворен процес, който не е насочен единствено към технологичното развитие, а към по-балансирана перспектива, обхващаща промените в сектора на услугите и в производството и свързана както с процесите и бизнес моделите, така и с продуктите. Текущата икономическа криза подчерта значението на основните цели на ПКИ и факта, че много от въпросите, към които бе насочена ПКИ, продължават да са от значение и това прави още по-неотложно доразвиването на идеи, които са се доказали като успешни и са демонстрирали ефективност, например финансовите инструменти.
Нуждата от финансовите инструменти по ПКИ бе голяма от самото начало на програмата и предвиденият бюджет бе изразходен напълно. Към септември 2013 г. по Гаранционната схема за МСП („ГМСП“) бяха отпуснати заеми на 275 113 дружества, докато 340 МСП бяха използвали Механизма за висок растеж и иновации на МСП („GIF“). Изглежда вероятно целевият брой на бенефициерите да бъде надхвърлен и целта за улесняване на достъпа до финансиране за създаване и растеж на МСП ще бъде изпълнена. Бе заключено, че Механизмът GIF и инструментите за заеми и микрокредитиране по ГМСП отговарят на нуждите на европейските МСП, тъй като задоволяват търсенето на финансови средства, което в противен случай би останало незадоволено, и допринасят за създаването и растежа на МСП. Те оказват силен ефект на ливъридж. За ГМПС всяко 1 EUR от бюджета на Съюза доведе до 32 EUR под формата на финансиране, а за GIF всяко 1 EUR привлече 6,7 EUR под формата на капиталови инвестиции.

ПКИ—ИEE, ЕЕПВ, TEN-T; „Марко Поло“: принос за устойчив растеж („Европа за ефективно използване на ресурсите“)

Важен ефект на ливъридж бе задействан в рамките на ПКИ чрез програмата „Интелигентна енергия — Европа“ (ПКИ—ИEE). През 2013 г. проектите по ИЕЕ, насочени към въздействие в краткосрочен план, получиха 42 млн. EUR по линия на програмата. В резултат на това годишно ще се спестяват 165 000 тона изкопаеми горива, заедно с почти 500 000 тона CO2, и ще се генерират инвестиции в размер на близо 500 млн. EUR. Този ефект на ливъридж потвърждава резултатите от крайната оценка на ИЕЕ, в която бе заключено, че програмата е целесъобразна и полезна, че отговаря на променящите се нужди, проблеми и пречки, свързани с въпросите на устойчивата енергия в Европа, и че като цяло действията по нея са с добро качество. В оценката бе заключено, че програмата е полезен инструмент, чието действие следва да бъде продължено.


Инициативата „Изграждане на умения“ — Умения в областта на енергетиката за строителни работници

Благодарение на инициативата „Изграждане на умения“, подпомагана от програмата „Интелигентна енергия — Европа“ в рамките на ПКИ, 30 национални проектни екипа (ЕС-28 + Норвегия и бивша югославска република Македония) обединиха над 1600 организации в Европа с цел да се определят стратегии за обучението на строителни работници. В съответствие с първоначалните резултати е наложително да се повиши квалификацията на над 3 милиона занаятчии във връзка с енергията от възобновяеми източници или енергийната ефективност, за да се постигнат енергийните цели на ЕС 20-20-20. В рамките на всеки национален проект бяха определени основните пречки пред обучението на работната сила и ключови мерки за тяхното преодоляване. Понастоящем тече втората фаза, по която се подпомага създаването или модернизирането на схеми за обучение в 21 държави9.

През 2013 г. по Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ) бяха завършени значителен брой проекти, най-вече за газопреносни и електропреносни връзки. Финансирането по ЕЕПВ на газопреносни и електропреносни връзки допринесе за интегрирането на вътрешния пазар на природен газ и електроенергия чрез увеличаване на междусистемния капацитет. Програмата е от особено значение и през март 2014 г. Европейският съвет призова за допълнително подобряване на връзките с по-отдалечените и/или не толкова добре свързаните части на единния пазар10. ЕЕПВ допринесе за първите големи ветроенергийни паркове, разположени навътре в морето, далеч от брега. Изпълнението на програмата бе съпътствано от предизвикателства, свързани със сложността на използваните технологии (по-специално във връзка с включването на вятърната енергия от разположени в морето инсталации в електропреносната мрежа и улавянето и съхранението на въглероден диоксид), липсата на приемане от обществеността, проблеми във връзка с възлагането на обществени поръчки и достъпа до дългосрочно финансиране. Подпрограмата за улавяне и съхранение на въглероден диоксид е изправена пред значителна несигурност, която заплашва успешното ѝ изпълнение. Комисията взе предвид извлечените поуки от изпълнението на ЕЕПВ при изготвянето на новия регламент за трансевропейска енергийна инфраструктура.

В рамките на средносрочната оценка на Европейския фонд за енергийна ефективност (финансовият инструмент по ЕЕПВ) бе заключено, че инструментът добавя стойност, като осигурява дългосрочно финансиране, стимулира основани на пазара и качествени инвестиции и насърчава по-добро разбиране на динамиката на пазара за енергийна ефективност11. Освен това той създава значителен ефект на ливъридж. За всеки 100 EUR финансиране от ЕС други инвеститори осигуряват над 110 EUR.

Средносрочната цел на TEN-T за 2013 г. да се въведат в експлоатация седем приоритетни проекта като цяло бе изпълнена. В допълнение към пет вече функциониращи приоритетни проекта, през 2013 г. бе въведена в експлоатация високоскоростната железопътна ос Париж—Брюксел—Кьолн—Амстердам—Лондон и бе постигнат значителен напредък по последния проект — железопътната ос Берлин—Верона/Милано—Болоня—Неапол—Месина—Палермо.



Завършване на приоритетен проект № 2 по TEN-T

Приоритетна ос № 2 е първият трансграничен високоскоростен железопътен проект за превоз на пътници в Европа и свързва основни градове във Франция, Белгия, Германия, Нидерландия и Обединеното кралство. Мрежата Париж—Брюксел—Кьолн—Амстердам—Лондон осигурява значително намаляване на времето за пътуване между петте държави и така предлага на пътниците реална алтернатива на въздушния и автомобилния транспорт. Освен това тя създава условия за подобрени връзки между някои от ключовите летища в Европа — Брюксел, Франкфурт, Кьолн/Бон, „Шарл де Гол“ в Париж и „Схипхол“ в Амстердам. Проектът бе завършен без никакви нерешени финансови или екологични проблеми. Високоскоростната линия подобри съществено връзката между Обединеното кралство и континентална Европа и намали значително времето за пътуване между градовете в най-гъсто населената част на Европа. Освен това тя допринася за популяризирането на интермодални пътувания с железопътен и въздушен транспорт и по този начин спомага за постигането на целите на транспортната политика на ЕС12.

От друга страна, макар че постигна значителна промяна в начина на транспорт, изразяваща се в милиарди тонкилометри, ефективността и приемането на програмата „Марко Поло“ не са съвсем задоволителни. Програмата „Марко Поло I“ постигна 46 % от планираната промяна13 и макар че проектите по програмата „Марко Поло II“ все още не са приключили, има вероятност окончателните резултати от програмата да следват подобен модел. Съществуват множество причини за тази ситуация, включително специфичния дизайн на програмата, както и неблагоприятните пазарни обстоятелства. Програмата бе проектирана по такъв начин, че да защитава публичните средства, и поради това европейските дружества трябваше сами да поемат основните оперативни рискове от инвестициите. Освен това те сметнаха, че програмата е прекалено сложна. В допълнение към това, тъй като мултимодалните транспортни решения като цяло са свързани с по-големи рискове и изискват по-големи инвестиции в сравнение с тези само в автомобилен превоз, програмата се оказа особено чувствителна към последиците от икономическата криза и последвалия спад в обема на транспорта. Независимо от това, тъй като плащанията се извършват въз основа на постигнатите резултати, програмата продължава да представлява ефективно използване на публични средства с около 13 EUR екологични ползи за всяко инвестирано евро (краен резултат от програмата „Марко Поло I“). Въпреки това, предвид резултатите, постигнати от програмата, и развиващия се контекст на политиката в областта на транспорта, този подход към финансирането от ЕС на услугите за превоз на товари ще бъде преустановен.

Галилео“ и ГМОСС—„Коперник“: принос за устойчив растеж: „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“

Допринасяйки към водещата инициатива „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“, през 2013 г. европейската система за спътникова навигация „Галилео“ и европейската интегрирана система за наблюдение на Земята ГМОСС—„Коперник“ преминаха от разработване към оперативна фаза. Това представлява важна стъпка, тъй като по този начин ЕС се сдобива със стратегическата инфраструктура за използване на прогнозирания огромен икономически потенциал на услугите и приложенията надолу по веригата.

Четирите сателита по „Галилео“ осъществиха своето първо автономно определяне на позиция. Няколко наземни станции бяха разположени в различни точки от света. През 2013 г. приключи успешно фазата на валидиране на програмата „Галилео“. Макар че наземният сегмент на „Галилео“ продължава да се използва съгласно планираното, бяха отчетени трудности при производството на сателити. Частният конструктор се сблъска с технически затруднения и двете изстрелвания, предвидени за 2013 г., трябваше да бъдат отложени (т.е. общо четири сателита). Това подчертава значението на доброто управление на риска и подобреното управление на всички участващи страни. Графикът на бъдещите изстрелвания понастоящем се консолидира след отстраняването на някои технически проблеми по конкретни сателити.

Що се отнася до ГМОСС—„Коперник“, бяха въведени в експлоатация две от шестте му услуги за мониторинг на Земята (управление на извънредни ситуации и мониторинг на земната повърхност). Данните за услугите за управление на извънредни ситуации и за мониторинг на земната повърхност вече са достъпни безплатно за ползватели на ГМОСС. В междинна оценка от 2013 г., с която се оценяват началните операции на ГМОСС (GIO), бе констатирано, че макар че поради бюджетни ограничения могат да бъдат разработени само две от услугите, GIO изглежда представлява ефективен механизъм за пълното разработване на оперативни услуги14, а ГМОСС демонстрира добавена стойност за ЕС чрез осигуряване на крайни продукти, които не могат да бъдат постигнати на национално равнище.



През 2013 г. ГМОСС осигури ценни услуги на спасителните екипи, които взеха участие в акции във връзка с наводненията в Германия, Чешката република и Унгария и горските пожари в Португалия.

Оперативни аспекти на изпълнението

Бяха проучени различни аспекти от изпълнението на 7РП.

В две оценки бяха отчетени ползите от възлагане на изпълнението на 7РП на агенции. В оценката на функционирането на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) бяха изчислени икономии от делегирането на задачи на ERCEA в размер на 45 млн. EUR за периода 2009—2012 г. Оценката на Изпълнителната агенция за научни изследвания потвърди икономии в размер на 106,4 млн. EUR за периода 2009—2012 г.

Освен това в специален доклад на Европейската сметна палата бе осигурена свързана с изпълнението обратна информация относно това дали Комисията гарантира ефективно изпълнение на 7РП15. Сметната палата заключи, че Комисията е предприела редица стъпки за опростяване на правилата, но могат да се положат допълнителни усилия, и също така че при някои аспекти от изпълнението на 7РП липсва последователност. Сметната палата констатира, че вниманието е било насочено най-вече към гарантиране на висококачествено изразходване на средствата и не толкова към ефективност. Тя отбеляза, че продължителността на процесите следва допълнително да се намали и въпреки че периодът за отпускане на безвъзмездни средства (т.e. за подписване на договори) намалява, между службите се отчитат разлики през първите пет години от 7РП. Комисията прие всички препоръки на Сметната палата и повечето от тях бяха взети предвид при изготвянето на програмата приемник на 7РП. Например с оглед да се гарантира последователно изпълнение на 7РП и да се подпомогне координацията и изпълнението на програмата „Хоризонт 2020“ бе създаден общ център за подпомагане, чиято цел е осигуряване на висококачествени услуги във връзка с правна помощ, последващ одит, ИТ системи и операции, бизнес процеси, информация за програми и данни за всички научноизследователски генерални дирекции (ГД), изпълнителни агенции и съвместни предприятия (СП), които изпълняват програмата „Хоризонт 2020“. Бе изготвена обща представителна извадка от последващите проверки, която обхваща всички части на 7РП.



        Каталог: pub -> ECD
        ECD -> Съдържание
        ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
        ECD -> I. въведение
        ECD -> Съвет на европейския съюз
        ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
        ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
        ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
        ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
        ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


        Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница