Решение за получаване на лиценз. Заснемане и/или използване на готови източници



Дата15.06.2017
Размер144.15 Kb.
#23650
ТипРешение
ЕЛЕМЕНТИ НА МУЛТИМЕДИЯТА. ЦИФРОВО ВИДЕО.

1. ЕТАПИ ПРИ ПОДГОТОВКА НА ВИДЕО ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ В ММП

Терминът “цифрово видео” (Digital Video – DV) се използва за всичко, което е пряко или косвено свързано с видео (касети, CD, DVD, видеокамери, телевизори, видеокасетофони и др.) и компютри (видеодекодери, интерфейси, редактори на видео, видео файлови формати и др.).

В повечето случаи използването на видео в ММП означава първоначално получаване на видеоинформацията от цифров (цифрови видеокамери, DVD) или аналогов източник (видеокамери, телевизори, видеокасетофони), запазване на данните на компютър и редактиране. Крайният резултат е използването на цифровото видео в ММП. Oсновните етапи, които трябва да се изпълнят при създаването на мултимедийни приложения с използване на видео са:

1 Създаване на сценарий с използване на видео.

2 Класифициране на видео материала: авторски или готов.

3 Създаване на авторско видео; използване на готови източници.

4 Обработване, смесване и запазване в подходящ формат.

5 Вграждане в мултимедийното приложение.

1.1. Създаване на сценарий

На този етап възложителят и изпълнителите представят идеите за мултимедийното приложение във вид на сценарий. Една от задачите е да се определи необходимостта от видео информация, в какъв вид и как да бъде поднесена на потребителите. Най-често видеото се използва в ММП като носител на информация.

1.2. Класифициране на видео материала

На този етап възложителят заедно с изпълнителите, вземат решение, коя част от видео информацията трябва да бъде създадена специално за целите на приложението, дали да бъдат използвани готови видео източници и ако бъдат използвани да се вземе решение за получаване на лиценз.

1.3. Заснемане и/или използване на готови източници

На този етап, ако сценарият предвижда използване на авторско видео, се възлага на сценарист да напише сценария. След това може режисьор и оператор заснемат необходимата видеоинформация според сценария. Може да се наложи използване на актьори. При използване на готови видео източници в аналогов вид, те трябва да бъдат дигитализирани с помощта на подходяща видео карта и програмно осигуряване. При използване на цифрови видеоизточници е необходимо само прехвърляне на файлове

1.4. Обработване, смесване и запазване в подходящ формат

Целта на този етап е предварително подготвеният видео материал да бъде обработен, смесен с избрани видео и звукови ефекти и/или друг видео материал, да бъдат добавени субтитри и др. и да бъде запазен в подходящ формат за използване от ММП. В зависимост от типа на мултимедийното приложение: за CD или за Internet трябва да се избере подходящ формат. Трябва да се прецени какви кодиращи и декодиращи алгоритми да бъдат използвани за компресиране на видеото и звука, така че потребителите да нямат проблеми при използването на ММП.

1.5. Вграждане в мултимедийното приложение

В този етап подготвените видео материали се поставят на местата в общия контекст на авторската реализация. Съвместно трябва да работят автор, сценарист, режисьор и програмист, работещ с програмния продукт за реализация на ММП.

2. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

2.1. Аналогов видеосигнал

Аналогови видеосигнали се използват в телевизията, аналоговите видеокамери и видеокасетофони. В аналогова форма видеоинформацията се представя като кадри с помощта на променливи стойности на напрежението. Всяко видео изображение се състои от поредица кадри, като всеки кадър представлява съвкупност от последователно светещи линии, предаващи изображението. От своя страна всяка линия се състои от определен брой пиксели, представляващи съвкупност от трите основни цвята червен (Red), зелен (Green) и син (Blue).

Доказано е, че за да бъдат възприемани движещи се изображения като непрекъснати, скоростта на промяна на кадрите трябва да бъде поне 24 пъти за една секунда. При телевизията е възприет презредов режим, при който в един кадър първо се обновяват нечетните линии, а след това четните. Това обновяване за нечетните и четните линии се извършва 25 пъти в секунда (при телевизионни системи PAL и SECAM) и 30 пъти в секунда (при NTSC).

В първите аналогови телевизионни и видеосистеми съставните части на видеосигнала - чернобял цвят (яркост), синхронизиращи импулси и цвят се комбинират в един сигнал, наречен композитен (Composite Video). За повишаване качеството на изображението по-късно е разработен компонентният метод за представяне на видеосигнала. При този метод видеосигнала се разбива на отделни съставящи (Component Video). Днес най-голямо разпространение имат две системи за компонентно видео: двупроводна - S-Video (или още Y/C) и трипроводна - RGB. При двупроводната система отделно се предават яркостта (Y) и цвета (C). Използва се в апаратура от типа S-VHS и Hi-8. При RGB видеосигналът се разделя на три компонента - червен (Red), зелен (Green) и син (Blue). Използва се за професионални видео продукции и в компютърните монитори.


2.1.1. Методи за представяне на видео сигнали

Композитен видеосигнал (Composite Video). Използва се само една линия за предаване на цялата видеоинформация - черно-бялата, цветовата информация и сигналите за синхронизация са смесени заедно. Композитния видеосигнал, използван в телевизията съдържа едновременно два сигнала по едно и също време: черно-бял сигнал със синхронизиращи импулси и цветен сигнал. Черно-белият сигнал е основен и има честота в границите от 0 до 6 MHz, в зависимост от телевизионния стандарт. Чернобелият сигнал се означава с Y (яркост). Той се получава от смесването на три цвята - червен (R), зелен (G) и син (B):

Y=0,3R+0,59G+0,11B.

Тъй като чернобелият сигнал винаги се предава, а той е комбинация от останалите три, то за предаване на целия цвят е достатъчно да се предадат само два от останалите цветове, а третия може да бъде изчислен. В телевизията се предават две цветови разлики: R-Y (червен цвят - чернобял) и B-Y (син - чернобял). Тъй като човешкото зрение в по-малко чувствително към промяната в цветовете в сравнение с яркостта, то за предаването им се използва по-малка разделителна способност. Двата цветни сигнала се мултиплексират с определена носеща честота, която е част от честотната лента на черно-белия сигнал. Тази честота се избира по такъв начин, че спектралните пикове на цветните сигнали да се получават между пиковете на чернобелия сигнал. Композитният видеосигнал се използва в телевизионните стандарти PAL, SECAM или NTSC, и във видеокасетофоните и камерите от типа VHS (Video Home System) и Video-8. В първите битови устройства са използвани по-прости лентови филтри, с които в значителна степен се е понижавала точността на изображението - разрешителната им способност е 240 телевизионни линии. Дори пълното използване на всички сигнали не дава възможност за ефективното им разделяне. За решаване на този проблем е създаден нов метод за предаване на видеосигнал - посредством две линии. S-Video (известен и като Y/C). Използва две отделни линии за предаване на видеосигнали Y и C. Y служи за предаване на чернобелия (яркостния) сигнал и импулсите за синхронизация, a C (Chrominance) - за предаване на модулирани цветни сигнали. Отделянето на сигналите осигурява по-високо качество на получаваната видео картина и възможност за извеждане на 400 линии. Този метод се използва при запис и възпроизвеждане в апаратура от типа S-VHS и Hi-8.

Компонентен YUV видеосигнал (Component Video). При компонентния видеосигнал изображението се предава като съставено от три компонента, предавани отделно: яркост и два сигнала с цветови разлики . То има различни означения: YCrCb=YPrPb=YUV=Y,R-Y,B-Y. Компонентния видеосигнал е с високо качество и се използва в телевизионната индустрия. Поддържа разделителна способност от 500 линии.


а) б) в) г)
Фиг. 1. а) оригинално изображение; б) Y канал; в) R-Y канал; г) B-Y канал
RGB Video. Този метод осигурява най-висококачествения видеосигнал. При него се предават трите основни цвята (фиг.2), като липсва кодиране и модулация. По този начин се осигурява точно предаване на видеосигнала. Използва се в професионални аудио-видео продукции и в цифровото видео за компютри. Данните за всеки от трите цвята се предават по отделна линия.

Фиг. 2. а) оригинално изображение; б) R канал; в) G канал; г) B канал
2.1.2. Аналогови телевизионни стандарти

Днес в света съществуват три основни аналогови телевизионни стандарта: PAL, NTSC и SECAM. Всички те са презредови, т.е. един кадър от телевизионното изображение се състои от два полукадъра - едно от нечетните и едно от четните линии. Електронния лъч обхожда първо нечетните редове, като започва от горния ляв ъгъл на първия ред, а след това обхожда всички нечетни редове. Ако времето за обхождане на редовете е достатъчно малко, поради инертността на човешкото зрение се добива впечатление за цял кадър. За да се добие впечатление за подвижна картина кадрите трябва да бъдат обновявани с честота поне 24 кадъра в секунда. В телевизионните системи се използва честота от 25 Hz (при PAL и SECAM) и 30 Hz (при NTSC) за обновяване на кадрите. За изобразяване на полукадрите честотата е двукратно по-висока - съответно 50 Hz и 60 Hz, което съответства на използваните честоти за напрежението в съответните държави. По този начин се избягва и интерференцията.



NTSC (National Television System Commitee). Използва се в САЩ, Япония, Латинска Америка. Честотата на полукадрите е 59,94 Hz. Телевизионната система NTSC (използвана в САЩ и Япония) има 525 хоризонтални линии и всеки кадър се обновява 30 пъти в секунда. NTSC кадрите обикновено се дигитализират в разделителна способност 640х480. Честотата за предаване на цвят е 3,58 MHz.

Двата цветни сигнала се модулират като се използва квадратична амплитудна модулация.



PAL (Phase Alternation Line). Използва се в по-голямата част на Европа. Тъй като на нашия континент честотата на захранването е 50 Hz, то и честотата за изобразяване на полукадрите също е 50 Hz. Броят на линиите в един кадър е 625. От тези 625 линии, 50 се използват за телетекст и остават 575 видими линии за носител на информация. При използване на съотношение за ширина:височина на видеоизображението 4:3, при 768 хоризонтални линии, броят на редовете се закръглява на 576. Ето защо видеопрехващащите карти най-често дигитализират 576 линии, като ги разделят на 768 сегмента. Цветовата информация се предава на честота 4.43 MHz с ширина на честотната лента 1,4 MHz. PAL използва променена квадратична амплитудна модулация на цвета, при която в началото на всеки ред се променя фазата на носещата честота. Това дава възможност на декодера да комбинира цветовата информация от двата полукадъра, като използва закъснителна линия в телевизора. По този начин се елиминират фазовите грешки. Използваните варианти на PAL се различават по честотната лента на черно-белия (яркостния) сигнал - 5, 5,5 или 6 MHz и честотата за предаване на звука.

SECAM (Sequentiel Coleur A Memoir). Използва се във Франция, Русия и част от Източна Европа. Честотата на изобразяване на полукадрите (50 Hz) и броя на линиите в един кадър (625) са същите, както при PAL. Основната разлика е при предаването на цветовете. SECAM използва честотна модулация на честотата на цвета и предава само един цветови компонент за ред. В един ред се предава R-Y сигнал, а в следващия - B-Y сигнал. С помощта на закъснителни линии тези сигнали се комбинират за получаване на цветна картина.

2.2. Цифрово видео

2.2.1. Същност

Цифровият видеосигнал се получава от аналогов видеосигнал посредством използване на АЦП, който отчита нивата на сигнала през точно определено време (честота на дискретизация). След присвояване на двоични числа на тези отчети цифровият видеопоток се съхранява в запомнящо устройство (магнитна лента, оптичен диск, твърд диск или оперативна памет) или се разпространява (чрез телекомуникационна мрежа, Internet, сателит или цифрова телевизия). По време на възпроизвеждане върху аналогови устройства се извършва цифрово-аналогово преобразуване. Предимство на цифровото видео е, че за разлика от аналоговото видео, може да бъде извършван многократен презапис без загуба на качество. Цифровите сигнали почти не се влияят от шумове, интерференция и други проблеми с качеството. В същото време оборудването за цифрово видео днес е по-евтино и има по-голяма производителност и възможности в сравнение с оборудването за аналогово видео. Тъй като конвертирането на аналогов видеосигнал в цифров изисква широка честотна лента, в много случаи се налага използване на съвременни алгоритми за компресиране. По този начин се постига значително намаляване на обема на информацията без съществено намаляване на качеството. Днес цифровите видеотехнологии намират голямо приложение в мултимедията и телевизионната индустрия.

2.2.2. Стандарт за цифрово видео ITU-R BT.601 (CCIR 601)

ITU-R BT.601 е стандарт за цифрова телевизия, публикуван през 1990 г. Той определя размера на кадрите (CIF, QCIF и др.), правилата за преобразуване на стандартния аналогов сигнал (NTSC, PAL, SECAM) в цифрови компонентни сигнали и методите за кодиране на цифровия видеосигнал. При преобразуване на аналогов сигнал от стандарти PAL и SECAМ големината на кадъра е 720x576 пиксела при честота 25 кадъра за секунда, а при NTSC е 720x480 при 30 кадъра за секунда.

Стандартът ITU-R BT.601 е бил първия опит за преход от два несъвместими аналогови телевизионни формата в обща цифрова структура. След дискретизацията на аналоговия компонентен сигнал се получават три цифрови компонентни сигнала.

В най-известния формат за дискретизация - 4:2:2 за сигнала Y (аналогова яркост) се използва честота на дискретизация 13,5 MHz, а за всеки от сигналите за цветова разлика R-Y и B-Y се използва честота на дискретизация 6,75 MHz. Стойностите на тези честоти на дискретизация се получават от теоремата на Найквист: честотата на дискретизация трябва да бъде двукратно по-висока от максималната аналогова честота.

2.2.2.1. Формати за размер на кадрите

CIF (Common Intermediate Format)

Използва се при ниски скорости на предаване на информацията със скорост до 30 кадъра за секунда. Използва цветово представяне във формат 4:2:0. Извеждането на видеоизображението на екрана е прогресивно (ред след ред).

Поддържат се няколко размера:

• CIF - за видеосигнали във формати PAL и SECAM се поддържат 352х288 пиксела в кадър за сигнала за яркостта (Y) и по 176x144 пиксела за двата сигнала за цветност. За видеосигнал във формат NTSC се поддържа съответно 352x240 за Y сигнала и 176х120 за сигналите за цветността.

• QCIF - форматът на кадъра е 1/4 от CIF. Съответно 176х144 за PAL и SECAM; 176х120 за NTSC.

• SQCIF - форматът на кадъра е 1/9 от CIF. Съответно 128х96 за PAL и SECAM; 128х80 за NTSC.

• 4CIF - форматът на кадъра е 4 пъти по-голям от CIF. Съответно 704х576 за PAL и SECAM; 704х480 за NTSC.

SIF (Standard Interchange Format)

Използва се в MPEG стандартите. Този формат също е прогресивен с цветово представяне във формат 4:2:0. Скоростта на възпроизвеждане на кадрите е 25 или 30 кадъра за секунда. Поддържат се два размера на кадрите, подобни на CIF

• SIF - 360x288 пиксела за PAL и SECAM; 360x240 пиксела за NTSC.

• QSIF - 180х144 пиксела за PAL и SECAM; 180x120 пиксела за NTSC.


2.2.2.2. Метод YCrCb за преобразуване цветовете на аналогов видеосигнал

YCrCb (YCRCB) представлява метод за преобразуване на цветовете на аналоговия видеосигнал в цифров вид. Описан е в стандарта ITU-R BT.601 и е частен случай на YUV. Той определя, по какъв начин стойностите на компонентните аналогови сигнали се преобразуват в 8-битови цифрови стойности. Сигналът за яркостта (Y) приема стойности в диапазона от 16 (чер) до 235 (бял).

Сигналите за цветността (Cr и Cb) могат да приемат положителни и отрицателни значения и се кодират с числа в диапазона от 16 до 240, като 128 е нулевото значение. Преобразуванието може да бъде представено чрез формулите:

Y = 16 + (219/255) * Ya;

CR = 128 + 112 * (0.5 / 0.701) * (Ra - Ya);

CB = 128 + 112 * (0.5 / 0.886) * (Ba - Ya).

където Ya, Ra и Ba представляват аналоговите стойности, съответно на сигналите за яркост , за червена и синя цветност.

Преобразуването на компонентния сигнал RGB в YCRCB се извърши по следния начин:

Y = (77/256)R + (150/256)G + (29/256)B

CR = (131/256)R - (110/256)G - (21/256)B + 128

CB= -(44/256)R - (87/256)G + (131/256)B + 128

За обратното преобразуване от YCRCB в RGB се използват формулите:

R = Y + 1.371(CR - 128)

G = Y - 0.698(CR - 128) - 0.336(CB - 128)

B = Y + 1.732(CB - 128)

Съгласно тази формула RGB сигналите могат да приемат стойности в диапазона от 16 до 235.


2.2.2.3. Методи за цветово представяне

Стандартът за цифрово видео ITU-R BT.601 дава възможност за прилагане на различни методи за дискретизация на аналогов видеосигнал. Основната разлика между тях е в честотата на дискретизация на цветовите разлики. За по-голяма яснота и краткост се използват специални означения, указващи честотите на дискретизация. Такива са например означенията 4:2:2, 4:1:1 и 4:2:0, които представляват кратки записи на различни методи за дискретизация на аналогов сигнал. Според стандарта за цифрово видео ITU-R BT.601 първата цифра отговаря на честота на дискретизация от 13,5 MHz на сигнала за яркостта (Y). Цифрата "4" се използва, защото обикновено тази честота е 4 пъти по-голяма от честотата за цветността в NTSC и PAL. Честотата на дискретизация 13,5 MHz осигурява 720 пиксела на линия в трите телевизионни системи 525/60 (NTSC) и 625/50 (PAL/SECAM). Останалите две числа показват честотите на дискретизация за сигналите с цветови разлики Cr (R-Y) и Cb (B-Y).



Формат на представяне 4:2:2

В системите 4:2:2 (D1, D5, DigiBeta, BetaSX, Digital-S, DVCPRO50, високия профил на MPEG-2) цветът се дискретизира с половината от честотата на дискретизацията на яркостта. Отчетите за двете цветови разлики се съхраняват заедно с всеки втори отчет за яркостта (фиг.3). По този начин се осигуряват 360 отчета за цвета (за Cr и Cb) за една видео линия.


Фиг. 3 Представяне 4:2:2



Формат на представяне 4:1:1

В системите 4:1:1 (NTSC DV, DVCAM, DVCPRO) цветът се дискретизира с половината от честотата на дискретизацията на цвета при 4:2:2, което води до получаване на 180 цветови отчета на линия. Отчетите за двете цветови разлики се съхраняват заедно с всеки четвърти отчет за яркостта (фиг.4).




Фиг. 4. Представяне 4:1:1



Формат на представяне 4:2:0

В 4:2:0 системите (PAL DV, DVD, първите четири профила на MPEG-2) цветовите разлики се дискретизират в хоризонтална и вертикална посока с половината от честотата на дискретизация на яркостния сигнал. Цветовата разлика Cr се дискретизира 360 пъти за една линия, но само при нечетните линии, докато Cb се дискретизиран 360 пъти за една линия, но само за четните линии (фиг.5)



Фиг. 5. Представяне 4:2:0

Всички тези формати имат общо - известно е точно колко входна информация е изгубена и колко информация се съдържа в един пиксел. Ето защо тези формати не са компресия, а методи за цветово представяне. Всеки от тези формати може да бъде използван като входен във видео кодеците. Кадрите се разбиват на три подкадъра (три слоя): размерът на кадъра за яркостта (Y) е винаги в пълен размер, докато подкадрите за цветността (Cr и Cb) могат да заемат 1/2, 1/4 или дори 1/16 от пълния размер (фиг.6). Всички кодиращи методи компресират тези подкадри като избирателно изхвърлят ненужното. Колко информация ще бъде изхвърлена зависи от съдържанието на кадъра и от параметрите на компресиране.



Y Cr Cb Y Cr Cb

а) цветово представяне 4:2:2 б) цветово представяне 4:1:1 и 4:2:0

Фиг.6. Примери за различни цветови представяния

3. ВИДЕО ДЕКОДЕР

За използване на аналогова видео информация в ММП се налага нейното превръщане в цифров вид. Това превръщане се нарича дигитализиране. То се извършва от видео прехващаща карта (видео декодер, фрейм грабер), която конвертира всеки кадър в серии от растерни изображения, които могат да бъдат възпроизвеждани и обработвани от персонален компютър.

3.1. Видове декодери

Днес съществуват основно пет типа видеодекодери: аналогови M-JPEG, аналогови MPEG, цифрови (DV), комбинация аналогови/DV и други (използващи кодеци като Indeo или са специализирани и скъпи декодери). Видео декодерите могат да бъдат разделени и като такива, които работят в реално време (имат висока цена) и такива, които не работят в реално време.

Видео декодерите са проектирани да приемат определен тип видео сигнал: PAL, SECAM, NTSC, композитен, компонентен, S-Video, DV и др. Всички декодери имат максимална разделителна способност и максимална кадрова честота. Някои от тях имат и максимална скорост на трансфер на данни. Най-евтините системи имат максимална разделителна способност 320x240 (и дори по-ниска). По-скъпите декодери поддържат 640x480 или 720x480, като могат да работят и с по-ниска разделителна способност. За получаване на качествено цифрово видео е необходимо декодерът да поддържа 30 кадъра за секунда. Добрите прихващащи системи имат скорост на трансфер поне 3,6 MB/s.

Аналоговите M-JPEG декодери са първите, които са имали възможност да прехващат аналогов видеосигнал. Днес те са сравнително евтини, но отстъпват по показатели на MPEG и DV декодерите.

Аналоговите MPEG декодери са две разновидности: едните поддържат MPEG-1, a другите – MPEG-2. За получаване на висококачествено цифрово видео (и евентуално записване на ММП на DVD) е необходимо използване на декодер, поддържащ MPEG-2. Декодерите, които поддържат MPEG-1 дават по-ниско качество, което зависи и от производителя на прехващащата карта.

Цифрови (DV) декодерите могат да работят само с цифрови камери или цифрови видеокасетофони. Тези системи също се разделят на две категории: вътрешни и външни, в зависимост от това, къде се намират декодиращите схеми. Най-ранните декодери са използвали схемите на цифровите видеокамери, за да обработват видеосигнала. Те притежават възможност за приемане на цифрова видеопоредица от камерата. След това могат да конвертират сигнала в друг видео формат (например AVI или ASF) и да го изпратят обратно на камерата за запис. Предимство на DV декодерите е, че могат да се свързват и управляват цифрова видеокамера или цифров видеокасетофон посредством интерфейса IEEE 1394 (Fireware).

Комбинираните аналогови/DV декодери могат да приемат сигнали както от стандартен аналогов вход, така и от DV камери. Тези системи предлагат гъвкаво решение в случаи, когато в ММП трябва да се използва видео информация записана в аналогов и цифров вид.

3.2. Състав на комбиниран аналогов/DV декодер

Една съвременна универсална видео прехващаща карта се състои от следните основни компоненти:

• интерфейс за връзка с компютъра (PCI, AGP);

• видео входове (аналогови и цифрови);

• видео изходи (аналогови и цифрови);

• аудио вход/изход;

• аналогово-цифров преобразувател (АЦП);

• цифрово-аналогов преобразувател (ЦАП);

• видео енкодер;

видео декодер;

• аудио енкодер/декодер.

3.3. Принцип на работа при прехващане на аналогов видеосигнал

Принципът на работа на видео прехващаща карта е следния:

• след приемане на аналоговия видеосигнал, картата го разделя на съставни части (YUV или RGB) и ги изпраща към аналогово-цифров преобразувател (АЦП);

• АЦП дигитализира информацията за всеки кадър;

• цифровото представяне на изображението се записва в собствена памет, като съдържанието на буфера се обновява с честотата на смяна на кадрите, т.е. на всеки 40 ms;

• ако картата притежава вграден кодек се извършва кодиране на изображението;



• извършва се запис на твърдия диск;

• пристъпва се към дигитализирането на следващия кадър.
Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница