ІІІ. Местоположение на инвестиционното предложение

УПИ XXVIII-2075, кв. 27, с площ 31.220 дка, по плана на гр. Ген. Тошево, не е разположен в защитена територия по смисъла на закона на Закона за защитените територии. В района на община Генерал Тошево има пет защитени територии/природни забележителности. Има защитени групи и единични вековни дървета.

Природните обекти на най-близко разстояние до територията на общината, които се ползват с нормативно установена защита са ЗМ “Бежаново”, ЗМ “Лозница” и ЗМ “Росица” и ПЗ “Арборетум” и ПЗ “Вековна гора - Летен дъб”. Статутът им на защитени територии е определян по различно време и с различни нормативни документи.

Най-близко разположените обекти подлежащи на здравна защита са жилищните постройки от регулацията на гр. Генерал Тошево, община Генерал Тошево. Те отстоят на повече от 500 м от границите на разглежданите имоти.

3. 
   Политика на зониране или земеползване
   

До този момент не е проектирано зониране или земеползване по одобрени планове.

В съседство на инвестиционното предложение не се ограничава използването на земите за традиционните цели или съгласно тяхната категория, статут или собственост.

3. 
   Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, санитарно-охранителни зони и др. Национална екологична мрежа
   

В близост до площадката няма санитарно-охранителни зони и паметници на културата.

В непосредствена близост до площадката няма разположени защитени територии.

Територията предмет на ИП не засяга Корине места, Рамсарски места, флористично важни места, орнитологични важни места.

1. Цели на опазване:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

2. Предмет на опазване:

ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ:

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites)

БОЗАЙНИЦИ:

*Европейски вълк - Canis lupus

Добруджански (среден) хомяк - Mesocricetus newtoni

Степен пор - Mustela eversmannii

Лалугер - Spermophilus citellus

Пъстър пор - Vormela peregusna

ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:

Ивичест смок - Elaphe quatuorlineata

Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis

Шипобедрена костенурка - Testudo graeca

Шипоопашата костенурка - Testudo hermanni

• 
  Територията запазва НТП.
  
• 
  Не се предвижда изграждане на надземни електропреносни мрежи, които да увеличат риска от гибел за мигриращите видове, особено на белите щъркели.
  
• 
  Реализацията на ИП ще се осъществи в съответствие с целите на опазване на местообитанията и видовете в района.
  

Алтернативи при реализацията, биха могли да се разглеждат основно с методите на строителство и технологиите.

Нулевата алтернатива не е приемлива от икономически и социален аспект. Чрез напояването ще се спестява вода, енергия и ще се повиши добива.
VІ. Характеристики на потенциалното въздействие/кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение, като се вземат предвид следните фактори/:

1. 
   Въздействие върху:
   

Здравен риск от реализацията на инвестиционното предложение потенциално ще съществува в периода на изграждането и експлоатацията на обекта. Ще касае работещите на обекта. Очакват се следните временни и краткотрайни въздействия върху здравето на работещите:

-наднормен шум, вибрации, работа на открито с непостоянен микроклимат, замърсяване на въздуха с прахови частици и ауспусови газове от бензинови и дизелови двигатели;

- физическо натоварване и опасност от трудови злополуки, свързани с използването на тежки машини - булдозери, товарни коли и др.;

- риск от изгаряния, падания, травми и злополуки при неспазване на Наредба № 2 на МТСП за безопасни и здравословни условия на труд при СМР от 1994г.

Изброените неблагоприятни ефекти ще се отнасят до работещите в наетите от възложителя фирми, в т.ч. и изпълняващи специализирани строително-монтажни работи. Същите ще имат временен характер, като рискът се оценява като нисък до приемлив. Използването на лични предпазни средства (антифони, противопрахови маски, каски, работно облекло и обувки), изграждане на физиологични режими на труд и почивка, създаване и спазване на специфични правила за ръчна работа с тежести и товари, ще доведе до намаляване на риска.

За населението на гр. Генерал Тошево, най-близките сгради отстоят на повече от 500 м, въздействията ще са без практически неблагоприятни здравни ефекти. По отношение на шума, като най-значим рисков фактор по време на изграждането на обекта и при най-неблагоприятни условия, нивата на този фактор ще са по-ниски от допустимите съгласно действащите хигиенни норми.

Експлоатацията на обекта не налага постоянно присъствие на персонал. Спазването на конструктивните и технологичните изисквания, минимизиране до приемливи нива на травматичния риск. По време на експлоатация условията на труд ще бъдат съобразени с Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн. ДВ. бр.102 от 2009г. с изм. и доп.

Потенциален риск за здравето на работещите по поддръжката на машините съществува. Ще работят на открито и ще са изложени на шумовата експозиция от работата на помпите.

Ще настъпят много несъществени промени в шумовата характеристика на населеното място, тъй като отстоянието е значително. Не се очаква превишение на дневните и нощни норми за нива на звуково налягане в жилищната зона и причиняване на дискомфорт през нощта по време на съня.

Няма емисии на йонизиращи лъчи, източници на радиониклеиди и електромагнитни вълни.

Психо-емоционалният ефект от изпълнението на ИП върху населението от съседните населени пунктове се очаква да бъде минимален.

Може да се предположи, че при реализиране на проекта населението от най-близките обекти – около 500м, подлежащи на здравна защита няма да бъде засегнато при нормална експлоатация. Потенциално засегнати ще се окажат работниците по изграждането на съоръженията, както и пребиваващите в тях при аварийни ситуации.

В заключение, въздействието върху здравето на хората от реализирането на инвестиционното предложение е следното:

• 
  Пряко като въздействие по време на строителството;
  
• 
  Краткотрайно и временно при строителството;
  
• 
  Без отрицателни въздействия върху здравния статус на населението;
  
• 
  Незначително по време на експлоатация.
  

Селското стопанство е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Отрасълът си остава основен източник на доходи за голяма част от населението на общината. Благоприятните агро-климатични и релефни условия са утвърдили производството на зърнени, зърнено-фуражни и маслодайни култури. Открояват се три култури - пшеница, царевица за зърно и слънчоглед. Те заемат 77 % от обработваемата земя в общината. В последните години се наблюдава на тенденция за изграждане на масиви с етерично-маслени култури, които за изцяло нови за общината – култивирана шипка, маточина, салвия, лайка и други. Отглеждат се също кориандър, соя, боб, тикви и други технически култури.

Всичко това показва добри възможности за земеползване в района.
Прогнозна оценка на предполагаемото въздействие върху земеползването, в резултат на реализацията на инвестиционното предложение:

За реализацията на капковото напояване не се изисква смяна статута на земите. Следователно няма да доведе до нарушаване в баланса на земеделска производителност за района.

Разглежданият регион принадлежи към Източния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина от Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област.

Температурните характеристики го определят като относително студен за съответната географска ширина през зимата и съответно с горещо лято. Средната годишна температура тук е 10.4 ^оС. Това подчертава типично континенталния характер на климата на района.

Количеството на валежите през годината е сравнително малко – 570 л/кв.м. Относителната влажност на въздуха 79 % с нисък процент на тихо време и благоприятен ветрови режим, основно от северозапад.

Компонентите на околната среда в разглеждания регион не са антропогенно повлияни. Районът е сред малкото в страната, съхранени от замърсяване, причинено от промишлени дейности.
Атмосферен въздух

Климатичните и метеорологични фактори оказват сериозно влияние върху степента на замърсяване на въздушния басейн. Те пряко допринасят за по-доброто или по-лошо разсейване на емитираните от източниците вредни вещества.

Анализът на замърсителите и замърсяването на атмосферния въздух в разглеждания район показва изключителна чистота на компонента и незначителни проблеми със състоянието му. Той не е повлиян от замърсявания с промишлен характер. Повечето от предприятията в общината или не работят или работят с минимален капацитет. Районът не е обременен с крупни промишлени замърсители, а високата ветровитост и благоприятният релеф спомагат за бързото и ефективно разсейване на вредните вещества. Вредните емисии са доста по-ниски от средните за страната. Ниският потенциал на замърсяване на въздуха обуславя благоприятните санитарно-хигиенни условия на средата.

През последните години основни източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспортът и битовото отопление.

По време на строителните работи:

Предвидените строително-монтажни мероприятия включват транспорт на материали и оборудване, използване на строителна механизация и изкопни работи. През строителния период ще се въздейства чрез емитиране на прах и отработени газове от ДВГ на строителните машини. Малкият обхват на замърсяването и неговата неголяма продължителност са основания да се прогнозира, че строителните работи няма да окажат значително въздействие на въздуха в района. Не се очаква превишаване пределно допустимите концентрации на замърсители в атмосферния въздух.

По време на експлоатацията:

През експлоатационния период са възможни въздействия от емисии на вредни вещества от ДВГ на автомобилите на пребиваващите в обекта и от организирания транспорт.

Води

• 
  Повърхностни води
  

Хидрографската мрежа е слабо изразена и се характеризира с временния отток по деретата и другите овражни форми при проливни валежи. Повърхностният отток се изпарява или прониква в почвата. Повърхностните води по принцип не са замърсени от производствени дейности.

• 
  Подземни води – в разглеждания район въз основа на установения по архивни данни геолого-литоложки строеж, геоморфоложки и тектонски характеристики, са отделени малм-валанжински и сарматски водоносни хоризонти.
  

Според настоящата подялба за управление на водите неогенският водоносен хоризонт в разглеждания район попада в Черноморски басейнов район за управление на водите.

По схемата за хидрогеоложко райониране на България, разлежданата територия попада във Варненския басейн на Долнодунавската артезианска област.

Сарматът в района е представен с трите си етажа - долен, среден и горен. В литоложко отношение те се представят с разнообразни скални видове глини, дребно-чакълести пясъци и разнозърнести пясъци, варовици - органогенни, черупчести, оолитни, шуплести, порести и окарстени. Проследен отдолу нагоре този профил характеризира долния и средния сармат. Горният сармат е представен само с варовици и е разпространен в източната половина на Варненското плато. Хипсометрично той се намира в зоната на аерацията. На запад сарматските отложения продължават докъм гр. Вълчи дол. Те се прорязват от ерозионната мрежа до основата. Недостатъчно напредналата диагенеза е спомогнала за запазване на голям обем от първичната порестост, което заедно с напукването, окарстяването и излужването на черупките превръщат варовиците и пясъците в силно пореста среда, благоприятна за натрупването на подземна вода. Чрез изследвания се установява, че порестостта на скалите е около 15 - 20%. Филтрационната им способност е твърде разнообразна за различните пластове от варовици и пясъци - от 4 до 90 т/d, като средната е 20 - 25 т/d. Водопроводимостта средно е 400 - 500 т²/d при средна дебелина на водонаситената зона от около 18 - 22 т.

В тази благоприятна пореста среда се е формирала ненапорна порно-карстова вода. Тя се подхранва единствено от инфилтрация на валежни води директно в разкритията на сармата и чрез льосовата покривка. Подземната вода се дренира по периферията на платото в долините на река Батова, Ботевска, Краневската, Арабаджи дере и южния ръб на Варненското плато. Това е спомогнало за формиране на разходящ поток с различни посоки на движение на водата от вододела към дрениращите артерии. Там се намират голям брой извори. По-голямата част от тях са каптирани за водоснабдяване на населените места. Дебитът на изворите е от 3 - 4 до 100 l/s. Такива са изворите при селата Орешак, Долище, Изворско, Николаевска, Войводино, Слънчево, Аксаково и др.

Според някои автори, изследвали района, модулът на подземния отток е от 2,8 до 3,05 l/s.km² и водоносният хоризонт се отнася към водообилните.

В отделни райони сарматът образува общ водоносен хоризонт със средния миоцен.

Подземната вода е прясна. Общата и минерализация е от 0,44 до 0,75 g/dт³, а общата твърдост - от 3,9 до 9,4 тg/еqи. По обща твърдост водата се класифицира като средно твърда, твърда и много твърда. Тя е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева и хидрокарбонатно-калциева.

Подземната вода не е много добре защитена от замърсители. Това се отнася в по-голяма степен за местата с нeпосредствено разкритие на водоносния хоризонт на повърхността и в по-малка в местата с наличие на льосова покривка.
На инвеститорът не му е известно разглежданата територия да попада в СОЗ на водоизточници за питейна и минерална вода.
Прогнозна оценка на предполагаемото въздействие върху водите в резултат на реализацията на инвестиционното предложение.
Районът, в който се намира площадката е с изградена инфраструктура. Като цяло предвидените в инвестиционното предложение обекти и дейности, не са свързани с формиране на големи по количество или силно замърсени отпадъчни води.

Битово-фекалните отпадъчни води няма да се формират.

В геолого-литоложки аспект, районът е изграден от неогенски седиментни скали представени от сиви варовити глини, често диатомитни, с тънки прослойки от диатомити и тънки декритусни лещи и прослойки.

От геолого-тектонски аспект разглежданият район е част от Мизийската платформа – т.н. Варненска падина. Това определя и основните особености на тектонския строеж – спокойно залягане на формациите, разседни тектонски нарушения, блоков строеж.

От геоморфоложки аспект, районът се отнася към Дунавската морфоструктурна зона, Източна морфографска област, Черноморско крайбрежие.

Разградска свита (rК₁^h-ар)

В района се разкрива главно по долината на Ботевска ре­ка, Суха река и Карамандере. Свитата е развита и в източната посока, но там тя е покрита от по-млади седименти.

В обема на Разград­ската свита са включени глинестите варовици и мергели на хотрива, долния и горния барем и I хоризонт на апта. Долната граница на единицата с Каспичанската свита е рязка. В областта на Суворово горната граница представлява бърз литоложки преход към Русен­ската свита. На север обаче тя е размивна - свитата се покрива трансгресивно предимно от неогенски седименти и на места от горнокредни наслаги. На юг долната част на единицата се съчленява латерално с Горнооряховската свита.

Разградската свита се основава предимно на глинести варо­вици и мергели, които се редуват незакономерно помежду си. В се­верните части на областта се срещат и чисти варовици. Глине­стите варовици са сивобелезникави, а при изветряне жълтеникави. Обикновено са дебелопластови с масивен изглед и неправилен лом. Локално всред тях се срещат кремъчни конкреции и набогатени на глауконит неиздържани по разпространение прослойки. Мергелите са глинести или варовити, а цветът им - сив или сивосинкав. В южните части на листа преобладават мер­гелите, а в по-северните - глинестите варовици. В най-северните си разкрития единицата търпи известно измене­ние, изразено в набогатяване на седиментите на теригенна състав­ка и на карбонатно вещество. В резултат на това скалата преми­нава в песъчливи глинести варовици, които идват в асоциация с чисти варовици или с орогенно-отломъчни варови­ци. Дебелината на единицата се коле­бае от 40 m в участъка на Карапелит до над 200 m - в Добрич.

Неогенска система

Ботевски член на Галатската свита (g/bN₁^kg)

Той се разкри­ва по долината на Суха река и притоците й около селата Ботево, Крумово, Любен Каравелово.

Единицата заляга с размив върху по-стари скали и се припо­крива също с размив от Франгенската свита. В западна и североза­падна посока тя изклинва, а в югоизточна посока преминава в горната част на Галатската свита в типичния фациес и отчасти в най-долната част на Евксиноградската свита. Ботевският член е представен от 15-20 m дебели пясъчници и песъчливи варовици с прослойки и лещи от пясъци и рядко от глини.

В него е намерена молюскова фауна, която доказва присъ­ствието на трите подетажа на караганския етаж.

Евксиноградска свита (evN₁^кg-s)

Евксиноградската свита се среща само в долината на р. Батова и притоците й.

Тя заляга върху Галатската свита и се припокрива от Франгенската или Одърската свита, а между Батово и Одърци Франгенската свита се вклинва в нея. Следователно тук е развит главно Владиславовският клин на свитата и само между Батово и Одърци се наблюдава един малък ненаименован горен клин.

Евксиноградската свита е представена от сиви варовити глини, често диатомитни, с тънки прослойки от диатомити и детритусни лещи. Дебелината на свитата южно от с. Батово е 60-70 m, а на горния клин - около 25 m.

Въз основа на изобилна молюскова и фораминиферна фауна е установено, че възрастта и тук е горно-караганска до средно волинска вклю­чително, а на горния клин - част от бесарабския подетаж.

Франгенска свита (frN₁^s)

Отделена е 1934 г. като "Франгенски пясъци" и редефинирана 1987 г. като свита със стратотип при кв. Владиславово - гр. Варна и спомагателен разрез при с. Ботево.

Франгенската свита е широко развита в южните и западните части на района, като при с. Батово тя заляга нормално над Владиславовския клин, а в останалите уча­стъци - трансгресивно върху по-стари скали. Тя се припокрива нормално от Одърската свита, а северно от с. Батово - от горния клин на Евксиноградската свита.

Представена е от жълтеникави и белезникави, разнозърнести пясъци често с коса слоистост, като понякога в горните части се срещат лещи и прослойки от пясъчници. Дебелината й в южните части е 20-25 m, а на северозапад и изток тя намалява до 5-6 m и понякога изклинва.

Находките на фауна в нея са редки, но в долните й части при с. Батово е намерена горноволинска фауна, а в горните части при с. Ботево - бесарабска фауна.

Одърска свита (odN₁^s)

Отделена е 1987 г. със стратотип разреза при с. Одърци. Свитата има широко площно разпространение в района. В южните части тя заема билата, около гр. Добрич се разкрива в доловете на реки­те, а на северозапад се наблюдава като многобройни петна. Седиментите й са означавани като среден сармат - варовици.

Единицата заляга обикновено върху Франгенската свита, при с. Одърци - върху горния клин на Евксиноградската свита и на северозапад, когато Франгенска­та свита локално изклинва - трансгресивно върху по-стари скали. Обикновено тя се припокрива само от кватернерни седименти и само около с.Одърци от трансгресивно залягащата Карвунска сви­та.

Одърската свита се състои от бели и жълтеникави детритусни, оолитни и песъчливи варовици с песъчливи или глинести прослойки в подчинено количество. Мощността й в южните и източните части е 30-40 m, а в западните части намалява до няколко метра.

Въз основа на молюскова фауна е доказано, че тя отговаря на част от бесарабския подетаж.

Карвунска свита (kvN₁^s)

Отделена е 1987 г. със стратотип при с. Топола. Свитата е развита само около с. Одърци, където е предста­вена от няколко метра бели до ръждивокафяви, плътни и шуплести варовици с отпечатъци от мактри. Те залягат с размив върху Одърската свита тук, като в основата им се наблюдават няколко cm червеникавокафяви глини - изветрителна кора отговаряща на прекъсване на седиментация.

В тях са намерени молюски, които доказват среднохерсонската им възраст.

Кватернер

В района кватернерът е представен от eолично-алувиални образувания и еолични образувания.

Към eолично-алувиални образувания (e-aQp¹) отнасяме установени с помощта на сондажи глини, разположени най-често върху Одърската свита и по- нарядко върху Разградската и Каспичанската свита. Те не са показани на геоложката карта, тъй като обикновено са завоалирани от намиращия се над тях глинест льос, което ги прави практически некартируеми. Представени са от кафеникаво-червеникави или ръждивочервеникави, плътни глини без слоистост. В долната част те са в една или друга степен песъчливи и съдържат различно големи варовикови скални късове, на места да­же преминават в глинести кварцови пясъци. Средната дебелина на еолично-алувиалните образувания е 10-15 m. По стратиграфско по­ложение възрастта им се приема за долноплейстоценска.

Еолични образувания (eQp^2-3) с средно-горноплейстоценска възраст. С този генетичен тип е свързан глинестият льос, който по­крива големи площи от Североизточна България. Той се разполага с постепе­нен преход над еолично-алувиалните образувания.

Глинестият льос представлява белезникавожълта пореста, ронлива скала, изградена от глинеста маса с теригенен примес от алевритов порядък. Съдържа единични варовити конкреции - т.нар. "льосови кукли". Дебелината му е 10 -25m.

Тектоника на района

Проучваният район попада в най-източната част на Мизийската платформа, където са развити Северобългарcкoто издигане и Варненската моноклинала. От тектонска гледна точка литостратиграфските единици изграждат два корен­но различни структурни плана - предюрски и следюрски.

Предюрският структурен план, включващ палеозойските и триаските скали, има блоков строеж, вследствие на няколкократно проявени разломни движения. Толбухинско-Ветринският блок е високо издигнат по отношение на намиращия се на из­ток от него Безводишки блок, от който е отделен посредством един от разседите на Венелин-Толбухинската разломна зона. По триаските седименти издигането е около 500 m. За степента на издигането по девонските седименти може да се съди по факта, че в района на с. Долина последните се намират на около -700 m, докато в района на с. Безводица те не са достигнати дори на -3500m.

В следюрския структурен план се включват структурите в скалите от средна­та юра до неогена включително. Разпо­лага се трансгресивно върху доюрския, като по този начин го фосилизира. В него не се наблюдава влиянието на блоковата тектоника от неговата подложка. Скалите, които изграждат този структурен план затъват моноклинално на изток и юг като по то­зи начин бележат източния склон на Северобългарското издигане, преминаващо на изток във Варненската моноклинала.

Следва да се отбележи, че геоложкият строеж и условия определено не създават трудности за реализация на ИП.

Визираното в проекта разположение на ИП, строителните технологии, както и тези по евентуалното закриване, позволяват да се направи извода, че реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до значимо въздействие върху геоложката основа.

Основни източници на замърсяване и увреждане са неправилното използване на изкуствени и естествени торове, некомпетентното използване на препарати за растителна защита, паленето на стърнищата преди основната обработка на почвата, както и животновъдните ферми.

Върху терена предмет на ИП ще се реализират всички дейности, в т.ч и временни дейности по време на изграждането на напоителните съоръжения.

Инвестиционното предложение не съдържа обекти или мероприятия, които да доведат до поява на нови, значими по количество замърсители в разглежданата територия.

За района не е характерно минерално разнообразие. Реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение не са свързани с въздействие върху този аспект на околната среда.

Според растително-географското райониране на България, територията където ще се реализира инвестиционното предложение се отнася към Европейската широколистна горска област, Евксинска провинция, Черноморски окръг. Растителната покривка представлява комплекс от тревни фитоценози с различни доминантни видове, които се редуват в зависимост от мощността на почвата. За района на площадката е характерно деградация на растителността, за което свидетелства увеличеното разнотревие и присъствието на рудерални видове.

В границите на площадката липсват местообитания на защитени, редки или застрашени от изчезване растителни видове.

При реализацията на проекта не се очаква отрицателно въздействие върху растителността в района.

В зоогеографско отношение територията, където ще се реализира инвестиционното предложение се отнася към Северната зоогеографска подобласт. В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа. Видовият състав на животните се определя от характера на растителността и разпределението и в биотопа.

Площадката представлява територия, в която липсват приоритетни за опазване типове природни местообитания, както и местообитания на видове животни.

От орнитофауната преобладават главно синантропни видове като домашното врабче (Passer domesticus), полското врабче (Passer montanus), чавката (Corvus monedula), домашния гълъб (Columba livia f.domestica), гургулицата (Streptopelia turtur), свраката (Pica pica), полската врана (Corvus frugilegus) и сивата врана (Corvus corone cornix).

Бозайната фауна, като цяло е слабо застъпена, с отделни екземпляри от полска мишка (Apodemus agrarius), сляпо куче (Nanospalax leucodon), сив плъх (Rattus norvegicus).

Като се има предвид, че имотът запазва НТП, не може да има значително въздействие върху местообитания на видове или за нарушаване на биологичното разнообразие в резултат от реализацията на ИП.

Експлоатацията на поливната капкова система не би довела до изолация на животински видове.

В района, където се предвижда да се реализира инвестиционното предложение, няма защитени с нормативни документи природни територии и обекти.
Историческите и културни паметници

На територията, на която се предвижда да се реализира инвестиционното предложение, както и в близко съседство няма регистрирано наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.

При реализация на инвестиционното предложение ще се следи за откриването и запазването на исторически и археологически културни паметници и своевременно ще се уведомяват компетентните органи.
Очаквано въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси

Не се очаквано въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси при реализацията на ИП.

Понастоящем, на територията върху която ще се реализира инвестицията не се генерират отпадъци. Липсват стари замърсявания и наличие на нерегламентирани сметища. Няма изградени постройки или сгради, както и такива, подлежащи на събаряне. Разглежданата територия не е обременена от стари замърсявания с отпадъци.

По отношение на съществуващите системи за управление на отпадъците на общинско и регионално ниво, имащи пряко отношение към инвестиционното намерение, може да се посочи въведената система за организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, както и съоръжението за крайно обезвреждане на отпадъци, находящо се в близост.

За събраните, различни отпадъци ще бъдат предприети съответните действия съгласно Закона за управление на отпадъците.