а. Качеството и регенеративната способност на природните ресурси

Захранването на обекта с вода за питейно-битови и противопожарни нужди ще се осъществи от водопроводната мрежа на населеното място. Не се предвижда изграждане на собствен водоизточник – дълбок сондаж или шахтов кладенец. В резултат от реализирането на инвестиционното предложение и последващата експлоатация не се очаква нарушаване на качеството и регенеративната способност на природните ресурси в региона. След оформяне на свободното от строителството пространство с подходяща растителност, както и с обособяването на тревни площи, ще се повищи възможността за самоочистване и възстановяване на ландшафта.

3. 
   Характеристика на потенциалното въздействие
   

Реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до замърсяване и дискомфорт на околната среда. Процесът на реализация на инвестиционното предложение ще бъде съобразен с всички законови и нормативни изисквания, и няма да води до значими негативни последици по отношение на компонентите на околната среда. Не се очаква вредно въздействие върху хората живеещи в населените места в района и тяхното здраве.

Мотивите са:

Процесите, свързани с изграждането на обекта са максимално екологосъобразни и не са източник на емисии в атмосферния въздух, почвите и водите;

► Шумовите емисии ще бъдат незначителни и епизодични;

► С реализиране на инвестиционното предложение за изграждане на обекта не се променя функционалната принадлежност на района;

► Въздействието върху атмосферния въздух се оценява като незначително;

► Въздействие върху качествата на водите – не се очаква;

► Въздействие върху ландшафта – да. Промяна във визуалното възприятие в положителна посока.

► Атмосферен въздух

В района на инвестиционното предложение липсват значими организирани източници на замърсители.

По време СМР ще се отделят неорганизирани емисии от прах и изгорели газове от строителната и транспортната техника. По време на строително изкопните и строително монтажните работи не се предвиждат източници на организирани емисии.

В този период ще се извършват различни по вид дейности, като: - изкопни работи, отнемане на хумусен слой и земни; - транспорт и депониране на отнетия хумусен слой и земни маси; - обратно засипване на земни маси; - строително-монтажни дейности; - товарене и изнасяне на излишните земни маси и строителните отпадъци, след приключване на процеса на строителство.

Замърсяването на въздуха по време на строителството ще се дължи на:

- Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните, монтажните и транспортните дейности. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа.

- Прахови частици при изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), големина и относително тегло на праховите частици и фракционен състав. При отнемане на земни маси и разтоварването им на депо основните емисии са от прах и от отпадъчни газове от работата на двигателите “на място”. По-малките фракции на праха, включително тези с респираторен размер (2-10 микрона) ще бъдат засегнати от турбуленцията на въздушните маси в приземния слой и ще бъдат разсеяни в атмосферата. Основни източници на респираторни частици ще бъдат отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене на земекопната техника и транспортните средства.

Строителните и изкопните машини са подвижни източници на емисии на замърсителите, които ще работят с различна продължителност при различните по дължина и обем изкопни и строително- монтажни работи.

Предвид открития характер на всички площадки на отделните обекти, замърсяването на атмосферния въздух ще е незначително и локално.

Фазата на строителството (особено разглеждана спрямо експлоатационния период на съоръженията) като цяло е ограничена във времето и няма да окаже значим и траен ефект върху качеството на атмосферния въздух. Избягването на здравния риск за местното население изисква спазване на точен график на строителните работи, съобразени с метеорологичните условия, т.е да се позволи на атмосферата да се самоочиства. Например, когато има безветрие и въздухът е много замърсен, да се спира за известен период строителната дейност, за да може замърсяването да се разсее.

Предвид характера на строителните дейности и обема им, кумулативния ефект, който ще се наблюдава в резултат на изграждането на трасето, е незначителен, в обхвата на засегнатите терени.

Не се очаква по време на строителните работи да се наблюдават концентрации на замърсители в атмосферния въздух на населените места над ПДК.

Максимално възможни емисии от използваната строителна техника и процеса на строителство

вредно вещество	максимално възможна мощност на емисията [гр / сек]	средна мощност на емисията [гр / сек]	мощност на емисията за периода на строи- телството [т / год]
SO2	0.044	0.009	0.286
NОx	0.537	0.110	3.497
ЛОС	0.076	0.016	0.507

Въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията:

Б. Източници на организирани емисии - Не

► Не се очакват отрицателни въздействия върху хидрологията на района и качеството на водите - Отпадъчните води ще се заустват в съществуващата канализационна мрежа на населеното място, от където ще постъпват в ПСОВ-Попович.

► Въздействие върху растителния и животински свят, защитени природни територии

Съгласно писмо с ПД-251-1/08.03.2016 г. на Директора на РИОСВ-Бургас, теренът предвиден за реализация на разглежданото инвестиционно предложение не попада в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и в защитени зони по смисъла на Закона за биологично разнообразие. Най-близко разположената защитена зона е: ВG0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с РМС №122/2007г. (ДВ,бр.21/09.03.2007г.) и със Заповед за временна забрана и ограничаване на дейности за територии, които са с висок риск от увреждане на защитената зона № РД-148/19.02.2014г. (ДВ, бр. 15/2014г.) на Министъра на околната среда и водите

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

По класове Земно покритие характеристиката на защитената зона в % от общата площ:

Морски райони, заливи	79 %
Крайбрежни пясъчни дюни, пясъчни плажове	2 %
Храстови съобщества	8 %
Друга орна земя	7 %
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овощни дървета, лозя, крайпътни дървета)	1 %
Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)	3 %
Общо покритие	100

Код		Име	% Покр.	Предст.	Отн. площ	Прир. ст.	Цял. оценка.
1110		Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини	4.537	А	В	В	В
1140		Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода	0.196	В	В	В	В
1160		Обширни плитки заливи	30.258	А	В	В	В
1170		Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове).	0.0819	В	С	В	В
1210		Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси.	0.0006	В	С	В	В
2110		Зараждащи се подвижни дюни.	1.75	В	В	В	В
2120		Подвижни дюни с Am-mophila arenaria по край- брежната ивица (бели дюни).	0.45	А	В	В	В
2130	*	Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растително- ст (сиви дюни).	0.8024	А	В	В	В
2180		Облесени дюни	0.26	В	В	В	В
2190		Влажни понижения между дюните.	0.15	А	А	А	А
6420		Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion.	0.04	А	В	С	С
91F0		Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior	3.158	В	В	В	В