Решение за предоставяне и актуализиране на ползването на мери и пасища, включени в общинския поземлен фонд, за паша на селскостопански животни

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

НАРЕДБА

ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ И ДРУГИ ЖИВОТНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ГЪЛЪБОВО

Приета с Решение № 545 взето с Протокол № 50 от 26.09.2014 година на

Общински съвет – Гълъбово

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(2) Разпоредбите на тази наредба са задължителни за всички лица на територията на общината, свързани с дейностите по ал. 1.

1. градски район - територията в регулационните граници на град Гълъбово. В него се определят следните райони:

а) централна градска зона с граници: север – ул.”Акация”, ул.”Стефан Караджа”; юг – ул.”Митко Палаузов”, ул.”Тунджа”, ул.”Ангел Стефанов”; изток – ул.”Стамболийски”, ул.”Омуртаг”, ул.”Д-р Жеков”; запад – ул.”Георги Бенковски”, ул.”Стефан Стамболов”, ул.”Петър Берон”, ул.”Васил Левски”;

б) кв.”Строител” с граници: север – ул.”Александър Стамболийски”; запад – ул.”Васил Левски”.

в) градска зона – всички останали улици в град Гълъбово, с изключение на изброените в т. 1 букви „а” и „б”.

2. селски райони – територията на селата в община Гълъбово включени в строителната граница на населеното място в общината.

3. бивши стопански дворове, застроени със стопански постройки, пригодени за групово отглеждане на животни;

4. извънрегулационен район - територията извън регулацията на населените места.

1. отглеждането на декоративни птици, риби, и други домашни животни с търговска цел, с разрешението на съответните административни и специализирани органи и другите действащи законови и подзаконови нормативни актове;

2. домашни животни, кучета, котки, хамстери и други такива, за които не се иска специално разрешение на съответните административни и специализирани органи.

Чл.7. В централната градска зона и в кв.”Строител” се забранява:

1. отглеждане на други животни, освен посочените в чл. 6;

2. отглеждането на птици и влечуги в мазета, веранди, тавани, покриви и тераси. Забраната не важи за екзотични птици за собствени нужди;

3. отглеждане на животни в междублоковите пространства, зелените площи, парковите и градините.

1. 
   птици – до 20 броя;
   
2. 
   прасета за угояване – до 1 брой;
   
3. 
   зайци и техните приплоди – до 10 броя;
   
4. 
   свине майки с приплодите до 2 месеца – до 1 брой;
   
5. 
   едро преживно животно (ЕПЖ) с приплода до една година – до 1 брой;
   
6. 
   едно копитно животно (ЕКЖ) с приплода до 12 месеца – до 1 брой;
   
7. 
   дребно преживно животно (ДПЖ) с приплода до една година– до 3 броя;
   

9. животните, упоменати в чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2.

1. 
   птици – до 40 броя;
   
2. 
   прасета за угояване – до 5 броя;
   
3. 
   зайци и техните приплоди – до 20 броя;
   
4. 
   свине майки с приплодите до 2 месеца – до 3 броя;
   
5. 
   едро преживно животно (ЕПЖ) с приплода до една година – до 3 броя;
   
6. 
   едно копитно животно (ЕКЖ) с приплода до 12 месеца – до 3 броя;
   
7. 
   дребно преживно животно (ДПЖ) с приплода до една година – до 5 броя;
   

9. животните, упоменати в чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2.

(2) В селските райони се забранява отглеждането на животни, за които се изисква специално разрешение от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и отглеждането им е под негов контрол.

Чл.10. В бивши стопански дворове, застроени със стопански постройки, пригодени за групово отглеждане на животни се разрешава отглеждането на всички видове селскостопански животни с разрешението на съответните административни и специализирани органи и другите действащи законови и подзаконови нормативни актове и/или специално разрешение от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), когато отглеждането им е под негов контрол.

Чл.11. В територията извън регулацията на населените места се разрешава отглеждането на всички видове селскостопански животни с разрешението на съответните административни и специализирани органи и другите действащи законови и подзаконови нормативни актове и/или разрешение от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), когато отглеждането им е под негов контрол.

Чл.12. По преценка на специализираните административни органи на общината в регулационните граници на населените места, спазвайки разрешителния режим по чл. 9 от Наредбата или извън тях, спазвайки разрешителния режим по чл. 11 от Наредбата могат да се обособяват зони за отглеждане на животни на общински терени, като наемателите заплащат такса за ползваната земя в размер, определен съгласно наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Гълъбово.
Глава трета

РЕД, НАЧИН И УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ И ДРУГИ ЖИВОТНИ
Раздел I

Идентификация и отглеждане на селскостопански животни

Чл.13. (1) Животните (едрите преживни и еднокопитни животни) подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ):

1. условията и редът за идентификация на едри преживни животни се определят с Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1760/2000", както и актовете по прилагането му (Официален вестник на Европейския съюз L204 от 11.08.2000г.) и Закона за ветеринарномедицинската дейност;

2. условията и редът за идентификация на овце и кози се определят с Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО (Официален вестник на Европейския съюз L005 от 9.01.2004г.) и актовете по прилагането му;

3. условията и редът за идентификация на еднокопитни животни се определят с Регламент (ЕО) № 504/2008 на Комисията от 6 юни 2008 г. за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/427/ЕИО на Съвета относно методите на идентификация на еднокопитни животни (ОВ, L 149/3 от 7 юни 2008 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 504/2008" (Официален вестник на Европейския съюз L149 от 7.06.2008г.);

4. условията и редът за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните;

5. Българска агенция по безопасност на храните е официалният компетентен орган за контрол по идентификация на животните.

(2) Българската агенция по безопасност на храните поддържа Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти.

(3) Официалната идентификация на животните се извършва от собствениците им или от упълномощени от тях ветеринарни лекари, ветеринарни техници или развъдни организации по чл. 8 от Закона за животновъдството в 5-дневен срок от раждането на животните.

(4) Собствениците на животни по ал. 2 от наредбата са длъжни да ги идентифицират чрез поставяне на ушна марка и ветеринарномедицински паспорт, издаден от Българската агенция по безопасност на храните.

Чл.14. Собствениците на селскостопански животни са длъжни да не им причиняват болка и страдание, да не ги изоставят, да се грижат за здравето им, да спазват изискванията за придвижване и транспортиране на животни и изискванията за защита и хуманно отношение към тях.

Чл.15. (1) Отглеждането на селскостопански животни да се извършва в стопански сгради и постройки съгласно определените норми както следва:

1. три метра (3) метра от дворищно-регулационната линия, при условие, че отпадните води се отвеждат в собствения парцел, включени в канализацията;

2. шест (6) метра от жилищни сгради, находящи се в дворното място, както и от сградите в съседните имоти.

(2) Сградите и постройките трябва да отговарят на следните изисквания:

1. 
   разрешен режим на застрояване на стопански постройки за отглеждане на селскостопански животни;
   
2. 
   водонепроницаеми подове и стени, позволяващи лесно почистване и измиване;
   
3. 
   заустване на отпадъчните води в утаителна шахта и след това в канализационната мрежа с разрешение от „В и К”;
   
4. 
   при липса на канализационна мрежа и разрешение се изгражда торище или изгребна яма с водонепропускливи стени в имота, отстоящи на 3 метра от улична регулация, 4 метра от дворищна регулация, 15 метра от кладенец и 10 метра от жилищна сграда в съседен имот;
   
5. 
   редовно почистване , измиване, дезинфекциране;
   
6. 
   склад /помещение/ за фуражите;
   
7. 
   ежедневно почистване.
   

(4) Собствениците на животни са длъжни да подържат помещенията и прилежащите към тях дворчета и терени чисти и периодично да извършват дезинфекция, дератизация /комплекс от методи за унищожаване на вредни гризачи, девастация /комплекс от методи за борба с паразитните болести, дезодорация /комплекс от методи за неутрализиране на неприятните миризми/ с препарати на същите.

(2) Към селскостопанските ферми задължително се изграждат съоръжения пречистващи отпадните води.

1. при пасищно отглеждане на животните, капацитетът на съоръженията за съхранение на тора трябва да бъде достатъчен за съхранението не по-малко 4 месеца, а при оборно - не по-малко от 6 месеца;

2. при проектиране и изграждане на съоръженията за съхраняване на твърд оборски тор трябва да се спазват следните изисквания:

а) да отстоят най-малко на 60 м. от животновъдните обекти и на 500 до 2000 м. от жилищни сгради, като се разполагат на подветрената им страна;

б) в зависимост от нивото на подпочвените води, да се изграждат надземни или вкопани торохранилища, с височина на стените 1,5-2 м. при надземните, а при вкопаните на 0,5 м. над нивото на терена;

в) подът и стените да бъдат водонепропускливи (бетон с дебелина 15-20 см.);

г) дъното на торището да е с наклон от 3 до 5 % към едната надлъжна стена, при широчина до 6 м., или с двустранен наклон към двете надлъжни стени при по-голяма ширина на обекта;

д) обемът на торохранилището да отговаря на капацитета на фермата, вида на животните, количеството на използваната постеля, начина на отглеждане - оборно или пасищно;

е) около торохранилището да се изгради канавка широка 25-45 см. и дълбока 15-20 см. за отвеждане на повърхностните води;

ж) отпадните води отделящи се при съхранение на оборския тор, трябва също да се събират и съхраняват;

3. забранено е изграждането на съоръжения за съхраняване на твърд оборски тор в близост до водни обекти. Разстоянието до тях трябва да бъде най-малко 20 м.

4. при използването на животински (птичи или оборски тор) за наторяване на земеделски земи, с цел прилагане на добрите земеделски практики да се използва само предварително добре угнил животниски тор.

5. с цел опазване чистотата на атмосферния въздух и недопускане разпространението на неприятни миризми, наторяването на земеделските земи с угнил животински (птичи или оборски) тор да се извършва преди заораване и да приключва във възможно най-кратък срок.

(3) Домакинствата, които отглеждат селскостопански животни следва да имат в дворовете си изградени места за временно съхраняване на тора, при спазване на отстоянията цитирани в чл. 15, ал.1.

(4) Ежедневно да се изнася торовата маса от помещението на определено за целта място в рамките на парцела.

(5) Торовата маса да се съхранява в завързани плътни полиетиленови торби и да се извозва периодично, а при необходимост ежедневно извън границите на парцела от собственика на животните на определени за целта от Кмета или и Кметския наместник на населеното място терени (торища), като същите полагат грижи за поддръжката им.

1. местата за депониране на тор, когато това се прави извън личния двор на стопаните на селскостопански животни;

2. пасищата и местата за водопой в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост забраняват използването им;

3. сборните пунктове, където се събират животните, които се извеждат на паша с пастир;

4. маршрутите в населеното място за преминаването на стадата до мерите и пасищата.

(2) Забранява се движението на животни извън определеното по ал. 1 време, сборен пункт, улици и маршрут.

(1) Отглеждането на селскостопански животни в обекти, които са незаконни строежи по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) или не се ползват по предназначение.

(2) Отглеждането на селскостопански животни и птици в жилищни сгради.

(3) Отглеждането и пашата на селскостопански животни и пчелни семейства в обществени озеленени площи на урбанизираните територии, паркове, градини, улично озеленяване, извън селищно озеленяване и паркове, гробищни паркове, спортни обекти, междублоковите пространства, дворовете на заведения за болнична помощ, училища, детски градини и детски ясли и заведения за социални грижи.

(4) Пасищното отглеждане на селскостопански животни на територията на цялата община, без специално разрешение от Кмета на общината.

(5) Отглеждането на селскостопански животни в стопански постройки, в които не може да се осигурят санитарно-хигиенните и ветеринарномедицински изисквания за отглеждане на съответния вид животни и на нормативните изисквания за опазване на околната среда.

(6) Пускането и преминаването на селскостопански животни през сметища и торища.

(7) Изхранването на животни с нестерилизирани продукти от животински произход, кланични отпадъци и отпадъци, събирани от сметищата.

(8) На физическите и юридически лица, които отглеждат селскостопански животни да замърсяват земната повърхност и почвата в населените места.

(9) Неконтролираното изхвърляне на трупове от селскостопански животни и птици. Същите да се извозват от специализирана кола до екарисаж, след уведомяване чрез съответното кметство за вида и адреса, където се намира умрялото животно.

(10) Превеждането на животни по улици в централните части на града и населените места от общината без надзор. Надзирателите се задължават да почистят след преминаването на животните.

(11) Клането на животни и обработката на животински продукти по тротоарите, улиците, площадите и междублоковите пространства.

а) да отглежда животното домашен любимец по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други лица;

б) да не допуска в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно към друго;

в)  да отглежда животното домашен любимец при условия, намаляващи до минимум възможността за агресивно поведение на животното;

г)  да осигури условия и поведение на домашния любимец, ненарушаващи спокойствието на гражданите.

(2) Забранява се отглеждането на животни домашни любимци:

1.  на открити тераси и балкони в сгради в режим на етажна собственост;

2.  в общите и прилежащи части на сградите в режим на етажна собственост без писменото съгласие на живеещите на адреса, удостоверено с протокол от Общото събрание.

1. по вида на стопанисването кучетата се квалифицират:

а) регистрирани - собственост на физически и юридически лица, на организации, учреждения и др., записани в регистрите на Общината;

б) нерегистрирани - собственост на обитателя на жилището, в което домуват или на придружителя им, но без регистрация;

в) безнадзорни с определен собственик или регистрация, но свободно движещи се;

г) безстопанствени - без собственик, без регистрация и свободно движещи се.

(2) Собствениците на кучета са отговорни за извършените от кучетата им нарушения и са длъжни да обезщетят всички вреди, причинени от тях.

Чл.21.Регистрацията на кучетата е двустепенна и включва: ветеринарномедицинска и административна регистрация.

1. ветеринарно-медицинската регистрация се извършва съгласно чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

а) собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарно-медицинска практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване;

б) при навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст, собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като представя документ за платена такса по Закона за местните данъци и такси;

в) при регистрацията на кучето ветеринарният лекар поставя татуировка или микрочип, които съдържат идентификационен код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици на населеното място и индивидуален номер на животното;

г) ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарно-медицинския паспорт на всяко регистрирано куче в Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) и в общината;

д) собствениците на кучета заплащат стойността на ветеринарно-медицинския паспорт и на манипулацията поставяне на татуировката или микрочипа;

2. административната регистрация се извършва в тримесечен срок, от датата на придобиването на куче;

а) административната регистрация на куче се извършва на основание чл. 175 от ЗВМД от упълномощени от Кмета лица при Община Гълъбово след подаване от собствениците на кучета на декларация по чл. 117 от ЗМДТ и заплащане на годишна такса за притежаване на куче в размер на 3.00 лв. за гр. Гълъбово и 1.00 лв. за останалите населени места – Приложение № 1 от Наредбата;

б) към декларацията се прилагат копия на:

- ветеринарномедицински паспорт на кучето – I^-ва и II^-ра страница;

- документ удостоверяващ целта на ползването на кучето, издаден от специализираните инстанции (ТЕЛК, БЧК, СЛРБ и др.);

- собствениците получават медальон или твърда маркировка за съответната година.

в) всички настъпили промени (продажба, смърт и смяна на адреса на отглеждане) се обявяват в едномесечен срок в общинска администрация;

г) в общинска администрация се води регистър, който съдържа следните реквизити:

- номер и дата на регистрацията;

- трите имена и постоянен адрес на собственика;

- адрес, на който пребивава кучето;

- порода, външни белези и име на кучето, съгласно ветеринарномедицинския паспорт;

- цел за използване на кучето;

- дата на кастрация на кучето (ако е извършена), удостоверена със съответния документ;

- платена такса – номер на квитанция, дата.

3. Освобождават се от такса собствениците на:

а) кучета на инвалиди;

б) служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;

в) кучета, ползвани за опитни цели;

г) кучета, използвани от Българския червен кръст;

д) кастрирани кучета;

е) ловни кучета, собственост на ловци, регистрирани съгласно Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД).

4. таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година съгласно чл. 118 от ЗМДТ или в тримесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиване;

5. при придобиването на куче с вече платена годишна такса, друга за същата година не се заплаща от новия собственик;

6. приходите от събраните такси постъпват в общинския бюджет и се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета;

7. граждани и фирми, които желаят да отглеждат кучета с цел развъждане се регистрират по реда за регистрация на животновъдни обекти по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл.22. (1) Собствениците на кучета са длъжни да им осигуряват:

1. достатъчно количество храна, вода и площ за живеене, съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за защита на животните;

2. подходящо място за обитаване и хигиенни условия за отглеждане;

3. необходимата разходка, при отглеждане в затворени помещения;

4.редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване, ваксинация, обезпаразитяване и незабавно лечение при заболяване или нараняване.

(2) Собственик, който не може да полага необходимите грижи съгласно ал. 1, предава кучето на приют, организация или лице, което да го отглежда съгласно условията по ал. 1.

(3) Собствениците на кучета са длъжни да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на:

1. нежелано размножаване;

2. бягство на животното;

3. създаване на опасност за хора или други животни;

4. замърсяване на обществени места, като почистват мястото след дефекация;

5. при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве;

(4) Собствениците на кучета са длъжни:

1. при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи;

2. да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;

3. ежегодно да представят кучетата за ваксинация срещу бяс;

4. когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;

5. когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.

(5) При бягство и загубване на куче, собственикът е длъжен в 3-дневен срок да уведоми в писмена форма общинската администрация.

Чл.23. (1) Разходката на кучетата в населените места се извършва с нашийник и повод, а за агресивните и с намордник.

(2) Кучетата от породите: кавказка овчарка, българско овчарско куче (каракачанско куче), германски дог, немско овчарско куче, ризеншнауцер, московска стражева, черен териер, доберман, ротвайлер, бултериер, питбул, стафорширски териер, мастиф, аржентински дог, ирландски вълкодав и кангал, задължително се извеждат на разходка с намордник.

(3) Кучетата, използвани за служебни цели, се предвижват съгласно изискванията на извършваната от тях дейност.

Чл.24. Забранява се:

1. извеждането на кучета без каишка, а агресивните кучета и кучетата, изброени в чл. 23, ал. 2 и с намордник;

2. преминаването и престоя на кучета в детски площадки, детски градини и ясли и техните дворове;

3. отглеждане на кучета при постоянна тъмнина избени и тавански помещения, тераси, гаражи и около жилищните блокове и кооперации;

4. развъждането с търговска цел на кучета от частни лица, без регистрация по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

5. организирането на борби с кучета;

6. вдигането на шум от кучета в часовете за отдих.;

7. разхождането на кучета от породите, изброени в чл. 23, ал. 2 от малолетни лица;

8. ловенето и избиването на кучета, без разпореждането на компетентните органи, както и измъчването им по какъвто и да е начин.

Чл.25. (1) Кметът на общината, Кметовете и Кметските наместници на населени места упражняват контрол по появата на безстопанствени кучета.

(2) Безстопанствените кучета, подлежат на залавяне при условията и по реда на чл. 42 от Закона за защита на животните.

(3) Уловените кучета се транспортират до регистриран център за изолация и профилактика на безстопанствени кучета, с който общината е сключила договор, където за тях се полагат ветеринарно медицински грижи - обезпаразитяване, ваксиниране, кастриране.

(4) Неизлечимо болните и агресивни кучета подлежат на евтаназия при условията на чл. 179, чл. 180 и чл. 181 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(5) Здравите, неагресивни кучета се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, с двустранно подписан протокол, съгласно образец, одобрен от кмета на общината, от управителя на изолатора и новия собственик, който е задължен да извърши ветеринарномедицинската и административна регистрация.

(6) Забранява се пренасочване на кучета от център за изолация и профилактика на безстопанствени кучета без протокол.

(2) Местата за свободно пускане надлежно се обозначават от Общинската администрация.

(3) Собствениците на кучета могат да ги пускат свободно да се движат на определените по ал. 2 места, в личната си собственост и при служебна нужда, като осъществяват необходимия надзор.

(4) При подадени сигнали за агресивно поведение на куче, в степен застрашаващи живота и здравето на хора и животни и събиране на достатъчно доказателства от комисия, назначена със заповед на кмета на общината, кучето подлежи на залавяне, наблюдение и контрол от упълномощени длъжностни лица със съдействието на Регионалната ветеринарномедицинска служба, съгласно чл. 118 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Собствениците на пчелни семейства в 15-дневен срок от тяхното придобиване подават заявление за регистрация по ал. 1.

(3) В едномесечен срок от регистрацията по ал. 1 кметствата изпращат информация за регистрираните пчелни семейства в областните дирекции "Земеделие" и Българската агенция по безопасност на храните.

(4) За извършване на регистрацията по ал. 1 не се заплаща такса.

(5) Постоянните пчелини задължително са с ограда. В срока по ал. 2 собственикът поставя на оградата табелка с името си (наименование на фирмата), адрес (седалище), ЕГН (БУЛСТАТ), брой на пчелните семейства и регистрационен номер на пчелина.

(6) Собственикът заявява за вписване в регистъра по ал. 1 промени на данните, подлежащи на регистрация, в 15-дневен срок от настъпването им.

(2) Регистрацията по чл. 27, ал. 1 обхваща:

1. данни за собственика на пчелните семейства - име (наименование на фирмата), адрес (седалище), ЕГН (БУЛСТАТ);

2. регистрационен номер на пчелина;

3. адрес на пчелина;

4. брой на отглежданите пчелни семейства;

5. брой новозакупени семейства и отводки към 30 август на съответната година;

6. брой продадени пчелни семейства към 30 август на съответната година;

7. брой новосъздадени пчелни семейства към 30 август на съответната година;

8. брой зазимени пчелни семейства.

(3) В кметствата се води и регистър на пчелните семейства на подвижно пчеларство, в който се вписват:

1. трите имена на собственика и ЕГН, съответно за юридическото лице - наименованието на фирмата и БУЛСТАТ;

2. постоянният адрес по местоживеене на собственика, съответно адресът на управление на юридическото лице;

3. постоянното местонахождение на пчелина;

4. регистрационният номер на пчелина;

5. броят на пчелните семейства;

6.мястото, откъдето са придвижени (кметство), с номер и дата на ветеринарномедицинското свидетелство;

7. мястото на настаняване;

8.мястото (кметството), закъдето заминават, с номер и дата на ветеринарномедицинското свидетелство.

Чл.29. (1) Собственикът на пчелното семейство е и собственик на излезлия от него пчелен рояк.

(2) Когато пчелният рояк е заседнал в чужд имот, собственик на пчелния рояк е собственикът на имота. Във всички останали случаи собственик на пчелния рояк е лицето, което го е намерило.

(2) В населени места в имоти с ниско жилищно строителство и в законно застроените имоти извън границите на урбанизираната територия, пчелините са на разстояние не по-малко от 5 м от границата на съседа, ако входовете им са ориентирани към него, и не по-малко от 3 м, ако входовете не са с лице към границите на съседния имот; при наличието на плътна ограда, висока над 2 м, но до 2,2 м съгласно изискванията на ЗУТ, или когато са разположени на склон и съседният имот е поне 2 м под нивото на пчелина, пчелините може да се настаняват и до самата ограда.

(5) Забранява се устройването на постоянни и временни пчелини на:

1. разстояние, по-малко от 100 м от административни сгради, училища, детски градини и болнични заведения;

2. разстояние, по-малко от 10 км в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;

3. разстояние, по-малко от 5 км в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки;

4. територията на обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;

5. разстояние, по-малко от 500 м от химически заводи, които замърсяват въздуха с вредни вещества, термоелектроцентрали, екарисажи, предприятия за кръвен албумин, туткал, кожарски фабрики, складове за кожи и угоителни стопанства;

(6) Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа.

Чл.31. За опрашване на земеделски култури земеделският производител заплаща на съответния пчелар услугата по договаряне.

Чл.32. (1) Физически и юридически лица, които провеждат дезинфекционни и дезинсекционни дейности с използване на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция, задължително предвиждат мерки за опазване на пчелите от отравяне.

(2) Мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

(2) При масово проявление на вредители и авиационно третиране на земеделски и/или горски култури с продукти и/или препарати за растителна защита по ал. 1 в райони, в които има пчелини, собственикът на земеделската и/или горската култура осъществява третирането след писмено разрешение на областната дирекция по безопасност на храните.

При механизираната коситба на цъфтяща медоносна растителност в дневните часове техниката трябва да е снабдена със специални устройства за прогонване на пчелите.
Глава четвърта

Административно – наказателни разпоредби
Чл.34. (1) Контролът по изпълнение на наредбата се възлага на:

1. Кметовете и Кметските наместници на населените места на основание чл. 22 и чл. 44 от ЗМСМА.

2. Длъжностните лица определени със Заповед от Кмета на общината.
Чл.35. (1) Контролните органи по чл. 34 извършват:

1. проверки по заповед на кмета на община Гълъбово;

2. проверки по сигнали на Кметовете и Кметски наместници на населените места;

3. проверки по постъпили писмени молби, жалби и сигнали за нарушения на наредбата, подадени от държавни органи, физически или юридически лица.

(2) Контролните органи имат право:

1. да установяват самоличността на собственика на животното, със съдействието на органите на РУП;

2. да влизат след осигурен достъп от страна на собственика в частния му имот, където се отглеждат животни или се предполага, че се отглеждат за извършване на проверки за изпълнение на изискванията на настоящата наредба.

(3) При констатиране на нарушения по тази наредба контролните органи:

1. съставят констативни протоколи и да дават предписания със срокове и отговорници за отстраняването им;

2. съставят актове за установяване на административни нарушения;

3. налагат глоба срещу квитанция или фиш. При отказ от страна на нарушителя да заплати глобата, му се съставя акт по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

(4) Въз основа на съставените актове за установени административни нарушения Кметът или упълномощени от него лица издават наказателни постановления по реда на ЗАНН.

(1) Размерът на глобата се определя от наказващия орган съобразно тежестта на нарушението и степента на виновност на нарушителя.

(2) За нарушения по настоящата Наредба на виновните лица се налага административно наказание – глоба в размер от 50 до 2000 лева.

(3) При повторно нарушение от същия характер, извършено до една година от влизане в сила на наказателно постановление, глобата е в двоен размер.

(4) За маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, контролни органи могат да налагат на местонарушението: глоба до 10 лв. с квитанция и от 10 до 50 лв. с фиш по Закона за административните нарушения и наказания;

Чл.37. При установяване на нерегистрирано куче на собственика – физическо лице се налага глоба в размер 20 лв., а на юридическо лице, се налага имуществена санкция от 20 до 40 лв.

Чл.38. (1) При първо нарушение наказва се с глоба с /квитанция или фиш/ в размер на 10 лв. нарушител, който:

1. извежда кучета без повод, а агресивните кучета и кучетата, изброени в чл. 23, ал. 2 - без намордник;

2. въвежда кучета в обществени сгради, заведения за обществено хранене (ресторанти, сладкарници, кафенета и др.), магазини, аптеки, лечебни и учебни заведения и прилежащите им дворове, с изключение на кучета-водачи, придружаващи слепи хора и служебни кучета, съпровождащи органите на МО и МВР;

3. преминава и престоява с кучета в детски площадки, детски градини и ясли и техните дворове;

4. допуска свободно движещи се кучета на обществени места, предназначени за отдих и спортна дейност на гражданите;

5. свободно пуска кучета извън разрешените и обозначени места;

6. отглежда кучета на тъмно, в гаражи, на тераси, представляващи обща части от етажна съсобственост и около жилищните блокове и кооперации;

7. развъжда с търговска цел кучета в нееднофамилни жилища, избени и тавански помещения, тераси, гаражи;

8. позволява вдигане на шум от кучета в часовете за отдих;

9. допусне разхождане на кучета от породите, изброени в чл. 23, ал. 2 от малолетни лица;

10. свободно пусне за движение на породите, изброени в чл. 23 ал. 2, на територията на общината.

(2) При повторно нарушение на цитираните в предходната алинея случаи, глобите са в размер, посочен в Закона за ветеринарномедецинската дейност.

(2) Наказанието по т. 1 се налага и на лице, което предоставя животно за участие в боеве.

(2) Ако собственикът на загубено куче в едномесечен срок не извести писмено общинската администрация заплаща глоба в размер на 100 лв.

1. „селскостопански животни” са животни, отглеждани и развъждани от човека с цел производство на суровини и храни от животински произход или за други селско- или горскостопански цели, или за работа (впрегатен добитък, едър и дребен рогат добитък, свине, зайци, птици, буби, пчели);

2. „едри преживни животни” са говеда и биволи;

3. „дребни преживни животни” са овце и кози;

4. „едри копитни животни” са коне, магарета и техните хибриди;

5. „птици” са кокошки, пуйки, патици, гъски, гълъби и токачки;

6. „животни” са бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, ракообразни и други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа;

7. "агресивни кучета" са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт;

8. „служебни кучета” са следовите кучета в полицията, гранични кучета в застави, караулни кучета, за откриване на пострадали от природни бедствия, водачи на слепи хора и др. В тази група влизат породите Немска овчарка, Доберман-пинчер, Боксер, Ризен-шнауцер, Ердел-териер и др.

9. „угнил животниски тор” е твърд тор, който се съхранява в торохранилище за съхранение на твърд тор, за период не по-кратък от 4 месеца - при пасищно отглеждане на животните и не по-кратък от 6 месеца - при оборно отглеждане на животните, както и при стриктно спазване на изискванията за правилно съхранение.

§ 2. Настоящата Наредба отменя Наредба за отглеждане на селскостопански и други животни на територията на Община Гълъбово, приета с Решение № 186 от 24.11.2004 година на заседание на Общински съвет – Гълъбово.

§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с Глава пета и Глава седма от Закона на ветеринарномедицинската дейност, Раздел VIII и IX от Правилника за прилагане на Закона на ветеринарномедицинската дейност, Глава първа от Закона за животновъдството, Глава четвърта и Глава пета от Закона за защита на животните, Глава трета от Закон за устройство на територията, Глава трета от Закона за пчеларството, Глава трета от Закона за местните данъци и такси. Наредбата влиза в сила 7 дни след датата на приемането и публикуването в сайта на Община Гълъбово.

§ 4. Наредбата е приета с Решение № 545 взето с Протокол № 50 от 26.09.2014 година на Общински съвет – Гълъбово.

към чл.21, т.2, буква „а”

І. Декларатори:

(име, презиме, фамилия, фирма,)

2.....................................................................................................,ЕГН/булстат:...................

(име, презиме, фамилия, фирма, седалище и адрес на управление)

(постоянен адрес по местоживеене на собственика - град, село, улица, №, вход, апартамент, телефон)

2. Придобих(ме) ....... бр. куче(та) на ....................................... 20..... г.

3. Като собственик на ....... бр. кучета съм запознат със задълженията ми по Наредбата за регистриране и стопанисване на кучета на територията на Община Гълъбово и размерите на налаганите глоби.

ІІІ. Основания за освобождаване от такса са кучета на:
5 инвалиди - ...... бр. 5 служебни в организация на бюджетна издръжка - ...бр.

5 използвани за опитни цели .... бр. 5 използвани от Българския червен кръст - .... бр.

5 кастрирани - .... бр. 5 ловни - ..... бр.
ІV. Прилагам(е) следните документи:
5 копие на ветеринарномедицински паспорт (2 и 3 страница!)

5 документ, удостоверяващ целта на използване на кучето, издаден от специализираните институции (ТЕЛК, БЧК, СЛРБ и други)
Дата: ....................200... г. 1. ............... 2. ...................

гр. Гълъбово /подписи, печат/

* Данните, които ни предоставяте доброволно, и представляват лични данни по ЗЗЛД, подлежат на специална защита и ние поемаме ангажимент да ги опазваме, съхраняваме и използваме само за наша информация и да не ги предоставяме на трети лица.