Решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г


 Освобождава Димитър Цвятков Йорданов като член и заместник-председател на Комисията по икономическата политика



страница2/4
Дата26.10.2018
Размер1.24 Mb.
#100401
ТипРешение
1   2   3   4

1. Освобождава Димитър Цвятков Йорданов като член и заместник-председател на Комисията по икономическата политика.

2. Избира Ясен Димитров Попвасилев (настоящ член на Комисията по икономическата политика) за заместник-председател на Комисията по икономическата политика.

3. Избира Йордан Иванов Бакалов за член на Комисията по икономическата политика.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е вторият проект за решение. Има ли изказвания по него? Няма желаещи.

И да чуем третия проект, който е внесен от ОДС.

ЙОРДАН БАКАЛОВ: Следващото решение е за промени в състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите:

“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:


1. Освобождава Йордан Иванов Бакалов като член и председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.

2. Избира Димитър Цвятков Йорданов за член и председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.

По този проект за решение няма изказвания.

Следващите проекти за решение са с вносител народният представител Татяна Дончева.

Междувременно ще помоля квесторите да поканят народните представители Нено Димов или Антонела Понева, за да си представят проекта за решение.

Госпожо Дончева, имате думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ):


“РЕШЕНИЕ

за попълване състава на Комисията по

бюджет и финанси
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

1. Избира Николай Георгиев Григоров за член на Комисията по бюджет и финанси.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания или възражения по този проект за решение? Няма.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията по бюджет и финанси на основание на същите текстове от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
“РЕШИ:

1. Избира Николай Георгиев Григоров за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този проект за решение няма.

Предложените проекти за решения ще бъдат гласувани утре.

Благодаря, госпожо Дончева.

Господин Янев, моля да представите вашите проекти за решения, които са внесени от трима народни представители – съвносители.

ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внесохме проект за решение на 20 март 2008 г., но тъй като съставът на комисиите е постоянен и предвид това, че госпожа Мария Капон е подала до нас молба да оттеглим този проект, тъй като възнамерява да участва в друга комисия, ние оттегляме този проект за решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Този проект за решение за промяна в състава на комисия се оттегля от вносителите и няма да бъде гласуван утре.

По последния проект за решение, господин Ралчев, заповядайте, за да го представите.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме предложение за проект за решение за попълване състава на Комисията по здравеопазване:

“Избира Борислав Любенов Великов като член на Комисията по здравеопазване”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този проект за решение няма. Той ще бъде гласуван утре. Благодаря.

С това тази точка от дневния ред е изчерпана.


Преминаваме към:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.

Вносители са Ясен Попвасилев и група народни представители.

Водеща е Комисията по бюджет и финанси.

Господин Димитров, заповядайте, за да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа!

“На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 5.06.2008 г. беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев, заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова, директор на Дирекция “Данъчна политика”, господин Росен Иванов, директор на Дирекция “Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция за приходите.

Законопроектът беше представен от господин Димитър Йорданов.

С предлаганите промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се цели да се даде на българските данъкоплатци възможност за по-голяма информираност относно прилагането на законодателството по отношение на данъците, задължителните осигурителни вноски, издавани от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или друг упълномощен за това орган. Създава се и предпоставка за облекчаване на задължените лица при подаване на декларации, справки и други документи, а и за прозрачност при определяне на данъчните им задължения.

Представителите на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите изтъкнаха следното: НАП е против да се записва в закон задължение за публикация, защото подобно нещо ще създаде опасна привидност за самите данъкоплатци.

Всички указания на изпълнителния директор, които са задължителни за органите по приходите, се публикуват в Интернет от 1 януари 2006 г. Само за 2007 г. има публикувани над 80 такива указания, при които няма спор. Те са задължителни за органите по приходите и всеки данъкоплатец има право да ги знае.

По отношение предложението за това данъкоплатецът да може да подава във всеки офис на НАП документи, според представителите на Министерството на финансите и на НАП, това предложение дерогира териториална компетентност. По принцип НАП не е против предложението, но ако се даде в двете посоки – и за органите на НАП, и за данъкоплатците.

Във връзка с предложението да се забрани връщането за нова ревизия от НАП възразиха категорично, тъй като принципът, че при допуснати съществени процесуални нарушения преписката се връща за тяхното отстраняване от органа, който ги е допуснал, е основен във всеки един правно регламентиран процес.

По време на дискусията народните представители направиха предложение законът да бъде подкрепен и между първо и второ четене, съвместно с експерти от Министерство на финансите и НАП, да се направят предложения, така че от една страна да се облекчи бизнесът, а от друга страна, да не се затруднява работата на държавната администрация по приходите.

След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.

Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 854-01-59, внесен от Ясен Попвасилев и група народни представители на 29.05.2008 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.

Ако желаете като вносител да представите законопроекта, заповядайте.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.

За какво става въпрос? Първата част от нашия законопроект предполага всички указания на данъчната администрация да се публикуват задължително в Интернет. Примерно по Закона за ДДС, който съдържа 193 члена, има 233 страници указания, които са публични, и много други страници, които НАП така и така никога не е публикувала. Данъчната администрация има своите проблеми. Без всякакво съмнение имаше и прогрес в нейната работа през последните години, но наша обща отговорност е тя да стане по-прозрачна за всички граждани.

Има два вида документи, на които данъкоплатецът – физическо или юридическо лице, може да се позове извън самите закони. Това е съдебната практика, която идва твърде късно, тъй като знаете колко продължава едно дело, и второто нещо – това са указанията на НАП. Искам да ви покажа с конкретни примери, че има проблеми. Например в началото на тази година, на 19 май 2008 г. Министерството на финансите и Националната агенция за приходите издават указание за данъчно третиране на движими вещи. Това указание е разпратено на повечето органи от НАП. Същото това указание става публично през м. септември т.г. – четири месеца по-късно, в друг негов вариант, което означава, че част от указанията на данъчната администрация не са публични.

Когато тези указания станат публични, и самите данъкоплатци ще бъдат по-добре информирани да спазят добросъвестно изискванията на НАП. Ама как да спазиш тези изисквания, като ги нямаш?! Как да ги спазиш, как да стане тази работа?! И аз не мога да разбера защо администрацията се противопоставя на нашето искане тези документи да станат публични. Но колегите в Комисията по бюджет и финанси разбраха разума на това предложение и категорично го подкрепиха, за което съм благодарен.

Ще ви дам друг конкретен пример, който ми се струва доста важен. На 14 януари 2008 г. Националната агенция за приходите издава пак указание, в което се казва, че ако не е издадена банкова гаранция, не може по време на ревизия да се разблокират сметки. Два месеца по-късно същата данъчна администрация издава друго указание, в което казва: Не гледайте предишното указание, то вече не важи – може да преценява органът. Може и без банкова гаранция да ги разблокира по второто решение от 10 март 2008 г. Значи през м. януари казва: не може, трябва само с банкова гаранция по време на ревизия да се разблокират сметки. Два месеца по-късно казва: може. И тези неща стават далеч по-късно публични за всички данъкоплатци.

Колеги, и вие сте данъкоплатци, всички ние сме данъкоплатци. Няма разумна причина всички тези документи да не са публични. Няма такава разумна причина, още повече че има и решение на Върховния административен съд от 2001 г. в тази насока – че не трябва да има тайни указания на Националната агенция за приходите. Още повече че има индивидуални въпроси, които хората отнасят към Националната агенция за приходите, което на тяхната Интернет-страница е наречено „Въпроси и отговори”, и само част от тях са публични. Тоест агенцията преценява кое да публикува и кое да не публикува, за което също няма разумна причина. Всичко, което прави данъчната администрация, трябва да е публично. Така и тя ще работи по-добре, и всички български данъкоплатци ще имаме по-доброто знание как да отговорим на техните изисквания.

Второто наше предложение, което сме направили, е декларации, справки и доказателства да могат да бъдат подавани във всички органи на Националната агенция за приходите, на което НАП също казаха, че това щяло да затрудни тяхната работа. Само че доброто познаване на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс показа, че и сега това е разрешено.

Вижте какво пише в чл. 23, ал. 2: „Срокът за подаване на декларация се смята за спазен и когато изпращането или получаването на документите е станало чрез пощенски оператор, куриер или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя, както и когато са подадени пред ненадлежен орган”.

Знаете ли какво е „ненадлежен орган”? Аз живея в София, моят надлежен орган е община „Средец”, или по-скоро НАП – център, ако подам някъде другаде, пак се счита декларацията за подадена. Тоест и по сегашното законодателство може да подаваш навсякъде, само че това го знаят хора, които внимателно четат законите. Затова нашето предложение е да бъде записано изрично – че може да подаваш декларация навсякъде. Нали затова ги даваме тези много милиони за единна информационна система на НАП?

Няма разумна причина, ако един човек, да речем, е в провинцията, пътува и изтича срокът за подаване на декларация, да не може да я подаде някъде другаде. Нали затова трябва да има единна информационна система, нали затова отиват тези милиони, които се плащат? Пак ви казвам, и в момента всеки може да подава където иска данъчна декларация, извън мястото, където той е регистриран. Но това го знаят само хората, които много детайлно познават законодателството. Идеята е да го кажем по-ясно, още повече че в чл. 272 е казано, че който не приеме данъчна декларация, дори да не е подадена пред надлежен орган там където сте регистрирани, има глоби, ако не я приеме. И то много сериозни глоби.

Третата част от нашето предложение предизвика най-много емоционални реакции от страна на Националната агенция за приходите. Тя касае следното: да ограничим връщането за нова ревизия. Знаете ли, справката, която направих, показа, че около 30 процента от направените ревизии след това се връщат за нова ревизия. А в ДОПК ще ви прочета текст, който казва: има само два случая, които позволяват връщането на една ревизия за нова ревизия: непълнота на доказателствата, това е чл. 155, ал. 4, т. 1, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството, и втората възможна причина за нова ревизия: допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Толкова съществени нарушения, че не могат да се отстранят.

Ако 30 процента от ревизиите ги връщат за нова ревизия, това показва, че нещо не е наред в цялата тази работа. Представете си ревизия с всичките срокове, които са, първо, за прихващане, после за възстановяване на ДДС примерно и ревизията след това продължава към една година. Връщането за нова ревизия означава този срок да тече два пъти, тоест една година текло веднъж, после ще го върнем, хайде да тече още една година. Това се превръща и в причина за корупционни практики. Затова сме предложили да отпаднат тези повторни ревизии, защото, пак повтарям, само две са възможните причини в сегашния Данъчно-осигурителен процесуален кодекс за връщане на една ревизия за втора ревизия и това е, когато не може да събере доказателствата. Ами, като не може да ги събере за една година, значи не може да ги събере. И второто е – допуснати съществени нарушения.

Колеги, не всеки от вас е запознат с данъчната практика. В една ревизия участват поне пет човека. Ако са допуснати съществени нарушения, това означава примерно да не е спазен срокът и да са събрани доказателства извън срока, който е назначен за съответната ревизия. Тези практики просто трябва да отпаднат, а не да се получава ситуация, при която 30 процента от всички ревизии започват нова ревизия. Означава, че една фирма една година се е занимавала с ревизии, и после, хайде още една година. И се получава така, че тези фирми, които нямат познатите хора в данъчната администрация, или политическата сила, която да управлява и да са в нейния обръч от фирми, да го наречем дори така, са често обект на повторни ревизии.

Смятам, че нашият законопроект неслучайно беше подкрепен с пълно мнозинство в Комисията по бюджет и финанси. Има много разум, има много логика, има много важни текстове. Надявам се на вашата пълна подкрепа и пак искам да завърша със следното нещо. Колеги, не мога да измисля нито един разумен довод, нито един човешки довод всички указания на данъчната администрация да не бъдат публични.
Защо те да бъдат достъпни само за част от лицата, които са привилегировани по някакъв начин? Нали искаме открито управление и открита администрация?! Дайте нашите думи, дайте добрите пожелания, които се правят в тази зала, да ги превърнем в дела, защото без дела няма да се промени тази страна.

Това е един от законопроектите, в който няма политически оттенък. Това е конкретният път за по-добра среда в България и за по-добро управление. Управляващото мнозинство, което претендира за конструктивност, сега е моментът да я докаже, подкрепяйки този принципен и смислен закон, който ще направи живота на хората малко по-добър. Смятам, че подобни закони си заслужава да бъдат обсъдени и подкрепени. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.

Ще отчета, че като вносител представянето Ви трябваше да бъде десет минути. Вие просрочихте времето, което ще бъде отнето от времето на парламентарната ви група за изказвания.

Има думата господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Госпожо председател, искам да предложа процедурно в залата да бъде допуснат заместник-министър Кирил Желев, който отговаря за този вид дейности в Министерството на финансите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканим заместник-министър Желев в пленарната зала, за да участва в дискусията по този законопроект.

Заповядайте, господин Желев.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Законопроектът беше подкрепен в Комисията по бюджет и финанси, защото в него има достатъчно разумни неща. Разбира се, има неща, които трябва да бъдат детайлизирани и прецизирани. Става въпрос дали цялата информация трябва да бъде публикувана или трябва да се сложи разграничителна линия между текущите разпоредби на агенцията и това, което вълнува бизнеса, който се интересува от тези тълкувания.

Останалите аспекти, по които говори господин Димитров, са неща, които могат и следва да бъдат приети. Затова комисията подкрепи законопроекта. Не бих искал да влизам в детайлни коментари. Не виждам нищо лошо, ако подкрепим законопроекта и между първо и второ четене бъдат детайлизирани и прецизирани предложенията на колегите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Овчаров.

Има ли други желаещи да вземат отношение?

Ако заместник-министър Желев желае, може да вземе думата.

Заповядайте, господин Желев.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, внесен от народния представител Ясен Попвасилев, бихме искали да изразим следното становище.

По предложението за изменение на чл. 17, ал. 4. мнението ни е, че се разширява обхватът на задължително публикуваните чрез страниците на Националната агенция по приходите в Интернет материали, като се включват и писмените запитвания на задължените лица. Във връзка с това предложение моля да се има предвид следното. Считаме, че предложението не е достатъчно коректно, доколкото при приемането му има опасност за задължените лица, тъй като се изразяват законовата регламентация на публикуването и правната стойност на тези конкретни становища. Такава правна стойност, освен за конкретния адресат, няма и не следва да създава погрешна представа пред данъчнозадължените лица. Становищата не са индивидуален административен акт и представляват само част от процеса по разясняване на законодателството, възложен на управлението на Националната агенция по приходите.

Освен становищата по конкретни запитвания, този процес по разясняване включва множество други канали за информиране на задължените лица, в това число брошури, бюлетини, наръчници, информационни дискове, съобщения в средствата за масово осведомяване и т.н. Регламентирането на определен особен канал за предоставяне на информация освен посочените по-горе недостатъци ще омаловажи, дори ще обезсмисли част от другите инструменти, които се ползват в тази връзка. За разлика от становищата, задължителните указания, издавани от изпълнителния директор, подлежат на задължително публикуване съгласно чл. 17, ал. 4 от ДОПК, но следва да се има предвид, че указанията имат друг характер. Същите са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители и именно поради тази причина тяхното публикуване е наложително, тъй като създават ясна и категорична предвидимост за практиката на администрацията по определен въпрос.

Като допълнение ще кажа, че следва да се посочи, че становищата на изпълнителния директор и упълномощените длъжностни лица по конкретни запитвания на отделни задължени лица се публикуват чрез Интернет-страницата и към настоящия момент, без да има законово задължение за това, като част от реализирането на политиката по прозрачност на Националната агенция по приходите, както и като част от общия цялостен процес за разясняването на законодателството съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция по приходите. В този смисъл процесът на информиране на задължените лица е правно регламентиран и понастоящем.

По предложението за създаване на чл. 17, ал. 7 – ефектът от това предложение следва да се разглежда в две посоки. По същество това предложение премахва териториалната компетентност на административните органи по отношение на задължените лица. В този смисъл мнението ни е, че не бихме възразили само при условие, че по същия начин се премахне териториалната компетентност за органите по приходите. По този начин ще се постигне равномерна натовареност спрямо работната необходимост, а натовареността няма да се определя от броя на регистрираните задължени лица и мащабите на тяхната дейност. Това обаче изисква допълнителни промени в ДОПК, за подготвянето на които сме готови да съдействаме.

В случай, че не се възприеме това предложение, считам, че предложението не следва да бъде възприемано, тъй като променя основния принцип в производството – само по отношение на едната страна. Би трябвало да се има предвид, че става дума за отношение.

Като допълнение можем да посочим, че макар предложението да улеснява в някаква степен задължените лица, същото забавя като цяло производството поради необходимостта от препращане към компетентния орган по приходите, което създава несигурност за задължените лица.

По предложението за създаване на чл. 17, ал. 8. Нашето мнение е, че предложението не следва да бъде прието поради мотивите, посочени в т. 1 и това, което споделих досега. Освен това тази разпоредба има временно действие и с оглед на това систематичното й място следва да бъде в Преходните и заключителните разпоредби на ДОПК.

По предложението за заличаване на чл. 155, ал. 4 и 6 смятаме, че направеното предложение не би следвало да се възприема, тъй като приложното поле на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е изключително тясно – само при невъзможност от страна на административния орган да събере доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Това е принципно положение в административния процес и във всеки правно регламентиран процес, включително граждански и наказателен, което дава възможност на административния орган да укаже допуснатите грешки от ревизиращия екип в посочените хипотези на ал. 4 на чл. 155. Това принципно положение е част от принципа на законността и не следва бързината в процеса да се превръща в самоцел. При липсата на това правомощие би се стигнало до абсурдни хипотези на потвърждаване на ревизионни актове, при издаването на които има например съществени процесуални нарушения. В резултат на евентуално обжалване по съдебен ред се извършват допълнителни разходи, като се ангажира и ресурсът на съдебната система с неясен резултат. Още повече, че обжалването по съдебен ред е сравнително продължително, особено в административното производство.

Следва да се отчете също ограничената възможност на дирекция „Обжалване и управление на изпълненията” да извършва процесуални действия и да събира доказателства. Поначало това са процесуални действия от изричната компетенция на териториалните дирекции. Отстраняването на процесуални нарушения най-често е невъзможно да бъде извършено от страна на „Организация на управлението и изпълнението”. Да не се допуска връщането на преписката на териториалната дирекция би следвало да бъде съчетано с промяна на правомощията и функциите на дирекция „ОИ”, като на същите се даде по същество правото да извършват ревизии. По този начин разграничаването на функциите и правомощията между териториалните производства ще бъде значително по-ефективно и резултатно.

Също така следва да се съобрази краткият срок за произнасяне по жалбата – 45 дни, със срока на ревизиите, като срокът за произнасяне следва да се удължи до четири месеца със съответните възможности за удължаване от страна на изпълнителния директор, както това е регламентирано за ревизиите.
Друга възможност би била да се ограничи представянето на доказателства, като например това следва да е възможно до подаването на възражения срещу ревизионния доклад. В противен случай самото ревизионно производство се обезсмисля. На практика то ще се извършва в много случаи при обжалването. Не бива да се забравя, че много често връщането са дължи на представяне на нови многобройни доказателства от страна на ревизираното лице едва във фазата на обжалването.

Не на последно място следва да се държи сметка, че при приемане на това предложение отговорността за качеството на всяко конкретно ревизионно производство ще премине от ревизорите при териториалните дирекции към дирекциите в ОИ. На практика почти неизбежно ще се стигне до влошаване на качеството на ревизиите, тъй като ревизорите ще са „спокойни”, че дори да допускат нарушения или не събират доказателства, преписката няма да се върне за изправяне на грешките и отстраняването им и крайната отговорност няма да е при тях. Това ще служи много често като оправдание пред задължените лица, за да не бъдат разглеждани техните искания или да не се събират доказателства. Всяко размиване на отговорности между различните органи неизбежно води в крайна сметка до липса на отговорност и влошаване на производството. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Желев.

Има ли желаещи за изказване? Няма.

Гласуването ще бъде утре.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ И ДРУГА НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ, ЗАСЯГАЩА ТЕХНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНТЕРЕСИ И НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ КЪМ НЕГО.

Вносител е Министерският съвет.

Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Има доклади на Комисията по правни въпроси, на Комисията по външна политика, на Комисията по европейска интеграция.

Моля представителите на ръководствата на тези комисии да влязат в пленарната зала.

Има думата господин Иванов да ни запознае с доклада на Комисията по бюджет и финанси.

ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ

на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за

ратифициране на Споразумението за сътрудничество между

Европейската общност и нейните държави членки, от една страна,

и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите

и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси

и на заключителния акт към него, № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 25.07.2008 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11 септември 2008 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него.

На заседанието присъстваща господин Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Галатея Коликова – главен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика” на Министерството на икономиката и енергетиката.

Законопроектът беше представен от господин Куюмджиев.

Целта на настоящото споразумение е разширяването на обхвата на административното съдействие и правната помощ за превенция, проследяване и ограничаване на измамите и незаконната дейност по отношение на финансовите интереси на държавите от Европейския съюз и Конфедерация Швейцария във връзка с търговия със стоки в нарушение на митническото законодателство; търговия в нарушение на данъчното законодателство, регулиращо данъка върху добавената стойност, специалните данъци върху потреблението и акцизите; процедури за възлагане на договори от страни по споразумението; и отпускане или задържане на средства, включително използването им за различни цели, различни от тези, за които първоначално са били отпуснати.

Споразумението съдържа изрични разпоредби относно административното съдействие и правната помощ. Към него е приет и заключителен акт, включващ Съвместна декларация относно изпирането на пари, Съвместна декларация относно сътрудничеството между Конфедерация Швейцария и ЕВРОЮСТ и по възможност между Конфедерация Швейцария и Европейската съдебна мрежа.

Съгласно чл. 39 от споразумението се създава съвместен комитет, състоящ се от представители на договарящите се страни, който носи отговорност за правилното прилагане на споразумението.

Към 10 април 2008 г. нотификации за изпълнение на националните изисквания за влизане в сила на споразумението са представили 15 държави – членки на Европейския съюз, включително и Румъния.

Присъединяването на Република България към споразумението е целесъобразно, тъй като то се явява ефикасен инструмент за сътрудничество в борбата с измамите и защита на финансовите интереси на страните – членки на Европейския съюз.

След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между Европейската общностот една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 25.07.2008 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.

Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители!

„Становището на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 25.07.2008 г., е прието на заседание, проведено на 11 септември т.г.

На заседанието присъства от Министерството на правосъдието Борислав Петков – началник отдел „Международна правна помощ”.

От името на вносителите той представи законопроекта.

Целта на сключеното споразумение между Европейската общност и държавите членки е оказването на административна и взаимна правна помощ за превенция, разкриване, разследване и ограничаване на измамите и друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на страните по споразумението. Споразумението предвижда договарящите се страни да обменят информация и доказателства, да осъществяват административна и наказателна превенция, разкриване, разследване, съдебно преследване и наказване на измамите и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на страните по споразумението по отношение на търговия със стоки в нарушение на митническото законодателство, данъчното и акцизното законодателство, отпускане или задържане на средства, включително използването им за цели, различни от тези, за които са били отпуснати; процедури за възлагане на договори от страни по споразумението; конфликт и възстановяване на дължими средства или незаконно придобити средства.

Споразумението съдържа разпоредби относно административното съдействие и правната помощ, както и Заключителен акт, който обхваща Съвместна декларация относно изпирането на пари, Съвместна декларация относно сътрудничеството между ЕВРОЮСТ и Конфедерация Швейцария и по възможност между Европейската съдебна мрежа и Конфедерация Швейцария.

Споразумението определя компетентните органи на страните по него, които следва да обработват исканията за административна помощ и оказват необходимото съдействие.

В съответствие с международния договор се създава съвместен комитет, който включва представители на договарящите се страни и носи отговорност за правилното му прилагане. Този комитет има правомощия да отправя препоръки и взема решения в предвидените в споразумението случаи.

С присъединяването към споразумението на Република България ще се постигне ефективно сътрудничество в борбата с измамите и защитата на финансовите интереси на държавите – членки на Европейския съюз.

В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към него, № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2008 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.

Господин Берон, моля да представите доклада на Комисията по външната политика.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:


„ДОКЛАД

относно Законопроект № 802-02-27 за ратифициране на

Споразумението за сътрудничество между Европейската

общност и нейните държави членки, от една страна, и

Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с

измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните

финансови интереси, и на Заключителния акт към него
На 30 юли 2008 г. Комисията по външната политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, и на Заключителния акт към него.

Комисията по външната политика прие следното становище: приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, и на Заключителния акт към него.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Берон.

Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект.

Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ АРАБСКИ ЕМИРСТВА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ.

Господин Иванов, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.

ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.


„ДОКЛАД

по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между

правителството на Република България и правителството

на Обединените арабски емирства за избягване на двойното

данъчно облагане на доходите, № 802-02-26, внесен от

Министерския съвет на 22 юли 2008 г.


Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание, проводено на 11 септември 2008 г., разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите.

На заседанието присъстваха господин Кирил Желев - заместник-министър на финансите, и експерти от Националната агенция за приходите.

Законопроектът беше представен от господин Желев.

Протоколът за изменение и допълнение на спогодбата е подписан в София на 26 февруари 2008 г.

Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 26 юни 2007 г. в София между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, е успешен резултат от усилията на двете държави за създаване на правна основа за развитие между тях на стопански и културни връзки и сътрудничество във всички области на обществения и стопанския живот. Спогодбата ще облекчи режима на облагане на техните доходи и печалби и ще даде отговор на повишения интерес на инвеститори от Обединените арабски емирства към България, както и ще благоприятства решаването на проблемите, свързани с отстраняване на нежеланите последици от двойното данъчно облагане. По този начин тя се явява предпоставка за разширяване на икономическото сътрудничество между двете държави.

Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодното сътрудничество и нормите на международното право.

След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, № 802-02-26, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.

Господин Берон, моля да представите накратко доклада на Комисията по външната политика.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:

„ДОКЛАД


Относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между

правителството на Република България и правителството

на Обединените арабски емирства за избягване на двойното

данъчно облагане на доходите, внесен от

Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
На 23 юли 2008 г. Комисията по външната политика разгледа Законопроекта за ратифициране на спомената спогодба и прие следното становище.

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 65, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 26 юни 2007 г.

Становището беше прието единодушно.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Берон.

Имате думата за изказване по този ратификационен законопроект.

Няма желаещи.

Със следващата точка от дневния ред ще продължим след почивката.

Тридесет минути почивка. (Звъни.)




(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.

Преди да пристъпим към Доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията ми е дадено за обявяване решението на Комисията по бюджет и финанси, която на свое заседание на 17 септември т.г. с 12 гласа ”за” е взела решение за промяна на състава на Подкомисията по отчетност на публичния сектор.

Решението на Комисията по бюджет и финанси е, че освобождава от тази подкомисия Нина Чилова и на нейно място избира Теодора Дренска.


Каталог: Stenogrami -> stenogrami Beron
stenogrami Beron -> Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г
stenogrami Beron -> Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч
stenogrami Beron -> Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница