Решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г

Доклад за дейността на комисията за борба с корупцията за периода 1 септември 2006 г. – 30 юни 2008 г.

Господин Великов, имате думата да представите Доклада на Комисията за борба с корупцията за дейността й за периода септември 2006 – юни 2008 г.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, ще представя резюме на втория доклад на Комисията за борба с корупцията за посочения период.

Основен предмет на дейността на Комисията за борба с корупцията е противодействие и ограничаване на корупцията чрез превенция, преодоляване и ограничаване на корупционните практики.

На основата на определените цели и задачи комисията продължи да работи в съответствие със своите правомощия по трите основни направления:

- предложения за промени в нормативната уредба – законодателство и подзаконови нормативни актове по приета законодателна програма;

- парламентарен контрол по проблеми, свързани с корупционни условия и корупционни действия в изпълнителната власт. Темите на парламентарен контрол се определят от комисията в зависимост от постъпилите сигнали и материали;

- работа по конкретни сигнали, за които комисията взима решение относно начина, по който те ще се разглеждат.

За посочения период от 1 септември 2006 г. до 1 юни 2008 г. Комисията за борба с корупцията е провела общо 51 заседания. От проведените заседания 20 са свързани със законодателна дейност – формиране и изпълнение на законодателната програма, 23 на парламентарен контрол по избрани теми и 16 са разглеждане на конкретни постъпили сигнали в комисията, които са по обществено значими въпроси.

Водещ приоритет на Комисията за борба с корупцията бе идентифицирането на корупционни условия в действащото законодателство и разработване на предложения за тяхното преодоляване.

В началото на 2007 г. с единодушие бе прието решение за актуализиране на законодателната програма, разработена от комисията в партньорство с държавни институции и неправителствени организации, пряко ангажирани с превенция и противодействие на корупцията. Включени бяха нови законодателни предложения за изменение и допълнение на действащи закони.

За изпълнение на законодателната програма бяха предприети конкретни действия от страна на комисията – на експертно ниво и чрез становища на Министерския съвет, съответните министерства, други държавни органи и институции и Съвета по законодателство към председателя на Народното събрание.

В резултат на това комисията на свое заседание обстойно разгледа следните конкретни законодателни инициативи:

Пакет от проекти на Българската търговско-промишлена палата за изменение и допълнение на някои закони, свързани с предприемането на належащи мерки в различни сфери от дейността на изпълнителната власт, с цел превенция и ограничаване на вече формирани корупционни схеми и практики.

Комисията подкрепи инициирането на законодателна инициатива относно Закон за публичност на лобистката дейност. Законопроектът е внесен в Народното събрание на 16 май от група народни представители, членове на комисията, и е приет на първо четене от Народното събрание.

Промени в нормативната уредба относно нотариалната дейност във връзка с Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Направените предложения намериха своето решение в текстове на новия Граждански процесуален кодекс.

Изменения и допълнения на Закона за хазарта, които бяха препоръчани от Доклад на Сметната палата след извършен от нея одит. След продължително настояване на Комисията за борба с корупцията Министерството на финансите вече има готовност за внасяне на законопроекта.

Предложенията на Българската стопанска камара за промени в нормативната уредба, касаещи регулаторните режими. Българската стопанска камара направи преглед на 70 закона и идентифицира 274 режима. На база представеното изследване и проведената дискусия комисията оцени като развиваща се корупционна среда, свързана с тях в държавните и местните органи на властта. Министерският съвет прие Национален план за действие по Програмата на Европейската комисия за намаляване на ненужния административен товар от съществуващото законово устройство в Европейския съюз.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост във връзка с регламентираните замени и други непрозрачни и непазарни процедури с общинско имущество. Общият законопроект е приет от Народното събрание.

Законодателни инициативи, свързани с конфликта на интереси.

Комисията направи цялостно проучване на правната регламентация на конфликта на интереси в държавната администрация. Подкрепени бяха внесените законопроекти на народните представители Филип Димитров и Елеонора Николова, и на Министерския съвет, които бяха приети на първо чете.

Комисията за борба с корупцията инициира законодателна инициатива по Закона за обществените поръчки. На базата на направените анализи и постъпили сигнали, становища от държавни институции и граждански организации. Предложеният законопроект бе приет на първо четене заедно с три законопроекта, включително и този на Министерския съвет.

Комисията обсъди и прие единодушно становище на предложените изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, свързани с извършването на разпоредителни сделки от капитала на търговски дружества с повече от 50% държавно участие. Към настоящия момент законопроектът е приет на първо четене.

Закон за достъп до обществената информация във връзка с чл. 17, ал. 2 относно търговската тайна.

В рамките на Съвета на Европа принципът на обществен достъп до официални документи е разработен и държавите членки засилват своя интерес да приемат разпоредби в националното си законодателство, свързани с мерки, които да гарантират откритост на държавното управление и обществения достъп до официална информация. Законът е подкрепен на първо четене от съответните комисии, на които е разпределен.

Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.

Комисията настоятелно отстояваше необходимостта от внасяне на промени в Закона за подземните богатства, имайки предвид проблеми, свързани с формиране на корупционни условия относно сроковете по изпълнение.

Комисията се ангажира с промени на второ четене във внесения законопроект, някои от които бяха приети.

Парламентарен контрол.

Комисията продължи с предприемането на инициативи за парламентарен контрол по теми от голямо обществено значение, за които прецени, че в съответните области има създадени корупционни условия и се налага както промяна в нормативната уредба, така и предприемането на административни мерки и действия.

Кои бяха основните проблеми, поставени в заседанията за парламентарен контрол?

Обсъждане на резултати от проверката за нарушения в Центъра за развитие на човешките ресурси към Министерството на образованието и науката. През м. септември 2006 г. комисията проведе парламентарен контрол по този въпрос. Повод за парламентарен контрол бе постъпил в комисията и потвърден впоследствие на база на извършената проверка от министерството сигнал за свързани фирми в Центъра за развитие на човешките ресурси и злоупотреби с финансови средства от европейските фондове. Това доведе до спиране на подписването на конкретни проекти към центъра, по искане на Комисията за борба с корупцията, и предприемането на съответни административни мерки от страна на министерството.

Мерки за преодоляване на формираната корупционна среда в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.

През м. ноември 2006 г., м. юни 2007 и м. април 2008 г. комисията проведе в три заседания парламентарен контрол като оцени настъпилите положителни промени и предприетите мерки и действия за преодоляване на корупционните условия в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.

Проведен бе и парламентарен контрол за дейността на митническите служби и мерките, предприети за ограничаване и преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители. Основание за парламентарен контрол през м. октомври 2006 г. по този въпрос бяха сигналите, получени в комисията, показващи формирана корупционна среда в Агенция „Митници”.

Комисията взе решение да предостави всички постъпили по тази тема материали на Министерството на финансите, специализираните органи на изпълнителната власт и прокуратурата за извършване на съответните проверки.

Проблемът стои пред комисията, предстои ново заседание до края на тази сесия.

Проведен бе парламентарен контрол относно действията на изпълнителната власт в борбата с наркотиците. Основание за това бе постъпилият по време на откритата приемна с граждани сигнал относно пласиране на наркотични вещества в гр. Благоевград, бездействието на местните власти и недостатъчния контрол от страна на държавата по този обществено значим проблем, който е пряко свързан с изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотиците.

Комисията препоръча на Националния съвет по наркотични вещества, специализираните органи да обърнат особено внимание на превенцията относно възможностите за корупционни условия и действия, включително и на осъществяване на контрол при усвояване на средствата по различни проекти.

През м. февруари 2007 г. бе проведен парламентарен контрол за лекарствата за болните със злокачествени заболявания. Основание за парламентарният контрол бе Доклад на Сметната палата за резултатите от извършен одит за изпълнението на реда за преподписване и получаване на скъпоструващо лечение по заплащане от републиканския бюджет в Министерството на здравеопазването за периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2005 г. Предвид дадените указания от Сметната палата, Министерството на здравеопазването предприе законодателна инициатива за изменение и допълнение на действащата нормативна уредба, с която рискът от извършване на нарушения с корупционен характер в тази област е значително ограничен.

След приемането на тематичен план от страна на комисията бе проведен парламентарен контрол относно обвинения в корупция на представители на Министерството на икономиката и енергетиката, Националната следствена служба и “Булгартабак”. Обсъдени бяха следните конкретни теми за формиране на корупционни условия в “Топлофикация – София” АД и мерките на Министерството на икономиката и енергетиката и Софийска община за преодоляването им. Корупционни условия в търговията с цигари и приватизацията на отделни дружества на “Булгартабак” при приватизацията и договарянето на концесията за добив на подземни богатства в находище Челопеч.

През м. май 2006 г. и м. януари 2008 г. бе проведен парламентарен контрол на основание получените сигнали в комисията, показващи недвусмислено формиращи се корупционни условия при отстояване на европейските фондове по Програма САПАРД и Държавен фонд “Земеделие”.

Изнесени бяха данни за свързани лица и фирми, както и за допуснати нарушения по процедурите, свързани по прозрачност, публичност и спазване на необходимите изисквания.

Комисията предостави с решение цялата налична информация на Върховната касационна прокуратура.

На база изпратената във Върховната касационна прокуратура информация са образувани пет преписки за извършване на предварителни проверки, с оглед престъпления по чл. 282 от Наказателния кодекс. Изготвени и внесени в съдилищата са четири обвинителни акта за престъпления - обсебване, присвояване и подкуп.

Парламентарен контрол бе проведен и за мерките за преодоляване на корупционни условия, формирени от действащите регулаторни режими. Основания за провеждането на този контрол през м. март 2007 г. бе представеното изследване на Българската стопанска камара пред комисията относно регулаторните режими в държавата, тяхното влияние върху бизнесклимата и предпоставките за корупционни практики.

Комисията оцени като развиваща се корупционната среда, свързана с регулаторните режими в държавните и местните органи на властта.

Като резултат Министерският съвет информира комисията за подготвените изменения и допълнения на нормативната уредба, свързани с премахване и облекчаване на административните режими. Предстоящо е определяне на функции на централните администрации на изпълнителната власт, във връзка с прилагане на политиката за по-добро регулиране и извършването на оценка за въздействие.

Комисията за борба с корупцията в началото на м. февруари 2007 г. се самосезира от изнесени данни в средствата за масова информация относно извършените замени на военни имоти, ощетяващи държавни интереси.

През м. май и м. юни 2008 г. бе проведен парламентарен контрол, в резултат на който комисията взе решение цялата информация от извършените проверки и констатираните нарушения да бъде предоставена на Върховната касационна прокуратура, като комисията изработи и приложи списък на 36 разпоредителни сделки, в които явно проличава тяхната неизгодност държавата.

Комисията изрази подкрепа на направените предложения от различни институции и народни представители за изменение в Закона за държавната собственост, свързани със замени на държавни моти и апорти.

Започна парламентарен контрол и по темата за финансиране и функциониране на информационни системи в държавните структури. Комисията извърши първоначална проверка на постъпили сигнали, свързани с проведени процедури за възлагане на обществени поръчки за внедряване на информационни технологии в различни държавни ведомства, финансирани по линия на Европейския съюз.

Резултатите от извършената проверка доведоха до провеждане на предварителен парламентарен контрол по време, на който се изразиха съмнения за начина, по който са изразходвани средствата.

Предстои заседание, на което ще бъде анализирана цялата информация, постъпила в комисията и ще бъдат взети съответните решения.

Последният парламентарен контрол за посочения период бе за дейността на държавните органи, които имат правомощия и носят отговорност за извършването на контрол по разходването на европейските средства за периода 2005-2008 г. Той бе проведен с участието на представители на Сметната палата, на Агенция „Държавна финансова инспекция”, Министерството на финансите, Дирекция „Одит на средствата от Европейския съюз”, Дирекция „Управление на средствата на Европейския съюз” и Дирекция „Национален фонд”.

Комисията оцени като неефективен оперативния контрол по усвояване на средствата от европейските фондове и програми и като незадоволителни конкретните мерки по резултатите от извършения оперативен контрол по усвояване на средствата от европейските фондове и програми. Проблемът остава на вниманието на комисията.

Работа по сигнали на граждани и организации.

Изградената система на работа, регламентирана от вътрешните правила на комисията, създава добри условия и възможности за разглеждането, анализа и ефективното решаване на голям брой постъпващи сигнали.

В голяма част от преписките се съдържат данни за корупционни практики, нарушения и неизпълнения на служебни задължения от длъжностни лица.

За разглеждания в настоящия доклад период в комисията са постъпили 679 сигнала, от които комисията се е самосезирала по 42 случая, 20 от които от средствата за масова информация и 22 са по подадени анонимни сигнали.

Приключена е работата по 826 сигнала или 64%, като посочените числа са от общия брой над 1400 сигнала. От тях изцяло или частично са потвърдени 319 сигнала, непотвърдени са 446, други, които не са от компетентността на комисията са 61 сигнала. Продължава работата по 453 сигнала. Голяма част от тях са такива, по които се извършват предварителни проверки от органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата, или по които са образувани досъдебни производства.

Извършен бе цялостен преглед и анализ на постъпилите сигнали.

Към доклада сме направили четири приложения.

Постъпили сигнали срещу представители на органите на местната власт и предприетите действия. Това е първото приложение.

Второто приложение е от 114 преписки с обществено значение, които са частично или напълно потвърдени след извършени действия от страна на комисията.

Има 52 преписки с обществено значение, които не са приключили или сигналите са непотвърдени въпреки извършените действия от комисията. Това е Приложение 3.

През периода бе извършен анализ на всички сигнали, постъпили в Комисията за борба с корупцията и предоставени по нейна преценка след съответните квалификации на органите на прокуратурата за извършване на проверки. Резултатите от анализа бяха представени и обсъдени с участието на представителите на Върховната касационна прокуратура на редовни заседания на комисията изводите, от които са в Приложение 4.

През отчетния период комисията на свои редовни заседания детайлно е разгледала и взела решения по следните сигнали:

Сигнал за извършена ацесия между Българските държавни железници, Националната електрическа компания и „Еврометал” ООД. На свое трето заключително заседание по този сигнал през м. ноември 2006 г. (първите две са през м. май и м. юли 2006 г.), комисията оцени, че сключените договори за цесия и последвалите споразумения са неизгодни от гледна точка на държавния интерес и че при такива споразумения се създават реални условия за корупционни действия.

Основавайки се на спорния характер на нормативната уредба и предприетите действия по изпълнението на цесията, всички материали по разглеждания сигнал са предоставени на Върховната касационна прокуратура. По сигнала е образувана прокурорска преписка, по която е налице постановление за отказ да се образува досъдебно производство. По част от сигнала проверката продължава. По случая е възложена и се извършва проверка и от Агенция „Държавна финансова инспекция”. От комисията е направено искане до Върховната касационна прокуратура за извършване на функционален контрол на дейността на прокурорите от по-ниска степен.

Сигнал за наличие на корупционни условия при създаването и управлението на „Столичен медицински холдинг” ЕАД. Комисията излезе с решение, че целите и аргументите за създаването на холдинга не са оправдани и в процеса на последващата му дейност са формирани предпоставки за корупционна среда и действия в отделни медицински заведения.

С решение на Върховния административен съд регистрацията на „Столичен медицински холдинг” ЕАД е обявена за нищожна, дейността му е прекратена и е открито производство по ликвидация, което тече и към настоящия момент.

Възникват въпросите: защо се създава „Столичен медицински холдинг” и какви са интересите, заложени в него? Защо бяха употребени толкова усилия на различни институции на местно и национално ниво? Кой ще носи отговорност за изразходваните средства?

Сигнали за формиране на корупционни условия, свързани с експлоатацията на подземни богатства. Комисията взе решение да се изиска необходимата информация от оторизираните ведомства по всички въпроси, отнасящи се до експлоатацията на подземни богатства, които могат да създадат корупционни условия или да предизвикат корупционни действия, както и да се поиска становище от Министерския съвет относно възможностите за формиране и развитие на корупционни условия в подготвените нови текстове на Закона за подземните богатства.

Сигнал за незаконосъобразни действия и нарушения на длъжностни лица за ликвидирането на Лозаро-винарска кооперация “Гъмза” – гр. Сухиндол.

Комисията взе решение и предостави внесената информация заедно с всички материали, с които разполага, както и препис от протокола от заседанието на главния прокурор с предложение да бъде извършена проверка на работата на органите на прокуратурата относно евентуална престъпна дейност на лицата, причинили ликвидацията на Лозаро-винарската кооперация “Гъмза” – гр. Сухиндол.

Сигнал относно мотивите за образуване на цената на ВиК услугата на оператора “Софийска вода” АД.

Въпросът за концесионния договор на “Софийска вода” АД на два пъти е разглеждан на редовни заседания на комисията през м. март 2006 г. и м. април 2007 г.

Народните представители приеха да се препоръча на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да вземе решение за цената на водата в съответствие с концесионния договор, без да създава условия за неговата промяна по същество, както и да се проучи становището на Софийска община относно концесионния договор и предстоящите й действия в това отношение, които да не допуснат нарушаване на обществения интерес.

Въпросът остана на вниманието на комисията и през м. март 2008 г. във връзка с проблемите, свързани с концесията на “Софийска вода” АД, се прие решение на предстоящо свое заседание комисията непосредствено след заседанието на Общинския съвет- гр. София по тези въпроси да обсъди и прецени необходимостта от предприемането на по-нататъшни действия. Провежда се анализ на информацията, която има в комисията, след промените, които настъпиха в договора и промените в цените на водата.

Сигнал за нарушения и корупционна среда в Главна дирекция “Контрол на качеството на течните горива” към Държавна агенция за метрология и технически контрол.

Обществената значимост на проблема наложи разглеждането му на три заседания на комисията – през м. юни и м. юли 2007 г. и м. април 2008 г. На основание на констатациите в докладите, получени от Инспектората към Министерския съвет на Република България и от Инспектората към Министерството на икономиката и енергетиката, и съобразно своите оценки и анализи, комисията констатира нарушения в дейността на Главна дирекция “Контрол на качеството на течните горива” към Държавната агенция за метрология и технически контрол, довели до предпоставки за формиране на корупционна среда.

Материалите, с които разполага комисията по тези въпроси, бяха изпратени на Върховна касационна прокуратура, където е образувано следствено дело по случая. Взе се решение Министерството на икономиката и енергетиката в качеството си на принципал да потърси дисциплинарна отговорност от ръководството на агенцията, включително и от главната дирекция за неправилно прилагане на наредба в случаите на установените отклонения от стандартните изисквания за качеството на горивата.

Тук можем специално да отбележим, че вече има сертифицирана държавна лаборатория, която може да извършва контрол от края на м. август, след предприетите и административни мерки от страна на министерството.

Сигнал за допуснати нарушения на процедурата по приватизацията на “Топлофикация Русе” от Холдинг Словенске електрарне.

През м. юли 2007 г. комисията прие, че в посочения период няма основание да се търси корупционен елемент в договореностите между страните, като се ангажира да проследи сделката в нейното развитие докрай и ако възникне необходимост, да вземе отношение по случая. Не се наложи такова отношение от страна на комисията, имайки предвид спазването на правилата и принципите при извършването на тази приватизация.

Сигнал за корупционни условия при международните осиновявания.

През м. ноември 2007 г. комисията с решение прие да се изискат резултатите от назначената от министъра на правосъдието цялостна проверка на дейността на Дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания” и на тази база да се осъществи парламентарен контрол за мерките, предприети от Министерството на правосъдието, по отстраняване на допуснатите нарушения, както и за очертаване на причините и условията, които са ги обусловили.

Комисията проведе парламентарен контрол през м. февруари 2008 г. относно констатираните нарушения в дейността на Дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания” към Министерството на правосъдието, като прие информацията на заместник-министър Райчинова за предприетите действия и мерки от страна на министерството, както и направените предложения към новия проект за Семеен кодекс във връзка с международната правна закрила на детето и международните осиновявания.

Направена е и промяна на Наредба № 3 на министъра на правосъдието, с която се въвежда 30-дневен срок за преглед и съответно за вписване на всяко постъпило в министерството досие на дете. Нормативно-правната промяна цели избягване на евентуално умишлено или поради небрежност забавяне на досиета на деца, подлежащи на осиновявания. Има образувано предварително производство, предприети са и съответните административни мерки.

Комисията обсъди поставянето на последващ етап на въпроса за вътрешните осиновявания и възможните корупционни условия при тях.

Сигнал за конфликт на интереси в ръководството на Българския лекарски съюз.

През м. ноември 2007 г. комисията отложи окончателното вземане на решение за последващо заседание по тези въпроси, което да се проведе в началото на 2008 г. Взе се решение за предстоящото заседание да се изиска от Българския лекарски съюз и от съответните оторизирани институции допълнителни материали, които детайлно да бъдат анализирани и на базата на които комисията да се произнесе относно доколко е засегнат държавният и обществен интерес при сключването на съответните договори за обществени поръчки; съществува ли и доколко е използвано служебното положение от ръководители в Българския лекарски съюз; какви промени са необходими в нормативната уредба, регламентираща дейността на организации и ведомства като Българския лекарски съюз, които да гарантират превенция спрямо корпуционни действия и практики.

В последния месец получихме резултати от проверките, които извършва Агенция “Държавна финансова инспекция”, в които са констатирани конкретни нарушения при процедурите за обществени поръчки.

Сигнали, свързани с дейността на териториалните дирекции на Националната агенция по приходите – Силистра и Бургас.

През м. ноември 2007 г. Комисията за борба с корупцията констатира допуснати нарушения при извършване на данъчни ревизии на търговски дружества и физически лица, като са създадени условия за нанасяне щети на държавния бюджет чрез неначисляване на дължими данъчни задължения.

Комисията изрази становище, че са допуснати проблеми от организационен характер, които създават условия за корупция в териториалните данъчни управления в Силистра и Бургас. Настоява се министърът на финансите и изпълнителният директор на Националната агенция по приходите да предприемат необходимите действия и мерки за подобряване на административно-организационната работа за повишаване ефективността на контрола върху дейността на данъчните инспектори.

Комисията разгледа сигнали за конфликта на интереси в държавната администрация: Агенция “Митници”, Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, ръководството на Българския лекарски съюз и други и взе решение да отправи следните предложения към Министерския съвет:

- да възложи разработването на промени в действащата законова нормативна уредба, с които да се регламентира идентифицирането и регистрацията на конфликт на интереси, като се предложат и конкретни мерки за контрол и санкциониране на правонарушителите;

- да се извърши проверка по министерства, ведомства и агенции за взаимовръзки между членове на изпълнителната власт и при наличие на конфликт на интереси да се предприемат необходимите законови мерки, като за резултатите от проверката комисията бъде информирана.

За част от ведомствата тази информация е получена.

В комисията постъпиха и други сигнали и предложения, по които тя продължава да работи, на които няма да спирам вашето внимание.

На базата на изградената и утвърдена система Комисията за борба с корупцията проведе приемни с граждани както в Народното събрание, така и изнесени приемни в Русе, Разград, Пазарджик и Хасково. Всички постъпили сигнали, материали и предложения са разгледани и по тях са предприети конкретни действия и продължава да се работи по тези, които не са приключени.

Взаимодействие с държавни институции и неправителствени организации.

През изминалия период между комисията и институциите на изпълнителната и съдебната власт се утвърди една по-ефективна система на взаимодействие. За това допринесе и интензивното сътрудничество с неправителствените организации, посветили се на проблемите, свързани с противодействието на корупцията.

В края на 2006 г. в Съвета за координация официално участва и представител на главния прокурор с цел повишаването на оперативните функции и ефективността на нейната работа. Съветът за координация през посочения период разгледа различни законопроекти, като този за лекарствените продукти в хуманната медицина, за безмитната търговия, Закона за движение по пътищата, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, промени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, законодателни промени в чл. 309 и чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс, постъпили като предложения до Комисията за борба с корупцията, които да предотвратят възможността от субективна преценка от страна на компетентния орган при допускане на обезпечение на бъдещ иск. Направени бяха предложения относно извършване на цялостна проверка от Националната агенция за приходите на 600 обекта на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” за периода 2004-2006 г., която официално приключи през м. юни 2007 г. Функционирането и правомощията на Националната следствена служба и окръжните следствени служби, възможности за решаване на мерките за контрол по отношение на средствата, отпускани за наводнения, засилване на контрола при провеждане на процедурите, свързани с усвояване на еврофондовете, очертаване на рамка относно евентуално необходими промени в действащата нормативна уредба във връзка с Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.

През м. март 2008 г. в рамките на Съвета са поставени на обсъждане въпроси от обществено значение, свързани с изградените корупционни схеми във връзка с незаконната сеч на гори в страната, използването на така наречените прима карти, чрез които по същество се осъществява една голяма част от корупционните актове, зачестилите случаи на отвличания, необходимите законови промени в Наказателния кодекс и превантивните мерки от страна на Министерството на вътрешните работи, постъпилите сигнали за корупционни практики при изграждането на информационни системи в институциите на държавната администрация.

Граждански консултативен съвет към комисията.

Активна през изминалата година бе дейността на създадения в края на 2005 г. Граждански консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията. Гражданският консултативен съвет не само осъществява координацията между комисията и структурите на гражданското общество в областта на противодействие на корупцията, но и предоставя експертната си помощ по конкретни въпроси и пряко участва в работата на комисията. Тясното взаимодействие между организациите от неправителствения сектор и комисията дава възможност за граждански контрол върху работата на комисията, осъществяване на по-голяма прозрачност и публичност; генериране на идеи за антикорупционни действия; поставяне на проблеми за корупционна среда и формирани условия.

По предложение на Гражданския консултативен съвет са разгледани следните законодателни инициативи относно Законопроекта за публичност на лобистката дейност: предложения за изменение и допълнение на действащата нормативна уредба във връзка с ограничаването на плащанията в брой, целящи противодействие на корупционни практики; пакет от предложения на Българската търговско-промишлена палата, официално внесени в комисията, във връзка с необходимостта от създаването на единни и свързани помежду си централизирани информационни системи; предложения на Българската стопанска камара, официално внесени и разгледани в комисията във връзка с ограничаване броя на регулаторните режими; предложения и становища относно изменения и допълнения на Закона за обществените поръчки; предложения и становища относно изменение и допълнение на Закона за политическите партии.

Предмет на обсъждане от страна на членовете на Гражданския консултативен съвет бяха представените резултати от:

- извършените проверки на Сметната палата по отношение на предоставените финансови отчети на политическите партии;

- дискусията на Националния форум „Глобален договор -биснесът срещу корупцията” и възможности за предприемане на конкретни действия;

- доклада за оценка на корупцията от Центъра за изследване на демокрацията от 2006 г.;

- обществения форум „Небоходимост от прозрачност при осъществяване на лобистка дейност”.

През отчетния период комисията положи усилия за повишаване на резултатността от дейността й, свързана със законодателната инициатива, провеждането на парламентарен контрол и работа по постъпващите сигнали. Най-общият анализ на дейността показва, че и по трите направления е необходимо допълнителна работа по усъвършенстване на системата и промени, които могат да направят тази дейност по-ефективна и по-резултатна.

Докладът на Комисията за борба с корупцията се основава изключително на конкретни факти и данни без тълкувания и оценки.

Докладът бе приет от комисията след обсъждане на две заседания единодушно.”

Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.

Откривам дискусията по доклада на комисията и проекта за решение.

Имате думата, уважаеми народни представители.

Заповядайте, господин Янев.

ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата с корупцията е една от най-болезнените теми в българското общество и неслучайно и при социологически изследвания, и при провеждани анкети хората реагират на тази тема чувствително, защото през последните 20 години никой не се съмнява, че в България корупцията е взела такива върхове, че нашата държава е на първо място от всички 27 страни – членки на Европейския съюз.

Преди малко се върнах от едно представяне на книгата: „Кой какъв е в българската корупция”, което показва, че в България много изследователи и експерти в този процес са стигнали до извода, че граждански неправителствени организации трябва да се занимават с тази материя, защото не вярват на държавните институции, защото не са сигурни, че държавата може да се справи с този процес.

Аз лично смятам, че тогава, когато се обсъжда доклад на най-важната комисия в българския парламент, лично аз считам, че това е най-важната комисия, би било редно пленарната зала да бъде пълна, да има истински дебат, това нещо да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио и наистина да се говори с конкретни имена и факти, да се назовават министри, заместник-министри, областни управители, висши държавни чиновници. Само и единствено тогава може да има смисъл от подобен дебат. В противен случай само ще се отчитат докладите, както тези на съдебните институции и ефектът ще бъде нулев.

Затова считам, че за пореден път тези доклади са чисто рутинни, чисто тактически, без да има никакви конкретни действия след тях. От този доклад на комисията, който прочетох, се вижда, че самата тя е свършила достатъчно много работа, забелязва се и активността на нейния председател и в немалка степен по безпристрастен начин са разглеждани едни или други въпроси в комисията, но аз считам, че това е недостатъчно. В обществото има жажда, има огромна необходимост на бял свят да излязат лицата на корупцията с конкретни факти, които доказват, че пряко или косвено участват в корупционния процес.
А корупцията в нашата страна се е разпространила всемерно, тя обхваща всички институции и сфери на обществения живот. И неслучайно българските граждани заливат със сигнали институциите, но в крайна сметка няма нищо конкретно.

Те си задават с основание въпроса колко министри, депутати, заместник-министри и държавни чиновници са осъдени, колко завършени предварителни производства има в Главна прокуратура, колко завършени следствени дела имат срещу политици от най-висш ранг. Ако трябва да направим съпоставка с всички останали страни – членки на Европейския съюз, ще се види, че в това отношение България е на последно място. Това показва, че системата не работи. Самата система е блокирана и по начина, който функционира в момента, не могат да се очакват никакви реални действия срещу организираната престъпност, срещу политическата и икономическата мафия.

А който се съмнява и твърди, че в България няма организирана престъпност, няма мафия, не е искрен. Нещо повече, лично аз смятам, че мафията вече в огромна степен е надвила държавата. И това е много опасен процес – да не се стигне дотам да инфектира целия Европейски съюз. И неслучайно в докладите си Европейската комисия вече дава знаци в тази посока. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по доклада?

Заповядайте, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз съм член на Комисията за борба с корупцията и присъствам редовно на заседанията. От моите лични впечатления искам да поставя едни проблем, на който трябва да се обърне сериозно внимание, говоря като законодатели. Става дума за забавянето на отговорите от редица държавни институции – говоря за прокуратурата, за някои министерства, за други държавни институции като Висшия съдебен съвет и така нататък. Това е недопустимо, имайки предвид, че ние сме парламентарна република и самото забавяне на определени сигнали може да говори за продължаващи корупционни практики.

Ето защо ние ясно трябва да зададем срокове и държавните институции, включително и кметството – говоря за Софийското кметство, но не само за него, трябва да отговарят в този срок. Затова ние трябва да предприемем конкретни законодателни стъпки.

Искам да ви кажа и някои конкретни неща, свързани с дейността на комисията, някои сигнали, които аз лично съм подавал там и по които, чест прави на комисията, бяха организирани изслушвания, бяха предприети действия.

Така например, успяхме да спасим засега здравните заведения на София. Имаше един целенасочен опит, добре пресметнат, за умишлен фалит на един столичен медицински холдинг, където бяха включени всички заведения - говоря за всички поликлиники и всички общински болници на територията на София, успяхме да спрем този процес. Мисля, че това е изключително ефективно действие от страна на комисията.

Беше проведено изслушване за корупционни практики около даването на концесията на „Софийска вода”.

Колеги, имайте предвид, че „Софийска вода” източва милиони, десетки милиони левове от софиянци и то съвсем законно, защото договорът, който е подписала общината, е изключително неизгоден за софиянци. Това са факти, които бяха потвърдени от Комисията за борба с корупцията – има официален документ. Ще ви кажа само една цифра и ще спра дотук. Водата, която идва по гравитачен път, струва 2 стотинки, а се продава за повече от 1,20 лева. На това мога да кажа, че е един грабеж, узаконен грабеж от страна на един монополист в съучастие с общински лица. Тези лица трябва да понесат своята наказателна отговорност.

Друг проблем – строителството в междублоковите пространства. Лично аз съм внесъл може би вече десетки конкретни сигнали за застрояване на междублокови пространства, които са изключително престъпни. Ще ви цитирам един конкретен пример в софийски квартал, където бивш кмет е продал на свой роднина едно петно и в момента това петно се застроява – в кв. „Надежда”. Всички документи са в комисията към настоящия момент.

За съжаление, има сигнали, които все още не са придвижени. Такъв е сигналът, който подадох за сделката с външния дълг, извършена през 2002 г. Знаете, че тук, от тази трибуна, министърът на финансите Пламен Орешарски заяви в прав текст, че загубите от тази сделка за България възлизат на стотици милиони левове. Аз твърдя, че загубите от сделката, която извърши предишното правителство – конкретно от господин Милен Велчев, възлизат на над 3 милиарда лева. Това е един сигнал, който трябва да бъде придвижен. Сезирал съм и Главна прокуратура. Трябва да бъде направено разследване и виновниците да понесат своята наказателна отговорност.

Завършвайки, ще поставя още един проблем, който е изключително тежък, изключително тревожен – наказателната отговорност за подправяне на документи с цел жилищни измами. Предложих конкретно законодателно решение, което беше прието първоначално от Комисията по правни въпроси, след което залата го отхвърли.

Колеги, имайте предвид, че ако разгърнете днешните вестници и вестниците от последните месеци, ще видите, че жилищните измами започват да придобиват изключително застрашителни размери. Ние трябва да спрем и то сега, и то тук, в тази зала, тези престъпления. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по доклада на комисията?

Господин Атанасов, заповядайте.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми дами и господа! На първо място искам да кажа, че представеният на вниманието на пленарната зала доклад обобщава цялостната дейност на комисията за посочения период от време. Тази дейност не е никак малка по обем. Посочени са редица сигнали, които са постъпили по различни канали, разгледани на заседанията на комисията.

Общо взето, може да се каже, че комисията работи конструктивно. В самата комисия има добър колегиален дух, но хубавите думи могат да свършат дотук. Защото се поставя въпросът за ефективността на тази комисия. Разбира се, тя е един вид институция в Народното събрание.

Аз бих казал, за съжаление, че комисията се е превърнала в една своеобразна разпределителна гара за корупционни сигнали. И защо е така? За съжаление на края на мандата сме на това Народно събрание, но с нас и с този мандат не свършва животът, разбира се. Трябва да се постави въпросът за в бъдеще – какви са реалните възможности на тази комисия за въздействие върху корупционните процеси в страната? Какви са реалните възможности за въздействие, питам? Защото, вижте, България е парламентарна република. В крайна сметка парламентът е висшият орган на държавна власт в страната. И тъй като ние тук сме изпратени с волята на народа след гласуване, очакванията на обществото са именно към институцията Народно събрание да се намеси и то солидно да се намеси в корупционните процеси с цел тяхното пресичане. За съжаление, комисията няма тези възможности. Защото от нея може да се очаква да излязат някакви законодателни предложения, има такива в определени насоки, които са резултат на работата на комисията. Но това е, меко казано, недостатъчно, за да се въздейства върху корупционните процеси.

И защо казвам, че комисията се е превърнала в своеобразна разпределителна гара? Защото голямата част от сигналите, които постъпват, би следвало да бъдат разрешени от други институции. Основно става въпрос на органи на досъдебното производство, прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и други контролни органи. С постъпването на тези сигнали ние какво можем да направим? Както се случва, те се препращат ответно до компетентните институции с писмо, с искане и така нататък. И след това понякога, по много съществени сигнали години наред чакаме тези институции да свършат някаква работа. Там всичко се затлачва и понякога дори отговорите, които получаваме, не само, че са несвоевременни, но не можем да разберем какво искат да ни кажат тези институции. В много от случаите разбира се се опитват да прикрият корупционните практики или да прикрият извършителите.

Тук могат да се посочат достатъчно много конкретни примери в тази насока. Аз например чакам да завърши една ревизия по един конкретен сигнал, който внесох преди повече от две години, касаещ корупционни практики в Безмитна зона Русе. Там, и то разбира се, по настояване на комисията, след година и половина, е назначена ревизия, финансова ревизия, която се точи повече от осем месеца. Фактите, които в хода на ревизията излизат, са скандални и преди известно време с разпореждане на не знам кой чиновник от министъра на финансите, тази ревизия е била спряна. Забележете, не прекратена, а спряна. Някой е решил че може да изчака тази ревизия до следващия мандат, да речем.

Това е конкретен случай, но той не е единствен. Аз имам притесненията, че наистина комисията, като орган на парламента, няма никакви реални възможности за въздействие, общо казано, върху контролните органи, които би следвало оперативно да извършват проверка по сигналите и да предприемат съответни действия за търсене на отговорност. Има изключително тежък проблем с прокуратурата. И това го знаят всички членове на нашата комисия и признават, че е така. Защото, не знам да не сбъркам, но около 70% от сигналите, които минават през комисията, отиват в прокуратурата. И обратната връзка каква е? Никаква! Няма обратна връзка.

Не искам да посочвам конкретни примери, защото ще излезе така, че занимавам залата с това, което аз съм подал като сигнали. Но принципно е така. Включително прокуратурата се дразни от това, че ние искаме да чуем дали е свършила нещо изобщо. Защото тя била независима съдебна власт. Е, прокуратурата е независима съдебна власт, никой не иска да й вземе правомощията, за да решава делата по същество. Ние обаче трябва да питаме защо тя не работи. Това е големият проблем. Защо не работи? Защо няма образувани досъдебни производства, при условие, че са осигурени категорични факти, които дават основание за започване на досъдебни производства срещу лица, които са по високите етажи на властта.

В определени ситуации аз лично усещам, че има някакъв тип сговаряне между институциите да се прикрива корупция. И тук искам да се върна на един основен принципен въпрос, който някога трябва да бъде решен ако не в това събрание, то в друго.

Не можем да очакваме властта сама да се сбори със своята корупция. Защото корупцията е свързана иманентно с властта. Корупцията е проявна част, страна на властта. И, за да има ефективност в борбата с това обществено явление, би следвало тази дейност да се възложи на обратната страна на властта, а именно на опозицията. Защото опозицията има интерес да се бори с това явление. Докато мнозинството няма този интерес, политически няма този интерес, защото той е част от властта на мнозинството.

И тук искам да ви посоча един дребен детайл. В ръководството на парламентарната комисия за борба с корупцията няма представител на политическите партии от опозицията. Това е факт. А в крайна сметка комисията оперативно се ръководи от своето ръководство. Нищо лошо не искам да кажа за някои от колегите. Аз си позволявам да кажа, че председателят на нашата комисия е един толерантен човек. Но той е последователен партиен деец на своята партия. И така или иначе е в определен режим на автоцензура. Така се случват нещата.

За съжаление, не можем да кажем, че ефективността на тази комисията е допринесла за нещо съществено в нашето общество и в работата на парламента. Аз обаче не виждам възможност до края на този парламент да има качествена промяна в работата на комисията. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по доклада?

Заповядайте, госпожо Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще започна оттам, където завърши моя колега Атанас Атанасов.

Действително комисията няма в своето ръководство представители на опозиционните партии. Казваме това като факт, без по някакъв начин да хвърляме упрек върху колегите, които я оглавяват, защото аз ще се присъединя към добрите думи за ръководството на комисията, за толерантността на колегите и за това, че не са си позволили нито един сигнал да бъде скрит по партиен или по друг признак.

За съжаление обаче трябва да се съгласим с обстоятелството, че парламентарната Комисия за борба с корупцията е лице, образ на това, което е във възможностите на Народното събрание. За съжаление, ние установяваме, че изпълнителната власт и съдебната власт практически са власти, които разполагат с много повече правомощия, да не кажа позволяват си повече от това, което законът им е вменил, без да се съобразяват по никакъв начин с работата на Народното събрание. Това е огледален образ на отношението на гражданите и на състоянието, на строежа на държавата, което всъщност се вижда и пречупва през работата на Комисията за борба с корупцията. Защото, макар и да сме парламентарна република, не парламентът е този, който определя политиките и който дава тон в обществото. В този смисъл хората действително очакват повече от Комисията за борба с корупцията – реално, категорично решаване на въпроси, а не пощенска кутия, през която преминават сигналите на гражданите.

Аз съм сигурна, че когато един човек пише до Комисията за борба с корупцията, той очаква това най-високо място да му реши проблема. Вместо това, ние препращаме сигналите и имаме незачитане, нетолерантност, неуважение и всичко останало, когато обществото се обръща към Народното събрание. И прокуратурата, и съдебните органи, и органите на изпълнителната власт не се държат по начина, по който трябва да се държат, защото при нас моделът на парламентаризма е сбъркан.

В този смисъл явно ще остане де леге ференда, както се казва, като едно пожелание за бъдещето Комисията за борба с корупцията да бъде това място и този орган, който най-категорично в тази държава да дава тон в борбата с корупцията и да решава по толкова категоричен начин нещата, че действително хората да започнат да преосмислят отношението си към Народното събрание – да знаят, че то е мястото, където се правят политики и мястото, където категорично се воюва с корупцията.

Сега, разбира се, ние много удобно се съгласихме, че Комисията за борба с корупцията не е правораздавателен орган, не е разследващ орган, той не може да раздава справедливост, не може да наказва, поради което сигналите, които получаваме, работата, която извършваме, ще бъде само основание, мотив за изготвяне на законодателни промени, така че корупционни практики в бъдеще да не бъдат възможни.

За съжаление, трябва да се съгласим, че независимо от желанието на всички членове на комисията, независимо от това, че заедно с неправителствения сектор много сериозно се работи и се подготвиха законодателни проекти, не всички видяха бял свят, а тези, които го видяха, бяха в окастрено състояние. Пак казвам, Комисията за борба с корупцията и Народното събрание трябва най-сетне да заемат своето първо място в държавата като орган, натоварен с тази толкова тежка и отговорна задача. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.

С това независимите народни представители изчерпаха своето време, както видяхте на таблото.

Имате думата, уважаеми народни представители.

Председателят на комисията иска да се изкаже.

Впрочем аз също щях да Ви подканя. Нека да прочетем проекторешението, освен доклада – ще използваме Вашето изказване.

Много хубави думи се казаха за Вас, господин Великов, и то от опонентите.

ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да благодаря за добрите думи, казани включително и от опозицията. Бих искал да се спра на някои въпроси, които считам за особено важни, тъй като аз представих само резюме на доклада. Стремежът този път беше докладът да бъде само от факти и аргументи, както казах в края, без тълкувания, анализи и допълнителни оценки.

Ще започна с функциите на комисията. От нейното създаване беше достатъчно ясно, че това е една от постоянните комисии на Народното събрание, която няма никакви извънредни правомощия. Всички в тази зала, когато формирахме комисията, много добре си давахме сметка, че ние извънредни правомощия не можем да имаме и затова приехме тези вътрешни правила за работа на комисията, които бяха утвърдени единодушно.

Поставеният сега въпрос - за това че няма представител на опозицията в ръководството на комисията, е свързан с напускането на господин Минчо Христов, който беше член на „Атака” и беше член на ръководството на комисията. След това този въпрос в комисията досега не е поставян.

Аз не възразявам по принцип, господин председател, да бъде поставен въпросът и представител на опозицията да влезе в ръководството. Като допълнение бих искал да отбележа – досега не е имало случай въпроси, които са поставяни в ръководството, да не са разглеждани на заседание на комисията. Второ, не е имало случай ръководството да е вземало някакви решения, които предварително да е натрапвало на комисията.

Във връзка с изявлението на господин Атанасов, че аз съм един последователен партиен деец, му благодаря, но искам специално да отбележа пред Народното събрание, че за тези три години не мога да посоча случай, в който или от партийно ръководство, или от изпълнителна власт да е правен опит за въздействие пряко върху мен. Не мога да отговарям за другите членове и колеги в комисията. Израз на това е и моето разбиране относно функционирането на тази комисия и предложението подкомисията, която формирахме по Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, да бъде на паритетен принцип, дори с мнозинство на опозицията и с председател от опозицията. Очакваме и доклада, който се подготвя по отношение на това.

Искам да припомня обаче, че проблемът с функционирането на комисията, ръководството на комисията и нейния състав не е проблем, който е от вчера. Само в Тридесет и седмото Народно събрание не е имало Комисия за борба с корупцията. В Тридесет и шестото, Тридесет и осмото, Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание има такава комисия. Аз не си спомням – всички партии са били или в опозиция, или в управлението. Ако се върнем назад, ще видим, че Комисията за борба с корупцията в Тридесет и осмото Народно събрание се председателстваше дори не само от представител на властта и на партията, а председателят на Народното събрание тогава беше и председател на Комисията за борба с корупцията. Господин Соколов беше председател.

Много ми се иска в следващия парламент да се отстоява същата теза, независимо от това кой има мнозинство и кой има съответните позиции в Народното събрание. Действително обективността е свързана и с позициите, които се заемат в Народното събрание.

Няколко думи бих искал да кажа по отношение на връзката с институциите. Действително можем да отбележим някои процеси, които наблюдавахме през този период, за отговори, които не задоволяваха комисията, за отговори, които бяха недостатъчно обективни, за отговори, които бяха забавяни в различни периоди от време. Поставяли сме много остро въпроси, включително и пред министър-председателя – мога да посоча достатъчно примери, и пред председателя на Народното събрание.

Но не може да не бъде отчетен опитът на комисията да промени отношението към функционирането на парламентарния контрол. Аз не мога да отрека, че срещаме сериозни трудности в парламентарния контрол, но в същото време този парламентарен контрол работи и дава своите резултати.

Трудно ми е да посоча в колко случаи ние сме заявили конкретни квалификации за корупционни практики и корупционни условия както в парламентарния контрол, така и по отношение на сигналите. Всички сигнали, които изпращаме в прокуратурите – на различни нива, включително и до Върховната касационна прокуратура, са в резултат на това, че ние сме преценили, че има сериозни съмнения за корупция. Да, факт е и сме посочили в специално приложение резултатите от работата на съответните органи. Считам, че бяхме длъжни да го направим.

Важно е обаче да се прочете внимателно доклада. Третото приложение е точно в това отношение – да се види, че комисията е работила по определени сигнали и въпреки квалификацията, която сме дали за корупционни условия и корупционни действия, въпреки предоставянето на съответните органи, нямаме получени необходимите резултати.

Мога определено да заявя, че значително засилихме контрола върху органи, които са длъжни за определен период от време да извършат необходимите проверки. Не можем да заявим, че всички резултати, които имаме в комисията, са това, което се очаква, включително и от обществото, но промяната, която е направена, според мен, е очевидна и това се дължи, както на членовете на комисията и тяхното активно участие, така и на експертите, които работят към комисията.

Добре разбирам въпроса, който постави господин Атанасов, за очакванията, които има по отношение на комисията, за очакванията към институциите и към Народното събрание. Можем да имаме много сериозни претенции. Ние сме ги заявили. Аз споменах за това специално Приложение 4, което се отнася до работата на прокуратурата и специално на Върховна касационна прокуратура и претенциите, които имаме за преписки, които продължават с години. Аз ще се съглася тук, че за някои от преписките имам личното усещане, че се очаква да свърши нашият мандат, за да не се упражни докрай този натиск, който ние правим с проследяване на действията, които се извършват и в съответните прокуратури.

Считам определено и по тази причина поставихме и допълнителни предложения, че по една немалка част от сигналите ние имаме конкретни резултати, включително с внесени в съда обвинителни актове. Не е това, което очакваме и което искаме, може би, но не можем да отречем, че действително резултати в работата на комисията има.

Начинът, по който сме представили доклада, предполага внимателно запознаване с него, внимателно тълкуване на всички тези факти и данни, за да бъдем действително обективни в начина, по който интерпретираме резултатите.

Уважаеми господин председател, ние сме предложили решение на Народното събрание в една единствена точка:

„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода от 1 септември 2006 г. до 30 юни 2008 г.”.

Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.

Има ли реплики?

Господин Атанасов, заповядайте.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Вземам думата за реплика по няколко пункта.

Господин Великов, не го казвам като шега – може би, добре би било в следващото Народно събрание Вие отново да сте председател на Комисията за борба с корупцията като представител на опозицията. Може би по-ефективно ще се работи тогава. (Оживление в залата.)

Искам да фиксирам вниманието ви върху няколко съществени проблема.

Първо, по отношение на предишните народни събрания. Добре е, че припомняте тези факти, но дайте да се развиваме, дайте да търсим ефективност, а не сега да се вглеждаме и да казваме, че предното Събрание беше така, а ние – така... Да си направим извод защо няма ефективност.

Явно сте се засегнали от това, което казах, че Вие сте един последователен деец на вашата партия. Искам конкретен факт да фиксирам.

Ще ме извините, ако тук не съм точен, но цитирам, че беше създаден междуведомствен орган за борба с корупцията, чийто председател беше бившият вътрешен министър Румен Петков. Нали така? И Вие бяхте член на този координационен орган, а Вашият партиен началник Румен Петков Ви беше началник и там, нали? Как да очакваме Вие да застанете срещу партийния си началник? Видяхте, че трябваше да се намеси опозицията, за да бъде свален той. Това е положението. Ето го моделът, който е сгрешен. Не може да се очаква властта да се бори със своята корупция, дори и в нея да има честни хора. В това е големият проблем. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.

Има ли втора реплика? Няма.

Господин Великов, имате право на дуплика. Заповядайте.

БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов! Ние създадохме Съвета за координация, който председателствах аз като председател на парламентарната комисия, имайки предвид известна субординация с институциите, все пак.

За Ваша информация бих искал да отбележа, че господин Румен Петков не ми е началник в партията. Ако не познавате структурите ще кажа, че не ми е началник, защото и той е член на Изпълнителното бюро, и аз съм член на Изпълнителното бюро. Но, това са подробности.

Аз бих искал да посоча един друг факт по отношение на дейността ни. Нека да направим едно сравнение и аз съм готов заедно с вас в комисията да го направим и то е колко проблеми и колко сигнали сте внесли вие като опозиция и колко проблеми и сигнали сме поставили ние като ръководство и като членове на комисията, включително и като законодателни инициативи. Готов съм да направим това сравнение.

Разбира се, бих могъл да говоря и малко по-дълго по отношение на резултатите от работата на комисията, но ще завърша с това, че за тези три години не сме се стремили като комисия да шумим по всеки един от сигналите, по всеки един въпрос от парламентарния контрол, който провеждаме по различни теми. Мое убеждение е било, че по-важни са резултатите, конкретните резултати по всеки един от проблемите, които сме поставяли, отколкото непрекъснатото им поставяне във всеки един период от тези две години, за които ние се отчитаме. И смятам, че бихме могли да направим необходимото и заедно, колкото и кратък период от време да ни остава. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение и доклада на комисията? Няма.

Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре сутринта.