Решение За първи път правя нещо съвсем самостоятелно За първи път



Дата30.08.2017
Размер171.46 Kb.

Септември 2005

Иван Венков



Моята кариера в България
ПРЕДИЗВИКАНИ МИСЛИ
От Иван Венков

СОФИЯ, СЕПТЕМВРИ 2005



ЕКСПОЗЕ



Обявената тема на настоящето есе, се оказа много близка до моите душевни преживявания през тази година.

През 2005 преминах своя “Рубикон”.

За първи път в своя съзнателен живот взех решение, което касае бъдещето ми като личност и като професионалист, без да слушам ничий съвет, единствено опирайки се на собствения си опит и вътрешното ”аз”. Отстоях това решение и от 1 октомври правя първата крачка.

За първи път осъзнавах какво значи:

  1. да се поеме отговорност

  2. да се отстоява мнение

  3. да се вземе сериозно решение


За първи път правя нещо съвсем самостоятелно

За първи път разбрах, че съм пораснал и помъдрял.

За първи път осъзнах, че съм изминал определен етап от своя живот и съм навлязъл в нов.

За първи път усетих, какво въздействие оказва върху мен социалната и културна среда.

За първи път разбрах, че съм социален тип личност, който държи на семейството и приятелите.

За първи път осъзнах, че не ме задоволява “гонитбата” на “кариера”, естествено в добрия смисъл.

За първи път споделям мисли, които до сега не съм коментирал.

За първи път в голяма дълбочина, “под микроскоп” правя разрез на своето поведение, мисли и чувства.

И накрая, но не на последно място, искам да благодаря за актуалната тема.
Писането ми помогна, да видя себе си “цялостно” и от “страни”, да “разбера” какво се случи с мене през настоящата година.
Разбирам, че Job Tiger е “напипал” една много актуална тема за всеки млад човек. Разбрах, че това се случва за втори път. Предлагам да стане традиция, като пожелавам, темите всяка година да са все така актуални за младите хора.


Когато се зададе въпрос към едно малко дете, какво иска да стане когато порасне голямо, обикновено се получава отговор – космонавт, пожарникар или някоя друга професия, обвита с ореол на героичност или изява на човешки качества, които отличават посочената професия от останалите. Малкото дете не разбира това, но подсъзнателно прави своя избор. Сигурно психолози и вероятно социолози, ще направят своя анализ и ще ни дадат обяснение, какво се отразява на душевността на всяко дете при този избор.

Като се замисля за себе си, нямам спомен, какъв съм искал да стана като малък. Когато навлязох в тинейджърските години и се увлякох по баскетбола, бях твърдо уверен, че стана звезда като Майкъл Джордан от най-добрите му години в “Chicago Bulls”, или по-късно като “кулата” Тим Дънкан от “San Antonio” Spurs. Тренирах в детския и юношески отбор на ЦСКА, а сега през 2005, се стигна до там, че се прекрати дейността на мъжката формация към тима. Но се казва, че това е пазарната икономика, липса на спонсори и толкова. А аз и досега играя за удоволствие и мисля, че докато мога ще играя, но това няма да е моята професия.

Навлизането на всяко дете, в така наречените средни класове, до получаване на средно образование, обикновено е свързано с насока от страна на неговите родители. Аз не направих изключение. За мене другото, когато един тинейджър сам вземе решение за това, е изключението, което потвърждава правилото. Поне си избрах училището видимо, хареса ми като база и условия и него записах на първо място. До абитуриентския си бал нямах особена представа какво искам да правя. Училището ми беше езиково, получих накрая, освен българската диплома за средно образование и диплома, важаща за страна от Европейския съюз, където можех да продължа да уча висшето си образование. Въпросът беше какво да уча?? Оставих нещата в ръцете на моите родители, аз само се явявах на изпити. Бях приет тук в България в елитна специалност, където обучението бе на чужд език.



Междувременно придвижих си документите за чужбина и бях приет първа специалност, в първия университет, който бях посочил. С голяма радост видях това, когато отворих писмото, с което потвърждаваха моето приемане. Специалността отново бе елитна, но оставих отново нещата в ръцете на моите родители. Е, естествено, дадох своето съгласие. И така, аз отидох да уча в чужбина. На третия месец вече започнах да изпитвам съмнения, дали все пак това, което съм записал искам да следвам. На шестия месец вече бях абсолютно сигурен, че не желая да следвам този път, който съм поел. Самоубеждавах се, че това е това, което искам, но целия процес не трая много дълго. Помня деня в който, се обадих на моите родители и им съобщих своето решение. Те бяха шокирани и разтревожени за мене. Опитаха се да ме убеждават, да не избързвам и да помисля трезво без емоции, но аз бях решил окончателно – да променя живота си и да избера отново своя път. От гледна точка на изминалото време, а ни дели само пет месеца от тогава, си мисля, че моят избор бе продиктуван, както от неподходящата специалност за моите интереси, така и от големите различия в културната и социална среда на другата държава спрямо България. Можех да сменя специалността и да уча това, което учех и в София, но аз се отказах.

Върнах се в България. За първи път седнах, изчетох много материали и в разстояние на един месец, много, много мислих и решението сякаш дойде от самосебе си. Най-после сам поех отговорност за своя живот! Вече знам какво искам да следвам и какво искам да стана след това! Сигурно някои хора са разочаровани и са имали определени родителски амбиции, като са виждали моето развитие в определена насока, но аз избрах своя път, избрах своята кариера.

За мене понятието “кариера” включва развитието на индивида в избраната от него професия. Сигурно, специалистите в направление “Човешки ресурси” ще дадат по-точно точно тълкуване на този термин, но аз държа на своето мнение. Чувал съм понятието “career driven” или хора, които се стремят към развитие на кариерата. Това е много хубаво, показва най-вече амбиции. Според мене, означа придобиване на нови знания и опит, преминаване през определена йерархия за длъжността и достигане до определено стъпало, там където знанията и опита могат да отведат един човек, като това може и да е най-високото стъпало. Така би трябвало да бъде. Но бях шокиран, сърфирайки в Интернет, когато на уеб-сайта на наш уважавам седмичник, попаднах на специално представително проучване по поръчка на този вестник от “Алфа рисърч” за ролята на успеха в живота. Според него, за периода 15-25 август, чрез пряко стандартизирано интервю по домовете са анкетирани 1528 пълнолетни българи и те са посочили образованието на второ място като фактор за успех в живота с 30%. На първо място са връзките – с над 60%. Според мене това не е изненада, а остатъци от старото мислене, и ценности, които не отговарят на съвременните изменящи се условия на живот. Това, че се подценява образованието, показва, че нашето общество все още трябва да се “модернизира”, да се насочи към европейските и световни ценности, където доброто образование е фактор за мобилност. Имам и конкретния пример в семейството. Човек с високо образование, естествено западен МВА стандарт, два западни езика, си намира работа, без каквито и да е връзки, само по конкурси, защото професията която е избрал и работи се изисква именно това и то на топ-мениджърски позиции. И това става у нас. Предполагам, че такъв тип специалисти са дали своя глас за образованието като фактор за успех, като в него се инвестира ( средства и време), като после се чака възвръщане на инвестицията. Трябва да кажа, че и аз така съм възпитаван. Доброто образование е основа и на една добра кариера, ако мога така да се изразя. Но не е само това, трябва и да има човек късмет, а и по време на своята професионална кариера непрекъснато да се усъвършенства, като се стреми да достигне определени върхове. На трето място бих поставил и фактора амбиция. Без нея не може. Целите се поставят, изпълняват се, а след това следват нови.

И тук изниква въпроса, какво трябва да прави човек когато достигне тавана на своята кариера и не може да расте повече. Като въпрос е интересен и предполагам, че не еднозначен. За мене би трябвало да има развитие на “място” със стимули за усъвършенстване като обучения, обмяна на опит с компании в бранша от развитите страни, или така нареченото трансфер на “know-how”. Това е възможност, когато целите на индивида са високи и когато има амбиции за усъвършенстване. И си задавам въпроса, когато целите не са високи, как би изглеждала ситуацията. Мога само да предполагам – рутинност в работата, само се гледа да се вземе заплатата и да се прибере в къщи. А новите условия изискват друго – наред със стимулите, които трябва да отговарят на вложените усилия, трябва да се формира и съпричастност към целите на компанията. Според мене тогава кариерата на един човек би била не самоцелна, но ще има и по-голяма полза и за самата компания за която работи.



Различно, според мене стоят нещата, когато кариерата е в социално насочени професии,да речем тези, които защитават основни права на гражданите на една страна. Например право-раздавателните и защитни органи. Там се прави престижна и добре заплатена кариера, но оценката за редица специалисти е негативна. Пресата е пълна с примери за корупция, формално отношение и недоглеждане, а често това е свързано със съдбата на много хора.

Защо обръщам внимание на това? Защото аз съм избрал такова обучение, което в крайна сметка ще доведе до такъв тип кариера, при която ще мога да работя за моята страна. Вземайки това решение, в първия момент, не съм се замислял как кариерата ми в последствие ще окаже влияние върху личностното ми развитие. Пишейки това есе, в течение на всяка страница, успявах да осмисля и синтезирам нещата и да “избистря” доста от идеите. Самата работа по есето, ме накара да направя доста изводи. Признавам, бях провокиран от темата. Тя по един или друг начин е свързана с моя избор и с поемане на личната отговорност за бъдещето. Мисля, че всеки амбициозен млад човек е така.

При вече “самоопределението” което направих за себе си, твърдо избрах кариера в България. С един малък нюанс, може да се работи за България и извън нейната територия. Вземете за пример политиката и дипломацията. Хората работещи на това поприще, също правят кариера, но вече е за България.



Като избрах своята нова специалност, като след завършване на магистърската степен, ще ми даде възможност, да работя именно там, в сферата на дипломацията, т.е. по моята класификация аз попадам в варианта кариера за България.

Нещо, което за мен в бъдеще ще бъде много отговорно. Ще работя за своята страна, ще защитавам нейната позиция и ще се стремя, макар и малка нейния “глас” да се чува в световния мир, като на първо място трябва да се насоча за чувствително подобряване на реномето и имиджа й. Много ми е неприятно, когато свързват моята страна в Европа само с бандите на крадците на автомобили и хакери за източване на кредитни карти по масмедиите. Е, има и нещо положително – българското кисело мляко и добрите ни IT специалисти. Пак сърфирайки, попаднах на друга голяма статия в същия седмичник, озаглавена “10 причини да не сме богати”. Не искам да я коментирам, защото предполагам, че нямам достатъчно опит и знания с моите 20 години, но не е необходимо да си житейски мъдър, за да не разбереш, направените намеци в частта “Обществен капитал и обществена глупост”. Там директно са класифицирани като обществена глупост огромната администрация, която създава проблеми вместо да ги решава, (е ние като държава, трябва да решаваме този въпрос) или асфалтирането на дупките (мисля, че вече всеки знае, как чужденците са измислили нов глагол за шофирането в страната – dupkying), или неразделното събиране на отпадъци. Особено за последното, аз вече имам опит в Европа и мисля, че е доста рационално. Защо го споменавам всичко това? Всички ние, които работим в нашата страна трябва да сме съпричастни към тези проблеми, за тяхното решаване, независимо каква кариера сме избрали. Ако щете, това по-скоро е въпрос на гражданска позиция.

След завършване на висшето си образование, България ще бъде вече в Европейската общност, ще бъдем едни от голямото европейско семейство. Обаче, всички трябва много да работим, за да се доближим до стандартите в Европа. Тук имам предвид, не само икономическите. Последните ще се доближат до европейските, когато, както казват икономистите, повишим производителността си на труда и производството на блага. Процесът няма да е лек. Пак, опирайки се на статията в “Капитал” мога да предположа, че увеличаване на производството на блага, ще се свързва с подобряване на хоризонталните връзки на всички нива в обществото, за мене това са различните институции. Това виждам, като една от основните си отговорности, в моята кариера на политическо и дипломатическо поприще. Тоест, виждайки общите цели пред цялото общество, да направя възможното от моето ниво, тези връзки да се осъществяват нормално и да са полезни за конкретните нужди. Предполагам, че звучи отвлечено, но ако говорим вече конкретно, имам амбиция да работя на дипломатическо поприще. Смятам, че трябва да се тръгне от най-ниското ниво и да се стигне до ниво Посланик, или представител на България, т.е за мене това е едно развитие както в личностен план, така и в професионален едновременно. Професионалното е очевидно, а личностното идва от там, че Посланикът е представител на България, провежда и защитава нейната политика, защитава и помага на нейните граждани на територията на страна, в която е. Това е и отговорност. Наред с това трябва да е достатъчо ерудирана личност, да има и достатъчно задълбочени познания, не само в областта на политическите науки. И като амбиция, трябва да съм достатъчно подготвен, да имам необходимата информация, за да мога да реагирам адекватно на определени ситуации в моята работа, а това значи според мене – да няма дипломатически “гафове”. Като такива могат да бъдат класифицирани, естествено, мнението си съм го съставил по информация от мои близки, ненавременното изтегляне на осъдените медицински сестри в Либия. Доколкото знам, другия медицински персонал е бил изтеглен. Това означава, че нашето посолство не е имало нужната информация или някой е проявил “нехайство”, разчитайки на традиционно добрите ни тогава отношения с Либия ( е, и това го знам от по-възрастните от моето семейство). Като всичко това са само разсъждения. А резултатът е налице: осъдени на смърт български граждани; усилия на цялата дипломация за решаване на проблема; доста държави от обединена Европа се занимават с този проблем; в последно време и на трибуната на ООН се дискутираха нещата; неправителствени организации също са ангажирани. Изброеното пък показва, че нашата дипломация работи и се опитва да замаже “гафа” на предишните си колеги. За мене и в този тип кариери, трябва да се разчита на професионализъм, а не само на политически пристрастия. Това е поредното “изкривяване”, остатък от старото мислене, което трябва постепенно да се реши.

Този тип кариера изисква личности, с широки познания и комуникативни. Социалният статусът на тези хора е висок, със съответните за него материални придобивки. Това, разбира се, има своето значение при избора на кариера, но не съм се водил основно от тези причини, избирайки специалността за следване. Аз я промених, както споменах, един тип “елитна“ специалност (право, с възможности за специализация “Международно и европейско право”) с друг вид “елитна” специалност “Международни отношения”, защото смятам, че там ще мога да се изява много по-добре като личност и отговаря по-добре на моите качества. Следването дава по-широка представа за развитие на политическите системи, за ролята на политическата и културна антропология, за развитие на човешките права и т.н., т.е дава по-пространствена подготовка и по-фундаментални знания. Тук намирам съществени различия със специалността Право. Там нещата са доста “сухи” според мене, закони и техните тълкувания. Е, разбира се и конституции. Нищо, че имаше проблеми с Европейската конституция, отхвърлянето й във Франция и Холандия, аз си имам копие на френски език и се надявам, че някога ще стане основен документ в общността, предполага се в някакъв променен вариант.



От тази позиция, кариерите в тази професия се смятат за своего рода “табу” или само за определени хора. В края на краищата, ние не сме родени в “кастово” общество. Моята амбиция е налице и въпреки всичко смятам, да се насоча към този тип кариера.

Някои ни обвиняват като нация, че нямаме амбиции и цели и се опитват да го обобщят за всички българи. И каква некачествена работна сила сме имали. С това изобщо не мога да се съглася. Познавам редица българи, които имат своите високи амбиции и цели. Смятам, че те основно са в големите градове. Разбрах, че и у нас има мениджъри, с по-няколко западни езика, с редица качества, а и с някакво ниво на заплащане на труда, което се доближава до европейския стандарт. Смятам, че в основната си част, тезата за некачествената работна сила, е мотив за по-ниското заплащане на труда у нас. Но на места, малки селища в планината, доста неща изглеждат като в 19 век, липса на ток, неграмотни хора, а ние говорим за масова компютъризация. Затова излязоха вицове за бабите на село, които учат английски език след закупуването на имоти на редица граждани от Острова. Познавам такива баби, които ми отговориха, че щом англичаните са дошли в България, те трябва да научат български език. И същите (жената е ирландка, а мъжът е от Ливърпул) казват “добър ден”, “здравейте”, работят по 5-6 месеца в годината в Англия, а през останалото време са тук в България и отиват на атракцията за варене на домашна ракия – селския казан. Там съм срещал един от нашите политици (същият има имот много близко до селото и виждате ли, преди време и той посещаваше така наречения “селски казан”, като не знам дали вареше ракия, но поне говореше с хората и се движеше без бодигард). По последна информация, от следващата година няма да има акциз на вареното на домашна ракия, но от 2007 не се знае, като може да отпадне като икономическа дейност след тази година. Тъй като виждам, че е атракция за чужденци, мисля, че като такава би могло да остане. Това представлява наша българска традиция и е доста специфична. Предполагам, че като дейност, ще привлича доста чужденци и би била добра атракция. Този абзац не е лирическо отклонение, а доказва доста наслоени черти в народопсихологията, които важат за една част от населението.

Друго, което съм чувал, а то се потвърждава и от социологически изследвания, българинът не вярва в институциите и е много песимистично настроен. Някъде четох, че сме на последно място по този показател в Общността. Според това изследване, песимизмът се отразява на вземането на икономически решения. Предполага се, че има доста причини за това в историческото развитие на страната.

Един гражданин на Германия, запитал мой близък човек, какво прави за пенсионното си осигуряване. Човекът отговорил, нищо, и веднага дошла препоръка, инвестирай в акции, като е посочена определена немска компания. Моята близка се позачудила и се стила за случая, балона Енрон, за съкращенията в немските гиганти Сименс и Фолксваген, съпроводена с падане на акциите на борсата или покупката на Манчестър Юнайтед чрез подставени лица и към момента нищо не е предприела, но все пак доста сериозно се е замислила какво да прави.

Оттук, искам да изразя своята позиция, ние които сме избрали кариера в или за България, ще се докоснем до всички тези проблеми на обществото. Трудно ми от моите 20 години да дам печеливша рецепта, като поколения наред не са успявали да сторят това, но твърдо смятам, че работейки на дипломатическо поприще, със своите действия, ще допринеса за издигане доверието в тази институция.

Виждам го в следните аспекти:



  1. навременна информация и съответстващи действия за защита на български граждани

  2. постигане на “професионализъм” в областта – на този пост да се назначават хора, които имат съответните знания и подготовка

  3. целенасочени действия за издигане реномето на страната в медийното пространство, с отбелязване на постиженията на моята страна (българите не са само хакери и крадци на автомобили) и

  4. подобряване на комуникацията между всички Министерства в държавата за адекватно решаване на проблеми на обществото, които не са уредени достатъчно добре, като задължения на съответните ведомства

Независимо, че ролята на образованието се подценяване като морална ценност в нашето общество, аз държа на него. Смятам, че образованието е основата на всяка кариера.

Първо. Всеки млад човек избира професията си. За определената професия, се изисква определено ниво на образование.

Второ. Когато образованието е висше, то дава определена основа за стартиране на кариерата.

Трето. По-нататъшното професионално развитие пък се основава на усъвършенстване на знанията чрез различни квалификационни (важи за тези специалности където излизат непрекъснато нови неща) и/или ако се наложи пре-квалификационни курсове (където може в последствие да е свързано с по-тясна специализация и евентуална промяна).

Четвърто. Самообразованието и следене на всички новости в определената сфера, не само у нас, но и в световен мащаб. Тук ролята на Интернет е изключително голяма. В световното село Земя, по Интернет може да се намери почти всичко, което е необходимо. Тотално се вижда ролята на бързата информация, като основен стратегически ресурс (не само енерго-носителите са такива).

Ако обобщя нещата, виждам неразривна връзка между образованието и професионалното развитие на всеки човек.


На тази база, у мен се формират очаквания към образованието и образователните институции, като това за последните не е съдействие, а изискване, за да може всеки от нас да постигне набелязаните си цели.

Първо. Българското образование трябва да съответства на изменящата се среда. Да дава съответните знания, които да подготвят младите хора за встъпването им в тази нова среда. Тук имам предвид не само образователните програми, но и начинът на преподаване и усвояване на материала.

Второ. Така необходимата реформа трябва да се довърши. Не може да се подготвят кадри за нова България, ако не се стигне до края с тази реформа. Ние като държава, няма да сме конкурентни, влизайки в обединена Европа.

Чувал съм от моите родители, колко добро било образованието преди и колко е лошо сега. Но сега ние разсъждаваме, решаваме казуси, а ненаизустяваме материала. Това дава по-голяма практическа насоченост.

Искам да споделя своя опит. Моето следване е на базата на кредитна система, има си определени изисквания за получаване на съответните степени. Обучението ми е на три модула – базова програма (80 кредита), бакалавърска програма (90 кредита), магистърска програма (120 кредита). Има задължителни по специалността предмети, пряко свързани с професионалната ориентация, (обучението по тях ми е на чужд език, тъй като програмата не е българска и се учи в оригинал), специално се държи на знанията по български език – има комплексен изпит и писане на есе, както и на компютърната грамотност – държат се два изпита за компютри и мрежи. Дава се възможност да се изучават и чужди езици, като след съответния изпит се получават и сертификати за определеното ниво по европейски стандарт. Има и общообразователни курсове, които пък дават възможност да разшириш своя кръгозор. Спортът е застъпен също. Няма да крия, че е копирана образователната система в Европейска страна. В същата страна учих една година и не представляваше трудност това прехвърляне, защото вече имах този опит.

Моето мнение е, че тази организация е добра. Създава интерес у студента, дава възможност сам да си правиш “мениджмънт” на следването, поставя определени изисквания за минимални прагове на знания. Има предоставени стажове за трупане на практически опит. Има възможности за международен обмен по европейски програми и специализации в Университети в Европа и всички членове на Организацията на Франкофонските университети, т.е. възможности за студентска мобилност.

За мене, това е един добър образец и би могъл да се използва като пример за продължаващата реформа на висшето образование у нас.

Избирайки кариера в България и за България, самата държава като администрация, би следвало да преосмисли своята позиция до достъпа до образование. Въпросът с корупцията в тази сфера се нищеше дори и в Европа (не мислете, че и там няма такава), но при нас това е основният коз, да бъдеш студент в определени ВУЗ-ове и специалности. Или ситото е приемния изпит. Нека се обърнем към останалия развит свят. Там приемат по документи, като само за определени специалности има конкурсен изпит. Изискванията по време на следването обаче са много високи. “Ситото” е тогава. Практическата насоченост – да излизат добре подготвени специалисти, а не както при нас с “печалната слава” да се купуват изпити.

И на следващо място, специално за развитието на кариерата, която съм избрал, това е по-етапното й “деполитизиране”. Да се разчита на обучени специалисти. Хора, които искат с това да се занимават и имат необходимата квалификация и опит. Много добре разбирам, че това, няма да стане веднага. Трябва да мине време, да се уталожи това противопоставяне по партийна линия, като за това, което съм избрал към момента има значение единствено, колко си верен на партията, която е дошла на власт, независимо какъв си и какво образование и квалификация имаш.

За да постигна развитие в тази кариера, а даже и самото ми насочване натам, ако се самооценя, говори, че съм си поставил много високи цели. Разсъждавайки от моята възраст сега единствено трябва да разчитам на: завършване на магистърската степен дипломация с профил: политология обща политика специализация в Университета в Нант по международни отношения

специализации организирани от Франкофонската агенция

непрекъснато усъвършенстване на знанията като самоподготовка

вземане на минимум езиков сертификат А2 за английски език и DALF за френски език


Всичко това изисква сериозна и целенасочена работа, както и много труд. Предполагам, че е необходима и ”доза” късмет. Останалото е рамката на “заобикалящата” среда, това, което държавата като институция трябва да промени. Учебната ми програма е по френски стандарт и смятам, че към момента не трябва да се променя. В течение на времето се предполага, че могат да настъпят подобрения в програмата, като ниво на преподаване например, но не смятам, че трябва да се променя организацията.

Ако всичко написано има оптимистичен оттенък, то показва единствено, че аз вярвам в своите сили и възможности, вярвам в себе. Независимо, че днес в 2005, нещата не са “розови” за специалността, която следвам и кариерата, която съм избрал.
Трябва да посоча, че имам сериозен пример в моето семейство, за това, как образованието, упорития труд, непрекъснатото усъвършенстване и самоусъвършенстване, дават своя резултат. Всичко това е оценено, кариерата се развива непрекъснато, същия човек вече 5-та година е в топ мениджмънта на компании в страната, като изборът е само на конкурсни начала, със изпити за доказване на професионални знания.

Това е новото, с това ще бъдем конкурентно-способни в голямото европейско семейство.
Е, мисля, че ще опитам да се справя с всички възникнали проблеми по моя път.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница