Решение за публикуване и за подобряване на качеството на ръкописа. Три от препоръките, които са дадени се отнасят до подготовката на ръкописа за печат така, че да бъде положително оценен от независимите рецензенти

Качеството на статиите в престижните издания до голяма степен зависи от работата на независимите рецензенти, които прочитат изпратените за печат ръкописи. Тяхната роля за подобряване на текста е съществена. Те дават своите препоръки на автора за отстраняване на някои допуснати неточности, за необходими допълнения или пояснения в представения ръкопис. Те са онези, които съобщават на издателя дали в ръкописа има допуснато плагиатство, дали в него са представени нови идеи или нова интерпретация на вече известни факти. Те дават своето мнение дали да се приеме статията за печат, да се поправи или да се отхвърли. Това наложи търсенето на материали, в които се говори за работата на независимите рецензенти – от какво зависи нейното качество, какво е определящо за отхвърляне на ръкописа за печат и т.н. Проучените от нас материали са полезни в по-голяма степен за издателите, но части от тях са интересни и за авторите на научни статии.

За начинаещите автори е полезно да прочетат статията на Bourne PE (2005) Ten Simple Rules for Getting Published. (Десет прости правила, за да ви публикуват.) PLoS Comput Biol 1(5): e57. doi:10.1371/journal.pcbi.0010057, чиито пълен текст е в http://www.oaacademy.org/ten_simple_rules_for_getting_published.html?gclid=EAIaIQobChMI2ZmNh4bz2AIVyIeyCh1-EwBzEAAYASAAEgK4U_D_BwE

Тези 10 прости правила, спазването на които е необходимо, за да се публикува са формулирани за пръв път на конференция по молекулярна биология в Детройт. Там е посочено, че работата на независимите рецензенти е решаваща за даване на решение за публикуване и за подобряване на качеството на ръкописа. Три от препоръките, които са дадени се отнасят до подготовката на ръкописа за печат така, че да бъде положително оценен от независимите рецензенти.

В друга препоръка се обяснява колко важно е да се пише на добър английски език. Това предполага ясна мисъл, а не толкова граматика. Най-добрите статии са тези, в които сложните идеи се изразяват по начин, по който онези, които са по-малко потопени в областта, могат да разберат. Изпратените ръкописи, които не са ясно написани на добър английски език, освен ако науката не е наистина изключителна, често са отхвърлени или в най-добрия случай бавно се публикуват.

Важен е и съвета към младите автори да приемат спокойно отрицателната рецензия, както и рецензията, в която се настоява за преработване на статията. Ако се налагат поправки е добре да се обърне внимание на всяка една забележка на рецензента, което ще подобри ръкописа.

В друга статия, озаглавена „Преразглеждане на процеса на независимо рецензиране: установяване на причините за забавянето му“ на J. Lotriet Cornelius. Reviewing the review process: Identifying sources of delay се обосновава връзката между качествата на ръкописите и забавяне на публикуването или отхвърлянето им от страна на рецензентите. Публикувана е в медицинско списание, а пълния й текст може да се види на http://pubmedcentralcanada.ca/pmcc/articles/PMC3413928/

Изводите за причините в забавянето на рецензиите и в отхвърлянето на ръкописите са направени въз основа на прегледа на 67 рецензирани работи. Целта на статията е да се предложат идеи за съкращаване на процеса на рецензиране без от това да пострада качеството на научното списание.

Оказало се, че 35.8% от случаите авторите не са спазили инструкцията, дадена от издателя на списанието. Установено е, че е друга основна причина за продължителни периоди за преглеждане на дадените за печат статии е представянето на лошо форматирани или нискокачествени ръкописи. Авторите трябва да имат предвид, че лошият стил на писане често среща трудности при проследяването на логическия поток на мисълта им в ръкописа и може да има "Силно влияние върху цялостното впечатление от ръкописа им от рецензенти и редактори". Поради това писането трябва да бъде ясно и изчерпателно, идеите трябва да са ясно изразени и недвусмислени, заглавието да е конкретно и да отразява съдържанието на ръкописа, а резюмето трябва да е кратко и да посочва целта на работата.

За да се повиши качеството на ръкописа, авторите трябва да са наясно с инструкциите към авторите и насоките за представяне на работата си - както технически, така и етични. Друга препоръка към авторите е преди да изпратят ръкописа си за одобрение да потърсят един добър експерт по английски език, който не само да оправи граматическите им грешки, но и да направи текста четивен. Авторите стигат до извода за значението на комуникацията между редакторите, рецензентите и авторите както преди, така и по време на прегледа на ръкописите им.

Причините за одобряването или за отхвърлянето на ръкописите са обект и на статията на група турски автори в To Publish or Perish: Strength, Weaknesses of a Medical papers (Да се публикува или да се отхвърли: силни и слаби страни в медицинските списания) от *Prof.Dr. , PhD., Dicle University, Medical Faculty, Department of Biostatistics and Medical Informatics, Diyarbakir, Turkey, публикувана в:

Тази статия има обзорен характер и доста подробен списък с литература по темата. В нея обширно се цитират други статии, които се отнасят до работата на независимите рецензенти.

Особено полезни за българските издатели могат да бъдат насоки за работа на независимите рецензенти. Един от информативните материали в тази насока е публикацията „Да се публикува или да се отхвърли: Как да се рецензира ръкописа“ на група португалски автори, поместена в медицинско списание и цитирана от Елзевир. Тази статия е цитирана от други автори вече 18 пъти, което е показател за нейната ценност, поради което ще се спрем повече на основните изводи и препоръки в нея.

To publish or perish: How to review a manuscript. Winck, J.C.; Fonseca, J.A.; Azevedo, L.F.; Wedzicha, J.A.; http://www.elsevier.pt/en/revistas/revista-portuguesa-pneumologia-320/artigo/to-publish-or-perish-how-to-review-manuscript-90002033

В статията в таблици е посочено какво трябва да бъде оценено от независимите рецензенти и какви са причините за отхвърляне на ръкописа. В нея се посочва, че независимото рецензиране повишава качеството на статиите за печат, но има случаи на субективно отношение на американските рецензенти към ръкописи, които не са на американски автори.

Как да се избират независимите рецензенти? На какво трябва да се обърне внимание? Основно правило при избора е те да познават професионално предмета на изследването. Ако издателят няма база данни с имена на такива рецензенти той търси автори с подобни статии, които са цитирани в MEDLINE (тук и по-нататък става дума за рецензиране на статии за медицински списания, макар и процеса да може да се пригоди и за други области на знанието). За предпочитане е тези рецензенти да са млади – до 40 годишни. Издателите разчитат рецензентите да са добре запознати както с материята по темата на статията, така и с използваните в нея методика за доказване на тезата на автора. Рецензентите имат както технически, така и етични задължения. Те трябва да рецензират само онези ръкописи, които са от тяхната сфера на знания като избягват конфликт на интереси. Те трябва да докладват на издателя ако имат съмнения за плагиатство, изопачаване на резултатите или други етични проблеми. Те трябва да напишат рецензията си като използват колегиален и конструктивен тон и да я изпратят в срок. Накрая има приложение – Чек лист за постигане на качество на ръкописа.

Всяко списание трябва да приеме, да приложи и да следва добра издателска практика, както е посочено в таблица 2. Това се отнася до спазване на инструкциите за допускане на ръкописите за печат; до избягване на конфликт на интереси и до съблюдаване на конфиденциалност при писане на рецензията; да се изработят инструкции за независимите рецензенти и да се следи те да спазват сроковете, както и да предават качествени рецензии, но същевременно издателите имат правото и отговорността да решават кои статии да се приемат и кои не.

Дават се и практически препоръки към независимите рецензенти как да изработват рецензиите си. Преди да приеме да направи рецензия независимият рецензент трябва да си отговори на 3 съществени въпроса: а) доколко запознат е той с проблема и с методологията на изследването; б) има ли конфликт на интереси, изразяващи се в взаимоотношения с автора, конкуриращи се интереси или пряко или непряко придобиване на финанси; в) дали ако приеме работата ще може да предаде рецензията в срок (от 2 до 4 седмици).

Рецензентът винаги трябва да помни, че неговата основна задача е да помогне да се подобри качеството на ръкописа. Той трябва да снабди автора с всички полезни съвети за преработване на ръкописа дори и да е на мнение, че тази статия трябва да се отхвърли. Бележките на рецензента винаги трябва да са логични, да са написани с позитивен и учтив тон. Критиката трябва да е конкретна, а не неясна. Той трябва да посочи какво трябва да се подобри в конкретно изречение, параграф, таблица и т.н. Рецензентът не трябва да пропусне да отбележи и положителните аспекти на ръкописа като използва неутралния тон и избягва в рецензията си изрази като „никога“ или „винаги“. Ръкописът съдържа нови данни и/или идеи и поради това рецензентът е длъжен да пази конфиденциалност и да не ги използва в свои изследвания.

В таблица 3 са дадени основните въпроси, на които рецензентът трябва да отговори когато прави своята рецензия. Първият от тях се отнася до значимостта на изследователския въпрос. Вторият въпрос се отнася до оригиналността на ръкописа. Какво е новото в него – проблема или методите, които се използват. Доколко тази статия е подходяща за читателите на списанието, където е изпратена? След това се проследява каква е ползата за медицинската практика, за обучението или за науката. Следва изясняване на силните и слабите страни на съдържанието, на методологията и дали авторът е спазил етичните правила. Дали изводите, които прави автора подкрепят получените в изследването резултати и целта на статията? Накрая се проследява яснотата и логичността на ръкописа. Отговаря се въпросите – дали е структуриран добре, дали е написан интересно, дали има подходящи таблици и фигури. В заключение рецензентът решава дали дадения ръкопис е достатъчно качествен, за да отговаря на научна публикация.

Като правило рецензентът попълва предоставената му форма за рецензия и прави коментари, които ще подобрят ръкописа от автора. Началото на рецензията започва с параграф, в който се прави резюме с интерпретация на работата. Това помага на издателя да си припомни най-важното от ръкописа, а на автора дава увереност, че работата му е правилно разбрана. След това се правят общи констатации относно качеството, значимостта и степента на новост на ръкописа. Накрая се дават конкретни бележки – например „броят на участниците в направеното изследване са 86 в таблица 2 и 89 в последния параграф на втора страница. Моля уточнете“. Колкото повече такива ясни препоръки съдържа рецензията, толкова по-лесно е на автора да подобри ръкописа.