Решение за самостоятелно производство или закупуване на необходимите продукти



Дата11.02.2018
Размер355.74 Kb.
#57935
ТипРешение
Университет за национално и световно стопанство

Курсова работа


по

логистика и

управление на веригата на доставки



на тема




Същност и организация

на снабдяването

Изготвил: Диана Ватева Проверил: проф. Димитров

Факултетен номер: 1120783 Специалност: Стопанска логистика

Съдържание:


1. Същност на снабдяването



  1. Дефиниция

  2. Обект на снабдяването

  3. Цели на снабдяването

2. Дейности в снабдяването


3. Участие на снабдяването във вземането на стратегически решения за фирмата

  1. Участие на снабдяването в разработването на корпоративната стратегия на фирмата

  2. Определяне на качествените характеристики на продукта

  3. Решение за самостоятелно производство или закупуване на необходимите продукти

4. Стратегии за снабдяване



  1. Стратегия на снабдяване на фунционално равнище

  2. Стратегии за снабдяване по групи продукти

  3. Реализиране на избраните стратегии

5. Избор на доставчик



  1. Очертаване на целевия кръг от потенциални доставчици

  2. Критерии и методо за избор на доставчици

  3. Взаимоотношения с доставчиците

6. Осъществяване цикъла на снабдяването



  1. Дейности във фазата на определяне на потребността от продукти

  2. Дейности във фазата на поръчване

  3. Дейности във фазата след приемане на поръчката

  4. Дейности във фазата след приемане на доставените продукти

7. Използвани източници



Същност на снабдяването
Всяка една организация за организация за осъществяване на своята дейност се нуждае от продукти и услуги, които тя е решила да закупува от външни организации. Снабдяването е една от трите ключови фази на логистиката. Тя е област от дейности, която включва в себе си множество такива. По – конкретно към закупуването се отнасят следните :

  • Установяване на необходимост от закупуване на даден продукт/услуга

  • Проучване на пазара и определяне на потенциалните доставчици

  • Събиране и анализ на оферти от доставчиците

  • Провеждане на търг или водене на преговори

  • Избор на доставчик и сключване на сделка за еднократно или многократно закупуване

  • Подаване на поръчки

  • Следене изпълнението на сделката

Чрез осъществяване на дейностите по закупуването се определят условията и начините, при които закупеният продукт ще стане собственост на организация-потребител не само юридически, но и физически,за да се удовлетворят възникналите потребности.

Физическото придвижване на продукта от доставчика до потребителя е свързано с изпълнението на основните логистични дейности – транспортиране и съхранение, както и на подпомагащите ги – опаковане, манипулиране, сортиране и др. Изпълнението на тези физически дейности се обозначава като “физическо снабдяване”за организацията-потребител и “физическа дистибуция” за организацията-доставчик.

Дейностите по закупуване и физическите дейности по придвижването на материалния поток от доставчика до потребителя съставляват съдържанието на понятието “снабдяване” ил “входяща логистика”. Според Bowersox и Closs “снабдяването се занимава със закупуване и организиране на придвижването на запаси от материали, компоненти и готови продукти от доставчиците до производителите или монтажните заводи, скаловете или магазините на дребно”. Тези две области – закупуването и физичвското снабдяване- се управляват координирано помежду си, така че необходимият продукт в необходимото качество и количество да бъде предоставен на неговия потребител в посоченото от него време и място при приемливи за организацията общи разходи по придобиването и ползването на закупения продукт.

В различните организации обхватът на потока от продукти , който се управлява е различен. При това е възможно да се наблюдават следните случаи:

- управление на входящия материален поток от доставчика до склада, където закупените продуктисе съхраняват до момента на възникване на потребност от тях

- управление на закупените продукти до склада и от там до съответните производствени звена на организацията

- управление на входящия материален поток от доставчика директно до работните места в производството или до магазина на търговеца на дребно

Независимо от това до къде са определени отговорностите на снабдяването по отношение на придвижването на входящия материален поток, всички свързани с това дейности се управляват координирано не само помежду си, но и с областите от дейности, допринасящи за създаването или дистрибуцията на готовия продукт до крайните клиенти. Координация се осъществява и по отношение на физическото придвижване на закупените материали в процеса на тяхното трансформиране в готови продукти вътре в производствените обекти. В рамките на вътрешната логистика се извършват същите дейности по транспортиране, съхранение и манипулиране, акто и в подсистемата “входяща логистика”. При вземането на решения по отношение на тези дейности в снабдяването се отчита въздействието върху ефективното им и ефикасно изпълнение в производството и обратно. Това координирано управление на всички дейности, свързани със закупуването на продуктите и тяхното физическо придвижване от доставчиците през производството до получаване на готовия продукт и неговото складиране или директно експедиране до потребителите намира израз в съдържанието на понятието “управление на материалите”. Дефиницията на Института по закупуване и снабдяване на Великобритания е следната: “управлението на материалите е съвкупността от всички онези задачи, функции, дейности и рутинни операции, които се отнасят до трансфера на външните материали и услуги вътре в организацията и до управлението на същите до момента на тяхното консумиране или използване в процеса на производството, операциите или продажбата”.

Както всяка дейност , така и дейностите в снабдяването се планират. За тяхното изпълнение се създават необходимите организационни предпоставки и се осъществява ръководство на персонала. Самото изпълнение на дейностите се контролира и регулира съобразно планираните параметри. Този управленски процес се обозначава с понятието “управление на снабдяването”. При вземане на съответните управленски решения се цели качествено удовлетворяване на потребностите на организацията от продукти и услуги и същевременно минимизиране на общите разходи по тяхното птидобиване и ползване.

Дейностите, които се осуществяват от входящата логистика на организацията-потребител и изходящата логистика на организацията – доставчик, са насочени към един и същи обект и имат за цел удовлетворяване на конкретната потребност. Тази потребност се дефинира от потребителя и с избрания от него доставчик се договарят условията за подаване и изпълнение на поръчките.

Между доставчижите и потребителя съществуват тесни технологични, организационни, информационни и икономически връзки. Дейностите, чрез които се осъществява снабдяването могат да бъдат изпълнявани от доставчика, от потребителя и от трета страна. Връзките и зависимостите между доставчика и организацията намират израз в цилъла на снабдяването. Дейностите, от които се състои той са следните:


  • Получаване и обработка на постъпващи заявки за продукти и услуги от потребители в организацията

  • Избор на доставчици

  • Планиране на доставките за удовлетворяване на потребностите

  • Изготвяне и подаване на поръчка до избрания доставчик

  • Следене изпълнението на поръчката и предприемане на действия за ускоряване или забавяне на нейното изпълнение

  • Самостоятелно транспортиране на изпълнената поръчка или избор на транспортна организация, ако транспортната дейност не се извършва от доставчика

  • Получаване на доставката, провеждане на входящ контрол и приемане

  • Проверка и предаване на фактурата във финансово-счетоводен отдел

  • Извършване на операции по складиране и заприходяване на полученото количество

  • Отпускане на продукти от склада и транспортирането им до съответните звена

  • Контрол върху нивото на запаса в склада и подаване на нова поръчка

По този начин кръгът от дейности, регулярно извършвани за снабдяването на потребителя с необходимите продукти, се затваря.

ОБЕКТ НА СНАВДЯВАНТО

Обектът, към който е насочена дейността на логистиката, са материалните потоци, потоците от услуги и свързаните с тях информационни потоци. Те са обект на снабдяването, но в тяхната първа фаза на придвижване – от доставчика до организацията. От съществено значение за управлението на дейностите в снабяването е съставът на входящия материален поток. Той се определя от предмета на дейност на организацията. В организации, произвеждащи веществен продукт, входящият материален поток може да се състои основно от суровини и материали, монтажни възли, групи и детайли, които влизат в състава на крайния продукт. Наред с него се наблюдава и поток от спомагателни материали, които подпомагат производствения процец. Характерен за индустриалната организация е и потокът от продукти за ремонтно – експлоатационни дейности. Друг признак, по който може да се разгледа съставът на входящия мат. поток, е разнообразието на продуктите от гл. т. на техния брой и на броя на модификациите на всеки един продукт. Съставът на входящия материален поток за организациите от различните сфери се различава не само по предназначението и разнообразието на закупуваните продукти, но и по техния произход. Друг признак е и географският им произход. Закупуването и доставянето на продукти от местни или международни източници е свързано с различни логистични разходи и проблеми.

При управлението на дейностите по придвижването на входящия материален поток значение имат логистичните характеристики на закупуваните продукти – тегло, форма, обем, теглова концентрация, ценова концентрация, уязвимост, уникалност, те въздействат върху разходите, свързани с физическите логистични дейности. С цел тяхното оптимизиране е необходимо да бъдат отчетени логистичните изисквания още при проектирането на новите продукти и да се търсят компромисни варианти за спецификациите на продукта. В това отношение снабдяването може да предостави полезна информация за предлаганите на пазара суровини, материали и компоненти.


ЦЕЛИ НА СНАБДЯВАНЕТО

Основната цел на снабдяването се състои в осигуряване на необходимите на организациата продукти и услуги от външни източници, така че да се създадат нормални условия за осъществяване на нейната дейност при същевременно минимизиране на общите разходи по закупуване, доставяне и ползване. При определени ситуации се дава приоритет на един или друг компонент на основната цел, като това става чрез формулиране на подцели –като например:



  • осигуряване на надеждно снабдяване

  • повишаване на гъвкавостта при снабдяването

  • осигуряване на качествени продукти и услуги и качествено обслужване

  • съкращаване на разходите

Подцелите за надеждността осигуряват навременното доставяне на необходимите продукти в необходимото количество.

Подцелите за гъвкавостта определят до каква степен организацията е способна да се приспособява към измененията на предлагането на продуктите и услугите или на потребността от тях.

Подцелите за качеството се отнасят до осигуряването на продукти/услуги съобразно посочените спецификации и изисквания от потребителите, но също и до качеството на обслужването от страна на доставчиците.

Подцелите за намаляване на разходите в снабдяването, в това число и за намаляване на замразените капитали под формата на запаси, трябва да бъдат съвместими с другите подцели.


Дейности в снабдяването
Дейностите в снабдяването могат да бъгат класифицирани по различни признаци: според създаваната полезност на продукта за организацията, според характера на дейностаа, според значението и чистотата на изпълнението на дейността.
1. Видове дейности според въздействието върху полезността на продукта – в снабдяването се осъществяват трансакционни и трахсферни процеси, които водят до осигуряване на правото на собственост и на физическо разполагане на организацията с продукти от външни източници. Тези процеси се реализират чрез последователно извършвани във времето дейности:


  • трансакционни дейности – трансакционните процеси са свързани с прехвърляне на правото на собственост върху даден продукт или само на неговото ползване чрез сключване на сделки за покупко – продажба, респ. лизинг между купувача и продавача. Такива сделки (търговски трансакции) за произведените от организацията продукти се сключват от представители на звеното по пласмента/маркетинга, а за входящите материални ресурси – по снабдяването/логистиката. След документалното на сключената сделка се осъществява контрол по нейното изпълнение и прилагане на договорените права и задължения. Дейностите в този процес, извършвани от снабдяването са : определяне на потребностите от продукти/услугу; проучване на пазара и избор на потенциални доставчици; водене на преговори; провеждане на конкурентни търгове; сключване на договори за доставка; подаване на поръчки; контрол върху изпълнението на поръчките и договорите; проверка на фактури и следене сроковете за тяхното изплащане. Чрез осъществяване на трансакционните дейности организацията придобива правото на собственост върху продукта, но за да може да го ползва той трябва да е в наличност.




  • трансферни дейности – трансферните процеси и свързаните с тях логистични дейности се осъществавят тогава, когато времето и мястото на търсене и предлагане на даден продукт или услуга не съвпадат. При това чрез пространствения трансферен процес продуктът физически се пренася от продавач до купувач и с това се създава неговата полезност по място. Участието на снабдяването в този процес се изразява в определяне на количества, срокове, място и други условия за доставка. При това то изхожда от планираните потребности на организацията и наличните запаси. Чрез поддържането на запаси снабдяването се стреми да преодолеее разликата във времето между момента на тяхното производство и момента на потреблението им. По този начин то придава на закупуваните продукти времева полезност. Дейностите, които са свързани с поддържането на запаси са: поддържане на актуална информация за нивото на запаса, обработка на постъпили искания за отпускане на материали от склада и на заявки за закупуване на продукти от организацията, подаване на поръчки до доставчиците, контрол върху качественото изпълнение на доставките.

Чрез изпълнението на трансакционни и трансферни дейности снабдяването осигурява правото на собственост върху продуктите и тяхната физическа наличност за организацията и така придава на закупените продукти потребителна стойност.

2. Видове дейности според техния характер - в логистиката дейностите се делят на изпълнителски и управленски. При това управленските дейности определят начина и времето на осъществяване на изпълнителските дейности, а резултатите от тях са база за вземане на управленски решения.



  • Изпълнителски дейности – към изпълнителските дейности на снабдяването се включват всички операции, чрез които се осъществява придвижването на входящия поток от продукти/услуги за една организация. От своя страна те се подразделят на физически и комуникационни. Физическите дейности са свързани с транспортирането и съхранението на продуктите. Други физически дейности, които се извършват в склада са: разтоварване, раздробяване/уедряване,комисиониране и комплектоване на поръчки. Към изпълнителските дейности се включват още такива, свързани с информационния поток. Това са дейностите по обработка на заявките за закупуване, оформяне и подаване на почъчки, поддържане на документация за поръчките, доставчиците и материалите, изпращане на запитвания до доставчиците. Те могат да бъдат обозначени като комуникационни дейности. Характерно за тях е ,че са неразделна част от някои управленски дейности като: провеждане на изследвания за развитието на пазара; провеждане на търгове; сключване на договори и др.

  • Управленски дейности – те се осъществяват при планирането, организирането, ръководенето и контролирането на всеки един обект на управление. Тези дейности в снабдяването могат да бъдат групурани в резултат на тяхното целенасочено взаимодействие в следните области: потребности; доставчици; взаимоотношения с доставчиците; поръчки; транспорт; складово стопанство; запаси; информация. Т.е. се обособяват области от дейности в снабдяването и съответни управленски задачи към тях:

  • вземане настратегически решения за организацията с участие на снабдяването – определяне на качествени характеристики на продукта; определяне на количествени потребности; решения за самостоятелно производство или закупуване

  • стратегии на снабдяване – място и роля на снабдяването в стратегическото планиране на организацията; разработване на фунционална стратеги на снабдяване; разработване на стратегии на снабдяване по групи продукти

  • потребности на организацията от закупуване на продукти/услуги – планиране на годишните потребности от закупуваните продукти; оперативно планиране на поръчките; осъществяване на дейностите от цикъла на снабдяване

  • доставчици и взаимоотношения с тях – определяне на типа и вида на доставчиците; оптимизиране на базата от достявчици; избор на конкретни доставчици за отделните видове материали; контрол върху изпълнението на договорите и оценка на взаимовръзките с доставчиците и други

  • запаси – определяне на система за управление на запасите; определяне на нивото на запаса по видове продукти; контрол върху нивото на запасите и др.

  • транспорт – избор на вид транспорт; избор на трансп. организация и трансп. средства

  • складово стопанство – определяне на капацитета и местоположението на склада за входящи продукти; вътрешно разпределение на склада; избор на начин на складиране; контрол върху дейността на склада и др.

  • поръчки и информация – определяне каналите и съдържанието на предхождащия, съпътстващия и последващия информационен поток; обратка на поръчките; изготвяне на наеобходимата отчетна информация; контрол върху информ. потоци

Участие на снабдяването във вземане на стратефически решения за организацията

1. Участие на снабдяването в разработването на корпоративнатабизнес стреатегия на организацията



В съвременните условия на ограничена наличност на суровини, засилена конкуренция и глобализация на пазарите снабдяването с материали се превръща в стратегически важен проблем. В тази област от логистиката, изпълняваща балансираща роля между външната и вътрешната среда, съществуват големи възможности за благоприятно въздействие върху крайните резултати от дейността на организацията и нейната конкурентноспособност. Това са важни предпоставки за възлагане на снабдяването на по – големи отговорности и правомощия за вземане на стратегически решения. Организации, които са осъзнали неговата значимост за потигане на своите цели, използват потенциалните му възможности и го включват в процеса на разработване на корпоративната стратегия. Участието на снабдяването в разработването на тази стратегия се изразява в предоставянето на информация за състоянието и тенденциите на развитие на пазара за суровини и материали, както и за резултатите от управлението на дейностите в снабдяването. Тази информация е важен елемент от анализа на външната среда на организацията при разработването на нейната бизнес стратегия. Тя се получава в резултат на пазарни изследвания, свързани с наличието на квалифициран персонал и финансови средства. Обекти на пазарното проучване са предлаганите и търсените от организацията продукти, пазарната структура, динамиката и тенденциите на развитие на пазара, доставчиците, цените, конкуриращите се потребители на търсените продукти. Важен обект на изследване са структурните оцобености на търсенето и предлагането . структурата на предлагането се определя по различни фактори като: качество и обем на предлаганите продукти, брой и относителен дял на предложителите в общия обем на предлагането, конкуренцията между доставчиците, географско разаположение на доставчиците. Изследването на предлагането спомага за засилване на иновационната способност на фирмата като разкрива водещите в технологично отношение доставчици и преценява полезността на техните ноу-хау и потенциал. Структурата на търценето се изследва на основата на подобни фактори. На първо място се изяснява колко и кои са потребителите на даден продукт/услуга и какъв е процентният дял на съответната организация в обема на общото търсене. Тази информация е необходима при определяне на поведението спрямо доставчиците и на степента на риска за снабдяването при недостатъчно предлагане. Изследването на търсенето е насочено и към отношенията между самоте потребители. Те могат да се конкурират помежду си, особено при дефицит на пазара, но и да си сътрудничат като обединяват потребностите си за закупуване на съответните продукти. Пазарните изследвания са свързани и с наблюдения върху динамиката на търсенето и предлагането , т.е. върху развитието на конюнктурата на пазара. Всички посочени до тук обекти на пазарното проучване оказват влияние върху цената на закупуваните продукти. Анализирането на нейната структура за даден материал е особено необходимо , когато цената е предмет на договаряне с доставчика. Получената информация е солиден аргумент за постигане на приемлива и за двете страни цена, за нейното изменение при дългосрочни взимоотношения, както и за вземане на решения за собствено производство на съответен продукт.

Въз основа на получената информация от изследванията на пазара за суровини и материали висшият управленски персонал на снабдяването може да определи благоприятните възможности и рискове,които се очертават за организацията от гледна точка на нейните стретегически цели, и така да допринесе за формулиране на нейната корпоративна стратегия.

2. Определяне на качествените характеристики на продукта
Една от основните цели и отговорности на снабдяването е да осигури подходящото качество на закупуваните материали. Техните качествени характеристики се определят в процеса на проектиране на крайния продукт, който организацията произвежда и предлага. Проектирането на един продукт започва с неговото дефиниране. Тук снабдяването участва с предлагането на информация за нови разработки на материали и технологии на пазара, като за тази цел провежда интервюта с доставчици, проучва проектните и производствените им възможности чрез преки посещения, участва в търговски изложения и срещи на професионални организации. Получените идеи се оценяват от гледна точка на тяхната технологична реализируемост, пазарни шансове и възможности за финансиране. За тези от тях, които отговарят на критериите , се разработват технически и маркетонгови проекти. Те отново се оценяват относно цената, разходите, функциите, пазарната наличност, качеството и надеждността на продукта. Специалистите по снабдяване дават оценка на компонентите, които са необходими за всяка една алтернатива на продукта, от гл. точка на икономичност, функционални характеристики и наличност на пазара.за всеки компонент , наобходим за реализирането на някоя от избраните алтернативи за продукт, се анализират възможностите за собствено производство или закупуване. Снабдяването играе ключова роля тук като предоставя информация за разходи, качество и пазарна наличност на материалите.

Въз основа на направените оценки се определят компонентите, както и производствената технология за най – привлекателните алтернативи, съобразени с инженерните ограничения. За тях се разработват стандарти за качество под формата на спецификации. Те дават информация на снабдителя за свойствата на продукта, който трябва да се закупи и са изходна база за търсене на подходящия доставчик и изготвяне на поръчки. Спрямо спецификациите се съпоставят резултатите от инспекциите, тестовете и проверките на качеството на продуктите.

Дейностите, които изпълнява снабдяването във фазата на проектирането на продукта и конструирането на прототипа са:

- участие в провеждането на функционално – стойностни анализи за продукта преди пускането му в производство чрез анализ на разходите и възможностите за намиране на заместители

- изготвяне на информация за въздействието на спецификациите върху разходите и за наличността на компоненти , за които е възможно стандартно производство или се поддържат запаси при доставчиците

- проверка на спецификациите и другите предписания за снабдяването относно изчерпателност , амбициозност и начини на тестване на произведените компоненти


Предимства за организацията от включването на цнабдяването в процеса на проектиране на продукти:

  • съкращаване на цикъла на разработване на продукта чрвз съвместно обсъждане на всички въпроси, отнасящи се до компонентите на проектирания продукт

  • превантивно осигуряване на качеството на продукта чрез съвместно разработване на спецификациите , позволяващи намирането на подходящия доставчик

  • съкращаване на материалните разходи чрез функционално – стойностни анализи, стандартизиране на компонентите и анализи за собствено производство или закупуване

  • съкращаване на времето за реагиране на измененията в търсенето чрез по – голяма стандартизация на компонентите

3. Решение за самостоятелно производство или закупуване на необходимите продукти
Решенията “произведи или закупи” са свързани с производствените и финансовите ресурси на компанията. Те въздействат силно върху възможностите на производството по отношение на произвеждани продукти, технологично ниво, знания и умения на персонала. Поради тази причина още при проектирането на продукта се провеждат анализи за вземане на решения от този тип. Външните факторите, които налагат необходимостта от решаване на въпроса “произведи или закупи” са:

  • организациите продължават да изпитват силен натиск за намаляване на разходите и съкращаване на времето за извършване на дейностите. Той се засилва с глобализацията на пазарите и производството и принуждава компаниите да търсят начини за по – ефемтивно използване на ресурсите

  • организациите ще продължават да се специализират в производството на продукти, което е свързано с вземането на решение “произведи или закупи”

  • организациите все повече ще концентрират своите усилия и ресурси върху това , което правят най – добре, т.е. върху конкурентните си предимства, и ще закупуват продукти и услуги, които не са стратегически значими за тях

  • необходимостта от бързо и ефикасно задоволяване на потребностите на клиентите от специфични продукти ще ускори процеса на изнасяне на дейности извън организацията и снабдяване от външни източници

  • ускореното развитие на компютърната симулация и софтуерните продукти ще позволи по – прецизно извършване на анализите за решението

Наред с горните фактори необходимост от вземане на решението “произведи или закупи” предизвикват и някои специфични фактори, характерни за жизнение цикъл на продукта:



  1. Разработване на продукта – в тази фаза информацията за елементите на продукта може да е недостатъчна за вземането на решение. Поради това и поради високата степен на несигурност при новите продукти се преоръчва закупуването на елементите,които не са свързани с конкурентните предимства на компанията.

  2. Стратегическо планиране-в процеса на разработване на бизнес стратегията може да бъде взето решение за промяна в моделите на снабдяване,което изисква преразглеждане на решенията “произведи или закупи” на базата на детаилен анализ на количествени и качествени фактори.

  3. Качествено изпълнение на продукта-за времето ,през което продукта се произвежда,може да възникне необходимост от преразглеждане на взети решения за снабдяване отвън или собствено производствопоради несъответствие на изпълнението с изискванията за производството на отделните елементи на продукта.Това несъоъветствие може да бъде ъстановено както за доставчиците,така иза собственото производство.

  4. Промяна в моделите на търсене на продукта-промяна в търсенето на продукта можеда бъде в посока намаляване и тогава преминаването от външни източници на снабдяване към вътрешни би позволило на компанията да използва по – ефикасно своите производствени мощноцти. При нарастване на търсенето би трябвало да се обсъди обратното решение с цел реализиране на икономии от мащаба или от интегриране на способностите

  5. Смяна на технологията на продукта и процеса – жизненият цикъл на дадена технология оказва влияние върху решението “произведи или закупи” чрез риска , който съществува за възвръщане на инвестираните капитали в оборудване. При кратък жизнен цикъл на дадена технология изнасянето на дейности и закупуването на компоненти допринасят за намаляване и споделяне на риска с доставчиците.

Стратегическите решения “произведи или закупи” оказват влияние върху производствените ресурси на компанията в дългосрочен аспект и върху избора на доставчици. Те се вземат по отношение на следните собекти:



  • стратегически продукти, свързани с висока степен на несигурност при снабдяването

  • продукти, допринасящи съществено за постигане на висока печалба

  • продукти, представляващи тясно място в производството и свързани с риск при снабдяването

По – конкретно процесът на вземане решението дава отговори на следните въпроси:

● Елементът (материал, детайл, възел) стратегически важен ли е?

● Организацията притежава ли способности и ресурси за проектиране на съответните елементи?

● Организацията разполага ли с производствени възможности и оборудване?

● Организацията запазва ли своята конкурентноспособност с производството на съответния елемент?


След определяне на стратегически важните за организацията компоненти и модули на продукта, за чието производство тя притежава конкурентни способности, често възникват ситуации, изискващи преразглеждане на вече взети решения чрез провеждането на допълнителни анализи или краткосрочно реагиране на променилите се условия. Причините за това могат да бъдат:

  • незадоволително изпълнение на компонента от доставчика

  • промяна в търсенето на пазара

  • преструктуриране на производствения процес

  • модифициране на съществуващия продукт

При вземане на решението “произведи или закупи” се анализират количествени и качествени фактори. Най – общо те обхващат:



  • общите разходи, свързани с производството или закупуването на конкретния елемент от продукта

  • наличността на производствен капацитет

По – конкретно трябва да се отчете, че:

  • разходите за производство на даден компонент ще бъдат реалистично определени, ако реалистично се определят възможностите за осигуряване на необходимия капацитет в дългосрочна перспектива

  • когато наличният капацитет се използва напълно от съществуващите продукти на организацията, то всяко решение за производство на нов компонент води до нарастване на постоянните и променливите разходи

  • в случай на свободен капацитет в дългосрочен план нарастват само променливите разходи

  • когато ситуацията се променя и варира между пълно и частично използване на капацитета вземането на решението трябва да се основаба и на анализа на други допълнителни фактори



Стратегии за снабдяване
Стратегията на снабдяване се разработва на фунционално равнище, когато снабдяването в организацията е обособено като основна област от дейности, съставяща бизнеса. В случай на интегрирано управление на снабдяването в рамките на логистичната функция се разработват само стратегии за отделните групи продукти, закупувни от фирмата. Съществуват 5 стъпки , които са важни при изграждането на стратегията за закупуване:

  1. Анализ на бизнес стратегията на фирмата – дефиниране на общите цели, процедури, дейности и обекти на бизнеса

  2. Анализ на външната среда, в която се реализира снабдяването – определяне на възможностите и рисковете за компанията; разглеждане детайлно на конкурентите, клиентите, икономическата среда, потенциални промени

  3. Анализ на вътрешната среда – анализ на функцията снабдяване, на нейните силни и слаби страни

  4. Разработване на стратегията за закупуване – определяне на желаното бъдещо състояние на фирмата и дефиниране на политики за довеждането и до него

  5. Внедряване на стратегията – взимане на целесъобразни решения и действия на всички нива на снабдяването, мониторинг и проверка на резултатите

Въз основа на анализа на непосредствената външна среда и този на вътрешния потенциал на снабдяването се очертават възможните рискове и благоприятни ситуации, както и слабите и силни страни на функционалната област. По този начин се разработват алтернативни стратегии за снабдяване, които се оценяват по различни критерии: реализируемост при наличните ресурси и условия на средата; постигане на целите на снабдяването; постигане на устойчиво конкурентно предимство за фирмата.
1. Стратегия за снабдяване на функционално равнище – типични аспекти в зависимост от бизнес стратегията на фирмата


Бизнес стратегия на фирмата

Аспекти на финционалната стратегия

Лидерство по отношение на разходите

Намаляване на разходите по снабдяване чрез консолидиране на поръчки,закупуване от един доставчик, глобално снабдяване; съкращаване на разходите в областта на снабдяването; закупуване на монтажни групи или възли вместо отделни компоненти

Диференциация

Включване на доставчиците в процеса на проектиране на продукти, стойностни анализи, тотално управление на качеството, алтернативни материали; стимулиране на технологични разработки при пазар от един доставчик

Фокусиране

Локализиране на доставчици – специалисти; решения “произведи или закупи” за специални компоненти, подизпълнители; възлагане на дейности на външни организации

2. Стретргии за снабдяване по групи продукти

Изборът на стратегия за снабдяване по групи продукти се осъшествява с помошта на портфолиото на Kraljic . То е изградено въз основа на следните 2 критерия:


  • значимост на закупувания продукт за компанията, измерена чрез въздействието му върху печалбата

  • сложност на условията на пазара за съответния продукт, намираща израз в степента на риска за неговото снабдяване

Преценката по тези критерии се извършва след анализ на следните фактори:

● За въздействие върху печалбата (силно или слабо)



  • закупуван обем

  • материални разходи

  • относителен дял в общите разходи

  • въздействие върху качеството на крайния продукт

  • въздействие върху разрастването на дейността на фирмата

  • въздействие върху рентабилността на инвестициите

● За риска при снабдяването (висок или нисък)

  • наличност/недостиг при предлагането

  • брой на потенциалните доставчици

  • търсене от страна на конкурентите

  • възможност за собсствено производство

  • рискове при складиране

  • наличност на заместители

След направената оценка на материалите по тези критерии те се позиционират в квадрантите на портфолиото, на които съответстват следните категории групи продукти:


  • 1. Критични

( тясно място)

  • 3. Стратегически

  • 2. Некритични

  • 4. Стандартни

1. Критични продукти – те имат слабо въздействие върху печалбата, но са свързани с висок риск при снабдяването, тъй като обикновено се предлагат от един доставчик. Поради тази причина съществува риск от внезапно покачване на цената на продукта.

2. Некритични – те са обикновено материали с ниска стойност и незначително въздействие върху печалбата. От гледна точка на снабдяването те не са проблемни, защото се предлагат от много алтернатични доставчици.

3. Стратегически продукти – към тях се отнасят високотехнологични продукти и продукти с висок относителен дял в общия обем на потребностите на организацията, допринасящи за нейното конкурентно предимство. Те често се произвеждат по спецификации на потребителя от един доставчик. При тази група продукти компаниите се стремят към редуциране на разходите, минимизиране на риска и развиване на дългосрочни взаимоотношения с доставчика.

4. Стандартни продукти – оказват силно въздействие върху печалбата и имат нисък риск при снабдяването. Всяка малка промяна в цената на такъв продукт се отразява силно върху разходната част от цената на крайния продукт. Затова компаниите се стремят към икономия на разходи и сключване на изгодни краткосрочни сделки с доставчиците.
3. Реализиране на избраните стратегии – основните стъпки в този процес са:


  1. Представяне на стратегията пред всички, които не са били включени в нейното формулиране

  2. Получаване на съдействие от всички, които ще работят за реализирането на стратегията чрез провеждане на срещи и дискусии

  3. Определяне на политиките и процедурите

  4. Разработване на операционни цели и задачи (детайлни планове за действие)

  5. Определяне на отговорници , техните задължения и правомощия за изпълнение на задачите

  6. Извършване на промени в организационно – управленската структура, ако това е необходимо

  7. Осигуряване на финансови, физически, човешки и технологични ресурси и одобряване на бюджети

  8. Провеждане на необходимото обучение на персонала

  9. следене за напредъка в реализирането на стратегията и предприемане на необходимите промени

Важни аспекти в процеса на реализиране на стратегията са политиките и плановете за действие. Тези планове представляват взаимообвързани мерки, водещи до постигане на целите на снабдяването. За тяхното изпълнение мениджърите вземат различни решения, отнасящи се главно до компетенциите на снабдяването за закупуване на различните видове продукти,избора на доставчици, взаимоотношенията с тях, запасите,цените, екологията и други области. При вземане на съответните решения те се ръководят от основни принципи и правила, определени от насоката за развитие на снабдяването. Тези принципи и правила се наричат полотики на снабдяването, които представляват общи ориентири за действие и вземане на решения и подпомагат постигането на целите. Основните изисквания , на които трябва да отговарят политиките за снабдяване са:



    • да са насочени към избор и закупуване на най – добрите продукти,които се предлагат на пазара при оптимални разходи

    • да ориентират към разработване на прозрачни, справедливи и открити принципи и прости прецедури за избор на доставчици

    • да допринасят за ефективно използване на природните ресурси и за опазване на околната среда

Основните категории, за които се разработват политики са:

  • роля на снабдяването в организацията

  • поведение на персонала по снабдяване

  • екологични въпроси

  • избор на доставчици и взаимоотношения с тяях

  • операционни въпроси

Друго важно условие за осъществяване на избраните стратегии на снабдяването е предприемането на промени в организационата структура, ако е необходимо, за да се предоставят на снабдяването подходящи правомощия за вземане на решения и да се възложат съответните отговорности.


Избор на доставчици
1. Очертаване на кръг потенциалните доставчици

Преди да се пристъпи към избор на конкретен доставчик трябва да се определи полето от потенциални доставчици. За тази цел се разглеждат някои стратегически и тактически въпроси, сред които на първо място е определянето на търсените способности у доставчика, т.е. на типа му. Относно доставчиците се поставят определени изисквания, които касаят обхвата на дейностите и компетентността им. На базата на тези критерии се създава портфолио – матрица за избор между 4 типа доставчици. Първият критерий, по който се съпоставят доставчиците е технологичната им компетентност. Той е свързан с инициативата на доставчиците в процесите на разработване на нови продукти и тяхната готовност за поемане на риск, осъществявайки в своето производство иновации. В съответсвие с това компетентността може да се изразява в притежаването на ноу-хау за продукта и процеса.

Вторият критерий определя областите от дейности, за които организацията – потребтел се нуждае от съдействието на доставчици със съответната компетентност. В областта на проектирането и производството на своите продукти всяка фирма търси доставчици, които да притежават ноу-хау за продукта и процеса.

Съобразно тези два критерия, оценени по двустепенна скала се формират 4 типа доставчици:



  • “ производител на детайли” – изпълнява поръчки на клиенти за разработени от тях продукти и стандартизирани детайли. Този тип доставчици се предпочитат от организации, предледващи стратегия за лидерство по отношение на разходите.

  • производствен специалист – отличава се със способността си да произвежда по – сложни компоненти. За тази цел те провеждат необходимите иновации в производствения процес, което им осигурява временен монопол в съответната област

  • партньор за развойна дейност – партньорството за разработване на нови продукти възниква под натиска на съкратените жизнени и иновационни цикли на продуктите, както и нарастващата им техническа и функционална сложност. Тези тенденции принуждават производителите да обединяват своите усилия в развойната дейност с доставчиците.

  • партньор за добавяне на стойност – това стратегичеси съюзи, които се сключват с доставчици, разполагащи да предлагат системни решения на проблеми както за продукти и компоненти, така и за процесни иновации. Партньорите се обвързват тясно чрез договор и функционират като едно цяло. В резултат на това се разработват сравнително бързо и икономично нови продукти и процеси. Ефектите от тясното коопериране се изразяват в общо намаляване на нивото на разходите, подобряване на крайните финансови резултати на партньорите и на конкуретноспособността им.

Чрез определяне на подходящия доставчик за даден материал се извършва първото ограничаване на кръга от потенциални доставчици. Следващите решения се отнасят до:



  • броя на доставчиците за определен продукт

  • пазарния обхват на доставчика

  • мащабността на организацията – доставчик

  • място на доставчика във веригата

  • други

Фактори, въздействащи върху избора на доставчик:

  • вид на закупувания продукт

  • обем на настоящите и бъдещи потребности от продукта

  • еднократно възникнали потребности или постоянни

  • продуктът е специфичен или стандартен

  • продуктът е или не е бил закупуван преди

  • оценка за изпълнението на предишния/настоящия доставчик

  • целесъобразност на разходите по търсене на нов доставчик

  • наличие на интерес от страна на вътрешно поделение на компанията

  • необходимост от специално оборъдване за производството на продукта

  • приложимост на кривата на опита/обучението

  • величина на производствената серия

  • разходи за целия жизнен цикъл на продукта

  • образование, длъжност и информираност, жизнен и професионален опит, удовлетвореност от предишни доставчици на вземащите решения за избор на доставчик

2. Критерии и методи за избор на доставчици

Системата от критерии е специфична за всяка компания в зависимост от целите и бизнес стратегията и. Тя може да съдържа следните целеви критерии:


  • качество

  • цена

  • технико – икономически възможности

  • финансови възможности

  • логистично обслужване

След разработване на системата от критерии се пристъпва към избор на конкретен доставчик като се използва подходящ метод. Най – често прилаганият е метод на претеглените експертни оценки. При него важността на всеки критерий за избора на доставчик се определя чрез коефициент или процентен дял. Този метод е свързан с определен субективизъм при оценяване на доставчиците по качествен критерий. За свеждането му до минимум е необходимо оценяващите експерти да разполагат с система от вербални критерии, по които да определят категорията на доставчика. Въпреки този субективизъм методът на претеглените експертни оценки се прилага често в практиката, тъй като позволява на вземащите решението бързо да се ориентират към подходящия доставчик преди окончателния избор.

Друг метод за избор на доставчик е сравняването на оферти. Критериите, по които се оценява са цената и условията по доставката. Този метод се прилага , когато доставчиците са повече и предлагат продукт със стандартно качество. При съпоставката на получените оферти се изхожда от предложената цена и включените в нея допълнителни разходи за транспорт и опаковка. Освен това се отчитат предвидените отстъпки, разходите по поръчване и поддържане на запаси, за да се изчислят общите разходи за снабдяване. Методът на съпоставка на оферти е приложим само за стандартни продукти.

Ако в процеса на преговори не се постигне спорасумение с първия потенциален доставчик, това може да се получи с някой от следващите. Само при липса на друг доставчик се сключва договор като се търси възможност за развитие или създаване на нов доставчик.

3. Взаимоотношения с доставчиците
При управлението на взаимоотношенията с доставчиците е от голямо значение умението да се комуникира с тях. Чрез по – тесни контакти между двете страни се постига по – добра информираност за съществуващите проблеми и възможности за сътрудничество, което позволява да се определи най – подходяшата форма на взаимоотношения. Колкото по – тясна е взаимовръзката толкова по – голямо е доверието. Това е важна предпоставка за насочване на опита на двете страни към получаване на взаимни ползи. Веднъж установени взаимоотношенията между доставчик и клиент не означава, че няма да се променят. Съществуват два важни случая, в които потребителят може да постигне целите си по отношение на взаимовръзките с доставчиците, като предприеме ефективни мерки за въздействие върху техните възможности.

Първият случай е свързан с въздействие върху доставчик, с който са установени бизнес отношения, но те не удовлетворяват напълно изискванията на потребителя или той иска да разшири премета им. Тук се говори за развитие на доставчици. То се представя като специална форма на партньорските взаимоотношения. Основната цел е да се подобрят възможностите на доставчика за по- добро изпълнение на качеството на продукта, план – графиците и доставките, разходите и производствените системи. Друга насока, в която се работи е създаването на такива способности, които доставчикът не притежава. Такова развитие на доставчика се предприема, когато компанията иска да ползва услугите на доставчици, които да изпълняват широк обхват от дейности и по този начин да намали броя на доставчиците.

Когато на пазара съществува само един доставчик на даден продукт или няма такъв тогава се пристъпва към създаване на нов източник. В този случай компанията предпочита да създаде един или няколко нови доставчици, за да избегне рискове при снабдяването. По този начин се въздейства върху структурата на предлагането и се засилва конкуренцията между доставчиците.

В управлението на снабдяването възникват ситуации, когато компанията няма възможност за избор на доставчик и трябва да убеждава евентуален въдещ такъв да приеме дадена поръчка. Това е свързано с известна степен на агресивност от страна на потребителя, особено ако не съществува друга алтернатива, а собственото производство на компонента е затруднено поради липса на техническо ноу-хау и капацитет.

Създаването на нов доставчик или развитието на съществуващ е придължителен процес, свързан с оказването на помощ на потенциален или съществуващ доставчик, който е изразил желание за постигане на изискванията на фирмата.
Съществуват 4 форми на взаимодействие между клиент и доставчик:


  • неприемлива взаимовръзка

  • приемлива взаимовръзка

  • взаимовръзка на партньорство

  • изключителна взаимовръзка

Изборът на доставчици и определянето на взаимоотношенията с тях е процес, който зависи силно от динамиката в външната и вътрешната среда на организацията. Това означава, че снабдяването трябва не само да следи и прогнозира измененията в средата, но трябва да контролира пряко изпълнението на задълженията на доставчиците и да предприема превантивни мерки за надеждно и ефектично осигуряване на необходимите продукти, заложени в годишния план на снабдяването.



Осъществяване на цикъла на снабдяване
Дейностите в цикъла на снабдяването започват с установяване на дадена потребност от определен продукт или услуга и завършват с удовлетворяване на тази потребност. Те се извършват в 4 основни фази: фаза на определяне на потребността, фаза на поръчване, фаза след поръчване и фаза след приемане на доставените продукти.


  1. Дейности във фазата на определяне на потребността от продукти

● Установяване , дефиниране и описване на потребността - това би могло да бъде потребност от регулярно използвани продукти или еднократно възникнала потребност при единично производство и единствени по рода си проекти. Във втория случай потребността от материали се определя от снабдяването на базата на проектни спецификации за крайния продукт. Основните атрибути, описващи дадена потребност са: потребител, номенклатурен номер и качествено описание на продукта, количество, срок за доставка, цена.

● Заявяване на потребността в звеното по снабдяване – документът, с който се заявява и се описва възникналата потребност е заявка за закупуване на продукти. Информацията, която се съдържа в заявката е следната:


  • дата на изготвяне

  • идентификационен номер

  • звено – заявител

  • цялостно описание на продукта и количеството

  • датата, за която ще бъде необходим продукта

  • всякакви специални инструкции за доставката

  • сметката, по която ще се извърши разплащането

При подаване на заявките и посочването на сроковете за доставка звената – потребители трябва да се съобразяват с продължителността на цикъла на снабдяване за съответните продукти, за да не се налага извършването на спешни доставки.

Получените заявки в звеното по снабдяване се проверяват относно:



  • точност и изчерпателност

  • адекватно дефиниране на потребността

  • подходящо описание на материала от гл.т. на възможностите за избор на най – подходящ доставчик



След като се получат заявките и се уточняват заявените потребности от продукти, се следва определена процедура по обработването им:

    1. утвърждаване на датата за доставка

    2. прикрепване на подходяща спецификация на продукта

    3. маркиране на заявките, които се изпълняват по договор

    4. попълване на поръчка за доставка на продукта, която се съпоставя с информация от спецификационната карта и тази по договора

    5. изпращане на стандартно искане за оферти до потенциални доставчици за продукти, за които няма договори

    6. отбелязване на потенциалните доставчици на гърба на заявката

    7. въвеждане на информацията от получените оферти в отделен файл, оценка на офертите и избор на доставчик

Последните 4 операции се осъществяват в следващата фаза.

2. Дейности във фазата на поръчване


● Определяне на потенциални доставчици и избор на доставчик – при регурялно доставяни продукти източникът е известен. При нови и важни за фирмата продукти е необходимо да се проучи пазарът, да се определят потенциалните доставчици и да се проведе процедура за избор на доставчик.

● Изготвяне и подаване на поръчката – приетата писмена поръчка от доставчика изпълнява ролята на сключен договор и представлява юридически документ. Възможни реквизити на поръчката са:



  • наименование и адресна идентификация на фирмата

  • вътрешна информация като заявено количество, дата на доставка и др.

  • номер на поръчката, дата на подаване

  • наименование и адресна идентификация на доствчика

  • специфичен адрес за доставка

  • инструкции за транспортиране

  • сметка за разплащане

  • условия на плащане

  • условия за освобождаване на доставката

  • описание на продукта

  • обща стойност на поръчката и др.

Условията, включени в поръчката са специфични за всяка организация и могат да се отнасят до следното:

  • начина на приемане на цената на закупения продукт, ако тя не посочена върху поръчката

  • приемането на продукти чрез технически контрол на качеството

  • подаване на нова поръчка, в случай, че получената доставка е отхвърлена

  • прецизно формулиране на качествени изисквания и метод за контрол на качеството

  • възможността за отказване на поръчката, ако тя не е изпълнена в срок

  • приемането или отхвърлянето на доставка, която не съответства на поръчаното количество

  • разрешаване на въпроса със специалните инструменти, необходими за производството на продукта

● Потвърждаване приемането на поръчката – когато доставчикът е съгласен с всички условия в поръчката и има възможност да я изпълни веднага, не е необходимо писмено потвърждение. В останалите случаи той трябва да уведоми своя клиент за становището си.
3. Дейности във фазата след приемане на поръчката
● Следене за изпълнението на поръчката – след потвърждаване на поръчката от доставчика в звеното по снабдяване започва да се следи нейното изпълнение. За тази цел се набелязват дати, в които трябва да се установи връзка с доставчика и да се провери изпълнението на поръчката.

● Доставяне на изпълнените поръчки и приемане на доставките – доставката на поръчаните продукти се проверява за съответствие с поръчката по отношение на вида на продуктите, доставеното количество и общото състояние на доставените единици.

● Проверка на фактурата и приключване на поръчката – след получаване на фактурата се прави съпоставка между данните в протокола за приемане и фактурата. При тази проверка се установява дали посочените продукти във фактурата съответстват по вид, количество, качество и стойност на получените.

4. Дейности във фазата след приемане на доставените продукти


● Складиране на продуктите – определянето на местата за съхранение на продуктите зависи от избраната система за складиране. При свободно складиране продуктите се поставят там, където има свободни места. При складиране с фиксиране места за съхранение предварително е определено мястото за всяка продуктова група. След складирането и заприходяването на доставените продукти се актуализира нивото на запаса за всеки вид продукт.

● Удовлетворяване на възникнали потребности от продукти – продуктите, които се съхраняват в склада, достигат до звената – потребители въз основа на получно искане за отпускане на материали. При въведена система за планиране на потребността от продукти се следват съответните план – графици, които показват кога и в какво количество даден продукт е необходим за изпълнение на производствения план – график.


Използвани източници:


  1. Снабдяване – доц. И. Корбанколева

  2. Логистични системи – проф. П . Димитров, проф. М. Толев , проф. Ф. Тодоров

  3. Purchasing and supply chain management – Robert Monczka, Robert Handfield






Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница