Решение за секцио, но жената умира. Според аутопсията причина за смъртта е белодробен оток и сърдечна недостатъчност

19-годишната Мария Г. постъпила с оплаквания за силни болки в коремната област. Прегледът показал проблеми при майката и влошаващи се тонове на плода и лекарите взели решение за секцио, но жената умира. Според аутопсията причина за смъртта е белодробен оток и сърдечна недостатъчност.

Д-р Бенев отхвърля вероятността за лекарска грешка. Работили са най-добрите екипи на отделението. Назначена е тройна медицинска експертиза, а резултати ще има до седмица. За случая е уведомена прокуратурата в Ловеч.

РОСИЦА ХРИСТОВА


Заплатите на медсестрите с най-голям процент увеличение
Най-сериозен ръст на заплатите ще има при новопостъпващите медицински сестри, съобщи в Добрич здравният министър Десислава Атанасова. Тя уточни, че с проекта за колективен договор, който се подписва днес, ще бъдат вдигнати възнагражденията на целия болничен персонал, не само на лекарите. Увеличението щяло да бъде с около 20 %.

Атанасова потвърди, че новият колективен трудов договор предвижда увеличение на възнаграждението за нощен труд от 50 ст. на 1 лв. на час. Увеличението нямало да се отрази на финансовата стабилност на лечебните заведения.

Заради дефицита на патоанатоми предстоят промени в медицинските стандарти за специалността.

Средната брутна лекарска заплата в Добрич е около 1500 лв., 730 лв. е на медсестри, акушерки и рехабилитатори, обясни управителят на болницата д-р Мариян Ананиев.

До дни ще бъдат готови хистологичните изследвания, но по първоначални данни смъртта е настъпила вследствие на остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, причинени от белодробен оток.

Според д-р Бенев родилката е постъпила в АГ отделението в доста тежко състояние. Чувствала болки, имала затруднено дишане, но нямала контракции. Дежурните лекари констатирали, че тоновете на плода стават лоши и било взето решение за секцио. „Не вярвам да се касае за лекарска грешка, работили са двата най-опитни екипа на отделението - на д-р Стефан Чичев и на д-р Иво Петракиев. Но нека оставим експертизата да даде своето заключение", заяви д-р Бенев. Мария Георгиева криела, доколкото може, бременността си, твърдят съседи на момичето, което живеело на семейни начала с мъж от село Малиново, фаталната й бременност е втора поред.

Милко НЕДЯЛКОВ


Бях извън България 47 години и се върнах с голямо желание нещата тук да се подобрят. Страната ни е невероятно красива и богата - с природа, култура, история”
„Познавах Буров - той живееше наблизо, познавах и Мушанов -един голям политик. Но те са в миналото.”
Аристократът на Варна Иван СТАНЧОВ:
Писна ми да гледам как хората проспиват нередни неща
Интервю на Жулиета ЦВЕТКОВА за Морската градина, протестите и политиците
Аз подкрепям протестите на Варненци, защото гражданите трябва да се събудят и да реагират
- Г-н Станчов, през последните дни станахте лице на протестите в защита на Морската градина на Варна. Без малко не пострадахте, когато полицай ви изблъска грубо. Защо участвате в това?

- Получих писмо от областния управител Данчо Симеонов, което започва с „Нареждам сеч на всички дървета по ската над крайбрежната алея". Това е безобразие. Тези дървета са тук от стотици години, много са красиви и крепят ската. Местни видове са, а те искат да ги изсекат, за да сложат гинко билоба и други екзотични дръвчета. Аз имам в моята градина гинко билоба, преди 10 години ги посадих, те са ей толкова тънки и ще им трябват поне сто години да заприличат на изсечените.

- Сечта е във ваш наследствен имот. Какво притежавате в парка?

- 14 декара оттук (живее във фамилната си къща зад „Пикадили парк", там и разговаряме - б.а.) до морето. Това е наша семейна собственост от 1901 г., имам акт, дядо ми Димитър Станчов е купил имота. Той е бил посланик във Великобритания 1908 и 1922-1924 г., министър на външните работи (1906 г.) и министър-председател на България (1907 г.). На негово име варненци са нарекли и Станчо-вата алея, когато трябвало да мине през имота му, докато се строял паркът. Когато се върнах в България, тогавашният кмет Христо Кирчев направи жест и сложи табела с името й.

Те започнаха да секат без предупреждение аз се оплаках на кмета, той каза: „Това е престъпление!" След това получих отговор на жалбата си от г-н Бакалов (Стойчо Бакалов е шеф на общинската дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред" - б.а.), който уверява, че са секли храсти. Това не е вярно, дънерите още стоят, а дърветата са ги взели, което е кражба. Много обичам този скат, той ми напомня детството, когато трябваше да работим - да съберем малко грозде, домати, за да ни позволят да отидем до морето и да скочим.

- Вярно ли е, че „Холдинг Варна", на който държавата преди три години продаде 118 дка от Морската градина, се е опитал да купи и вашата земя?

- Да, поискаха, но реших да не приема офертата. Не съм инженер, но мисля, че няма нужда от укрепване, и го казах на хората от „Холдинг Варна". Този скат се свлича, срути се и част от Станчовата алея, защото в момента имаме много неконтролирани подземни води. Но ако отдолу изникнат глина, камъни, това създава много по-голяма опасност. Долу някога нямаше никаква крайбрежна алея - имаше море, камъни, водорасли и за нас беше рай.

- Как според вас трябва да изглежда Морската градина?

- Първо, трябва да е чиста. Аз подкрепям протестите на варненци, защото гражданите трябва да се събудят и да реагират. Но боклукът е в градината, защото същите тези граждани го сеят навсякъде. Ами аз, когато излизам да си разходя кучето, няма нужда да нося найлонов чувал - веднага го намирам сред боклуците, до новите сгради.

- Твърди се, че тази част на Морската градина, известна вече като Салтанат, е толкова застроена заради реституцията на терени и продажбата им след това. Вашият имот също е реституиран. Чувствате ли вина?

- Аз нищо не съм строил. Израснал съм тук, в тази къща, на тази тераса. Много съм благодарен, че ми върнаха това, което дядо ми остави. Стегнах разрушеното и възстанових голямата градина. Моите братя, сестри, деца, внуци - те са пръснати по цял свят, я обожават. Събираме се понякога през лятото, съпругата ми идва от Шотландия. Синът на сестра ми идва от Мексико и нарича това място Mi Casa (Моята къща). Кметът много пъти е казвал, че не позволява строежи

Но те продължават. Защо, не знам. Преди време известен бизнесмен доведе инвеститор тук да разгледа, защото искал да прави мол. Казах му: „В градината не може да се строи!" А той ме изгледа изненадано и каза: „Оставете това на мен!"

- Когато се завърнахте в България, подкрепяхте СДС. Разочарова ли ви политиката?

- Аз се върнах, за да работя за СДС, и съжалявам, че загина. Първите години дойдох, за да се опитам да правя политика, но имах и друга работа в София в една немска фирма. Работя и с фондацията „Карин дом" и се гордея с това, което постигнахме с децата. След това станах дипломат, бях и съветник на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, но ми писна да гледам как хората спят и стават нередни неща. Ако мога да помогна с нещо, искам да го направя.

- Къде бъркаме ние, българите, че толкова се лутаме?

- А, много сме сбъркани. За жалост не сме имали добри държавници. Познавах Буров - той живееше наблизо, познавах и Мушанов - един голям политик. Но те са в миналото. Не им е било лесно, защото ние не обичаме някой да ни казва какво да правим, да се опитва да ни организира. Вече няма като тях - хора прями, които работят за България и я обичат

Слуги на народа, казват в Англия. Дали си секретарка, или министър, ти служиш на държавата, платен си от народа. Това го забравяме и има много хора,

които са на определена позиция, за да си пълнят джобовете. Ако няма единство, трудно се постига нещо. Правим много грешки. Избрахме Хитлер, после Сталин, а те бяха

идентични. Дали си комунист, или нацист, имаш една тоталитарна философия, която елиминира човека, мачка всички. Бях извън България 47 години и се върнах с голямо желание нещата тук да се подобрят. Страната ни е невероятно красива и богата - с природа, култура, история. Бях много горд да съм шестият дипломат в семейството си, който има честта да я представлява в странство.

- За 80-годишнината си катерихте планини с благотворителна цел. Какъв бе резултатът?

- Заедно с едни млади момчета, които тръгнаха с мен, събрахме малко пари за „Карин дом". Вярно, паднах по едно стълбище в хижа на 2/3 от пътя за Олимп и си счупих таза. Сигурно някоя богиня ме е бутнала. Върнаха ме с гръцки хеликоптер и линейка. Но след три седмици все пак изкачих този връх. Беше невероятно. А нашите планини са прекрасни, обичам ги и често ги посещавам. Сега говорих с едни младежи, искам да започна да се занимавам и с велотуризъм. Мисля, че една страна като България трябва да се види от велосипед, а не от самолет или кола.

- Семейството ви е интернационално. Има ли място българският език в него?

- Големият ми син Никола говори, той е работил в Европейската банка в София и има бизнес тук. Голямата ми дъщеря Тереза е в Канада, тя не знае езика. Малката Феодора е във Франция, но в Лондон изучаваше руски и покрай него бързо навлезе в българския. Тя идва всяко лято в „Карин дом" да учи моите хора на системата „Монтесори". Най-малкият ми син, за жалост, почти не е бил тук и не се научи. Съпругата ми разбира езика, изучаваше го. Брат ми, който е три години по-възрастен от мен, говори перфектен български, макар че, когато емигрирахме, беше на 16 години. Кака ми го владее още по-добре, тя е във франция. По-малката ми сестра, която почина, също говореше. А Петър, Надежда и Андрей не знаят езика, те бяха много малки, когато напуснахме Бългаоия.

- Преди 16 години основахте фондация „Карин дом", която сега се сочи като европейски образец за работа с увредени деца. Доволен ли сте?

- Много се гордея с това, което правим. Дневно имаме между 35 и 50 деца. Вземаме ги от домовете им и ги возим обратно, повечето са в колички. Колко родители идват, не мога да кажа, но винаги се радвам, когато видя баща или майка, седнали на пода в стаята за физиотерапия, за да се научат да правят и вкъщи това, което правим тук.

За тези 16 години са ни посещавали 1600 деца

фантастично е да видиш как болни близнаци, които лежат отпуснати и безпомощни, като влязат в басейна, стават съвсем други, движат ръце, крака, пляскат. А всичко започна заради наша първа братовчедка - Карин, която се роди парализирана. Научи четири езика, макар че трудно говореше. Когато бях уморен, и аз не я разбирах. Но имаше невероятен характер и винаги се опитваше да помага на другите. И „Карин дом" ще остане тук не само защото природата е невероятна, климатът е много добър, а и защото това е домът на дядото на Карин.
Иван Станчов е роден на 1 април 1929 г. в София. Семейството му е близко с двора на Кобургите, но заради антифашистката си ориентация е принудено да емигрира през 1943 г. Завършва университета „Джорджтаун" във Вашингтон, служи в българската рота на НАТО в Германия. Заема мениджърски постове в редица компании. През ^90 г. се връща в родината и година по-късно е назначен 3а посланик на България във Великобритания и Ирландия. Бе външен министър в правителството на Ренета Инджова u съветник по външнополитическите въпроси на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов. Кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция, Ордена на Големия кръст на Рио Бранко (Бразилия), носител на медала „За добра служба" от армията на САЩ.


Да командваш парламента
Досущ като предишните управляващи ГЕРБ губи мярка и диалогичност към края на мандата
„Сцените на откровено антипарламентарно поведение на ГЕРБ ще се множат. Това може да се предвиди не само от нивото на уважение към правилата и институциите,

което демонстрират сегашният премиер и хора от екипа му.”
Дo изборите за 42-ро народно събрание остават вероятно по-малко от 12 месеца, до края на сегашния управленски мандат - също толкова, тъй че на дневен ред вече пак изплуват проклетите болести на четвъртата година.

Проклети и уж интересни, но традиционни и досадни. И измежду тях анти-парламентаризмът е обществен враг №1.

Миналата сряда на заседание на правителството премиерът Борисов натовари един министър със задача за... Народното събрание.

Поводът? Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), как тя да мине на подчинение на парламента. „Аз не желая да бъде избирана от Министерския съвет", аргументира се (ясно г-н Борисов (стенограма №26 от 2012 г. от заседание на МС). Ето и неговите разпореждания за младия министър на икономиката:

„Възлагам на министър Добрев още днес... да отиде в парламента, да разговаря с нашите парламентаристи..."

„Добрев, днес нашата парламентарна група незабавно да предложи парламентарен контрол..."*

Като лидер на управляващата в момента партия г-н Борисов е в правото си да

се обръща към избраните с нейните листи депутати така, както се е установило в отношенията им, т.е. така, както депутатите са склонни да изтърпят

Но най-малкото не е стилно той да ги командва в качеството си на министър-председател, и то с посредничеството на министър, и на всичкото отгоре на правителствено заседание.

Да не говорим, че най-прекият път за тъй желаната от г-н Борисов промяна за ДКЕВР е правителството бързо да подготви законопроект за поправка в Закона за енергетиката. Без това да е гаранция, че промяна ще настъпи - ако съдим по един любопитен пример отпреди година.

На правителствено заседание на 13 юли 2011 г. г-н Борисов строго беше дал едноседмичен срок за внасяне на такива поправки в Наказателния кодекс (НК), че там да ги няма термините „отнемане" и „проникване", защото „крадецът е крадец и когато се е качил в количката на човека и му я е отнел, това не е отнемане, а е кражба". После сегашният български министър-председател добави в изблик на пропагандно преиграване

„Просто ми се изправи косата и още не може да ми слегне, като разбрах, че това не сме го променили, а трябва!"

Една година след едноседмичния срок и след три промени в НК „изправящите косата" думи и текстове са си по местата (чл. 346) - просто защото са разумни, потребни и проверени в практиката. Без съмнение и г-н Борисов го разбира, има достатъчно правна това.

В други случаи обаче изпълнителната власт така пришпорва парламента, че засилва опасността закони да бъдат правени „с чук и тесла", както се изрази пред „Преса" (бр. от 2 юли) проф. Огнян Герджиков, един от най-истинските председатели на Народното събрание, които сме видели в годините на прехода. ***

Двайсетина дни преди цитираната команда към младия министър Добрев чухме и друг интересен образец на мила, родна „демокрация по анцуг". А именно - премиерът Борисов увери бунтарите на Орлов мост, че може да забави обнародването в „Държавен вестник" на променения Закон за горите, следователно и влизането му в сила.

Не беше хубаво това, беше публично обещание да прескочиш закона - с връзки или някак иначе. Защото единственият, който може да забави указ за обнародване на закон, е президентът. А „Държавен вестник" е подчинен на председателя на НС, т.е. на парламента.

И ето че пак наднича въпросът дали в сегашната изпълнителна власт изобщо знаят за принципа на разделение на властите, дали разбират шестте думи, с които започва конституцията ни: България е република с парламентарно управление.

Въпросът наднича не от вчера, а всеки път, когато премиерът и министрите покажат гръб на важни за страната разисквания. На 15 април 2011 г. г-н Борисов напусна пленарната зала, докато от Коалиция за България представяха мнението си за важния тогава пакт „Евро плюс". Неговото обяснение за този политически жест: „Тези не ги слушам."

С подобен, едва ли не хулигански тон той не уважи парламента и при разискванията по внесен срещу правителството на ГЕРБ вот на недоверие.

Странен и грозен спектакъл се разигра на 21 март, когато двама нови министри, при това рекламирани като „тежка артилерия", бяха представени за избор в Народното събрание и се заклеха, без министър-председателят да е там. Той почти демонстративно си намери друго занимание.

Възможна и лесна, и при това сигурна прогноза е, че сцените на откровено антипарламентарно поведение на управляващите ще се множат. Това може да се предвиди не само от нивото на уважение към правилата и институциите, което демонстрират сегашният министър-председател и неколцина, временно издърпани от него до важни постове.

Ключът към прогнозата е-в отминалите десетина години. Защото в момента не наблюдаваме нещо небивало. Пред очите си имаме трето последователно правителство, което не устоява на изкушението „антипарламентаризъм".

През 2001-2005 г. управляваше кабинетът на г-н Симеон Сакскобургготски. Този премиер неведнъж демонстрира спрямо парламента на Република България една примитивна надменност - сякаш за да отмъсти че е трябвало да положи клетва пред него.

После дойде г-н Станишев с Тройната коалиция, същият министър-председател, който се беше хвърлил в... парламентарно сражение в полза на т.нар. царски имоти. Дали бившият малолетен цар е изпитал признателност, няма как да знаем. Но настоящият премиер би разбрал със симпатия онова втурване на г-н Станишев на парламентарния терен. (Така да се каже „Какъв парламент, какво разделение?! Нали са МОИ депутати...")

(Тук оставяме настрана всеизвестния факт, че и в двете коалиции, управлявали през 2001-2009 г., участва партията на г-н Доган, който е най-продължително неработилият депутат в Народното ни събрание - открай време и на всеки километър. Това също е знак на отношение към парламента и парламентаризма. А кой е най-неработилият в прехода член или шеф на българско правителство, още не е измерено, учебниците по история ще отсъдят.)

В четвъртата година на мандата приликите (и причините за разбиране) между бивш и настоящ премиер се множат. Например и г-н Станишев, и г-н Борисов

всячески избягват ясен отговор когато ги питат защо са махнали от екипа си някой Румен или някой Трайчо.

Това също не е изненадващо. В последната година от мандата в българските правителства се усилват едни и същи особености - и то такива, които им вредят. В този период те повече от всякога си вярват, че им предстои следващ мандат (но за всеки случай трескаво назначават свои хора навсякъде, където е възможно). В този период те се заемат да прекрояват изборните закони; пак тогава се смразяват с медиите; пресъхва диалогичността им (доколкото са я имали) с опоненти и партньори, с обществото.

Съществен симптом в тази картинка са и антипарламентарните номера. През февруари симптомът дори беше документиран

Той раздразни цялата опозиция и в темата на един доста драматичен вот на недоверие против „царското" правителство изрично беше вписано „неуважение към Народното събрание". Нещо невиждано в цялата история на прехода.

Парадоксално, хем вътре в парламента, хем против парламентаризма се разигра през пролетта на 2009 г. битката на БСП за вдигане до 8% на прага за влизане на коалиции в НС. Разгорещена в тази битка, левицата така и не разбра, че работи против себе си.

Автоголове в последната четвърт от мача грозят и ГЕРБ. Разбира се, в различните правителства причините и мотивите за такова поведение се различават.

Например сега фактор за антипарламентарни изпълнения вероятно е неспирното шоу „Покажи се тук, покажи се там". Това е персонализиран и усилен до абсурд вариант на политическия стил, изследван още през 1977 г. като „Държавата спектакъл" (заглавие на французина Роже-Жерар Шварценберг). Той трудно би се съчетал със зачитане на институции, със „скучни" разисквания по един или друг закон или проблем.

Вероятно в този вид пропаганда все още има хляб. Но тя неизбежно ще се обърне и против ГЕРБ. Защото вече изобилно снабдява с аргументи всички, които биха казали, че линията на борба с ГЕРБ е линия на борба „за" или „против" нормална парламентарна демокрация.

Когато жителите на квартала подават жалби до трите най-важни адреса още на 5 октомври 2010 г., те едва ли подозират, че гетото на бюрокрацията е по-опасно от ромското гето, чийто мирис усещат от прозорците си.

За проблема с наркоманите са информирани министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, който отговаря за кризите, кметът на София Йорданка Фандъкова и районният кмет Тодор Кръстев. Ключовият човек тук е кметът, тъй като кризата не е национална, а е местна. За това време има починали 4-5 наркомани

с диагноза „пневмония". Не е трудно да се сетиш какво може да се крие зад това. Но реакция няма никаква.

Защо мълчи властта 21 месеца?

Ако през октомври 2010 г СПИН-ът е можело да бъде спрян, като се направят тестове, изолират се болните, а държавата се погрижи за нарко-зависимите деца, днес кой ще понесе отговорност за фаталното забавяне. Кой математик ще изчисли за 21 месеца колко може да нарасне гроздът на заразата. Не сме ли изправени пред епидемия? Защото наркомани има не само в „Орландовци". Ако тук са няколко десетки, във „факултето" хиляди се боцкат. По-малките гледат какво правят батковците и на игра и те се бодат.

Децата Мария, Севда, Цветан, Сали са увяхналите цветя не само на улица „Градините" в „Орландовци", но и на столицата ни. Ако с тях се случи най-лошото, те ще станат увяхналите

цветя и на България. Убити от безхаберие и липса на всякаква чувствителност към тяхната драма.

Серопозитивните разказаха пред камерите на Мартин Карбовски и Нова телевизия, че ги изследвали преди няколко месеца и ги предупредили, че им остава година живот, след като са заразени. С уговорката, ако продължават да се боцкат.

Самият факт, че скандалът гръмна преди десетина дни, а няколко месеца преди това тези деца са се боцкали показва, че на никого не му е пукало колко точно ще живеят. Най-човешкото в тяхната изповед беше признанието, че ги е страх да не умрат. Този страх тежи ли толкова, колкото страхът на институциите да не се изложат? Не тежи. Така беше в „Могилино", така беше в дома в Плевен, където откриха живи скелети, така е и в софийския „Асен Златаров", където серопозитивните деца буквално са били натикани. Както винаги, няма нито един виновен.

Всъщност цялото ръководство на столичната община е знаело за проблема и се е чудело как да го прикрие като срамна тайна. Първо искали да ги настанят в психодиспансер, при психично болни хора, което е безумно. След съпротива оттам ги отвели тайничко в дома „Асен Златаров". Тези усилия са нещичко, те показват, че властта не е съвсем парализирана. Но защо тя се страхува да си го признае. Може би защото решенията не са добри. Може би защото този проблем не е стоял в центъра на вниманието на министър и кмет, защото трябваше да се режат много ленти и да се правят избори. А може би защото ромският проблем изглежда по-трудно решим от това да се открие Божествената частица.

Мълчанието на властите по тази грапава и неудобна тема е по инерция - от 20 години насам. Хиляди мургави български граждани са в ролята на „излишните хора", с които не знаем какво да правим. Имаме си стратегии, планове, инициативи за ромско включване. Но хора като катунарите в „Орландовци" не знаят що е то да си гражданин. И няма как да ги превъзпиташ изведнъж, с един закон.

Те живеят като в средните векове - ровят в кофите за боклук, крадат,

ходят голи и с ботуши в 40-градусовите жеги. Но искат да имат човешки неща - ток, вода, покрив над главата и хляб на масата. По прословутата улица „Градините" е копано за канализация, но тръба няма. Нямат тоалетни и всеки ден се „заварват" из полето - кой където свари.

Най-лесно е да махнем с ръка - „циганска работа", но истината е, че хората от жълтите плочки и тези от гетото са като скачени съдове. Липсата на решения за едните води до липса на сигурност за другите.

Разноцветните политици, които много обичат да ходят в махалите преди избори, сега се гнусят. От ГЕРБ се стреснаха и вече мислят решения на проблема. И те изгубиха три години в напразни надежди, че проблемът с ромите ще се реши от само себе си.

Ще узаконяват строителството, което сега е незаконно, но е с масивни постройки.

За обитателите на бараките нямат решение. Освен изпитаната рецепта на прословутия блок 20 в Ямбол. Но дори когато го събориха, не откриха в него Хигс бозона за ромската интеграция.

Ясно е едно - ако ромите никога не са пели „Мила моя мамо" или „Хубава си, татковино", няма как те да разберат нас, а ние -тях. И да си подадем ръка.
Димитър, баща на пет деца:

Малките деца дишат лепило

Работя в строителството. Имам пари да си плащам сметките. Но нямаме ток. Нощно време слагаме две тухли, палиме си огън, топлиме си вода, готвим. Гледаме при комшиите по-нагоре „Пепел от рози". Имаме си свещи. Вземаме вода от комшиите или от една тръба, която е много далече. Децата мъкнат вода, минават жп прелез, за да стигнат до тръбата. Дърва събираме по кофите. Ние сме си тука родени. Аз съм на 27 години и тука съм роден. Майка ми и тя е тука родена. Преди това и дядо ми е живял тука.

Поне 60-70 години семейството ми е тук. Наркомани се появиха при нас от три-четири години. От центъра, от Женския пазар дойде хероинът при нас. Българчета подириха тука нашите момчета. Познавам децата, за които казаха, че са болни. Те са тук родени. От две-три години, когато кризата стана и всеки се чуди къде да хване работа за пет десет лева за изхранване, започнаха да вземат наркотици. Малките деца лепило съм ги виждал, че дишат. Но не са наркомани. Ако дойдат наркоманите и са болни, ще ги изгониме от тука. Няма значение на кого е дете. Да се сложат в болница, с решетки...
Валентина Илиева, майка на починал наркоман на 24 г.:

Как ще къпем бебето

Живеех в „Люлин", имам заповед за настаняване. Дъщеря ми е бременна, изкараха ни като кучета. Синът ми почина. Като майка ме боли. Той дълго криеше, не ми казваше, че бе наркоман. Ако съм знаела, че е такъв... Сега как ще гледаме бебе тук? Как ще го къпеме?