Националният консултант no микробиология проф. Тодор Кантарджиев

- Професор Кантарджиев, води ли се статистика за заболяванията, настъпили вследствие на вътреболничии инфекции у нас?

- В Европа има статистика и тя сочи, че 10-12% от пациентите в болниците развиват вътреболнични инфекции, които сега се наричат инфекции, придобити от медицинско обслужване. В същото време у нас официалните цифри са от 03% до 2% - сами разбирате, че подобно съотношение е нереално. Пътечките така промениха ситуацията, че нямаме и реална статистика. От друга страна, не може една болест да се лекува с 300- 500 лева.

- Каква е причината? Неглижира ли се проблемът у нас?

- Необходимо е да се смени философията, защото в болшинството от случаите вътреболничната инфекция се тълкува като лекарска грешка. Истината е, че това си е проблем на болницата. Колективът на болницата, лекарите и сестрите трябва да го припознаят като собствен проблем и не да крият, а да се борят да се намали. Защото когато регистрираш, че на болния се е зачервило мястото, откъдето влиза системата за вливания, това е вътреболнична инфекция. Тя не е страшна и ако се грижиш добре за лечението й, няма микробите да тръгнат по другите болни в стаята. Но ако си затваряш очите и не се вземат мерки, тогава всички ще се заразят.

Друг проблем е, че за съжаление по-голямата част от инфекциите се проявяват чак след изписването.

Широко разпространени са например инфекциите при поставянето на катетър

на пациент за уринарната система. Ако я скрием, пациентът ще си излезе с тази инфекция в обществото. Между другото, не съм чул мъж да е излязъл от урологично отделение без инфекция.

- Съществува ли разлика в степента на заразяване между различните типове болници?

- Най-много са инфекциите в заведенията за спешна помощ, където се правят тежките операции и тежкоболните остават най-дълго, вътреболнични инфекции има при онкологично и хематологично болните, защото са с отслабнали защитни сили, а е логично най-рядко да се срещат в психиатриите заради характера на извършваното лечение в тях. На пръв поглед изглежда, че рискът от заразяване е най-голям при операция. В действителност най-чести са инфекциите на отделителната система, след това на дихателната и чак на трето място са хирургичните инфекции. При това не всяка инфекция е вследствие на грешка.

- Има ли правила за болничните заведения в това отношение -например задължително реновиране през известен период?

- Има, разбира се, но проблемът не се състои само в това. Има неразбиране. Така например обикновено за стафилококите у нас се обвинява хигиената на сградата. Всъщност най-голямата част от инфекциите се разпространява от ръцете на обслужващия персонал.

По мое мнение в момента това е един от най-големите проблеми на медицината у нас. Задължително трябва да се намали рискът от вътреболнични инфекции, като се борим с недобрата

хигиена и спазваме правилата за работа. Освен това на пациентите се дават антибиотици в пъти повече, отколкото в Западна Европа. По данните, които имам от Асоциацията на микробиолозите, които следят почти всички болници, какви антибиотици се прилагат, какви са микробите, причинители на инфекции, каква е тяхната резистентност към антибиотици, излиза, че над 62% от пациентите, които влизат в болници, вземат антибиотик от влизането до излизането. Именно това е начинът колегите да компенсират страха и хигиенните неудачи, които водят до вътреболнични инфекции.

В крайна сметка това води до селектиране на резистентност

В същото време пестим от дезинфектанти, пестим от ръкавици за персонала и затова ще трябва да крием вътреболничните си инфекции. Хора се изписват по пътечки на седмия или осмия ден и си отиват в обществото с инфекции, които са причинени от микроби, селектирани в болницата, и заради това и много опасни, неподдаващи се на лечение с антибиотиците, които се купуват от аптеката.

- Могат ли пациентите да се защитят по някакъв начин срещу подобни инфекции?

- Пациентът трябва да е предупреден предварително за тези опасности. За съжаление у нас не се обръща внимание и затова трябва активно да питаме лекаря какви са рисковете още преди провеждането на самата интервенция. Лошото е, че голяма част от лекарите нямат нагласата да говорят с пациента. Привърженик съм на схващането, че лекуващият трябва винаги внимателно и пълно да изслушва и да отговаря на всички въпроси на пациента си. Да се щади психиката на болния. Да кажем, че вече ще се правят операции, при които няма да се получават инфекции, е смешно, но човекът е дошъл за помощ и трябва да бъде предупреждаван за евентуалните усложнения, които често пъти са неизбежни.

Правилното решение, когато се получи инфекция, е, и то се практикува в много болници, които имат добър микробиолог, пациентът да бъде оставен сам в стаята, а лекарите да ползват ръкавици и да сменят престилките. Когато се спазват тези правила, рискът от заразяване е сведен до минимум. Освен това всяка болница по наредба, издадена от министъра на здравеопазването, трябва да има комисия за вътреболничните инфекции, която да се ръководи от специалист, който знае за какво става въпрос. От особено значение е и антибиотичната практика, която трябва да отговаря на новите микроби. В последните години някои от тях, като например ешерихия коли, се промениха. Микробът е част от нормалната флора на човек, среща се в огромно количество и лесно придобива резистентност, затова трябва и много да се чете.

- Възможно ли е някои пациенти вследствие на хронични или латентни заболявания да са по-податливи на подобни инфекции?

- Да. Същото е и при хирургичните операции, тъй като отслабва имунитетът. Но се работи по въпроса и повечето операционни у нас вече имат филтри с

шлюзове за стерилизация на въздуха. Същевременно има още много неща, които могат да се направят. Ще ви дам прост пример - ако мястото за интервенцията се бръсне предната вечер преди операцията, имаме 4% вероятност за заразяване на пациентите

Ако се обръсне точно преди операцията, рискът е едва 1 %, а ако не се бръсне, а се използва депилатоар, рискът е нулев. Но в колко болници сте видели да се ползва депилатоар?

- Не се ли крие проблемът в откриването на нови видове антибиотици?

- Антибиотиците най-трудно увеличават броя си, през последните години има много малко нови, затова трябва правилно да ги използваме. Не бива да се подвеждаме по това, че някой роднина се е излекувал с определен вид или че някоя фирма ги препоръчва. Необходими са многократни и целенасочени микробиологични изследвания. За съжаление, когато не се ползват научни данни, се допускат големи грешки при употребата на антибиотици. Важно е да се разбере, че няма силни и слаби антибиотици. Не бива да подценяваме някои само защото са евтини. Например на смъртоносните стрептококи и на причинителя на сифилиса все още най-добре действа пеницилинът, който, ако го имаше по аптеките, не би струвал повече от 20 стотинки. Сър Александър Флеминг, откривателят на лекарството чудо, не е взел и едно пени за пеницилина, а със своето откритие е спасил поне 1 млн.

души само по време на Втората световна война. Това е било наистина чудо, но сега вече няма такова джентълменство. Затова за лечението на резистентни бактерии обикновено се използват скъпи антибиотици.

- Необходими ли са законодателни и административни мерки за решаването на проблемите, свързани с тези инфекции?

- На държавно ниво има създадени правила. На първо място това е Медицинският стандарт за борба с вътреболнични инфекции. Документът е повече от 100 страници, предстои и неговата актуализация през август.

- Кои са най-опасните и устойчиви на дезинфекция причинители на инфекции?

- Това са предимно вирусите, като хепатит, СПИН и приони (луда крава). Заради последните се наложи промяна на цялостната концепция за стерилизация в болниците. Досега се приемаше, че причинителите на различните заболявания умират при температура от 121 градуса по Целзий, но за прионите са нужни 134 градуса.

Много е важна хигиената на ръцете. Защото бактериите не само се нагаждат, а както се установи наскоро, дори си дават сигнали за опасност едни на други чрез химически вещества. Някои от най-трудните инфекции, с които се сблъскваме, са от стафилококи и ешерихия коли, които са много устойчиви. Това оскъпява и лечението поне 10 пъти. Все пак в последните 10 години успяхме да намалим резистентността на метацилин резистентните стафилококи. Намалява процентът им, което е много голям успех.

- Каква е практиката в развитите страни?

- Ползваме опита и спазваме указанията на Центъра по контрол на заболяванията в Стокхолм, който е органът, отговарящ за тези проблеми в Европейския съюз, макар лично аз да съм привърженик на американския опит в това отношение.

У нас положението е тежко, но се борим и се надяваме, че обществото ни ще разбере колко е важно здравето. Не бива да се хокат лекарите, защото е вярно, че има недобросъвестни колеги, има грешки, има скриване на грешки, но болшинството лекари са много свестни хора.

- В тази ситуация защитени ли сме в случай на терористична заплаха с биологично оръжие?

В момента имаме готовност да поддържаме ефикасна защита, но не е лесно. По мое мнение ни е нужна и по-добра мотивация. Иначе за тези случаи у нас отговаря Лабораторията за особено опасни инфекции, която е под мое ръководство. Така, когато в 2001 г. на 16 октомври се появи терористична заплаха от антракс, аз сложих противочумния костюм и отидох. Два дни преди това в Германия беше обявено, че в град Хале е открит антракс, но след това се оказа, че е грешка. Организирах дежурства и денонощно правихме изследвания, но слава Богу, не беше сериозно. В САЩ беше различно. Там беше опасно, защото от 7 заразени 6 умряха, а всичките 40 хил. души, които бяха влизали в контакт със спорите на антракса, трябваше дълго време да приемат антибиотици. Но и без подобни заплахи постоянно имаме работа. Вчера регистрирахме десетина случая на вирусен енцефалит в Пловдив, а миналата седмица около 10 в Стара Загора. Хубавото е, че вирусите са от вида коксаки и други ентеровируси и не е толкова страшно. Можеше да е друго!

Министерството на здравеопазването (МЗ) ще намали щата си с над 10% и от 281 души той ще стане 251. Това предвиждат готвените промени в устройствения правилник на ведомството, научи „Труд".

Съкратените 30 души ще съставят новия национален съвет по цени и реимбурсиране, предвиден с поправките в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Те бяха гласувани от правителството на последното му заседание миналата сряда. Съветът всъщност трябваше да е комисия, но статутът му бе променен по настояване на вицепремиера Симеон Дянков. Пак на заседанието на Министерския съвет в сряда Дянков бе заявил, че този съветът по цени и реимбурсиране ще работи в Плевен, а не в столицата. Но според последните проекти на управляващите толкова важното звено все пак ще остане в София, за да е във в близка връзка с МЗ, парламента, здравната каса и централите на всички браншови организации.

Здравната министърка Десислава Атанасова съобщи вчера, че подготвяното увеличение на заплатите в здравеопазването с 10 до 20 на сто ще влезе в сила от 1 юли т. г. Това предвижда споразумение, което ще бъде подписано днес между нея и синдикатите.

С 20 наето ще се повишат възнагражденията на медсестрите, заяви Атанасова. Тя добави, че според проекта на новия колективен трудов договор се увеличава и плащането за нощен труд - двойно, но пак символично: от 50 стотинки на един лев.

Задълженията на държавните лечебни заведения към 31 май т. г. са 280 млн. лв., а към 29 февруари т.г. те бяха 378 млн. лв.

С над 20% се увеличиха пациентите на Клиниката по урология в столичната университетска Александровска болница през последната седмица. Причината за това са по-честите бъбречни кризи, до които се стига, заради недостатъчното количество вода, което се пие в жегите, но и в обратния случай - когато се прекалява с приема й.

Това заяви вчера пред „Труд" проф. Петър Панчев, председател на Българското дружество по урология и водещ български специалист в тази област.

Защо и повечето изпита вода е опасна? „Ако някъде, в стеснение в бъбрека, е имало застопорено камъче, под влияние на хидростатичното въздействие то може да тръгне надолу, към отделяне от организма. Така е възможно да се предизвика запушване", обясни професорът. И продължи: „Обратното - когато пък се наблюдава намалено количество на течности в организма, се понижава тонусът на уретерите, обемът им

Повече се свива и се стига да същия ефект като при изпиване на много вода."

Проф. Панчев добави, че прави впечатление, че пациенти с описаните оплаквания пристигат по тъмно. „Сякаш се държат през светлата част на деня, но през нощта, когато е напълно разрушен хранителният и питейният режим, започват да настъпват нежеланите и болезнени проблеми с отделителната система", обясни професорът от Александровска болница. Много от пациенти му са деца, и то с тежки кризи. Обяснението е, че течността в организма на подрастващите е много повече, отколкото в този на възрастния. ,А поддържането на хомеостазата (б.р. -регулиране на вътрешната среда на организма) при децата е по-трудно, по-трудно се регулира водният им режим през деня", категоричен е проф. Панчев. Той добави, че на всички, които някога са били пациенти на урологията, е препоръчано да пият повече вода. По най-груби изчисления става дума за 1,5 - 2 литра. Те са необходими за образуването на достатъчно количество урина. А чрез нея от организма се извеждат опасните токсични вещества (т. нар. остатъчни азотни тела).

„Ако пием повече вода, затрудняваме дейността на сърцето, а така се нарушава и нормалната перфузия (б.р. -преминаване на кръв) през двата бъбрека (или единия)", добави проф. Панчев. Според него, „ако пък се приема по-малко вода, също се нарушава хомеостазата и перфузията, защото отделяната течност се сгъстява. В този случаи може да се стигне до усложнения на вените и артериите, които да атакуват сърцето." По този начин може да се отключат исхемична болест на сърцето, тромбоза, емболия и много други непредвидими последици. А всички тези сериозни проблеми рефлектират върху бъбреците.

От голямо значение е киселинните, алкалните и основните съставки на течността в организма да са в динамично равновесие. Затова трябва да се поддържа баланс между консумацията на месо и тази на плодове

През лятото трябва да преобладават зеленчуците и плодовете. Да не се залага на много сладките, защото тогава се изисква прием на повече течности и пак се нарушава добрия хранителен режим. Най-правилно е да се хапват дини, череши и ябълки (неслучайно английската поговорка гласи: една ябълка на ден те отдалечава от доктора).

Зелените зеленчуци съдържат повече оксалати (б.р. - основният фактор за „отлагането" на бъбречни камъни, в това отношение те са с 15 пъти по-голям потенциал от калция), затова трябва да се внимава с консумацията им. На бъбрека добре се отразяват доматите, краставиците, зелето, морковите. За нормалното му функциониране е препоръчително и движение - поне 10 000 крачки дневно.

Какви са симптомите на бъбречната криза? Типичната колика представлява силна пулсираща болка, съпроводена със смущения в уринирането (до невъзможност за отделяне на урина). За лекарите е много лесно да разпознаят присвития от адска болка пациент.

„Лечението на камъни в бъбреците е в широк диапазон - от старите методи, при които се пият билки и се прилагат т. нар. водни удари (които аз лично не препоръчвам) до екстракорпоралната литотрипсия (безконтактното разбиване на камъните), лазерната, ултразвуковата терапията и оперативните интервенции. Помага и балнеолечението", препоръчва проф. Панчев.

✓ За едно денонощие през бъбреците минават точно 1700 литра кръв, за да се образуват накрая 1,5-2 литра урина.

✓ „Смърт" за бъбреците са инфекциите -т. нар. фокални. Т. е. ако имате развален зъб с гранулом, гноен синузит, отит или е налице гнойно огнище в тялото, което не се лекува, то бълва инфекция. Тъй като бъбрекът е високофункционален орган и изисква много кръв, той е благоприятна среда за инфекциите. А тръгнат ли от бъбреците, засягат уретерите, пикочните пътища и се лекуват трудно.

✓ Интимната хигиена също е от значение! Защото тръгне ли инфекцията от половите органи - ретроградно през пикочните пътища, също е доста трудна за овладяване. Тук можем да дадем следния пример: как римляните са пазили и бъбреците си, като не са имали антибиотици, дори сапун? Спазвали са хигиена! Поне три пъти на ден са се къпели. Именно в Хисаря те са лекували остра бъбречна недостатъчност и са се спасявали от камъни в бъбреците. Хора от цялата Римска империя са пристигали в Хисаря, за да се лекуват.

„През изминалите два месеца проведохме много инициативи като безплатни профилактични прегледи, срещи с лекари от други болници и ДКЦ-та, бяха организирани научни събития", добавиха от „Софиямед".

Вече е създадена и традицията да се организират профилактичните прегледи. Затова през изминалата седмица специалисти консултираха пациенти за заболявания на простатната жлеза. А в края на този месец предстоят профилактични прегледи за неврологични проблеми. „Целта на инициативата е повече българи да за-I почнат да обръщат внимание на здравето си превантивно и навреме, за да не се стига до болничното легло", обясниха лекарите.

„Софиямед" е част от верига лечебни заведения и е петата вече функционираща болница. Собствениците заявиха, че тя е най-голямата българска инвестиция, правена в здравеопазването досега. Болницата разполага с 13 операционни зали и 450 легла. Стаите й са с 1,2 и 3 легла. Всяка от тях разполага със собствен санитарен възел и най-важното - с без-: платен интернет за пациентите и телевизия. Има поставена и мека кожена мебел, която отговаря на всички санитарни изисквания. Новата болница работи със здравната каса, а структурите й получиха трето, най-високото ниво на компетентност от Министерството на здравеопазването.

Мая Захариева потърсила помощ заради силна болка в гърдите. Медиците обаче не реагирали навреме и тя издъхнала. Приятелка на починалата я придружила до Бърза по-