политика – провеждане и поддържане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват стратегия, тактика, цел; взаимоотношения между големи социални групи, в които те изразяват и отстояват своите интереси
власт отъждествена със сила – погрешен подход
сила – напълно елиминиране на възможностите за действие пред субекта, когато той е лишен от избор и е третиран като физически или биологичен обект
принуда – ограничаване на възможностите за действие на субекта минимум до две при запазване на възможностите му за избор
свобода – способност на субекта за избор и вземане на решения
влияние – насочено към съзнанието на субекта, като решение за възможните алтернативи взема самия подложен на влияние субект
манипулация – завоалирана комуникация, която цели да скрие истинските намерения на едната страна по отношение на нейното желание за отговор от другата
господство – обективна зависимост от произвола на чужда воля, която има за резултат лишеното от избор поведение на субекта
власт – субективна зависимост от произвола на чужда воля, която има за резултат подчиненото поведение на субекта
ценност – властен ресурс
класификация на властните ресурси – субективни /индивидуални, колективни/; обективни /материални предмети, социални отношения, социокултурни ориентации/
характеристика на властта – субективно отношение; отношение, което може да бъде изменяно, насочвано, преустановявано; опосредствано от ценности; двете страни на отношението имат възможност за избор; притежава морален оттенък; подвластното поведение има вероятностен характер
власт – субективно отношение на асиметрична зависимост, опосредствано от някаква ценност
елементи на властното отношение – субект; обект; опосредстваща ценност или властен ресурс; свързана с ценността сфера на човешка дейност
ценност – обща основа на властта и политиката
власт – политически феномен
политика – властване, като същественото в него е устройството и разпределението на властта
политическа власт – субективно отношение на зависимост, в което опосредстваща ценност е самата власт
Древна Гърция от Класическата епоха – люлка на демокрацията
Херодот /баща на историята/ – демокрацията като изономия /равенство пред закона/
Перикъл – демокрацията като управление в полза на мнозинството
Платон и Аристотел – демокрацията като охлокрация /власт на тълпата/; “неправилна” форма на управление, основана на ласкателството и демагогията
Аристотел – демокрацията като политея /управление на мнозинството в интерес на общото благо/; близо до съвременното схващане
Средновековие – не познава демокрацията като политическа система
15-16 в. – Николо Макиавели – демокрацията като “правилна” форма
18 в. – Монтескьо /теория за разделение на властите/; Русо /теория за народния суверенитет и политическото равенство; теория за обществения договор/
19 в. – Абрахам Линкълн /демокрацията като власт на народа, за народа и от народа/
Карл Попър – демокрацията като система от институции, която позволява осъществяването на публичен контрол над правителството и неговата смяна по волята на управляваните и им дава възможност за извършване на реформи без прилагането на насилие, дори против волята на управляващите
Морис Дьоверже – демокрацията като свобода на народа и за всяка част от народа, не само за привилегированите по рождение, щастлива съдба, длъжност, образование, а реална свобода, която предполага определено равнище на живот, общо образование, социално равенство, политическо равновесие
Ралф Дарендорф – гражданското общество като общ знаменател на истинската демокрация и ефективната пазарна икономика
антична полисна демокрация – елинска демокрация и римска сенатска република
елинска демокрация – 5-4 в. пр. н. е.; държавни уредби /аристократични; олигархични; демократични/
разделение на властите – 1. еклезия /събрание на свободните граждани/; 2. буле /съвет/ или герузия /старейшини/; 3. магистрати /обществени служби/
аристокрация – достъп до съвета, съобразно социалния произход; пожизненост
олигархия – от значение е имуществения ценз
демокрация – реалната власт е в еклезията; установяват се нормите на реториката; значителна роля на демократичните съдилища; остракизъм /изпращане в изгнание/
елинска демокрация – пряка, за разлика от съвременните представителни демокрации; близо до буквалния смисъл на понятието демокрация /управление на народа/
римска сенатска република – принос /писани закони; институцията на народните трибуни/
разделение на властите – 1. консули – претори /разглеждат граждански дела/; квестори /разглаждат престъпления против обществото/; едили /полицейски функции/; ковчежници /обществена хазна/; цензури /част от законодателната власт/; 2. сенат /патриции/; 3. трибуни /преустановяват действията на законодателната и изпълнителната власт/
съвременни политически демокрации – 18 в.; след Великата френска революция и Войната за независимост в Северна Америка
пътища на прехода – продължителна политическа адаптация; революции
характеристики на демокрацията – дефиниране чрез представителството; конституционна организация на мирна конкуренция за упражняване на държавната власт; институционално разделение на властите; плуралистична партийна система, открито и законно съревнование на различни политически партии за властта; принцип на мнозинството, но в зависимост от справедливото отношение към малцинството; свобода на словото и мисълта, свободни и плуралистични средства за масова информация; висока степен на икономическо развитие и икономическа ситема, немонополизирана от държавата в областта на собствеността и планирането
парламентарни режими – монархии и републики; отговорност на правителството пред парламента; държавен глава /представителни функции/
президентски режими – висока степен на разделение на законодателната и изпълнителната власт; държавен глава /изпълнителна власт/
полупрезидентски режими – правителство от парламентарен тип и държавен глава от президентски тип, които управляват съвместно
критика – опасност от нови форми на деспотизъм /уеднаквени условия, равенство, унификация/; криза на политическото представителство; корпоративни правителства; масова политика /манипулиране чрез масови организации/
теории – Франсис Фукуяма /краят на историята/; Самюъл Хънтингтън /сблъсък на цивилизациите/; Алвин Тофлър /вълнова теория на конфликтите – 3 цивилизации/аграрна; промишлена; информационна//
5.3. Парламентаризъм
парламентаризъм – отразен във възникването и развитието на западната демокрация; въплъщава принципа на свободно избраното народно представителство като главно средство за контрол върху изпълнителната власт
антична полисна демокрация – елинска демокрация /форма на пряка демокрация, комбинирана с полурепрезентативно управление и магистрати/ и римска сенатска република /съществуват отделни демократични актове с плебисцитен и полурепрезентативен характер/
Англия – родина на модерната парламентарна система; двукамарен парламент /камара на лордовете и камара на общините/; начало на модерните партийни системи
развитие – след Великата френска революция и Войната за независимост в Северна Америка
съврменен парламент – представителство на народа не пред някого, а като негово представителство
характеристики на парламента – принцип на народното представителство; вземащ решения орган, а не съвещателен и консултативен такъв; решенията му не подлежат на изменение; свободен мандат
фази на политическия процес – поставяне на политически проблем; политическа подготовка; политическо решение; политическо изпълнение; политическа равносметка
функции на парламента – създаване на закони; кантрол над изпълнителната власт; комуникационен форум
създаване на закони – свързано с политическата подготовка и политическото решение
контрол над изпълнителната власт – свързан с политическата подготовка и политическото изпълнение
комуникационен форум – свързан с поставянето на политическия проблем и политическата равносметка
създаване на закони – право на законодателна инициатива; гласуване на годишния бюджет; внасяне на поправки в конституцията; поправка на правителствени законопроекти
контрол над изпълнителната власт – принцип на отчитане на правителството /право на запитвания и получаване на информация от страна на парламента/; принцип на отговорност на правителството
комуникационен форум – подпомага първите две функции на парламента, но е и гаранция за прозрачност на политическия процес
видове мандати на парламентариста – свободен /представител на целия народ; действа въз основа на конституцията и собствената си съвест и убеждения/; императивен /отговорност пред своите избиратели и пред целия народ, възможност за отзоваване по време на легислатурния период/
императивен мандат – считан за порочен и отхвърлен през 18 в., но обоснован и изискван в бившите социалистически страни
свободен мандат – не частноправно, а публичноправно представителство, което налага различие между делегат и представител
роля на парламентаризма – търсене на обща воля чрез конфликти и компромиси между плуралистични политически сили, които формират мнозинство и малцинство
парламентарни права на малцинствата – допълнение към мажоритарния принцип, по силата на който решенията в парламента се вземат с мнозинство
депутат – свързан с определена фракция, чрез която участва в подготовката на решения и в процеса на тяхното вземане
средства за масова информация – функционално условие за модерния парламентаризъм
типове парламенти – зависят от характера на политическия режим /парламентарен; президентски; полупрезидентски/ и от структурата на държавата /унитарна; федеративна/
двукамарна структура на парламента – горна камара /представлява интересите на субектите на федерацията чрез равно представителство /равен брой депутати за отделните субекти на федерецията/ или неравно представителство /брой депутати в зависимост от броя население на отделните субекти на федерацията//; долна камара /общофедеративно представителство по териториални избирателни райони, формирано чрез избор или назначаване/
вземане на решения – с обикновено мнозинство /повече от половината депутати/; с квалифицирано мнозинство /2/3;3/4/
критика – народният суверенитет е неделим и неотчуждаем /не могат да се делегират права/; депутатите са все по-малко независими и не упражняват властта в действителност; представителството се превръща в професия; парламентът се превръща от диспутно в демонстративно тяло
5.4. Избори и избирателни системи
политически избори – акт на делегиране на власт, чрез който гражданите суверенно изразяват своята воля за конституиране на изборните институции
функции на изборите – възможност за мирно приемане и предаване на властта; пренасяне на политическата периферия на политическата сцена; повлияване на политическите действия на управляващите от управляваните; институционализиран класов конфликт; демократичен контрол над управляващите от управляваните; подбор на политически лидери и управляващ елит, изграждане на политическа система
теория за “електората функция” – основа на доктрината за ограниченото избирателно право; суверен е нацията и тя предоставя избирателни права само на отделни индивиди
теория за “правия електорат” – основа на доктрината за всеобщото избирателно право; фракционен суверенитет, който предполага чрез изборите всеки индивид да има правото да избира и да бъде избиран
принципи на всеобщото избирателно право – всеобщо; еднакво; директно; тайно
форми на ограничаване на правото на глас при ограниченото избирателно право – по данъчни показатели; по образователен ценз
форми на ограничаване на правото на глас при всеобщото избирателно право – по пол; по възраст; по непристойност; по расова и национална принадлежност; по гражданство; по отношение на военните; чрез характера на избирателната система и размера на секцията, района
репрезентативни принципи – 1. функционален /политико-социален/, на който съответства мажоритарен метод за превръщане на подадените гласове в мандати; 2. пропорционален, на който съответства пропорционален метод
типове избирателни системи – мажоритарна; пропорционална; смесена
мажоритарна избирателна система – само коствено и приблизително представяне на мнозинството; проста и разбираема за избирателите; гласува се за личности с необходимите политически и морални качества; адекватно представяне интересите на избирателите; избягване на политическата фрагментация; стабилно правителство и двуполюсен парламент, който обаче предполага политическа умереност
типове мажоритарна избирателна система – обикновена; в два тура; на единичен вот
обикновена мажоритарна система – униноминално гласуване в едномандатни райони, където се избира един кандидат и той се счита за избран, ако е получил най-много гласове, независимо от броя на гласовете
мажоритарна система в два тура – плураноминално гласуване чрез изборна листа в многомандатни райони, като за избран се счита кандидата с абсолютно мнозинство, а ако то не е постигнато – на втория тур е необходимо относително мнозинство
мажоритарна система на единичен вот – гласуване в един тур в многомандатни райони, като се гласува с един глас за един кандидат и той се счита за избран, ако е получил относително мнозинство от броя на гласовете
пропорционална избирателна система – представянето на малцинствата във всеки избирателен район е пропорционално на получените гласове за различните партии; приложима само в многомандатни райони; наличие на избирателни листи /твърди; частично изменяеми; свободни; съединени; централни/; реална и справедлива; фрагментирането е преодоляно с избирателна бариера /праг/; не особено стабилно правителство и парламент
проблеми – определяне броя на избраните кандидати от всяка партийна листа; разпределение на остатъчните гласове
решения – система на изборната квота /брой гласове разделен на брой мандати/; система на предварително определения изборен делител /предварително фиксиран брой гласове за един мандат на една партийна листа/
типове пропорционална избирателна система – пълно представителство; ограничено представителство
пълно пропорционално представителство – разпределение на депутатските мандати в цялата страна в съответствие с гласовете получени от всяка политическа партия в национален мащаб чрез национални кандидатски листи
ограничено пропорционално представителство – гласуването се извършва в многомандатни райони и депутатските места се разпределят на районно равнище
смесена избирателна система – обединява мажоритарния и пропорционалния избор, като се прилага успоредно
