Решението трябва да стане факт до края на следващата седмица

Агенцията по трансплантации не пожела да защити констатациите си, че всички трансплантации в Правителствената болница трябва да бъдат спрени. Миналата седмица беше оповестена проверка на агенцията в лечебното заведение, която откри редица нарушения на медицинските стандарти и послужи за решение трансплантациите да бъдат спрени временно.

Болницата отговаря на всички изисквания да извършва присаждане на органи и разполага с легитимно разрешително от ИАТ, обяви обаче вчера пред бТВ директорът на Правителствената Любомир Спасов. Шефът на агенцията доц. Силви Кирилов пък обяви единствено, че в деня на проверката болницата е напуснал един от инвазивните кардиолози. Впоследствие обаче от "Лозенец" са представили договор с нов специалист. Липсата на достатъчно специалисти по инвазивна кардиология беше причината да се иска спиране на сърдечните и белодробните трансплантации. Недостатъчен брой бъбречни и урологични операции беше мотивът да се прекрати и присаждането на бъбреци. За да има чернодробни трансплантации при деца, първо трябва да има национална програма и стандарт, пишеше в становището на ИАТ. Нито една от тези констатации обаче не беше защитена вчера от Кирилов.

Шефът на агенцията не отговори и на едно от честите обвинения срещу Любомир Спасов - че прави бъбречни и чернодробни трансплантации, при положение че има специалност само като кардиохирург. "Трансплантациите се правят от мултидисциплинарни екипи", каза Кирилов. Самият Спасов пък увери, че разполага с всички необходими квалификации за подобни операции.

Шефът на болница "Лозенец" призна, че в даден момент е имало поредица от 4 трансплантации с летален край, но добави, че децата са били в много тежко състояние и трансплантацията е била единственият им шанс за живот. В "Лозенец" са извършени 24 трансплантации досега при 71% успеваемост, каза още доц. Любомир Спасов. Проверката на болницата беше по повод сигнали на родители, чиито деца са починали сред присаждане на черен дроб в болницата.

Правителствената прати официално възражение в МЗ по проверката. Решението дали операциите ще спрат трябва да бъде взето до края на следващата седмица.

Лимитът от 180 000 лв. за лечение на деца в чужбина бе наложен от кабинета през юли 2011 г. От здравното министерство мотивираха промяната с недостатъчното пари във фонда. Налагането на лимит ще позволи повече деца да получат лечение, твърдяха от МЗ.

Досега ограничението е създало затруднения при лечението на три деца, чиито родители са били принудени да правят кампании, за да ги лекуват в чужбина, сочат данните на инициативата "Спаси, дари на...". С ограничаването на парите за лечението им държавата е спестила 105 000 лв., или една пета от сумата, която отпуска, са изчислили оттам. Мерве обаче е първото починало заради забавянето за набиране на пари дете. По този повод от МЗ обясниха пред БНР, че ако се появял сигнал, че лимитът ограничава лечението на деца в чужбина, правилата щели да бъдат преразгледани. Междувременно обаче неправителствени организации заплашиха с дела министерството заради лимита. Срещу него вече се събират подписи, съобщи пред БНР Йордан Петров от "Спаси, дари на..." пред БНР.

Ана Атанасова


Депутати искат още ограничения за пушенето от 1 юни
Без цигарен дим в колата, ако возим дете

Добавят забраната в Закона за здравето
Пушенето в колата да бъде забранено, когато в нея има дете. Въвеждането на такова ограничение в Закона за здравето предлага шефът на депутатите от ГЕРБ Красимир Велчев, научи „Монитор”. Мярката срещу тютюневия дим в автомобили, в които се возят хлапета, е приложена в държави като САЩ, Канада и Австралия. Въпросът беше поставен на дневен ред и във Великобритания.

Велчев вече е настоял за забраната пред колегите си от културната комисия. Това е станало преди дни, при обсъждането на промените в закона, предвиждащи

тотално вето върху пушенето на обществени места от 1 юни, както и върху продажбата на енергийни напитки на деца. Депутатът поставя под съмнение ефективността на разпоредбата, с която от миналата година беше забранено в заведенията за пушачи да се допускат непълнолетни. Същевременно той виждал ежедневно как родители возят децата си на училище, а в колата им не можело да се преброи колко човека има от цигарен дим. Пушат сутрин рано и децата са на задната седалка. За мен пушенето в автомобил е много по-вредно отколкото в заведение. Нали ние трябва да се грижим за тези деца. След като трябва да се грижим, трябва да вземем мерки, категоричен е Велчев. Проверка на „Монитор” установи, че предложението му намира подкрепа в ГЕРБ. Ако бъде вкарано между първо и второ четене и подкрепено при окончателното приемане на пакета от поправки срещу пушенето в закона, ще влезе в сила заедно с тях от средата на годината.

Велчев настоява между първо и второ четене да бъде направена и корекция в размерите на предложените в законопроекта санкции. По думите му трябва да се намали разликата между долната и горната им граница, за да се избегне възможността за корупция и масово налагане на възможно най-ниската предвидена санкция. Така например едноличните търговци, които не спазват ограниченията трябвало

да олекват минимум с 5, вместо с 3 бона както се предлага, и максимум с 10 000 лв.

Според Красимир Велчев, който заставал твърдо зад предложеното от МС тотално вето върху пушенето още от тази година, вместо да се отлага до 2013 или 2014-а, в условията на демокрация всеки може да прави каквото си иска, стига обаче да не пречи на останалите около себе си.

Министерството на здравеопазването не е привело на лечебните заведения средства за реанимационни и спешни случаи, в която влизат и парите за поддръжка на техника. Това разясни директорът на университетската многопрофилна болница „Св. Анна” в София д-р Димитър Димитров, който е и председател на Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване.

Между 60 000 и 70 000 лева отиват годишно за поддържане на климатичните инсталации в операционните на „Св. Анна”. От тях 10 бона са само абонаментните такси за техници. Отделно от това, на всеки 3 и 6 месеца трябва да се сменят хепа­ и биофилтрите. По думите на д-р Димитров абонаментът за поддръжката на два от апаратите за реанимация е 2300 лв. на месец.

Между 5 и 7 млн. лв. годишно излиза поддръжката на медицинската апаратура на една университетска или областна болница.

По методиката няма предвидени целеви конкретни суми за поддръжка на конкретна апаратура и инсталации, тъй като тези разходи са предвидени в рамките на общата субсидия за дейността, лаконични бяха от Министерството на здравеопазването вчера.

Националната пациентска организация започна свое проучване за това как се поддържа медицинската апаратура в болниците и какви са гаранциите за пациентите, заяви за „Монитор” нейният председател д-р Станимир Хасърджиев. Според него не по-малък проблем е и това, че липсва контрол на това дали апаратурата редовно минава технически прегледи.

,,Специалността стартира от следващата учебна година, когато ще бъдат приети 50 студенти. Следващите випуски ще бъдат с повече младежи – до 88”, каза проф. Тони Спасов, декан на факултета. Той увери, че учебното заведение има достатъчно добра база и апаратура, за да осигури качествено обучение на бъдещите фармацевти.

Болницата за долекуване и рехабилитация в Перник запорира сметките на местната община заради борч от 480 хил. лв.

„ Управителят на бол­ницата д-р Боян Богда­нов ще трябва да дока­же, че дължим тази су­ма, каза кметицата Ро­сица Янакиева. Изпла­тили сме сто на сто до­говора си към болница­та за 2009 г. През 2010 г. издължихме 232 хил. лв. За м.г. общинският

съвет гласува да пла­тим 550 хил. лв., от кои­то 100 хил. лв. бяха ста­ри задължения.От до­говора за м.г. не са пла­тени само 165 хил. лв., каза тя. Има решение на минипарламента и оставащите ни дългове към болницата трябва да се изплатят през 2012 г. Смятам, че бло­кирането на сметките на общината е неосно­вателно", поясни Яна­киева. Тя ще обжалва решението пред Апе­лативния съд в столицата.

Шефът на болницата доц. Любомир Спасов каза, че има легитимно разрешително от Агенцията по транс­плантация. Нейният дирек­тор доц. Силви Кирилов пък посочи, че в деня на про­верките е напуснал един от инвазивните кардиолози, но вече нямо проблем.

Ако в здравното министер­ство постъпи сигнал, че таванът от 180 хиляди лева, отпускан от фонда за лечение на деца в чуж­бина, възпрепятства достъпа им до качествена медицинска по­мощ, тогава правилата ще бъдат преразгледани. Това заявиха за „Преса" от пресцентъра на ве­домството по повод подписката, която неправителствени органи­зации стартираха преди дни за отмяна на лимита за лечение на българчета извън страната.

Още в понеделник внесохме писмо с нашите искания в Ми­нистерството на здравеопаз­ването и Министерския съвет, обясни Десислава Хормузова. Тя е представител на инициати­вата „Спаси, дари на...", която подготви петиция срещу лимити­те за лечение на деца.

Настояваме за безусловна отмяна на постановление 195 от 15 юли миналата година, с което беше сложен таванът от 180 000 лева, защото това убива нашите деца, категорична е Хормузова.

От МЗ увериха, че на нито едно дете не е отказано лече­ние от фонда заради въведения

таван.

от инициативата.

„Водени от дълбокото убеж­дение, че никой няма право да слага пределна цена на детския живот, няма да разрешим на държавата да икономисва точно от него", казват в петицията си неправителствените организа­ции. Те са категорични, че ако до месец таванът за лечение от 180 000 лева не падне, ще съдят държавата в Страсбург.

През 2011 г. фондът е израз­ходвал 9,7 млн. лева, с които е осигурено лечението на 387 хлапета. Пари в бюджета не са връщани.

Ама наистина сме странно племе. С всичкия ми патриотизъм на историк, все не ме на­пуска усещането, че ние, българите, сме като стадо овце при корабокрушение.

Наклони се корабът наляво, всички вкупом се втурваме към десния борд. Килне се на обратната страна - и ние пак вкупом към другата.

Това в по-широк смисъл - като електо­рат в последните 20 години. А в по-тесен смисъл сме си още по стадо:

когато няма корабокрушение ние на борда не се уморяваме да тичаме от скандал към следващия.

Ще започна отзад напред. За пореден път убиха поредното момче в Студент­ския град (ужасно ми е мъка, когато си отиде млад живот). Но за пореден път ние се сетихме за неща, които иначе отдавна знаем.

Мамка му, както напоследък казва жена ми. Мигар наистина не знаехме, че там не е никакъв „кампус", а място за раз­влечение с евтини мацки, евтин алкохол и евтина дрога? Мигар не знаехме, че между „баровците" в София лафът беше „айде в Студентския на далавера" с гор­ните три неща?

Мамка му, бих казал и аз. Три години съм преподавал в университет в Испания, който е в „кампус". После съм чел лекции в друг тамошен университет, също в „кам­пус". И знаете ли какво?

Ами свършихме веднъж пиенето в име­то на българо-испанско-полската друж­ба. И се оказа, че най-близкият магазин с пиене е на 30 минути с автобус от „кампуса", ама след 22 ч. автобусът вече го нямало. И си приключихме укреп­ването на дружбата без пиене. Поради което нямаше и заклани, прободени с нож и т.н.

А тук? Доколкото знам, според зако­ните на държавата и наредбите на об­щината в близост до учебни заведения не може да има магазини за алкохол и цигари.

Питам - на каква „близост" от моя Со­фийски университет е „Била"? Където има всичко от горното в изобилие. Ами в подлеза на метростанция „Софийски уни­верситет". Сиреч, на 50 крачки...

И за да не ме заподозрат в „антибилски" помисли, питам и друго - колко подобни места за продажба на горните две стоки са на по-малко от 100 метра до университета? И другото, което питам - кой го е разрешил? И третото - срещу какво?

И накрая питам: НИКОЙ ЛИ ПРЕЗ ТЕЗИ 20 ГОДИНИ НЕ ЗНАЕШЕ ЗА ВСИЧ­КО ТОВА?

Като написах „срещу какво", та се се­тих за по-предишния скандал - с „бонусите". Тук влизаме в т.нар. ситуационен абсурд.

Значи, от една страна, Бойко не лъже, че никой в държавната администрация няма да получи (или вече не е получил) „бонуси". Следователно, от друга страна, вицето му Дянков лъже, че не са разда­вани. Защото са над 100 млн. лева от на­шите, на данъкоплатците, пари.

От трета страна, явява се някакъв наглец от БСП със 103 000 лв. бонуси и твърди, че са „за добре свършена рабо­та".

И от четвърта страна, същият този червен наглец заявява, че въпросните „бонуси" са най-вече от „събрани глоби".

Чакай бе, наглецо. Глобите, доколкото знам, се събират от гражданите. Значи вие ги глобявате, за да си раздавате „бо­нуси" за „добре свършена работа"? Що не ми раздадете и на мен?

Магистърската програма, в която участвам, се води най-добрата във фа­култета ми. Не заслужавам ли „бонус", че помагам за производството на ка­чествени бъдещи български, а и евро­пейски специалисти?

Поне осем пъти (два семестъра по четири пъти) годишно ми се налага да работя и събота и неделя - изпити, задо­чници и т.н. Не заслужавам и „бонус" за „труд в извънработно време"?

Понякога имам лекции от 7,15 заран­та. Друг път - от 19,15 до 21,15 вечерта. Не заслужавам ли „бонус" и за това, че не съм чиновникът „от 9 до 17 със задъл­жителни почивки"?

Е, заслужих си го „бонуса"

Раздадоха ни за 2011 г. по 100 лв. в хартийки за храни (пак пари, де),

Трябваше да се стовари трагедията в с. Бисер, за да се сетим за безотговорните арендатори, безотговорните местни сайбии и други безотговорни лица. Но тряб­ва да добавим и безотговорните българи, задръстващи реките с всевъзможни отпадъци.

които светкавично подарих на моята внучка. Ама 100:12 е по 9 лева месечно. А 72 000:6 е май в пъти повече.

И понеже това с „бонусите" на държав­ната администрация е стара практика, пак питам: НИКОЙ ЛИ ПРЕЗ ТЕЗИ 20 ГО­ДИНИ НЕ ЗНАЕШЕ ЗА ВСИЧКО ТОВА?

Сега, разпоредил Бойко, да си ги връ­щат. При мен не е проблем (макар че не съм, за съжаление, държавен служител, ама 100 лева все мога да събера). Про­блемът е друг - а защо сте им позволява­ли да си ги вземат?

Нали самият Бойко казваше, че при тях такова нещо няма да има? Нали са­мото му вице Дянков се кълнеше в също­то? Нали другото му вице Цветанов твър­деше, че „онези" 21 млн. лева „бонуси" в неговото министерство не са „бонуси", а ДМС? Е, хайде вие ми кажете, ако Бой­ко не лъже, кой тогава лъже? Или май и тримата...

Вървя по-надолу. По-предходният скандал беше с цените на лекарствата. Ами да, отдавна съм констатирал, че ти излиза по-евтино да си купиш хапче без здравна книжка, отколкото чрез нея.

Сметнете сами - джипи, за да ти го предпише (т.е. автоматично 2,70 отгоре), бензин (или билет за автобуса), за да отидеш до джипито (поне още 2 лева), и на­края в аптеката ти казват, че хапчето без „по книжка" е с 2 лева по-евтино!

Колко станаха дотук? Аз лично спрях да смятам още в началото на здравната реформа на др. Иван Костов. И си ходя до кварталната аптека...

Но очевидно някои други хора са го сметнали по-добре.

И си накупиха софарми, аптеки и всичко, което можаха

Чак ме е срам вече да питам: а НИКОЙ ЛИ ПРЕЗ ТЕЗИ 20 ГОДИНИ НЕ ЗНАЕШЕ ЗА ВСИЧКО ТОВА?

Слизам още по-надолу в предходните скандали - наводнението в Бисер, след което внезапно узнахме, че има безсто­панствени язовири, безотговорни люде, които ги дават на безотговорни аренда­тори. Пък като дойде неволята, изведнъж всички ревем „олеле, майко".

„Олеле", ама преди време писах в „Преса", че в коритото на Драгалевската река някой изхвърлил тоалетна чиния. А после видях коритото на друга река, в което имаше и пружина от креват.

Е, или са се погрижили, като си станеш от леглото, да се облекчиш културно. Или пък към безотговорните арендатори, без­отговорните местни сайбии и други без­отговорни лица трябва да добавим и без­отговорните българи.

И още веднъж, с извинение - НИКОЙ ЛИ ПРЕЗ ТЕЗИ 20 ГОДИНИ НЕ ЗНАЕШЕ ЗА ВСИЧКО ТОВА?

Слизам на още по-долен скандал (в смисъл на такъв отпреди три седмици, макар че и иначе си е направо „долен") - полицейското насилие. Ама него просто няма да го коментирам.

По две причини. Първата е, че у нас

всяко чудо е за три дни - сиреч, от по-стария скандал към по-новия, който го заменя.

Втората е по-важна: НИКОЙ ЛИ ПРЕЗ ТЕЗИ 20 ГОДИНИ НЕ ЗНАЕШЕ ЗА ВСИЧ­КО ТОВА?

Сега, ако тръгна пък от долу нагоре, питам:

Никой ли не знаеше, че през тези 20 години полицията бие?

Никой ли не знаеше, че през тези 20 години срещу добра комисиона язовири­те биваха завладени от мутри?

Никой ли не знаеше, че през тези 20 години всеки си изхвърляше боклука, къ­дето му скимне?

Никой ли не знаеше, че през тези 20 години с лекарствата се прави крупна да­лавера, която плащаме всички ние, обик­новените граждани?

Никой ли не знаеше, че през тези 20 години държавните и общинските чинов­ници богатееха на наш данъкоплатски гръб независимо дали чрез „бонуси", ДМС, или направо рекет и подкуп?

Никой ли не знаеше, че през тези 20 години Студентският град (и всички по­добни „кампуси") се превърнаха от място за пребиваване на социално слаби деца в „райони за евтини развлечения"?

Е, ако никой не е знаел всичко това, значи наистина си заслужаваме ориста да се държим не като достойна европей­ска нация, а като стадо при корабокруше­ние.

И да си тичаме от единия към другия борд на потъващия кораб. А в паузите - от скандал към следващия.


Шерифският експеримент се изчерпа
С европейския доклад за напредъка на България членството в Шенген се отлага за неопреде­лено време. Този път кабинетът не успя да обърне доклада в своя полза. По-рано премиерът ефектно четеше текстове от предишен доклад пред депутатите, сякаш отговор­ни са те, а той е почти съавтор на доку­мента. Това вече не върви.

Причината е, че е окончателно разкла­тена носещата колона на управлението -неговото „полицейско" въздействие, вну­шението, че носи ред и сигурност.

През 2009 г. България избра полицаи за ръководители, направи шерифски експеримент. А един шериф може да си осигури преизбиране или като си върши работата, или като се старае около из­борите. От Брюксел ни казаха: вашите шерифи всъщност не се справят с прес­тъпниците, а се стараят в правенето на избори. За пръв път Европейската коми­сия изказа съмнения за честността на изборния процес у нас

Напрежението между управляващите и съдебната власт продължи. Междувре­менно братята Маргини, обвинявани, че са поръчали убийства, бяха окончателно оправдани.

От друга страна, постепенно се вло­шават икономическите показатели, фалитът на фирми не е овладян, ръстът на „лошите кредити", временно спрял през декември, отново тръгва нагоре. Делът им достигна 22,35%.

Тежат и непроведените реформи. След 2,5 г. управление на ГЕРБ България стои пред същите задачи, както през юли 2009 г, но с изчерпани резерви и в по-неблаго­приятна международна конюнктура.

Премиерът Борисов е изправен пред необходимостта да поддържа все по-сложни и деликатни баланси

На първо място икономически, меж­ду различните претенции на едрия биз­нес. На второ място са политическите баланси. Съперничеството на двамата вицепремиери продължава, като Бойко Борисов не щади нито единия, нито дру­гия. Например в коментара на Борисов министър Цветанов се оказа сред винов­ните за доклада на ЕК. Разбира се, заед­но със Станишев.

През това време президентът Плевнелиев показа начално ускорение и неочак­вано за мнозина вече му се чува гласът. Справка: становището му по въпроса за банковите лихви или казуса с помилва­нията, съмненията му дали Народното събрание може да контролира дейността на президента.

Мините под хомогенността на ГЕРБ може да се окажат повече, отколкото

премиерът би очаквал. И той трябва мно­го да внимава авторитетът му от симво­лен да не се сведе до символичен.

Докато медийната и обществената си­туация след трагедията в с. Бисер бе ус­пешно овладяна, февруари даде и много примери, които ерозират моралния ангажимент на управляващите.

Разобличен за съдебното минало и липсващо образование, шефът на „На­поителни системи" Георги Харизанов се раздели с поста си. Дългата резервна скамейка на ГЕРБ се оказа пренаселена с „калинки".

Освободен бе и шефът на комисията за отнемане на престъпно имущество Тодор Коларов. Опозицията пък поиска остав­ките на министрите на здравеопазването и на земеделието.

Отговорът на мнозинството в полето на морала се ориентира към показност: решението за поредно замразяване на депутатските заплати и дарението от ГЕРБ за пострадалите от наводненията.

„Мислехме ви за по-други" е очакване­то сред българите за ГЕРБ. Затова обви­ненията срещу предишни управляващи, че „и те са били същите", едва ли работят.

Когато реформите се подменят със съкращения, икономическото развитие с финансова стабилност, а действията с думи - това е просто печелене на поли­тическо време. А страната все повече се изправя пред вземане на тежки решения. Все пак премиерът Борисов влиза в тази ситуация с висок рейтинг. Пореди­цата скандали и гафове не помрачава съществено публичния му образ - от яну­арските „пържолки" по повод убийството на младо момиче в Перник до „опасностите" при полет с хеликоптерите „Кугър", опровергани както от авиобазата, така и от министър Аню Ангелов.

Досега умението на Борисов беше да разказва управлението като домакинство - нещо видимо и просто. Това е основно условие за качествена „политика на теле­визора", без тя непременно да решава проблеми.

Накратко: Борисов прави от полити­ката всекидневие, но не допуска всеки­дневието да стане политика - хората да потърсят политически решения на все­кидневните си проблеми и да видят в управляващите отговорност или вина за това как живеят. Трагедии като Катуница и Бисер останаха при всекидневието и не се писаха на сметката на управлението. Засега.

В последното десетилетие покрай от­носителната икономическа стабилност на страната политика и икономика като че ли останаха в масовото съзнание като паралелни реалности, почти без допирни точки.

Днес това е добре за Борисов, но доко­га ще продължава в условията на криза и в липсата на управленска решителност? В един момент зад „лошото" икономиче­ско положение

ще се види „лошо" политическо управление

и българинът отново ще почувства поли­тика и икономика като едно цяло. Не е изключено прекалено икономическо вло­шаване (не дай Боже!) и международни фактори да ускорят този ефект.

Свикнали сме с Борисов победите­ля - на тенис, карате, избори и словес­ни схватки. Всъщност по-атрактивен за публиката е противоположният образ, на Борисов жертвата - на човека, който не е могъл да учи „като Станишев", защото е от бедно семейство, който е „сам като куче". Борисов е харесван и като жертва, така както българският народ гледа на себе си - като жертва на лош късмет и враждебни сили.

Тъкмо затова случаи като бонусите и завишените цени на лекарствата не са просто епизод, а са изключително рискови. Само за седмица те казаха на българите две неща: властта си е разда­вала бонуси, а богатите около нея са ви изиграли с цените на лекарствата. Вие „затягайте коланите"!

И тук заговори забележителният ин­стинкт на премиера - връщане на бонуси­те под страх от уволнения. Защото един Борисов не може да допусне да бъде разпознат като защитник на двете тради­ционно мразени групи: чиновниците и бо­гатите. Тогава спира да бъде Борисов, а рейтингът остава твърд, но става крехък.

През февруари 2012 г. обаче подобни действия със замах вече говорят повече за неизбежност и несигурност. Ако пре­ди година или две премиерът се качеше на хеликоптер или скоростно отстране­ше зам.-министър, това се възприемаше като бърза реакция и решителност. През отминалия месец зад тези действия е лесно да се види запълване на пробойни, ако не вече и паника.