Реторика, класика, съвременност донка александрова

41

Колкото до съгласието, човек търси съгласието, то е целта на двата вида убеж­даване. Желае се хората да бъдат съгласни по тезите, които им се представят. Но за това е необходимо да съществува вече едно предварително съгласие в изходно­то начало, за да Ви слушат. Освен това необходимо е да съществува съгласие от­носно предпоставките, от които ше се тръгне, и също така необходимо е да съще­ствува съгласие върху смисъла, който ще се влага в думите. Съществува цял тех­нически арсенал на съгласието. Така че бих казал следното: реториката е техника, която позволява пренасянето на съгласието от предпоставките към заключението - това е един трансфер, едно пренасяне на съгласието, а не на истината, както е в логиката. При доказателството Вие пренасяте истината от предпоставките към извода, към заключението, докато при реториката Вие пренасяте съгласието по този начин.

друго, но съществува обща основа, която служи както на разговора във всекидне­вието, така и на политическата, съдебната, научната и другите видове дискусии.

Очевидно съществува неяснота още в изходния пункт, но ролята на оратора зависи от това, в каква област той желае да насочва слушателя: ако иска да го отведе към действие, то тогава трябва да изясни понятията само, за да постигне насоката на действието, което той иска да реализира. Не съществуват правила по отношение на реторическите техники, независими от областта, за която става дума. В юридическото, философското, историческото съждение, както и при раз­съждението в други науки, няма общи правила. Но това, което той (Ричърдс) по­стулира по отношение на недоразумението, засяга една същностно различна фор­ма на реториката, с която аз не се занимавам.

Думата „реторика", както по-голямата част от философските понятия, е едно неизяснено понятие. Тя притежава история и различни значения. Лично аз се ин­тересувам от реториката като логик. Стремих се да допълня традиционната фор­мална логика чрез една неформална логика, която наричам „теория на аргумента­цията".

За мен „диалектиката" също така е нещо различно. Диалектиката е форма на реториката. Ето защо не приемам съществуването на обективна диалектика. Вся­ка диалектика се адресира към един събеседник - това е техниката на диалога. Човек не разговаря с мебелите, той разговаря с хората. Когато се каже „argumentum ad rem", това е лишено от смисъл. Думата „диалектика" също е многозначна. Зна­чението, смисълът, който аз й давам, това е смисълът на диалога. Публикувах една статия в издателството „Hegelia booch" по повод годишнината на Хегел. Имах едно експозе върху диалектиката и диалога, показвайки, че начинът на разбиране на диалектиката това е като техника на диалога. А човек не разговаря с някакъв Аб­солютен Дух - това винаги е монолог. Необходимо е винаги да съществува някой, който да Ви отговаря.

В диалога аз убеждавам някого и ако ние двамата с него сме разумни съще­ства, то трябва да предполагаме, че нашето съгласие означава, че и всички други хора също ще бъдат съгласни с поставената теза. Но мен не ме задоволява това. Дз стоя много по-близо до Аристотел с неговите „Топики". Какво прави Аристо­тел в „Топиките"? В „Реториката" той има предвид конкретната аудитория, а в „Топиките" - не. В тях той се обръща към един какъвто и да е събеседник. Тогава неговите аргументи трябва да имат стойност за независимо кой събеседник, а не конкретно за този тук или за онзи - там. Но ако човек се обръща към който и да е събеседник, то той не би могъл да апелира към съгласия или ценности, присъщи само на тези или на онези събеседници. Тогава това трябва да се преодолее. Ето зашо казах, че именно тук се съдържа и разликата между идеологията и филосо­фията. Идеологията се стреми да убеди хората от една група, каквато и да е тя. Философът се стреми да отиде по-далеч. Но тъй като човек не е сигурен, че ще срещне събеседник, който ще бъде съгласен, то единственото нещо, което може да се каже, това е, че става дума за едно предположение, за една презумпция. Аз предполагам, че това, което е приемливо за тези събеседници, ще бъде прието и от всеки друг събеседник.

. Въпрос (Донка Александрова): Бихте ли ни разказали за Вашето сътруд­ничество с мадам Люси Олбрехт-Титека?

Отговор: Списание, което се нарича „Философия и реторика" („Philosophy and Rhetoric"), се издава от Пенсилванския университет. В Германия излиза го­дишник под названието „Реторика" („Rhetorik"). В САЩ съществува нещо подоб­но - Бюлетин по реторика („Rhetoric News Letter"), който съдържа библиография, предимно американска, но също така и европейска. Международната асоциация по история на реториката също издава свой орган - „Реторика" („Rhetorka").