Ретроспекция на Безработицата в България от периода 1996г. 1998г

Йорданка Стефанова Мичева проф. Донев

спец: СК

фак. № 2921

гр.Варна

Безработицата в България за периода 1996/98г.

Безработицата е ново социално явление в Българската действителност след Втората Световна война. Тя е типична черта за пазарното стопанство. Безработицата съпътства общественото развитие от възникването на свободните пазарни отношения и превръщането на свободната сила в стока, чрез размяната на която гражданите могат да получават средства за своята издръжка.

Безработицата може да се определи като такова състояние на трудовия пазар, при което предлагането на работна сила надвишава нейното търсене.

Общо разбиране за безработно лице няма. Някои считат за безработни всички лица, които са без работа, както и тези които са напълно заети. Други считат за безработни всички лица над 15 годишна възраст, които се определят като безработни и заявяват готовност да започнат работа веднага. В Проекта и Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта понятието безработен се дефинира като критерий, в духа на тези възприети от Международната организация на труда и свързани с трудоспособността на лицето, трудовия му статус и активността му в търсенето на работа. Според тези изисквания за безработно се счита всяко физически и психически годно за работа лице в законно установената за страната трудоспособна възраст, което не е заето (не е наето по трудов договор за извършване на определена работа или не работи самостоятелно с цел получаване на доход в пари или натура), което търси активно работа и може веднага да заеме предложената му подходяща работа.

По данни на НСИ към 31.12.1997г. в страната е имало 523 507 безработни, което е с 146 984 повече от предходната година. Особено тревожно е, че от тях 183 686 са на възраст до 24г., а 82 561 – от 24 до 30г. (табл. 1). За едно работно място в страната кандидатстват 42 безработни, което е с 23 повече от предходната година. През месец януари 1998г. общият брой на регистрираните безработни е 543 751 което е увеличение с 3,9 на сто в сравнение с предходния месец.

Таблица 1. Регистрирани безработни в Бюрата по труда към 31.12 по възраст и пол

• 
  Абсолютният брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда нараства от 478 770 души в края на 1996г. на 523 507 души в края на 1997г., но се наблюдава тенденция на намаляване в края на 1998г., като тогава абсолютния брой на безработните е 465 202 души.
  
• 
  Относителния дял на безработицата през 1996г. е 12,15%, през 1997г. – 13,7%, през 1998г. – 12,2% от общия брой на заетите и безработните.
  

Относителният дял на безработните жени в общата безработица е относително постоянно и е повече от половината (55% през 1996г., 54,8% през 1997г. и 54,6% през 1998г.).

Женската безработица представлява 54% от безработицата сред младежите. Освен това около 57,5% от безработните между 30 и 50-годишна възраст са жени.

Една друга група, силно засегната от безработицата, е тази на младежите. При настъпилото свиване в заетостта младите хора бяха сред първите, които следваше да освободят работните места на принципа – последният постъпил е първият освободен. Отчасти за това допринася и все още слабата им практическа квалификация, а в годините на икономическа криза мениджърите предпочитат да запазят кадрите си с по-голям опит и трудов стаж.

Таблица 2. Възрастова структура на безработицата в България

В сравнение с 1996г. когато младежката безработица е съответно 39,6% от цялата безработица, през 1997г. и 1998г. се отбелязва тенденция към понижаване – 35% и 31,3%.

Както се вижда от данните в табл.2, преобладаващият дял на безработните е в групата между 30 и 50-годишна възраст. Възрастовите характеристики на безработните следва да се съобразяват предвид избора на приоритети в политиката, която държавата ще следва за ограничаване на безработицата. Така например може да се предположи, че при по-ниските възрастови граници акцент в политиката в сферата на безработицата може да се представи върху програмите за образование и преквалификация, докато с нарастването на възрастовите граници на безработните този акцент следва да се измества към разкриване на временни работни места или предоставяне на възможността за самозаетост.

Безработицата у нас през този период засяга най-силно онези слоеве от населението и от работната сила, които не притежават достатъчно образователно и професионално квалификационно равнище. Като тенденция коефициентът (нормата) на безработица е най-нисък при специалистите с висше и полувисше образование, по-висок при лицата с работническа професия и най-висок – при лицата с основно и по-ниско образование (без професия).

Представа за квалификацията на безработните дава табл.3

Таблица 3. Регистриране на безработните в бюрата по труда към 31.12 по групи специалности

Таблица 4. Регионална безработица към 12.1998г.

Основните характеристики на регионалната безработица се определят от множество фактори, обусловени от производствената структура на района и съществуващата структура на работната сила, от възможностите за разкриването на нови производства, от природните и географски особености на района и т.н.

Данните на Националната служба по заетостта за размера на регистрираната безработица показва, че в редица райони на страната нивото на безработицата надхвърля многократно средното за страната и е над половината от трудоспособното население. Острите икономически и социални проблеми, които възникват в резултат на очертаното състояние на безработицата в регионален аспект изискват по-специалното третиране на регионалната безработица като част от държавната политика по заетостта и безработицата. Става въпрос за по-активно сътрудничество между държавните институции в сферата на труда и местните органи на управление в разработването и прилагането на разнообразни програми както за запазването на съществуващите работни места, така и за насърчаване разкриването на нови такива.

Таблица 5. Безработни лица към 11.1998г. по причини за безработицата и степен на образование

Основната отличителна черта на безработицата у нас са нейните цикличен и финансов характер. Тя е резултат от дълбоката икономическа криза, разразила се през последните няколко години.

Това личи и от факта, че основната причина за безработицата през оценявания период са принудителното закриване на работни места, съкращаването и уволняването на работници и служители. Това сочат 55,7 – 59,2 на сто от хората, които се определят като безработни (табл. 5).

Закриването на работните места в материалната и бюджетната сфера в резултат:

• 
  рязкото спадане на производството в материалната сфера поради влошаването на пазарната конюнктура;
  
• 
  закриването на редица неефективни производства, които са били създадени, за да поддържат известна заетост за сметка на държавния бюджет;
  
• 
  спирането на субсидиите на редица организации в материалната сфера, което ги принуждава да преминат на икономически режим на работа и намалят броя на работните места;
  
• 
  рязкото съкращаване на бюджетните разходи, за да се намали бюджетния дефицит, което довежда до свиване и закриване на много организации на бюджетна издръжка и др.
  

В следващите години степента на заетост и равнището на безработицата у нас, заедно с всичко друго, ще се обуславят, ще зависят от промените в икономическия цикъл.

Литература:

1. 
   Статистически справочник – НСИ, 1997г.
   
2. 
   Статистически справочник – НСИ, 1998г.
   
3. 
   Статистически справочник – НСИ, 1999г.
   
4. 
   Икономика на труда – УНСС, 1997г.
   
5. 
   Проф. д.и.н. Димитър Шопов и колектив – “Научни трудове” – том 1 / 1998г., УНСС
   
6. 
   Списание “Икономика”