Revolta com

Изтегляне 200.3 Kb.

Дата	26.09.2018
Размер	200.3 Kb.
	#83432

РОЛЯ НА РИОСВ В ЕКОЛОГИЧНИЯ МЕНИДЖМЪНТ НА ПРИСТАНИЩНИ РАЙОНИ

ТЕОДОРА КАРАИВАНОВА

Регионална инспекция по околна среда и водите - Варна

ул. Ян Палах № 4, 9000 Варна, Е-mail: riosv-vn@revolta.com

Резюме

В настоящия доклад са включени основните аспекти на дейността на Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ). Накратко е представена РИОСВ Варна, за да се получи представа за обхвата на дейността й. Направен е преглед на екологичното законодателство, с оглед полезността на този доклад за целевите групи. Този раздел маркира само основните задължения на операторите при подготовката и осъществяването на дейността им. За онагледяване на законовите разпоредби, тяхното изпълнение и трудностите, които срещат операторите, са описани основните проблеми и постижения на пристанищните администрации в обхвата на РИОСВ Варна. Целесъобразно е да се имат пред вид компетенциите на общинските власти и областните управи при прилагането на екологичното законодателство. С оглед ограничения обхват на настоящия доклад тези аспекти не са разгледани.
Ключови думи: Оценка на въздействието върху околната среда, Екологичен мениджмънт, Екологично законодателство, Държавни органи, Мениджмънт на пристанища, Отпадъци, Замърсяване на води, Замърсяване на въздух.

1. ВЪВЕДЕНИЕ
Стремежът към икономически растеж често води до замърсяване на околната среда и неустойчиво ползване на ресурсите. Спазването на законовите разпоредби и екологичното съзнание на гражданите и бизнес-обществото, могат да ограничат негативното антропогенно въздействие върху околната среда. Съвместните усилия на държавната администрация, местните власти, бизнес-средите, научните среди, неправителствените организации и гражданите могат да доведат до положителни резултати за опазването на околната среда.

Създаването на подходящи икономически инструменти като част от ясната и последователна стратегия за опазване на околната среда играят важна роля [www.rec.org/REC/Programs/SofiaInitiatives] при:

достигането на целите, формирани от политиката по опазване на околната среда по много по-ефективен, от финансова гледна точка, начин в сравнение с командно-административния подход;
прилагането на принципа “който замърсява – плаща” и създаването на механизъм за постепенно въвеждане на разходи свързани със замърсителите и използването на някои ресурси;
подобряването на интеграцията между политиката за опазване на околната среда и политиката за развитие на различните икономически сектори, като индустрия, енергетика, транспорт, селско стопанство, дори и финанси – посредством реформа на еко-налозите;
директното стимулиране на организациите да намалят източниците на замърсяване посредством инвестиране в екологични проекти, явяващи се една гъвкава мярка за намаляване на замърсяването;
генерирането на приходи за финансиране на обществените екологични програми, които са от изключителна важност в процеса на пред-присъединяването ни към Европейския съюз.

Регионалните инспекции по околната среда и водите заемат ключово място при прилагането на икономическите инструменти по опазването на околната среда. Целта на статията е да запознае читателите с основните функции и задачи на РИОСВ и по специално на РИОСВ - Варна. В нея се дискутира законодателната рамка, определяща дейността на РИОСВ в пристанищните области. Специално внимание се отделя на Пристанище Варна и на вниманието оказвано от страна на РИОСВ – Варна на екологичните аспекти на пристанищната дейност.

2. ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ НА РИОСВ

2.1. Йерархия на управлението при опазване на околната среда в България

Екологичната администрация в България се представлява от:

Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – компетентен орган за организирането и прилагането на екологичното законодателство в България;
Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС) – администрация към Министъра на околната среда и водите, създадена да провежда и координира информацията и мониторинговите услуги отнасящи се до контрола и опазването на околната среда;
15 РИОСВ – териториални структури на МОСВ за екологичен контрол и мониторинг;
4 Басейнови дирекции (БД) – отговорни за управлението на водите в страната;
3 Дирекции на национални паркове – отговорни за управлението на националните паркове;
262 общини – отговори за местната екологична политика.

Дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите се регулира от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ, утвърден от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 10 от 5.02.1999 г. Законовата база за дейността на МОСВ и в частност на РИОСВ и Басейновите дирекции се съдържа в Закона за опазване на околната среда, специализираните закони (Закон за водите, Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за управление на отпадъците, Закон за подземните богатства и други) и подзаконовите нормативни актове.

2.2. Предмет на дейност

Предметът на дейност на регионалните инспекции по околната среда и водите е:

опазване и защита на въздуха, водите и почвите от замърсяване и увреждане;
опазване и екологосъобразно използване на земните недра и подземните природни богатства;
екологосъобразно изграждане на селищната околна среда;
управление на отпадъците;
опазване на биологичното разнообразие и защитените територии;
опазване на горските екосистеми;
експлоатация на Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), включително за мониторинг на геоложката среда и изготвяне на лабораторни анализи;
събиране и предоставяне на информация за състоянието на околната среда и водите.

2.3. Функции на РИОСВ

За провеждане на своята дейност РИОСВ имат регулиращи, контролни и информационни функции.

2.3.1. Регулиращи функции

При осъществяване на регулиращите функции РИОСВ разработват или участват в разработването на документи или провеждат дейности, свързани с политиката на държавата в областта на опазването на околната среда и устойчиво природоползване, като:

участват с представител в специализирани съвети, комисии и работни групи, експертни съвети по устройство на територията, постоянните комисии за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи и гражданска защита;
утвърждават и съгласуват програмите на общините, физическите и юридическите лица за опазване чистотата на водите; за чистотата на атмосферния въздух, за управление на отпадъците;
разработват или възлагат разработването на планове за действие при екологични инциденти и режими на опазване и ползване на природните ресурси;

2.3.2. Контролни функции

Контролните функции на РИОСВ включват осъществяването на превантивен, текущ и последващ контрол по отношение на:

съответствието на качествата на елементите на околната среда с нормативните изисквания;
дейности, органи или лица, които могат да доведат или довеждат до замърсяване или увреждане на околната среда;
спазване на условията в издадените разрешителни, включително по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

А. Превантивен контрол

Задачите на РИОСВ при осъществяване на превантивния контрол са:

произнасяне с решение по ОВОС за обекти и дейности, за които компетентен орган за решението по ОВОС е РИОСВ;
издаване на разрешителни за специфичните условия за експлоатация на обектите и съоръженията по компоненти съгласно изискванията на специалните закони;
участие с представител в специализираните комисии, когато това се изисква по закон;
издаване на съгласувателни становища;
превантивен контрол по отношение на аварийни изпускания.

Б. Текущ контрол

За осъществяване на функциите по текущия контрол РИОСВ имат за задача да извършват проверки, наблюдения и измервания по отношение компонентите и факторите на околната среда.

В. Последващ контрол

За осъществяване на последващия контрол длъжностни лица от РИОСВ:

налагат принудителни административни мерки съгласно нормативните актове, касаещи дейността на РИОСВ, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях;
съставят административно-наказателната преписка за нарушенията по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и другите нормативни актове в областта на опазването на околната среда и водите;
участват в съдебни дела във връзка с дейността на РИОСВ.

2.3.3. Информационни функции

При осъществяване на информационните функции РИОСВ изследват и анализират резултатите от измерванията от пунктовете на НАСЕМ, собствения мониторинг на дружествата и предоставят информацията за състоянието на околната среда и водите съгласно изискванията на ЗООС и Закона за достъп до обществена информация.

2.4. РИОСВ Варна

РИОСВ Варна осъществява своята дейност в Североизточна България върху територия от 7296 кв. км.с население повече от 676 000 жители, на територията на областите Добричка и Варненска. В обхвата на контрол и мониторинг на РИОСВ Варна попадат 19 общини и около 1200 обекта за контрол.

Високата концентрация на индустриални дейности, както и активните инвестиционни интереси често водят до натоварване на околната среда над допустимите норми и неустойчивото ползване на ресурсите.

В региона се съчетават индустриалните дейности с активен туризъм. Ограничаването на вредното въздействие от индустриалните дейности е от особено значение за териториалния обхват на РИОСВ – Варна. Съществена роля тук играе планирането на устройството на териториите и превантивната дейност на РИОСВ Варна.

2.5. Роля на РИОСВ в екологичния мениджмънт на пристанища

При провеждането на функции описани в пар. 2.3, държавните органи контролират, регулират и насочват дейността на предприятията. Близкият контакт и комуникации между държавните органи и предприятията е предпоставка за по-добър екологичен мениджмънт. На фигура 1 е показана ролята на РИОСВ в екологичния мениджмънт на пристанищата.

Фиг. 1. Роля на РИОСВ в екологичния мениджмънт на пристанищата.

РИОСВ контролира всички дейности на пристанищата относно въздействието върху околната среда, събира информация определена от Българското законодателство и изучава общественото мнение относно замърсяванията причинени от пристанищата. Около гр Варна са разположени много индустриални компании и пристанище Варна е основен транспортен възел за тях. Основните негативни въздействия върху околната среда произтичат от транспорта на индустриалните продукти и товаро-разтоварните дейности. Оценките на въздействията върху околната среда се правят регулярно (вж. пар. 5.1).

3. ЕКОЛОГИЧНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА В ПРИСТАНИЩНИ РАЙОНИ

3.1. Превантивна дейност

3.1.1. Задължителна ОВОС

Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии, които попадат в Приложение № 1 от Закона за Опазване на Околната Среда [ЗООС, 2002]. В т. 23 на приложението са включени:

(а) Пристанища за обществен транспорт, които позволяват приемане на съдове с тонаж повече от 1350 бруто тона;

(б) Товарно-разтоварни пирсове, свързани със сушата, с изключение на метални пирсове, които могат да приемат съдове с тонаж над 1350 бруто тона. Компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за тези обекти е Директорът на РИОСВ.

Редът и условията за извършване на ОВОС са описани в Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии [Постановление № 59, 2003].

3.1.2. Преценяване необходимостта от ОВОС

Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии, както и за предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекти, дейности и технологии съгласно приложение № 2 от ЗООС [ЗООС, 2002], например съгласно т. 107 Инфраструктурни инвестиционни предложения за индустриални зони, обществено строителство, включително строителство на търговски центрове и паркинги; строителство на жп линии и съоръжения за комбиниран превоз и смесени терминали; строителство на пътища; строителство на пристанища, пристанищни съоръжения и канали, включително рибарски пристанища; строителство на вътрешни водни пътища, изграждане на канали и аварийни съоръжения срещу наводнения; и други.

Преценката на необходимостта от ОВОС се извършва на най-ранния етап и е предпоставка за издаване на виза за проектиране.

3.1.3. Национална схема за управление по околна среда и одитиране

Националната схема за управление по околна среда и одитиране и Националната схема за екомаркировка се създават за насърчаване на организациите да поемат доброволни ангажименти по отношение опазването на околната среда. С Националната схема за управление по околна среда и одитиране се постига непрекъснато подобряване на резултатите на различните организации и по отношение на опазването на околната среда и осигуряване на съответната информация на обществеността и на други заинтересувани страни. Непрекъснатото подобряване на резултатите на организациите по отношение на опазването на околната среда се осъществява чрез:

изграждането и прилагането на системи за управление по околна среда;
систематична, обективна и периодична оценка на ефективността на системите по околна среда;
обсъждането с обществеността на постигнатите резултати по отношение опазването на околната среда;
активното включване на персонала в системите за управление по околна среда.

Редът и начинът на функциониране са определени с Наредба за Националната схема за управление по околна среда и одитиране [Постановление № 61, 2003].

3.2. Оперативен контрол и управление на опасните химични вещества

Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи предприятия и съоръжения, където са разположени опасни вещества в количества, равни или по-големи от количествата в Приложение № 3 към ЗООС , се допуска след издаване на разрешително при условията и по реда на ЗООС [ЗООС, 2002] и действащите подзаконови актове по прилагането му.

Законът за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти [ЗЗВВХВПП, 2000] урежда условията и реда за производство, търговия, внос, износ, съхранение, превозване и използване на тези вещества, препарати и продукти, държавния контрол върху тях, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които ги произвеждат, съхраняват, превозват и търгуват с тях, с цел защита на здравето и живота на хората и опазване на околната среда от вредното въздействие на опасните химични вещества, препарати и продукти.

Доколкото пристанищата обработват и съхраняват опасни химични вещества, препарати и продукти разположени на територията на Република България в свободни зони те подлежат на контрол по този закон.

3.3. Води

Водите на Република България се управляват на национално и на басейново ниво, съответно от Министерския съвет, чрез Министерството на околната среда и водите и басейнови органи на управление на водите. За целта са създадени четири Басейнови дирекции. Черноморските пристанища попадат в обхвата на Басейнова дирекция за черноморски регион.

Разрешително се издава за водоползване и за ползване на воден обект. За издаване на разрешителните за водоползване и за ползване на воден обект се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет. Разрешителни за ползване на водни обекти – части от р. Дунав, вътрешните морски води или териториалното море, се издават от министъра на околната среда и водите след съгласие на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта и съобщенията.

За заустване на води е необходимо Разрешително за ползване на воден обект, издадено по реда на Закона за водите. Компетентен орган за издаването на документа е Министъра на ОСВ или Директора на басейнова дирекция, но процедурата се води от РИОСВ. В Закона за водите [ЗВ, 1999] съществуват много разпоредби свързани с дейността на пристанищата, също и в някои специални наредби, например:

Наредба № 1 от 7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (обн. ДВ, бр.57/2000 г.);
Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (обн. ДВ, бр.88/2000 г.);
Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн. ДВ, бр.97/2000 г.);
Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн. ДВ, бр.98/2000 г.);
Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн. ДВ, бр.10/2001 г.);
Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн. ДВ, бр.30/2001 г.);
Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн. ДВ, бр.66/2001 г.);
Наредба № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане (обн. ДВ, бр.25/2002 г.).

Специални мерки се вземат от пристанищата и корабите за предотвратяване на замърсяване на водите с нефтоводни смеси. В случай на замърсяване на водите от брегови източник или от щвартован кораб на кей, компетентен орган е РИОСВ. Замърсяване на водите, причинено от наводни емитери се управлява от Изпълнителна агенция ”Морска Администрация”, която е компетентна да открие замърсителя и да предпише мерки за почистване [УПИАМА, 2000].

3.4. Управление на отпадъците

Законът за управление на отпадъците [ЗУО, 2003] регулира всички задължения и процедури за събиране и третиране на отпадъците. Необходими са специални разрешителни за дейности с отпадъци. Операторите трябва да разработят програма за управление дейностите по отпадъците. Разпоредба на Закона за управление на отпадъците постановява, че транс-граничните отпадъци трябва да се третират на границата или в най-близката инсталация. Проблем за пристанищата и спедиторите могат да бъдат остатъците при внос и износ на специфични товари.

За пристанищните инсталации и оператори трябва да се прилага Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти [Постановление № 131, 2000].

Специфичната ситуация на Варненските пристанища и канали изисква регулярно драгиране от остатъци с мел за да се осигури газене. Драгажните маси трябва да се третират като отпадъци. Поради съдържанието на тежки метали в остатъците е препоръчително да се третират като опасни отпадъци. По тази причина е определено подводно депо в границите на Варненско езеро. Трябва да се намери и развие друга алтернатива, тъй като капацитетът на депото е на изчерпване. Изпълнителната агенция “Пристанищна администрация” е отговорна да предложи решение. Алтернативите са подводно депо извън икономическата зона 12 мили или “Сухо депо” на суша. За проекта трябва да се процедира с ОВОС.

3.5. Опазване чистотата на въздуха

Законът за чистотата на атмосферния въздух [ЗЧАВ, 1996] и подзаконовите актове към него са законовата рамка за опазването качеството на атмосферния въздух и контрола в пристанищни райони.

3.6. Други

Множество документи регулират опазването на околната среда и поведението на операторите и корабните администрации в този процес. Специален закон е Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на република България [ЗМПВВПП, 2000].

Съгласно Наредба № 7 [Наредба № 7, 2001], преценката дали даден кораб може да бъде допуснат в пристанището или да излезе от него с оглед правилното му натоварване и избягване на опасността от засядане, потъване или замърсяване на околната среда се извършва от Изпълнителна агенция “Морска администрация” [УПИАМА, 2000].

4. ПРИСТАНИЩНИ РАЙОНИ

Пристанищните райони са специфични морски или речни пространства, на които се упражнява една от следните дейности:

Товаро-разтоварни дейности – пристанища за обществен транспорт, специализирани пристанища;
Корабостроителни и кораборемонтни дейности;
Рибарски селища – докуване на риболовни превозни средства;
Приемане на пътнически кораби - пътнически пристанища.

Всеки от изброените пристанищни райони има характерни проблеми по отношение на околната среда.

4.1. Пристанища за обществен транспорт и специализирани пристанища.

В района, контролиран от РИОСВ Варна, са разположени следните пристанища за обществен транспорт и специализирани пристанища:

Пристанище Варна – обединява пристанищата Варна Изток, Варна Запад и Балчик;
Пристанище “Леспорт”;
КРЗ Флотски арсенал

и на следните специализирани пристанища:

Кей за разтоварване на петролни продукти, собственост на Петрол АД;
Кей за разтоварване на меласа, собственост на захарния завод в Девня;
Фериботен комплекс;
Брегова станция на ПЧМВ, собственост на Приста ойл АД.

Екологичните проблеми са свързани с праховите емисии при товаро-разтоварни операции, третиране на отпадъци от товари, отпадъци, отпадъчни нефтопродукти от собствени съоръжения, организационни мерки за поддържане чистотата на водите и др.

4.2. Пристанища за корабостроителни и кораборемонтни дейности

В района на гр. Варна са разположени:

Варненска корабостроителница;
Кораборемонтен завод “Одесос”;
Кораборемонтен завод “Флотски арсенал”;
Плаващ док на МТГ.

Кораборемонтните дейности формират неорганизирани емисии. Шлаковите остатъци, смесени с пясък, съдържащи отпадъчни горива се явяват като един от най-големите екологични проблеми поради липса на съоръжения, за тяхното третиране.

4.3. Рибарски и яхтени пристанища

Яхтените пристанища са в близките курортни зони и на Варненския вълнолом. Много рибарски лодки се ползват в крайбрежието (море и езеро). Те могат да причинят множество проблеми поради лошо управление на отпадъците и изхвърляне на нетретирани води директно в морето. Често се наблюдават аварии свързани със замърсяване. Честа практика е да се подготвя риба за продажба като отпадъците се изхвърлят директно в морето.

4.4. Пътнически пристанища

Пътническите пристанища са:

Морска гара;
Фериботен комплекс;
Яхтени пристанища.

Пътническите пристанища причиняват основно проблеми с управлението на отпадъците от тях.

5. ЕКОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРИСТАНИЩАТА В ОБХВАТА НА РИОСВ ВАРНА

5.1. Оценка на въздействието върху околната среда

През 1999 г. е взето положително решение по ОВОС от компетентния орган МОСВ на проект за “Актуализиран генерален план на “Пристанище Варна” до 2020 г и насоки в по-далечна перспектива”. Пристанището трябва да представя собствен мониторинг, обхващащ атмосферен въздух, води, морски седименти, биология и шум.

През 2001 г. е взето положително решение по ОВОС от компетентния орган МОСВ на проект “Актуализиран генерален план за развитие на пристанище “Леспорт” до 2020 г. като многоцелеви транспортен терминал”. Специални условия са поставени за съоръжението за разтоварване на нефтосъдържащи продукти за лимитиране на разпрашаването от насипни товари, такива като съоръжения за спиране на вятъра, инсталации за улавяне и за третиране на отпадъчните води. Предписан е собствен мониторинг като условие от решението по ОВОС. Разработена е и се изпълнява програма за привеждане в съответствие с екологичните изисквания. Най- съществена част от тази програма представлява прехвърлянето на отпадъчните води към ГПСОВ Варна чрез КПС.

5.2. Води

Отпадъчните води на пристанищата Варна Изток и Варна Запад заустват в градската канализация. За заустване на пречистените отпадъчни води “Леспорт” има разрешително за заустване във Варненско езеро. Контролните проби показват стойности на показателите рН, , БПК₅ и ХПК, които са в нормативните изисквания. Управлението на водите се осъществява от Басейнова Дирекция за черноморски регион, като контролът от отпадъчните води се извършва от РИОСВ. Необходимо текущо повърхностно почистване на отпадъци и филм от нефтопродукти в акваториите близо до пристанищата. Този проблем се наблюдава най-често в акваторията на Морска гара. Няма постигната договореност между основните замърсители.

5.3. Въздух

При товаро-разтоварната дейност на насипни материали, пристанищата се явяват като неорганизиран източник на емисии. Значителни проблеми се наблюдават в пристанище Варна Запад – основно при разтоварване и транспортиране на фосфорити за “Агрополихим”, въглища за “ТЕЦ Девен” и други. Проблемът е изцяло технологичен, тъй като разтоварването се извършва с грайферни кранове, а транспортирането – с незатворени системи (открити ленти) и тежкотоварни автомобили. При ветровито време емисиите на прах се разпространяват на повече от километър от границите на площадката на пристанището. При наличието на Програма за подобряването на качеството на атмосферния въздух на община Девня, това е наложително да се избегне. Една от препоръките на РИОСВ Варна е за подобряване на технологията на транспорт и товаро-разтоварни дейности, подобряване на пътната настилка и непретоварване на автомобилите за ограничаване на разпрашаването.

Вредните емисиите от процеса на инсенериране в пристанище “Варна Запад” се контролират от РИОСВ Варна и са в рамките на предписаните норми. Пристанищата ползват парови централи. Резултатите от проведените собствени периодични измервания показват, че във въздуха се изпускат наднормени емисии на сажди, азотни оксиди, серен диоксид от парните котли. Причината за това се качеството на изгаряното гориво.

5.4. Отпадъци

Всички пристанища в териториалния обхват на РИОСВ Варна имат издадени разрешителни за дейности с отпадъци по смисъла на чл. 37 от Закон за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и програми за управление на дейностите по отпадъците. Обособени са и се ползват специализирани складове за съхранение на опасни отпадъци – луминисицентни лампи, акумулатори, отпадъчни масла и нефтопродукти, битови отпадъци от корабоплаването. В разрешителните са включени и производствени отпадъци от товаро-разтоварната дейност по кейовете. Води се отчетност за движението на отпадъците, съгласно нормативните изисквания [Наредба № 7, 2000] и Постановление № 131, 2000]. Битовите отпадъци от влизащите в страната превозни средства се изгарят в инсенератора, находящ се на пристанище Варна Запад.

6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

България вече прие европейската рамка на законодателството за опазване на околната среда и е готова да приложи всички изисквания в нея с изключение на тези актове, за които са договорени преходни периоди. Хармонизаията е първата стъпка от комплексен, продължителен и скъп процес. Прилагането на европейското законодателство е истинско предизвикателство за присъединяващите се страни и България е готова да направи необходимите усилия да постигне тази амбициозна задача.

Съществена роля в процеса на прилагане и налагане на екологичното законодателство имат държавните органи и техните територални звена, каквито са РИОСВ.

ЛИТЕРАТУРА
Закон за водите (ЗВ), Обн. ДВ, бр 67/27.07.1999.

Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти (ЗЗВВХВПП), Обн. ДВ, бр.10/04.02.2000.

Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на република България (ЗМПВВПП), Обн., ДВ, бр. 12/11.02.2000.

Закон за опазване на околната среда (ЗООС), Обн. ДВ, бр. 91/25.09.2002.

Закон за управление на отпадъците (ЗУО), Обн. ДВ, бр. 86/30.09.2003.

Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), Обн. ДВ. бр. 45/28.05.1996.

Наредба № 7 на МТС от 23 май 2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега, Обн. ДВ, бр. 55 от 19/19.06.2001.

Наредба № 2 на МОСВ от 5 март 2003 г. за реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения, Обн. ДВ, бр. 24/14.03.2003.

Наредба № 7 на МОСВ, МРРБ и МЗ от 14 ноември 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, Обн. ДВ, бр.98/01.12.2000.

Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци (НИТТПОО). ДВ, бр.29/03.03.1999.

Постановление № 59 на МС от 7 март 2003 г. за приемане на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, Обн. ДВ, бр. 25/18.03.2003.

Постановление № 61 на МС от 12 март 2003 г. за приемане на наредба за националната схема за управление по околна среда и одитиране, Обн. ДВ, бр. 26/21.03.2003.

Постановление № 131 на МС от 13юли 2000 г. за приемане на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, Обн. ДВ, бр. 59/21.07.2000.

Устройствен Правилник на Изпълнителна агенция “Морска Администрация” (УПИАМА), Обн. ДВ, бр 39/12.05.2000.

www.rec.org/REC/Programs/SofiaInitiatives

Изтегляне 200.3 Kb.

Сподели с приятели: