ГЛАВА 9 - Накарайте хората да се чувстват ценни

ГЛАВА 9 - Накарайте хората да се чувстват ценни

„Затова нека се прицелим и усърдно да търсим това, което води до хармония и взаимно изграждане (назидаване и развитие) един на друг."

Римляни 14:19
Един от най-лесните начини, по които можем да разпалим такава Революция на любовта, е като вземем решение да накараме другите да се почувстват ценни. Майка Тереза казва: „Да бъдете нежелан, необичан, забравен от всички, лишен от грижа е много по-голям глад от този, който изпитва човек, който няма какво да яде". Разбрала съм, че повечето хора, с които се срещаме или общуваме всеки ден, нямат ни най-малка представа за вечната стойност, която имат като деца на Бога. Мисля, че дяволът много упорито работи, за да накара хората да се почувстват безполезни, недостойни и лишени от стойност, но точно ние можем да неутрализираме въздействието на тези дяволски лъжи и инсинуации, като изграждаме, насърчаваме и назидаваме хората. Един от начините, по които можем да постигнем това, е чрез искрена и сърдечна похвала, която е ценен дар в този свят.

Повечето хора бързат да се сравняват с другите и по този начин често пропускат да видят своите способности и достойнства. Да накарате другия да се почувства оценен и достоен не струва скъпо, нито отнема много време. Всичко, което трябва да направим, е достатъчно дълго да спрем да мислим за себе си, за да си спомним за някой друг, и да намерим нещо насърчително, което да му кажем. Да накараме хората да осъзнаят, че са ценни, няма да ни струва пари, но ще им даде нещо, което има много по-висока стойност от всичко, което парите могат да купят. Искрената похвала може да ви се стори нещо незначително, но тя дава невероятна сила.

Вярвам в поставянето на цели и когато работех с Бога за развитието на добри навици в областта на насърчаването на другите, си поставих за цел да похвалвам поне по трима човека на ден. Препоръчвам ви да направите нещо подобно, защото то ще ви помогне да станете сериозен в насърчаването на другите.
Не забравяйте забравените

Хората често се чувстват сами и забравени. Може би работят прекалено усърдно, но никой сякаш не ги забелязва, нито го е грижа. Спомням си една жена, която ми каза, че през целия си живот се е чувствала като невидима. И до днес си спомням болката, която изразяваше лицето й, докато ми разказваше как родителите й са я пренебрегвали. Тя се чувствала изолирана и ужасно сама, което накрая я накарало да се почувства нежелана. Родителите й били много млади, когато се родила, и нямали никаква готовност да гледат дете, защото били големи егоисти и мислели само за себе си. Никой не й показвал любов или емоционална подкрепа. Разказа ми как е прекарала в четене в стаята си по-голяма част от детството си и тийнейджърските си години.

Описаното за детството на тази жена и как се е чувствала невидима е толкова тъжно, но ме накара да се замисля колко често аз самата съм карала хората да се чувстват невидими, защото съм била толкова силно съсредоточена върху това, което правя, или върху целта, която съм си поставила, че дори не съм вдигала глава да видя, че те са там. Аз съм от този тип личности, които са много съсредоточени и решени да достигнат целите си в живота. Днес постигам много, но съм се научила да не наранявам други в този процес. Никой не може да успее без помощта на други всеотдайни хора и ако не успее да им покаже колко ги цени и да им отдаде заслуженото, когато го заслужават, е ужасна трагедия и поведение, което не удовлетворява Бога.

Майка ми ужасно се боеше от баща ми, затова и не можеше да ме избави от различните начини, по които той ме насилваше непрекъснато. Чувствах се толкова сама, забравена и изоставена. Накрая реших, че никой не може да ми помогне, затова е по-добре да се държа и да „оцелея в" обстоятелствата, докато успея да избягам от тях. Открила съм, че повечето хора, с които се срещам всеки ден, се опитват да оцелеят докато дойде някой, за да ги избави. Този някой може би сте вие.

Библията казва, че в Божията любов „Той ни е избрал (всъщност ни е посочил за Себе си и за Негови собствени) в Него преди създаването на света" (Ефесяни 1:4). Планирал е от любов към нас да бъдем осиновени като Негови собствени деца. Тези красиви думи донесоха дълбоко изцеление на наранената ми душа. Бог осиновява изоставените и самотните, издига ги и ги прави ценни. Той работи чрез Словото Си, чрез Святия Си Дух и чрез изпълнени с Духа хора, които живеят, за да помагат на другите.

Майка Тереза смятала, че всеки човек, с когото се среща, е „предрешен Исус". Опитайте се само да си представите колко по-различно щяхме да се отнасяме към хората, ако гледахме на тях така, както ги е виждала тя. Исус казва, че ако правим добро или лошо на един от „най-нищожните" хора, ние го правим на Него (вижте Матей 25:45). С други думи, Той приема много лично начина, по който се отнасяме към другите. Ако някой обиди, пренебрегне или унижи някое от децата ми, аз ще го приема като лична обида, така че защо ни е толкова трудно да разберем, че Бог се чувства по същия начин? Трябва всички да се стремим да изграждаме хората, да караме всеки, с когото се срещаме, да се чувства по-добре и да придаваме стойност на техния живот.

Обикновено съм дълбоко замислена и поради това понякога изглеждам много напрегната. Имам и много отговорности и ако не съм внимателна, това може да ме направи да изглеждам сериозна и мрачна. Аз самата се уча да се усмихвам на хората, да ги питам как са и да намеря нещо дружелюбно, което да им кажа. Ако сме прекалено заети, за да бъдем приятели, тогава не живеем балансиран живот и това ще ни доведе до сигурно бедствие. Взаимоотношенията с хората са важна част от живота и аз съм открила, че Библията е книга за взаимоотношенията. Тя говори за взаимоотношението ни с Бога, с нас самите и с другите хора.

"Удивително е как една усмивка и приятелски поздрав карат хората да се отпуснат. Това са два от многото начини, по които можем да даваме на другите, където и да идем. Може би си мислите: „Абе това не съм аз. Аз съм по-резервиран човек и затворен. Предпочитам да не се замесвам с хората чак толкова, особено с хора, които не познавам”. Ако се чувствате по този начин, разбирам ви, защото и аз съм била така, докато не започнах да виждам какво говори Библията за насърчението, назиданието, увещанието и това да караме хората да се чувстват ценени. Разбрала съм, че дори да не съм надарена в дадена област, съвсем не означава, че не мога дисциплинирано да се науча как да го правя.

С години се оправдавах, че не съм дружелюбна, като казвах: „Това просто не съм аз. Аз съм по-скоро саможива". Не след дълго осъзнах, че „саможив" не се посочва сред нито една от дарбите, за които говори Библията. Ако гледаме на себе си като на „саможиви", които не се нуждаят от чужда помощ, това е само едно оправдание, което се опитваме да се измъкнем от трудната работа да бъдем творени и уязвими пред другите. Понякога си мислим: „Как ли ще се почувствам, ако се усмихна на някого, а той не ми отвърне с усмивка?”. Ще се почувствам отхвърлена и това никога не е приятно усещане. Повечето от нас прекарват по-голяма част от живота си в опит да не бъдат отхвърлени, отколкото да развият добри и здравословни взаимоотношения. Ами ако се опитам да заговоря непознат, докато чакам в кабинета на лекаря, а той или тя просто искат да ги оставя на мира? Изведнъж съм смутена и засрамена и се чувствам странно, затова вместо да „опитвам", предпочитам да се изолирам заради собствената си сигурност. Когато се случват подобни неща, пропускаме възможността да докоснем хората с Божията любов чрез усмивка или приятелска дума. Когато раздаваме усмивки, може би ще успеем да накараме и някой друг да се усмихне, а това е най-хубавият подарък, който можем да дадем.

Да бъдем част от Революцията на любовта ще изисква усилия и практика. Ще се наложи да пожелаем да променим някои от нашите си начини и да поискаме Бог да ни изяви Неговите. Можете ли да си представите Исус да се мръщи, да не е дружелюбен или да пренебрегва хората, само защото не иска сам Той да се почувства отхвърлен или защото е прекалено зает във вършенето на своите неща и изобщо не може да ги забележи? Разбира се, Исус не би могъл да се държи по подобен начин, затова и ние трябва да решим да не правим това. Започнете повече да се усмихвате; можете дори да започнете да го правите когато сте съвсем сами и ще видите как ще се почувствате. Апостол Павел казва на тези, на които служи, да се поздравяват един друг със свята целувка (вижте Римляни 16:16), което е съвсем обичайно за онова време. Аз ви моля само да се усмихвате!
Не се тревожете, ако не се получава естествено

В края на тази глава ще прочетете написаното от Джон Максуел, международен говорител и автор на много книги по темата за лидерството, но също така и добър наш приятел. Само няколко минути в присъствието на Джон и всеки се чувства изключително ценен. С него сме говорили много за тази му невероятна способност и той с готовност признава, че неговият баща му влияел по същия начин. Освен че има добър пример в лицето на своя баща, Джон има дарбата да насърчава, която му е дадена от Бога.

Библията говори за дарбата насърчаване (вижте Римляни 12:8). Словото казва, че който има тази дарба, трябва да я приеме ревностно, радостно и с пламенно желание. Точно както аз имам дарбата да комуникирам и това ме прави способна да застана и да говоря ефективно без особени усилия, така някои хора имат дарбата да насърчават. Правят го без много усилия, защото това е нещо естествено за тях. Макар че мнозина подценяват дарбата да насърчават, аз смятам, че тя е една от най-необходимите дарби в света.

Чудесно е да познавам такива хора - те са много приятни и мили, но умолявам ви, не се дисквалифицирайте само защото насърчението не ви идва отвътре. Аз имам дарбата да давам и си спомням как от малко дете си правех планове да дам на някого подарък, който да го направи щастлив и доволен. Не всеки има духовната дарба да дава (която е спомената в списъка с духовни дарби в Римляни гл. 12 заедно с дарбата насърчение), но на всеки е заповядано да дава и да го прави умишлено.
Хайде, посмейте се

Повечето от нас са чували или чели по нещо за смеха и способността му да въздейства на физическото и психологическото ни здраве. Усмивката е вход към смеха, който трябва да практикуваме често и умишлено.

Библията казва, че веселото сърце въздейства добре като лекарство (вижте Притчи 17:22). Едно от невероятните неща, които съм забелязала относно поученията си, е че в тях съм много забавна. Смятам го за невероятно, защото в това, което наричам „нормален живот", хората едва ли биха ме описали като забавна. Разбирам, че след като Святият Дух говори чрез мен, Той очевидно знае стойността на доброто настроение и смеха и изцелителното им въздействие.

Бог иска да се смеем и да караме и другите да се смеят. Това не означава, че трябва да се превърнем в шутове или да се смеем в неподходящи моменти, но със сигурност бихме си помогнали повече един на друг, ако имаме по-весело отношение към живота. Всички бихме се чувствали по-добре, ако се научим да се смеем - дори на себе си понякога, вместо да се вземаме толкова насериозно.

Последните три пъти, в които обувах бял панталон, все разливах кафе по себе си. Можех да си помисля, че съм непохватна, че не мога една чаша кафе да държа и да започна да се унижавам, но мога да обърна всичко в шега и следващият път да се постарая повече да не се нацапам. С години съм слушала как хората се унижават всеки път, когато допуснат някаква грешка, но съм убедена, че това наскърбява Бога. Ако знаем стойността, която имаме в Христос, никога няма да казваме неща за себе си, които да обезценяват това, което Бог е сътворил.

Защо да не си създадем навика да помагаме на хората да видят, че всички допускаме глупави грешки, но когато това стане, можем да изберем или да се посмеем, или да се разстроим? Дайте на хората правото да не бъдат съвършени! Светът е пълен с напрежение да работим и да се издигаме, но когато това не става, се нуждаем от блага дума, която ни позволява да осъзнаем, че си оставаме приети и ценни.

Когато сте с хора, които допускат грешки, опитайте се веднага да им припомните за силните черти които имат, или за нещо удивително, което сте видели в тях напоследък. И двете ми дъщери са чудесни, всеотдайни майки. Когато се чувстват зле поради нещо, което не са направили правилно, аз им напомням какви страхотни майки са и подчертавам, че това е изключително важно. Не бива да приемаме за даденост това, което хората правят добре. Дяволът работи на наднормен работен ден, само и само да накара хората да повярват, че са неудачници, а ние трябва да работим също толкова усилено, за да им помогнем да повярват, че са успешни.

Нищо не може да преобърне една лоша ситуация наопаки, както смехът. Прекалено рано заглушаваме „малкото дете" у нас. Децата не изглеждат така сърдити, когато изпуснат нещо, когато си нацапат дрехите, когато се спънат и паднат или когато допуснат грешка. Обикновено намират начин да продължат да се смеят и да се забавляват, стига разбира се ние, възрастните, да им позволим. Исус казва, че не сме способни да влезем в чудесния живот, който Той ни предлага, освен ако не станем като малките деца (вижте Лука 18:17), затова силно ви препоръчвам да се подкрепяме един друг в това отношение.

Обичам да съм край хора, които не ме притискат да бъда съвършена. Бог ни обича безусловно и това означава, че ни приема точно такива, каквито сме, а след това ни помага да станем всичко, което можем да бъдем. Усмивката е белег на приемане. Ако помогнете на хората да се посмеят на себе си, това е начин да им кажете: „Приемам ви с всичките ви недостатъци."

Да носим слабостите си един на друг е още един начин да показваме любовта си. Апостол Павел учи хората да се насърчават и изграждат един друг и често им напомня да не спират да правят това. „Затова насърчавайте се (увещавайте, съветвайте) се помежду си и назидавайте се (укрепявайте, изграждайте) един друг, както и правите" (I Солунци 5:11). Святият Дух е Този, който живее в нас и ходи заедно с нас в живота, дава ни утеха, насърчава ни, увещава ни, утешава ни. Стимулира ни да се променяме, за да се превърнем във всичко, на което сме способни. Когато допускаме грешки, Той не ни осъжда, а ни предизвиква да вървим напред.

Липсата на насърчение води до отчаяние, депресия, провал, раздели и не позволява на хората да постигнат своя потенциал в живота. Всички се нуждаем от насърчение. Отново ще подчертая, че обикновеното насърчение е един от главните начини, по които можем да разпалим Революцията на любовта в обществото ни.

Ако наистина се налага да конфронтирате човек за даден проблем, на всяка цена го направете, но повечето взаимоотношения се прекратяват, защото някой прави голям проблем от нещо много малко, което не е чак толкова важно. Хората се събарят и отслабват всеки път, когато им се напомни, че нещо не са направили както трябва. Доста години съм прекарала в „споменаване" на нещата, които ме дразнят, с надеждата, че хората ще престанат да ги правят, но съм открила, че моите коментари само натоварват хората и ги карат да се чувстват неудобно в мое присъствие. Открила съм, че молитвата и наблягането на позитивните неща са много по-ефективни.

Когато направим голям „проблем" от силните черти на хората и от нещата, които те правят добре, тогава те придобиват мотив да преодоляват слабостите и недостатъците си. Бях изненадана да открия какво голямо предизвикателство се оказа за мен отначало да мълча да не споменавам нещата, които ме дразнят. Сега съм достигнала положение, в което разбирам, че моята раздразнителност за тези неща всъщност се оказва много по-голям проблем от самите неща. Защо да ме дразни нещо толкова незначително като оставянето на лампата включена? Нима аз не оставям понякога лампите включени? Разбира се, че го правя.

Наскоро направих забележка на Дейв, че седна на края на леглото, което аз току-що бях оправила, а когато стана, изобщо не го оправи. Той ме погледна шокирано и ми посочи, че не той, а аз съм тази, която беше седнала на леглото! Невероятно! Аз бях толкова сигурна, че е той, че направо бях забравила, че съм го направила самата аз! Този пример има за цел само да покаже, че един такъв критикарски дух, който ви кара да намирате недостатъци на другите, е способен да ви заслепи за собствените ви грешки, докато ви подтиква да обвинявате другите.

Показвайте любов, като наблягате върху позитивното у хората. Много странно, но на нас не ни се налага да търсим негативните неща, които те правят. Те сякаш изпъкват като червени премигващи светлини. Добрите обаче трябва да търсим целенасочено и умишлено, поне докато не си създадем навика да ги виждаме!

Както казах по-рано, започнете, като си поставите за цел да насърчавате или похвалвате по трима души всеки ден (без да пропускате). Накрая на деня си припомнете кои са били те, какво сте им казали, за да бъде това един вид начин да подхождате отговорно. Когато стане естествено за вас да насърчавате поне трима души, увеличете целта си до шест, после десет и постепенно това ще стане нещо съвсем нормално - да насърчавате всеки, с когото се сблъсквате в ежедневието си.

Похвалата ви не трябва да бъде за нещо велико. Малките неща от типа на: „Този цвят толкова ти прилича." „Харесва ми косата ти по този начин.", „Много красива риза." „С теб се чувствам толкова спокойно." „Ти си толкова работлив.", „Много те ценя." „Радвам се, че си моя приятелка." са изключително въздействащи и смислени. Когато посочвате и наблягате на позитивното, самите вие ще се почувствате по-щастливи. Така че не само ще давате, но едновременно ще получавате.

Революционер на любовта Джон Максуел
Насърчението променя всичко

Насърчението е нещо невероятно! Влиянието му може да бъде толкова дълбоко, почти чудодейно. Едно слово на насърчение от учител към дете може да промени живота му; от съпруг към съпруга - да спаси семейството им. Насърчението от лидера може да вдъхнови човек да развие пълния си потенциал. Както казва Зиг Зиглър: „Човек никога не знае кога един миг и няколко искрени думи ще повлияят на нечий живот". Да насърчаваме хората, означава да им помагаме да наберат смелост, която може би не притежават - смелост да посрещнат своя ден, да направят това, което е правилно, да поемат риск и да спомогнат за промяната. В същността си насърчението е с думи да предадете на хората тяхната дълбока сърдечна стойност. Когато помагаме на хората да се почувстват ценни, способни и мотивирани, много често ставаме свидетели на промяна в живота им. А понякога дори ги виждаме как тръгват, за да променят света.

Ако сте родители, имате отговорността да насърчавате децата си. Ако сте лидер, можете да увеличите ефективността на екипа си до степента, до която насърчавате хората си. Като приятел имате привилегията да споделяте насърчителни думи, които да помогнат на човека до вас не само да устои в трудното време, през което минава, но и да процъфти. Като християни имате силата и властта да представлявате Исус Христос, като обичате другите и ги привдигате с насърчителни думи.

Един от първите класове, на които преподавал, били вечерни студенти, по-възрастни от средната възраст за колежаните. Младите мъже и жени работели в магазини, офиси, фабрики в Чикаго през деня и се опитвали да подобрят знанията си, като посещават вечерните класове.

Една вечер след часовете млада жена на име Лоис, която се била преместила в Чикаго от малък град в Уисконсин, за да си намери държавна работа, споделила с Крейн, че се чувства изолирана и самотна.

- Никого не познавам, освен няколко момичета, с които работя в офиса - проплакала тя. - Вечер си отивам в стаята и започвам да пиша писма до дома. Единственото нещо, което ми помага да издържам до следващия ден, е надеждата, че ще получа писмо от приятелите ми в Уисконсин.

В отговор на проблема на Лоис, Крейн измисля така наречения от него „Клуб за похвали", който обявил в класа на следващата седмица. Това била първата от няколко задачи, които той им дал като домашна работа през този семестър.

- Трябва да използвате наученото по психология всеки ден у дома, на работата, на улицата или в автобусите - казал им Крейн. - През първия месец домашното ви ще бъде „Клуба за похвали". Всеки ден трябва да правите по един откровен комплимент или похвала на трима различни човека. Можете да увеличавате броя им, ако желаете, но за да завършите този предмет, трябва всеки ден да похвалвате поне трима човека в продължение на тридесет дни... Накрая на този експеримент искам да напишете тема за преживяното от вас. Можете да посочите и промените, които сте забелязали у хората край вас, както и вашия променен поглед към живота.

Някои от студентите на Крейн се противопоставили на това домашно. Други се оплаквали, че няма да знаят какво точно да казват. Трети се страхували, че ще бъдат отхвърлени. Имало и такива, които смятали, че ще бъде непочтено и лицемерно да похвалят някого, когото не харесват.

- А ако срещнете някого, когото не харесвате? - попитал един мъж. - Няма ли да бъде лицемерно да похвалите врага си?

- Не е фалш и неискреност, когато похвалвате врага си - отвърнал Крейн. - Защото похвалата е откровено изявление на възхвала за дадена обективна черта или качество, които заслужават одобрение и препоръка. Ще откриете, че никой не е напълно лишен от качества или добродетели... Вашата похвала може да повдигне духа на самотните души, които почти винаги са готови да се откажат от борбата, за да направят някое добро дело. Човек никога не знае кога сърдечната похвала ще укрепи момче или момиче, мъж или жена в критичен момент от живота им, когато без насърчение те биха се предали.

Студентите на Крейн открили, че техните искрени комплименти имат положително влияние върху хората край тях, а експериментът им имал още по-голямо въздействие върху самите тях. Лоис процъфтяла и се превърнала в много общителен човек и буквално озарявала мястото, на което била. Друга студентка, която била готова да се откаже от работата си като секретарка заради трудния си шеф, започнала да му прави комплименти, макар първоначално да го правела със стиснати зъби. Накрая не само той се променил, но и нейното раздразнение от него престанало. Започнали истински да се харесват и в крайна сметка се оженили.

Клубът за похвали на Джордж Крейн може би ни звучи малко изтъркано и сантиментално днес. Но принципите му са точно толкова смислени и здрави, колкото са били и през 1920 година. Истината е, че Крейн всъщност поучава точно това, което наричам „асансьорен принцип". Можем да издигнем хората много високо, но също така можем във взаимоотношенията си с тях да ги съборим. Той се опитва да научи студентите си да бъдат активни. Според него: „Светът е гладен за разбиране и признателност. Гладен е за похвали и комплименти. Но някой трябва да задвижи колелото, като пръв започне да говори добри неща за своя другар". Явно е приел убеждението на Бенджамин Франклин, който вярва: „Както ще ни бъде държана сметка за всяка празна дума, така ще трябва да отговаряме и за всяко бездейно мълчание".
Пет неща, които всеки насърчител

трябва да знае за хората

Вие имате невероятната сила да повлияете на живота на хората около вас. Насърчителните ви думи могат да се окажат променящият фактор, който да направи деня, седмицата и дори живота на даден човек различен, като го изпратят в съвършено нова посока.

Трудно е да се насърчават хора, ако не знаете кое е нещото, което ги насърчава. Затова започнете да изучавате хората и разберете кое ги кара да функционират и да вървят напред. Научете кое ги издига. За начало започнете, като приемете тези пет неща за хората:

1. 
   Всеки иска да е някой.
   

Как бихте могли да накарате другите да се почувстват ценени? Като гледате на тях като на „10". Вярвам, че в повечето случаи хората откликват на нашите очаквания към тях. Ако си мислите само най-доброто за тях, те обикновено дават най-доброто от себе си. Ако се отнасяте към човек като към „10", ще ви откликне като „10". Ако се унасяте към някого като към „2", ще ви откликне като „2". Хората искат признателност и утвърждаване. Това е дълбоко човешко желание и можете да им помогнете да станат велики, като им покажете как и какво вярвате за тях.

2. 
   Никой не го е грижа колко знаете, докато не узнаят колко ви е грижа.
   

Научил съм този урок от Кейти Хатчисън, учителката ми от втори клас в неделното училище. Тя беше удивителна жена. Обичаше ме и аз го знаех. Когато бях болен и пропуснех да ида на църква, тя идваше да ме посети през седмицата.

- О, Джони, липсваше ми тази неделя в църквата - казваше ми тя. - Исках само да видя как си.

Понякога ми подаряваше по някоя евтина дрънкулка, която смятах, че струва милиони, и ми казваше:

- Надявам се, че ще можеш да дойдеш другата неделя, защото наистина много ни липсваше. Когато дойдеш, искам да те видя, затова като стана да преподавам, можеш просто да вдигнеш ръка и да ми помахаш. (В класа й имаше поне петдесет деца.) И аз ще те видя и ще ти се усмихна, ще се почувствам по-добре и ще преподавам по-добре.

Едва дочаквах да дойде неделята и отивах, независимо дали се чувствах добре или не. Вдигах ръка и помахвах на учителката. Тя се усмихваше, кимаше и преподаваше. Знаех колко много я е грижа за мен и това ме караше да се чувствам сякаш съм способен на всичко.

3. 
   Всеки в тялото Христово принадлежи на останалите в тялото.
   

Когато един християнин се опитва да се справя и да живее сам, той е като зидаря в хумористичната история, която някога чух. Той се нуждаел да премести около триста килограма тухли от върха на четириетажна сграда до тротоара пред сградата. Това са думите му, извадени от формуляра за изплащане на застраховка.

- Щеше да ми отнеме прекалено дълго време да нося тухлите до долу на ръка, затова реших да ги сложа във варел и да ги спусна надолу с помощта на макара, която бях закрепил на върха на сградата. След като вързах здраво единия край на въжето на земята, се качих на върха на сградата, вързах здраво другия край на въжето около варела, напълних го с тухли и го провесих, за да го спусна до тротоара. След това слязох долу и развързах въжето, като го придържах здраво, за да спусна бавно варела до долу. Но тъй като тежа едва 63 килограма, тристата килограма тухли рязко ме дръпнаха от земята. Всичко стана толкова бързо, че не ми остана време да се сетя да пусна въжето. Като минавах между втория и третия етаж, се срещнах със спускащия се надолу варел. От това са ми синините и разкъсванията по горната част на тялото. Държах се здраво за въжето, докато стигна до горе, където ръката ми беше премазана в макарата. От това ми е счупеният пръст. В това време варелът се стовари върху тротоара с гръм и трясък. При удара дъното му падна и тухлите се изсипаха от него. Олекнал, без тухлите, варелът тежеше едва двадесет килограма, при което моето 63 килограмово тяло се олюля и тръгна надолу и отново се срещна с него. От това са ми счупените глезени. Едва забавил се след сблъсъка с варела, аз продължих да падам и накрая се приземих върху купчината с тухли. От това са ми синините по гърба и ми е счупена ключицата. В този момент изгубих съзнание и явно съм пуснал въжето, при което празният варел се е стоварил върху мен. От това са ми нараняванията по главата.

Що се отнася до последния въпрос във формуляра за получаване на застраховка - какво ще направите, ако попаднете в същата ситуация? - той отговорил:

- Дотук с опитите да свърша всичката работа съвсем сам.

В духовен смисъл точно това става, когато хората се откъснат от тялото Христово. Бог не е създал нито един от нас да живее сам. Трябва да се насърчаваме един друг. Като братя и сестри ние се нуждаем да предприемем това пътуване заедно.

4. 
   Всеки, който насърчава някой друг, повлиява на много хора.
   

Такъв един човек в живота ми, когато бях едва в седми клас, е мъж на име Глен Ледърууд, отново чудесен учител от неделното училище. Ние бяхме опак група, вечно се въртяхме насам-натам, бяхме неспокойни, говорехме, биехме се, правихме всичко друго, само не и да слушаме. Но винаги слушахме Глен, защото той живееше, за да ни обича и да ни насърчава.

Един ден гласът му започна да трепери и всички деца се вторачихме в Глен, докато очите му се пълнеха със сълзи.

- След часа искам да видя Стив Бенър, Фил Конрад, Джуниър Фулър и Джон Максуел само за малко. Имам нещо чудесно да ви кажа.

След часа се срещнахме и той ни каза:

- Всяка неделя вечер аз се моля за всяко едно момче от моя седми клас. Миналата вечер усетих Бог да ми казва, че вие четиримата ще бъдете призовани в служение и аз исках да съм първия от когото ще го чуете. Също така искам да бъда първия, който полага ръце върху вас и се моли за вас.

Глен положи ръце върху главите ни и ми даде това, което винаги съм считал за официалното си ръкополагане в служение. Той се оказа прав. И четиримата станахме пастири в служение.

Много години по-късно аз отидох да посетя Глен и го попитах колко деца от неделното училище са в служение. Отговори ми, че не е сигурен, но знаел поне за тридесет от тях, които са в служение на пълно работно време.

Чудя се колко ли са църквите, които са се облагодетелствали от любовта и насърчението, което този човек показваше на своята група от седмокласници всяка година? Колко ли животи са повлияни от неговите думи на насърчение? Може би няма да получа отговора на тези въпроси, докато не ида в небето, но мога със сигурност да ви кажа, че всеки, който насърчава някой друг, оказва влияние на мнозина.

5. 
   Бог обича всички.
   

Преди години се натъкнах на история за човек, който паднал в една дупка и не можел да излезе от нея, а другите се отнесли към него така:

Един субективен човек се приближил и казал: „Наистина ти съчувствам, че си там долу".

Обективният приближил и казал: „О, съвсем логично беше някой да падне в тази дупка".

Фарисеят се появил и казал: „Само лошите хора падат в такива дупки".

Математикът пресметнал как човекът е паднал в ямата.

Фундаменталистът казал: „Заслужил си да си в тази дупка".

Калвинистът рекъл: „Ако беше наистина спасен, нямаше да паднеш в тази дупка".

Арминянинът казал: „Хем падна в дупката, хем си спасен?!".

Харизматикът казал: „Само изповядай, че не си в дупката".

Реалистът се появил и заявил: „Ето, това се казва дупка".

Геологът му казал да разгледа почвените слоеве на дупката.

Работещият в данъчното го попитал дали си плаща данъците за дупката.

Окръжният инспектор попитал дали има разрешение да изкопае дупката.

Самосъжаляващият се човек му казал: „Нищо не си видял, докато не видиш моята дупка".

Оптимистът казал: „Нещата можеха да са и по-зле".

Песимистът добавил: „Нещата със сигурност ще станат още по-зле.

А Исус, като видял човека, протегнал ръка, хванал го и го извадил от ямата.

Исус е дошъл, за да умре за хората. Той е в бизнеса с хората. Аз и вие също трябва да започнем да се занимаваме с хората. Винаги трябва да помним, че Бог обича всички и сме длъжни да се отнасяме към тях така, както се отнася Исус. Трябва да ги насърчаваме да бъдат това, което Бог ги е създал да бъдат.

Вярвам, че дълбоко в себе си всеки иска да може да насърчава, и всеки, който познава Исус, иска все повече да прилича на Него - дори и най-негативният човек. Защо казвам това? Защото вярвам, че всички искаме да оказваме позитивно влияние върху живота на другите. Искаме да предадем стойност на другите, а не да им я отнемем.

Затова, моля ви, позволете ми да бъда ваш насърчител. Вие можете да допринесете за промяната. Можете да придадете добродетели на другите. Можете да представлявате Исус добре и един ден да чуете думите: „Добре свършена работа, добри ми и верни слуго". Всеки може да насърчава. Не е необходимо да бъдете богати. Не е необходимо да сте гениални. Не е необходимо даже да бъдете силно харизматични. Не е нужно всичко да ви е наред. Нужно е само да сте загрижени за хората и да сте готови да поставите началото. Не трябва дори да правите нещо много голямо и зрелищно. Малките неща, които можете да правите всеки ден, имат потенциала да окажат много по-голямо въздействие, отколкото можете да си представите.

• 
  Забележете някой, когато прави нещо добро.
  
• 
  Направете на някого искрен комплимент.
  
• 
  Помогнете на някого в нужда.
  
• 
  Предложете на някого рамо, на което да поплаче.
  
• 
  Радвайте се с някой, който успява.
  
• 
  Дайте надежда на някого.