ГЛАВА 10 - Агресивни благодеяния

ГЛАВА 10 - Агресивни благодеяния

„И нека се грижим един за друг (нека имаме предвид и внимателно и постоянно да се грижим един за друг), за да се поощряваме (да търсим начини да се стимулираме и подстрекаваме) към любов и добри дела (полезни и благородни дейности)”

Евреи 10:24
Сядали ли сте някога със съпругата си, с членове на семейството или с приятели, за да обсъдите начини, по които можете да послужите за благословение на другите? Дръзвам да кажа, че повечето от вас не сте го правили и до преди три години аз също не го бях правила. Сега, както споменах в 6 глава, откривам, че подобни разговори и дискусии са много забавни и изключително полезни. Всички се вълнуваме много, когато умишлено търсим и обсъждаме начини, по които можем да помогнем на другите. Не би могло да има Революция на любовта, ако умишлено не започнем да правим неща, с които практично да помагаме на другите. Трябва да си поставяме цели и да ги преследваме, докато ги изпълним.

След като взех решение да превърна в цел на живота си това да обичам другите, започнах да търся различни начини, по които да изразявам тази любов. Любовта не е някаква теория или обикновен разговор; тя е действие (вижте I Йоан 3:18). Можем да обичаме хората с любезни думи, които да ги насърчават и да им напомнят за тяхното достойнство, както споменах в миналата глава, но е важно да се научим да използваме ресурсите си от време, сили, притежания и пари, за да обичаме другите.

Може би сте убедени, че нямате какво да дадете. Може би дори сте в дългове и едва успявате да заплатите сметките си. Мисълта да дадете на някой друг направо ви дразни или ви кара да се натъжавате, защото искате да давате, а не виждате как можете да го направите. Ще намерите хиляди начини, по които можете да давате и да показвате любов, ако ги потърсите достатъчно сериозно и агресивно.
Живейте това, което говорите

Вярвам, че ако казваме на хората какво да правят, а не съумеем да им покажем как да го направят, допускаме огромна грешка. Много хора говорят за любовта, но говоренето не винаги оставя хората с някаква конкретна идея как да показват любов по практичен начин. Аз току-що приключих с препрочитането на една цяла книга за любовта. Тя е от 210 страници и е пълна с поучения за това как Исус казва, че новата заповед, която трябва да следваме, е тази да се обичаме един друг, както Той ни е възлюбил, защото по тази любов светът ще познае Него (вижте Йоан 13:34-35). Само че не успях да открия нито един практичен урок, идея или творческа мисъл за това как точно да направим това и как ще изглежда то в живота на отделната личност. Авторът на тази книга непрекъснато посочва, че да се обичаме един друг е най-важното нещо, което можем да направим, но съвсем откровено мога да кажа, че ако неговата книга е всичкото знание, с което аз разполагам за любовта, няма да имам ни най-малка представа как да започна да я практикувам. Смятам, че хората искат да правят това, което е правилно, само че се нуждаят от някой, който да ги поведе в правилната посока.

Исус не само говори за любовта, но Деяния 10:38 казва, че Той всеки ден става и ходи да върши благодеяния и да изцелява тези, които са тормозени и гнетени от дявола. Учениците Му Го виждат всеки ден как помага на хората, изслушва ги, позволява им да нарушават Неговите планове и да Го прекъсват, за да потърсят от Него помощ. Виждат как постоянно трябва да имат заделени пари, с които да помагат на бедните. Свидетели са на готовността, с която прощава и показва търпение към слабите. Той е благ, смирен, кротък, насърчава и от никого не се отказва. Исус не само говори за това да обичаме хората, Той показва на всички до себе си как да обичат. Думите ни са от значение, но делата ни са много по-важни от нещата, които говорим.

Постоянно си задавам въпроса: „Какво правя аз, за да покажа наистина любовта си?". Ние можем да бъдем подмамени от знанието, според думите на апостол Павел. Можем да бъдем заслепени от гордостта поради това, което знаем, до такава степен, че изобщо да не разпознаем, че не практикуваме нищо от наученото. Павел казва на църквата в Коринт, че знанието прави хората надути и горделиви, но любовта (вниманието, доброжелателството и великодушието) назидава, изгражда и насърчава хората да израстват в пълнота (вижте I Коринтяни 8:1). Всеки един от нас трябва да се постарае да няма пропаст между това, което говорим, и това, което правим. Нищо чудно, че светът обвинява много вярващи в лицемерие - за жалост, това е точно така.

Дълги години посещавах една църква, която говореше за мисии веднъж в годината в „мисионерската неделя". Не си спомням да се е споменавало нещо за това да достигнем до бедните или страдащите в собствения ни град. Повечето проповеди, които чувах, бяха за доктриналните вярвания, а не за практичните аспекти на християнството и как трябва да се държим в обществото. Здравата доктрина е изключително важна, но да разберем как да я прилагаме в своето ежедневие е не по-малко важно. Онази църква беше пълна с клюки, разделения и с хора, които се мъчат да се домогнат до дадени позиции в църквата. В повечето случаи не се държахме по-различно отколкото хората в света около нас. Различавахме се от тях само по това, че ходехме на църква. Накрая бях помолена да напусна църквата, защото бях прекалено радикална и ентусиазирана за свръхестествените дарби на Бога, които бях открила, че са на разположение на християните. Бях се превърнала във възторжена и разпалена християнка, но ми заявиха, че съм станала прекалено емоционална и трябва да се успокоя.

След това отидох в друга църква, където хората бяха също ентусиазирани за това, което и аз силно вярвах. Те бяха силно въвлечени да свидетелстват на другите за спасението чрез Исус Христос. Аз бях развълнувана и много исках да служа на Бога, затова организирах група жени, с които всеки петък вечер излизахме, въоръжени с брошури. Раздавахме ги на хората, които чакаха на опашка в магазините, слагахме ги под чистачките на колите им. Само за няколко седмици бяхме раздали десет хиляди листовки, в които беше представена благата вест за спасението чрез Христос. В четвъртък вечер бях домакиня и поучавах библейски уроци у дома.

Започнах да израствам в Бога и бях изключително развълнувана, че мога да Му служа. След това обаче старейте в църквата ме извикаха на едно събрание и ми заявиха, че съм бунтарка, защото съм организирала жените да раздават брошури без тяхното позволение. Информираха ни с Дейв, че той трябва да поучава библейските уроци, а не аз. В крайна сметка тази църква западна и днес не съществува, само защото се опитваха да контролират хората и по този начин много често угасяха дарбите, които Бог им беше дал.

В продължение на дълги години посещавах друга църква, която поучаваше много добри неща, но откровено казано, като погледна назад, там виждах съвсем малко истинска любов. Тази църква полагаше минимални усилия за достигане на другите, а бюджетът за мисии по света беше толкова нищожен, че накрая беше елиминиран. Лидерите ни бяха егоисти, пълни с гордост, завист и се страхуваха от успеха на другите; някои бяха много контролиращи, а други крайно незрели. Всеки път се дразня от това, че съм изгубила толкова много време от живота си, докато съм била въвлечена в нещо толкова егоистично. Църквата като цяло и всяка локална църква са призовани да достигнат света, а не да достигнат себе си. Мисията на църквата е да бъде свидетел в обществото, градовете, нациите и света (вижте Деяния 1:8).

Църквата трябва да функционира агресивно в реалността на любовта, която Библията ясно описва като търпелива, блага, смирена, радваща се за успехите на другите, неегоистична, щедра, вярваща в най-доброто, бързаща да прощава, проявяваща милост, а не осъж-дение, щедра, великодушна, добродетелна, помагаща на бедните, сираците и вдовиците, на гладните и бездомните, на угнетените. Любовта дава собствения си живот за благото на другите. Всъщност любовта трябва да бъде активна, иначе ще умре. Тя трябва да прелива и да расте!
Какво ще направите с вашето състрадателно сърце?

I Йоан 3:17 задава много важен въпрос: „Но ако някой има световните блага (ресурси за поддържане на живот) и вижда своя брат или някой вярващ в нужда, но затвори сърцето си към него, то как може любовта на Бога да живее и да остане в него?" С други думи, ние можем да решим да отворим или да затворим състрадателните си сърца, когато видим нужда, но ако изберем да ги затворим, тогава любовта на Бога не може да остане жива, нито да пребъдва в нас. Самото естество на любовта изисква тя да бъде активна, защото е нещо живо. Бог е любов!

Йоан прави изненадващ и отрезвяващ коментар, когато казва, че „този който не обича, не познава Бога (не Го познава сега и никога не Го е познавал), защото Бог е любов"(1 Йоан 4:8). Можем да разберем как трябва да изглежда любовта в нашето ежедневие, ако изучим стъпките на Исус, или както се изрази един човек: „Можем да научим много, ако разгледаме спирките на Исус". Той винаги намира време за хората! Винаги е загрижен! Без значение къде отива, Той спира, за да помогне на тези, които са в нужда!

Ето някои идеи, които сме събрали от различни хора:

• 
  Когато е очевидно, че вие и още някой се опитвате да паркирате на едно и също място, отстъпете му. Нека той да паркира там. И го направете с усмивка на лицето си.
  
• 
  Окосете ливадата пред къщата на някой възрастен човек или почистете снега през зимата.
  
• 
  Почистете къщата на някой възрастен или му предложете да идете да напазарувате.
  
• 
  Закарайте някой без кола до църквата или на някое друго мероприятие, дори да не ви е по път.
  
• 
  Научете се истински да изслушвате без да прекъсвате.
  
• 
  Бъдете учтив шофьор.
  
• 
  Дръжте вратата отворена, за да мине непознатият преди вас.
  
• 
  Ако количката ви е пълна с продукти, а човекът зад вас има само две неща, пуснете го пръв да плати сметката си.
  
• 
  Гледайте детето на самотен родител, за да му предоставите малко лично време да си свърши някоя работа на спокойствие.
  
• 
  Поканете някой, който няма роднини в града, за празниците.
  
• 
  Изпращайте картички или цветя, за да покажете, че оценявате някого.
  
• 
  Дайте пари на самотна майка или на бедни родители, за да изведат децата си на обяд.
  

Няколко месеца по-късно бяхме отново в същия ресторант и една от жените дойде при нас и попита дали я помним. Явно сме изглеждали не съвсем сигурни и тя набързо ни преразказа случката. После ни каза, че в онази вечер бил нейният рожден ден и за нея означавало толкова много, че някой се е сетил да направи нещо подобно. Разказа как намерила моето телевизионно предаване и оттогава го гледа непрекъснато. Не само че изпитахме радост от това да ги благословим, но бяхме особено благословени да бъдем употребени от Бога на нейния рожден ден. Сега тя редовно слуша поучения от Божието Слово чрез нашата телевизионна програма и единствен Бог знае какъв ще бъде плодът от това. Така че едно незначително благодеяние и малка парична инвестиция не само донасят радост на тази жена, но я запознават с Божието Слово.

Друго предложение, което някой даде, беше: „Платете нечия сметка в хранителния магазин". Синът ни ни разказа една история, която докосна сърцето ми и ме накара да се гордея, че съм негова майка. Той и съпругата му били в магазина и видяли една жена, която изглеждала уморена, стресирана и сякаш имала много малко пари. Пазарувала по списък и явно била много внимателна какво слага в кошницата си. Тогава синът ми я приближил, дал й стодоларова банкнота, казал й да си купи необходимото и си тръгнал. Някога четох, че любовта чака скрита в сянката на възможността, за да се изяви, да се покаже и да си свърши работата, а след това бързо се прибира отново в сянката, за да чака следващата възможност. Намирам това за много красива мисъл, а вие?

Често се оглеждам за хора, които ми изглеждат обезсърчени, и им давам нещо на момента заедно с простичкото послание: „Бог ви обича". Много пъти даже не казвам нищо за Бога, а само проявявам характера Му! Видях едно младо момиче по време на почивката й в кафене „Старбъкс", където работеше. Тя стоеше съвсем сама на масата и изглеждаше много уморена. Подадох й петдесет долара и й казах: „Искам просто да ви благословя. Сигурна съм, че работите много усърдно и искам да ви благодаря". Тя ме погледна шокирана и ми каза: „Това е най-хубавото и мило нещо, което някой някога е правил за мен".

Не мисля, че дори можем да осъзнаем колко много хора минават покрай нас всеки ден, които са самотни, чувстват се незначителни и почти никога не са преживявали безусловна любов. Те не са свикнали да получават каквото и да било „даром", нито да получават нещо, което не са заработили, спечелили или заслужили. Смятам, че ако правим случайни неща за хората, за да ги благословим, без да очакваме каквото и да било от тях, е един удивителен начин да показваме любовта на Бога.
Не забравяйте да вършите добро

Евреи 13:16 настоява да не „забравяме да вършим благодеяния и добрини, да бъдем щедри и да раздаваме и да помагаме на нуждаещите се (в църквата като доказателство за единството на тялото), защото такива жертви са угодни на Бога". И макар Словото да говори, че трябва да правим тези неща конкретно за църквата, искам да посоча, че ако живеем по такъв щедър начин, това е угодно на Бога. Много са стиховете, които ни насърчават да бъдем добри към всеки, а не само към тези, които считаме за съмишленици и които са в нашата църква. Вижте I Солунци 5:15, където Павел ни предизвиква винаги да „търсим доброто и да се целим да показваме благодеяния един на друг и на всичките".

Позволете ми да ви насърча да мислите за това, което можете да направите за хората, които ви служат, като например тези, които изхвърлят боклука или носят пощата. Това са хора, които са непрекъснато в живота ни, но ние много рядко се сещаме за тях и не мислим какво е работата им за тях. Аз определено не бих искала да мириша и да събирам боклук по цял ден.

Дъщеря ми един път написала благодарствена картичка на хората, които събират боклука, и също така им дала пари, за да си купят обяд. Мисля, че тези неща не само благославят хората, но понякога са и доста шокиращи, защото почти никога не се случват. Светът е пълен с хора, които работят упорито, за да си вършат добре работата, която не е никак приятна, но въпреки това никой не ги забелязва.

Веднъж видях жената, която почистваше тоалетните на магазин, в който често пазарувам, и й дадох пари, като добавих: „Работите много усърдно и си помислих, че едно благословение ще ви дойде добре". Усмихнах се и бързо излязох. След няколко минути тя ме откри в отдела за обувки и започна да ми благодари, като ми каза, че моята постъпка много я е насърчила.

Разказа ми, че наистина работи много усърдно, но никой никога не обръщал внимание на този факт. Ще се изненадате от нещата, които ще се случат в собственото ви сърце, когато си изградите навик да забелязвате тези, които обикновено са незабележими. Бог се оглежда за такива хора и ще се зарадва, ако Му се предоставите като Негов съработник в това начинание.
Бъдете любезни и учтиви

Когато търсихме идеи как да показваме любов един на друг, един човек ни писа: „Винаги казвайте „моля" и „благодаря"." Това са два израза на обикновена учтивост и определено вежливостта е по-добър начин за изразяване на внимание и уважение към хората, отколкото грубото отношение. Искам специално да ви насърча да бъдете любезни у дома, в семейството си. Аз самата се опитвам да запомня винаги да благодаря на Дейв, когато направи нещо, което съм го помолила. Много е важно да не вземаме любимите си хора за даденост. Добрите маниери, които показваме навън, трябва да преливат естествено от поведението, което обикновено показваме у дома, където никой не ни вижда.

Любовта не е груба според I Коринтяни 13:5. Грубостта и неучти-востта обикновено са плод на егоизма на хората и един от начините да се преборим с тях е да проявяваме добри маниери и възпитание. Обществото ни е пълно с грубост, рязкост, недодяланост, но това изобщо не изразява характера на Бог. Исус казва, че Той не е „груб, рязък, остър или налагащ се" (Матей 11:30). Ние със сигурност трябва да последваме Неговия пример.

Непременно трябва да решим да бъдем благодарни и да изразяваме своята признателност. Библията на няколко места посочва именно това, че трябва да „бъдем благодарни и да изказваме с думи признателността си". Ние може би си мислим, че сме много благодарни и признателни хора, но обикновено това, което е в сърцето, излиза от устните ни (Матей 12:34). Ако наистина сме хора, които умеят да ценят, то изразяването на благодарността ни трябва да бъде съвсем естествено за нас.
Времето е чудесен дар - дайте талантите си

Независимо от това какъв е вашият конкретен талант, предложете даром да помогнете вместо винаги да искате или да очаквате да ви се заплаща за него. Ако сте фотограф, предложете да направите снимките на сватбата на ваши приятели или на някой, който не разполага с достатъчно, за да си го позволи.

Ако сте фризьор, един път в месеца ходете в приют за бездомни и предложете да подстригвате хората там.

Една моя приятелка е художничка и наскоро прекара три дни, в които изрисува безплатно една къща за млади жени с проблеми.

Бог е дал на всеки един от нас таланти и трябва да ги използваме за благото на другите.

В третата глава ви споменах за една жена, която имаше много малко пари, но силно искаше да подпомага финансово мисионерската работа на църквата. Тя го направи, като започна да продава сладките, които приготвяше у дома си, и така набираше средства за мисии. Историята й подчертава факта, че ако откажем да стоим бездейни, със сигурност ще намерим начин и нещо, което можем да направим, и когато всеки се включи, не след дълго доброто в света ни ще победи злото.
Поставете си цели

Трябва да имаме цели! Силно вярвам, че трябва да си определяме цели и да имаме план, по който да ги изпълним. Можете да предложите на своя пастир, когато всички си тръгнат от църква в неделя на обед, в рамките на три часа всеки да извърши по едно благодеяние. Само се опитайте да си представите какво би се случило, ако църквата по целия свят започне да го прави!

В тази глава съм посочила само няколко от безбройните начини, по които можем да показваме любов към другите - идеи, които се надявам, че ще ви помогнат да разберете какви неща можете да правите. Ако твърдим, че не можем да направим нищо, това е лъжа. Можем дори да се оправдаем, но оправданията не са нищо друго освен начин да заблудим себе си и да оправдаем своето бездействие. Ако започнете агресивно да показвате любов към другите, ще се ободрите както никога до сега. Милиони хора по света се чувстват безцелни и търсят Божията воля за живота си, но живеят в смут и объркване.

Нека не забравяме думите на Исус: „Нова заповед ви давам, да се любите един друг. Както аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг" (Йоан 13:34). Несъмнено, това е нашата цел и Божията воля за живота ни.