ГЛАВА 4 - Прекъснати от Бог

ГЛАВА 4 - Прекъснати от Бог

„Днес е благоприятното време, не утре, нито в някой по-удобен за нас сезон. Днес можем да сторим най-добрите си дела, а не през някой бъдещ ден или бъдеща година"

У.Е.Б. Дюбоа
Често, когато пътувам при служение, отсядам в хотели и когато си вляза в стаята, винаги поставям на вратата отвън надпис: „Моля, не ме безпокойте", защото не искам някой да ме притеснява. Подобен надпис е нормален на вратата на хотелската стая, но на вратата на нашия живот е недопустим.

Да сте забелязали, че Бог не винаги прави нещата според нашите срокове или по начини, които са удобни за нас? Павел казва на Тимотей, че като слуга на Бога и служител на Евангелието трябва да изпълни своите задължения, независимо дали му е удобно или не (вижте II Тимотей 4:2). Съмнявам се Тимотей да е бил пристрастен към удобството като нас днес, но въпреки това Павел смята за важно да му припомни да бъде подготвен за неудобства и да бъде прекъсван от Бога. Ако Тимотей е трябвало да чуе това, сигурна съм, че ние също се нуждаем да го чуваме често, защото със сигурност сме привикнали към удобствата много повече от Тимотей. За да осъзная колко много ценя удобствата си е необходимо само да се заслушам как се оплаквам всеки път, когато и най-незначителното нещо се счупи у дома - съдомиялната, климатикът, сешоарът, сушилнята, микровълновата и безброй други неща.

Наблюдавам как хората по време на нашите конференции се оплакват, защото се налага да паркират колите си на няколко преки от залата, а в Индия хората вървят по три дни пеша, за да стигнат до място, на което се провежда християнска конференция. Виждам мнозина в Америка, които притесняват тези около себе си, за да идат до тоалетната, да станат да пият вода или да проведат телефонен разговор, а в Индия хората седят на прашната земя буквално по цял ден без да мръднат. В моята страна се оплакват, ако им е твърде студено или твърде горещо, а в Индия единствените, които слушам да се оплакват, са тези, които съм довела със себе си, включително и аз самата.

Наистина вярвам, че сме пристрастени към удобствата. Изобщо нямам предвид да се откажем от съвременните си средства за комфорт и много добре разбирам, че има неща, с които сме свикнали, но знам също, че трябва да имаме правилно разбиране за тези удобства. Ако можем да имаме дадено нещо, нека бъдем благодарни на Бога. Ако пък нямаме нещо, то не бива да ни спира да правим това, което Бог иска от нас.

Спомням си как преди няколко години едно семейство от незрящи мъж и жена изявиха желание да идват на службите ни в сряда вечер, които се провеждаха в една банкетна зала в Сейн Луис. Обикновено идваха с автобус, но за известно време закриха линията и единственият начин, по който можеха да продължат да идват, беше някой да ходи и да ги докарва, и след това да ги връща у дома. Каква възможност! Мислех си, че хората ще се нареждат на опашка, за да помагат, но се оказа, че грешах, защото никой не искаше да го направи, понеже живееха в район, който „не беше по път" на другите.

С други думи, подсигуряването на транспорт за това семейство щеше да им развали комфорта. Спомням си, че накарах един от платените работници да свърши тази работа, което означаваше, че трябваше да му заплатим за допълнителните часове труд. Удивително е с каква готовност се впускаме да „помагаме", когато знаем, че ще ни се заплати за услугата. Не бива да забравяме, че любовта към парите е коренът на всяко зло. Не можем да позволим парите да бъдат основният ни мотиватор в живота. Всички се нуждаем от пари, но също се нуждаем да правим нещо за другите. Фактът, че нашите добри постъпки не винаги са ни удобни, често се оказва много полезен за нас. Повечето такива възможности са „изпити", в които Бог проверява, за да види дали сме всеотдайни или не. Ако сте готови да направите нещо за някого без да ви се плати, това е знак, че духовното ви сърце е в добро състояние.

Когато Бог иска да види дали народът на Израил ще бъде покорен на заповедите Му, Той ги води по дългия и труден път през пустинята (вижте Второзаконие 8:1-2). Понякога Той прави същото и с нас. Много силно желаем да се покоряваме на Бога, когато е лесно и бързо бихме получили награди за своите усилия. Какво да кажем обаче за неудобствата, когато нещата не вървят според нашия план, когато не печелим нищо ? Колко покорни сме тогава? Това са въпроси, на които всички трябва да отговорим, защото е много важно да бъдем напълно откровени в своите задължения. Много е лесно да се изправим в църква и да пеем: „Аз предавам всичко на Теб". Какво правим обаче, когато предаването изисква от нас повече от песента, която пеем?
Боже, това просто не е добро време

Библията разказва история за един мъж, който не следва Бога, защото това би било доста неудобно за него. Името му е Феликс. Той моли Павел да му проповядва евангелието. Но когато Павел започва да му говори за праведен живот, чистота в живота и контрол над страстите, Феликс е обезспокоен и изплашен. Затова моли Павел да си иде, като обещава да го повика в по-удобно време (вижте Деяния 24:25). Намирам това за крайно забавно, не защото е наистина смешно, а защото много ясно показва какво представляваме ние. Нямаме нищо напротив да слушаме как Бог ни обича и какви добри планове има за нас, но когато Той започне да ни налага строги истини или да ни коригира по някакъв начин, се опитваме да Му кажем, че сега просто не е добро време. Съмнявам се някой от моментите, които Той избира, да ни се сторят добри, а освен това смятам, че Бог умишлено прави така!

Когато израиляните преминават през пустинята, са водени от облак през деня и огнен стълб през нощта. Когато облакът се движи, се придвижват. Когато спре - спират. Интересно е, че те не са знаели за някакъв определен модел или план, по който се движи облакът. Било достатъчно само да се движат тогава, когато той се задвижи (вижте Числа 9:15-23). Библията казва, че понякога се е движил през деня, а друг път през нощта. Понякога спирал за няколко дни, понякога само за ден. Съмнявам се през нощта да са слагали надпис: „Не ни безпокой!" на входовете на своите палатки, за да покажат на Бога, че не искат да бъдат притеснявани. Когато Бог решава, че е време да продължат напред, те просто опаковат всичко и Го следват. Когато Бог реши, че е добро време да поемем към следващото ниво от своето пътешествие, не бива да Му казваме: „Сега не е добро време за нас!"

Нямаше ли да бъде чудесно, ако Бог им беше подсигурил месечни календари, в които да им показва всеки ден за тръгване и всеки ден за спиране, така че да могат да се подготвят умствено, емоционално и физически? Чудя се защо не е направил подобно нещо! Дали не е защото понякога Той ни прекъсва умишлено, за да види как ще реагираме?

Бог знае най-добре и Неговото време винаги е точно. Фактът, че не се чувствам готова да се занимавам с някакъв проблем в живота ми, не означава, че наистина не съм готова. Бог е шефът на комисията по „начините и средствата". Неговите начини не са като нашите, но са много по-високи и по-добри от нашите пътища (вижте Исая 55:9).

Наскоро гледах история по телевизията за млада двойка, които били силно влюбени и много скоро щели да се женят. Момичето попаднало в трагичен инцидент, който я оставил в кома месеци наред. Мъжът, за когото искала да се омъжи, стоял до нея ден след ден, докато накрая дошла в съзнание. Оказало се, че има увреждане на мозъка и завинаги ще остане саката, неспособна да се грижи сама за себе си. Младият мъж нито за секунда не се замислил да отлага сватбата. На церемонията тя се движила надолу по пътеката в инвалидна количка, без да може да говори ясно и силно поради уврежданията си, но очевидно искряща от радост. За остатъка от живота й младият мъж се грижил за нея и се радвали един на друг. С негова помощ и насърчение тя дори участвала в пара олимпийските игри, на които постигнала завидни резултати.

Щеше да бъде толкова лесно и напълно разбираемо за повечето от нас, ако този млад мъж просто си беше тръгнал. В крайна сметка, да остане с нея означавало да живее в постоянно неудобство и ежедневна саможертва. Но той не си тръгнал, както правят толкова хора, когато се изправят пред ситуация, която е дисконфортна за тях. Този мъж останал и най-вероятно е изпитал повече радост от живота, отколкото мнозина от нас.

Ако вие сте като мен и обичате да четете за хора, които са пожертвали много за благото на другите, подозирам, че Бог иска от нас да направим повече от това само да четем техните истории. Може би Той иска вие да напишете ваша собствена история.

Петър, Андрей, Яков, Йоан и останалите ученици са високо почетени. Те са избрани да бъдат между дванадесетте ученици на Господа - мъже, които да се учат от Исус и да разнесат благовестието по света. Всички те са много заети, когато Исус ги призовава. Те имат свой живот, семейства и бизнес, за който трябва да се грижат. Без никакво предупреждение Исус се появява и им заявява: „Елате и Ме следвайте". Библията казва, че Петър и Андрей са хвърляли мрежите си в морето, когато Исус ги призовава, и те просто са ги оставили и са го последвали (вижте Матей 4:18-21). На това ли му се казва прекъсване? Той не им казва да се помолят за това, да го обмислят, да си идат у дома и да поговорят с жените и децата си. Той само казва: „Следвайте Ме".

Те не го питат колко дълго ще отсъстват, каква ще бъде заплатата им и отговорностите им. Те не питат какво ще спечелят, какви ще са компенсациите за времето, в което пътуват, в какви хотели ще отсядат. Дори не го питат за работната си характеристика. Оставят всичко и тръгват след Него. Признавам си, че дори сега, когато чета това, ми се струва прекалено крайно, но вероятно колкото по-голяма е възможността пред нас, толкова по-голяма е саможертвата от наша страна.

Спомням си времето, в което се оплаквах за някои от нещата, които Бог очевидно бе поставил като отговорност пред мен, защото смятах, че към другите няма чак такива големи изисквания, както към мен. Тогава Той ми каза: „Джойс, поискала си много от мен. Все още ли го искаш?" Аз исках от Бога да ме направи способна да помагам на хора по целия свят, но малко по малко започнах да осъзнавам, че привилегията да направя това често ще бъде придружена с неудобства и трудности.

Не е възможно да пожънете реколта, ако преди това не засеете семена. Цар Соломон казва, че ако чакаме всички условия да станат благоприятни и чак тогава да засеем, никога няма да има какво да пожънем (вижте Еклисиаст 11:4). С други думи, трябва да даваме и да се покоряваме на Бога, когато не ни е удобно и когато ни струва скъпо. Може би тези дванадесет мъже са избраните, защото са готови да направят онова, което много други отказват. Макар Библията да не разказва дали Исус е призовавал и такива, които да Му откажат, много вероятно е да е имало и такива. Може би дори е трябвало да говори с хиляди, преди да избере дванадесетте. Поне така се случва днес. Хората, които са готови на саможертва, да преминат през неудобства и някой да прекъсва плановете им, са малцина. Много пеят за любовта си към Исус и това е чудесно, но трябва да помним, че пеенето не изисква от нас никаква жертва. Истинската любов обаче изисква жертвоготовност.

Вярвам, че днес по света не виждаме много истинска любов, защото тя изисква усилия и винаги струва скъпо. Трябва да запомним това, ако сериозно искаме да участваме в Революцията на любовта. Проява на мъдрост е предварително да пресметнем цената на всяко едно задължение, иначе може би никога няма да завършим това, което сме започнали.

Авраам трябва да напусне страната си, роднините си и дома си, за да отиде на място, което Бог дори не му казва какво представлява, докато в Действителност не отиде там. Може би той си е мислил, че може да се окаже някъде цар, но вместо това скита от място на място и живее в/шатри. В крайна сметка се озовава в Египет - тягостно място, на което има голям глад (Битие 12:10). Въпреки че саможертвата е голяма, Авраам има привилегията да бъде мъж, с когото Бог сключва заветно споразумение, като обещава чрез него всички семейства на земята да имат възможност да бъдат благословени от Бога (вижте Битие 22:18). Изумително!

Йосиф спасява една нация от глад, но не преди Бог жестоко да го отдели от удобния му дом, където е любимец на своя баща, и да го постави на неудобно място за дълги години. Бог прави това, за да постави Йосиф на точното място в точното време. Но Йосиф разбира това чак накрая. Ние не винаги разбираме защо сме там, където сме, и питаме: „Боже, какво правя тук?". Знам, че и аз съм го казвала на Бога много пъти и въпреки че Той не се е тревожил да ми дава отговор, мога да погледна назад и със сигурност да кажа, че всяко едно място, на което съм била, е било предпоставка и подготовка за мястото, на което съм днес.

Естир спасява юдеите от унищожение, но Бог определено прекъсва нейния план, за да може да извърши това. Тя е младо момиче, което без съмнение има планове за живота си, за своето бъдеще и изведнъж, без предупреждение, е взета да стане част от харема на царя, където печели благоволението му, за да може по-късно да му разкрие нечестивия план на Аман, който възнамерява да избие юдеите.

Налага се тя да прави неща, които я карат да се бои за живота си, но както нейният чичо мъдро казва: „Ако ти сега замълчиш, Бог ще изпрати избавление и освобождението ще дойде от друго място, но ти и бащиният ти дом ще погинете. И кой знае дали не си дошла в това царство точно за време като това?" (Естир 4:14).

Ако тя не се пожертва, Бог е щял да намери някой друг, но спасяването на нейния народ е нейната съдба. Това е целта в живота й. Не пропускайте своята цел в живота, само защото не искате Бог да нарушава и прекъсва плановете ви.

Списъкът с хора, които ходят в жертвоготовно покорство, е много дълъг. Библията нарича тези мъже и жени такива, „за които светът не е достоен". (Евреи 11:38).

Тези хора преминават през неудобства, за да може някой друг да живее живота си по-лесно. Исус умира на кръста, за да можем ние да имаме живот и то изобилен живот. Войниците умират, за да могат гражданите да останат в безопасност у дома. Бащи работят, за да могат семействата им да имат хубав живот; майки преминават през болката на раждането, за да донесат нов живот на света. Повече от очевидно е, че някой трябва да преживее болка и неудобство, за да може друг да спечели нещо.

Тази глава е много важна, защото ако за вас да бъдете част от Революцията на любовта е само идея, която ви кара да се чувствате добре, ще се откажете в мига, в който осъзнаете, че ако искате да ходите в любов, ще трябва да направите някои неща, с които изобщо не ви се занимава. Може би ще ви се наложи да търпите някого, от когото искате да избягате, защото истинската любов търпи провалите и слабостите на другите. Може да се наложи да отседнете на място, където не ви е много забавно, само защото сте единствената светлина там. Може да трябва да си тръгнете от някое хубаво място, защото всичко наоколо ви изкушава към грях. Всъщност Авраам първоначално живее сред идолопоклонници, сред които е и неговото семейство. Затова не е никак чудно, че Бог го извежда от това място и този народ. Понякога Бог трябва да ни отдели от това, с което сме свикнали, за да ни покаже това, което Той иска да виждаме.

Ако решите, че нямате нищо против неудобствата и това Бог да ви прекъсва, едва тогава Той ще може да ви използва. Вие можете да промените света. Но ако останете пристрастени към собствените си удобства и комфорт, Бог ще ви подмине и ще избере някой, който може да устои на трудностите в живота.

Проблемът със Содом и Гомор е в това, че те имат прекалено много, а не го споделят с други, които са в нужда. Те бездействат, живеят прекалено удобен живот, който ги води към мерзостни постъпки. В този пасаж ясно се вижда, че бездействието и прекалено задоволеният живот не са полезни за нас и могат да ни доведат до големи неприятности. Ако не успеем да споделим това, което имаме, с тези, които имат по-малко от нас, не само че не е добро, но е опасно за нас, защото егоистичният начин на живот отваря врата за злото. И не само че не е добро за нас, но е и оскърбително за Бога. Той очаква да бъдем канали, които да употребява, а не резервоари, които задържат всичко за себе си.

Оценяваме всички удобства, които имаме днес, но си мисля, че Сатана умело се възползва от тях, за да унищожи готовността и желанието ни да преживеем неудобство, за да се покорим на Бога или да помогнем на другите в нужда. Ние сме станали пристрастени към лекотата, удобството и рахатлъка, и трябва да бъдем много внимателни. Като повечето хора, и аз обичам хубавите и удобни неща. Обичам удобствата, но полагам големи усилия да не се оплаквам, когато нямам нещата, които искам. Осъзнавам, че неудобството е почти неразделна част от това да помагаме на другите, но знам също, че съм призвана от Бога да помагам на хората, при това да го правя с правилно и добро отношение.

Не обичам да ме прекъсват когато пиша. Много ми е неудобно, ако някой ми пречи, защото след това трябва отново да се настройвам и да се съсредоточа, за да продължа това, върху което работя. Само преди няколко минути бях изпитана в това отношение. Телефонът иззвъня и видях, че това е жена, която вероятно ще иска от мен да слушам поне половин час за нейния проблемен брак. Никак не ми се искаше да прекъсвам работата си, но знаех, че трябва да го направя, защото тази жена е много известна, но няма на кого да се довери, за да си поговори с него. Това, че човек е известен, не означава, че не е самотен. Тя е самотна, световно известна жена с проблем и Бог искаше да прекъсне моята работа по книгата за любовта, за да ми даде възможност да практикувам това, за което пиша!! Представете си само... Бог иска да вършим на дело това, което твърдим, че вярваме.