Революция на любовта


ГЛАВА 6 - Побеждавайте злото с добро



страница7/16
Дата24.07.2016
Размер2.48 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16

ГЛАВА 6 - Побеждавайте злото с добро

Всичко, което е необходимо за триумфа на злото, е добрите хора да не правят нищо."

Едмънд Бърк
Лесно е да не правите нищо, но също така е и много опасно. Защото където не се оказва съпротива на злото, то се умножава. Често попадаме в капана на оплакването какво не е наред в обществото и в живота ни, но оплакването не води до нищо друго, освен до допълнително разочарование и обезсърчение. То не променя нищо, защото в него няма позитивна сила.

Представете си какъв би бил светът, ако всичко, което Бог прави, е да се оплаква за всяко нещо, което се е объркало от сътворението на света. Но Бог не се оплаква. Той само продължава да бъде добър и да въдворява справедливост. Той знае, че може да победи злото с добро! Злото е силно, но доброто е още по-силно.

Трябва да осъзнаем, че Бог работи чрез Своите хора. Да, Бог е добър по всяко време. Но Той е избрал да работи на земята чрез своите деца. Това сме аз и вие. Смиряващо е да осъзнаем, че Той може да постигне толкова много, ако се посветим да обичаме и да вършим добро по всяко време. Трябва да си спомним наставлението на Исус от Матей 5:16: „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат превъзходния ви морал, похвалните, благородни и добри дела и да признаят, почитат, хвалят и прославят вашия небесен Отец".
Добротата е могъща

Колкото повече отвръщаме на злото със зло, толкова повече то се усилва. Сещам се за филма „Ел Сид”, в който се разказва историята на един мъж, който обединява Испания и се превръща във велик герой, използвайки този принцип, за който ви говоря. От векове християните воювали с маврите. Мразели се и се избивали един друг. В една битка Ел Сид пленява петима мавъра, но отказва да ги убие, защото разбира, че никое убийство не води до нещо добро. Той вярва, че ако покаже милост на враговете си, това ще промени сърцата им и тогава и едните и другите ще могат да заживеят в мир. Макар първоначално да го обявяват за предател поради постъпките му, те се оказват плодоносни и резултатни, а той е обявен за герой.

Един от маврите, които е пленен, казва: „Всеки е способен да убие, но само истинският цар може да покаже милост на враговете си". Поради това единствено благодеяние враговете на Ел Сид се обявяват за негови приятели и съюзници от този момент насетне. Исус е истинският цар и Той е добър, благ и милостив към всички. Редно ли е да правим нещо по-малко от това да следваме Неговия пример?

Можете ли сега да се сетите за някого, на когото да покажете милост? Има ли някой, който се е отнесъл към вас много лошо, към когото обаче можете да се покажете добри? Да бъдем милостиви и добри, особено към враговете си, може да се окаже едно от най-мощните неща, които някога сме правили.
Молитвата работи

През последните няколко години сме свидетели как злото напредва с нечувана скорост чрез нечестието, което се излъчва по телевизията и се показва във филмите. Бях ужасена, когато медиуми започнаха да излъчват свои предавания по телевизията. Предлагаха срещу заплащане да кажат на хората каква ще е тяхната съдба. Всеки, който е готов да плати по няколко долара на минута, може да им се обади и да получи така нареченото „предсказание". Аз често се оплаквах от това и коментирах: „Ужасно е, че позволяват такива предавания по телевизията. Толкова много хора прахосват парите си, за да ги мамят". Чувала съм много други да казват подобни неща. Един ден Бог говори на сърцето ми: „Ако ти и всички онези, които се оплаквате, бяхте прекарали това време в молитви за тези врачки, досега щях да съм направил нещо по въпроса". Започнах да се моля и поканих още няколко човека да се молят за същото. Не след дълго повечето (да не кажа всички) такива програми бяха изобличени като мошенически и свалени от ефир.

Много често се оплакваме от това, което „другите" правят, както сторих и аз, когато започнаха да излъчват такива предавания, но нищо не правим, за да променим ситуацията. Молитвата е добро нещо, което има силата да побеждава злото, затова е по-добре да се молим за онова, за което сме склонни да се оплакваме. Бог смята мърморенето и оплакването за зло, докато изпълнените с вяра молитви са мощни и ефективни. Молитвите отварят врати Бог да работи и да върши добрини.


Откликвайте подобаващо на злото

Докато се опитват да си проправят път през пустинята до Обещаната земя, израиляните се сблъскват с изпитания и трудности, на които почти винаги реагират с мърморене и оплакване. Освен всички други неморални постъпки, единият от греховете им е това, че се оплакват. Именно той позволява на изтребителя да има достъп до техния живот и много от тях измират (вижте I Коринтяни 10:8-11). Ако те бяха откликнали на изпитанията с вярност и благодарност към Бога, с поклонение и хвала към Него, ако бяха добри един към друг, вярвам, че щяха да преминат през пустинята много по-бързо и лесно. Вместо това повечето от тях падат мъртви в пустинята без да успеят да стигнат до крайната цел. Чудя се колко пъти не успяваме да видим добрите резултати които желаем само защото реагираме на лошото, което ни се случва, с мърморене и оплакване вместо с молитва, хвала и благодарност, като продължаваме да достигаме до другите хора в нужда.
Вяра и любов

В продължение на много години голяма част от поученията, които слушахме в църква и на конференции, както и книгите, които четяхме, бяха все свързани с вярата. Сякаш по целия християнски свят основното учение беше „Довери се на Бога и всичко ще бъде наред".

Без вяра не е възможно да угодим на Бога (Евреи 11:6), така че непременно трябва да положим вярата и упованието си в Него, но в Божието Слово има още нещо, което вярвам, че допълва картината, която трябва да видим. Ще го споделя с вас, но първо нека ви разкажа за някои от моите ранни преживявания в пътешествието ми с Бог.

Приех Исус за мой Спасител на девет годишна възраст, но не осъзнавах какво намирам в лицето на Бога, нито как моето взаимоотношение с Него може да промени живота ми, защото нямах „никакво последователно обучение" в духовните неща. Домът, в който съм отраснала, беше, меко казано, напълно объркан и странен. Баща ми беше алкохолик, изневеряваше на майка ми с много жени, беше сприхав, гневен и сърдит. Както вече ви споменах, той редовно ме насилваше сексуално. Списъкът може да продължи до безкрай, но съм сигурна, че успявате да придобиете някаква представа.

На двадесет и три години се омъжих за Дейв и започнах да ходя с него на църква. Обичах Бога и исках да науча повече, затова се записах на уроци, които ми позволиха да се утвърдя в деноминацията и да стана съвсем редовна в ходенето на църква. Научих за Божията любов и благодат, както и много християнски доктрини, които са много важни за здравата основа на вярата.

На тридесет и две години вече бях много разочарована и неудовлетворена, защото моето християнство сякаш не ми помагаше в практичното ми ежедневие. Вярвах, че когато умра, ще ида в небето, но отчаяно се нуждаех от помощ, за да живея дните си на земята с радост и мир. Душата ми беше пълна с болка от страданието, което бях преживяла в детството, и аз изявявах тази болка ежедневно в отношението си и неспособността си да поддържам добри взаимоотношения с когото и да било.

Божието Слово ни казва, че ако Го търсим усърдно, ще Го намерим (вижте Притчи 8:17). И аз започнах да търся Бога, за да ми даде всичко, което не ми достигаше, както и да открия какво точно пропускам. Тогава имах среща с Него, която ме доведе много по-близо до Него. Изведнъж Той стана съвсем реален в моя ежедневен живот и аз започнах да изучавам Словото усърдно и упорито, за да мога да Го позная по-добре. Струваше ми се, че накъдето и да се обърна, чувах само за вярата. Разбрах, че мога да прилагам вярата си в обстоятелствата от живота и тя отваряше врата за Бога да се намеси в тях и да ми помогне.

От все сърце вярвах, че принципите, които уча, са верни, но въпреки това преживявах невероятни разочарования, защото сякаш не смогвах да ги накарам да проработят за мен. По онова време Бог ме използваше в служене на другите, и то всъщност беше доста голямо служение. Със сигурност бях постигнала видим напредък, но все още усещах дълбоко в сърцето си, че нещо не ми достига, затова отново започнах сериозно да търся лицето Му. В моето търсене и по-дълбоко изследване осъзнах, че това, което не ми достига, е най-великият урок, който Исус дойде да ни научи - да обичам Бога, да обичам себе си и да обичам другите (вижте Матей 22:36-39). Бях научила много за вярата и ходех с Бога, но не знаех нищо за силата на любовта.
Доверете се на Бога и вършете добро

През годините, в които изследвах и изучавах тази чудесна тема, осъзнах, че вярата работи единствено чрез любов. Според Галатяни 5:6 вярата всъщност „се задвижва, усилва и изразява" чрез любов.

Святият Дух ме води да изучавам Псалом 37:3, където Словото казва: „Довери се (облегни се, уповавай, бъди сигурен) на Бога и върши добро". Бях много изненадана да осъзная, че всъщност изпълнявах само едната половина от това, което ми трябваше, за да общувам пълноценно с Бога. Аз имах вярата - частта с доверието, но не и другата част - „вършенето на добро". Много исках да ми се случват добри неща, но не бях толкова загрижена да бъда добра към другите, особено когато самата аз бях наранена или минавах през трудните времена на личните битки.

Псалом 37:3 ми отвори очите, за да видя, че съм се доверявала на Бога, но не съм се фокусирала върху това да правя добро. Не само че на мен не ми достигаше много в това отношение, ами осъзнах, че повечето други вярващи, които познавах, са в същото състояние. Всички бяхме прекалено заети да „вярваме" на Бога за нещата, които искахме. Молихме се заедно и освобождавахме вярата си чрез молитви на съгласие, но не се събирахме, нито говорехме какво можем да направим ние за другите, докато чакаме Бог да снабди нашите нужди. Имахме вяра, но тя не беше мотивирана и укрепявана от любов!

Не искам да оставате с впечатление, че съм била изцяло погълната от себе си, защото не беше така. Работех в служение и исках да помагам на хората, но смесвах желанието си да помагам с много неправилни мотиви. Фактът, че бях в служение, ме караше да се чувствам важна. То ми даваше позиция и известна влиятелност, но Бог искаше от мен да правя всичко с чисти мотиви и пред мен стояха много неща, които да науча. Понякога правех нещо, за да помогна на хората около мен, но нямах особено голямо желание и мотивация за това. Трябваше да се науча да бъда много по-фокусирана към другите и целенасочено да ги обичам. Това трябваше да стане основно нещо в живота ми, а не страничен интерес.

Запитайте се, кое е нещото, което ви мотивира повече от всичко друго, и отговорете честно на този въпрос. Любовта ли? Ако не е тя, готови ли сте да промените фокуса си към онова, което е важно за Бога?

Моля се от все сърце Бог да направи тези думи да оживеят в сърцата ви, а не да останат само на страниците на тази книга. Осъзнаването на истината за силата на любовта беше толкова животопроменяща за мен, че ми се иска всеки един да я осъзнае. Не искам да кажа, че вие не я знаете, но е факт, че винаги може да се научи повече за това как да обичаме другите по-добре. Само в случай, че не разбирате тази истина, се моля споделеното да разпали огън във вас и да ви насърчи да бъдете част от Революцията на любовта, която силно вярвам, че има силата да промени света!


Поддържайте себе си и другите разпалени

Представете си колко различен би бил светът, ако всеки един от нас, който твърди, че познава Христос, прави по едно добро дело спрямо някого всеки ден. Последиците биха били удивителни. А сега се опитайте да си представите какво би станало, ако всеки ден всички започнем да правим по две благодеяния, полезни за някой друг. Резултатите ще бъдат изумителни. Светът ще се промени бързо, защото наистина сме способни да побеждаваме злото с добро, ако всички вземем решение да живеем така, както Исус казва да живеем.

Може би сте изкушени да попитате: „Това не може да се случи, така че защо изобщо да се захващаме?". Не допускайте да бъдете победени от негативни мисли преди все още да сте опитали. Аз за себе си съм взела решение, че ще свърша своята си част, а ще се моля останалите да изпълнят тяхната. Освен това ще говоря на другите хора и ще ги насърчавам да правят за останалите всичко, на което са способни. Щеше да бъде чудесно, ако разговорите ни се въртяха около това как да направим нещо полезно за другите, за да им помогнем.

Имам три приятелки, които живеят точно по този начин, и когато се съберем да обядваме или на кафе, често използваме времето си, за да измисляме начини, по които да бъдем благословение за другите, или дискутираме поставеното от Бога в сърцата ни, чрез което да помогнем на някого в нужда. Вярвам, че подобни разговори са много угодни на Бога и със сигурност са по-добри от това да си седим и да се оплакваме за всичко, което не е наред в света. Бих искала да ви предизвикам да поемете водеща роля в Революцията на любовта. Помислете си за хора, които познавате, и ги поканете на среща за планиране на практични начини, по които да снабдявате нужди. Споделяйте принципите от тази книга с тях и си набележете хора, които да благославяте. Намерете някой, който се нуждае от помощ и се постарайте като екип да му помогнете.

Идеята да насърчаваме другите да бъдат агресивни в правенето на добри дела, не е нова. Авторът на Евреи също говори за това: „И нека се грижим (постоянно, умишлено и с цялото си внимание) един за друг, като се поощряваме към любов (да търсим как да се разпалваме, стимулираме и подстрекаваме към любов) и добри дела (полезни и благородни дейности)" (Евреи 10:24).

Забележете, че този стих казва да се грижим постоянно един за друг и всъщност да търсим и да мислим как можем да разпалваме и у другите желание за добри дела, любов и взаимопомощ. Той насърчава тези до които пише, да правят същото - неща, за които и аз ви насърчавам днес. Можете ли да си представите колко много дяволът ще презира нашите събирания, на които търсим нови начини, по които да бъдем добри един към други? Той би предпочел да се съдим, да бъдем критични, да си намираме недостатъците, да клюкарства-ме, да се оплакваме. Вярвам, че извършването на правилното нещо изисква да си сформираме нови навици и да открием дръзки начини да показваме любов. Последствията със сигурност ще бъдат чудесни.
Богатейте във вършенето на добри дела

Павел дава инструкции на Тимотей, млад проповедник на Словото, да увещава хората „да бъдат добри, да богатеят в добрите си дела, да бъдат изобилни и щедри по сърце и готови да споделят благата си с другите" (I Тимотей 6:18). Очевидно е, че Павел смята, че на хората трябва да им бъде напомняно да вършат всичките тези неща. Струва си да напомняме на другите да бъдат дръзки във вършенето на добри дела днес. Насърчавам ви не само да напомняте на останалите, но също да намерите и начини, по които да напомняте първо на себе си. Четете книги или слушайте проповеди по темата за любовта. Направете всичко, което е необходимо, за да се погрижите да не забравяте това, което е най-важно пред Бога.

Вярвам, че светът днес наблюдава християните, и това, което вижда да правим, е от изключителна важност. Петър насърчава вярващите да се държат подобаващо и почтено сред езичниците и невярващите. Казва, че дори ако те са склонни да злословят вярващите, в крайна сметка да се стигне до там, че да прославят Бога, като гледат добрите им и всеотдайни дела (вижте I Петрво 2:12).

Ако съседите ви знаят, че ходите на църква всяка неделя, уверявам ви, че наблюдават поведението ви през останалото време. Когато бях дете, съседите ни ходеха задължително на църква. Даже ходеха по няколко пъти в седмицата, но правеха и много неща, които бяха недопустими. Спомням си как баща ми често казваше: „С нищо не са по-добри от мене. Напиват се, псуват, разказват мръсни вицове, лесно се ядосват, така че те са само едни лицемери". Баща ми само търсеше оправдание за себе си, а тяхното поведение наливаше масло в огъня.

Напълно разбирам, че макар и християни, не можем винаги да се държим перфектно, така че когато човек иска да намери извинение защо не вярва в Исус и не живее според християнските принципи, винаги може да го направи и да ни критикува, но смятам, че сме длъжни да правим най-доброто от себе си, за да не им даваме повод да ни осъждат и да отхвърлят Христос.


Търсете начини, по които да благославяте

Винаги се старая да бъда отворена пред Бога, за да може Той да ми показва всяко нещо, което би искал да направя, за да бъда свидетелство за другите или благословение за някого. Само преди няколко дни ходих да си направя маникюра. Там имаше една много млада жена, която беше в напреднала бременност с първото си дете. Два месеца тя трябвало да лежи, защото много рано започнала да получава контракции и това посещение до салона било първото й излизане след доста дълъг престой у дома. Бебето трябвало да се роди след седмица, затова беше в салона, за да си направи маникюр и педикюр. Поговорихме си малко, а аз все повече усещах, че ако й платя разходите този ден в салона, това ще бъде мил жест. Изчаках още малко, за да проверя дали това желание ще остане в мен, и след това заплатих за двете ни. Тя беше много изненадана, но изключително благословена. Без да говоря много за това, аз го направих с голямо желание. Може някой ден тя да ме гледа по телевизията или да попадне на някоя моя книга и да си спомни, че съм направила това, за което говоря и вярвам.

По принцип не правя подобни неща, за да ме забележи някой, но това, което хората виждат, им говори много повече, отколкото добрите ни думи. Всеки във фризьорския салон знае, че съм проповедник и служител. И макар да не казах нищо на младата жена за себе си, сигурна съм, че другите са го направили, когато си тръгнах. Така че едно незначително благодеяние постигна няколко неща. Първо ме зарадва, после зарадва и нея, беше пример за другите и свидетелство, което принесе слава на Бога. Имах и друга възможност. Можех да си задържа парите и да не направя нищо. Това щеше да бъде много по-лесно, но далеч не би удовлетворило душата ми така, както проявата на малко щедрост.


Не се тревожете какво си мислят хората

Може би си казвате: „Джойс, аз бих се почувствала доста странно, ако предложа да заплатя сметката на някого, когото изобщо не познавам". Ако е така, напълно ви разбирам. И аз се чувствам по този начин. Чудя се какво ли си мислят те, как ще реагират, но след това си спомням, че това съвсем не е моя грижа. Аз съм загрижена единствено за това да бъда посланик за Христос.

Един ден се опитах да купя чаша кафе на една жена, която чакаше на опашка зад мен в „Старбъкс", но тя категорично ми отказа. Всъщност направи такава сцена, че аз останах много смутена и засрамена и първоначално си помислих: „Никога повече няма да правя това". Дейв беше с мен и ми напомни, че дяволът би искал точно това, затова бързо промених решението си. В подобни моменти никак не е лесно, но този инцидент ми показа, че за жалост има много хора, които не приемат благословение - може би защото никога не им се е случвало.

Понякога правя нещата анонимно, но има моменти, когато не мога да скрия какво правя, затова съм решила, че ако отношението в сърцето ми е правилно, ще го направя, защото само това е важно. Всяко извършено от мен благодеяние е моят начин да се покорявам на Бога и да побеждавам злото в света. Не винаги мога да знам какви лоши неща са се случвали на хората, но може би моите добри дела, показващи любов към тях, ще помогнат на раните в душите им да заздравеят. Също вярвам, че ако правя благодеяния на другите, това е един от начините да си върна на дявола за всичката болка и страдание, които ми е причинил в живота. Той е зъл до крайност, разпалва всичкото зло, което виждаме по света днес, така че всяка добра постъпка, показваща любов, благост, милост, е като удар в неговото порочно и нечестиво лице.

Ако са се отнасяли с вас несправедливо и ви се иска да намерите начин да отмъстите на дявола за болката, която ви е причинил, тогава бъдете добри към колкото можете повече хора. Това е Божият начин и той работи, защото любовта никога не отпада и не се проваля!


Откупих душа чрез любов

Библията ни казва, че Бог ни е откупил с висока цена - кръвта на Своя Син Исус Христос (вижте I Коринтяни 6:20; I Петрово 1:19; Откровение 5-9) Този удивителен акт на любов преобръща злото, което дяволът е сторил, и проправя път за всички хора да получат опрощение на греховете си и да се наслаждават на лична връзка с Бога.

Както вече споменах, баща ми ме е малтретирал сексуално в продължение на дълги години и неговите порочни дела повредиха душата ми и ме оставиха наранена и неспособна да функционирам нормално, докато Исус не ме изцели. Преодоляването и способността да му простя всичко, което ми беше сторил, беше дълъг процес Първоначално взех решение да не го мразя повече, защото Бог ми помогна да осъзная, че не е възможно едновременно да обичам Него а да мразя земния си баща. Помолих Бог да ми помогне и Той отне омразата от сърцето ми. Въпреки това все още не желаех да имам нещо общо с баща си и стоях на разстояние.

Душевното здраве на майка ми се влошаваше през годините и когато се омъжих за Дейв тя получи нервен срив, защото знаеше какво беше правил баща ми, но не знаеше как да се справи с това Тя го беше хванала да ме изнасилва, когато бях на четиринадесет но не знаеше какво да предприеме. Бездействието се оказа най-лошото решение за всички нас. В продължение на две години тя се подлагаше на шокова терапия, за да се изтрие от паметта й спомена за сексуалното ми малтретиране. Аз от своя страна не исках да правя нещо с което да й припомням за това, и макар да ми беше много трудно да бъда край баща си, семейството ми ни посещаваше в краен случай -само ако се налагаше.

В крайна сметка родителите ми се преместиха в малкото градче, където са отраснали. То беше на около триста километра от нас и аз бях много щастлива, защото това означаваше, че ще ги виждам още по-рядко. Бях успяла някак да простя на баща си през тези години, но не напълно.

Колкото повече остаряваха родителите ми, толкова повече здравето им се влошаваше, а парите им намаляваха. И тогава Бог започна да ми говори да им помогна да се преместят отново в Сейнт Луис, Мисури, където живеем ние, за да се грижа за тях, докато починат. Това означаваше да им купя къща, мебели, кола, да намеря някой, който да им почиства къщата, да им пазарува, да коси ливадата и да поддържа дома им. Първоначално си помислих, че това е идея от дявола, който се опитва да ме тормози, но в крайна сметка осъзнах, че е Божията воля и мога съвсем откровено да ви кажа, че за мен това беше най-трудното нещо, което някога съм правила през живота си.

На първо място, парите, които бяхме спестили с Дейв не бяха много и настаняването на родителите ми в приличен дом щеше да отнеме всичките ни спестявания. Освен това изобщо не смятах, че те заслужават помощта ми, тъй като никога нищо не бяха направили, за да ми помогнат, освен да ме малтретират и да ме изоставят. Когато говорихме с Дейв и се молихме, аз осъзнавах все повече, че това, което Бог искаше сега от мен, не само е най-трудното за мен, но и най-силното, което някога съм правила.

Четях всеки стих, който откривах в Словото за любовта към враговете ни и как да бъдем добри с тях. Един от тях ми въздейства много силно:
Но обичайте враговете си, бъдете благи и им правете добрини (услуги, така че те да се облагодетелстват от тях), давайте им на заем (оказвайте помощ) без да очаквате и да се надявате за нещо в замяна, без да считате нещо за загуба или да се отчайвате от някого; и тогава вашата награда (отплата) ще бъде велика (богата, силна, интензивна и изобилна) и вие ще се наречете синове на Всевишния, защото Той е благ, великодушен, щедър и добър към неблагодарните, нечестивите и егоистите." (Лука 6:35)
Този стих казва, че не бива да считаме нещо за загуба и да не се отчайваме от никого. Преди да разбера този принцип, считах детските си години за загуба, но сега Бог искаше от мен да ги видя като опитност, която мога да използвам, за да помагам на другите. Лука казва също да се молим и да просим благословения за тези, които ни Насилват или злоупотребяват с нас (вижте Лука 6:28). Това изглежда толкова несправедливо, но съм разбрала, че когато прощаваме, правим услуга на себе си. Когато прощавам, аз се освобождавам от всичките последствия от сторените ми злини и тогава Бог се справя с цялата ситуация. Ако врагът ми не е спасен, може би ще спечеля една душа.

Моят баща беше силно съкрушен от предложението, което им отправихме с Дейв, и макар никога да не го показа, сигурна съм, че се е чудел защо ни е притрябвало да правим нещо подобно след всичко, което той ми беше причинил.

Минаха три години, а аз не виждах никаква промяна в него. Той продължаваше да бъде зъл, гневен и егоистичен. Дори понякога сякаш ставаше още по-яростен в поведението си. Сега осъзнавам, че през всичкото това време Бог се е занимавал с него. Три години след като направихме това, което Бог поиска да направим, баща ми се покая със сълзи на очи и прие Исус за свой Спасител. Това беше невероятно преживяване. Сам поиска това. Покани ни в дома му и ни помоли за прошка. Помоли и Дейв и мен да му простим и спомена колко добре сме се отнесли с него. Попитахме го дали иска да покани Исус в живота си, а той не само го направи, но ни помоли с Дейв да му дадем водно кръщение. Аз имах привилегията да видя моя баща, който ме насилваше толкова години като дете, да приеме Господ Исус. Едва тогава осъзнах, че макар първоначално да смятах, че само купувам къща, мебели, кола, аз всъщност бях откупила една душа чрез незаслужено добро дело.

По това време с Дейв видяхме как служението ни се разраства неимоверно и можехме да помагаме на все повече хора. Вярвам, че това израстване беше част от жътвата, след като бяхме засадили семена на покорство. Когато Бог поиска от нас да направим нещо много трудно, Той винаги го прави в наша полза и в полза на Царството. По този начин наистина можем да побеждаваме злото чрез добро. Както казва Джон Уесли: „Сторете всичкото добро, на което сте способни, по всички възможни начини, на всяко възможно място и по всяко възможно време, на всички, на които можете, дотогава, докато можете".


Вдовици на война

Дженифър чува виковете на децата и тича, за да ги спаси. Както е правила толкова пъти до сега, тя отново им казва, че всичко ще бъде наред. Като тяхна майка тя ще продължи да им го повтаря, докато те го повярват.

Тя знае какво означава страх, насилие и похищение. Когато е само на дванадесет, тя е отвлечена от дома си, откъсната от семейството и от селцето си от бунтовници, участници в най-продължителната война в Африка. След продължителни побоища, изнасилвания и непосилна работа, Дженифър събира смелост да избяга. Заедно с нея избягват още няколко човека. Когато се завръща у дома, семейството й е изчезнало. Сама и отчаяна за нов живот и дом, тя се омъжва за мъж, който вече има една жена. В деня на сватбата той физически я пребива и наранява пред нейните приятели. Най-жестокото тепърва предстои. На такъв специален ден, в който тя би трябвало да се чувства като принцеса, ценена и обичана, той заявява пред всички, че тя е безполезна и позор за него. Думите се забили в нея, отваряйки дълбока рана, много по-болезнена от физическия побой, който не престанал.

Накрая мъжът й умира от СПИН и тя отново остава сама. Овдовяла и с две малки деца, тя се обърнала към Бога: „Имали те?Животът ми само мъчение, страдание и срам ли ще бъде?". Бог доказва верността си към Дженифър и днес тя е в процес на пълно възстановяване.

Сега тя живее на сигурно място в едно от новите селища, предоставени от служения „Уатото" и служението на Джойс Майер. С възстановено достойнство и цел в живота, днес тя се грижи за децата си, осиротели след войната. За жалост, още много други са в отчаяна нужда от изцеление и възстановяване.

Божието Слово многократно ни казва да се грижим за вдовиците и сираците. Явно Бог има специално място за тях в сърцето Си и трябва да се отнасяме подобаващо.

Според статистиките:



  • В много държави вдовиците на мъже, починали от СПИН, биват прогонени от домовете си и подложени на крайни форми на насилие.

  • Домакинствата с вдовици са едни от най-бедните подгрупи в Африка.


Използвани източници:

1. „Вдовици в третия свят" http://www.deathreference.com

2. „Уганда, Гана, Кот Д'Ивоар – положението на вдовиците "http://www.ifad.org/gender/learning/challenges/ widows/55, htm



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница