ГЛАВА 13 - Любовта не държи сметка за зло

ГЛАВА 13 - Любовта не държи сметка за зло

„Любовта не се радва на неправдата, но се радва заедно с истината. Тя винаги премълчава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко търпи.”

I Коринтяни 13:6-7
Добър отчетник ли сте? Пазите ли точни и подробни отчети на лошите неща, които са ви били причинени? В продължение на много години, всеки път когато с Дейв сме имали спор, аз започвах да се ровя в моите мисловни файлове и да изтъквам всяко нещо, което той е правил дотогава, а аз съм намирала за погрешно. Напомнях му отминали грешки и той се изумяваше, че ги помня, защото са се случвали толкова отдавна. Спомням си един път как ме попита: „Къде съхраняваш всичките тези неща?". За разлика от мен, Дейв беше бърз да прощава и да забравя, докато аз помнех нещата с години.

Повече от всяко друго нещо Бог иска да се обичаме един Друг, но това не е възможно без пълна прошка. Няма как да обичаме истински тези, на които сме сърдити или от които сме огорчени. Павел пише на Коринтяните: „Любовта (Божията любов вътре в нас) не настоява на своите си права и на своите си начини, защото не търси своето; не е докачлива, капризна, раздразнителна или обидчива; не държи сметка за зло (не обръща внимание на неправдата, от която е пострадала)" (I Коринтяни 13:56).

Пророк Иеремия пита хората: „До кога ще позволявате на тези грозни обидни мисли да се натрупват във вас?" (вижте Иеремия 4:14). Мислите, които те са допуснали, са били противни на Бога.

Когато изберем да вярваме най-доброто, тогава сме способни да оставим всяко нещо, което би попречило на добрите ни взаимоотношения. Спестила съм си много сили, които можех да похабя в гневене, само като съм си казвала: „Макар това, което казват или правят, да ме наранява, аз избирам да вярвам, че сърцата им са прави". Продължавам да говоря на себе си, докато гневът в мен започне да изчезва. Казвам си още: „Не вярвам, че те разбират как поведението им ми влияе. Не вярвам, че биха се опитали да ме наранят нарочно. Те просто не разбират как звучат, когато говорят тези неща. Може би не се чувстват добре физически или може би имат личен проблем, което ги кара да бъдат по-напрегнати от обикновено".

От опит знам, че ако помним огорченията, това ще затормози живота ни и изобщо няма да промени другия човек. Много често губим по цели дни да се ядосваме на някого, който дори не осъзнава, че е направил нещо, което ни е обезпокоило. Те се радват на своя ден, а ние губим своя.

Ако сме решили да помним, тогава нека помним добрите неща, които хората казват и правят, а не техните грешки.

Примери за негативно помнене:

• 
  Дейв гледа спорт постоянно, а той знае, че аз не харесвам това.
  
• 
  Дейв ме поправя за подробностите, когато се опитвам да разкажа дадена история.
  
• 
  Когато се нуждая някой да ме разбере, Дейв започва да ми дава съвети.
  
• 
  През тези четиридесет и две години семеен живот мога да преброя на пръстите на едната си ръка колко пъти Дейв ми е купувал цветя.
  
• 
  Дейв планира да играе голф с приятели, без дори да ме попита какво аз искам и дали имам планове.
  

• 
  Дейв винаги е готов да ми прости, когато се държа неприемливо с него.
  
• 
  Дейв ми дава пълна свобода да бъда себе си.
  
• 
  Дейв подрежда след себе си. Не е човек, който оставя разхвърляно, очаквайки друг да почисти.
  
• 
  Дейв ми казва всеки ден, че ме обича, понякога дори по няколко пъти на ден.
  
• 
  Дейв ми прави комплименти за дрехите и начина, по който изглеждам.
  
• 
  Дейв ми купува каквото поискам, щом може да си го позволи.
  
• 
  Дейв винаги е готов да ме заведе навсякъде, където си поискам.
  
• 
  Дейв е много стабилен и не изпада в разни настроения. Рядко е в лошо настроение.
  
• 
  Дейв винаги ме защитава. Чувствам се толкова сигурна, когато съм с него.
  

Нашият гняв наскърбява Святия Дух не само защото Бог иска да се обичаме един друг, но и защото Той знае колко негативно ще повлияе това на самите нас; а Бог иска да се радваме на свобода в живота си. Трябва да бъдем подражатели на Бога и да следваме Неговия пример. Той е бавен да се гневи, пълен е с милост и бърз да прощава. Гневът ни не издига праведността, в която Бог ни е призовал да живеем.

Точно както истинската и искрена любов няма нищо общо с нашите чувства, така е и с истинската прошка. И двете се основават на решението, което вземаме, а не на чувствата, които ни владеят. Научила съм, че ако избера да простя, чувствата ми в крайна сметка настигат моето решение. Ако прощавам на другите, ставам способна да разговарям с тях, вместо да ги изключвам от живота си. Позволява ми да се моля за тях и да говоря благословения в живота им вместо негативни и лоши неща. Ние сме склонни да обръщаме прекалено голямо внимание на чувствата си. Вместо това трябва да помним, че чувствата ни са непостоянни, капризни и доста бързо се променят. Това, което не се променя, е любовта.
Проявявайте снизхождение един към друг

Ако наистина се обичаме един друг, то ще си претърпяваме един на друг и ще бъдем снизходителни един към друг (вижте Ефесяни 4:1-2). Да проявим снизхождение не означава да оправдаваме погрешното поведение на хората - ако нещо е неправилно, то е неправилно и ако се преструваме или го пренебрегваме, няма да помогнем. Но да проявяваме снизхождение един към друг означава, че даваме правото на другите край нас да не бъдат перфектни. Все едно изпращаме послание с думите и отношението си, които казват: „Няма да те отхвърля заради това, което направи. Няма да се откажа от теб. Ще работя заедно с теб, докато победиш това, защото вярвам в теб".

Казвала съм на децата си, че дори да не се съгласявам винаги с всичко, което правят, винаги ще се опитвам да ги разбирам и никога няма да спра да ги обичам. Искам те да знаят, че могат да разчитат, че аз ще бъда постоянно в живота им, когато имат нужда от мен.

Бог познава всичките ни недостатъци и въпреки това избира да ни обича. Той знае грешките, които ще направим, още преди да сме ги направили, но отношението Му към нас е: „Ще ви позволя да бъдете несъвършени!" Той ни обещава никога да не ни остави, никога да не ни забрави (Евреи 13:5).

Дейв ми позволява да бъда себе си, макар всичко в мен да е толкова несъвършено. Той никога не ме притиска да се променям, „защото иначе ще видя". Никога не се боя, че може да ме отхвърли поради това, че не съм съвършена съпруга. Има неща у всеки човек в нашето семейство и у всеки близък приятел, които ни се иска да бяха различни, но когато наистина обичаме някого, приемаме всичко в него. Приемаме както доброто, така и не чак толкова доброто. Истината е, че никъде няма съвършени хора. Ако имаме очаквания те да са съвършени, винаги ще бъдем разочаровани и дори огорчени. Ако проявяваме снизхождение един към друг, това ще направи живота ни много лесен и което е по-важно, ще демонстрира покорството ни пред Бога.

Когато хората правят нещо, което не разбирате, вместо да се опитвате да ги прецените, по-добре си кажете: „Те са просто хора." Исус познава естеството на човешките същества и затова не се шокира, когато те правят каквото Той не би искал. Той е продължил да обича Петър въпреки отричането му, че дори Го познава. Продължил е да обича и учениците Си, макар че те не успяват да останат будни и да се молят с Него във времето на Неговата най-силна агония и страдание. Това, което правят хората, няма да ни накара да спрем да ги обичаме, ако осъзнаем и приемем предварително, че никога няма да станат съвършени, и ако решим да бъдем снизходителни към тази човешка склонност, която всички имаме.

Не само че не бива да помним нещата, които хората правят не както трябва, но така също не бива да помним и това, което ние самите смятаме, че правим добре. Ако сме прекалено благосклонни към себе си, това ще ни накара да бъдем нетърпеливи и немилостиви към хората. Апостол Матей казва, че когато вършим благодеяние, не бива да позволяваме на дясната ръка да знае какво прави лявата (Матей 6:3). За мен това означава, че не бива да размишлявам за нещата, които смятам, че съм направила добре или за добрите си черти. Трябва само да се концентрирам върху това да показвам любов към всеки, когото срещна. Това е основният фокус на Революцията на любовта!

Павел отправя същото послание към Колосяните, като ги насърчава повече от всичко друго да се облекат с любовта (вижте Колосяни 3:14). Отново и отново Библията ни напомня да се обичаме един друг без да позволяваме нещо да застава на пътя на любовта.

Когато Петър пита Исус колко пъти се очаква от него да прощава на своя брат за една и съща обида, Исус му отговаря да продължава да прощава толкова пъти, колкото е обиден (Матей 18:21-22). Петър предлага да прощава само седем пъти. Чудила съм се дали вече не е бил простил шест пъти и да му е оставало само още един път да се насили да го направи. Ако искаме да се присъединим към Революцията на любовта, трябва да сме наясно, че това ще изисква от нас да прощаваме много. Всъщност необходимостта от прошка може да се окаже част от нашето ежедневие. Някои от нещата, които ще трябва да простим, ще бъдат малки и нищожни, но от време на време ще се появяват големите неща, за които ще се чудим дали някога ще успеем да ги превъзмогнем. Само не забравяйте, че Бог никога не ни казва да направим нещо, без да ни даде способност да го направим. Можем да простим всичко на всички, ако позволим на Божията любов да прелива чрез нас.

Когато покриваме грешките на хората, сме благословени, а когато ги разкриваме, сме проклети. Част от това да покриваме недостатъците на другите е да ги пазим в тайна. Не бързайте да казвате на другите какво знаете за недостатъците на някой друг. Пазете тайните на хората така, както бихте искали те да пазят вашите. В Библията четем една история от живота на Ной, в която той се опива и лежи гол в шатъра си. Един от синовете му излага голотата му, като казва на другите си двама братя, и върху живота му от този ден насетне надвисва проклятие. Другите двама братя, на който той казва, влизат с гръб към баща си, за да не видят голотата му, и го покриват. Библията казва, че те са били благословени (вижте Битие 9:20-27). Голотата на Ной се отнася до неговите грешки в преценките, грешки в живота и греховете му. Тази история много ясно демонстрира, че трябва да покриваме недостатъците си един на друг, а не да ги изявяваме.

Исус дава инструкции за това как да се отнасяме към брата ни, когато той се отнася неправилно с нас (вижте Матей 18:15-17). Първо трябва да му кажем насаме и да поговорим с него. Ако това не помогне, трябва да заведем двама или трима с нас, надявайки се, че той ще се осъзнае и ще се покае. Ако следваме тези инструкции, ще си спестим много неприятности. Не мога да ви кажа колко пъти са идвали хора при мен, които са искали да им помогна да разрешат проблем, с който трябва да се справят насаме - неща, които трябва да останат само между тях и другия човек, който според тях им е причинил нещо нередно. Не се страхувайте да конфронтирате някой, ако наистина сте убедени, че това е необходимо. Понякога най-бързият начин да простите е като изкарате проблема на открито и поговорите за него. Скритите огорчения са като непочистени инфекции. Те мълчаливо се влошават, докато инфектират цялата област и в крайна сметка се поболяваме. Раната трябва да се почиства незабавно преди да е станало прекалено късно.

Библията ни разказва история за мъж на име Йосиф, който е продаден в робство от собствените си братя. Когато години по-късно откриват, че е жив и отговаря за хранителните запаси, от които отчаяно се нуждаят, те започват да се боят от него. Спомнят си колко лошо са се отнесли към него. Той също помни, но е избрал да не разкрива това пред абсолютно никого. Говори с тях насаме и им казва, че той не е Бог и че отмъщението принадлежи на Бога, а не на него. Той им прощава от сърце, умолява ги да не се страхуват и им дава всичко необходимо за тях и за семействата им. Нищо чудно, че Йосиф е толкова силен лидер, който намира благоволение навсякъде, където иде. Той познава силата на любовта и важното значение на пълната прошка!

Някои от нас се тревожат за паметта си, но откровено казано, имаме нужда да забравим някои неща. Мисля, че много често забравяме това, което трябва да помним, а помним това, което трябва да забравим. Може би едно от най-благочестивите неща в живота, е да простим и да забравим. Хората казват: „Аз ще им простя, но никога няма да забравя". Истината е, че ако се държим за спомена, не можем да простим истински. Може би се питате как е възможно да забравим неща, които са ни наранили. Отговорът е, че трябва да изберем да не мислим за тях. Когато се сетим за тях, трябва да прогонваме тези мисли и да изберем да мислим само за полезното за нас.

Прочистването на вашите спомени ще доведе до добри резултати. Ще ви освободи от напрежението и ще подобри качеството на живота ви. Ще се възстанови интимността във взаимоотношенията ви с Бога и радостта и мирът ви ще нараснат. Здравето ви ще се подобри, защото спокойното и необезпокоявано сърце и ум са живот и здраве за тялото (вижте Притчи 14:30). Огорчението издига стени, а любовта гради мостове!