Революция: внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които обикновено се случват нещата

Прекъснати от Бог

У.Е.Б. Дюбоа

Често, когато пътувам при служение, отсядам в хотели и когато си вляза в стаята, винаги поставям на вратата отвън надпис: „Моля, не ме безпокойте", защото не искам някой да ме притеснява. Подобен надпис е нормален на вратата на хотелската стая, но на вратата на нашия живот е недопустим.

Да сте забелязали, че Бог не винаги прави нещата според нашите срокове или по начини, които са удобни за нас? Павел казва на Тимотей, че като слуга на Бога и служител на Евангелието трябва да изпълни своите задължения, независимо дали му е удобно или не (вж. II Тим. 4:2). Съмнявам се Тимотей да е бил пристрастен към удобството като нас днес, но въпреки това Павел смята за важно да му припомни да бъде подготвен за неудобства и да бъде прекъсван от Бога. Ако Тимотей е трябвало да чуе това, сигурна съм, че ние също се нуждаем да го чуваме често, защото със сигурност сме привикнали към удобствата много повече от Тимотей. За да осъзная колко много ценя удобствата си е необходимо само да се заслушам как се оплаквам всеки път, когато и най-незначителното нещо се счупи у дома - съдомиялната, климатикът, сешоарът, сушилнята, микровълновата и безброй други неща.

Наблюдавам как хората по време на нашите конференции се оплакват, защото се налага да паркират колите си на няколко преки от залата, а в Индия хората вървят по три дни пеша, за да стигнат до място, на което се провежда християнска конференция. Виждам

мнозина в Америка, които притесняват тези около себе си, за да идат до тоалетната, да станат да пият вода или да проведат телефонен разговор, а в Индия хората седят на прашната земя буквално по цял ден без да мръднат. В моята страна се оплакват, ако им е твърде студено или твърде горещо, а в Индия единствените, които слушам да се оплакват, са тези, които съм довела със себе си, включително и аз самата.

Наистина вярвам, че сме пристрастени към удобствата. Изобщо нямам предвид да се откажем от съвременните си средства за комфорт и много добре разбирам, че има неща, с които сме свикнали, но знам също, че трябва да имаме правилно разбиране за тези удобства. Ако можем да имаме дадено нещо, нека бъдем благодарни на Бога. Ако пък нямаме нещо, то не бива да ни спира да правим това, което Бог иска от нас.

Спомням си как преди няколко години едно семейство от незрящи мъж и жена изявиха желание да идват на службите ни в сряда вечер, които се провеждаха в една банкетна зала в Сейн Луис. Обикновено идваха с автобус, но за известно време закриха линията и единственият начин, по който можеха да продължат да идват, беше някой да ходи и да ги докарва, и след това да ги връща у дома. Каква възможност! Мислех си, че хората ще се нареждат на опашка, за да помагат, но се оказа, че грешах, защото никой не искаше да го направи, понеже живееха в район, който „не беше по път" на другите.

С други думи, подсигуряването на транспорт за това семейство щеше да им развали комфорта. Спомням си, че накарах един от платените работници да свърши тази работа, което означаваше, че трябваше да му заплатим за допълнителните часове труд. Удивително е с каква готовност се впускаме да „помагаме", когато знаем, че ще ни се заплати за услугата. Не бива да забравяме, че любовта към парите е коренът на всяко зло. Не можем да позволим парите да бъдат основният ни мотиватор в живота. Всички се нуждаем от пари, но също се нуждаем да правим нещо за другите. Фактът, че нашите добри постъпки не винаги са ни удобни, често се оказва много полезен за нас. Повечето такива възможности са „изпити", в които Бог проверява, за да види дали сме всеотдайни или не. Ако сте готови да направите нещо за някого без да ви се плати, това е знак, че духовното ви сърце е в добро състояние.

Когато Бог иска да види дали народът на Израил ще бъде покорен на заповедите Му, Той ги води по дългия и труден път през пустинята (вж. Втор. 8:1-2). Понякога Той прави същото и с нас. Много силно желаем да се покоряваме на Бога, когато е лесно и бързо бихме получили награди за своите усилия. Какво да кажем обаче за неудобствата, когато нещата не вървят според нашия план, когато не печелим нищо ? Колко покорни сме тогава? Това са въпроси, на които всички трябва да отговорим, защото е много важно да бъдем напълно откровени в своите задължения. Много е лесно да се изправим в църква и да пеем: „Аз предавам всичко на Теб". Какво правим обаче, когато предаването изисква от нас повече от песента, която пеем?

Боже, това просто не е добро време

Библията разказва история за един мъж, който не следва Бога, защото това би било доста неудобно за него. Името му е Феликс. Той моли Павел да му проповядва евангелието. Но когато Павел започва да му говори за праведен живот, чистота в живота и контрол над страстите, Феликс е обезспокоен и изплашен. Затова моли Павел да си иде, като обещава да го повика в по-удобно време (вж. Деяния 24:25). Намирам това за крайно забавно, не защото е наистина смешно, а защото много ясно показва какво представляваме ние. Нямаме нищо напротив да слушаме как Бог ни обича и какви добри планове има за нас, но когато Той започне да ни налага строги истини или да ни коригира по някакъв начин, се опитваме да Му кажем, че сега просто не е добро време. Съмнявам се някой от моментите, които Той избира, да ни се сторят добри, а освен това смятам, че Бог умишлено прави така! Когато израиляните преминават през пустинята, са водени от облак през деня и огнен стълб през нощта. Когато облакът се движи, се придвижват. Когато спре - спират. Интересно е, че те не са знаели за някакъв определен модел или план, по който се движи облакът. Било достатъчно само да се движат тогава, когато той се задвижи (вж. Числа 9:15-23). Библията казва, че понякога се е движил през деня, а друг път през нощта. Понякога спирал за няколко дни, понякога само за ден. Съмнявам се през нощта да са слагали надпис: „Не ни безпокой!" на входовете на своите палатки, за да покажат на Бога, че не искат да бъдат притеснявани. Когато Бог решава, че е време да продължат напред, те просто опаковат всичко и Го следват. Когато Бог реши, че е добро време да поемем към следващото ниво от своето пътешествие, не бива да Му казваме: „Сега не е добро време за нас!"

Нямаше ли да бъде чудесно, ако Бог им беше подсигурил месечни календари, в които да им показва всеки ден за тръгване и всеки ден за спиране, така че да могат да се подготвят умствено, емоционално и физически? Чудя се защо не е направил подобно нещо! Дали не е защото понякога Той ни прекъсва умишлено, за да види как ще реагираме?

Бог знае най-добре и Неговото време винаги е точно. Фактът, че не се чувствам готова да се занимавам с някакъв проблем в живота ми, не означава, че наистина не съм готова. Бог е шефът на комисията по „начините и средствата". Неговите начини не са като нашите, но са много по-високи и по-добри от нашите пътища (вж. Исая 55:9).

Защо не е по-лесно?

Ако Бог иска да помагаме на хората, защо не го направи да е лесно и евтино за нас? Нека отговоря на този въпрос чрез друг. Исус пожертва ли нещо, за да откупи нашата свобода от греха и оковите му? Чудя се защо Бог не направи плана за спасение много по-лесен. В края на краищата Той можеше да изобрети какъвто си искаше план и просто да каже: „Това ще свърши работа". Явно според Божията икономика нищо евтино не си струва да се придобива. Цар Давид казва, че не иска да даде на Бога нещо, за което не е платил цена (вж. II Царе 24:24). Разбрала съм, че истинското даване не е да давам само когато ми се дава! Мога да раздам всичките си дрехи, уреди от дома, които са стари и вече не използвам, и това би бил добър жест, но няма нищо общо с истинското даване. Истинското даване е тогава, когато дам на някого нещо, което ми се иска да задържа за себе си. Сигурна съм, че и вие сте имали такива изпити в живота си, когато Бог е искал от вас да дадете нещо, което много харесвате. Той е дал заради нас Своя Единороден Син, защото ни обича. Какво е способна да ни накара да извършим точно такава любов ? Какво ще направим ? Готови ли сме поне от време на време да изпитаме неудобство или дискомфорт, за да помогнем на някой друг в нужда?

Наскоро гледах история по телевизията за млада двойка, които били силно влюбени и много скоро щели да се женят. Момичето попаднало в трагичен инцидент, който я оставил в кома месеци наред. Мъжът, за когото искала да се омъжи, стоял до нея ден след ден, докато накрая дошла в съзнание. Оказало се, че има увреждане на мозъка и завинаги ще остане саката, неспособна да се грижи сама за себе си. Младият мъж нито за секунда не се замислил да отлага сватбата. На церемонията тя се движила надолу по пътеката в инвалидна количка, без да може да говори ясно и силно поради уврежданията си, но очевидно искряща от радост. За остатъка от живота й младият мъж се грижил за нея и се радвали един на друг. С негова помощ и насърчение тя дори участвала в пара олимпийските игри, на които постигнала завидни резултати.

Щеше да бъде толкова лесно и напълно разбираемо за повечето от нас, ако този млад мъж просто си беше тръгнал. В крайна сметка, да остане с нея означавало да живее в постоянно неудобство и ежедневна саможертва. Но той не си тръгнал, както правят толкова хора, когато се изправят пред ситуация, която е дисконфортна за тях. Този мъж останал и най-вероятно е изпитал повече радост от живота, отколкото мнозина от нас.

Ако вие сте като мен и обичате да четете за хора, които са пожертвали много за благото на другите, подозирам, че Бог иска от нас да направим повече от това само да четем техните истории. Може би Той иска вие да напишете ваша собствена история.

В неудобство заради удобството на някой друг Бог прекъсва човек и иска от него или нея да направи нещо неудобно, за да може да направи живота на друг по-удобен. Трябва да разберем Божиите начини, защото в противен случай ще се противим на нещата, които-иначе би трябвало да приемаме с наслада. Простата истина е тази - за да бъдем щастливи, трябва да даваме, а даването не е истинско даване, ако не усетим жертвата в него.

Петър, Андрей, Яков, Йоан и останалите ученици са високо почетени. Те са избрани да бъдат между дванадесетте ученици на Господа - мъже, които да се учат от Исус и да разнесат благовестието по света. Всички те са много заети, когато Исус ги призовава. Те имат свой живот, семейства и бизнес, за който трябва да се грижат. Без никакво предупреждение Исус се появява и им заявява: „Елате и Ме следвайте". Библията казва, че Петър и Андрей са хвърляли мрежите си в морето, когато Исус ги призовава, и те просто са ги оставили и са го последвали (вж. Матей 4:18-21). На това ли му се казва прекъсване? Той не им казва да се помолят за това, да го обмислят, да си идат у дома и да поговорят с жените и децата си. Той само казва: „Следвайте Ме".

Те не го питат колко дълго ще отсъстват, каква ще бъде заплатата им и отговорностите им. Те не питат какво ще спечелят, какви ще са компенсациите за времето, в което пътуват, в какви хотели ще отсядат. Дори не го питат за работната си характеристика. Оставят всичко и тръгват след Него. Признавам си, че дори сега, когато чета това, ми се струва прекалено крайно, но вероятно колкото по-голяма е възможността пред нас, толкова по-голяма е саможертвата от наша страна.

Спомням си времето, в което се оплаквах за някои от нещата, които Бог очевидно бе поставил като отговорност пред мен, защото смятах, че към другите няма чак такива големи изисквания, както към мен. Тогава Той ми каза: „Джойс, поискала си МНОГО ТУГ мен. Все още ли го искаш?" Аз исках от Бога да ме направи способна да помагам на хора по целия свят, но малко по малко започнах да осъз^-__навам, че привилегията да направя това често ще бъде придружена с неудобства и трудности.

Не е възможно да пожънете реколта, ако преди това не засеете семена. Цар Соломон казва, че ако чакаме всички условия да станат благоприятни и чак тогава да засеем, никога няма да има какво да пожънем (вж. Еклисиаст 11:4). С други думи, трябва да даваме и да се покоряваме на Бога, когато не ни е удобно и когато ни струва скъпо. Може би тези дванадесет мъже са избраните, защото са готови да направят онова, което много други отказват. Макар Библията да не разказва дали Исус е призовавал и такива, които да Му откажат, много вероятно е да е имало и такива. Може би дори е трябвало да говори с хиляди, преди да избере дванадесетте. Поне така се случва днес. Хората, които са готови на саможертва, да преминат през неудобства и някой да прекъсва плановете им, са малцина. Много пеят за любовта си към Исус и това е чудесно, но трябва да помним, че пеенето не изисква от нас никаква жертва. Истинската любов обаче изисква жертвоготовност.

Вярвам, че днес по света не виждаме много истинска любов, защото тя изисква усилия и винаги струва скъпо. Трябва да запомним това, ако сериозно искаме да участваме в Революцията на любовта. Проява на мъдрост е предварително да пресметнем цената на всяко едно задължение, иначе може би никога няма да завършим това, което сме започнали.

Прекъснат от Бога -Колкото повече изучавам мъжете и жените от Библията, които смятаме за „велики", толкова повече виждам, че всеки един от тях е правил големи жертви и не е имало нищо удобно в това, което Бог е поискал от тях.

Авраам трябва да напусне страната си, роднините си и дома си, за да отиде на място, което Бог дори не му казва какво представлява, докато в Действителност не отиде там. Може би той си е мислил, че може да се окаже някъде цар, но вместо това скита от място на място и живее в/шатри. В крайна сметка се озовава в Египет - тягостно място, на което има голям глад (Битие 12:10). Въпреки че саможертвата е голяма, Авраам има привилегията да бъде мъж, с когото Бог сключва заветно споразумение, като обещава чрез него всички семейства на земята да имат възможност да бъдат благословени от Бога (вж. Битие 22:18). Изумително!

Йосиф спасява една нация от глад, но не преди Бог жестоко да го отдели от удобния му дом, където е любимец на своя баща, и да го постави на неудобно място за дълги години. Бог прави това, за да постави Йосиф на точното място в точното време. Но Йосиф разбира това чак накрая. Ние не винаги разбираме защо сме там, където сме, и питаме: „Боже, какво правя тук?". Знам, че и аз съм го казвала на Бога много пъти и въпреки че Той не се е тревожил да ми дава отговор, мога да погледна назад и със сигурност да кажа, че всяко едно място, на което съм била, е било предпоставка и подготовка за мястото, на което съм днес.

Естир спасява юдеите от унищожение, но Бог определено прекъсва нейния план, за да може да извърши това. Тя е младо момиче, което без съмнение има планове за живота си, за своето бъдеще и изведнъж, без предупреждение, е взета да стане част от харема на царя, където печели благоволението му, за да може по-късно да му разкрие нечестивия план на Аман, който възнамерява да избие юдеите.

Налага се тя да прави неща, които я карат да се бои за живота си, но както нейният чичо мъдро казва: „Ако ти сега замълчиш, Бог ще изпрати избавление и освобождението ще дойде от друго място, но ти и бащиният ти дом ще погинете. И кой знае дали не си дошла в това царство точно за време като това?" (Естир 4:14).

Ако тя не се пожертва, Бог е щял да намери някой друг, но спасяването на нейния народ е нейната съдба. Това е целта в живота й.

Не пропускайте своята цел в живота, само защото не искате Бог да нарушава и прекъсва плановете ви.

Списъкът с хора, които ходят в жертвоготовно покорство, е много дълъг. Библията нарича тези мъже и жени такива, „за които светът не е достоен". (Евреи 11:38).

Тези хора преминават през неудобства, за да може някой друг да живее живота си по-лесно. Исус умира на кръста, за да можем ние да имаме живот и то изобилен живот. Войниците умират, за да могат гражданите да останат в безопасност у дома. Бащи работят, за да могат семействата им да имат хубав живот; майки преминават през болката на раждането, за да донесат нов живот на света. Повече от очевидно е, че някой трябва да преживее болка и неудобство, за да може друг да спечели нещо.

Тази глава е много важна, защото ако за вас да бъдете част от Революцията на любовта е само идея, която ви кара да се чувствате добре, ще се откажете в мига, в който осъзнаете, че ако искате да ходите в любов, ще трябва да направите някои неща, с които изобщо не ви се занимава. Може би ще ви се наложи да търпите някого, от когото искате да избягате, защото истинската любов търпи провалите и слабостите на другите. Може да се наложи да отседнете на място, където не ви е много забавно, само защото сте единствената светлина там. Може да трябва да си тръгнете от някое хубаво място, защото всичко наоколо ви изкушава към грях. Всъщност Авраам първоначално живее сред идолопоклонници, сред които е и неговото семейство. Затова не е никак чудно, че Бог го извежда от това място и този народ. Понякога Бог трябва да ни отдели от това, с което сме свикнали, за да ни покаже това, което Той иска да виждаме.

Ако решите, че нямате нищо против неудобствата и това Бог да ви прекъсва, едва тогава Той ще може да ви използва. Вие можете да промените света. Но ако останете пристрастени към собствените си удобства и комфорт, Бог ще ви подмине и ще избере някой, който може да устои на трудностите в живота.

Содом и Гомор

Със сигурност сте чували за Содом и Гомор и за ужасното нечестие в тези градове. Но какво всъщност правят те, което е толкова омразно на Бога? Често си мислим, че сексуалните им грехове и перверзии изкарват Бог от равновесие и Той решава да ги унищожи. Ситуацията, която го кара да се изправи против тях, е доста по-различна. Аз бях шокирана, когато видях истината зад тяхното унищожение. Открих това, докато търсех стихове за необходимостта да нахраним бедните. „Ето какво беше беззаконието на сестра ти Содом и на дъщерите й: гордост, пресищане (преизобилие от храна) и равнодушие (благоденстващо успокоение и бездействие), а сиромаха и немощния не подкрепяха. Те се възгордяха и вършеха мерзости пред Мене, затова, когато сметнах за добре, ги премахнах"(Йезекиил 1:49-50).

Проблемът със Содом и Гомор е в това, че те имат прекалено много, а не го споделят с други, които са в нужда. Те бездействат, живеят прекалено удобен живот, който ги води към мерзостни постъпки. В този пасаж ясно се вижда, че бездействието и прекалено задоволеният живот не са полезни за нас и могат да ни доведат до големи неприятности. Ако не успеем да споделим това, което имаме, с тези, които имат по-малко от нас, не само че не е добро, но е опасно за нас, защото егоистичният начин на живот отваря врата за злото. И не само че не е добро за нас, но е и оскърбително за Бога. Той очаква да бъдем канали, които да употребява, а не резервоари, които задържат всичко за себе си.

Оценяваме всички удобства, които имаме днес, но си мисля, че Сатана умело се възползва от тях, за да унищожи готовността и желанието ни да преживеем неудобство, за да се покорим на Бога или да помогнем на другите в нужда. Ние сме станали пристрастени към лекотата, удобството и рахатлъка, и трябва да бъдем много внимателни. Като повечето хора, и аз обичам хубавите и удобни неща. Обичам удобствата, но полагам големи усилия да не се оплаквам, когато нямам нещата, които искам. Осъзнавам, че неудобството е почти неразделна част от това да помагаме на другите, но знам също, че съм призвана от Бога да помагам на хората, при това да го правя с правилно и добро отношение.

Не обичам да ме прекъсват когато пиша. Много ми е неудобно, ако някой ми пречи, защото след това трябва отново да се настройвам и да се съсредоточа, за да продължа това, върху което работя. Само преди няколко минути бях изпитана в това отношение. Телефонът иззвъня и видях, че това е жена, която вероятно ще иска от мен да слушам поне половин час за нейния проблемен брак. Никак не ми се искаше да прекъсвам работата си, но знаех, че трябва да го направя, защото тази жена е много известна, но няма на кого да се довери, за да си поговори с него. Това, че човек е известен, не означава, че не е самотен. Тя е самотна, световно известна жена с проблем и Бог искаше да прекъсне моята работа по книгата за любовта, за да ми даде възможност да практикувам това, за което пиша!! Представете си само... Бог иска да вършим на дело това, което твърдим, че вярваме.
ГЛАВА 5

Любовта намира начин

Ог Мандино

.Желанието е мощен мотиватор. В крайна сметка приех истината, че ако искрено желая да постигна нещо, със сигурност ще намеря начин. Хората често ме питат как успявам да направя всичко, което правя. Отговорът е много прост: „Искам да го направя". Осъзнавам, че Бог ми е дал благодат и е поставил желания в сърцето ми, но фактът, че искам да направя определени неща, ме мотивира наистина да ги направя. Аз искам да правя това, което Бог иска да правя; искам да помагам на хората; искам да осъществя съдбата си или както се изразява апостол Павел „искам да свърша моята надпревара".

Може би ще ме попитате: „Ами какво ще стане, ако нямам такова желание?". Уверена съм, че имате желание да изпълните Божията воля за живота си, иначе щяхте да оставите тази книга още след като сте прочели първата глава. Ако имате взаимоотношение с Бога чрез Исус Христос, тогава имате и желание да правите добро, защото Той ви е дал Своето сърце и Дух. Иезекиил 11:19 казва: „И ще им дам едно сърце (ново сърце) и ще вложа нов дух; и ще отнема от тях каменното сърце (закоравяло) и ще им дам меко (чувствително и откликващо на допира на Бога) сърце". Ние можем да станем мързеливи, пасивни или егоисти и понякога да ни се налага да се справяме с тези проблеми, но като вярващи не е възможно да имаме Божието сърце и да не искаме да Му се покоряваме и да помагаме на хората.

Явно въпросът е: До каква степен искаме да му се покоряваме? Неговата воля ли искаме да извършим или своята? Искаме ли това достатъчно силно, че да сме готови да пожертваме материалните си неща, за да го постигнем?

Наскоро един млад мъж ми разказа колко е нещастен. После ми обясни, че знае, че Бог го призовава да стигне до едно по-високо ниво, но сам не усеща, че е готов да направи необходимите жертви. Стана ми много мъчно за него, защото не исках той да пропусне радостта, до която води способността на саможертва. Моля се този мъж да промени мисленето си.

Ако наистина искаме да направим нещо, тогава намираме начин, по който да го направим. Ако не признаем това, ще прекараме живота си измамени и подведени от собствените си оправдания защо не можем да направим дадено нещо. Извиненията са опасно нещо и смятам, че са една от основните причини, поради които не постигаме прогреса, който желаем. Може би искате да спортувате, но се оправдавате защо не можете да го изпълните. Може би искате да прекарвате повече време със семейството си, но отново имате оправдание защо това не е възможно. Осъзнавате, че трябва да давате повече от себе си, за да помагате на другите, но винаги си намирате причина (оправдание) защо не можете да го направите. Сатана е този, който ни дава оправданията и докато не осъзнаем, че именно извиненията ни пречат и ни държат в заблуда и непокорство, ще продължим да водим безплоден и нерадостен живот.

Добър ближен

Исус казва: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум и ближния си, както себе си" (Лука 10:27). Освен това казва на младия законник, с когото разговаря, че ако прави така, ще живее, което означава, че ще се радва на активен, благословен и вечен живот в Божието царство. За да се оневини от възможен укор, законникът пита: „А кой е моят ближен?" Той иска да знае кои точно са тези хора, на които трябва да показва любов, а Исус му отговаря чрез една история.

Мъж, който пътува сам по пътя, е нападнат от крадци, които вземат всичките му притежания, пребиват го и го изоставят полумъртъв да лежи в страни от пътя. Първо идва свещеник (религиозен човек), който вижда нуждаещия се, но го подминава от другата страна на пътя. Не знам дали е бил от другата страна или е пресякъл пътя, за да не бъде видян от наранения и да бъде помолен за помощ, но е ясно, че се е постарал да не доближава мъжа. После минава и друг религиозен човек (този път левит), който отново е от другата страна на пътя. Може би тези религиозни мъже са прекалено забързани да стигнат до църква и нямат време да направят това, което църквата би трябвало да ги е научила. Религиозните хора често откликват на нуждите с религиозни думи, но не и с практична помощ. Смятам, че това е един от най-големите проблеми, които имаме като християни днес. Гордеем се с нещата, които уж знаем, но в повечето случаи не правим кой знае колко с това, което знаем. Говорим много, но не винаги показваме на хората това, което би трябвало да виждат -любовта ни в действие.

След като тези двама религиозни човека подминават нуждаещия се мъж, друг един мъж, самарянин, който не е непременно религиозен, минава по пътя. Когато вижда нуждаещия се, той е изпълнен с жал и състрадание и отива при него, за да почисти и превърже раните му. След това го качва на своя кон, отвежда го в местната гостилница и плаща за два дни на гостилничаря, докато се върне и разплати всички допълнителни разходи. След това Исус пита законникът кой от тези трима се е държал като ближен (вж. Лука 10:27-37).

Няколко неща от тази история привличат вниманието ми. На първо място, както вече споменах, религиозните мъже не правят нищо. Трябва да се откажем да бъдем бездейни и да не правим нищо! Дори това, което можем да направим, да изглежда малко в очите ни, трябва да намерим начин да го направим, когато става въпрос за снабдяването на нужди, които Бог ни показва в живота на другите. Признавам си, че има моменти, когато всичко, което можем да направим, е да се молим или да предложим насърчение с думи, но все пак трябва да потърсим възможност да помогнем по някакъв практичен начин. Най-малкото можем да мислим за ситуацията, а не само да смятаме, че не можем да направим нищо, или което е по-зле, да си намерим някакво оправдание и да бездействаме само защото не искаме да бъдем притеснявани.

Следващото нещо, което ме изумява в тази история, е че самарянинът преминава през доста големи трудности, за да помогне на този пострадал човек. Допускам, че това спиране го е забавило много. Очевидно той отива някъде, където има работа, защото след като остава с наранения достатъчно дълго, продължава към целта си и свършва работата си преди да се върне отново. Освен това той инвестира време и пари и е готов да изпита неудобство, за да се погрижи за някой друг, който е в нужда.

Виждам също, че една спешна нужда не разсейва и не отклонява самарянина от първоначалната му цел. Това е много важно, защото понякога хората са така силно водени от емоционалните си пориви и от своето състрадание, че не могат да останат фокусирани и да продължат към целите си, докато ги постигнат окончателно. Дъщеря ни Сандра много обича да помага на хората и това е нещо добро, но вчера например ми се обади и поиска да се моля за нея да бъде балансирана и да има яснота за това на кого да помага и до каква степен да го прави. Тя има две дъщери близначки, за които се грижи, поучава родителски клас в църквата си, има и други задължения, на които смята, че е нужно да остане вярна и посветена, но въпреки това щом чуе за нужда, винаги иска да помогне! Често започва да помага без дори да се замисли какво ще й струва и как би могла да го направи, без да пренебрегва приоритетите си. В резултат на доброто си желание да помага, понякога се оказва разочарована, неудовлетворена и объркана, което съвсем не е Божията воля.

Насърчих Сандра да направи това, което прави и самарянинът в тази история. Същото нещо бих насърчила и вас. Бъдете готови да промените плановете си и да изпитате неудобство, бъдете готови да заделите част от времето и парите си, ако се налага да снабдите конкретната нужда. Но не се опитвайте да правите всичко сами, защото има и други, които могат да помогнат. Самарянинът въвлича и гостилничаря да му помогне в снабдяването на нуждата, така че той да може да остане фокусиран върху нещото, което се е запътил да направи.

Дяволът не се интересува в коя канавка сме - на него му стига само да не сме по средата на пътя. С други думи, хората или не правят нищо, или се опитват да направят всичко сами, след което се обезсърчават и започват да смятат, че другите ги използват. Всеки аспект от живота ни трябва да бъде балансиран, дори помагането на другите. Научила съм се по трудния начин, че не мога да правя всичко и да направя всичко добре. Това се отнася за всеки един от нас. Но не мога да позволя на страха от прекаленото въвличане в дела да ме спре да върша добри дела.

Виждам още, че самарянинът не поставя ограничения на цената, която е готов да заплати за снабдяването на тази нужда. Той казва на гостилничаря, че ще му даде всичко, което ще му струва престоя и грижата за наранения мъж, когато се върне обратно. Много рядко намираме някой, който е готов да направи всичко необходимо за другия.

Както вече казах, понякога трябва да поставим граници, за да можем да запазим приоритетите си, но в този случай самарянинът явно има много пари, затова не му се налага да си поставя ограничения. Той прави необходимото поради своята щедрост, а не воден от страх. Бог може никога да не поиска от нас да направим абсолютно всичко за разрешаването на даден проблем или за снабдяването на дадена нужда, но със сигурност иска всеки един от нас да направи каквото може. А ако поиска да направим абсолютно всичко, то тогава сме длъжни да направим абсолютно всичко! Да дадем всичко е предизвикателно и буквално разпъва вярата ни до нови нива, но също така носи свободата да сме уверени, че нищо в този свят не ни владее.

Спомням си време, в което Бог поиска от мен да дам всичко, което бях спестила от моите лични пари, включително и бонусите от магазините, в които пазарувам, както и картите с депозирани пари за подарък за рожденните ми дни или други празници. Това ново ниво на жертва на всичко беше много тежко за мен, защото си спестявах тези пари от дълго време и възнамерявах на точното време да изляза и да пазарувам. Много странно, но ми беше най-трудно да дам картите. Повечето от тях бяха подарени за рождения ми ден и на мен ми беше много приятно да знам, че те са там на мое разположение, когато и да поискам да ги използвам. Бях свикнала и много обичах да давам, но да дам всичко беше съвсем ново нещо за мен. След известно време на спорове с Бога и изтъкване на всевъзможни оправдания, аз най-накрая се покорих. Болката от това, че се отказвам от притежанието си, беше моментна, но радостта от покорството и разбирането, че тези притежания не ме владеят, са вечни.

Това беше първият път, в който бях изпитана по този начин, но не остана последният. Бог избира времето, в което да ни изпитва и това е нещо добро за самите нас. То ни предпазва от прекалена привързаност към материалните неща. Бог иска да се наслаждаваме на това, което ни е дал, но също така иска да помним, че сме само настойници, а не собственици. Той е Господарят и нашата работа е да Му служим с радост от все сърце и с всичко, което притежаваме.

Кой е моят ближен? На кого трябва да помагате и кой е вашият ближен? Всеки, който се изправи на пътя ви и е в нужда. Може би е някой, който се нуждае да го изслушате или който се нуждае от насърчение и похвала. Може да е някой, който се нуждае от малко от вашето време, или някой, на когото можете сами да помогнете (или чрез други) в снабдяването на неговата финансова нужда. Вероятно вашият ближен е някой, който е много самотен и се нуждае от вашето приятелство.

Дейв наскоро ми разказа, че Бог много го предизвиква да заделя време, за да бъде приятел на другите. Аз винаги съм смятала, че той е изключително дружелюбен, но според него Бог иска от него да положи още по-големи старания. Той разговаря с хората, пита ги какви ли не неща, за да покаже своята загриженост към тях. Много от тези, с които прекарва времето си, изобщо не ги познава и може би никога няма да срещне отново през живота си. Понякога това са възрастни или хора от други градове, които не говорят добре английски език и може би се чувстват не на мястото си. Наскоро ми каза за човек с големи недъзи, в когото се били вторачили хората в едно кафене. Дейв отделил време, за да поговори с този господин, макар че дори не се разбирало какво му казва човекът.

Често избягваме хората, които са различни от нас, защото те ни карат да се чувстваме некомфортно или неспособни. Може би трябва да се замислим повече за това как се чувстват те, а не кое е удобно и приятно за нас.

Списъкът от начини, по които да се показваме добри към ближните, е може би безкраен, но ако наистина искаме да помагаме на хората и да бъдем благословение за тях, ще намерим как да го правим. Запомнете, че безразличието се оправдава, а любовта намира начин.

Малки неща с голямо въздействие

Исус не си е губил времето, затова можем да бъдем сигурни, че всичко, което Той прави, е пълно със смисъл и съдържа важни уроци за нас. Да помислим например за времето, в което Той решава да измие нозете на учениците Си (вж. Йоан 13:1-17). За какво е всичко това? Исус има няколко урока, на които иска да ги научи, и единият от тях е за необходимостта да си служим един на друг. Исус е Божият Син. Всъщност Той е Бог, изявен във второто лице на Троицата. Това е достатъчно, за да ни увери, че е много важен и със сигурност не се нуждае да мие краката на когото и да било, особено на тези, които са Негови ученици. Въпреки това го прави, за да ги научи, че могат да бъдат на власт и с авторитет, само когато в същото време са готови да бъдат слуги. Много хора днес не възприемат този важен урок.

По времето в което Исус живее в плът на земята, краката на хората са били страшно мръсни. Те пътуват по прашни пътища, обувките им са само тънка подметка с няколко връзки отгоре. Обичай по онова време е да се измиват краката на гостите, когато влизат в нечий дом, но обикновено тази задача се изпълнявала от слугите, а не от господаря на дома. Това е още един жест, който има за цел да ни научи на важен урок. Исус показва, че наистина можем да забравим за „позициите", които имаме в живота, и да служим на другите без да се страхуваме, че ще ги изгубим.

Петър, най-гласно изразяващият своите чувства ученик, бурно се противопоставя на това Исус да измие нозете му, но Исус му казва, че ако не го направи, те двамата не могат да бъдат истински приятели. С други думи, трябва да правят нещо един за друг, за да може взаимоотношението им да бъде здраво и силно. Колко много семейства могат да спасят браковете си или поне да ги подобрят значително, ако започнат да прилагат този принцип?

Преди няколко години реших, че вече не желая да развивам едностранни взаимоотношения - такива, в които само аз да давам, а другият само да получава. Подобно взаимодействие не е истинско взаимоотношение и винаги води до огорчение. Не само че е редно да правим нещо един за друг, но ние всъщност се нуждаем да правим неща един за друг, защото това е част от поддържането на добри взаимоотношения.

Ние правим много за децата си, но те също правят неща за нас. Вероятно това, което те правят, може би ние с лекота бихме могли да сторим за себе си, но те се нуждаят не само да получават от нас, а и да ни дават, както и ние се нуждаем да видим такова отношение от тях. Даването не винаги трябва да става в отговор на някаква отчаяна нужда. Бог може да ни води да направим нещо за някого, който може да не изглежда, че се нуждае от това, което ние ще му дадем. Ако не се нуждаят, защо да се занимаваме да им даваме? Защото даването винаги насърчава хората и ги кара да се чувстват обичани. Всички се нуждаем да знаем, че сме обичани, независимо колко „неща" притежаваме. Използвайте ресурсите, които имате, за да благославяте другите и няма да останете в лишение.

Миенето на краката е черна работа, запазена за слугите, но тя ни учи на един велик урок - смирявайте се и бъдете готови да вършите малки неща, които обаче могат да имат огромно въздействие.

Малките неща означават много На едно от пътуванията си до Индия взехме с нас групата Дилириъс и там едно момиченце подари на Стю, барабаниста им по онова време, една кожена лентичка, която тя носеше като гривна. Този привидно незначителен жест на любов от страна на някой, който има толкова малко, промени живота на Стю. Той е заявявал пред много хора, че никога няма да забрави урока, на който го е научила тази случка. Ако някой, който има толкова малко, е готов да дава щедро, какво остава за него? Да, малките неща могат да окажат огромно въздействие.

Какво е малкото нещо, което вие можете да направите? Исус измива нозете на учениците и казва, че ще бъдем блажени и щастливи, ако следваме Неговия пример. По-долу съм посочила непълен списък на неща, които Библията казва, че можем и трябва да правим един за друг.

• Грижете се един за друг

• Молете се един за друг

• Мислете как да бъдете благословение

• Търсете начини да вършите благодеяния

• Бъдете дружелюбни, а не враждебни

• Бъдете търпеливи един към друг

• Носете си слабостите и немощите

• Оправдавайте се един друг

• Прощавайте си един на друг

• Утешавайте се един друг

• Бъдете верни

• Бъдете лоялни

• Изграждайте се един друг - насърчавайте другите, напомняйте им за тяхната сила, когато се чувстват слаби

• Радвайте се за хората, когато те са благословени

• Отдавайте си почит един на друг (позволявайте на другите да минат преди вас и направете най-доброто за тях)

• Съобразявайте се един с друг

• Пазете тайните на хората и не говорете за техните слабости

• Вярвайте най-доброто за другите.

Както споменах, това е непълен списък. Любовта има много лица или много начини, по които може да бъде забелязана. По-късно в книгата ще дискутираме някои от тях. Идеите, които съм изброила тук, са относително прости неща, които можем да правим, стига да поискаме. Не е необходимо да си правим специални планове за повечето от тях, но можем да ги правим постоянно през деня, когато се изправим пред такава възможност.

„И тъй, при всяка възможност (всеки път, когато ни се отдаде възможност) нека правим (практично) добро на всички." Галатяни 6:10

Любовта трябва да бъде изразена Много често смятаме любовта за съществително, което изразява нашите чувства, но тя е също така и глагол, който изразява действие. Любовта трябва да направи нещо, за да остане любов. Част от естеството на любовта е в това, че изисква изразяване. Библията пита: ако видим нужда и затворим сърцата си, как тогава Божията любов може да живее и да остане в нас (вж. I Йоан 3:17). Любовта е все по-слаба и по-слаба, ако не може да бъде демонстрирана и дори може да стане напълно бездейна. Ако останем активни в правенето на благодеяния за другите, ще се предпазим от егоизъм, бездействие и безплодие. Най-възвишеният акт на любов е този, при който Исус даде живота Си заради нас. Така и ние трябва да дадем живота си един за друг. Звучи крайно, нали? За голяма наша радост, повечето от нас няма да бъдат призовани физически да дадат живота си заради някой друг. Но всеки ден имаме възможност да „се откажем" в полза на някой друг. Всеки път, когато предадете собствените си желания или нужди, за да извършите дело на любов заради някой друг, предавате живота си за момент, за час или за ден.

Ако сме изпълнени с любовта на Бога, а това е така, защото Святият Дух изпълва сърцата ни с любов при новораждането, тогава би трябвало да позволим на любовта да прелива чрез нас. Ако тя стане инертна и застояла поради бездействие, не ни е от полза. Бог толкова е възлюбил света, че е дал Своя единороден Син (вж. Йоан 3:16). Проумявате ли го? Божията любов Го е провокирала да даде! Безполезно е да казваме, че обичаме хората, ако не правим нищо за тях на дело и в действителност. Можете да си поставите голям надпис в у дома: „Какво съм направил, за да помогна на някого днес?". Това ще ви помогне да помните целта си в живота, докато развивате новите си навици и се превърнете в участник в Революцията на любовта.

Любовта се изразява само и единствено чрез дела. Тя не е теория, нито е красиви думи. Думите са важни и можем да ги употребяваме като метод за изразяване на любовта си към хората, но трябва да използваме всички възможни средства, за да продължаваме да показваме любов помежду си.

Какво можете да направите, за да покажете любов на някого днес? Отделете време да помислите за това и си направете план. Не прекарвайте нито ден, без да сте доставили повече радост на някого.