Революция: внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които обикновено се случват нещата

Справедливост за угнетените

Теодор Рузвелт

Бог е справедлив Бог. Всъщност справедливостта е едно от любимите ми Негови качества. Просто казано, Той може да направи нередните неща правилни. Библията казва, че праведността и справедливостта са основата на Неговия престол (вж. Псалом 89:14). Основата е това, върху което се изгражда една сграда, за да може да стои здраво. Затова можем да кажем, че всяка активност на Бога на земята се основава на факта, че Той е праведен и справедлив. Като Божии слуги, трябва да обичаме правдата и справедливостта и да работим, за да ги видим установени на земята.

Липсата на справедливост в обществото винаги води до неприятности. От 1789 до 1799 Франция преживява революция. Това е кървава война, в която селяните се надигат против аристократите и религиозните лидери по онова време. Докато кралят и кралицата на Франция се отнасят към хората справедливо и честно, царството процъфтява. Когато обаче егоистично позволяват широко разпространение на глад и болести, като налагат високи данъци, за да могат да живеят своя охолен живот, народът в крайна сметка въстава против тях. Когато се отнасят с гражданите несправедливо, основата на престола им се пропуква и в крайна сметка е унищожена.

Истината е, че без справедливост нещата не вървят както трябва. Обществото ни е пълно с несправедливост и неправда, и макар че много хора се борят усилено против това, повечето изобщо не ги е грижа; ако пък някой го е грижа, той не знае какво точно да направи по въпроса.

Отговорността е наша Кой е загрижен за сираците, вдовиците, бедните и угнетените? Бог със сигурност е, но дали ние сме ? Когато хората са угнетени, те носят непоносим товар, който ги смазва, завладява и депресира. Често той ги оставя без всякаква надежда. Бог е баща на сираците и защитник на вдовиците (вж. Псалом 68:5). Изглежда Той има специално място в сърцето Си за хора, които са самотни и които нямат кой да се погрижи за тях. Бог помага на наранените и отдава справедливост на бедните и нуждаещите се (вж. Псалом 140:12). Сигурна съм, че се радвате от факта, че Бог помага на тези наранени хора, но ви обръщам внимание, че Бог върши всяка своя работа чрез хора, които са Му покорни. А сега се запитайте какво правите за тях лично вие. Повече от две хиляди стиха в Библията говорят за нашето задължение към бедните и нуждаещите се. След като Бог го счита за толкова важно, че да го повтори толкова пъти, очевидно се опитва да ни помогне да разберем ясно това послание. Колко важно е за всеки един от нас да участва по някакъв начин в това да помага на наранени хора? Може би много по-важно, отколкото мнозина от нас осъзнаваме.

Истинско благочестие

Апостол Яков казва, че истинско благочестие (религия), изразено в явни действия, е „да преглежда човек (да посещава и да помага) на сираците и на вдовиците в тяхното страдание"(Яков 1:27). Това означава, че ако нашата религия е истинска, тогава ще помагаме на онези, които са в нужда и които са притиснати от обстоятелствата в живота си. От този стих мога да заключа единствено, че ако не помагам на такива хора, то моята набожност не е истинска. Тя може да е някаква форма на религия, но определено не е това, което Бог иска да бъде в пълнота.

Наясно съм, че не всеки, който седи в църква в неделя сутрин, е истински християнин в очите на Бога. Следването на правила, постановления и доктрини не прави от човека истински последовател на Исус Христос. Как мога да кажа подобно нещо? Мога, защото при приемането на Христос за личен Спасител, получаваме сърцето на Бога и Духа Му (вж. Йезекиил 11:19). В такъв случай трябва да се научим да се грижим за това, за което Бог е загрижен, а Той е загрижен да помага на наранените хора.

Каква полза ще имат синовете ми, които управляват повечето от ежедневните работи в служението Джойс Майер, ако твърдя, че имат моето сърце, а те не правят това, което бих направила в дадена ситуация? Причината, поради която сме поставили синовете си в тези позиции, е защото те ни познават отблизо и имат същото сърце като нас да помагат на хората в нужда.

Обичайте се един друг

Вярвам силно, че трябва да се обичаме един друг, което се отнася за тези, с които общуваме в личния си живот, но също така и за тези, които може би никога няма да срещнем лично - хора, които живеят на далечни места (вж. Деяния 2:44-45; 4:31-32; II Кор. 8:1-4). Бих искала да ви помоля, докато дочитате тази книга, да мислите и за едните, и за другите. Вие например можете да подпомагате финансово сираче от развиващия се свят чрез служение, което се грижи за такива деца; можете също да поканите някоя вдовица от вашата църква на обяд и по време на разговора с нея да разберете дали нуждите й са адекватно снабдени. Ако тя спомене някаква нужда, която вие лесно можете да снабдите, то направете го с радост, защото Бог обича тези, които дават с радостно сърце (II Кор. 9:7).

Повечето от нас дават за семейството си, за близките си приятели, когато те са в нужда, но колкото по-далеч е някой човек от нашия кръг от приятели, толкова по-малка е вероятността да сме загрижени за него или да му помогнем. Вярвам, че Бог иска да промени това. Съзнавам, че като отделна личност аз не мога да снабдя всяка нужда, за която чуя, но със сигурност мога да бъда отворена Бог да ми показва, ако има нещо, което аз мога да направя. Решила съм вече да не си мисля, че не мога да направя нищо за нуждите, които виждам. Осъзнавам, че това е един пасивен начин на безучастно наблюдение на нуждите, а не начинът, по който Бог иска да подхождам към тях.

Светът се нуждае църквата да бъде църква

Три пъти Исус пита Петър дали го обича и всеки път Петър Му отговаря: „Да, Господи". Тогава Исус отвръща: „Щом е така, храни овцете Ми" или „Храни агънцата Ми" (Йоан 21:15-17). Исус не говори тук за хранене на животни; Той говори за грижа за Неговия народ. Няколко пъти преди това Той се е нарекъл пастир, а народа Си - овце, затова Петър е съвсем наясно за какво става въпрос.

Струва ми се, че Исус казва в тези стихове, че ако Го обичаме, тогава ще помагаме на другите хора, а няма само да се събираме в неделните сутрини, за да следваме някакви правила и ритуали. Разбира се, трябва да имаме желание да ходим на църква и да общуваме с вярващите като се покланяме заедно на Бога, но църквата трябва да бъде място, на което се предлага помощ на другите. Ако църквата не се старае да достигне изгубените в света и не помага на угнетените като вдовиците, сираците, бедните и нуждаещите се, тогава не съм много сигурна, че тя има правото да се нарече църква.

Стотици хиляди хора са спрели да ходят на църква и духовни водачи по целия свят са притеснени от намаляването на посещаемостта в църквите. Вярвам, че причината за тази незаинтересованост от страна на вярващите се крие в това, че църквите са се превърнали в религиозни центрове, лишени от истински живот. Апостол Йоан казва, че сега знаем, че сме преминали от смърт към живот, понеже обичаме своите братя, а този, който не обича, е държан и пазен постоянно в духовна смърт (вж. I Йоан 3:14). Ако една църква не е препълнена с истинската любов на Бога, как може да бъде изпълнена с живот?

Чувам, че в Европа всяка седмица по една църква или катедрала затваря врати. Много от тях след това са купувани от мюсюлмански групи и превръщани в джамии. Това със сигурност не е Божията съдба за Църквата на Господ Исус Христос. Много чудесни църкви правят това, което трябва да правят, и поради това растат и са пълни с живот. Но мога със сигурност да кажа, че в сравнение с останалите тези са малцинство.

Ранната църква, за която четем в книгата Деяния на апостолите, е мощна църква. Тя разтърсва познатия по онова време свят. Влиянието й все още се усеща в различни места по земята. Тя е обединена и всички хора, които са част от нея, са заети да помагат на тези, за които знаят, че са в нужда. Помагат на тези, които познават лично, и на тези от другите градове и села, за които чуват чрез апостолите, които ги посещават и поучават.

Ранната църква расте бързо и има чудесна репутация, защото е пълна с хора, които истински се обичат един Друг. Това, от което се нуждае днес светът, е любов, а не религия! Нуждае се от Бога, а Бог е любов. Ако се обединим и всички вземем участие, тогава можем да започнем една революция на любовта, движение, което да разтърси отново света из основи за Божия слава!

Научете се да правите добро Не е правилно да чуете за някого в нужда и да не направите абсолютно нищо за него. Пророк Исая казва: „Научете се да правите добро! Търсете справедливост, облекчавайте угнетените и изобличавайте угнетяващия. Защитавайте сираците, застъпвайте се за вдовиците" (Исая 1:17).

Целта на поученията и наставленията е да ни помогнат да научим какво е правилно и да ни насърчат да го правим. Само до преди няколко години нямах ни най-малка представа колко сериозно Бог гледа на моето старание и усилия да донеса справедливост на угнетените, но когато осъзнах, започнах да го правя.

Бог дава наставления на хората как да се държат със сираците, с вдовиците, с угнетените и с бедните още откакто е дал закона в старозаветни времена. Говорейки чрез Мойсей, Той казва: „Да не угнетявате вдовица или сираче" (Изход 22:22). Бог не е пристрастен. „Той отсъжда справедливо за сираците и вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло"(Втор. 10:18). Бог говори на народа си, че ако те нахранят и обгрижат странника или чужденеца, вдовиците и сираците, тогава Той ще благославя делото на ръцете им (вж. Втор. 14:29). Трябва да знаете ,че тези групи от хора - вдовици, сираци, чужденци - са много самотни. А Бог е загрижен за самотните!

Самотни и забравени

Не мога да си представя как се чувства едно самотно и забравено сираче, което е насилено да стане проститутка. Според статистиките:

• Два милиона момичета между пет и петнадесет години всяка година са изкарвани на сексуалния пазар.

• 89% от проститутките искат да избягат.

• Най-малко двеста хиляди жени и деца работят като проститутки в Тайланд и една трета от тях са под осемнадесет годишна възраст -момиченца по на шест години също работят като проститутки.

• Един лекар казва, че веднъж тридесет и пет мъже са използвали „услугите" на едно момиче в рамките на един час.

Дали всички тези момичета са сираци? Не, не са официални сираци в смисъла на деца, които нямат родители. Но въпреки това те са сираци в очите на Бога, защото или нямат родители, или родителите, които имат, не могат или не искат да се погрижат за тях.

Проституция сред тийнейджърите

Продайте тялото си за удоволствие на зли мъже, или умрете от глад. Ужасен избор, пред който никой никога не бива да застава. Бирту-кан е направила този избор още на четиринадесет, а днес е вече на деветнадесет. При всяко решение сърцето й се съкрушава все повече и все повече, а душата й погива. След всичко, което е преживяла, е чудо, че все още е способна да чувства нещо.

Тя намира сили, когато се вгледа в очите на своята седем месечна дъщеря Аамина. „Избрала съм това, защото не искам дъщеря ми да се налага да прави същото!'Нейното етиопско име Аамина означава „безопасност". Биртукан е решила да направи всичко по силите си, за да спази това обещание и да осигури на дъщеря си безопасност.

Тя не продава тялото си от алчност или за удоволствие. Продава го, за да оцелее. Живее и върши работата си в стая, голяма метър и двадесет на два. Работила е пет години без почивка, без ваканция. Затваря очите си и мисли за Аамина, докато до петнадесет мъже на ден насилват тялото й, за да удовлетворят злите си страсти. Болката е невъобразима, но това е единственият начин, по който тя знае как да снабди храна и подслон за себе си и дъщеря си. Когато си помисли колко много обича Аамина, не може да схване как е възможно собствената й майка да я изостави, когато е само на пет годинки.

Преди да дойде в така наречения район с червени фенери в Адис Абеба, тя умира от глад. „Имах надежда, но днес тя е толкова далеч от мен. Знам, че Бог е с мен и ме обича. Но не знам как да живея по друг начин"Отслабнала искрица на надежда се надига днес, че може би няма да трябва да продава сърцето, душата и смазаното си тяло за храна. Но засега тази надежда ще трябва да почака, защото пристига поредният й клиент...

Според статистиките:

• Средната възраст, на която момичетата започват да се занимават с проституция, е тринадесет или четиринадесет години.

• 75% от проститутките са под двадесет и пет годишни.

Когато видите новото ниво на деградация, направете нещо по въпроса. Когато отидох в Индия, в един такъв район с червени фенери (където работят проститутки), в един от бедните квартали, станах свидетел на едно съвсем ново ниво на упадък и деградация. Не само, че целият район беше неописуемо мръсен, но също така беше пълен с бордеи. Заведоха ме в един, който се състоеше от три стаи с по три легла във всяка. Нямаше никаква възможност за уединение и интимност. Момичетата или жените обслужваха мъжете в тези малки стаи предимно през нощта, надявайки се да изкарат достатъчно пари, за да могат на следващия ден да нахранят себе си и децата си. Къде са децата им, докато те работят? Или играят в коридора, откъдето лесно могат да влязат при майките си, или са опивани с алкохол, за да спят и да не „пречат". Някои от тях бяха разбрали за нашите програми за хранене и обучение, и можеха да оставят децата си там, за да не стават свидетели на ужасните неща, които се случват у дома. Точно така, у дома. Тези малки деца живеят в бродеи!

Без помощ, повечето от тези малки дечица, малки момиченца, веднага преминават към проституция в момента, в който са достатъчно големи за това. Тези жени не живеят по този начин, защото им харесва, а защото нямат друг избор. Те не са образовани, израснали са в мизерия и нищета, каквито повечето от нас изобщо не могат да си представят. Някои от тях дори са притежание на сводници, които умишлено ги държат като затворнички и ги пребиват, ако не им изкарат достатъчно пари.

С радост мога да кажа, че сме стартирали програма за спасяването на тези жени. Отначало работихме в тази област най-малко три години с някои от техните местни служения и броят на проститутките спадна от три хиляди на триста. Някои хора се нуждаят само от малко надежда или помощ, както и от някой, който да им каже, че могат да направят промяна и да им покаже как да я направят.

Служението ни е откупило няколко стотин акра имот на около три часа разстояние от района с червените фенери и сме построили селище с образователен център, където обучаваме тези жени на някакъв занаят, който да ги направи способни да изхранват себе си и семействата си, без да се налага да се връщат към проституцията.

През февруари 2008 година заселихме във възстановителния център първите сто жени и имаме намерение да приемем всяка една, която има желание да започне отначало.

За мен беше толкова приятно да чуя малките момиченца и особено тийнейджърките да се смеят на висок глас, когато им показах баните и тоалетните, които са на тяхно разположение. Те не се бяха къпали по никакъв друг начин, освен с кофа и кана, с която се поливат, клекнали зад някоя от сградите. "Удивително е усещането да можем да им дадем надежда и да ги видим с усмихнати лица. Определено е много по-хубаво от егоистичния и егоцентричен живот, който някога водих. Партньорите на нашето служение са причината за този вид служение в Индия, защото именно тяхното посветено даване е това, което плаща за всички тези разходи и ние дълбоко ги ценим.

Мога да ви кажа, че някои от по-възрастните жени, които са в капана на проституцията, са също така и вдовици. Мъжете им са починали или са били убити в някакви инциденти и са ги оставили без средство за препитание, затова те се обръщат към единственото нещо, за което могат да се сетят, като единствен начин за изкарване на пари.

Можем да се научим да правим това, което е правилно, за да помогнем на угнетените по света. Нуждаем се единствено от информация и решителност и тогава можем да окажем позитивно влияние в живота на много хора. Ако всеки един от нас свърши своята си част, можем да поставим началото на една революция на любовта.

Неправдите са навсякъде Нечестието изобилства не само в страните от третия свят, но и в нашите квартали и във всички градове по света. Има хора, с които работим, които имат отчаяни нужди. Минаваме покрай такива хора по улиците, сблъскваме се с тях на пазарите. Несправедливостта има много лица. Може да се види в лицето на жена с три малки деца, чийто съпруг я изоставя заради друга жена. Може да се види в лицето на момиченце или момченце, които са сексуално или физически малтретирани от родители или други хора. Може да се види в лицето на баща, израстнал в гето, и е трето поколение от род, който живее на социални помощи. Той би искал да живее по-добре, но, честно казано, не знае изобщо какво да направи - няма никакво образование и никога не е виждал по-различен начин на живот, освен по филмите.

Някои хора преодоляват и се измъкват от трагедията на несправедливостите по света, но мнозина не успяват. Може би те се нуждаят от вас и от мен, или от някой наш познат, който да инвестира в живота им. Служението, което развиваме в града си, работи в държавните училища и помага на деца да се научат да четат и пишат. Събираме доброволци, които обучават децата, и е много обезсърчително, като си помисля колко малко хора са готови да посветят едва по един час за подобно служение. Разбира се, всички си мислим, че „Някой" трябва да върши тази работа и трябва да помага на тези деца, но някак не сме ние тези, които отиваме да я свършим! Имаме своите големи оправдания, които успокояват съвестта ни, но дали те са приемливи за Бога? Дълги години си намирах оправдание за всичко, което не исках да правя, но съм открила една истина, която се е превърнала в любима моя фраза: „Безразличието намира оправдание, а любовта намира начин".

Стандартът за праведност

В Библията още в Стария Завет виждаме много примери за хора, които се грижат и помагат на бедните и нуждаещите се. Йов е един от тях. Той казва, че служи като очи на слепите, като крака на куците и като баща на бедните и нуждаещите се, той се облича с праведност (вж. Йов 29:14-16). Фразата „облича се с" има особен смисъл и аз не искам да го пропуснем. Помислете за това: когато се обличаме, го правим умишлено и целенасочено. Аз не заставам пасивно пред гардероба и не чакам нещо да скочи от закачалката право върху тялото ми. Напротив, внимателно избирам всяко нещо, което ще сложа, и не само го обличам, но се старая то да изглежда добре на мен.

Бог казва, че Йов е праведен мъж, а Йов казва, че „се облича с" праведност. С други думи, това е нещо, което той прави умишлено и целенасочено. Стандартът за праведност в дните на Йов изисква да се помага на вдовиците, сираците, бедните, нуждаещите се и всички, които са угнетени.

В обществото ни днес не са останали много стандарти. Сякаш повечето хора правят това, което им се прави или което чувстват, и затова егоизмът владее. Нуждаем се от стандарти, които да родят мъже и жени на честта, достойнството, почтеността, истината, верността, лоялността и истинската загриженост към страдащите хора. Ако повече хора имат тези качества, светът ни би бил различно място.

Може би си мислите: „Колко много ми се иска да е така днес". Не забравяйте, че искането нищо не ви ползва. Трябва да предприемем действия. Светът ни ще се промени, само когато хората в него се променят. Тази промяна започва от всеки един от нас. Всеки от нас трябва да вдигне факлата и да каже: „Аз ще участвам в революцията на любовта!"

Естир, юдейската девойка, за която четохте в четвъртата глава, която в крайна сметка става царица, заповядва да се изпратят дарове на бедните, когато тя и сънародниците й празнуват своето освобождение. Част от това да ознаменуваме своята победа и добрите неща, които Бог е направил за нас, е да помним да достигаме тези, които все още са в нужда. Имам една приятелка, която в своята църква е в комисията, която отговаря за достигането на приюти за бездомни по време на Рождествените празници. Църквата прави списък на всички деца, които живеят в даден приют, заедно с възрастта и размерите на децата. Църковните членове, които са способни, избират име на някое от децата и купуват подарък точно за това дете. През декември провеждат рождествено тържество в приюта с много храна, рождествена музика, истории за раждането на Исус и за любовта Му към децата, и разбира се с подаръците, приготвени от хора в църквата, които активно участват в това празненство.

След тържеството вярващите споделят, че се чувстват много удовлетворените са успели да помогнат на бездомните деца, но много от тях казват също, че когато се приберат у дома, са особено благодарни и оценяват, че имат дом и благословения от Бога.

За нас е много полезно да усетим от първа ръка какви са нуждите на другите, и тогава осъзнаваме колко много сме благословени самите ние. Надявам се това да ни помага да разбираме и колко сме способни да направим само ако положим усилия и желание за това. Хората стават много щедри по празниците и понякога наистина се опитват да направят нещо за другите, но трябва да сме наясно, че бедните и нуждаещите се са в това положение през цялата година, а не само по празниците.

Докато пиша това, с Дейв сме в една хотелска стая с много малка баня и тоалетна. Толкова е малка, че главата на Дейв опира в тавана. Първоначално той помрънка малко за неудобството, но след като си спомни за хората, с които се срещнахме, които нямат вода и трябва да ходят на разстояние няколко часа, за да си набавят мръсна вода, която после да донесат у дома, за да помогнат на семействата си да оцелеят, бързо промени отношението си. Тези хора се къпят много рядко и ако го направят, определено не е в бани с душове. И двамата сме открили, че достигането на хора в нужда е по-голямо благословение за самите нас, защото ни помага да не мърморим, нито да се оплакваме, но да бъдем благодарни във всяка ситуация, както иска Бог да правим.

Вооз, богат мъж и лидер в своето общество, оставя „по нещо от ръкойките" (Рут 2:16) на нивата си, за да може Рут да ги намери и да ги събере, за да ги употреби да нахрани себе си и своята свекърва. И Рут, и Ноемин са вдовици и са много бедни. Законът по онова време заповядва на собствениците да не събират всичкото жито от нивите си. Те трябва да оставят за бедните, които да дойдат и свободно да дооберат останалото, за да имат какво да ядат. Отново и отново виждаме как Бог се грижи за бедните. Но Неговото снабдяване не пада от небето, нито се появява по чудотворен начин. Бог снабдява чрез хора.

Любов в действие

В служението ни сме открили сметка, която сме нарекли „Любов в действие". Работещите при нас, както и ние разбира се, могат да внасят пари по тази сметка, за да се използват за други работници, които по една или друга причина са във финансови затруднения. Може би са боледували и са останали в дълг, може би имат специална нужда за детето си в училище, която не могат да снабдят. Затова решихме, че искаме да бъдем подготвени и когато възникнат истински нужди, да имаме възможност да помогнем и да се отзовем.

Ако водите домашна група или просто имате приятели, които искат да бъдат част от тази Революция на любовта, едно от нещата, които можете да направите, е да изберете касиер или да откриете специална банкова сметка и всяка седмица или всеки месец да събирате пари. Можете също да я наречете „любов в действие" или да си изберете ваше име, но използвайте тези пари, за да снабдявате нуждите на другите. Често чуваме за нужди и ни се иска да имахме повече пари. Защо да не започнете да спестявате за такива моменти, че когато дойдат, да бъдете подготвени ? Ако не можете да намерите хора, които са заинтересовани да дават, намерете един или двама. Ако няма такива, то вие го правете, но не се примирявайте с бездействието!

Защо ми е ръката, ако няма да я използвам, за да помогна на някой друг? Едно от шокиращите изказвания, които открих, докато изучавах как Йов реагира на нуждите на бедните, е неговото твърдение, че ако не използва ръката си, за да помага на наранените, то тогава за него е по-добре някой да я откъсне от тялото му (Йов 31:21-22). Това ми показва, че той е изключително сериозен в помагането на хората. Аз готова ли съм да стана толкова сериозна? А вие?

Има ли някаква реална причина да бъдем живи, ако всичко, което правим, е да ставаме сутрин и да започваме да живеем само за себе си? Това вече съм го пробвала и съм открила, че не работи и само ме кара да се чувствам празна и неудовлетворена. Не смятам, че това са намеренията на Бог за живота ни като Негови представители тук на земята.

Спрях за момент с писането на ръкописите, за да препрочета всички стихове за любовта към другите. Сега съм още по-убедена, че в това е истинският смисъл на живота. Умолявам ви да посветите цялото си естество на това да правите добро. Предложете на Бог ръцете си, устата си, краката си, очите си, ушите си и поискайте от Него да ги използва, за да направи живота на някой друг по-добър. Използвайте ръцете си, за да ги протегнете с надежда към някой, който е гладен, болен или самотен.

Жътвата на любовта

Щедрото даване и животът без егоизъм води до жътва в живота ни. Няма нищо лошо в това да желаете и да очаквате жътва. Но мотивацията ни да помагаме на другите не бива да бъде това, че ще получим нещо за себе си, защото Бог недвусмислено заявява, че ще пожънем това, което сеем. Един от стиховете, които много красноречиво изразяват тази истина, намираме в Лука 6:38: „Давайте и ще ви се даде; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва". Бог обещава да възнагради онези, които усърдно Го търсят (вж. Евреи 11:6). Думата „възнаграждавам' в оригиналния гръцки текст на Новия Завет означава „заплата, получена през живота" или „отплата". На иврит, езикът на Стария Завет, думата „награда" или „възнаграждавам" означава „плод, печалба, продукт, цена или резултат". Думата награда е използвана 68 пъти в разширения превод на Библията. Бог иска да очакваме награди, които са в следствие на нашето покорство и правилни решения.

Ако сме загрижени за тези, които са бедни и угнетени, Бог обещава да не оставаме в нужда, но ако крием очите си от техните нужди, ще имаме „много проклятия" в живота си (вж. Притчи 28:27). Авторът на книгата Притчи казва, че ако даваме на бедните, заемаме на Господа (Притчи 19:17). Не мога да си представя Бог да не плаща високи лихви на това, което Му е било заето.

Насърчавам ви да положите максимални усилия и да носите справедливост в живота на угнетените - когато видите нещо, което знаете, че не е редно, да направите всичко по силите си да го оправите.

Живот в светлина

Може би всеки един от нас иска повече светлина в живота си. Това би означавало повече яснота, по-добро разбиране и по-малко смут. Пророк Исая провъзгласява, че ако делим хляба си с гладните и водим бездомните в домовете си, ако обличаме голите и спрем да се крием от нуждите на другите, светлината ни ще изгрее (вж. Исая 58:7-8). Казва още, че тогава ще процъфтява здравето ни, ще бъдем възстановени и ще имаме сила за нов живот. Това ми звучи добре и съм сигурна, че и на вас ви харесва.

Исая пише за справедливостта и казва, че тя ще върви пред нас и ще ни дава мир и просперитет, а славата Господна ще ни бъде задна стража. Ако активно помагаме на угнетените, Бог върви пред нас, но също така пази гърба ни! Харесвам това усещане за сигурност и безопасност.

Исая освен това говори, че ако дадем на гладните това, което поддържа живота ни, и така се погрижим за нуждите на наранените, нашата светлина ще изгрее в тъмнината и всеки мрак, който преживяваме, ще бъде като светлината на слънцето по пладне (вж. Исая 58:10). Слънцето е най-ярко по обяд. Това ми говори, че помагането на хората е начинът, по който да живеем в светлината.

Господ постоянно ще ни води и дори в сухи сезони ще ни насища. Той ще прави костите ни здрави и животът ни ще бъде като напоявана градина (Исая 58:11). Всичко това ни постига в резултат на живот, в който се стремим към справедливост за другите.

Надявам се в тези обещания да виждате това, което виждам и аз. Мисля, че повечето от нас губят живота си в опит да постигнат това, което Бог с радост би ни дал, ако само правим това, което трябва и което Той иска от нас. Грижете се за бедните, за гладните, за отчаяните, за вдовиците, за сираците, за угнетените и нуждаещите се. Живейте живота си, за да помагате на другите, и Бог ще ви насища с всичко, от което се нуждаете.

Около какво се върти любовта ни?

Но това не можеше да се сравни с видяното след това...

Бяхме в Мумбай, Индия. Ако трябва да бъда по-точен, бяхме в района на „червените фенери" в един от многото бедни квартали на града. Разбира се, никъде нямаше червени светлини, но навсякъде някой нещо правеше - един продава, друг мете, трети носи нещо.

Бяхме дошли тук, за да видим Прем Киран - проект, посветен на работа с децата на проститутките и техните семейства. Дейв и Джойс ни бяха поканили. Казаха ни, че трябва да идем и да видим лично.

Не си спомням някога да съм виждал толкова много живот да кипи в една единствена стая. Сякаш стените едва побираха всички там. Седемдесет усмихнати лица, всички обърнати към гостите като слънчогледи към вечерното слънце. Отвъд виждах улиците, разрухата, бедността и тесните алеи, по които се таяха болка, борба и смърт. Но да бъда вътре в тази стая за мен беше много силно и въздействащо преживяване - повече от всичко, което бях опитал до сега. Им няма да мога да се отделя. Името й беше Фарин и имаше нещо у нея, което ми подсказваше, че ще ми е трудно да си тръгна от нея.

През следващия час научих повече за нея. Както при повечето от тях, майката на Фарин беше проститутка. Прем Киран предоставя възможност и й предлага нов живот - с храна, облекло, образование и подкрепата на любящи, посветени и всеотдайни християни. Умът ми беше поразен от въпроси.

Колко ли пъти Фарин е трябвало да се крие под леглото, докато майка й работи? На какви ли опасности е била излагана вечер по тъмните улици на бедния квартал? Как би могла да има надежда за по-добър живот, ако не успее да се измъкне сега? Как да си тръгна? Възможно ли е?

Този следобед в Мумбай промени всичко в живота ми.

На следващата вечер свирихме на един концерт в града. Какво повече можехме да направим от това да поканим децата и техните майки да дойдат при нас на сцената? Те дойдоха и беше чудесно да застанат до нас - всички те със срамежливи усмивки, покачен адреналин и в абсолютен културен шок. След това се случи нещо още по-голямо. Ние свирихме, а майките просто започнаха да танцуват. Работещи нощем, робините за секс, облечени с избледнели сарита и с червено червило на устните си, танцуваха свободно, с любов пред хилядната тълпа. Въртейки се като падащи пера, с вдигнати ръце, свидетели на много истории и внимателно потрепвайки с крака, техният танц ми помогна да уловя нещо, на което до този момент не бях обръщал внимание.

Точно тогава проумях - къде трябва да бъде справедливостта? Къде отхвърлените трябва да бъдат приети? Къде тези, чиито живот е смазан от бедност и нищета, могат да намерят свобода и надежда? Къде да дадем любовта си?

Аз съм отраснал и възпитан в църква, но някъде по пътя бях пропуснал някои важни уроци. Не бях научил, че когато става въпрос за бедност и неправда, и за нашата роля като християни и поклонници на Бога, Той не иска да разделяме нещата. Преди години щях да побягна на километри от идеята да позволим на жени, насилени да проституират, да танцуват на платформата, докато ние се покланяме. А сега ми изглежда само като белег на времената. Сякаш Бог събужда църквата и я раздвижва както никога досега, и ни позволява да осъзнаем, че именно тези хора се нуждаят от топлото ни приемане.

Така че когато става въпрос за това колко много се нуждаем от Революция на любовта, аз имам само един въпрос: Около какво се върти любовта ни?

Върнах се от това пътуване до Мумбай и всичко беше толкова объркано. Главата ми беше престанала да работи като досега и бях силно обезпокоен. Усещах силен товар върху себе си за Фарин и знаех, че ако не направим нещо за нейния живот, той ще свърши преждевременно в бедност, страдания, насилие и болести. Усещах сякаш тя е станала наша дъщеря, без която семейството ни беше празно.

Бог обаче имаше по-различни планове от моите...

Година и няколко месеца по-късно, когато пиша тези редове, нещата не са такива, каквито очаквах. Фарин не е напуснала града. Тя е все още със семейството си, но майка й вече не проституира. Предстои им да се преместят на няколко часа от Мумбай, за да живеят в общество с хора като тях - бивши робини за секс, които искат да намерят нов живот, далеч от хаоса и опасностите от миналото. Животът на Фарин изглежда по-пълноценен, отколкото съм си представял.

А моят?

Освен това СъстрадателнАрт се стреми да „преработи формулата". Ние предизвикваме хората да се грижат за нуждите на другите, защото само така вярата им ще опази правилния път. Ако сме в центъра на своя живот и загриженост, вярата ни отслабва. Когато страстта, целите и любовта ни се въртят около нашата програма, всичко тръгва наопаки.

Но когато любовта ни достигне отвъд нас самите, автоматично се приближаваме по-близо до Бога. Напоследък всеки път, когато хвана в ръцете си микрофон на сцена пред голяма тълпа и започна да се чудя какво да правя по-нататък, започвам да чета от Исая гл. 58. Някак не мога да устоя на простотата и силата на тези думи и макар да са отправени към израиляните преди около три хиляди години, те говорят по вечни въпроси, които са точно толкова актуални и днес. Увлича ме страстта на началните редове: „Извикай силно, не се щади. Издигни гласа си като тръба"(Исая 58:1).

Това което следва, трябва да се извика, а не да се прошепва или да се съхранява за други дни. Това е належащ проблем, който трябва буквално да плени вниманието на всички и навсякъде. „Ден след ден Ме търсят, изглеждат сякаш желаят да узнаят пътищата Ми, сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог. Те искат от Мене справедливи присъди; и като че ли желаят Бог да се приближава при тях"(ст. 2). За мен думи като „сякаш", „като че ли" и „ако" са тези, които представляват проблем. Очевидно сърцата им не са прави и те вървят към своето падение.

Бог отговаря на въпроса им защо Той сякаш е пренебрегвал всичките им допълнителни, качествени религиозни дела: „Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи... не можете да постите така и да очаквате да се чуе гласът ви горе"(ст. 3,4).

След това отново повтаря същия урок, за да е сигурен, че дори тези, които са дремали на последните чинове, също ще разберат истината: „Не това ли е постът, който Аз съм избрал... да развръзваш несправедливи окови,... да пускаш на свобода угнетените,... да разделяш хляба си с гладния,... да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив,... когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни"(ст. 6-8). По-ясно няма как да стане. Гонените, насилваните, гладните, бездомните, бедните - това са хората, около които трябва да се върти любовта ни, а не около нас или около провалените ни идеи да бъдем впечатлително религиозни.

Бог е категоричен за резултатите от това: „Тогава твоята светлина Ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне... Тогава ще зовещ и Господ ще отговаря, ще извикаш за помощ - и Той ще рече: ЕтоМе"(ст.8-9).

С години сме търсили как да бъдем по-интимни в поклонението си към Бога. Изпълнявали сме песни, които говорят за Бог, Който е близо, и за живота ни, който е Негов. Преследвали сме тези моменти, в които сме знаели, че Бог е близо, търсели сме гласа Му, опитвали сме се да проумеем плановете Му. Но през цялото това време сме пропускали ключа за истинската близост с Него: „Ако махнеш от себе си хомота на гнета, соченето с пръст и нечестивите думи, ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината... Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като добре напоявана градина и като извор, чиито води не пресекват"(ст. 9-11).

А ако го направим, не само ще можем да чуваме гласа на Бога и да носим любовта Му на тези, които се нуждаят най-много, но и виждаме чудесната картина как ще бъдем като добре напоявана градина, пълна с живот; освен това Исая съвсем ясно показва, че Божиите хора ще започнат да заемат своето място в историята: „И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановят основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население" (ст. 12).

Има и още: „Тогава ще се наслаждаваш в Господа и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня с наследството на баща ти Яков" (ст. 14).

Всичко това ще стане тогава, когато престанем да се мъчим да впечатлим Бога с опитите си да бъдем „духовни" и с добри служби, които да впечатляват хората около нас. Ще стане, когато дадем храна на гладния, облечем с дрехи бедния, защитим беззащитния и говорим в полза на слабия. Ще стане, когато цялата тази история се напише от съвсем простички дела на любов. Ако само можехме да се научим да обичаме не само себе си.

Има и друга истина. Факт е, че понякога може да ни е трудно да търсим и да се опитаме да направим любовта ни да се върти около другите. Защо? От една страна, защото винаги е било така - от историите на семейства, които опитват забранени плодове; до царе на покриви, които гледат бъдещи вдовици; до гневливи пророци, които тръгват към Испания, само защото не могат да понесат факта, че Божията милост се простира към някой по-различен от собствения му народ. Така е било в живота ни винаги - една непрестанна борба, защото сме поставяли себе си на трона, а не Бог и Неговия подход към живота.

1 09

В нашето съвремие сякаш ни е още по-трудно. Навсякъде около нас различни сили ни притискат да се подчиним на жаждата, да се поддадем на импулса, защото „си струва" да се уловим за живота и да го преобразим според своето разбиране. Ние сме създадени да искаме и да се опитваме да получаваме всичко - външния вид, дрехите, доходите, дома, взаимоотношението, кариерата. Всичко е създадено да ни „лустроса" и да направи живота ни по-добър. Ние обаче знаем истината за живота, нали? Знаем, че въпреки натиска да се съобразяваме със страстите на този свят, един живот, който се върти около нас, не може да ни доведе до истинското щастие.

Ако искаме да творим история, както и бъдещето на милиони хора, трябва да има повече и повече като нас, които са готови да участват в промяната и тогава повечето от нас ще имат много специфични цели. Ще променим историята, като изберем да живеем живота си, правейки малки благодеяния поради неегоистична любов. Както казва майка Тереза: „Няма велики неща - има само малки неща, мотивирани от велика любов". Ако дълбоко в естеството си проумеем това, тогава ние, двата милиарда християни по света, можем да сложим край на световния глад и то само в рамките на няколко седмици. Това е историята, която искам да сътворим. Забравете за себе си и точно както обещава Исая гл. 58, ще започнем да чуваме по-ясно Бог и ще бъдем по-близо до Неговата сила и цели, ако спрем да свеждаме всичко до себе си и своите нужди, а започнем да поправяме проблемите и да снабдяваме нуждите на тези около нас. Толкова е просто!

Едно нещо знам със сигурност - голямото винаги ще бъде могъщо, но малкото е изключително красиво. Тази Революция на любовта има способността да се превърне в нещо могъщо, но това ще се осъществи, ако се започне с малките дела на неегоистична и жертвоготовна любов. Така че големите ни сцени, високите продажби на албуми и гръмките песни в повечето случаи са добри, но те са нищо в сравнение с вълнуващата сила на живота, който се живее срещу течението.

Едно последно нещо. Как се вписва музиката във всичко това? Изкушението да оставим цялото си творчество и да идем да живеем в картонена кутия е много силно. И сякаш по този начин най-на-края ще направим нещо „реално" с живота си. Но това никога не е пълната картина. Благоуспяването на хората е свързано с успеха на цялото човешко естество - дух, душа и тяло. Аз съм видял от първа ръка каква е силата на музиката и съм убеден, че тя е тайното оръжие на Бога. Музиката може да обедини там, където има война; може да облекчи болката на съкрушените, да смекчи и най-закоравелите и да успокои и най-смазаните сърца - от жертвите на геноцида в Руанда, до тези в Ню Йорк, които са изгубили членове на семействата си при падането на кулите близнаци, както и тези, чиято омраза е причинила толкова много страдания.

Въведете Бог в уравнението (не че е възможно да Го оставим извън, но вие разбирате какво искам да ви кажа, нали?) и съберете тълпа под откритото небе на Индия да пеете за Бога, покланяйки се на Всемогъщия с ангелите в небето. Като отворите очите си, ще видите как идва изцеление. Може би това няма да постави незабавно храна на трапезата на отчаяните деца, но това е момент, в който небето докосва земята и в този миг започва възстановяване. Тогава усещаме, че принадлежим, че не сме сами. Още по-невероятно е, че усещаме, че сам Бог не ни е изоставил.

Музиката е способна на това и Бог не ни е призовал да я зарежем и да идем да живеем в картонени кутии. Но ни е призовал да употребяваме музикалността си, която е дарът, поставен от Него в нас, за да помагаме на бедните, които живеят в отчайващи ситуации. Ако приемем тези уроци, които Словото толкова ясно учи чрез думите на пророк Исая, убеден съм, че през идните дни ще видим велики чудеса, преди изобщо да успеем да изпеем дори една нота.

Това е и музикална революция, и революция на любовта.

Стивън Къртис Чапман, автор и изпълнител на много песни, а също така и водач на хваление, е мъж, който вдъхновява с всеки дъх, който си поема, и с всяка нота, която изпълнява. Той води с изключително смирение и благодат, и веднъж ми отвори очите да видя нещата по нов и велик начин. Той е продал милиони копия от своите албуми, получил е безброй отличия на различни музикални награди, но ако го попитате кое е това, с което най-много се гордее, и кое е най-смиряващото нещо за него, той ще отговори, че това е начинът, по който семейството му се е посветило на това да осиновява деца, които се нуждаят от дом. „Това е най-ясният белег, че Бог работи в моя живот -твърди той.

Когато започнем да гледаме отвъд своите нужди, когато любовта към другите ни подтиква да излезем от своята зона на комфорт, когато инвестираме средствата си в това да възстановяваме човешки живот, точно тогава откриваме, че живеем сред най-ярките белези доказващи факта, че Бог работи в живота ни.

Така че това е една Революция, която няма да бъде излъчвана по телевизията. Ако направим всичко както трябва, доказателството за любовта в действие ще се разпали в живота ни, като преобрази ближните ни и вдъхне надежда в атмосферата около нас.

Толкова е просто!

Използвани източници:

1. „Проституцията не е избор, а е липсата на избор."

http://www.spokesmanreview.com/blogs/vox/media/Feb07vox page2.pdf