Революция: внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които обикновено се случват нещата



страница9/10
Дата11.01.2018
Размер2.42 Mb.
#43605
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
ГЛАВА 13

Любовта не държи сметка за зло


„Любовта не се радва на неправдата, но се радва заедно с истината. Тя винаги премълчава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко търпи." I Коринтяни 13:6-7

Добър отчетник ли сте? Пазите ли точни и подробни отчети на лошите неща, които са ви били причинени? В продължение на много години, всеки път когато с Дейв сме имали спор, аз започвах да се ровя в моите мисловни файлове и да изтъквам всяко нещо, което той е правил дотогава, а аз съм намирала за погрешно. Напомнях му отминали грешки и той се изумяваше, че ги помня, защото са се случвали толкова отдавна. Спомням си един път как ме попита: „Къде съхраняваш всичките тези неща?". За разлика от мен, Дейв беше бърз да прощава и да забравя, докато аз помнех нещата с години.

Повече от всяко друго нещо Бог иска да се обичаме един Друг, но това не е възможно без пълна прошка. Няма как да обичаме истински тези, на които сме сърдити или от които сме огорчени. Павел пише на Коринтяните: „Любовта (Божията любов вътре в нас) не настоява на своите си права и на своите си начини, защото не търси своето; не е докачлива, капризна, раздразнителна или обидчива; не държи сметка за зло (не обръща внимание на неправдата, от която е пострадала)" (I Кор. 13:56).

Вярвайте в най-доброто Ако искаме да обичаме хората, трябва да позволим на Бога да промени начина, по който мислим за тях и за това, което те правят. Можем да вярваме най-лошото и да бъдем подозрителни към всичко, което правят или казват другите, но истинската любов винаги вярва в най-доброто. Това, което мислим и вярваме, е въпрос на избор. Коренът на много от нашите проблеми в живота днес е в това, че не контролираме и не дисциплинираме мислите си. Ако не изберем съзнателно да дисциплинираме мислите си, все едно автоматично избираме да вярваме в най-лошото за някого или да бъдем подозрителни към него.

Пророк Иеремия пита хората: „До кога ще позволявате на тези грозни обидни мисли да се натрупват във вас?"(вж. Иеремия 4:14). Мислите, които те са допуснали, са били противни на Бога.

Когато изберем да вярваме най-доброто, тогава сме способни да оставим всяко нещо, което би попречило на добрите ни взаимоотношения. Спестила съм си много сили, които можех да похабя в гневене, само като съм си казвала: „Макар това, което казват или правят, да ме наранява, аз избирам да вярвам, че сърцата им са прави". Продължавам да говоря на себе си, докато гневът в мен започне да изчезва. Казвам си още: „Не вярвам, че те разбират как поведението им ми влияе. Не вярвам, че биха се опитали да ме наранят нарочно. Те просто не разбират как звучат, когато говорят тези неща. Може би не се чувстват добре физически или може би имат личен проблем, което ги кара да бъдат по-напрегнати от обикновено".

От опит знам, че ако помним огорченията, това ще затормози живота ни и изобщо няма да промени другия човек. Много често губим по цели дни да се ядосваме на някого, който дори не осъзнава, че е направил нещо, което ни е обезпокоило. Те се радват на своя ден, а ние губим своя.

Ако сме решили да помним, тогава нека помним добрите неща, които хората казват и правят, а не техните грешки.

Примери за негативно помнене:

• Дейв гледа спорт постоянно, а той знае, че аз не харесвам това.

• Дейв ме поправя за подробностите, когато се опитвам да разкажа дадена история.

• Когато се нуждая някой да ме разбере, Дейв започва да ми дава съвети.

• През тези четиридесет и две години семеен живот мога да преброя на пръстите на едната си ръка колко пъти Дейв ми е купувал цветя.

• Дейв планира да играе голф с приятели, без дори да ме попита какво аз искам и дали имам планове.

Примери за позитивно помнене:

• Дейв винаги е готов да ми прости, когато се държа неприемливо с него.

• Дейв ми дава пълна свобода да бъда себе си.

• Дейв подрежда след себе си. Не е човек, който оставя разхвърляно, очаквайки друг да почисти.

• Дейв ми казва всеки ден, че ме обича, понякога дори по няколко пъти на ден.

• Дейв ми прави комплименти за дрехите и начина, по който изглеждам.

• Дейв ми купува каквото поискам, щом може да си го позволи.

• Дейв винаги е готов да ме заведе навсякъде, където си поискам.

• Дейв е много стабилен и не изпада в разни настроения. Рядко е в лошо настроение.

• Дейв винаги ме защитава. Чувствам се толкова сигурна, когато съм с него.

Лесно се забелязва, че позитивният списък е по-дълъг от негативния. Сигурна съм, че с всички ще бъде така, ако отделим време да запишем всички добри неща. Трябва да търсим и да отбелязваме добрите неща в хората и в света, защото злото побеждаваме единствено чрез добро. Ако мислим и говорим за доброто в хората, това ще ни помогне да не забелязваме вече нещата, които някога са ни дразнели.

Не наскърбявайте Святия Дух

Ние наистина можем да огорчим Святия Дух чрез гнева си, лошия си темперамент, непростителността, огорчението, сърденето, кавгите и раздорите. Библията ни насърчава да пропъдим злата воля, презрението и всякакъв вид подлост. Много се натъжавам при мисълта, че съм способна да огорча Святия Дух. Когато си спомня колко лесно се гневях някога, знам, че съм Го наскърбявала, но не искам никога повече да правя нещо подобно. Единственият начин, по който мога да го направя, е като прогонвам всяка зла мисъл спрямо хората, веднага щом тя се надигне в мен. Трябва да бъдем полезни, да помагаме и да бъдем благи едни към друг, да си прощаваме с готовност, както и Бог е простил на нас в Исус Христос (Ефес. 4:30-32).

Нашият гняв наскърбява Святия Дух не само защото Бог иска да се обичаме един друг, но и защото Той знае колко негативно ще повлияе това на самите нас; а Бог иска да се радваме на свобода в живота си. Трябва да бъдем подражатели на Бога и да следваме Неговия пример. Той е бавен да се гневи, пълен е с милост и бърз да прощава. Гневът ни не издига праведността, в която Бог ни е призовал да живеем.

Точно както истинската и искрена любов няма нищо общо с нашите чувства, така е и с истинската прошка. И двете се основават на решението, което вземаме, а не на чувствата, които ни владеят. Научила съм, че ако избера да простя, чувствата ми в крайна сметка настигат моето решение. Ако прощавам на другите, ставам способна да разговарям с тях, вместо да ги изключвам от живота си. Позволява ми да се моля за тях и да говоря благословения в живота им вместо негативни и лоши неща. Ние сме склонни да обръщаме прекалено голямо внимание на чувствата си. Вместо това трябва да помним, че чувствата ни са непостоянни, капризни и доста бързо се променят. Това, което не се променя, е любовта.

Проявявайте снизхождение един към друг

Ако наистина се обичаме един друг, то ще си претърпяваме един на друг и ще бъдем снизходителни един към друг (вж. Ефес. 4:1-2). Да проявим снизхождение не означава да оправдаваме погрешното поведение на хората - ако нещо е неправилно, то е неправилно и ако се преструваме или го пренебрегваме, няма да помогнем. Но да проявяваме снизхождение един към друг означава, че даваме правото на другите край нас да не бъдат перфектни. Все едно изпращаме послание с думите и отношението си, които казват: „Няма да те отхвърля заради това, което направи. Няма да се откажа от теб. Ще работя заедно с теб, докато победиш това, защото вярвам в теб".

Казвала съм на децата си, че дори да не се съгласявам винаги с всичко, което правят, винаги ще се опитвам да ги разбирам и никога няма да спра да ги обичам. Искам те да знаят, че могат да разчитат, че аз ще бъда постоянно в живота им, когато имат нужда от мен.

Бог познава всичките ни недостатъци и въпреки това избира да ни обича. Той знае грешките, които ще направим, още преди да сме ги направили, но отношението Му към нас е: „Ще ви позволя да бъдете несъвършени!" Той ни обещава никога да не ни остави, никога да не ни забрави (Евреи 13:5).

Дейв ми позволява да бъда себе си, макар всичко в мен да е толкова несъвършено. Той никога не ме притиска да се променям, „защото иначе ще видя". Никога не се боя, че може да ме отхвърли поради това, че не съм съвършена съпруга. Има неща у всеки човек в нашето семейство и у всеки близък приятел, които ни се иска да бяха различни, но когато наистина обичаме някого, приемаме всичко в него. Приемаме както доброто, така и не чак толкова доброто. Истината е, че никъде няма съвършени хора. Ако имаме очаквания те да са съвършени, винаги ще бъдем разочаровани и дори огорчени. Ако проявяваме снизхождение един към друг, това ще направи живота ни много лесен и което е по-важно, ще демонстрира покорството ни пред Бога.

Когато хората правят нещо, което не разбирате, вместо да се опитвате да ги прецените, по-добре си кажете: „Те са просто хора." Исус познава естеството на човешките същества и затова не се шокира, когато те правят каквото Той не би искал. Той е продължил да обича Петър въпреки отричането му, че дори Го познава. Продължил е да обича и учениците Си, макар че те не успяват да останат будни и да се молят с Него във времето на Неговата най-силна агония и страдание. Това, което правят хората, няма да ни накара да спрем да ги обичаме, ако осъзнаем и приемем предварително, че никога няма да станат съвършени, и ако решим да бъдем снизходителни към тази човешка склонност, която всички имаме.

Не само че не бива да помним нещата, които хората правят не както трябва, но така също не бива да помним и това, което ние самите смятаме, че правим добре. Ако сме прекалено благосклонни към себе си, това ще ни накара да бъдем нетърпеливи и немилостиви към хората. Апостол Матей казва, че когато вършим благодеяние, не бива да позволяваме на дясната ръка да знае какво прави лявата (Матей 6:3). За мен това означава, че не бива да размишлявам за нещата, които смятам, че съм направила добре или за добрите си черти. Трябва само да се концентрирам върху това да показвам любов към всеки, когото срещна. Това е основният фокус на Революцията на любовта!

Любовта покрива греховете Апостол Петър казва, че повече от всичко друго трябва да имаме силна и неотпадаща любов един към друг, защото любовта покрива множество грехове (вж. I Петър 4:8). Любовта не покрива просто една грешка, а множество грехове. Божията любов към нас не само покрива греховете ни - тя всъщност плаща цената за пълното им отстраняване. Любовта е мощен пречистващ фактор. Забележете, че Петър казва, че повече от всичко друго трябва да обичаме.

Павел отправя същото послание към Колосяните, като ги насърчава повече от всичко друго да се облекат с любовта (вж. Кол. 3:14). Отново и отново Библията ни напомня да се обичаме един друг без да позволяваме нещо да застава на пътя на любовта.

Когато Петър пита Исус колко пъти се очаква от него да прощава на своя брат за една и съща обида, Исус му отговаря да продължава да прощава толкова пъти, колкото е обиден (Матей 18:21-22). Петър предлага да прощава само седем пъти. Чудила съм се дали вече не е бил простил шест пъти и да му е оставало само още един път да се насили да го направи. Ако искаме да се присъединим към Революцията на любовта, трябва да сме наясно, че това ще изисква от нас да прощаваме много. Всъщност необходимостта от прошка може да се окаже част от нашето ежедневие. Някои от нещата, които ще трябва да простим, ще бъдат малки и нищожни, но от време на време ще се появяват големите неща, за които ще се чудим дали някога ще успеем да ги превъзмогнем. Само не забравяйте, че Бог никога не ни казва да направим нещо, без да ни даде способност да го направим. Можем да простим всичко на всички, ако позволим на Божията любов да прелива чрез нас.

Когато покриваме грешките на хората, сме благословени, а когато ги разкриваме, сме проклети. Част от това да покриваме недостатъците на другите е да ги пазим в тайна. Не бързайте да казвате на другите какво знаете за недостатъците на някой друг. Пазете тайните на хората така, както бихте искали те да пазят вашите. В Библията четем една история от живота на Ной, в която той се опива и лежи гол в шатъра си. Един от синовете му излага голотата му, като казва на другите си двама братя, и върху живота му от този ден насетне надвисва проклятие. Другите двама братя, на който той казва, влизат с гръб към баща си, за да не видят голотата му, и го покриват. Библията казва, че те са били благословени (вж. Битие 9:20-27). Голотата на Ной се отнася до неговите грешки в преценките, грешки в живота и греховете му. Тази история много ясно демонстрира, че трябва да покриваме недостатъците си един на друг, а не да ги изявяваме.

Исус дава инструкции за това как да се отнасяме към брата ни, когато той се отнася неправилно с нас (вж. Матей 18:15-17). Първо трябва да му кажем насаме и да поговорим с него. Ако това не помогне, трябва да заведем двама или трима с нас, надявайки се, че той ще се осъзнае и ще се покае. Ако следваме тези инструкции, ще си спестим много неприятности. Не мога да ви кажа колко пъти са идвали хора при мен, които са искали да им помогна да разрешат проблем, с който трябва да се справят насаме - неща, които трябва да останат само между тях и другия човек, който според тях им е причинил нещо нередно. Не се страхувайте да конфронтирате някой, ако наистина сте убедени, че това е необходимо. Понякога най-бързият начин да простите е като изкарате проблема на открито и поговорите за него. Скритите огорчения са като непочистени инфекции. Те мълчаливо се влошават, докато инфектират цялата област и в крайна сметка се поболяваме. Раната трябва да се почиства незабавно преди да е станало прекалено късно.

Библията ни разказва история за мъж на име Йосиф, който е продаден в робство от собствените си братя. Когато години по-късно откриват, че е жив и отговаря за хранителните запаси, от които отчаяно се нуждаят, те започват да се боят от него. Спомнят си колко лошо са се отнесли към него. Той също помни, но е избрал да не разкрива това пред абсолютно никого. Говори с тях насаме и им казва, че той не е Бог и че отмъщението принадлежи на Бога, а не на него. Той им прощава от сърце, умолява ги да не се страхуват и им дава всичко необходимо за тях и за семействата им. Нищо чудно, че Йосиф е толкова силен лидер, който намира благоволение навсякъде, където иде. Той познава силата на любовта и важното значение на пълната прошка!

Изчистете всички досиета

Защо да не извадите всички минали сметки, които сте архивирали и не ги маркирате „Разплатени напълно"? „Блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях"(Рим. 4:8). Това не означава, че Господ не вижда греха. Означава, че поради любовта Си Той не обвинява грешника. Любовта признава, че е сторено зло, но го изтрива преди то още да се загнезди в сърцето. Любовта не отчита, нито си записва злото и по този начин огорчението не може да расте.

Някои от нас се тревожат за паметта си, но откровено казано, имаме нужда да забравим някои неща. Мисля, че много често забравяме това, което трябва да помним, а помним това, което трябва да забравим. Може би едно от най-благочестивите неща в живота, е да простим и да забравим. Хората казват: „Аз ще им простя, но никога няма да забравя". Истината е, че ако се държим за спомена, не можем да простим истински. Може би се питате как е възможно да забравим неща, които са ни наранили. Отговорът е, че трябва да изберем да не мислим за тях. Когато се сетим за тях, трябва да прогонваме тези мисли и да изберем да мислим само за полезното за нас.

Прочистването на вашите спомени ще доведе до добри резултати. Ще ви освободи от напрежението и ще подобри качеството на живота ви. Ще се възстанови интимността във взаимоотношенията ви с Бога и радостта и мирът ви ще нараснат. Здравето ви ще се подобри, защото спокойното и необезпокоявано сърце и ум са живот и здраве за тялото (вж. Притчи 14:30). Огорчението издига стени, а любовта гради мостове!


ГЛАВА 14

Практични начини да показваме любов


„Проповядвайте благовестието по всяко време и само ако е абсолютно необходимо, използвайте думи"

Свети Франциск от Асизи

Тази книга е напълно безполезна, ако не ви предложа практични начини, по които да можете незабавно да започнете да показвате любов. Както вече казах, любовта не е теория, не е само приказки, а е действие. Като участници в Революцията на любовта трябва непрекъснато да търсим нови и по-добри начини, по които да носим любов в този свят.

Нека ви напомня, че без значение какво имаме или правим, ако нямаме любов, нищо нямаме и нищо не сме (I Кор. 13:1-3). Заради бъдещето на обществото е задължително да започнем сериозно да показваме любов. Хората днес отчаяно се опитват да разберат дали Бог съществува или не, каква е тяхната цел на земята, защо са тук и защо светът е пълен с толкова злини, ако Бог наистина съществува. Вярвам, че ако могат да видят любовта ни в действие, това ще даде отговор на техните въпроси. Бог е любов, Той наистина съществува и един от основните начини, по които се разкрива пред света, е чрез Своите хора. Светът трябва да види качествата на любовта, изявени на практика. Нуждае се да види търпение, благост, липса на егоизъм и готовност да прощаваме. Нуждае се да види как хората са готови на саможертва, за да помогнат на други, които имат много по-малко. Да бъдете докоснати от любовта е като да се сгушите пред камината, обвити с топло и меко одеало. Усещането е неповторимо. Не може да се сравни с нищо друго. А ние имаме силата да дадем този дар и на другите!

Бъдете търпеливи Първото качество на любовта, споменато от Павел в I Коринтяни гл. 13, е търпението. Той говори, че любовта устоява дълго и е търпелива. Любовта е дълго търпелива. Тя е непоколебима и постоянна, когато нещата не вървят точно така, както на нас ни се иска.

Налагало ми се е да упражнявам търпението си с продавачи, които са били бавни, които не са можели да си намерят цените на стоките, когато свършва ролката в касовия апарат или докато разговарят по телефона в опит да успокоят друг раздразнен клиент, когато е точно мой ред да си платя и съм чакала да ми помогнат. Някои продавачи в магазините всъщност са изразявали благодарността си към мен, задето проявявам търпение към тях. Сигурна съм, че чуват доста обиди от раздразнени, нетърпеливи и сърдити клиенти и аз съм взела решение, че не искам по никакъв начин да доливам масло в огъня, а предпочитам да бъда част от отговора. Разбира се, всички бързаме и искаме да ни обслужат незабавно, но понеже любовта не търси своето, трябва да се научим да поставяме чувствата на търговеца пред своите. Наскоро една магазинерка ми се извини, че работи много бавно, а аз й отвърнах, че нищо не е чак толкова важно, че да не мога да почакам. Видях как тя явно се отпусна и осъзнах, че й бях показала любов.

Библията ни насърчава да бъдем търпеливи към всички, като винаги държим под контрол своята невъздържаност (вж. I Сол. 5:14). Това е добро не само заради нашето свидетелство пред хората, но е полезно и за самите нас. Колкото по-търпеливи сме, толкова по-малко е стресът в живота ни! Петър казва, че Господ е изключително търпелив към нас, защото Неговото желание е да не погине нито един (II Петър 3:9). Поради същата причина и ние трябва да сме търпеливи един към Друг и особено към тези в света, които търсят Бога.

Павел казва на Тимотей, че слугите на Господа трябва да бъдат кротки и подходящи учители, с благ характер, готови да понесат неправди, мили и търпеливи към всички (вж. II Тим. 2:24). Всеки ден поучаваме хората чрез делата си. Преподаването не става само чрез думи - делата често се оказват по-ефективни от думите. Всеки един от нас има влияние и трябва да бъдем много внимателни как го използваме. Нищо не ме ползва, нито прославям Христос, ако нося диамантено колие, на което е изписано Исус, а съм нетърпелива и груба към продавача в магазина. Честно казано, през последните двадесет години съм се нагледала на достатъчно подобни неща, та чак ми се повдига.

Не бива да носим символи на християнската си вяра, ако не сме готови да живеем според нея. Доказателството на моето взаимоотношение с Бога не е лепенката на бронята на колата ми или християнските ми бижута, нито високата ми църковна посещаемост. Няма значение колко стихове съм научила наизуст, нито колко много християнски книги и дискове имам в библиотеката. Доказателството за моето християнство се вижда в плодовете на Революцията на любовта.

Насърчавам ви да се молите редовно, за да можете да устоите на всичко, което се надигне против вас, с правилно отношение и благ нрав. Вярвайте ми, ще ви се случат неща, които имат способността да ви разгневят, но ако сте подготвени предварително, ще можете да останете спокойни пред лицето на тези трудности. Проявата на стабилност в настроенията и характера ни е много важна. Прекалено много са хората, които избухват, когато нещата не стават по техния начин. Искрено вярвам, че един от начините, по които можем да повлияем, е като бъдем търпеливи, когато се отнасят лошо с нас и когато нещата се объркат.

Преди няколко седмици проповядвах за търпението и как да бъдем благодарни независимо от обстоятелствата ни. Бях провела три големи конференции в рамките на шест седмици, освен няколкото други ангажименти и сесията в онази неделя беше последният ми ангажимент. Нямах търпение да се прибера у дома по-рано в този ден, да хапна нещо хубаво, да накарам Дейв да ме изведе малко на пазар, да си взема гореща вана вечерта, да хапна сладолед и да гледам хубав филм. Както виждате, бях се подготвила да се възнаградя за усилената работа. Имах чудесен план как да го постигна!

Качих се на самолета, за да се прибера у дома и полетът трябваше да бъде само тридесет и пет минути. Бях толкова доволна. Но нещо се обърка... Вратата на самолета не можеше да се затвори добре. Затова останахме седнали в самолета почти час и половина, докато я оправят. Дочуваха се разговори сред хората, че най-вероятно няма да можем да излетим, че по-добре е да наемем коли и да се приберем така. Не мога да ви опиша колко трудно ми беше да запазя търпение. Това, че успях да задържа устата си затворена, си беше голямо постижение.

Бях проповядвала за търпението, но бях забравила да се помоля, ако аз бъда изпитана, да издържа теста с отличие.

Случвало ли ви се е някога да слушате страхотна проповед, която много ви служи и от чиято истина силно се нуждаете, а след това откривате, че сте изпитвани именно в това отношение? Опитайте се да проповядвате за нещо, да видите тогава колко бързо идва изпитът! Осъзнавам, че не винаги можем да се чувстваме търпеливи, но въпреки това можем да се дисциплинираме да бъдем търпеливи. Нищо не мога да направя понякога относно начина, по който се чувствам, но въпреки това мога да контролирам как се държа - можете го и вие. Бъдете сигурни, че изобщо не изпитвах търпение, докато седях в самолета на пистата, но не спирах да се моля: „Господи, моля Те, помогни ми да запазя спокойствие, за да не се превърна в лошо свидетелство за нещата, които току що свърших да проповядвам". Бог ми помогна. И макар не винаги да става така, както аз искам в такива ситуации, в този случай успяхме да се приберем у дома достатъчно рано и аз имах време да свърша всичко, което си бях намислила.

Когато се намерите в трудна ситуация, постарайте се да запазите мира си и тогава ще видите как Бог работи във ваш интерес. Когато народът на Израил попада между Червеното море и египетската армия, Мойсей заявява: „Господ ще воюва за вас, а вие ще запазите мира си и ще останете спокойни"(Изход 14:14).

Дайте от времето си

Времето е най-ценното нещо, което повечето от нас имаме. Когато искаме от хората да ни дадат от времето си, трябва да сме наясно, че искаме нещо много ценно, и трябва дълбоко да го оценяваме, когато го получим. Хората често искат от моето време, но за жалост не мога да давам на всички от него. Ако съм уморена, не само ще се изтощя, но и няма да имам достатъчно време, за да завърша всичко, което Бог ми е дал да направя през земния си живот.

Не можем да казваме „да" на всички, но не бива да казваме и „не" на всички. Силно ви препоръчвам да давате част от времето си, защото това е начин да демонстрирате любов. Наскоро говорих в една църква в Тенеси, за да помогна на приятел, и докато бях там, усетих че Бог ми казва да върна дарението, което ми бяха събрали тази вечер, за да помогна на бедните в града. Веднага разбрах, че Бог иска от мен да дам времето и парите си даром. Той искаше да не получа нищо друго освен радостта и удовлетворението от това, че съм послужила, което всъщност е повече от достатъчно. Открила съм, че Бог ме изпитва по този начин поне няколко пъти в годината и съм много доволна, че го прави, защото не искам да свикна да мисля, че за всичко, което правя за другите, трябва да получа нещо в замяна.

Признавам си, че за мен е много по-трудно да давам от времето си, отколкото от парите или притежанията си. Днес съм изживяла почти две трети от живота си и осъзнавам, че трябва да живея целенасочено и фокусирано през оставащото ми време. Често знам, че трябва да кажа „не", но въпреки това казвам „да" когато мога, защото знам, че времето ми е ценен дар на любов към другите.

Когато някой ви помага да се преместите от една къща в друга, той ви подарява от ценното си време. Когато получавате внимание от някого, той ви почита и ви показва любов. Всеки път, когато питаме някого: „Можеш ли да направиш нещо за мен?" искаме от него най-ценното нещо, защото го молим за част от времето му.

Помислете за времето си. Старайте се голяма част от него да посвещавате на това да развивате здравословно взаимоотношение с Бога и голяма част да давате на Неговите хора, за да им демонстрирате Господната любов. Томи Барнет, главен пастир на църква „Първа Асамблея на Бога" във Феникс, една от най-бързо растящите църкви в Америка, казва: „Животът е нещо, което постепенно, но постоянно губим. Затова трябва да гледаме сериозно на всичко, което правим". Когато хората казват, че нямат какво да дадат, забравят, че докато сме живи, имаме какво да дадем - своето време.

След като времето е толкова ценно, тогава трябва да го раздаваме целенасочено и мъдро. Не позволявайте на хората да крадат вашето време, не го пропилявайте, никога не казвайте: „Опитвам се да убия малко време". Научете какви са вашите основни приоритети и посветете времето си на тези неща. Бог и семейството ви трябва да са първи във вашия списък. Трябва да посветите време и на това да се грижите за себе си. Трябва да работите, да си почивате и да се забавлявате, за да бъдете уравновесен човек. Трябва също така да посветите част от времето си, за да помагате на хората, които се нуждаят от вас.

Ако смятате, че нямате достатъчно време, за да свършите всичко, но въпреки това давате от времето си на другите, насърчавам ви да направите това, което Бог е казал на Томи Барнет. Бог му говорил да използва мъдро половинките от часа. Показал му, че той разполага с няколко половин часови промеждутъци. Пастир Барнет казва, че ако му кажете какво правите през това време, той ще ви каже в какво се състои животът ви. Какво правите с половин часовия път до работата и обратно до дома всеки ден? Какво правите с половин часовия престой при лекаря? А половината час, в който чакате да стане готова вечерята, която сте си поръчали в ресторанта? Използвате ли този половин час, за да показвате любов на някого? Можете ли да използвате тези минути, за да насърчите някого по телефона или да му напишете писмо? Можете ли да се помолите за някого? Можете ли да се помолите затова, което сте способни да направите за някой друг? Използвайте времето, за да мислите творчески за нещата, които можете да дадете на другите.

Можете да напишете книга във въпросните половинки от часа. Можете да спечелите една душа. Можете също да вземете важно решение за половин час. Половин час може да се окаже разликата между чистата и мръсна къща. Вашите половинки от часа са много важни и вероятно ще откриете, че разполагате с много такива, ако започнете да ги търсите. Дали се опитвам да ви кажа, че във всяка секунда от живота си трябва да правите нещо? Съвсем не, не това се опитвам да ви кажа. Всъщност може да се окаже, че се нуждаете от половин час, за да си починете и това е добро, защото използвате времето си смислено, вместо да го прахосвате в правене на нищо. Помнете, че всеки ден, който отминава, е ден, който никога няма да се повтори в живота ви. Инвестирайте го, а не го губете.

Обичайте с мислите, думите и притежанията си

Силата на мислите

Една жена сподели следната история с мен, за да демонстрира силата на мислите.

„По време на Рождествените празници преместих смокиновото дърво на втория етаж в спалнята, за да освободя място за елхата. То имаше малко клонче с няколко листенца под останалите клонки. Не ми се струваше правилно да развалям формата на дръвчето.

Когато се будех сутрин, виждах отражението на дървото в прозореца и си казвах: „Ще отрежа това клонче". Всеки път, когато минавах край дървото, си мислех: „Това клонче не изглежда добре така, ще трябва да го махна .

Времето си минаваше. Дървото беше върнато обратно във всекидневната, а аз продължавах да си мисля негативни неща за него всеки път, когато го забележех пред погледа си. Това продължи около месец и половина.

Една сутрин минах покрай дървото и всяко едно от листата по малкото клонче беше пожълтяло. По цялото дърво нямаше нито едно друго пожълтяло листо. Тръпки ме побиха, докато разказвах на съпруга си. Той ме погледна и ми каза: „Толкова се радвам, че си мислиш добри неща за мен". Този ден отрязах клончето!

Винаги съм имала трудни взаимоотношения с моята свекърва. Разбира се, нито за миг не съм си помисляла, че вината може да е моя, при положение, че съм толкова мила. Но реших, че си струва да направя този експеримент. Всеки път, когато се сещах за свекърва си, я благославях, без да си позволявам да мисля по стария начин за нея! Тя много рядко ми се обажда и не й е особено интересно да си говори с мен. Но в рамките на пет дни ми се обади три пъти. Много на бързо, но обажданията й бяха приятелски и тя беше много дружелюбна. Иначе за цяла година се обаждаше не повече от шест пъти." Тази жена, чиято история ви разказах сега, си поръча поредицата от поучения за силата на мислите и ми каза: „Сега вече много внимавам какво си мисля за другите".

Ние мислим безброй неща за хората, но трябва да станем по-отговорни в това. Вярвам, че мислите имат силата да работят в духовната сфера и макар да не могат да бъдат видяни с просто око, вярвам, че мислите ни се усещат от другите хора. Точно както на смокиновото дърво от разказа на жената мислите й му оказват негативно влияние, така вярвам, че хората са повлияни от нашите мисли.

Това, което си мислим за хората, не само влияе на тях, но влияе и на начина, по който се отнасяме към тях, когато сме край тях. Ако тайно си мисля колко не ми харесва някой и постоянно обмислям всичките му недостатъци, за които се сещам или които смятам, че има, тогава когато го видя, се отнасям към него според мнението, което съм си изградила.

Един ден пазарувах с дъщеря ми, която беше тийнейджърка по това време. Имаше много пъпки по лицето си, а в онзи ден и косата й не изглеждаше никак добре. Спомням си как всеки път, когато я погледнех, си мислех: „Днес определено не изглеждаш добре". Забелязах, че през целия ден тя изглеждаше депресирана и накрая я попитах какво не беше наред. А тя ми отговори: „Днес се чувствам много грозна". В този ден Бог ме научи колко голяма сила имат мислите ни. Можем да помогнем на хората с добрите си, любящи и позитивни мисли, но можем също така да ги нараним и съборим със злите, нелюбящи и негативни мисли.

Насърчавам ви да си избирате по един човек на ден като молитвен проект и да започнете да мислите добри неща за него. През целия ден отделяйте време, в което да мислите за силните черти на този човек, за всяко добро качество, за което можете да се сетите, за всяка услуга, която някога ви е правил, за красивите и похвални неща във външността му. На следващият ден се „упражнявайте" с друг човек и продължавайте да редувате важните хора в живота си, докато си създадете навика да мислите добри неща за другите.

Обичайте хората с мислите си и ако го направите, ще започнете да ги изграждате и да ги укрепявате в живота им.

Силата на думите

Говорили сме много за това как можем да използваме думите, за да изграждаме, насърчаваме и назидаваме другите, но сега искам да ви покажа, че те могат да се окажат чудесно средство за показване на любов към хората. Всички имаме тази способност да използваме думите, за да демонстрираме любов. Вчера се срещнах с една жена от агенция за недвижими имоти. Тя имаше красиви сини очи и аз й казах, че очите й са прекрасни. Личеше си, че това я накара да се почувства много добре. На мен пък ми отне само един миг от времето и съвсем незначителни усилия. Срещнах се и с друга жена, която беше изключително красива и аз и го казах. Тя също откликна по много приятен начин. Използвах думите си, за да насърча двама души и всичко това стана във време на обикновени бизнес отношения. Като участници в Революцията на любовта, трябва да се възползваме от силата на думите всеки ден, за да обичаме и насърчаваме хората около себе си.

Съпругът ми се прибра вчера след играта на голф и в рамките на пет минути ми каза, че ме обича, че изглеждам добре, че работя упорито. Бях работила върху книгата около седем часа и бях готова за почивка, а неговите мили думи ме накараха да се почувствам специална, обичана и ценна. Снощи отидохме на вечеря със сина, снахата и бебето им. Казах на Никол, че тя е страхотна съпруга и майка. Точно преди това видях как синът ми се наведе към нея и й прошепна, че я обича. Това са нещата, които трябва да си казваме един на друг всеки ден, за да се вдъхновяваме и обичаме.

Смърт и живот има в силата на езика. Това е удивително. Ние имаме авторитет да говорим живот или смърт на другите и на себе си. Това, което говорим на другите, оказва влияние на нашия живот. Библията казва: „Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му"(Притчи 18:21).

Думите съдържат сила и могат или да бъдат градивни, или да бъдат разрушителни - изборът е наш. Затова подбирайте внимателно думите си и говорете предпазливо. Те предават послания, които могат да бъдат животопроменящи. С думите си градим или събаряме представата на човек за него самия. Можем да съборим нечия репутация с думите си, затова трябва да бъдем внимателни какво говорим за другите хора. Не тровете отношението на някой човек към друг, като го настройвате против него.

Представете си, че държите думите си в склад и всяка сутрин отивате и внимателно разглеждате по рафтовете, за да подберете думите, които ще вземете със себе си през този ден в света. Вероятно вече знаете кои ще са поне част от хората, с които ще се срещнете през деня, затова можете предварително да си подберете думите, с които да ги накарате да се чувстват обичани и които ще им дадат увереност. Вземете думи за всеки, с когото ще се срещнете през деня, и в сърцето си бъдете подготвени да сте благословение за всеки един, като го обичате и с това, което му говорите.

Всеки ден искам да видя колко повече хора ще мога да насърча и привдигна с думите си. Достатъчно думи съм похабила до сега, като съм говорила напразни, безполезни неща - те или нищо не са правили, или са карали човек да се чувства зле. Съжалявам за всяка една такава непотребна дума и днес вече използвам думите си, за да поправя всяка вреда, която съм нанесла с думите си в миналото.

Езикът е толкова малък орган, но е способен да разпалва унищожителни огньове, ако не сме достатъчно внимателни. Цар Давид редовно се моли за думите на езика си. „Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си, ще имам юзда на устата си..."(Псалом 39:1). Моли се думите на устата му и размишленията на сърцето му да бъдат приемливи и угодни на Бога (вж. Псалом 19:14). Той е наясно със силата на езика и осъзнава, че се нуждае от Божията помощ, за да ходи в правия път. Трябва да последваме примера на цар Давид.

Силата на притежанията

Всички имаме притежания. Едни имат повече от други, но всички имаме нещо, което можем да използваме като осезаемо благословение за другите. Мислите и думите са чудесни и те наистина могат да ни помогнат да проявяваме любов, но притежанията и материалните неща имат същата сила и за повечето хора те са по-важни.

Библията казва, че ако имаме две ризи, трябва да дадем едната на този, който няма. Същият принцип се отнася и за храната (вж. Лука 3:11). Ранната християнска църква, за която четем в Деяния на апостолите, е изключително мощна и всеки ден процъфтява. Всякакви свръхестествени знамения и чудеса се случват съвсем естествено сред тях. Силата на Бога е сред тях и те показват любов един към друг с цяло сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и всичките си притежания.

„А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е (единствено и само) негово, но всичко им беше общо (за всеобща употреба)" Деяния 4:32

Ние собственици ли сме или сме настойници? Всичко, което имаме, е дошло от Бога и на практика всичко Му принадлежи. Ние сме само настойници на Неговото имущество. Много често обаче се хващаме здраво за нещата, които имаме, и не искаме да ги пуснем. Но всъщност трябва да ги държим свободно, за да може, ако Бог се нуждае от тях, да не ни бъде трудно да ги пуснем и да Му ги предоставим. Нека не забравяме, че материалните притежания нямат вечна стойност. Това, което трае вечно, е това, което сме направили за другите. Павел казва на църквата в Коринт, че техните дарове за бедните траят до века (вж. II Кор. 9:9).

Бог иска да се наслаждаваме на своите притежания, но не иска те да ни притежават. Може би един добър въпрос, който трябва да си задаваме често, е: „Аз ли притежавам нещата си или те притежават мен?". Способни ли сте да използвате това, което имате, за да благославяте хората, или ви е трудно да давате неща, дори такива, които въобще не използвате?

Много често получавам парфюми за подаръци и понеже наскоро имах рожден ден, на рафтчето ми имаше безброй шишенца с парфюми. Един ден усетих силно желание да благословя една приятелка, която ми беше направила услуга и за която си спомням, че много харесваше един от парфюмите ми. Аз имах лосион със същия аромат, който беше абсолютно нов и беше един от най-скъпите на рафтчето. Наложи се да си поговоря със себе си, но само след няколко минути вече можех да го сваля от рафта, да го сложа в чанта за подаръци и да й го подаря. Това толкова много я зарадва, а за мен е само едно от притежанията, които лесно мога да си набавя.

Умолявам ви да започнете да използвате нещата, които притежавате, за да благославяте и обичате хората по осезаем и реален начин. Подаръците са чудесен начин да показвате любов. Веднъж една приятелка ми каза, че подаръкът ми за рождения ми ден ще закъснее, защото все още не е завършен. Когато най-после го получих, бях изненадана да видя, че това е картина на моето куче, нещо, което мога да гледам и да му се наслаждавам дълги години. Аз съм много благословена от картината, но съм още по-благословена от усилията, които тя е положила, за да го направи за мен.

Всяка проява на щедрост е добра. Но по-често полагайте специални усилия, за да поставите в ръцете на някого нещо, за което знаете, че е желано. Дори фактът, че сте слушали внимателно, за да разберете и запомните какво харесват и искат, ще ги благослови невероятно силно. Моя приятелка имаше специално куче, което умря докато беше много малко. Тя беше съкрушена, но не можеше да си позволи да си купи ново, затова пък аз можех и й купих, за да я изненадам. Ако поискаме от Него, Бог ще ни направи способни да даваме на хората и по този начин да им показваме, че ги обичаме. Той винаги подсигурява достатъчно за нас, за да задържим част за себе си, но и за да имаме достатъчно за даване - стига само да не стискаме всичко за себе си и да се оглеждаме за възможности да сеем.

Понякога предприемам така нареченото от мен „дарителско развихряне". Имам желание да бъда благословение и искам да използвам притежанията си, за да показвам реално любовта си, затова започвам да тършувам из къщата, шкафовете, гардероба, ковчежето с бижутата ми, за да намеря какво мога да подаря. Никога не се е случвало да не намеря нищо за даване. Това, което най-много ме удивява, е как силно съм изкушена да си го стискам, макар да не съм го използвала две или три години. На нас просто ни харесва да притежаваме! Но колко по-добро е да използваме притежанията си, за да бъдем благословение за някой друг, за да го направим щастлив и да го накараме да се почувства обичан и ценен.

Ако ви е трудно да разпознаете какво можете да дадете, поискайте от Бога да ви покаже и много бързо ще установите, че имате изобилие от неща, които можете да използвате, за да показвате любов на наранените. Когато използваме притежанията си за добри цели, любовта винаги нараства и същевременно ни се прибавят много други неща, защото сме се показали добри настойници на Божиите притежания.

„А това помнете: който сее пестеливо и оскъдно, ще пожъне пестеливо и оскъдно, а който сее щедро (за да благослови някой друг), той ще пожъне щедро и ще бъде благословен.

„Нека всеки да дава според както е решил в ума си и в сърцето си, без да се колебае или да съжалява, нито по принуждение, защото Бог обича (наслаждава се, възнаграждава, цени повече от всичко друго и не се отказва, не може без) този, който дава с радост (драговолно, щедро, от сърце)." II Коринтяни 9:6-7

Когато човек е на смъртния си одър, той няма да пита за баланса на банковата си сметка, нито да направи инвентаризация на притежанията си. Това, което ще желае, е да бъде обграден от семейството и от приятелите си - да бъде с хората, които го обичат. Започнете да изграждате истински взаимоотношения сега, като използвате всичките си ресурси, за да показвате любов към хората.
Революционер на любовта Пастир Томи Барнет

Революция (revolution).-

• действие на въртене в орбита, извършвано от едно небесно тяло;

• цикъл, периодична смяна;

• въртене, ротация, оборот;

• революция, внезапна, радикална и пълна промяна - особено свалянето на едно правителство и замяната му с друго.

Всяко едно от тези обяснения на значението на думата „революция" се отнася към вашата лична покана за участие в Революцията на любовта, която Бог започва по целия свят. Според речника революционер е този, който участва в революция или е привърженик и защитава идеята за революцията. Революцията на любовта наистина е една уникално нова доктрина, защото светът гледа на любовта като нещо, което той трябва да има и да получи. Исус се опитва да преобрази мисленето и действията ни, за да разпознаем любовта като нещо, което трябва да прелива чрез нас и което трябва да раздаваме. И така, вие също сте поканени да участвате в този уникален кръговрат на любовта! Един постоянен цикъл, в чийто център и периферия стои една единствена цел - да обичаме и да насърчаваме хората да следват Исус Христос, докато търсим начини да ги приветстваме в Божието семейство.

Радикалният кръг на любов и насърчение включва бездомните, жертвите на природни или предизвикани от хората бедствия, жертви на насилие, жени, които са изправени пред аборт, бедните, безработните, наркоманите и множество други, чиито болки са твърде големи, за да се опишат! Толкова често в миналото църквата е считала такива хора за утайката на обществото, но днес трябва да гледаме на тях като на бъдещите находки в Божието царство.

Революцията на любовта е проста. Тя започва, като всеки един от нас разшири кръга си на любов и включи онези край него самия, които са наранени. Дълги години църквите са наблягали на програми за довеждане на нови хора вътре в тях. Безброй такива програми са идвали и са си отивали, без да успеят да доведат до някакъв растеж. Дори напротив, областите на влияние и броят на църквите драстично са намалявали. Придаването на голямо значение на програми вместо на хора не може да изпълни предизвикателството на Исус, който заявява, че трябва да се обичаме един друг.

Предизвикателството на една Революция

(способността, промяната, постоянството или революционният поврат да живеем като Исус за другите хора, е предизвикателство, което апостол Павел отправя към нас: „И тъй, подражавайте на Бога като любезни чада; и живейте в любов, както Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас, като принос и жертва на Бога за благоухание" (Ефес. 5:1-2).

Това е призивът на Революцията на любовта - да ходим в любов, а не само да решим да обичаме. Много хора знаят, че правилното нещо е да обичат; но по какъв начин разширявате кръга си на любов? Това трябва да се случва в ежедневието.

Всеки един от нас има своя си кръг на влияние и всеки принадлежи към някакъв кръг. Повечето от нас се радваме на кръг от приятели. Какъв е размерът на вашия кръг? Допускате ли в него други хора или не? Аз се срещам с много добронамерени хора, които явно не осъзнават колко миниатюрен е техният кръг. Ако живеем според Словото и имаме Христов ум, кръгът ни не бива да изключва никого, но трябва да включва всеки.

Важен и определящ за моя кръг е въпросът за грешните, които съм предизвикан да приема в него. Разбирам, че много често смесвам омразата към греха с омраза към самия грешник, което ме кара да го ненавиждам, понеже се отвращавам от греха му. Разбирам също, че Бог иска от мен да мразя греха, но да обичам грешника. Понякога отношението ни към греха може да бъде като сблъсък с опасна гърмяща змия, която се доближава до едно дете. Тя е навита в кръг и е готова да нападне. Мразим змията, но обичаме детето и искаме да го спасим от захапката на смъртта.

Длъжни сме да предупреждаваме хората за последствията от греха, но в същото време трябва да проявяваме състраданието на Господ и да приемаме грешните в своя кръг на любов. Освен това повечето грешници са наясно с последствията от греха, защото живеят в тях и разбират негативното влияние в живота им. Затова те не се нуждаят от още някой, който да ги осъжда. Много от тях са измъчвани от мисълта, че църквата и дори Бог няма да ги приемат поради начина им на живот, заради пристрастяванията, изневерите и отвратителните им грехове.

Хората често ни питат защо в църквата ни във Феникс и в „Дрийм сентър" в Лос Анджелис умишлено работим с лишените от политически права, неприятните, отхвърлените и нежеланите. Те сами са взели неправилни решения. Аз обаче никога не съм се съмнявал дали Бог иска да допускаме всеки в своя кръг на любов.

Ако сме това, което изповядваме, че сме, тоест подражатели на Исус Христос, то тогава не бива да изключваме никого от своя кръг. Това означава хора с различни от нашите доктрини, от различни деноминации и с различни преживявания. Ние трябва да бъдем насърчители, вестители на надежда, която обръща хората към безусловната Божия любов и след това да бъдем доказателство за тази любов към тях.

Не нося отговорност за тези, които ме приемат или ме изключват от своя кръг. Отговарям само за себе си и кого аз изключвам. Исус в своите уникални думи от кръста казва: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят"(Лука 23:34). Това означава, че Неговият кръг включва дори и тези, които Го разпъват на кръст. Дори Неговите критици, които Му се подиграват и Го плюят, и жестоко му предлагат оцет, когато Той моли за вода, дори и те са включени в Неговия кръг на любов.

Кръгът ни на любов трябва да допуска и тези, които са ни наранили и са се отнесли зле към нас. Научил съм се да не се карам с хората в моя кръг. Там няма битка. Аз съм в безопасност, стига да включвам всеки в моя кръг на любов. Така не мога да бъда наранен.

Не е възможно да имате прекалено много приятели, но ако имате враг, ще се сблъсквате с него, където и да идете. Вие сте вързани за това, което мразите. Ако приемате всеки, владеете същността на Божията любов. Всеки, който е извън вашия кръг на любов, може да ви нарани, но който е вътре в него, никога няма да ви нарани.

Законническите стандарти на религията, които някои хора възприемат, са много тесногръди и затворени. Стандартът на Революцията на любовта е универсален. Той е за всички! Любовта изцелява! Любовта възстановява! Любовта просветлява! Любовта привдига! Колкото по-голям става моят кръг на любов, толкова по-щастлив съм и толкова повече проявявам любовта на Бога към другите.

Революция на любовта в действие

Когато първоначално стартирахме „Дрийм Сентър" в Лос Анджелис, нарочно отидохме в такъв регион, който управата, църквите и даже полицията бяха заклеймили като безнадежден. Поради това че разширихме своя кръг на любов и приехме в него членове на банди, бегълци, бездомни, проститутки, омразни престъпници, отхвърлени млади хора, нашият кръг на любов се разрасна до такава степен, че днес „Дрийм Сентър" по целия свят достига до нежеланите и необичаните, като изявява любовта на Христос чрез конкретни дела и услуги.

Всяка седмица стотици доброволци от „Дрийм Сентър" в Лос Анджелис работят по проекта „Погрижи се за квартала" (един от многото различни проекти за достигане до хората чрез Революцията на любовта, които „Дрийм Сентър" предприемат) и излизат в даден квартал да служат на хората, като им чистят дворовете, боядисват върху графитните надписи, за да ги скрият, и помагат по всякакъв възможен начин. Служат на хора, които изобщо не помагат, за да им покажат любовта на Христос.

Във време, в което в град като Лос Анджелис престъпността и социалната деградация са в апогея си, в квартала близо до „Дрийм Сентър" има спад на престъпността над 70% и много хора са повярвали в Христос. Окръг Рампарт, прословут с високата си престъпност и грях, сега е ярък пример за хората, които ходят в любовта на Христос. Това е Революция на любовта!

Прощаваме и даваме

Било ли ви е простено? Тогава и вие прощавайте. Любовта прощава

и обича да дава.

Даването на любов е едно от най-трудните неща. В повечето случаи е по-трудно да даваме любов, отколкото да даваме пари, защото любовта трябва да идва от искрено и милостиво сърце. Няма как да я превърнем в студена служебна транзакция.

Но много от нас имат погрешна представа за това какво е любовта. Ние си мислим, че е нещо, което можем да получим и да притежаваме като материален дар. Но това няма нищо общо с истинската любов. Любовта може само да се раздава, а не да се притежава. Никой от нас не е собственик на любовта, а само неин дистрибутор. Оригиналната библейската дума за любов е глагол в деятелен залог, което за мен означава, че ако любовта не е споделена, не е любов.

Срещали ли сте хора, които вечно се нуждаят от любов, а никога не получават достатъчно? Колкото повече се съсредоточават върху любовта, която смятат, че заслужават, толкова повече им се струва, че не получават достатъчно. Те са толкова силно фокусирани върху това, което им липсва, че все не им достига това, което получават.

Когато помагаме на наранени хора, непрекъснато се срещаме с такива, които споделят, че се нуждаят от някой, който да ги обича. Открил съм, че истината е точно обратната. Не се нуждаем толкова да бъдем обичани, колкото ние да обичаме.

Когато обичаме безусловно, не можем да бъдем зависими от никого. Но когато изискваме някой да ни обича, ставаме като техни роби и лесно попадаме в плена на липсата им на любов към нас.

По-важно е да даваме, отколкото да получаваме .Вярвам, че за хората е много по-важно да показват любов, отколкото да получават. Когато давате любов, освобождавате Божията любов да прелива към вас непрекъснато. Колкото повече любов показвате, толкова повече имате, и е по-лесно да бъдете проводник на Божията любов към другите.

Количеството любов, която имате, е пряко свързано с любовта, която проявявате. Парадоксално е, но е истина. Единственият начин да запазите любовта е да я раздавате.

Колкото повече проявявате любов, толкова повече откривате какво можете да дадете и то става все повече и повече. Дори никой да не ви обича в замяна, ще имате безкраен приток на любов чрез Исус Христос и животът ви ще бъде пълен с обич.

Когато бях млад, обичах хората много по-малко, отколкото сега. Но когато опитах да показвам любов, открих, че запасите ми от любов се увеличаваха. Докато продължавам да прилагам любовта, която имам, Бог продължава да ми дава още по-дълбока любов.

Като млад мъж не обичах малките деца, но ги ценях. Но един ден взех решение да ги обичам. Днес сърцето ми е пълно с любов към децата. Мога да кажа, че наистина ги обичам и искрено им се радвам, и ми доставя голямо удоволствие да ги благославям.

Днес много се радвам на живота, но когато бях млад проповедник, изобщо не бях толкова удовлетворен. Сега имам поне двадесет пъти повече радост, отколкото преди двадесет години. Осъзнавам, че мога да избера да бъда или мрачен, или радостен, затова по-добре да избера радостта. Много повече радост идва към мен, откакто реших да я раздавам.

Част от Революцията на любовта, която се надига в тялото Христово, е да помагаме на хората да видят, че непрекъснатото преследване на любовта е неправилен подход към нея. Чрез личен пример трябва да убедим хората, че ако искат да получават любов, не бива да я търсят, а да я раздават.

Истинската любов не идва от човек, тя идва от Бога. Дори любовта ми към съпругата ми Мария е толкова чиста единствено поради това, че черпя от Извора. И двамата сме разбрали, че е много по-благословено да даваме, отколкото да получаваме любов, а когато един съпруг и съпруга активно си показват любов, те могат да се радват на чудесен и неповторим брак.

Когато тялото Христово се научи активно да показва любов на изгубения и умиращ свят, тогава ще разшири своя кръг на любов и влияние в обществото и по този начин ще успеем да променим и подобрим света около нас.

Готови ли сте за Революцията? Ето няколко примера как да живеете в любовта на Христос в своята лична версия на Революцията на любовта:

1. Изричайте любов. Казвайте: „Обичам те!" Станете като „водопад на любовта" и постоянно изливайте от нея в живота на другите хора. Някои хора си мислят: „Не сме чак толкова странни". Но ако всеки един вярващ започне повече да казва: „Обичам те", това ще промени взаимоотношенията по света. Опитайте! Ако казвате на хората, че ги обичате, ще чуете същото нещо от тях. Когато кажете от сърце думите: „Обичам те", ставате още по-способни да обичате с Божията любов.

2. Опишете любовта си с думи

Аз имам папка, озаглавена „Обичам те", и тя е за хубавите писма, които получавам. Това са писма, които означават много за мен. Едно най-обикновено насърчително писмо от вас може да означава много за някой друг. Когато пишете за любовта си, това я прави по-трайна и постоянна. Такова писмо може да се окаже животоспасяващо за някого, ако той някога започне да се дави в отчаяние. Да напишете послание до някого за любовта на Бога, насърчава човека, вдъхновява вас и увеличава съзнанието за Божията любов.

3. Рискувайте да проявявате крайна любов

Когато стигнем много отвъд това, което другите очакват от нас, за да изразим любовта на Христос, резултатите от тези постъпки на любов се умножават в живота на другите. Понякога наистина се изисква малка доза риск, за да се осмелим да направим малко повече за другия, но това е естествена част от Революцията на любовта. Запитайте се: „Мога ли да направя още нещо освен това, което досега съм правил, за да обичам другите?" Направете живота си незабравим; революционерите винаги правят нечувани и крайни неща. Направете иначе обикновения си ден необикновен, като позволите на любовта ви да бъде крайна в изразяването на Божията любов.

4. Любовта е готова да плаче и да се радва с другите

Често показването на любов е свързано с това да помогнете на някой, който не е в настроение да празнува. Споделянето на скръбта и минаването през долината на плача заедно с другия човек полага дълбоки основи на любов и доверие. Исус ходи и на сватби, и на погребения. Той знае от какво се нуждаят хората и в двата случая. Ние трябва да започнем да споделяме любовта на Бога във всяка ситуация, за да се чувстваме удобно, когато споделяме и на страдащите, и на радостните.

5. Научете се да обичате различните хора по различни начини Хората получават и изразяват любовта си по различен начин,

затова трябва да се научим да ги обичаме по различен начин. Жизнено важно е за всеки един от нас да се научим как да даваме и как да получаваме любов от тези, които са най-близко до нас, защото това е задължително преди да можем да даваме любов на света около нас, особено на такива, които може би няма да приемат любов от никой друг. Изучавайте хората и Божието Слово, вижте как Исус ги обича и ще се научите да показвате Неговата любов по различен начин на различните хора, така че всички да се чувстват добре и да принасят слава на Бога.

Все още ли искате да бъдете участник в Революцията на любовта? Ще постъпите ли като революционер днес? Ще живеете ли живота си така от днес насетне, та да доказвате, че сте част от Революцията на любовта? С какво ще ви запомнят? Хитроумието ви? Интелекта ви? Накрая има значение единствено любовта. Тя ни дава вечна стойност. Всеки иска да бъде признат като духовно същество, създадено по подобие на Бога, а любовта е единственият начин да постигнем това. Обичайте така, сякаш любовта ви е неограничена, и ще видите, че е точно такава. Може първоначално да не обичате някого, когато го срещнете за първи път, но ако му дадете любовта, която имате, тя ще започне да расте.

Предизвиквам ви да станете най-любящия човек, когото познавате, и предварително мога да ви кажа, че ако обичате по всяко време, запасите ви от любов никога няма да свършат.

Какво ще кажете? Запишете се в армията на Бога, която Той събира днес, и ще се видим в Революцията на любовта!




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница