Резерват „вълчи дол”. Резерватът "Вълчи дол"



Дата31.03.2018
Размер51.42 Kb.
#64115
ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ
С.СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ



РЕЗЕРВАТ „ВЪЛЧИ ДОЛ”.
Резерватът "Вълчи дол" e единствения строг резерват в Източните Родопи с национално значение. Той е част от Защитена зона "Студен кладенец" и от Орнитологично важно място “Студен кладенец”, което е със световно значение. Разположен е южно от язовир “Студен кладенец”, в землищата на селата Студен Кладенец, Стари Чал и Бойник, на площ от 774,70 ха.

Обявен е през 1980 година с цел съхраняване на случайно открито гнездово находище на белоглави лешояди, местообитанията на редки и застрашени видове птици, както и характерна, слабо засегната от човешката дейност екосистема в Източните Родопи.

Ландшафтът е изключително разнообразен: скали, пасища, гори, храсти. В резервата много силно е изразено средиземноморското влияние върху климата, което е дало отражение върху флората и фауната.

Преобладава храстовидната растителност представена от драка, келяв габър, мъждрян, клен и др. и вечнозелени храсталаци от средиземноморски тип с преобладаваща червена хвойна. Във високите части има широколистни гори от бук, благун, горун, цер, вергилиев дъб и космат дъб, а в ниските билни части са разположени съобщества на люляк.

Установени са 413 вида висши растения, от които 1 български и 6 балкански ендемита. Един вид растение е застрашен, а 14 вида са редки, включени в Червената книга на България. Сред тях са нежният лопен, родопската горска майка, родопският силивряк, родопско лале, райхенбахова перуника, трипръста каменоломка, испанска тлъстига, вандазово кукувиче грозде, сръбският ранилист, хипомаратума. Срещат се и 27 вида орхидеи. Особено интересен е родопският силивряк, който е балкански ендемит и терциерен реликт. Освен като "орфеево цвете", което е свързано с древна легенда, той е известен и с името "феникс", заради способността му да престои изсъхнал в продължение на повече от 2 години и след поставянето му в подходящи условия да възстанови жизнените си функции.

Във "Вълчи дол" има изключително разнообразие на грабливи птици. Установени са 23 вида, от които 21 са включени в Червената книга на България. Тук се срещат белоглав лешояд и египетски лешояд, белоопашат мишелов, керкенез, черен щъркел, гарван, бухал, скална зидарка, син скален дрозд, испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочела сврачка, черноглава овесарка, зеленогуша овесарка и др. Районът е важно място за търсене на храна и почивка на черния лешояд и царския орел, които са световно застрашени.

Особено внимание заслужава белоглавият лешояд, който е една от редките и изчезващи птици. Върху огромна скала е разположена една от двете колонии на белоглави лешояди в България. Обособена е специална площадка за подхранване на лешоядите и е направена постройка за тяхното наблюдение.

Голямо е разнообразието на влечуги и земноводни. Те са представени от 21 вида, сред които змиегущер, тънък стрелец, смок мишкар, змия червейница, вдлъбнаточел смок, жълтокоремник и др.

Тук се намира едно от най-големите находища в България на световно застрашените сухоземни костенурки от двата вида шипоопашата и шипобедрена.

От едрите бозайници се срещат са вълк, дива свиня, сърна и елен лопатар.

В резервата е забранена всякаква човешка дейност и достъпът е ограничен. Движението става само по 5 маркирани пътеки с обучен водач. Всяко посещение предварително се съгласува с РИОСВ – Хасково.
ПРИРОДОЗАЩИТЕН ЦЕНТЪР „СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ”.

В с.Студен кладенец, в близост до резервата „Вълчи дол”, Община Крумовград изгради Природозащитен център "Студен кладенец", който представя изключителните природни дадености на района. На информационни табла са показани характерните животински и растителни видове, както и минералите от региона.

Центърът е пригоден за достъп на хора с двигателни и със зрителни увреждания, за които информацията е изложена на табла с брайловата азбука. Оборудвана е мултимедийна зала за прожектиране на информационно-образователен филм. С далекогледна тръба Сваровски, могат да бъдат наблюдавани лешоядите и другите птици в естествената им среда.

Към Природозащитния център са изградени две екопътеки - до пункта за наблюдение на подхранване на лешояди, която е с осигурен достъп за лица с увреждания и до природните обекти пролом "Шейтан" и "Абразивни кладенци".





РЕКА АРДА.

Северна граница на община Крумовград е река Арда. Тя е най-голямата и пълноводна родопска река. Част от изградения на нея язовир „Студен кладенец”, включително язовирната стена и ВЕЦ “Студен кладенец” са разположени на територията на общината.

Всяка година, в края на м.май се провежда регата ”Арда и нейните язовири”. Спускането започва от язовир Кърджали, минава през язовир "Студен кладенец" и завършва на стената на яз." Ивайловград". Единият от биваците, които се устройват за участниците, е в с.Студен кладенец.

Реката Арда предлага условия за практикуване на риболов и водни спортове


ЯЗОВИР „СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ”.


Изграденият на река Арда язовир „Студен кладенец” е част от хидроенергийната каскада Долна Арда. Той е вторият по големина в България и е най-живописният язовир в Родопите.

Част от язовира, включително язовирната стена и ВЕЦ “Студен кладенец”, се намират на територията на община Крумовград.

Язовир „Студен кладенец” предлага условия за практикуване на риболов и водни спортове.


ПРОЛОМ „ШЕЙТАН”

Проломът „Шейтан” се намира на река Арда, след стената на язовир „Студен кладенец”. Там реката тече в напукани андезитови скали, в които е образувала дълбок, тесен, каньонообразен пролом. Дължината му е 1 км., като в най-тесните места отвесните скални брегове са с височина до 10 м. Широчината на реката е от 1 до 6 м., а дълбочината достига до 20 м.


ПРИРОДЕН ОБЕКТ „АБРАЗИВНИ КЛАДЕНЦИ”

Уникалният природен обект „Абразивни кладенци” се намира на река Арда, в пролома „Шейтан”.



Скалите по поречието на река Арда са застинала лава, като край с.Студен кладенец вулканичната дейност е формирала значителни минерални жили. Част от минералите, откъртени от течението на реката, се спират при среща със скала и се въртят от водата. Оформя се хлътнина, в която попадат още минерали и усилват абразивното действие на водата. Така са се появили дупки в скалите, които в геологията се наричат "абразивни кладенци". Те са с различна големина – от съвсем малки с диаметър 20 см. и дълбочина 10 см., до огромни – с диаметър 7-8 м. и дълбочина 10-15 м.
Каталог: cdir -> krumovgrad.bg -> files
files -> Хотел "Ахрида" категория „една звезда"
files -> 1. Обща характеристика на община Крумовград 6 Местоположение, граници и обхват 6
files -> 1. природни обекти
files -> С п р а в к а за възстановени гаранции по зоп от 01. 11. 2014 год. До 30. 11. 2014 година
files -> Туристически маршрут с. Орешари – С. Странджево
files -> ГР. Крумовград антична и средновековна крепост
files -> Вид и наименование на обекта Местонахождение
files -> 6900 Кр Крумовград пл. „България №5


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница