Резюме на доклада престъпление без наказание



Дата16.10.2018
Размер60.89 Kb.
#90026



Резюме на доклада
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕЗ НАКАЗАНИЕ.

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ В БЪЛГАРИЯ
Докладът е деветият поред годишен анализ на корупцията и антикорупционните реформи в България, извършван от Центъра за изследване на демокрацията.

В условията на задълбочаващата се стопанска рецесия в страната се регистрира спад в антикорупционните усилия през първите две години от пълноправното членство на страната в ЕС. Високите обществени очаквания за преодоляване на този тежък за България проблем не бяха оправдани поради продължаващата липса на воля и капацитет в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Подчертава се, че законодателните и институционалните промени в съдебната власт и правоохранителните органи не доведоха до очакваната по-висока наказуемост на корупцията и организираната престъпност в страната. Цената на непрозрачното управление и политическата корупция ще става все по-явна и по-болезнена за българското общество с очакваното рязко намаляване на икономическия растеж през 2009 г.

Посочват се и някои позитивни тенденции, резултат както от членството в ЕС и устойчивия икономически растеж пред последните 10 години, така и от някои целенасочени антикорупционни действия от страна на българските власти. Така например, административната корупция при бизнеса намалява с 50 % след приемането на страната в ЕС и с плавното понижаване на дела на скритата икономика и различните нейни проявления – укриване на доходи, данъци и заетост. В стойностно изражение скритата икономика се оценява на около 10 млрд. лв. през 2008 г. Предприетите напоследък законодателни и административно-организационни промени в областта на конфликта на интереси, обществените поръчки и други са стъпка в правилна посока, но ефектът от тях няма да може да бъде оценен преди края на 2009 г. Значителен антикорупционен ефект има прекратяването на безмитната търговия на сухопътните гранични пунктове.

Две години след приемането на България в ЕС основно предизвикателство пред страната остава практическата безнаказаност на корупцията и организираната престъпност във високите етажи на властта. През периода 2007 – 2008 г. се наблюдава намаляване на наказуемостта по отношение на корупционните престъпления и организираната престъпност като тенденцията засяга както внесените обвинителни актове в съда за корупционни престъпления, така и за престъпления, свързани с организираната


престъпност. Наказателните дела и присъди за корупция остават непропорционално малко на фона на оценките за разпространението на корупцията в страната. Мнозинството от образуваните досъдебни производства за корупционни престъпления (80% за периода 2004 - 2007 г.) въобще не достигат до съда и се спират или прекратяват още на фазата на досъдебното производство. От делата, достигнали до съд, значителна част (над една трета за периода 2000 – 2007 г.) не завършват с осъдителна присъда и обвинените лица не получават никакво наказание. Същевременно, антикорупционните инициативи на българското гражданско общество бяха силно ограничени както от недостатъчните или неправилно насочените ресурси, така и от опитите за завладяване на гражданското общество от представители на държавната администрация.

Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията регистрира устойчива тенденция на нарастване на корупцията сред населението в България и връщането й към нивата отпреди осем години. През 2008 г. броят на корупционните транзакции нараства до около 175 000 средномесечно или около
2 100 000 годишно. За българските граждани корупцията категорично се очертава като най-важния проблем, пред който е изправена страната. Делът се повишава повече от два пъти през последните четири години (от 31 % през март 2004 г. до 64,7% през 2008 г.).

Графика 2. Средномесечен брой и относителен дял на осъществените корупционни сделки



Източник: Витоша рисърч/Център за изследване на демокрацията/Система за мониторинг на корупцията.

България притежава много от характеристиките на страна, засегната от политическа корупция. Най-ярките признаци за нейното наличие са: липсата на политически морал и политическа отговорност, които са необходими условия за противодействие на политическата корупция; толерирането на олигархичната организирана престъпност,


което не позволява напредък и по отношение на останалите типове организирана престъпност; олигархизирането на икономиката и използването на държавни средства за партийни и лични цели, основно чрез управлението на държавни ресурси в сектори като концесиониране на инфраструктура и енергетика; целенасочените опити да се завладеят неправителствените организации – един от най-важните елементи на външна политическа отговорност, чрез създаване на квази-НПО и кооптиране на съществуващите срещу приглушаване на критиките. .

Като основен белег на политическата корупция в страната все по-ясно се очертава оправдаването на действията на управляващите със съществуващото законодателство, съчетано с преднамерено използване на законовата уредба за целенасочено облагодетелстване на близки до властта представители на частния сектор. Налице е ясно изразена политическа воля със законови средства да се фаворизират определени частни интереси, като същевременно прилагащите тези действия държавни служители твърдо се защитават от почти постоянното обществено и политическо (вкл. на международно равнище) недоволство. Фрапиращ пример в това отношение и една от емблемите на политическата корупция в България през последните две години е практиката на замени на държавни и общински имоти (гори и земи), при които без оценка на икономическата целесъобразност се прехвърлят държавни гори и земи в инвестиционно най-привлекателните местности на страната срещу такива в по-изостанали региони. По консервативни оценки, загубата за държавния бюджет само за 2008 г. от пропуснати приходи при подобни замени възлиза на 1,5 млрд. лева. Загубата за обществото – от нанесени екологични щети, приватизирането и затварянето на природни ценности и др. – е неизмерима.

Нов елемент в доклада е анализът на навлизането на корупционни практики в сферата на неправителствените организации (НПО), които традиционно се оценяват като най-малко корумпирани в сравнение с другите сфери на обществено-икономическия живот в България. В периода 2000-2007 г. НПО се увеличиха пет пъти, като повечето от новите организации бяха създадени като инструмент за правомерен допълнителен доход, уреждане на политически и лични приятелски кръгове и защитен изход от властта. 76 % от депутатите, 75% от министрите и председателите на държавни и изпълнителни агенции и над 90 % от кметовете на общини в България участват в управителните съвети на НПО.

С постепенното оттегляне на чуждите държавни и частни донори българското правителство стана определящ фактор във финансирането на НПО. Парите, контролирани от правителството (от бюджета или от Европейския съюз) за НПО през 2008 г., са близо 40 % от цялото проектно финансиране през 2006 г. Всички слабости и корупционни рискове, свързани със стратегическото целеполагане и обществените поръчки, се пренасят и в тази сфера.

Организираната престъпност продължава да бъде основен източник на политическа корупция. Условно могат да се очертаят три типа криминални структури: Силови предприемачи („силовите групировки” са най-ясно разграничимата и предизвикваща внимание част от организираната престъпност); девиантни предприемачи, които си осигуряват конкурентно предимство на пазара чрез спестяване на мита, данъци, такси и криминални транзакции; политически инвеститори (олигарси), с най-голямо влияние в България и понастоящем и най-често се свързвани с политическата корупция. На местно


равнище контролирането на публични ресурси в полза на малка група предприемачи е особено фрапантно. Групи от 2-3 до 5-6 лица (или семейства) успяват да контролират в града и региона не само местната власт, но и представители на централните държавни институции – полиция, данъчни, строителни и други служби, а също и местните съд и прокуратура.

Наред с овладяването на най-високите етажи на властта – правителството и ръководствата на управляващите политически формации, не по-маловажен приоритет при олигархичния модел е влиянието над депутати, над държавната администрация и над съдебната система. Подобна симбиоза им позволява впоследствие да контролират държавни предприятия, да получават неограничено банково финансиране, да внасят и изнасят стоки без митнически контрол, да избягват данъчни проверки, да „печелят” всички свои дела в съда, да получават специални клаузи в законите и т.н. При този модел процесът е двустранен – олигарсите се превръщат в кадровици на висшата администрация.



Настоящата 2009 г. ще бъде изключително трудна за българската икономика Очакваният съществен спад в държавните приходи през 2009 г. спрямо заложените в бюджета разчети означават, че българското общество не може да си позволи повече да толерира неефективно управление на държавните средства. България трябва да предприеме решителни стъпки за преодоляване на идентифицираните в доклада два фундаментални дефицита на антикорупционните реформи в страната: на политическа воля и на административен капацитет.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница