Резюме на научните трудове на подп д-р Стоян Георгиев Стойчев, главен асистент в катедра “Оперативно изкуство” на факултет “Национална сигурност и отбрана” на ва “Г. С

Монографичния труд “Изследване способностите на НАТО и ЕС за отговор и управление на кризи” разглежда теоретико-приложни въпроси, свързани със съвременната среда за сигурност, рисковете и заплахите, които могат да бъдат генерирани от нея, различните видове операции в отговор на кризи, които НАТО и ЕС са приели като възможни в съвременността ни и на тази основа са разгледани наличните и необходимостта от изграждане на нови способности, с които да са в състояние двата съюза да отговорят по най-адекватния и необходим начин при развитие на една криза. Изследвана е и националната ситема за управление при кризи на нашата страна, ангажиментите, които страната ни е приела за осигуряване на съюзните способности към НАТО и към ЕС и на тази база е предложена система от показатели, която би подпомогнала изграждането на националните способности да се извършва на една балансирана основа постигайки възможно най-цялостно съответствие между осигурените минимални ресурси и постигането на максимални резултати в този процес.

Самостоятелната част „Национална стратегия за участие в мироопазване” към учебника “Теоретични основи на националната военна стратегия” описва въпросите за военната интервенция и мироопазването, целите на страната ни при участие в мироопазващи операции, средствата, които страната ни използва и развива за едно подобно участие в международни мироопазващи операциии. Дава се поглед на основните съображения, принципи, действия и задачи, които стоят в основата на националните ни разбирания за участие в мироопазващи операции и които войсковите ни формирования следва да усвояват и прилагат в хода на тяхната подготовка.

В примерната методическа разработка за провеждане на щабна тренировка със слушателите от генерал-щабния курс и със специализантите от различните курсове (стратегически и щабен курс) под номер 1143 „Планиране на операция за поддържане на мира” се разглеждат въпросите от фаза 3 (три) „Оперативна оценка” от процеса за всеобхватно планиране на операции на оперативно ниво в щабовете на НАТО и на ЕС, развити в новата Директива за всеобхватно планиране на операции на Съюзното Командване на операциите на НАТО (Allied Command Operations Comprehensive Operations Planning Directive) издадена през 2013г. Развити са процесите и процедурите в тази фаза и е дадена една практическа насоченост на всичко това.

В другата примерна методическа разработка: Модел за работа на групата за планиране на оперативно ниво във фаза 3 “Оперативна оценка” разработен отново на основата на Директивата за всеобхватно планиране на операции, проект 2,0-02, юли, 2013г. (Allied Command Operations Comprehensive Operations Planning Directive, Interim V2.0-02, draft, July, 2013) е посочена последователността на работа и основните задачи и дейности изпълнявани от различните специалисти и експерти от групата за планиране в тази фаза. Важен и нов елемент в тази разработка по отношение на планирането на оперативно ниво са разработените оперативни процедури при анализите на мисията и при вземане на решение за избор на вариант за действие.

Докладите и статиите предложени за рецензиране изследват и анализират различни предизвикателства и въпроси при изграждането на способности от страната ни и при нейното участие в различни операции в отговор на криза. Изследват се и различни проблемни военнополитически въпроси свързани със сигурността – в международен и в национален формат. Част от докладите анализират въпроси от развитие на знанието, на обучението и подготовката на военни специалисти от националната ни военно-образователна система.

Изложението в монографията е структурирано в четири основни, широко обхватни смислови части, обособени като глави на книга, при което всяка част е сегментирана на свои раздели и подраздели.

В първа част са изследвани характеристиките на съвременната среда за сигурност и на тази основа са обосновани възможностите за даване на адекватен отговор на рисковете и заплахите, генерирани от нея, в рамките на НАТО и Европейския съюз.

Във втора част, имайки предвид необходимостта от даване на адекватен отговор на рисковете и заплахите, които средата за сигурност може да генерира, са разкрити характерните черти, структурните елементи и взаимодействието между тях при изграждане на способности от Алианса за управление и отговор на различни кризи. Изследвана е теорията и е проследена еволюцията в разбиранията на НАТО за основните операции в отговор на криза извън чл. 5, за които се изграждат и поддържат съюзни способности. На тази основа са посочени наличните способности, с които Алиансът разполага, разкрита е необходимостта от доизграждане на някои негови способности за отговор или управление на кризи извън чл. 5, недостатъчни или неизградени в настоящия момент. Представени са взаимодействието, взаимозависимостта и синергията във всеобхватния подход на различните източници на сила и мощ, с които съвременните общества изграждат своите способности за справяне с различни по характер и мащаби кризи.

В трета част са изследвани основите на общата европейска политика за сигурност и отбрана и е проследена еволюцията в схващанията на Европейския съюз в този сектор. Изследвани и анализирани са различните граждански структури, военни щабове и формирования, изграждани от ЕС в сферата на сигурността и отбраната, посочена е концептуалната основа, на чиято базата Съюзът изгражда и поддържа своите способности за управление на кризи в мирно време, и са разкрити наличните му способности.

В четвърта част са изследвани различните национални структури и органи и техните отговорности в управлението на дадена криза. Разкрити са някои тенденции и решения за развитие на способностите на страната ни в тази специфична дейност. На основата на всичко това е предложена система от показатели за изграждане и поддържане на способностите ни в сферата на сигурността и отбраната, чрез която да се постигне баланс между възможни ресурси и желани резултати.

Като предложения и препоръки са посочени някои тенденции и възможни решения за развитие на способностите на страната ни както за отбрана, така и за управление на криза – развитие на единните ни способности в сферата на сигурността. Предложена е и система от показатели за изграждане на военни способности от страната ни, чрез която на основата на баланса между ресурси и резултати да можем да участваме в изграждането на съюзните архитектури на сигурността.
III. УЧЕБНИК (самостоятелна част) И ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ
А. УЧЕБНИК

А.1. Учебник “Теоретични основи на националната военна стратегия”, ВА “Г. С. Раковски”, факултет „НСО”, С., 2009, 140 страници - Самостоятелна част „Национална стратегия за участие в мироопазване”.

Учебникът обхваща ключови въпроси, отнасящи се до различните теоретични апекти на военната стратегия, зависимостите между военната стратегия, политиката и икономичката, различните компоненти от националната военна мощ, изграждането и развитието на ВС на страната ни, както и различни апекти на националното ни участие в различни международни операции.

Въпросите, разгледани в предложената самостоятелна част “Национална стратегия за участие в мироопазване” на учебника са важни постановки, свързани с разбиране на военната интервенция предприемана под егидата на ООН, ОССЕ или друга международно призната организация, функционираща на основата на Устава на ООН насочена към опазване на мира. С различните постановки и разбирания за мироопазването като международна категория, свързана и произтичаща дори от военната интервенция. Посочени са националните средства и законови постановки стоящи в основата на националната ни стратегия за участие в мироопазваща операция в международен формат. Разкрити са и целите на страната ни при едно евентуално участие в такава операция под егидата на различни международни организации, а също така и националните ни способности, на основата на които страната ни взема решения за участие в нея. Развити са основната част от действията и задачите, които могат да решават националните ни контингенти при участие в мироопазваща операция. Посочени са и основните съобразжения и принципите, от които следва да се ръководим при подобно участие и които следва да имаме в предвид при подготовка на войсковите ни формирования в мирновременния период.
Б. ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ

Б.1. Стойчев, С. Примерна щабна тренировка 1143 за планиране на операция за поддържане на мира “Мирна решимост 2014”, ВА “Г. С. Раковски”, некласифицирано, 2014, 83 страници, е самостоятелна разработка на подп. д-р Стоян Стойчев, като само една част (приложението за логистична поддръжка, от две страници) е разработка на катедра “Логистика” от ФКЩ, а друга част (приложението за паравоенните групировки в Червената Република, от три страници) е съвместна разработка на подп. д-р Стойчев с доц. д-р Петър Тагарев.

Разработените Спецификация на щабната тренировка, Иницииращите документи на Съвета на Европа, с които се възлага задача на Оперативния щаб на ЕС да планирана операция за поддържане на мира, която да бъде проведена от силите на ЕС в частта й за фаза трета “Оперативна оценка” от процеса за всеобхватно планиране на операции на основата на Директивата за всеобхватно планиране на операции, проект 2,0-02, юли, 2013г. (Allied Command Operations Comprehensive Operations Planning Directive, Interim V2.0-02, draft, July, 2013), Правилата за поведение на Международните европейски сили в тази операция и Анекса към сценария за провеждане на по-широкомащабната щабна тренировка № 1112 Н-3 “Многонационална кампания”, който по своята същност се явява и оперативно задание към категориите обучаеми, които ще изградят ядрото на Оперативния щаб на ЕС, следват стъпките и процесите развити в Директивата в частта им за поставяне на задачи, анализи на мисията и вземане на решение за избор на вариант за действие в една подобна операция.

Обхванати са всички въпроси свързани с инициирането на процеса на планиране за провеждане на операция за поддържане на мира с предоставен мандат от ООН в рамките на ЕС. Обхванати са и най-аналитичните въпроси в процеса на планиране на оперативно ниво – анализите на заповяданата от политоко-военното ръководство мисия и вземането на решение за избор на вариант за отговор в дадената операция от изградените многонационални сили от страна на ЕС.

Предимство на тази примерна разработка е и това, че със своята практическа насоченост тя подпомага обучаемите от “високите етажи”в обучението във ВА “Г. С. Раковски”, слушателите от специалността “Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили” (генерал-щабния курс) и специализантите от Стратегическия курс и Щабния курс за всички родове войски в БА на факултет “НСО” в процеса на повишаване на знанията си относно организацията и схващанията за използване на многонационални съвместни оперативни сили (МСОС) в операции за поддържане на мира, на разширяване на знанията си за процеса на планиране на операциите и да усъвършенстват своите умения съгласно стандартите на НАТО и ЕС при начално планиране на подобна операция, подготвяйки и представяйки документите разработвани в хода на планирането. А така също и в процеса на усъвършенстване на техните умения и практически навици за работа в група за планиране на оперативно ниво (ГПОН) от многонационален съвместен щаб.

В предложения модел са разработени детайлно всички процедури в тази трета фаза от процеса на планиране на операции на оперативно ниво, които от своя страна дават и пълнотата на изпълняваните задачи и дейности от различните длъжностни лица, от различните специалисти и експерти от Оперативния щаб на ЕС, който ще извърши началното планиране на една операция за поддържане на мира.

Обхванати сва двете основни стъпки във фазата – анализи за мисията и вземане на решение за избор на вариант за действие, който да бъде предложен на Комадващия на Многонационалните европейски сили.

Като при първата стъпка “Анализи за мисията” са разгледани детайлно действията на групата за планиране на оперативно ниво при оформяне (изясняване) на оперативния проблем, анализ на заповяданата мисията, разработването на дизайн на операцията и първоначалната оценка на необходимите способности.

При втората стъпка “Вземане на решение за избор на вариант за действие за провеждане на ОПМ” подробно е разгледано детайлизирането на ВД на противостоящите сили, разгледани са анализа на вариантите за действие (ВД) на противостоящите сили, анализирани са факторите влияещи на собствените ВД и разработване на собствени ВД, посочени са процедурите извършвани при сравняване на собствените ВД.

В чисто практически план предимствата на този модел са разработените приложения към модела, в които са посочени и развити като съдържание основните документи, които следва да бъдат изготвени в хода на тази трета фаза от процеса на планиране, а именно: Формата за всеобхватната оценка на оперативната среда, Брифинга за анализа на мисията, Формата за разработване на дизайн на операцията, Матрица за предимства и недостатъци на вариантите за действие, Матрица за сравняване на ВД, предложен е Списък

на критериите, по които може се провеждат проиграването и сравняването на вариантите за действие, Оперативни критерии за оценяване по основни бойни функции, давани от командира, предложени са също така и: Общ формат за оценка на отделна рискова ситуация, Матрица за оценка на риска, Оценка на оперативните факторите и взаимовръзките между тях и Общ формат на брифинг за избор на вариант за действие.
IV. НАУЧНИ ДОКЛАДИ И СТАТИИ
1. Стойчев, С. Планиране участието в ОПМ на национални формирования от СВ на БА базирано на достигнатите оперативни способности (доклад), Mеждународна военнонаучна конференция на НВУ “Васил Левски” 2009, с. 168 – 175.

В доклада са изследвани и анализирани част от проблемите при планиране на националното ни участие в операции за поддържане на мира с войскови формирования от структурите на Сухопътните войски (СВ). Проблемите са разгледани основно в светлината на достигнатите способности от СВ на БА и планиране на участието ни на база съответните способности. Изследвани и посочени са и някои от основните цели на ВС на страната ни, основно тези за СВ на БА, за достигане на необходимите ни национални спсобности на основата на които да са в състояние войсковите контингенти от състава на СВ да изпълнят разнородните задачи в една операция от подобен тип. Като е визирано изпълнението на втората основна мисия на ВС на страната ни приета в ръководните ни концептуално-доктринални документи, а именно мисията “Подкрепа на международния мир и сигурност”.

Съществените моменти от съдържанието на доклада са и разкриването на системната природа на процеса на планиране базирано на способности, на неговите градивни елементи и съответни цели при неговото използване в национален формат. И на тази основа идва и разбирането за възможното ниво на амбиция, което страната ни би могла да заяви ясно и категорично, и да изпълни след това давайки своя принос при подготовкаат и провеждането на една операция за поддържане на мира във формат НАТО или ЕС.

2. Стойков, С., Стойчев, С. Тероризмът – асиметрична форма на противодействие в глобализиращия се свят (доклад), Международна научна конференция на СВУБИТ на тема: “Глобализъм и сигурост”, С., 2009, с. 96 – 104.

В доклада са изследвани част от проблемите на съвременния свят изразяващи се и получили проявления в международен аспект изхождайки на първо място от глобализацията на всички процеси и зависимости между обществата. Проблеми, които в един момент избуяват и се развиват като кризи на цивилизационното съществуване на разнородните и пъстри общества, изграждащи съвременната световна цивилизация.

В доклада се дава и един поглед към заплахите, които съвременната среда за сигурност може да генерира изхождайки от тази нейна основна характеристика – глобализацията. Визирана е една от основните заплахи в съвременния ни свят – тероризма и опитите за постигане на различни малцинствени, групови, кланови, развиващи се и като държавна политика понякога искания и отношения на подобни асиметрични заплахи.

Предложената публикация дава и една от основните насоки, един от основните методи за справяне на международната демократична общност с този порок на съвременността – тероризма в лицето на създаване на международни и национални правни норми, които да подпмагат борбата с тероризма и изграждането на политическа воля за справяне с различните проявления с тероризма и производни асиметрични заплахи.

Доклада разглежда и анализира основната част от предпоставките довели до разработването на Новата Стратегическа концепция на НАТО от 2010г. На нейна основа се разглежда и нивото на амбиция заявено от Алианса и конкретните изисквания към военните му способности, които ще бъдат един от основните му инструменти при нейното постигане.

Изискванията отправени към страната ни като членка на Съюза НАТО са посочени като Цели на ВС, които са неделима част от съюзните цели, включени в пакета цели “Синя книга 2008”, които са разпределени и посочени за постигане във времевия период от 2009 до 2018 години.

Посочени са и перспективите, и конкретните цели, които трябва да бъдат реализирани при изграждане на способности от основните видове ВС, с които разполага и развива страната ни – СВ, ВВС, ВМС. Посочени са също така и основните перспективи и способности, които следва да бъдат достигнати за посочения период и от логистичните формирования и формированията от КИС на БА.

В доклада на основата на мащабния процес на трансформация предприет от НАТО след 11.09.2001г. и на разработената от двете стратегически командвания, изграденни от Алианса след срещата в Прага през 2002г., “Стратегическа визия на НАТО: военното предизвикателство”, са посочени и основните съображенията на двамата стратегически командващи отнесени към рамката за по-нататъшното изграждане на силите на НАТО, които ще бъдат в основата на придобити нови способности.

4. Стойчев, С. Планиране участието на национални формирования от СВ на БА в операции на НАТО базирано на достигнатите оперативни способности в изпълнение на мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” (доклад), Годишник на факултет „НСО”: Националната военна стратегия – баланс на амбиции и способности, ВА „Г. С. Раковски”, С., 2009, с. 84 – 91.

Докладът изследва участието на страната ни в експедиционни операции на НАТО основаващо се на заявеното национално ниво на амбиция от страната ни и приетите цели за достигане на нови способности основно от формированията на СВ на БА.

На тази основа са посочени и една част от основните ни национални документи визиращи изграждането на нови способности от СВ – Визия за развитие на СВ до 2015г., План за организационно изграждане и модернизация на ВС като неотменна част от процеса на изграждане на различни спсобности от страната ни и конкретно от въоръжените ни сили.

5. Стойков, С., Ташков, Д., Стойчев, С. Знанието и обучението в системата за сигурност и отбрана (доклад), Сборник доклади от годишна университетска научна конференция на НВУ „В. Левски”, том 8, В. Търново, 2009, с. 114 – 127.

В доклада са описани основните енциклопедични разбирания за знанието и основните индикатори развити от ЕС за развитие на икономиката в единното европейско пространство базирана на знанията.

Производни от всичко това са и основните насоки за изграждане на учещи се организации в сектора за сигурност и отбрана на страната ни. Вървейки ръка за ръка с обучението, изграждането, натрупването и споделянето (разпространението) на нови знания в системата за сигурност и отбрана са едни от проблемните въпроси представени в доклада.

Направен е опит да се посочат и някои решения в тази насока като научния метод при изграждане и разпространение на знания, архитектурния подход при ефективното управление на иновационните процеси в рамките на трите императива – ресурси, сила и знание.

В доклада са засегнати и анализирани проблеми, отнасящи се до същността и съдържанието на информационните операции, съгласно нашите национални схващания и съпоставянето им със стандартите на НАТО. Посочени са ролята и място на информационните операции при постигане на успех в операция за поддържане на мира, провеждана с участие на войскови формирования на Алианса. Информационните операции влияят върху лицата, вземащи решения в подкрепа на политическите и военните цели на НАТО, както и за осигуряване използването и защитата на собствените информация и информационните системи и тези на съюзниците. Това се отнася и за логистичните такива. Информационните операции са посочени, като средство на военното ръководство за постигане на превъзходство във всеки конфликт в новите условия.

В доклада са засегнати и анализирани част от проблемите отнесени към категорията националана сигурност. Разкрити са някои от връзките между националната сигурност, знанието за нея и знанието за причините и факторите довели до различно проявление на националната катастрофа като антипод на достигането и съхраняването на сигурността на страната ни.

Направен е опит да се даде и част от катарзиса на националния идеал приет от страната ни в годините след Освобождението от Османското владичество.

Посочено е също, че следва да заявим по категоричен начин като общество и един от начините за преодоляване на усещането за национална катастрофа, избягвайки в случая от приближението и „вината” на националния ни идеал. А именно чрез изграждане на общоприето знание за същността и съдържанието на категорията „национална сигурност”.

В статията са изследвани и разкрити част от проблемите в една специфична и в същото време важна част от военно-образователната система в България – обучението в докторантура в съвременните ни дни.

Разкрити са една част от влиянията навлезли в и продължаващи да се отразяват на системата за образование и квалификация в Министерството на отбраната на Р България в годините след демократичните промени в страната ни. На тази основа е посочено, че всяка една съвременна организация, каквато е и системата за образование и квалификация в МО, е много по-зависима от знанието – от неговото натрупване, развитие, споделяне и управление.

Същевременно е разкрито значението на повишаване на образованието и квалификацията в системата за сигурност и отбрана. Повишаване на образование до последната образователна и първата научна степен каквато е докторантурата. Но вървейки ръка за ръка именно с управлението на знанието в тази система. А от своя страна в статията е посочено, че с управлението на знанието научно-образователните организации контролират по възможно най-правилния и адекватен начин процеса по идентифициране, натрупване и използване на знанието или на научния потенциал в организацията. И именно на този процес следва да стъпи военно-образователната ни система за да е в състояние да разкрие възможностите на една евентуална Стратегия за развитие на научно-образователните организации в МО на Р България. Но за да се случи това разкриване и последващо развитие е най-добре една подобна стратегия да обхване и трите страни от триъгълника на знанието: образование, наука и иновации.

Стъпвайки в статията на посочените 4 (четири) основни условия се прави опит да се изследва във възможно най-пълен и разбираем аспект едно подобно понятие каквото е сигурността. Разкрива се нейното значение и проявление за обществата от древността, през Римската империя и епоха, до наши дни. Като при това се посочва ясно и недвусмислено, че и в наши дни за нея, за сигурността, все още няма единно разбиране, единно определение и дефиниция и в зависимост от различните школи и тенденции към които принадлежи или е отнесен самия автор се визират и се дава предимство на различни нейни елементи.

Стъпили на едно разбиране за сигурността в статията се продължава в посока разкриване и даване на проявленията на друга основна категория в съвременното ни общество, свързана и производна именно от сигурността – националната сигурност. Разкриват се една част от основните външни и вътрешни фактори, чиято функция се явява именно националната сигурност на страната ни.

Разкрита е и същността на националнаат сигурност като сложна система, за която система е валидно, че независимо от различните й съставни или подсистеми свойствата на тази система са единни, подчиняващи се едни закономерности, на едни зависимости и обективни проявления. Разкрити са и една част от тези основни свойства на националната сигурност. Свойства, които намират своето място и значение и при изграждането на системата ни за национална сигурност и отбрана.

По-нататък в статията освен разкриване на общите закони, на които се подчинява развитието на категорията национална сигурност се дава и яснота за основните обекти (елементи) на сигурността: личността, обществото и държавата. На основа на тяхното взаимодействие със средата за сигурност е разкрито и формирането на нейните два основна компонента – вътрешната и външната национална сигурност.

Давайки в края на статията едно разбиране за съвременното проявление на сигурността в неговото всеобхватно и неделимо обвързване както в национален, така и в съюзен формат (НАТО и ЕС) с останалите основни категории за обществото ни е разкрита и една от стратегическите задачи стоящи пред системата за национална ни сигурност – създаване на капацитет по различните проблеми на сигурността ни, производни и от различните нива на нейното проявление – съюзно (наднационално), регионално, държавно (национално) – централно и местно.

Докладът разкрива функциите на всеобхватния подход за планиране и провеждане на операциите, като акцентът е поставен върху събирането и анализирането на информацията и създаването на обща база от данни. Тези данни се вземат от извлечените и дефинирани поуки от практиката. Процесът за изготвяне на база от данни е разгледан като непрекъснат, сложен и свързан със системния анализ. Именно поради тази причина в доклада най-общо е разгледан системният анализ. По-същественото в доклада е свързано с ползата от всеобхватния подход за повишаване на ефективността на съвместните операции. Разкрити са и няколко основни принципни решения, които са приложими на всички нива. Част от тях се свързват със способностите на участниците, взаимодйствие между тях, анализа на различните системи и подстистеми – разбира се, съществена роля има и логистичната система, и други.