Резюме от Балканската Конференция # На 04-05. 11. 2005

“Днес ние сме тук, за да споделим размисли и идеи за състоянието и развитието на прякото гражданско участие в процеса на вземане на решения по пътя на интеграцията на нашите съседни страни в голямото семейство на европейските народи. 001

За участие в тази конференция сме поканили граждански организации, представители на местните власти, политици, народни представители, изследователи и медии от България, Македония, Румъния, Косово, Словения, Естония, Германия, Норвегия, Белгия, Швейцария и Швеция. Всички заедно ще се опитаме да анализираме състоянието на гражданското участие в нашите страни, да формулираме съпътстващите ни трудности и препятствия. Ще се постараем да открием предизвикателствата, стоящи пред нас и да очертаем предимствата на местните и национални инициативи и допитвания до хората.

Това е първата от поредица регионални срещи, целящи да обсъдят местния и национален опит в прилагането на пряката демокрация и да почерпят идеи за развитието на общоевропейски подходи, даващи повече власт на гражданите. Предстои провеждането на регионални конференции в Естония, Берлин, Барселона и Страсбург.

Конференцията се реализира в рамките на проекта на Болкан Асист “Референдум и гражданска инициатива”, подкрепян от ШАРС и Кантон Берн, Швейцария. Тя е и част от проекта “Инициатива за Европа – дневен ред на гражданите” на Европейския институт за референдуми и инициативи, финансиран от Европейската комисия – Генерална дирекция за образование и култура “Активни граждани на Европа”.

Г-н Моллов представи накратко и организаторите на конференцията:

“Болкан Асист” е българско сдружение с нестопанска цел, основано през 2000 г. и обединяващо личности и организации, работещи за развитието на гражданското общество. Проектите на сдружението са насочени главно към прякото гражданско участие и вземането на решения на местно, регионално и централно ниво.

“Особено съм щастлив, че тази първа от поредицата конференции се провежда тук, в София, в сърцето на може би най-провокативния, най-интересния и най-обещаващ регион в Европа. Това, за което се борим всички ние в Европа е обобщено най-добре от унгарския писател Гьорге Конрад. Той казва: “Демокрацията е основният път на Европа. Демокрация е хубава дума, хубав принцип, но е нещо, което много трудно се постига. Особено, ако човек я разбира в нейното основно значение – като управление на народа”.

През последните години в цяла Европа беше установена демокрация. Принципите на демокрацията включват правото на хората да влияят върху политиката и върху вземането на решения. Знаем, че повечето страни проведоха референдуми по важни въпроси, свързани с ЕС – това направиха 20 от общо 25-те страни – членки. Освен това, сме свидетели, че повечето страни в Европа са въвели някакви форми на пряка демокрация. Видяхме, че в първото предложение за европейска конституция за първи път беше въведен инструмент за пряка демокрация, а именно – инициатива, която дава на 1 милион хора същите права, които има Европейският парламент. Така че, въпросът дали пряката демокрация е част от модерната демокрация е решен – всъщност той изобщо не стои на дневен ред. По-скоро въпросът е как пряката демокрация да бъде реализирана на практика. Нашата конференция, нашата глобална програма, е посветена именно на това – как да превърнем принципите в реалност.

# Последен поздрави участниците г-н Рудолф Кноблаух – посланик на Конфедерация Швейцария в България. 007

Рудолф Кноблаух: Каква е целта на тази конференция? Мисля, че господин Моллов я описа, използвайки наистина хубави и силни думи. За мен е ясно – да повиши нивото на информираност и да стимулира интереса на гражданите да правят свой собствен избор, като по този начин насърчи участието на гражданите в обществения живот на местно, регионално и национално ниво.

Какво е специалното в Швейцария, когато става дума за пряка демокрация: всъщност, има много неща, които могат да бъдат казани. Най-важното е, ние не сме единствената страна в света, която има опит с пряката демокрация, но ние имаме няколко характеристики, които аз бих нарекъл уникални. Швейцария е малка страна; по своите размери тя е сравнима с повечето Балкански страни, като изключим Румъния. Швейцария е страна с много езици и с много култури. Тя е федерална държава с двадесет и шест различни регионални (кантонални) системи и стотици общински системи на местно ниво. Бих казал, че Швейцария e най-старата действаща демокрация в света – тя не е била перфектна в началото, не е перфектна и днес, но независимо от етапите, през които е преминавала, тя винаги е действала - по един или друг начин. Преди всичко, Швейцария е един уникален пример за съществуващи и доказани механизми за пряко участие на гражданите – с всички свои качества и всички свои абсурди. Инициативи и референдуми – двата инструмента, за които ще говорим тези дни са добри примери, от които можем да се учим, като разбира се, имаме предвид местните условия и обстоятелства”.

Презентациите бяха както следва: Славея Христова – България, Диана Берсеану и Раду Николае – Румъния, Бернар Нежмах – Словения и Хайрула Цеку – Косово. Най-общо казано, те обрисуваха средата за пряка демокрация в съответната страна и някои добри практики в тази насока: 008 или 014 – прецени!

• 
  Славея Христова посочи, че България има традиции в областта на пряката демокрация, които датират от началото на миналия век ( 1909г.) и които са прекъснати по време на тоталитарния режим (1944 -1989г.). Тя представи накратко съвременната среда в страната и опита на Болкан Асист през последните 4 години и подчерта, че българите трябва да влязат в Европа с нов, действащ закон за пряко участие в управлението, който да ги доближи до европейските принципи и стандарти;
  
• 
  Диана Берсеану представи казус за националния референдум, проведен през 2003 г. в Румъния, който довежда до промени в Конституцията. Нейният сънародник, Раду Николае разгледа механизмите за пряка демокрация в румънската нормативна уредба. 016
  
• 
  Бернард Нежмах направи кратък преглед на историята на референдумите в Словения, а Хайрула Цеку постави тезата, че пряката демокрация в Косово е по-скоро утопия в настоящия момент.
  

“Опитът в Европа показва, че референдумите са живи, че те са главното средство, чрез което гражданите могат да утвърждават или да отхвърлят провежданата политика. Но това е и най-големият проблем, който може да обясни защо в много страни, освен липса на традиции, има резерви и недоверие към референдумите. Всеки един референдум поставя конкретен въпрос. Освен на конкретния въпрос, гражданите използват възможността, отговаряйки утвърдително или отрицателно на този въпрос, да дадат своето моментно отношение и оценка към действията на местната или на централната власт, не само по повод на конкретния проблем и съпътстващия го въпрос. Поради тази причина самите референдуми могат да се превърнат в източник на нестабилност за всяко едно управление. 028

Според мен са необходими промени в няколко насоки, за да се достигне до организирането на референдуми. На първо място трябва да се намалят ограниченията във въпросите, по които не може да се провежда референдум. Това означава да се разшири предмета на темите, по които референдумите са допустими.

Втората насока се отнася до субектите, които могат да искат провеждането на референдум, да проявяват инициатива. Българският закон предвижда провеждането на референдум само по инициатива на определени държавни институции. Главната промяна, която в тази област е необходимо да се направи, е да се предвиди възможността за гражданска инициатива, за искане на определен брой граждани, които да се обръщат към парламента, а ако този брой е достатъчно голям, те да са в състояние да предизвикат провеждането на референдум.

Последният въпрос е за развитие на правната уредба по отношение на съкращаване на сроковете. В българския закон липсват по-подробно уредени редица елементи на процедурата, така че да е ясно определено кога започва определена инициатива, в какъв момент трябва да приключи и какви са действията на различните институции в развитието на този процес”.

Пряката демокрация: Европейската перспектива 058

Следващата част на конференцията включваше презентации на Бруно Кауфман, Майкъл Кларк и Ханс-Урс Вили, относно средата за пряка демокрация и опита на Швейцария и Калифорния, САЩ. Ханс-Урс Вили, ръководител отдел „Граждански права в държавната канцелария на Конфедерация Швейцария, запозна участниците с изискванията към демократичните институции и със състоянието в страните в преход. Бруно Кауфман, президент на ИРИ Европа, направи преглед на пряката демокрация в Европейските страни и защити тезата, че е необходимо да се въведат и да се прилагат механизми на пряко участие на гражданите на ниво Европейски съюз. Д-р Майкъл Кларк от Калифорнийския университет разгледа актуалните законодателни инициативи чието гласуване в Калифорния предстои. 057

Забележка: Тези презентации също са на разположение в офиса на “Болкан Асист” и на адрес: www.referendum-bg.com.

# Много голям интерес сред участниците провокира дебатът относно предпоставките, състоянието и бъдещето на демокрацията на Балканите и в Европа.

061

Тези изложиха г-н Томас Хъг от Норвегия, г-н Юрий Рус от Естония, г-н Бернар Нежмах от Словения, г-н Раду Николае от Румъния, г-н Петьо Цеков от България и г-н Емил Кошлуков, лидер на партията “Новото време”, народен представител от 39-то Народно събрание.

Интересно въведение към темата на самия дебат направи водещият Георги Коритаров:

“Референдумът наистина е класически инструмент на пряката демокрация, но все още има много неясноти около формàта и проблематиката, които могат да се решават с референдуми в България. Така или иначе, референдумите за решаване на проблеми на местната власт са допустими.

Трябва да се помисли върху това, способно ли е гражданското общество само да формулира дневен ред, който изисква решаването на проблеми чрез референдум и да ги предизвиква; дали е в състояние, осмисляйки, че има такива проблеми, които се нуждаят от решаване чрез референдум, да принуди законодателния орган да осигури съответен законов регламент.

Другият полюс тук, в региона, е свързан с едно политическо събитие. През 1992 г. в Косово, която номинално е област от състава на Сърбия, е проведен референдум, който е обявен от Белград за нелегален, нелигитимен, и на който косоварите изразяват своята воля и гласуват за независимост. Този референдум обаче няма никаква правна стойност, не носи никакви последици за международната общност, той е единствено форма за израз на настроенията на една общност, която живее в Косово. Нужни са система от юридически основания, система от разгърнат регламент, който първо, позволява такъв тип политически референдуми да се провеждат, второ, да бъдат признавани и на трето място, оказва се, че в повечето случаи по сериозните теми референдумът е по-скоро инструмент на политическа конюнктура, отколкото средство за изразяване на воля.

Въвеждащи тези:

1) Петьо Цеков (България): 065

“Българската представителна демокрация е толкова тежко болна. Тази представителна демокрация има нужда от помощ и единственият начин тя да получи тази помощ и да се реактивира е, като приобщи електората към вземането на общественозначими и отговорни решения. В България много често се губи огромно количество обществена енергия в дебати, които могат да бъдат решени “от раз”, със замах на референдум.

Проблемът е в това, че хората възприемат управлението като неефективен регулатор на обществените отношения, на отношенията между мене и здравната система, между вас и образователната система или между всички нас и търговците на улицата.

Това, което е важно да се дискутира е, доколко политическата система в България и в съседните страни, е способна да възприеме пряката демокрация”

2) Раду Николае (Румъния) : Бих поставил въпрос дали инструментите за пряка демокрация могат да се окажат полезни в настоящия момент на развитие на страните и на обществата на Балканския полуостров. Това, което бих искал да знам е дали ситуацията в Румъния, която ще опиша е сходна със ситуацията в България. А тя е:

• 
  Ниско доверие в обществените институции;
  
• 
  Ниско доверие в другите хора;
  
• 
  Гражданите се чувстват безсилни пред властите – те не могат да влияят в процесите на вземане на решения. Освен това, те са убедени, че вземането на решения в момента е корумпиран процес.
  

Има още една гледна точка. В Словения референдумът е оръжие в ръцете на опозицията, която го използва, за да се противопоставя на определени закони. Само два или три от референдумите не са подчинени на политически интереси. Защо? Независимо от факта, че за свикване на референдум са необходими само 40 000 подписа, процедурата по събирането на подписи е изключително усложнена. В резултат на това само някои изключително важни въпроси (свързани например с хората в неравностойно положение) събират достатъчно гласове, за да бъдат подложени на референдум.

В Словения се намираме в етап на размисъл как да увеличим честотата на референдумите. Но ако референдумите се превърнат в нещо обичайно за Словения, аз лесно мога да си представя как някои финансови корпорации инвестират много пари в пропаганда. А в страните в преход, където парите играят изключително важна роля, демократичният вот може да се превърне в нещо изкривено. 067

4) Юри Рус: Представлявам малка страна, в която си съжителстват множество етноси. В тази връзка се сблъскваме и с множество малцинствени проблеми.

Искам да задам един основен въпрос: Доколко е развита демокрацията в Централна и Източна Европа, как да достигнем достатъчно добро ниво на демократичност, какви са основните проблеми, с които се сблъскваме от тази гледна точка?

Ще спомена само няколко термина, за да докажа колко сложно нещо е демокрацията. В научната литература използваме термините фасадна демокрация, етническа демокрация, консолидирана демокрация, делегирана демокрация, пълна демокрация, полу-демокрация и крехка демокрация. Всички тези термини показват определено ниво на развитие. Когато става дума за Източна Европа основният въпрос е дали сме достигнали нивото на консолидирана демокрация или не?

Пряката демокрация не означава само референдуми. Има много за подобряване на демокрацията във всички измерения на обществения живот. И това не са само референдуми.

5) Томас Хъг (Норвегия):

Опитът на Норвегия с пряката демокрация изобщо не е много. В Конституцията на страната има само 5 текста свързани с референдумите, а броят на проведените референдуми също е 5. Според мен това, което липсва в Норвегия са идеи. Референдумите, пряката демокрация изобщо не действат без силата на идеите, на убежденията.

А сега искам да отида към Косово. Ситуацията там е специална, страната се управлява от международни сили – т.нар. мисия на ООН в Косово. Това не позволява на демокрацията, дори на идеята за демокрация да навлезе там. Въпросът, който искам да поставя е как пряката демокрация може да бъде от полза в такъв контекст?

6) Хайрула Цеку (Косово)

Това, което искам да подчертая, че в случая с Косово, първо политиците и чак след това гражданите трябва да бъдат убеждавани в преимуществата на пряката демокрация.

Има два основни проблема, свързани с участието на гражданите във вземането на решения. Първо – те се страхуват от политиците и това е страх, натрупвам с десетилетия. Второ – гражданите си мислят, че техният вот не може да промени нищо .

Широко разпространена е тезата, че пряката демокрация отслабва политическите партии. Някои учени твърдят, че колкото повече гражданите се ангажират с политиката, толкова намалява пространството политиците и партиите да влияят върху обществото. Моето желание е да провокирам дебат относно тава какви са начините гражданите и политическите партии да бъдат убедени да работят в полза на пряката демокрация.

Георги Коритаров: Т.е. въпросът е – защо в Косово не се стимулират пряката демокрация и референдумите? Защото там не е решен ключовият политически въпрос: Що е Косово и какъв да бъде неговия статут?

Ако това е причината в Косово да не се стимулират референдумите, то каква обаче е причината предишният български парламент да не приеме нов закон за референдумите?

- В това, което чух до момента, се опитваме да намерим варианти за пряка демокрация и очевидно да подобрим леко представителната, която имаме.

- За да изградим устойчива демокрация, да използваме пряката демокрация в ефикасен и добър вид, ние трябва да се опрем на институции, на традиции, на норми, които са важни и характерни за конкретното общество.

- Представителната демокрация не отразява волята, не отразява нуждите и потребностите, не се съобразява с дневния ред на обществото.

- Представителна демокрация може да има и в този й вид във формирането на политиката. В две полета може да търсим представителната демокрация – едното е ясното, когато всички гласуваме и казваме нещо и другото е, когато участваме във формиране на политическите решения, в текущата работа на институциите.

- Формата на целия политически модел е нужна, за да се засили връзката между управляващи, между политическия елит и обществото. Тук беше споменато от доста от говорещите за финансирането и за корупцията, затова ние предложихме нов закон за политическите партии. Смятаме, обаче, че е нужен закон за лобизма и внесохме такъв в предишния парламент. Той трябва ясно да регламентира отношенията пари-власт или специални интереси-власт. Няма никога да имаме пряка демокрация, ако всеки ден се съмняваме, че тайни групировки, специални интереси или организации влияят на политиката секретно.

- Вторият закон, който според мен е много важен и касае директно представителната демокрация, е избирателната система. Това не опира само до закон за референдумите, това опира изобщо до производството на политическия елит на статуквото. Ние сме твърдо убедени, че фиксираната листа унищожава връзката между избиратели и избраници, между представителите на представителната демокрация и ако искаме да имаме допълнителен механизъм и инструмент за въздействие, ние трябва да направим елита, политиците по-отговорни пред избирателите. Това не става само с референдуми, това става и с други форми.

- Разбира се, тази пряка демокрация безспорно има най-чист вид в референдумите. В България нямаме нито един национален референдум, защото законът не го позволява. Национален референдум може да свиква само парламентът. Нямаме свободни местни референдуми, защото пък зависят от Министерски съвет.

- За да бъде пълноценна тази дискусия, трябва да обсъди в чисто историческия контекст на нашия преход въпроса, защо не работи представителната демокрация така добре, както бихме искали и какви са пълния набор от механизми и начини да правим малко по-отговорна политика и да участва по-широка публика в процеса на вземане на решения. Това не е само референдума.

Акценти в дискусията:

Въпрос към Петьо Цеков - Има спад по отношение на вота на гласоподавателите - това не е ли знак или опит на българския електорат да абдикира от политическия живот или от политическата действителност? 046

Въпрос към Георги Коритаров: Не смятате ли, че е време политическият елит да сенсибилизира българското самосъзнание по отношение например на това, защо е важно всеки гражданин да дава своя глас, когато става време не само да се избира нов парламент, т.е. не само на национално ниво, но и на регионално и на местно, т.е. на общинско ниво.

Въпрос към господин Кошлуков и към другите участници в конференцията: Какво е вашето виждане към т.нар. “консултативен референдум”. Моето лично мнение е, че той няма почва в българските условия.

Вторият въпрос, който винаги е бил дискутиран при всички избори, а не само при провеждането на референдуми, е проблемът за достъпа до медиите и за правната регламентация на въпроса, свързан с медийните изяви за участниците в този процес, за защитниците на едната или другата теза.

Емил Кошлуков: Консултативните референдуми са включени в законопроекта по две съображения. Едното съображение, донякъде резонно, е, че трябва да има теми, изключени от обхвата на закона. Референдуми по въпроси на националната сигурност, на бюджетната политика не могат да се провеждат – не може на референдум да се решат данъците.

Може ли АЕЦ да бъде въпрос на референдум? Наистина има сфери, които не са от компетенцията на референдумите, също и в други държави това е така. Има въпроси, които се изключват от обсега на референдума, например договори за война и мир.

Референдумът действа по два начина. Веднъж като воля на народа – има формулирана кауза, хората гласуват за нея и парламентът трябва да приеме закона. Другият начин на действие на референдума е като санкция върху политическия елит. Ако аз съм депутат и знам, че гражданите могат да свикат референдум за НАТО, за ЕС или за друга голяма тема, която аз поддържам, ще се замисля, преди да гласувам в залата. Референдумът е предпазен механизъм за глупости от страна на политиците, той действа като санкция, като контрол върху текущите решения на властта.

Представете си като хипотеза следното: България е вече в Европейския съюз и съществува казус, по който България иска да генерира политически ресурс, за да може с позицията си да оказва влияние върху другите членки на ЕС. Провежда се консултативен референдум, взима се политически повод от общественото настроение и този повод се трансформира в предмет на политическо договаряне по някакъв друг казус. Това наистина е хипотеза, но е много важна. Тя отразява двете основни гледни точки към референдумите: едната на гражданското общество, което иска референдума да бъде задължителен и категоричен израз на неговата воля и другата – на политическите елити и държавните институции, които биха искали да виждат в референдумите инструмент. Това е едно много ключово противоречие.

Опитът, който имаме всички, разочарованието, което всички сме получили през последните 15 години от всяко правителство, от много политици, ще продължават да се повтарят, ако хората нямат възможност да влияят върху важни решения. Консултативен референдум в нашите условия не би мотивирал, не би повишил активността и участието на хората. Те трябва да знаят, че ако участват, ако отидат да дадат гласа си, това ще промени нещо!

Когато говорим за референдуми, искам да поставя и въпроса за липсата на комуникационна култура в България. Проблемът при нас е именно в комуникацията, в правата и обратна връзка между управляващите и гражданите. Централното ниво на управление не знае как или не иска да поднесе на хората точна, ясна, конкретна информация. Или когато даде някаква информация, то въобще не се интересува от обратната връзка.

Искам да добавя още нещо, моля господин Кошлуков да не го приема като личен упрек. Моето мнение е, че общият законопроект, обединен от трите внесени законопроекта, единият от които беше разработен от Болкан Асист, беше до известна степен механично свързан. Освен това не се даде възможност да се проведе дебат, не само с наше участие, но и с участието на организации и институции, които имат отношение към темата. Просто нямаше интерес от страна на Народното събрание да се направи широко обществено обсъждане.

Пряката демокрация в нейното пълноценно състояние, допуска и трите компонента: референдуми, гражданска законодателна инициатива и отзоваване на политици. За да бъде променена българската конституция, трябва да бъде променено нещо, което най-вероятно попада в модела на държавното устройство, тъй като става дума за парламента.

- За да изградим устойчива демокрация трябва да се опрем на институции, на традиции, на норми, които са важни и характерни за конкретното общество;

- Представителната демокрация не отразява изцяло волята на хората, техните нужди и потребности, не се съобразява с дневния ред на обществото;

- Фиксираната листа унищожава връзката между избиратели и избраници – трябва да се намери допълнителен механизъм и инструмент за въздействие – това не е само референдума;

- Участието на гражданите в различни форми на гласуване е може би най-силното достижение на демокрацията и тъкмо чрез вота, който те дават, всъщност дават и шанса на демокрацията да се възпроизвежда;

- Референдумът действа по два начина. Веднъж като воля на народа – има формулирана кауза, хората гласуват за нея и парламентът трябва да приеме закона. Другият начин на действие на референдума е като санкция върху политическия елит;

- Консултативният референдум има политически ресурс той може да бъде политическа емблема за настроенията на хората;

- Консултативният референдум внася парадокса да имаш решение на гражданите, което всъщност не е решение;

- Важен въпрос, когато се говори за референдуми е липсата на комуникационна култура в България. Проблемът при нас е именно в комуникацията, в правата и обратна връзка между управляващите и гражданите;

- Пряката демокрация в нейното пълноценно състояние, допуска и трите компонента: референдуми, гражданска законодателна инициатива и отзоваване на политици

След приключването на дебата бяха представени новите публикации на Болкан Асист: „Пряката демокрация – преглед на историята и практиките”, издадена с подкрепата на Кантон Берн и Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и „Гражданско общество без гражданите” – национален доклад за индекса на гражданското общество в България. 005

# Друга, много важна част от работата на конференцията беше формирането на работни групи, които да дискутират теми, препятствия, административни проблеми и видове пряка демокрация. Най-важното беше да се формулират някакви конкретни предложения и стъпки за подобряване на средата за пряка демокрация в тези 3 специфични области. Резултатите от работата на групите са следните: 035

Резултати от група 1 – Теми за пряка демокрация:

Първото предложение на ниво национален референдум е относно темите и забраните, които фигурират. Законът трябва изчерпателно да изброи забранените теми, които да бъдат много тесен кръг.

Второто предложение се отнася за темите, които могат да бъдат обсъждани на общинско ниво. Смятаме, че всички въпроси, които Общинският съвет може да решава, биха могли да се решат самостоятелно от гражданите чрез формите на пряка демокрация, включително как да се разходват бюджетни средства.

Считаме за важно наличието на политическа воля за действие в рамките на закона за реализирането на референдумите както на национално, така и на местно ниво. Когато политическите сили са на различни позиции по важен въпрос, те трябва да подпишат споразумение помежду си и да изразят готовност за поставянето на този въпрос, както и готовност да приемат решението, колкото и да е различно от тяхната политическа позиция.

Господин Бруно Кауфман предложи и в България да бъде учредена ежегодна награда за община за постижения в пряката демокрация. Необходимо е да бъдат изработени критериите за оценка на работата на общината, да се реши кой ще номинира общината – гражданите или определена комисия или институция.

Първият резултат от работата на групата е, че преформулирахме темата, която гласи: “Само законодателни ли са препятствията?”

1. 
   Технически препятствия, свързани със законодателство. 042
   
2. 
   Не юридически (не законодателни) препятствия
   

• 
  Един или повече закони, регламентиращи проблемите, свързани с пряката демокрация в страната;
  

• 
  Закон или подзаконови актове, които регламентират обществените отношения, свързани с реализацията на пряката демокрация;
  

• 
  Промени, свързани с очертаване на субектите, които ще инициират законодателна инициатива или референдум;
  

• 
  Промени в предмета на референдумите – въпросите и темите, по които могат да се произнасят гражданите;
  

• 
  Промени, свързани с процедурите в законодателството – сега действащите процедури са дълги, сложни, тромави и в крайна сметка неефикасни и препречващи пътя на пряката демокрация;
  

• 
  Промени, свързани с приложение на взетите решения с референдум - до сега те малко или много са функция от волята на Общинския съвет, когато референдумът е местен или от волята на Народното събрание, когато става въпрос за национален референдум.
  

2. 
   Не юридически (не законодателни) препятствия при прилагане на законодателството:
   

• 
  Нежелание на политическите елити за приложение на законодателството, свързано с пряката демокрация. Пример: Неприемането на измененията на Закона за допитване до народа от 39-то Народно събрание, които “застинаха” на второ четене в парламента.
  
• 
  Социална неефективност на приложеното законодателство.
  
  • 
    Липса на адекватна политическа и юридическа култура в населението и в елита;
    
  • 
    Липса на социална активност на гражданите за налагане на приетите законодателни решения.
    

1. 
   Създаване на действени коалиции за натиск върху политическите елити за приемането на законодателни стъпки в областта на реализацията на пряката демокрация.
   
2. 
   Изработване на ясни, прозрачни и ефективни законодателни решения (проблеми, свързани с техниката на приетите закони).
   
3. 
   Перманентен натиск за приемане на законодателните предложения от законодателните власти.
   
4. 
   Изпълнение на приетото законодателство и мониторинг на действителното му прилагане по места.
   

Предлагаме да се започне работа по написването на нов Закон за допитване до народа с действащи разпоредби и норми, съответстващи на настоящата заобикаляща действителност. Считаме, че съществуващият закон не може да бъде реформиран така, че да стане действащ.

Предлагаме в закона, в частта му за видовете и формите на пряката демокрация да се включат като отделни форми и гражданската инициатива и референдумът – вето. В закона да се включи текст, определящ сроковете и контрола по изпълнението на решенията, взети чрез прилагане на различните форми на пряка демокрация. 043

Административни въпроси и проблеми:

- Необходимо е да се намери отговор на следните въпроси: „”Кой решава за какво и кога ще се прави допитване?” и „Какъв контрол ще се осъществява?”

- Предлагаме регистъра (избирателните списъци) да се актуализират постоянно - това да бъде непрекъснат процес, който във всеки момент да показва какъв е броят и какво е състоянието на населението.

- Съществуващите прагове са неприемливи - законът да определи точен брой избиратели, които могат да инициират едни или други форми на пряка демокрация. Предлагаме правомощията на МС да бъдат точно прецизирани и да са свързани най – вече със сроковете за изпълнение на взетите решения.

- Кой и как да определя датите за провеждане на референдуми? В закона да се предвидят от една до три дати в годината за провеждане на референдуми.

След представяне на резултатите от работата на групите Славея Христова направи следния коментар – предложение: Прави ми впечатление, че навсякъде (освен може би в Словения) законодателството е объркано и не третира чисто формите на пряката демокрация. По-скоро имаме един вид плебисцит, който наричаме “референдум”, а всъщност гражданската инициатива не е формулирана ясно като самостоятелна и много важна форма на пряката демокрация. Освен това, в съществуващите закони не са изяснени достатъчно категорично възможностите референдумът да се инициира както от управляващите, така и от гражданите, а така също и възможностите гражданите да спрат решение на управляващите, когато не са съгласни с него. За останалите форми като подписка (петиция) също има много ограничения, които не позволяват те да имат решаващо влияние. Общото събрание на населението, което е една изключително подходяща форма за малките общини, също има редица ограничения.

Смятам, че за всички нас от Балканските страни е много важно да работим в активна мрежа помежду си - да създадем постоянни контакти и обмен на информация и опит, за да изясним и обединим позициите си и по този начин да помогнем на гражданите и на управляващите от нашите страни да сближат своите разбирания за това що е пряка демокрация. Това ще ни помогне в общуването и сътрудничеството ни с колегите от европейските страни и ще ни позволи да вървим напред.

- Конференцията беше много ползотворна и мисля, че това е верният път като механизъм, по който трябва да вървим, за да уточняваме нещата, както на местно ниво тук, в България, така и в Балканските страни и в Европа.

- Между България и Румъния има много прилики. Ние трябва да увеличим усилията си както на местно ниво, така и на ниво България – Румъния, за да развиваме практиките на пряката демокрация не само теоретично.

- Бих искал да предложа една идея за бъдещето. Когато имаш проблеми да убедиш политиците да погледнат на пряката демокрация като на една реална политическа ситуация, би било ценно да се постави ударение на конкретни примери за инициативи и референдуми, чрез които да стане ясно, че темите, които се обсъждат за важни за обществото. 030

Тази конференция беше амбициозна, но и скромна в същото време, защото ясно осъзнаваме, че предстои тежка борба. Това е борба, която ще отнеме много енергия, време и ресурси и тя едва ли някога ще свърши. Именно комбинацията от амбиция и скромност е ключът към успеха.