Резюмета Адриана Петкова Пападопулос
Изтегляне 335.55 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Антони Стоилов
- Биляна Георгиева Фразеологизми за време /атмосферно състояние/ в български и английски Биляна Божинова Тодорова
- Боян Вълчев
- Велика Атанасова Гюлемерова
- Венцислав Славчев Божинов
- Галина Михайлова Петрова
- Гинка Александрова Бакърджиева
- Димитрия Петрова Желязкова
- Добрина Георгиева Даскалова
- Елена Иванова Крейчова – Зорница Цветанова Цветкова
- Елена Цветанова Азманова–Рударска
- Зорница Цветанова Цветкова
- Илина Красимирова Лулейска
- Ина Георгиева Вишоградска
- Катерина Драганова Ушева
- Константин Иванов Куцаров
- Красимира Ангелова Чакърова
- Магдалена Костова-Панайотова
- Маринела Параскова Младенова
- Мария Стоилова Жерева – Галина Якова Молхова
- Марчела Пениамин Мурадян
- Милена Стоянова Видралска
- Моника Фаркаш-Барати
- Наталия Димитрова Няголова
- Светла Кирилова Черпокова
- Снежана Ковачева
- Kocsis Mihály
 Международна научна конференция 
„Научни перспективи на съвременната българистика” 28 и 29 април 2014 г., Будапеща
Резюмета Адриана Петкова Пападопулос Български културен форум, Будапеща anibudapest@gmail.com Съвременни процеси и явления сред българите в Унгария Българската общност в Унгария разполага със свое богато минало, служещо за основа в разглеждането на съвременните процеси и явления, плод на политическата система и националните традиции и душевност. Албена Димитрова Баева ШУ „Епископ Константин Преславски” albena.baeva1@gmail.com Елементарни морфологични системи в българския книжовен език The aim of this paper is to determine the family of the noun as a system. After revieving the basic concepts on the subject it is concluded that the type, to which belongs the family of the noun in the Bulgarian language is ABC. In addition and for a comparison are also examined the categories of number and person, whouse type as an elementary morphological system is also established. Анета Маринова Тихова ШУ „Епископ Константин Преславски” marinova@shu-bg.net За употребата на сложните минали времена в славянския превод на „История на юдейската война” от Йосиф Флавий според Архивския хронограф В доклада се разглежда употребата на сложните минали времена в славянския превод на “История на юдейската война” на Йосиф Флавий според Архивския хронограф. Направените наблюдения позволяват да се разкрие спецификата на употреба на перфекта и плусквамперфекта в изследвания текст. Антони Стоилов Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград Рядко срещана конфигурация на консонанти в български диалект Ася Събева – Юричкай Български културен форум, Будапеща etnoassia@gmail.com Киприяновите молитви в съвремието – между каноничността и апокрифното в България В този доклад бих искала да разгледам едно съвременно явление, което се среща и до днес и което стои на границата между каноничната и апокрифната молитва, и което показва какво е отношението между тези два жанра. Единият е каноничен, а другият останал от столения насам е апокрифен. Това е и отговора на въпроса как този апокрифен произход и същност продължават да живеят дори до днес, спазвайки традицията на старата апокрифна молитва. Старата апокрифна молитва продължава да живее и да съществува, само трябва да се изследва от днешна гледна точка в България и да се видят какви са промените станали с нея.Обичаят, за който става дума е многообразен, със старинни корени и много функционален.Придружен е не само от обичайни практики ,но и от текстове, канона на Св. Киприян и Св. Юлита и от 4 песни с полуапокрифен характер и полуканоничен характер. Биляна Георгиева Фразеологизми за време /атмосферно състояние/ в български и английски Биляна Божинова Тодорова Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград bilyanatodorova@swu.bg За езиковата игра в интернет форумите Докладът представя начините за демонстриране на езикова игра във форумите на bg-mamma, най-голямата интернет платформа в България. Езиковата игра е резултат от стремежа към експресия на изказа и към привличане на вниманието във виртуалното пространство. Разгледани са най-често срещаните словообразувателни модели при образуването на оказионализми, както и начините за комбиниране на думите в словосъчетания и на фразите в изречения. Обръща се специално внимание на стиловия еклектизъм, на смесването на кодове, на употребата на тропи и фигури. Бойка Илиева Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград boyka@abv.bg "Три български възрожденски творби спрямо три италиански ренесансови новели. Съпоставителни наблюдения" Текстът предлага типологически съпоставки върху три български възрожденски творби и три новели от Бокачовия "Декамерон", разработващи еднакви сюжети. Борислав Димитров Попов Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград meristaf@abv.bg Археметафора и ономатопея Представен е необичаен процес в архаичната номинация, при който от първоначалния ономатопеичен признак на един обект се поражда друг признак, мотивиращ втори обект, а по-късно чрез структурна връзка се връща към първия и се трансформира в негово съдържание. Боян Вълчев Slavisches Institut, Universität zu Köln b.valtchev@abv.bg Съвременни процеси и явления в българския книжовен език Бригита Петрович Университет „Лоранд Йотвьош”, Будапеща petrovits.brigitta@gmail.com Звукоподражателните думи в езика на българо-унгарските двуезични деца В наши дни по времето на глобализацията светът е открит. Със създаването на Европейския съюз все повече хора имат възможност да пътуват навсякъде, а в много случаи даже се преместват в чужбина с надеждата за по-добър живот. Затова и пропорцията на смесените бракове се увеличава. Най-често децата от такива бракове си служат с два езика, но ги владеят в различна степен. Именно затова въпросите около двуезичието стават все по-актуални. Тема на доклада е изследването на звукоподражателните думи в езика на българо-унгарските деца, учещи в Българското училище за роден език. Бяха изследвани броя и качеството на назовани междуметия, времето на реакция и интензитета на съобщението на български и унгарски език. Велика Атанасова Гюлемерова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” velika87@abv.bg Многото лица на блудността в повестта „Гераците” – властта, словото, жертвата Докладът разглежда повестта „Гераците” през призмата на притчата за Блудния син. Блудността е открита като характеристика на синовете и на бащата – нейните измерения се експлицират във властта и словото. Венцислав Славчев Божинов Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград v_bozhinov@abv.bg „Някои аспекти на миграцията в България. (Етноложко проучване на формите на миграция съобразно произходното място на мигрантите)” Докладът представя три случая на миграция. Той е опит да бъде обяснена зависимостта на различните варианти на мигриране и на мигрантски стратегии от изходните (социални, икономически и културни) особености на районите, генериращи миграция. В първия случай е наблюдаван аспект на икономическа миграция в гр. Кърджали и прилежащите села. Във втория случай са изследвани миграционни групи в част от Югозападна България на българи, православни християни. Третият случай представя вариантите на миграция в някои села в Западните Родопи – най-общо в села, в които основната част от населението е от българи мюсюлмани (т.нар. помаци). Галина Михайлова Петрова Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас galyapetro@abv.bg Семантични и формални зависимости в сложни изречения с предикати за съобщаване Обект на изследване в работата са сложни изречения с глаголи за съобщаване в качеството им на сказуеми в главното изречение. Предмет на изследване са семантичните и формалните зависимости между съюзните подчинени допълнителни изречения и присъединяващите ги предикати. Целта на работата е да се разкрият факторите, които обуславят избора на съюзна връзка. Галя Симеонова-Конах Университет „Адам Мицкевич”, Институт по славянска филология, Познан, Полша galia.s.konach@gmail.com Повествование и културно-географски регион. Три женски погледа Докладът има сравнителен и интердисциплинарен характер. Посветен е на творчеството на три писателки от България, Унгария и Полша: Теодора Димова (Емине), Жужа Раковски (Сянката на змията) и Олга Токарчук (Dom dzienny, dom nocny). Техните произведения са анализирани в културологичен, географско-културен и литературен аспект, в дискурса на историята на регионите – Централна Европа и Европейския Югоизток. Проблемите са разгледани в един по-широк контекст на изследване: (разлики и прилики: памет, историческо регионално развитие, културна география, идентичност, психология, манталитет и др.), излизащ извън рамките на постмодерната жанрова конвенция и женското писане. Гинка Александрова Бакърджиева Карлов университет, Прага, Чешка Република ginofil@gmail.com Послания върху бутилка Наблюденията в настоящата статия се съсредоточават върху словесните и визуалните компоненти, използвани при създаването на марките български вина. Целта е да се потърси отговор на въпроса какво могат да ни кажат те, ако се опитаме да ги четем като текстове, за съвременната култура и общество. Очертаната проблематика насочва към едно все още слабо проучено изследователско поле, което е на границата между маркетология, лингвистика и културология. Дечка Чавдарова Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ d.tchavdarova@gmail.com „Казаларската царица“ – „Анна Каренина“ по български? В текста се открива връзка между романа на Ив. Вазов „Казаларската царица“ и романа на Лев Толстой „Анна Каренина“ въз основа на обединяването на различни мотиви (железницата, любовта, „естествения човек“) в една смислова цялост, включваща всички актуални идеи на българското общество от началото на ХХ век. Следването на романовия модел на Толстой от страна на Вазов се обяснява със стремежа за запълване на определени липси в родната литература (посочени например в изказването на д-р Кръстев Ние нямаме нито Гьотевия „Вертер”, нито Сервантесовия „Дон Кихот”, нито Бомаршевия „Фигаро”, нито Пушкиновия „Евгений Онегин”, нито Лермонтовия „Герой на нашето време” или Гоголевия „Ревизор”). Същевременно се обръща внимание на трансформацията на чуждия литературен модел, която придава на творбата на Вазов българска специфика. Димитрия Петрова Желязкова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” erje33@hotmail.com Езиковите дискусии за налагане на демократизация в българския книжовен език В българското езиково пространство се наложиха езикови промени от 2012 г., които предизвикаха множество дискусии. Езиковедите спорят по въпроси, свързани с езикови грешки, които формират езиковата норма, както и около форми, които формират регламента. Част от тези форми са достатъчно отдалечени от говорната практика на българина, което води до борба за налагане на по-голяма вариативност в езика, представена чрез влиянието на живата народна реч. Добрина Георгиева Даскалова Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” Dobrina_Daskalova@abv.bg Предизвикателства и възможности на българистиката при съпоставителен аспект на изследване Предлаганият доклад е провокиран от интереса към спецификата в проявата на определени явления (основно на лексикално равнище) и на идентични зависимости в родствени езикови системи. В съвременното езикознание съществуват дискусии, при които трудно може да се постигне еднозначен резултат, защото мотивиращите ги спорни въпроси изискват комплексни решения. Част от тези въпроси могат да бъдат поставени за разглеждане върху по-широка и усложнена като изходни факти обективна база посредством съпоставителния аспект на анализ и оценка. Сравнението позволява да се наблюдават изоморфни характеристики и да се анализират паралелни зависимости и тенденции. Разширяват се възможностите и се обогатяват аспектите за оценка на установените в речта конкретни реализации на езика. Осигуряват се условия за проследяване на процеси, които са проява на особености, получени като резултат от общи когнитивни и емотивни фактори, използвани за езиковото моделиране и представяне на действителността. Съпоставителният анализ на родствени езици дава възможност както на лингвистично, така и на екстралингвистично равнище да бъде установена еквивалентност, която обогатява теоретическите и практическите знания, съответно осигурява повече и по-сигурни аргументи за решаването на някои от спорните въпроси в областта на българистиката. Драгомир Лалчев Крайовски университет – Югозападен унивеситет dlal@abv.bg Славянска историческа топониямия от Балканите с имперетивна композитна структура Славянските императивни композитуми са рядък и старинен структурен модел, състоящ се от глаголен императив за 2 л., ед. ч. и следващата субстантивна форма. В историческата топонимия на България, Сърбия, Босна, Черна Гора, Хърватия и Словения този модел е представен от разнообразни географски названия, съвпроводени от итересни народни предавания. Изписваме ги предимно с полуслята форма за улеснение на етимологичния анализ при особено трудни случаи на фонетични деформации в записа на историческите извори или в диалекта. В топонимията на балканските народи тези географски имена са наследени от праславянския език след VI век и се отличават с ярка и колоритна образност. Семантиката на глаголния им компонент най-често е оформена метафорично и обикновено е географски термин или означава анатомично, зоологическо, ботаническо или друго понятие от бита. Езикът на метафоричните топоними отразява богатата душевност на народа и оформя неговата когнитивна представа за заобикалящата го природна среда. Тези имена са изразители на многовековната материална и духовна култура на балканския славянин, на неговия патриархален бит и светоглед. Елена Иванова Санкт-Петербургски държавен университет eli2403@yandex.ru Езиковедска научна българистика в Санктпетербургския университет в края на XX-началото на XXI век Началото на университетската българистика в Петербург се полага още през XIX в., но нов етап в развитието й започва в средата на XX със създаването на специализирани славянски отделения. Между професорите, бивши възпитаници на Катедрата по славянски филологии, които са дали и дават най-голям принос в развитието на българистиката, са имената на Ю.С.Маслов, Г. А. Цихун, Б.Ю Норман и други. В момента в Катедрата работят няколко преподаватели българисти, които водят активна научна дейност. В доклада се представят научните им интереси и постижения, прави се преглед на защитените през последните десет години кандидатски и докторски дисертации по българистика. Елена Иванова Крейчова – Зорница Цветанова Цветкова Масариков университет, Бърно, Чехия elena.krjcova@gmail.com, zornica.cvetkova@gmail.com Смесеното обучение (blended learning) – златната среда между традиционното и електронното филологическо обучение Докладът представя интерактивната основа на предмета Факултативен български език, изучаван от студенти-слависти в Масариковия университет в Бърно. Посочват се предимствата на т.нар. смесено обучение, приложени на академична почва, разглежда се методиката на подбор на упражненията и задачите, предвидени за решение онлайн. Елена Мимова Батинкова Българско училище за роден език, Будапеща batinkova.elena@gmail.com Паралели между унгарския и българския змей. Културно-антропологически поглед Змеят заема важно място в българската и унгарската народна култура и се запазва продължително време – до началото на ХХ в. като елемент на народните вярвания и практика. Проблемът за присъствието на змея в българския и унгарския фолклор е изучаван поотделно и самостоятелно както и в българската, така и в унгарската специализирана литература. Черпейки от методологията на сравнителните фолклористични изследвания, посветени на змея у славянските народи, в настоящото си проучване правя опит за съпоставка на змея като митична фигура, търся приликите и отликите в неговите проявления в българския и унгарския фолклор и по-конкретно в народните вярвания, народните приказки, народните песни и някои; в сравнителен българо-унгарски план разглеждам и някои лингвистични аспекти на думите „sárkány” и „zmej” и евентуалната им връзка с фолклорните прояви на змея. Проучването ми се включва три основни момента: 1. сравнителен структурен анализ на образа на змея в унгарската и в българската народна култура, като акцентът поставям върху сравняване на неговите функциите на песонажа; 2. Произход и етимология на думата змей в българския и унгарския език; 3. Змеят в унгарски и български фразеологизми и 4. Топоними. Направеният сравнителен анализ се основава на досегашните постижения на българската и унгарската фолклористика и езикознание, използвала съм предимно българска и унгарска специализирана литература. Елена Ремова Стоянова Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград helena.stoyanova@abv.bg За бифонематичната интрепретация на меките консонанти в българския книжовен език Докладът представлява опит за оспорване на аргументите на корейския българист Куон Джин Чой, който от гледна точка на сричковата структура на нелинейната генеративна фонология доказва биофематичността на меките консонанти в съвременния български книжовен езк (Чой 1998). Елена Цветанова Азманова–Рударска Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград eazmanova@abv.bg Иван Грозев и граф Ракоци: една нетрадиционна връзка Иван Грозев е писател символист и мистик от първата половина на ХХ век. Докладът представя образа на граф Ракоци в българската литература между мита и мистиката – неговото превъплъщение в образа на безсмъртен, а безсмъртието е интерпретирано и като щастлива съдба, но и като проклятие. Зорница Цветанова Цветкова Масариков университет, Бърно, Чехия zornica.cvetkova@gmail.com Семантична класификация на глаголите в славянските езици с оглед на категорията вид на глагола (компаративен анализ на материал от български, чешки и руски език) Докладът представя и прилага т. нар. двусъставна аспектуална теория като набор от критерии за класификация по семантичен признак на глаголите в славянските езици. За целта е анализиран съпоставително езиков материал от български, чешки и руски език. Иван Тодоров Русков Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” ruskovivan@yahoo.com Прах по цървулите. Християнство и идеология у Яворов В доклада се разглежда характерът на взаимодействието между християнски постановки, народностни представи и национална идеология у Яворов (най-вече в мемоара му „Хайдушки копнения”). Ивелина Костова Савова Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” i_savova@abv.bg Ябълкови следи в българския езиков модел на действителността Работата представя концепта „ябълка, ябълков” в моделираната по езиков път картина на света на носителите на българския език. Подходът е лингвистично-когнитивен. Коментират се от една страна езиковите репрезентации на визираното понятие в свободни и фразеологично свързани съчетания, а от друга страна се прави опит за характеристика на асоциативното мислене и процесите на паметта (възбуждането на спомени) при атака с думите ябълка, ябълков. Илина Красимирова Лулейска Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград i_luleyska@swu.bg Вариантите на житието на св. Сава Освещени в новобългарските дамаскини Настоящият текст има за цел да разгледа езиковите и художествените особености само на един текст – на Житието на св. Сава Освещени, но в различни ръкописи от XVII- XVIII век. Обект на изследване е текстът в Тихонравовия, в Копривщенския, в Троянския, в Свищовския дамаскин, както и във все още неиздадените ръкописи НБКМ 708, НБКМ 1073, НБКМ 1066 и в НБКМ 1088. Ина Георгиева Вишоградска Софийски университет „Св. Климент Охридски”, inabanv@yahoo.com Конфигуриране на сричката в български и унгарски език: сравнителен план Работата разглежда структурата на сричката в рамките на пост-генеративният подход, при който елементите на сричката са разположени в определена нелинейна структура. Целта е в сравнителн план да се разкрие приложимостта му за два гинеалогично и типологично различни езици – българския и унгарския. Йордан Асенов Марков Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград jordan.markov@gmx.de Една почти неизвестна във филологическите среди граматика на българския език от унгарски автор – Brevis Grammatica Bulgarica В средата на 19 в., след неуспеха на Унгарската революция от 1848-1849 г., унгарецът Андреас Пастори бива принуден да напусне родината си и се преселва в България. Намира подслон в град Пловдив, който по онова време е един от културните центрове на страната, известен също и с толерантното съжителство на различни религиозни общности. Пастори намира работа в тамошното католическо училище като учител по латински езки. През годините на престоя си в България той поддържа тесни контакти с католическата общност в града, както и с Андреа Канова, епископ на Круя и апостолически викарии на София. Срещайки много затруднения при усвояването на българския език и при липсата на всякакви помагала за изучаването му, Андреас Пастори решава да напише Brevis Grammatica Bulgarica – Кратка граматика на българския език. Докладът представя фототипното издание, направено на базата на латинския манускрипт на Андреас Пастори от 1856 г. с превод на немски и български език, което достигна до читателите през 2013 г. Целта е да се представи един отдавна забравен автор и труда му, които несъмнено са имали своята роля за отбелязване на промените в развоя на българския език.
Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас katarzyna@abv.bg Вратата като пространствен културологичен знак Авторката на настоящата статия цели да разкрие културологичния код на вратата чрез езика, да покаже връзката на езика с културата и да проследи семантичната реализация на езиковите средства с компонент врата. Изследването се основава на когнитивния подход в лингвистиката и е насочено към концепта врата като пространствен културологичен знак. Катерина Драганова Ушева Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград kateto184@abv.bg Научни перспективи в областта на българската лингвистична география В доклада се разглеждат изоглосите, оформени от застъпниците на старобългарската ятова гласна в определени фонетични позиции с оглед на членението на българското езиково землище на диалектен Изток и диалектен Запад. Катя Грозева Исса Университет по архигектура, строителство и геодезия, София katyaissa@abv.bg Български език за бежанци. Перспективи пред езиковата политика на България Езиковата политика на всяка страна е част от общата й политика. Днес България в европейското си настояще опитва да се впише в геополитическата карта на Европа, без да загуби националната си самобитност. Искаме да ни приемат, без да променяме моралните стълбове на ценностната си система, които са ни запазили досега като общество и народ. В ситуацията на световна икономическа криза ние заговорихме за езика на кризата, съпътстван от кризата в езика. И тъкмо когато осъзнахме, че трябва да се промени образователната ни система, образованието да стане един от най-важните национални приоритети, а българският език, като основен пазител на народностната ни същност и памет, да се превърне в най-важния негов елемент, в страната ни навлезе огромна бежанска вълна от юг. Докладът разглежда перспективите на българистиката относно езиковата интеграция на бежанците. Проблемът не е в етническото многообразие на обучаваните, а в новата ни колективна психология, в която страховете от езикова смърт и загуба на културна идентичност очертават границите между свое и чуждо в търсене на самоопределение. Въпреки насадените традиционно представи, подкрепяни административно и институционално, филолозите могат и трябва да предложат плановата стратегия на държавата, определяща пътя за усвояване на езика ни от онези бежанци, които остават дългосрочно, избрали България за свое убежище. Кирил Над Университет „Лоранд Йотвьош”, Будапеща itskiril@hotmail.com Дружеството на българите в Унгария на 100 години Докладът представя историята на най-старата институция на българите, живеещи в Унгария, Дружеството на българите в Унгария, което тази година празнува 100 години от основаването си. Историята на първите българи в Унгария, техните институции. Константин Иванов Куцаров Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” konstantpol@abv.bg Значение и принос на „Российская грамматика” от М. В. Ломоносов в контекста на теорията за частите на речта „Российская грамматика” на М. В. Ломоносов има ключова роля в еволюцията на теорията за частите на речта както в руското, така и в общото езикознание. Макар механично да стъпва върху станалата универсална за времето си осемчленна подялба на думите, фиксирана още от александрийските граматици, големият учен предлага и иновативни решения по проблема, съобразени с тогавашния руски език. Красимира Ангелова Чакърова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” krchakarova@gmail.bg Към въпроса за съчетаването на имперфекта с глаголните видове в съвременния български език Във фокуса на настоящото изследване е поставен въпросът за семантико-функционалната характеристика на формите, получени при съчетаването на имперфекта с глаголните видове в съвременния български език. Обърнато е специално внимание върху синтактичните ограничения при употребата на перфективния имперфект (напишех). Красимира Дочева Колева Шуменски университет „Еп. Константин Преславски” krdkoleva@abv.bg Езикът на прехода: Говорим си какво се случва Във вербалната комуникация в публичната сфера през периода на прехода от тоталитаризъм към демокрация се наблюдават процеси, които очертават тенденции. Тези процеси се разглеждат в контекста на глобализацията, както и на конвергентно-дивергентните явления в езика. Стимулиращ фактор е и езиковата мода. Динамиката в социалния живот и съпътстващият своеобразен хаос рефлектират върху езика. Интересен пример за това се открива в полето на рефлексивността. Както подсказва подзаглавието, в това изследване се коментират употреби на рефлексивни глаголи в писмената и в устната езикова практика в съвременния български език – поява, етапи и резултати. Кристина Менхарт Университет „Лоранд Йотвьош”, Будапеща menyhart.krisztina@btk.elte.hu Семейството в българския и унгарския фолклор Основата на всяко едно човешко общество е семейството. То е стопанска база, репродуктвина единица и място за социализация на подрастващите поколения. Тема на настоящата статия е сравнителното проучване на унгарското и българското селско семейство до към средата на 20 век. Търсят се приликите и различията във всекидневието и празниците, в семейните събития и трагедии и в поверията, свързани със семейния живот. Унгарският материал е събран от звуковия архив на Лайош Хегедюш, записан между 1940 и 1957 години в селските територии на Унгария, архивът съдържа 123 записа на тема семейство, с общо времетраене 4,30 часа, от 62 информатора. Българските еквиваленти се базират на публикуваните материали от етнографската литература. Лилия Илиева Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Univerza v Ljubljani lilia.ilieva@gmail.com Данни за историята на българския език от материалите на Еузебий Ферменджин Еузебий Ферменджин е унгарски българин, който е един от най-големите специалисти по история на южните славяни в Австро-Унгария през ХІХ век. Покойният българист Цанко Младенов е копирал архивни материали на Еузебий Ферменджин, някои – непубликувани, които съдържат част от кореспонденцията на българските католици. Данните от този архив ще бъдат използвани в доклада, разгледани в контекста на книжовния език на българската печатна книга през седемнайсети век и интересите към нея. Този книжовен език е предизвикал интерес у учени като Готфрид Лайбниц, което ще бъде показано. Целта е да се анализират ортографските, фонетични и граматическите особеностите на писмените материали, но преди всичко – да се осветли тяхната особена роля за вписването на българския език в научните интереси на европейския свят. Любка Липчева-Пранджева Институт за литература, БАН llipcheva@abv.bg От колко превод се нуждае българската литература? Докладът, а оттук и провокативността на заглавието му, цели да открои комплекс от теоретични въпроси, пряко свързани с присъствието/отсъствието на българската литература в европейския културен контекст като активен корпус от текстове: Основателни ли са усетите за непълноценност? Преводите (остарели, непълноценни, частични, непредставителни…) ли са единствената причина? Доколко прочитът през легитимиращи концептуални мрежи като национална литература; балкански литератури; славянски литератури; световна литература продължава да съответства на съвременните механизми за културна комуникация? В състояние ли е европейската българистика да изгради алтернативни констелации?… В предложените от доклада коментари българската литература ще се разбира като динамично единство от класически (канонични) текстове и съвременни произведения.
Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград В търсене на предмета или за метафизичния ужас в лириката на Далчев Марина Тютюнкова Университет „Лоранд Йотвьош”, Будапеща marina.tyutyunkov@gmail.com Българските и унгарските сватбени обичаи в традиционалното селско общество Тема на доклада са сватбените обичаи на унгарци и българи от края на 19 до към средата на 20 век. Целта на изложението е да се разкрият общите черти в сватбената обредност между двата народа, както и да се определят различията, които вероятно произтичат от различната религиозна, културна и езикова принадлежност. Разглеждат се народните ритуали, свързани със сключването на брака от годежда до следсватбените обичаи в български и унгарски контекст. Маринела Параскова Младенова Югозападен университет”Неофит Рилски”, Благоевград Marinela_pv@abv.bg Към въпроса за българската „Микрославия“ /банатският български книжовен език между 19 и 21 век В доклада се коментират проблеми, свързани с историята и съвременното състояние на езика на банатските българи католици, дошли на няколко вълни в Австро-Унгария след неуспешното Чипровско въстание от 1688 година и живеещи днес на територията на Румъния. В центъра на вниманието е проблемът за книжовния им език, видян през погледа на неговите носители и отразен по страниците на печатните им издания след 1989 година. Мария Дудаш Университет „Лоранд Йотвьош”, Будапеща dudasmimi@yahoo.com Граматични особености в заглавията на българските романи В доклада се анализират заглавията на романите от новобългарския литературен период. Представя се граматичното разнообразие на заглавията на българските романи. Характеризират се заглавията от граматична гледна точка, дали заглавието е само една дума, словосъчетание или изречение. В доклада се анализират и класифицират заглавията на романи написани между 1878-1995 година. В този литературен период се появяват романите, като нов художествен жанр. Романите написани през този период са много разнообразни, между тях се срещат исторически романи, които са много популярни, защото спомагат да се приемат историческите събития, както и документални романи, романи-биография и романи за деца и юноши. Мария Чорбаджиева Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград tchorbadjieva@yahoo.com Българският превод на „Война със саламандрите“ от Карел Чапек Настоящият текст има за цел да представи българския превод на романа „Война със саламандрите“ от чешкия автор Карел Чапек. Докладът проследява читателската интерпретация на преводния текст. Мария Стоилова Жерева – Галина Якова Молхова Софийски университет „св.Климент Охридски”, ДЕО mzhereva@abv.bg Рамкиране и прерамкиране на комуникативните ситуации В доклада се разглеждат семантичните рамки при различни видове комуникативни ситуации. Същността на рамковата семантика на думите, словосъчетанията, изреченията, текста се съотнасят със сцени в рамките на общата теория на семантика. Рамката е основа за съгласие, допускане на споделено знание между говорещия и слушащия или между участниците в сцената, сценария. Говорещият използва иманентно присъщи за него знания, адаптира ги към слушащия, а слушащият реконструира своята когнитивна рамка в ависимост от постъпилата информация. Осъществяването на тези процеси е взаимно благодарение на възможната обща за участниците в комуникацията когнитивна рамка на отделните значения на думите. Условието за адекватен избор на речева тактика е идентификацията на ситуацията – определението на съответната на нея тип рамка. Повечето комуниканти не осъзнават рамката на ситуацията, в която трябва да си взаимодействат без специален стимул. Рамката се възприема като даденост и подбужда действия в очертани граници. Следователно, не се прилагат усилия да се преконструира ситуацията, за да стане тя благоприятна за реализиране на интенцията. Един от начините за осъществяване на контрол за резултатни речеви действия е управлението на рамкирането. Става дума за това, че говорещият може осъзнато да прогнозира комуникативния акт и при необходимост да променя рамката, ако междинните резултати не го удовлетворяват. Това ние наричаме прерамкиране.
Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” marijana@abv.bg За българската метакомуникация В последно време лингвистите обръщат все по-често внимание на факта, че при комуникация освен информация, характеризираща действителността, се предава и информация, характеризираща самия комуникативен акт или на съществуването на т. нар. метакомуникация Марчела Пениамин Мурадян Виенски университет, Институт по славистика marchela.muradyan@univie.ac.at Съвременни концепции за стандартизация на книжовния език в европейското езиково пространство Oбзор на актуалните редакции на книжовния стандарт в български, руски, немски и френски език. Анализират се основните промени в правописните правила, за да се установяват тенденции в развитието на нормата. Милена Стоянова Видралска Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” m_vidralska@abv.bg Проблемът за същността на ядрото във функционално-семантичното поле на залоговостта Възниква въпросът коя е ядрената категория във функционално-семантичното поле на залоговостта и с какъв характер е тя – морфологична или синтактична е, или пък е с двоен статут. Мира Николаева Маркова Софийски университет „Св. Климент Охридски” mira_markova@hotmail.com Фотографиите като извор за икономическата модернизация на българската столица до 40- те години на XX век Настоящото проучване е базирано върху непубликувани фотографии от музея за История на София като целта е да се представи икономическата модерницазия и европеизация на българската столица до 40- те години на XX век, пречупвайки фотографиите през етноложките методи на изследване. Акцентира се върху представата за емблематични фабрики, отделни личности и непознати работници, за да се потърси паметтта за един, феноменален по своята динамика, процес. Този процес превръща София в еталон за модерна градска култура, в образец за подражание, следван от останалите български градове в началото на XX век. Българската столица стартира в края на XIX век от абсолютната нула, за да стане в кратки срокове напълно съизмерима с функциите си на главен град на държавата. Превръща се в икономически двигател на българската модернизация, според европейските стандарти и измерения. Младен Цветанов Влашки Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” m_vlashki@abv.bg „РоманОлогия“ ли? Българският роман днес. Днес в българския роман протичат интензивни жанрови търсения. С аналитични наблюдения върху последните романи на Т.Димова, Ел. Алексиева, Г. Господинов, М. Русков, Ал. Секулов , Н. Славов и др. се описват основните тенденции в това движение. Моника Фаркаш-Барати Сегедски университет farkasbm@lit.u-szeged.hu Женското писане в сръбската и бългаската литература Надежда Николова Институт за български език, БАН nvnikolova@abv.bg Лазаровден и цветята в езиковата картина и традиционната култура на българина От пролетния цикъл в българския народен календар – Лазаровден е най-жизненият християнски празник. Предвестник на Цветница и Великден, този ден има една особеност – организира се и се чества само от жени. Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа с живота, любовта и цветята. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница, който е на следващия ден. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. В доклада се представя обичаят Лазаруване, свързана с традиционна култура на българина. Прави се етнолингвистичен анализ на цветята, свързани с духовността и българските традиции на този светъл пролетен празник. Надия Степановна Мъскив Институт по изследване на библиотечни ресурси по изкуство към Лвивската Национална Научна Библиотека “Васил Стефаник” Nadia.myskiv@gmail.com Литературоведската българистика в Лвивския университет “Иван Франко” История на българистиката в Лвивския университет “Иван Франко”. Развой на преводаческото дело в университетската катедра “Славянска филология” в средата на XX и началото на XXI век. Научни постижения на преподавателите-българисти и техният принос в развитието на украинското литературознание. Съхраняване и продължаване на българистичните традиции в Лвив на съвременния етап. Надка Николова Николова Шуменски университет „Еп. Константин Преславски” nikolova55@gmail.com Проблемът за езиковата чистота през 50-те години на ХIХ в. в българската езикова ситуация Средата на ХIХ в. в редица европейски езикови ситуации се отличава с оживени дискусии относно езиковата чистота. Пуристичната доктрина е кулминацията в езиковото осмисляне на националистичната идея във време, когато книжовният език изпъква преди всичко със символните си функции. Тя е актуална и в българската езикова ситуация, която е специфична главно поради две особености: българският е най-старият книжовен славянски език, от една страна, а от друга – развойните процеси са дотолкова динамични, че са довели до коренна промяна в първоначално синтетичната езикова система. Темата на изложението, посветено на разбиранията за чистотата на българския книжовен език през десетилетието, е поставена именно в контекста на тези две обстоятелства. Наталия Димитрова Няголова Университет „Лоранд Йотвьош”, Будапеща nniagolova@abv.bg Българо-унгарски киносрещи В доклада се разглеждат формите на контакт между българската и унгарската кинематография в периода от края на Втората световна война до наши дни. Анализът е организиран в няколко посоки – копродукции, обмен на актьори, семиотизация на “унгарското” в българското кино. Павел Стоилков Филипов Югозападен университет „Неофит Рилски“ Благоевград p_filip@abv.bg Българската литературна критика за Лев Толстой вчера и днес В този доклад искам да покажа отношението на българската критика към творчеството на Толстой и популяризирането му в България. От неговия първи преводач Сава Ничов до наши дни, като посоча статии и книги издавани в България за него, на Пенчо Славейков, Константинов, Бочева, Германов, Анчев, Троев, Георгиева и др. Павлина Кънчева Медицински университет – София kantscheva@yahoo.com Перспективи в развитието и изследването на българската медицинска терминология Под българска медицинска терминология разбираме утвърдените от българската научна традиция названия, дублиращи латинските медицински термини, които се вграждат, асимилират формално-граматически в българския медицински текст и се изписват с кирилица. По произход те са заети термини или са създадени с домашни средства. Съвременната българска медицинска терминология се изгражда, развива и усъвършенства вече близо един век в пряка връзка с медицинското образование у нас. Процесите на стандартизация и кодификация имат своя специфика. В настоящия етап на глобализация в науката с приоритетно използване на английския език, българската медицинска терминология трябва да съхрани своята идентичност чрез облягане на традициите в българското терминообразуване и недопускане на безпринципно и хаотично заемане на англоезични термини за най-нови медицински понятия. Съвременната българска медицинска терминология е обект на засилени езиковедски изследвания през последните години чрез методологията на модерното терминознание. В резултат са публикувани монографии, и множество статии в университетските сборници и списания; разроботват се дисертации по актуални терминологични въпроси. За дидактически цели са написани учебници по специализиран български език и медицинска терминология. Тези трудове са най-нови приноси за съвременното българско езикознание и българистиката. Сава Сивриев Шуменски университет ”Епископ Константин Преславски” sivriev@abv.bg За „Сказание о молитве светаго Нифона...” из „Огледало” (Буда, 1816) на Кирил Пейчинович Книгата на Кирил Пейчинович „Огледало” е сходна по смисъл с „Неделник”-а на св.Софроний Епископ Врачански, с книгите на Иоаким Кърчовски, издавани в Буда също в началото на 19 век. Българската светска култура все още не е съградена , но светското поведение, ако съдим по проповедите и поученията в тези книги, вече е факт сред българската общност. „Сказание...”, чрез живота на светец от 4 век – св. Нифонт и молитва към него, в този преход от светско към християнско поведение, създава образец, също в преход - от християнско към светско поведение и мислене. Савелина Банова Банова Софийски университет „Св. Климент Охридски” banovasavelina@yahoo.com Морфонологична характеристика на глаголите от първо спрежение в съвременния български език В настоящото изследване се прави анализ на морфонологичния състав на глаголите от първо спрежение от синхронна гледна точка. Предлага се класификация и модели на спрежението им. Светла Кирилова Черпокова „Алберт Лудвиг“ Университет, Фрайбург, Германия – ПУ „Паисий Хилендарски“ tiro@abv.bg Литературният историк като преводач Докладът предлага възможна перспектива пред българистичните изследвания, свързана с позицията на литературния историк в ролята на „преводач“. Какво означава това? Става въпрос за прилагане на познатото от изследванията на Лоурънс Венути и др. понятие „translating cultute“, което предлага по-различни гледна точка към преводите, т.е. те се разглеждат не просто като езиков трансфер, а като вид превеждане на една култура на езика на друга култура. Като примери са привлечени два хронологически синхронни текста, но същевременно със значими културни разминавания. Те са почерпани от българската и от германската литература – „Житие и страдание на грешния Софроний“ от Софроний Врачански в превод на немски от Норберт Рандов и новелите на Е. Т. А. Хофман в превод на български език. Издадени по аналогично време, те предполагат коренно различна читателска аудитория. Обсъжда се какво не достига до българския и съответно до немския читател в резултат на един дори брилянтен превод и какви са възможностите за подпомагане на рецепцията от страна на литературния историк. Светла Кьосева Българско училище за роден език, Будапеща skioseva@gmail.com Българското училище пред своята 100-годишнина Българското училище в Унгария е една от най-старите институции на българите тук. Неговата роля в живота на българската общност е несъмнена, но няма системно проучване на миналото му. От изворите са проучени част от архивните материали от Александър Гюров, но няма системен запис на спомени, нито изследването му в по-широк аспект. Известен напредък представлява неотдавна публикуваното изследване за живота на българския дипломат Иван Стоянович – Аджелето, в което са събрани непознати досега български извори. В съобщението се прави опит да се синхронизират българските и унгарски извори от известните публикации. С надеждата, че това ще постави началото на един процес, в резултат на който за 100-годишнината на българското училище в Будапеща през 2018 година ще имаме една по-пълна картина за неговото богато минало. Снежана Гаджева ИНАЛКО, Париж snejana.gadjeva@gmail.com Българското езикознание във Франция – между книжовна норма и разговорни практики – пример с употребата на наречието дето Българското езикознание във Франция води началото си от 1933 година, когато е издадена първата българска граматика на френски език след основаването на катедрата по българистика в ИНАЛКО. То се развива както в синхроничен, така и в диахроничен аспект, за което свидетелстват множество езиковедски публикации, основаващи се предимно на писмената книжовна норма. През последните няколко години се забелязва нова тенденция при изследванията върху българския и преподаването му като чужд език във Франция. Те отразяват съвременното развитие на книжовната норма и вземат под внимание влиянието на разговорните практики върху нея. В настоящия доклад ще бъдат разгледани някои актуални езикови промени като резултат от това влияние. По-подробно ще бъде коментирано дефинирането на комлексната морфологичната единица дето в българските граматики и речници, ще бъде анализирана употребата ѝ като наречие, съюз и относително местоимение. Снежана Ковачева Будапеща
Страшимир Митков Цанов Прешовски университет в Прешов, Словакия strash9@abv.bg Цар Симеон – литературни идентичности Текстът разглежда моделите, по които българската художествена литература проблематизира образа на цар Симеон. Неговите различни идентичности в трудове на историци и творби на писатели ( Иван Вазов, Петко Тодоров, Николай Райнов, Петър Карапетров) са проектирани в полето на историческото мислене и са интерпретирани като проявления на конкретни естетически и идеологически нагласи и тенденции в българската култура между Освобождението и Втората световна война. Изследването се опитва да интерпретира логиката, по която историческият факт е едновременно цел и средство за художествената литература.
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” saw1wal@gmail.com Сложните прилагателни в службите за месец септември в миней 49/43/ на Кръстьо Граматик от ХVII век Изследването се спира на словообразувателни, функционални и стилистични особености на сложните прилагателни в светлината на някои тенденции в историческото развитие на минея като текст от богослужебната практика. Избрана е една по-рядко изследвана категория composita(особено в сравнение със съществителните имена) като се обсъжда ролята и значението при изграждането на специфичните литургични образност и стил в минейния текст като цяло и спрямо конкретните изисквания на честваните памети в отделните служби. Татяна Иванова Ичевска Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” Ichevska@yahoo.com Измерения на болестта в повестта на Георги Райчев „Мъничък свят” Текстът се опитва да види, от една страна, войната като болест, а от друга – провокираната от нея болест на индивида. Ще бъдат обговорени проявления Татяна Иванова Ичевската на лудостта и нейните фигурализации. Христина Тончева Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” hrtoncheva@gmail.com Требникът на Вениамин Хилендарец и евхологичната практика през ХIХ век В доклада е описано подробно съдържанието на ръкописния требник на Вениамин Хилендарец, съхраняван в Специалната сбирка на Пловдивската народна библиотека. Този ръкопис не е проучван цялостно, почти непознат е за науката, според запазената маргиналия е създаден в Хилендарския манастир на Атон. Книгата съдържа редки и ценни молитви и заклинания, някои от които имат старобългарско потекло, а други са плод на многовековната евхологична книжовна традиция. Научните изводи описват състоянието на т. нар. „късна редакция на Евхология“ – един термин, въведен в науката в резултат на многогодишните ми проучвания на тази богослужебна книга. Cselényi István Gábor idr.cselenyi@gmail.com A magyar-bolgár kapcsolatok eredete Csupán összefoglalást szeretnék adni a kérdés szerteágazó irodalmából. A magyarok és bolgárok őseinek sorsa már honfoglalásunk előtt is egybekapcsolódott. Éppen ezért érdemes áttekinteni, hogy vannak-e történeti, illetve más vonatkozású adatok arra, hogy a magyarok és a bolgár-törökök együtt éltek-e, továbbá jelentős hatással voltak-e egymásra? A válasz természetesen: igen! A két nép kapcsán Juhász Péter már a nyolcvanas években leszögezte, hogy a magyarság (illetve a magyarok elődnépei) történetének elmúlt háromezer évéből legalább két és fél ezer évet a bolgárok, illetve az előbolgárok szomszédságában, vagy velük együtt töltöttek. A legújabb antropológiai felmérés szerint a VIII-IX. században a Kárpát-medencébe érkező honfoglalók embertani szempontból egységesek voltak, és a korai bolgárokhoz hasonlítottak. Nyelvészeti párhuzamok, közös régészeti leletek is felfedezhetők az akkori bolgár-törökök és magyarok között, sőt közös zenei hagyományok nyomai is kimutathatók. A két nép történetét sok szál fűzi egymáshoz a középkorban is, a magyar vagy a bolgár államiság kialakulása után. Fedoszov Oleg Eötvös loránd Tudományegyetem, Budapest fedhod@mail.datanet.hu Univerzálék a bolgár frazeológia tükrében A modern cseh frazeológiai iskola megteremtője, az EUROPHRAS alapító tagja, Frantisek Cermák prágai professzor 1987-ben a SLOVO a SLOVESNOST, még a Prágai nyelvészeti kör által alapított folyóirat hasábjain publikált egy cikket, aminek a címe a következő volt: A frazeológia aktuális problémái és azok tükröződése a szótári gyakorlatban – a bolgár szóláshasonlatok szótára kapcsán. Ebben a programszerű tanulmányban F. Cermak első ízben, nagy tudományos nyilvánosság előtt szakított az addig majdnem megkérdőjelezhetetlen szovjet, „vinográdovi” frazeológiai hagyománnyal, szembe állítva azt az akkori modern elméletekkel és a szótári praxissal. Mekkora utat tett meg azóta a bolgár frazeológia, milyen univerzális tapasztalattal gyarapodott – erről lesz szó az előadásban. Katus Elvira Eötvös loránd Tudományegyetem, Budapest ile2@freemail.hu История на българската специалност в Университета „Л. Йотвьош” в Будапеща Oktatástörténeti áttekintés. Az 1947-ben kötött kulturális államközi egyezményt a Magyar Népköztársaság és a Bolgár Népköztársaság, amelynek alapján az 1951/1952 tanévtől bolgár nyelv- és irodalom szak indult az ELTE BTK Szláv Tanszékén. Az órákat Totka Marinova Bulgáriából kiküldött lektor látta el, három hallgatója volt, akiket heti 14 órában tanított. Nagypál Teréz, aki nemrég fejezte be a Szófiai „Kliment Ohridszki Tudományegyetemen a bolgár szakot, 1953. szeptember 9-én kapott a Bölcsészkar dékánjától kinevezést a bolgár szakra. Az előadás végigköveti a szak történetére a 2012/2013 tanévig, kitérve az oktatókra, hallgatókra, két szakosság – egy szakosság kérdésére, részképzések, nyári egyetemek kérdésére, kiadványokra stb. Kocsis Mihály Сегедски университет kocsism@lit.u-szeged.hu Az OSZK egyik XVI. századi kódexéről Teofilaktosz előszava alapján Pozsgai István NyME SEK, Szláv Filológiai Intézeti Tanszékcsoport constantinus@freestart.hu A participiumok használata az Eninai apostolban Előadásomban a XI. századra datált óbolgár Eninai apostol participiumainak használatával foglalkozom. Elsősorban a participium relativum attributív, appozitív és predikatív használatát vizsgálom. Révész Éva SZTE BTK Történeti Segédtudományok Tanszék ret@hist.u-szeged.hu Gavril Radomir és a magyar királylány házasságának vitatott részleteiről Lévén a középkor ezen időszaka forráshiányos, napjainkig nem jutottak a történészek konszenzusra és így számos nézet él egymás mellett arra nézve, hogy Gavril Radomir kivel kötött házasságot, e házasság mikor és milyen okból jöhetett létre, illetve bomlott fel. E kérdéseket veszem sorra előadásomban és próbálok választ adni megnyugtató módon a felvetett kérdésekre a rendelkezésre álló források alapján. Zsilák Mária Eötvös loránd Tudományegyetem, Budapest m.zsilak@gmail.com Szlovák kisebbség Bulgáriában – bolgár kisebbség Szlovákiában Каталог: nyelvek -> bolgar -> bolg konf 2014 bolg konf 2014 -> Научни перспективи на съвременната българистика” 28 и 29 април 2014 г., Будапеща Информации Изтегляне 335.55 Kb. Сподели с приятели:
|