Резюмета на националната конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието
В.Божинова Детска неврологична клиника, УСБАЛНП “Св.Наум”, София
Изтегляне 0.99 Mb.
|
В.БожиноваДетска неврологична клиника, УСБАЛНП “Св.Наум”, СофияВисоката честота на детските епилепсии и техните терапевтично-резистентни форми с преобладаване на симптоматични фокални епилепсии, обуславят широкото приложение на “новите” антиепилептични медикаменти (АЕМ). При избора на АЕМ за монотерапия или добавена терапия в детската възраст определяща е преценката на баланса между значителната ефикасност, добрата поносимост (малко странични реакции като ефекти върху ЦНС, алергия, идиосинкразии, промени в телесното тегло и козметични дефекти) и липсата на ефекти върху специфични за децата функции - растеж, полово съзряване (29), когнитивни функции (7). Оxcarbazepine (ОxCBZ, Trileptal ®) е нов АЕМ, 10-кето-аналог на карбамазепина, с активен метаболит монохидроксидериват (MHD), модулиращ натриевите и калциевите йонни канали. Фармакокинетиката на ОxCBZ е линеарна, подобна при децата от 1 месец до 4 г., над 4 г. и при възрастните (27,32), с клирънс 34-38% по- висок под 8 годишна възраст (30). Дозирането в детската възраст е 30-46 мг/кг (32), а за възрастта от 1 месец до 4 г. - между 20 и 60 мг/кг до постигане на клиничен отговор, който е дозо-зависим (27,28,35,36). Клиничният ефект корелира със стойностите на MHD, но страничните реакции са подобни при серумни нива на MHD над 15 mg/l и под 15 mg/l.
Oxcarbazepine (ОxCBZ) e с доказана висока ефективност при лечение на фокални епилепсии с прости и комплексни парциални и вторично генерализирани тонично - клонични припадъци в детската възраст в плацебо-контролирани изследвания при монотерапия (16) и допълваща терапия (13) и в проспективни отворени проучвания като монотерапия (9,20,37), допълваща терапия (1,10,14,33), при дълготрайно приложение (8,36,37), включително в кърмаческа и ранна детска възраст, в таблетна и сиропирана форма (28,31). Като монотерапия в двойно сляпо плацебо-контролирано изследване при 193 деца от 5 до 18 г. с фокална и генерализирана епилепсия ефикасността на OxCBZ е 61%, подобна на Phenytoin (60%), но поносимостта му е статистически значимо по-добра (17). В мета-анализи на дълготрайни плацебо-контролирани изследвания при монотерапия на деца с епилепсия ОxCBZ демонстрира по-висока ефективност и по-добра поносимост в сравнение с карбамазепин, фенитоин и ламотрижин, като е с най-нисък % отпаднали пациенти поради странични реакции (15, 24, 26) (Табл.1.) Табл.1. Ефективност и поносимост при лечение на деца с епилепсия с монотерапия – сравнителни резултати от дълготрайни плацебо-контролирани изследвания (15)
Клиничният ефект от монотерапия с OxCBZ при фокалните епилепсии нараства прогресивно. При монотерапия при идиопатичната парциална епилепсия с центро-темпорални спайкове (Роландова епилепсия) клиничната ефективност е висока, като отговарящите са от 72.22% (5) до 95% от децата (37). В проучването на Tzitiridolu M и с. (37) 74% са свободни от пристъпи (общо 53% без пристъпи от началото до края на проучването и други 21% с начални редки рецидиви), 21% са с редукция на пристъпната честота ≥ 50%, успоредно с изчезване/редукция на разрядите в ЕЕГ при 93% и благоприятен когнитивен. Като допълваща терапия ОxCBZ е високо ефективен при деца с терапевтично резистентни парциални припадъци. Ефикасността на OxCBZ е 35% в сравнение с плацебо (9%). В двойно-сляпата 16 седмична фаза 44% от 232 деца са с редукция на пристъпите над 50%, 27%- над 75%, 4% са без пристъпи (13). OxCBZ проявява продължителен антиепилептичен ефект при последващото 2 г. отворено проучване, като ефикасността му нараства- 53% от децата са с редукция над 50%, 29%- с редукция над 75%, 5% са без пристъпи (14). В редица неконтролирани проучвания също се демонстрира ефикасност на OxCBZ като допълваща терапия, включително при терапевтично резистентни епилепсии (1,10) и при малки деца от 4 месеца до 4 г.в дози от 14 до 71 mg/kg/дневно, средна доза 36.5 mg/kg (8, 21). Serdaroglu и съавт. (33) установяват при 87,5% от 42 деца на възраст от 5 до 17 г. пълен контрол на припадъците, като без пристъпи са 81,2% от децата с парциални припадъци и 91,7% от децата с генерализирани припадъци. При наблюдение на 53 деца с епилепсия, 43 от които с терапевтична резистентност, вкл. към CBZ, Gialy и съавт. (10) съобщават за пълно купиране на пристъпите при 13% и редукция на пристъпите ≥ 50% при 43%. Наше проучване също потвърждава добрият клиничен ефект на OxCBZ при фокалните епилепсии (отговарящи 73,4%) с прости парциални пристъпи (отговарящи 79,1%), комплексни парциални пристъпи (отговарящи 69,4%) и ВГТКП (отговарящи 73%), като допълваща терапия или при преминаване към монотерапия (1). При децата от 4 месеца до 4 г. ефективността е подобна - 71% от 100 деца с фокална епилепсия на възраст от 3 месеца до 4 г. са пълно купиране на пристъпите, 11% с редукция 50% (8); 70% са с редукция над 50%, а 50% са без пристъпи (21), не се установяват съществени странични реакции (21,27). OxCBZ е ефективен като дълготрайно лечение (34), включително при трудно-лечими епилепсии с начало в детската възраст (5, 17,19,20,37), като показателят Retention rate над 5 г. е 41,7% (15/31), по-висок от другите АЕМ (Vigabatrin, Lamotrigine) при подобен клиничен контингент (19). OxCBZ влошава някои видове идиопатични генерализирани епилепсии като абсансната епилепсия и ювенилната миоклонична епилепсия (3,11,18). При рационална политерапия OXC се комбинира поради синергизъм с леветирацетам, топирамат, габапентин, прегабалин (22). Оралната суспенсия на OxCBZ, удобна за употреба от малки деца и пациенти с гълтателни нарушения, е с подобна висока ефективност на таблетните форми (31)- 75% (1). Значително повлияване в ЕЕГ абнормностите се установява при 67% от децата, лекувани с OxCBZ (1,33), като при фокална епилепсия ЕЕГ е нормализирана при 25% (8) до 33% (1). При Роландовата епилепсия при лечение с OxCBZ повлияването в ЕЕГ абнормностите е по-значимо, като ЕЕГ се нормализира при 53% или степенно се подобрява при 35% от децата (37). OxCBZ подобно на CBZ може да влоши идиопатичните генерализирани абсансни и миоклонични епилепсии (11). При 4% от децата се появяват генерализирани ЕЕГ промени (38). Възможно е бързо преминаване от CBZ към OxCBZ (2), а при замяна на други АЕМ- стъпалообразно чрез преходна политерапия (27). ОxCBZ е с добра поносимост и безопасност. При анализа на 20 клинични изследвания при деца (10 двойно слепи плацебо контролирани, 5 с начална монотерапия, 5 с допълваща терапия) от 1059 деца само 12,2% са със сериозни странични реакции, от които 1,4%- свързани с OxCBZ (4). Друг анализ върху 9 проучвания за приложение на OxCBZ при 337 деца, 5 от които като 6 месечна монотерапия при 241 малки деца (от 1 месечна до 4 г. възраст), също потвърждава добрата безопасност и поносимост на медикамента, подобни при деца под 4 г., над 4 г. и при възрастни и добрата поносимост при деца във всички възрасти при дълготрайно лечение (36) . При децата под 4 г. възраст при лечението с OxCBZ най-често описаните нежелани реакции температура, възбудимост, инфекции (27,28). Странични ефекти при 25% от случаите прогресивно намаляват при проследяването. Хипонатремия се установява само от 0,2% (4) до 0,6% (36). Когнитивните функции (психомоторна скорост, внимание, памет, обучение) не се увреждат при дълготрайно приложение на OxCBZ в детската възраст. Когнитивните функции при 47 деца с новооткрита парциална епилепсия, лекувани дълготрайно с OxCBZ не се различават от другите АЕМ от първи избор - CBZ (n=26), валпроат (n=24) и комбинацията CBZ с валпроат (n=50) (7). Литература
13.10-14.00 Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсиите РЕЗЮМЕТА НА ПОСТЕРНАТА СЕСИЯ Постер № 1. Невроофталмологична симптоматика при първични глиоми и менингиоми на зрителния нерв С. Чернинкова1, Хр.Цеков2, В. Бусарски3 1Клиника по Нервни болести, УМБАЛ ”Александровска”, София 2 Клиника по Неврохирургия, УМБАЛ ”Токуда”, София 3 Клиника по Неврохирургия, УМБАЛ “ Св.Ив.Рилски”, София/ Представяме група от 30 болни с първични тумори на зрителния нерв – 23 болни с оптични глиоми и 7 болни с менингиоми на зрителния нерв. Влошаването на зрението е начален и доминиращ симптом и при двата вида първични тумори на зрителния нерв, но съществена разлика е предилекционната възраст – детска и юношеска при оптичните глиоми и зряла възраст ( 4-та и 5-та декада) , при първичните менингиоми на зрителния нерв. И при двата вида тумори е налице висок процент на оптична атрофия, корелираща с ниската зрителна острота, проптоза и нарушения на окуломоториката. При относителна съхраненост на зрителните функции препоръчваме изчаквателно поведение при болните с оптични глиоми и менингиоми на зрителния нерв, тъй като оперативното отстраняване на тумора крие риск от влошаване на зрението. Постер № 2 Ромска фамилия с гранична форма на синдром на Dravet и мозаицизъм при missense мутация в SCN1A гена С. Желязкова1, Д. Азманов2, П. Димова3, М. Радионова1, В. Божинова3, Л. Флорез2, Ш. Смит5, И. Търнев1,4, А. Жабленски2, Дж. Мъли6, И. Шефер7, Л. Калайджиева2, Дж. Сандер5 1. Катедра по неврология, Медицински Университет, София 2. Западно-Австралийски институт за медицински изследвания, Университет на Западна Австралия, Пърт 3. Детска неврологична клиника, УСБАЛНП „Св. Наум”, София. 4. Катедра по когнитивна наука и психология, Нов Български Университет, София 5 Департамент по клинична и експериментална епилепсия, UCL Институт по Неврология, Лондон, Великобритания 6 Програма за изследване на епилепсия, Детска и Женска болница, Австралия, Аделаида 7 Клиника по педиатрия, Кралска детска болница, Университет на Мелбърн Въведение: Синдромът на Dravet е епилептичен синдром с начало в ранна детска възраст, полиморфни епилептични пристъпи, ранно нормално развитие и неблагоприятен ход на протичане с когнитивен регрес и зачестяване на епилептичните пристъпи. При 70-80% от случаите с този синдром се установяват мутации в SCN1A гена, като такива се откриват и при някои фамилии със синдром на генерализирана епилепсия с фебрилни пристъпи плюс (GEFS+). Приблизително 95% от мутациите в SCN1A гена възникват „ de novo” и само 5% от пациентите унаследяват мутацията от асимптомен родител или такъв с лек фенотип. Представяме ромска фамилия, в която детето е със синдром на Dravet, а бащата е с фенотип в лекия спектър на GEFS+ синдрома. Методи: Пробандът е характеризиран по време на многократни хоспитализации, детайлни интервюта с родителите и ЕЕГ записи. Членовете на семейството са изследвани по време визити в дома. Мутационният анализ на семейството е проведен чрез директно секвениране. Резултати: Нашият пробанд е диагностициран като гранична форма на синдрома на Dravet с атипични прояви, като липса на данни за нормално ранно психомоторно развитие и на миоклонични пристъпи. Неговият баща е с фенотип в лекия спектър на GEFS+ синдрома. Анализът на SCN1A гена при пробанда идентифицира missense мутация c.580 G>A , унаследена от баща с мозаицизъм. Заключение: Родителския мозаицизъм е рядко изключение, при което фенотипните вариации могат да бъдат отнесени към специфичен механизъм, улеснявайки по този начин прогнозата и генетичното консултиране. Откриването на миссенс мутация, пренесена от родител с мозаицизъм предполага, че този механизъм може би е по-чест от колкото се разпознава понастоящем. Постер № 3. Фамилна мезиална темпорална епилепсия при роми С. Желязкова1, М.Радионова1, И. Търнев1,2, Д. Азманов 3, Л. Калайджиева3, Дж. Сандер4 1. Катедра по неврология, Медицински Университет, София 2. Катедра по когнитивна наука и психология, Нов Български Университет, София 3. Западно-Австралийски институт за медицински изследвания, Университет на Западна Австралия, Пърт. 4. Департамент по клинична и експериментална епилепсия, UCL Институт по Неврология, Лондон, Великобритания Цел: Клинично характеризиране на ромска фамилия със синдром на фамилна мезиална темпорална епилепсия. Обект и Методи: Идентифицирана е ромска фамилия, с 10 засегнати членове от три последователни поколения. Клиничната и генеалогичната информация е събрана посредством интервюта със засегнатите индивиди и техни роднини, с помощта на предварително разработен въпросник за епилепсия. На всеки пациент е проведено поне едно ЕЕГ изследване. Ключови болни от фамилията са хоспитализирани в клиниката за допълнителни изследвания. МРТ изследване на главен мозък е осъществено при трима болни. Резултати: Заболяването показва автозомно-доминантно унаследяване. Възрастта на начало на епилептичните пристъпи варира от 2 до 20 години (средно 10 години). Несигурни данни за фебрилни пристъпи са налице при двама от пациентите. Епилептичните пристъпи са фокални и се характеризират с нарушено съзнание, орални и двигателни автоматизми и честота 2-3 месечно. Вторична генерализация се наблюдава при 9 от засегнатите индивиди. Аурата е епигастрална при 4 от пациентите, цефалична при 4, съобщават се и соматосензорни и илюзорни усещания. Пристъпите са дневни при 4 болни, а при останалите 6 са налице дневни и нощни пристъпи. При МРТ изследването на главен мозък, проведено при 3 болни, липсват данни за структурни абнормности вкл. и за хипокампална склероза. Интерикталните ЕЕГ записи са абнормни при 5 от пациентите, като фокалните промени са локализирани главно в темпоралните региони. Антиепилептичното лечение се състои от ниски дози Карбамазепин, като най-вероятно поради лош къмплайнс, някои от пациентите никога не са били лекувани. Заключение: Синдромът при това семейство може да бъде класифициран като фамилна мезиална темпорална епилепсия. В момента се провежда анализ за скаченост. Ние считаме, че откриването на това семейство ще допринесе за по-добро дефиниране на пълния клиничен спектър на парциалните епилепсии. Постер № 4. Епидемиологично проучване на епилепсията по метода „врата до врата” на жителите от 0 – 19 годишна възраст на ромския квартал в гр. Кюстендил П. Антимов1, И. Търнев1, 2, Дж. Сандер3 1 Катедра по Неврология, Медицински Университет, София 2 Катедра по Когнитивна наука и психология, Нов Български Университет, София 3 Департамент по Клинична и експериментална епилепсия, UCL Институт по Неврология, Лондон, Великобритания Каталог: data-files data-files -> Национален консенсус за диагностика и лечение на имунно медиираните полиневрити и полиневропатии Под редакцията на Проф д-р И. Миланов, д м. н. По инициатива на „Българска асоциация по двигателни нарушения” data-files -> Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсията data-files -> Неврология на детето data-files -> Програма и резюмета на националната конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието data-files -> Национален консенсус за диагностика и лечение и профилактика на невро-мускулните заболявания data-files -> Българскo дружество по клинична неврофизиология научното дружество по неврология, психиатрия и психология на детското развитието data-files -> Програма за специализация по специалността Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|