Резюмета на научните трудове



Дата20.08.2018
Размер311.71 Kb.
#81356
РЕЗЮМЕТА

на научните трудове

на главен асистент д-р инж. Гроздю Христов Грозев,

представени за заемане на академична длъжност доцент

в професионално направление 5.3. „Комуникационна и компютърна техника” (Процедури и правила за използване на комуникациите)


  1. Грозев Г., Йорданов И. и други ,,Анализ на потоците от информация в тактическото звено на ВМС”, Сборник трудове на ВВМУ, Секретно. Варна, 1989

В доклада е извършен анализ на потоците от информация в тактическото звено на Военноморските сили на Република България. Изследването е извършено по време на провеждане на съвместно учение на разнородни противоподводни сили включващи дивизион патрулни кораби, подводница и хеликоптер на ВМС. Задача на изследването е определяне на броя на съобщенията в различните радионаправления и тяхната продължителност. За целта са използвани записите в радиодневниците на корабите и подводницата.

Получените резултати дават възможност да се моделират информационните направления в тактическите звена на ВМС както в учения и систематични бойни действия, така също и при евентуални реални бойни действия на море.

Данните могат да се използват от планиращите органи в щабовете за определяне на схемите на радиосвръзка в направленията ,,кораб-кораб”, ,,кораб-подводница” и ,,кораб-хеликоптер”.



2. Цанев Ц., Грозев Г., ,, Прогнозиране на шумозащитеността на радио канали с честотна компресия на речевия спектър”, Сборник резюмета на доклади от юбилейна научна конференция „110 години морско образование в България” Том 1. Изд., ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна, 1991 г стр.80 VI секция – Свързочна техника;
Прогнозирането на шумозащитеността на сврързочни канали се прави с цел да се осигури възможност за предприемане на действия за нейното повишаване. За оптимизиране свързочните канали от гледна точка на шумозащитеността се използват различни критерии, чието прилагане е свързано със спазването на редица условия, отнасящи се до честотните, структурните, времевите и енергийните параметри на предаваните сигнали. Оценките, които се получават по даден критерий се използват за прогнозиране на шумозащитеността на канала.

По известните методи прогнозирането на шумозащитеността се осъществява като се определят т.н. зони на неуверена свръзка. При определянето им се отчитат посочените по-горе условия.

За телефонните канали с честотна компресия на речевия спектър (ЧКРС) прогнозирането се свежда до определяне на енергийните условия на работа на всеки канал. Използваните в практиката критерии не са свързани с показатели на качеството на предавания говорен сигнал, каквито са формантната разбираемост или субективно-статистическите оценки, давани от слушатели.

В работата се предлага прогнозирането на шумозащитеността на свързочните канали с ЧКРС да се прави по известния критерий, използващ коефициента на подавяне. Коефициентът на подавяне се определя по нов начин като се използва еквивалентно отношение сигнал-шум:

(1)

където: -- отношение сигнал-шум на входа на приемника;

- - отношение смущение-сигнал, отчитащо преднамерените смущения.

Величината

(2)

има характер на коефициент на подавяне, но отчита качеството на предавания говорен сигнал, т.к. при определянето ú се изхожда от разработения в [6] критерий за шумозащитеност, включващ формантната разбираемост. Коефициентът се отличава от използваните коефициенти на подавяне. В таблица са представени данни за стойността на коефициента за различни видове модулация в канали с постоянни параметри за различни нива на шумозащита, посочени в друга таблица.

Предлага се при прогнозирането да се определят на само зони на неуверена свръзка, но и зони със зададено качество (ниво на шумозащита) на приетия сигнал. По предлагания начин при прогнозиране на шумозащитеността се отчита структурата на предаваните сигнали, като се използват данните за типа на вокодера, а за оценяване на шумозащитеността се използва разбираемостта на говорните сигнали.



  1. Цанев Ц., Грозев Г., Великов Н., ,,Анализ на потоците от информация в направлението „кораб – бряг” на ВМС”, Сборник резюмета на доклади от юбилейна научна конференция „110 години морско образование в България” Том 1.Варна, 1991 г. стр.59, VI секция – Свързочна техника;

Изследването е извършено с цел да се получат характеристики, необходими за моделиране на късовълнови радиомрежи като система за масово обслужване. То е направено по метода на статистически анализ на данни, получени в процеса на бойната и оперативната подготовка на корабите на ВМС.

В резултат на обработката на статистическия материал са определени максималната интензивност на постъпване на съобщенията (заявките), математическото очакване за времето на постъпване на съобщенията, математическото очакване за дължината на съобщенията и съответните дисперсии на посочените величини. Определен е и аналитичният израз на закона за разпределение на времето на постъпване на съобщенията.

Резултатите от изследването дават възможност за по-нататъшни разработки по усъвършенстването на свързочната система на ВМС. Те могат да подпомогнат щабовете в дейността им по практическото организиране на радиосвръзката с корабите.




  1. Грозев Г. ,,Особености на свръзката на отряд бойни кораби на ВМС в далечен поход”, УДК 654.1:359.3, Научно-тематичен сборник, Науки за морето и кораба. Морски технологии, Том 3, стр.74, Изд., ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна, 1994

В съвременните условия на развитие на ВМС на Република България възникнаха нови задачи пред свързочната система на флота. Те са обусловени от новата мисия на ВМС, която включва участие в акции под егидата на ООН, посещения на „добра воля” в пристанищата на приятелски страни от отряди бойни кораби, участие в съвместни учения с ВМС на приятелски страни, контрол за спазване на икономическите интереси на Република България, участие в екологични и други изследователски работи.

Това налага да се адаптира свръзката на отряд бойни кораби в далечен поход към посочените по-горе нови задачи на ВМС.

Конкретната цел на разработката е да се изследва този въпрос като се използва съществуващия теоретичен и набрания статистически материал по време на посещението на ОБК (отряд бойни кораби) на ВМС през месците юни и юли 1993 година в Италия (Неапол), Франция (Тулон) и Гърция (Атина).

Основната задача е да се разработи примерен алгоритъм за организиране на свръзката на ОБК в далечен поход.

Използваният метод на изследване е статистически анализ на данни получени в процеса на бойната и оперативната подготовка на корабите от ВМС.

При организиране на радиосвръзка на къси вълни от съществено значение е правилния избор на работна честота [4]. В теорията са известни няколко способа за опредлянето им. За случая е приет способа на контролно-маркерните честоти за определяне на работни честоти. Той е предпочетен т.к. районите на плаване са отчалечени на около 960 морски мили и продължителността на плаване е над 20 денонощия. Освен това дължината на радиолинията постоянно се променя и корабните комплекси нямат възможност за извършване на вълново-диспечерска дейност.

Използвани са 7 предварително избрани честоти. На тях се излъчва два пъти в денонощието през 5 минути. Резултатите са показани в таблица. По време на похода са осъществени 137 сеанса за радиосвръзка.

Използваният способ за определяне на работните честоти за радиосвръзка на къси вълни дава възможност за обективен избор на работна честота по субективен показател. В сравнение със способа, при който се използват йоносферни карти, предложения е по-точен, тъй като избора се извършва в реално време. Предоставя се възможност за маневриране с честотите в диапазона, макар и ограничена при наличието на изкуствени смущения. Недостатък е използването на ограничен честотен ресурс.


  1. Цанев Ц., Грозев Г., ,,Структурни аспекти на развитието на системата за свръзка с подвижни обекти на Военноморските сили”, Международен симпозиум „Черно море– военноморски поглед – 93”, стр. 57, Варна, 26-28 май 1993 г.

Целта на настоящата работа е да се определят насоките за по-нататъшно развитие на системите за свръзка на ВМС.

Многобройните изследвания върху свързочната система на ВМС недвусмислено показват, че тя не е в състояние да удовлетвори изискванията на една съвременна автоматизирана система за управление (АСУ) на силите и се налага радикално да се промени.

Главна насока е преминаването от аналогов към цифров принцип на предаване на информацията. Това се обуславя от необходимостта от обхващане на армията в единна АСУ, нарастването на информационните потоци и на потребностите от нови видове информация, значително съкращаване на времето за обмен и обработка на информацията, и от необходимостта от внедряване на интегрални системи за командване, управление, свръзка и разузнаване.

Представени са възможностите, които такава система трябва да осигурява.

В резултат на анализа се достига до извода, че тези потребности могат да се удовлетворят, ако се създаде в национален мащаб военна интегрална цифрова система за свръзка (ВИЦСС). Това предполага създаването на автоматизирана опорна свързочна мрежа (АОЦМ), която може да се развива относително самостоятелно. Предложена е структурата върху която да се изгради базата на АОЦМ.

Очертани са две направления на развитие, първото е далечната свръзка на корабите на ВМС и второто, системата за близка свръзка в операционната зона на ВМС.

Предложени са следните главни насоки за развитие автоматизираната свързочна система с подвижни обекти на ВМС:



  • да се внедряват шумозащитени, засекретени и автоматизирани късовълнови и ултракъсовълнови радиосистеми;

  • радиосредствата в КВ диапазона да осигуряват скорости на предаване от 1,2-4,8 kbit/s, а в УКВ диапазона до 16 (32) kbit/s;

  • радиосредствата да имат възможност за използване на шумоустойчиви кодове, шумоподобни сигнали и адаптивни режими;

  • в радиосистемите да се осигурява равнодостъпна кодово-адресна свръзка и автоматична ретранслация;

  • системите да имат възможност за предаване на всички видове информация с индивидуално засекретяване от абонат до абонат и да са отворени към военната и към националната интегрална цифрова мрежа.



  1. Грозев Г., ,,Статистически модел на свързочен канал”, ISSN 1310-9278, Юбилейна научна сесия „115 години морско образование в България”, 8-9 май 1996 г. Морски научен форум. Том 2. Комуникационни системи и автоматизация., стр. 96, Офс. Изд., ВВМУ „Н.Й. Вапцаров”, Варна, 1996 г.

В работата се предлага статистически модел за оценяване на някои параметри като средно време за очакване на съобщенията за обслужване в канала и вероятността за очакване на съобщенията за обслужване при различна интензивност на постъпване и обслужване.

Предложеният модел има за цел да отрази работата на един най-често срещан свързочен канал от системата за телеграфна свръзка.

Използвана е теорията на масовото обслужване за представяне на свързочния канал като система за масово обслужване (СМО) от определен тип. Поради това съобщенията (телеграмите) са представени като заявки в СМО, а времето за предаването им като време за обслужване на заявките.

При извършеният анализ на постъпващите съобщения, представляващи входящия поток е установено, че той притежава едновременно свойствата стационарност, ординарност и отсъствие на последействие. Това дава достатъчно основание да се приеме, че входящият поток е прост. Допълнително приемайки, че входящия поток е прост ще получаваме оценка за най-тежкия режим на работа на свързочния канал.

Времето между поредните заявки при прост поток е разпределено по показателен закон:


(1)

където: - - интензивност на простия поток.

За всяка реализация на ще получаваме число в интервала (0,1), равно на .

Следователно:

(2)

Решавайки уравнение (2) относно получаваме:

(3)

От (3) се вижда, че замествайки със случайни числа може да се получи последователност от случайни числа разпределени по показателен закон с параметър.

Фиксирайки появяването на първата заявка и прибавяйки една към друга следващите стойности на , можем да моделираме моментите на постъпване на заявките в канала, т.е. да моделираме прост входящ поток.

Случайните числа се генерират със съответната функция на програмния продукт MATLAB. Ако се генерират равномерно разпределени в интервала (0,1), тогава и ще бъдат също равномерно разпределени в интервала (0,1). Тогава уравнвние (3) може да се замени с по-простото:


(4)
Очевидно е, че параметърът е достатъчен за пълното описание на модела.

По подобен начин се решава задачата за моделиране на времето за обслужване на постъпилите заявки.

При решаване на следващата задача е определен вида на СМО, нейната структура и организация на работа. Тя пречислява СМО към система с изчакване.

Показатели за ефективността на работа на предложения модел са:



  • средно време на изчакване на заяките. То се определя като:

(5)

където:-- брой на закъснелите заявки.



  • Вероятност за закъснение на заявките:

(6)

където: - - брой на всички постъпили заявки.

Изчисляват се само два показателя т.к. за практическата дейност е достатъчно да се знае какъв процент от всички съобщения ще закъснеят и колко ще бъде това закъснение.

За реализиране на процеса и изчислението на показателите за ефективност на работата на свързочния канал е предложен алгоритъм.

Резултатите се показват в табличен или графичен вид като функции и .

Очевидно е, че резултатите получени при този статистически метод на моделиране, неизбежно ще носят случаен характер. За осигуряване на статистическа устойчивост на съответните оценки те се изчисляват като средни значения по голямо количество реализации.

При направените изследвания беше прието броя на реализациите да бъде по-голям от 1000, което дава достатъчна за практиката точност.

С предложеният модел могат да се извършват изследвания и анализ, резултатите от които ще позволят да се уточнят нормативите и се изработят препоръки по оптимизацията на структурата на свързочната система на ВМС.




  1. Грозев Г., ,,Статистически модел на корабен свързочен комплекс”, ISSN 1310-9278, Научна сесия 16 май 2003 г. Морски научен форум, Том 3. стр.126, Информатика. Електротехника и автоматика. Електроника. Изд., ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна, 2003 г.

Настоящото изследване има за цел да анализира комуникационната система на единичен кораб като елемент от свързочната система на военноморските сили.

Корабният свързочен комплекс (КСК) от гледна точка на система за масово обслужване (СМО) може да се разглежда като система в състава на която влизат повече от един обслужващи прибори (n>1), следователно тя е многоканална система.

Корабните радиостанции използват различни режими на работа и различни честотни диапазони, те като обслужващи прибори имат различна производителност. Определени съобщения могат да се предават само по едно свързочно средство т.е. те са „закрепени” за обслужване към определени прибори. Следователно КСК представлява непълнодостъпна система. На всяка СМО е свойствена определена организация на работа. В повечето системи заявката в момента на постъпването на която има поне един свободен обслужващ прибор се приема незабавно за обслужване. Ако в този момент всички обслужващи прибори са заети, то заявката в течение на някакво време остава в системата като претендент за обслужване. В зависимост от това системите за масово обслужване се разделят на три основни групи, които съществено се различават по отношение на организацията на процеса на обслужване, математическата формулировка и показателите за ефективност на обслужване.

Направеният анализ дава следните характеристики за вида на КСК представен като СМО:


  1. обслужващите прибори с повече от един, т.к. на корабите има по няколко КВ и УКВ радиостанции;

  2. обслужващите прибори не са пълнодостъпни т.е. с радиостанциите могат да се предават само определен вид съобщения;

  3. постъпилите в КСК съобщения за предаване не могат да получават отказ, а също така не могат да престояват безкрайно дълго време в очакване да бъдат предадени;

  4. времето за обслужване на съобщенията трябва да обхваща както времето за самото предаване така и времето за изчакване на опашката;

  5. необходимо е времето за изчакване на опашка да се регламентира в зависимост от категорията на предаваните съобщения и техния брой в опашката.

За показатели за ефективност на работа на предложения модел са избрани: вероятност за закъснение на заявките и средно време на изчакване на заявките в системата за обслужване.

Представен е алгоритъм на работата на модел на КСК с два обслужващи прибора. Алгоритъмът е реализиран в средата на програмния продукт MATLAB. За добиване на приемлива за практиката точност броя на реализациите е приет да бъде по-голям от 2000.

В предложеният статистически модел не се отчита организацията на обслужване при съществуване на приоритети и вероятността от възникване на откази в приборите за обслужване.

Изследванията с реализирания статистически модел могат да намерят приложение в дейността по оптимизиране на организацията на работа на КСК, както на корабите от ВМС, така също и на корабите от гражданския флот.




  1. Грозев Г., Цанев Ц., Александров Ч., ,,Анализ на радиотрафика на брегова радиостанция ,,Варна Радио”, ISSN 1310-9278, Юбилейна научна сесия с международно участие “125 години Морско училище” Варна, 17-18 май 2006 г. Морски научен форум. Том 3. стр.306, Информатика. Електротехника и автоматика. Електроника. Офс. Изд., ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна, 2006 г.

В доклада е извършен анализ на радиотрафика на българската брегова радиостанция „Варна радио”. Статистическите данни са събирани в продължение на периода от месец януари 2002 година до месец март 2006 година. Те са обобщени за всеки месец от наблюдавания период – общо за 51 месеца. Предмет на изследване е определяне на първичните параметри на информационния поток на бреговата радиостанция.

Методът на изследване е статистически анализ на данни.

Анализът на статистическия материал е извършен в следните сечения:



  • по брой съобщения и продължителност на съобщенията за месец;

  • по видове съобщения;

  • по брой и продължителност за година;

  • среден брой съобщения за месец по видове съобщения;

  • количествено съотношение на видовете съобщения;

  • времево съотношение на видовете съобщения.

Направени са следните изводи:

  1. Количеството и продължителността на невигационните и метеорологичните съобщения се запазват постоянни. Като се вземе под внимание създадената организация на тяхното излъчване, може да се допусне, че те съставят детерминиран информационен поток;

  2. Количеството и продължителността на другите съобщения намалява значително, като в най-голяма степен това се отнася за служебните съобщения.

  3. Очертана е тенденция частта на навигационните и метеорологичните съобщения да се увеличава, особено за метеорологичните съобщения, а на останалите видове съобщения да намалява.

  4. Интензивността на общия поток за периода е намаляла 3,3 пъти, а дължината на съобщенията 2,7 пъти.

Получените резултати е възможно да се използват от специалисти имащи отношение към радиокомуникациите на море и в учебния процес при обучението на студенти и курасанти.


  1. Грозев Г., Цанев Ц., Александров Ч., ,,Анализ на тест за получаване на квалификация “Корабен радиооператор-обща категория-СМСББ”, ISSN 1310-9278, Юбилейна научна сесия с международно участие “125 години Морско училище” Варна, 17-18 май 2006 г. Морски научен форум. Том 3. стр.314, Информатика. Електротехника и автоматика. Електроника. Офс. Изд., ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна, 2006 г.

Начините на оценяване на придобитите от обучаемите теоретични знания и практически умения не се дефинират точно от никоя институция. От съществуващите форми за проверка на знанията, като устно или писмено изложение и тестова проверка, най-често се използва и се е утвърила в практиката тестовата проверка.

Целта на изследването е да се установи в каква степен критериалните тестове могат да бъдат използвани по-нататък в практиката и да се определят насоките за тяхното усъвършенстване.

Методът на изследването е статистически анализ на резултатите от използваните до сега в учебно-квалификационната дейност тестове и независими оценки на експерти.

Предложена е структура на тест за която се счита , че измерените резултати ще съответстват на поставените цели на измерването.

При избора на теста и изготвянето на задачите е взето мнението на доказани специалисти (експерти) в областта на морските комуникации, работещи ИА „Морска администрация”, Брегова радиостанция „Варна радио” и в корабоплавателни компании, както и на такива занимаващи се с обучение на морски кадри, като преподаватели от ВВМУ, БМКЦ, ТУ-Варна. Ползван е опита и на институции от други държави, като Бреговата охрана на САЩ, Бреговата охрана и ВМС на Австралия, на Англия, Русия, Украйна, Румъния, Турция, Грузия и Белгия.

Съдържателната валидност на теста е определена с експертна оценка на група от 7 специалиста. Средните стойности на валидността по части и общата средна стойност са съответните коефициенти на валидност, показани са в табличен вид. Общият коефициент на валидност на теста е 0,925.

От различните подходи за определяне на надежността на критериалните тестове е избран методът при който на различни групи се дава еднакъв тест. Тествани са две групи от които едната е силна група, а другата е слаба група. Двете групи включват по 50 студента. Счита се, че тестът е надежден когато над 80% от тестваните са постигнали целта. От получените резултати се установи, че 88 души от 100 са оценени правилно. Следователно коефициентът на валидност в този случай е 0,88. прието е долната граница на коефициента да не е по-малка от 0,8, което означава, че получената при изследването валидност не противоречи на допустимата.

В допълнение, за проверка на достоверността на характеристиката е използван и теоретичен способ. Приложена е така наречената формула на Ливингстоун:

(1)

където: - - традиционна мярка за надежност. Приета е долна граница 0,8;

- - средна аритметична стойност на тестовия бал;

- - стандартно отклонение на тестовия бал;

- - стандарт (бал) за успешност (cut-off) на теста.

При съответните изчисления по тази формула надежността на теста се получава по-висока от традиционната и от експериментално определената, а именно при и .

10. Цанев Ц., Грозев Г., Александров Ч., ,,Новата широколентова глобална районирана мрежа INMARSAT – BGAN”, ISSN 1310-9278, Юбилейна научна сесия с международно участие “125 години Морско училище” Варна, 17-18 май 2006 г. Морски научен форум. Том 3. стр.344, Информатика. Електротехника и автоматика. Електроника. Офс. Изд., ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна, 2006 г. http://www.naval-acad.bg/GMDSS/BG/frame-bg.html
В настоящия доклад се прави опит за анализ на възможностите на различните мрежи в Инмарсат и на развитието им в близко бъдеще. Разгледано е развитието на мрежите от второ и трето поколение като предпоставка за въвеждането на нова широколентова глобална районирана мрежа (Broadband Global Area Network, BGAN). В технологично отношение тази мрежа има следните особености:


  1. Нов вид мрежова архитектура;

  2. Конвергенция с наземната 3G мобилна инфраструктура;

  3. Нова оптимизирана технология за потребителските терминали;

  4. Ново поколение потребителски продукти за BGAN;

Системата включва нов Инмарсат I-4 космически сегмент и нова наземна инфраструктура за връзка с наземните мрежи.

Космическият сегмент се състои от 3 сателита от ново поколение. Те покриват 85% от сушата на която живее 98% от населението на Земята. Новите сателити са основата на първата в света мрежа, която осигурява едновременно широколентов режим на предаване на данни и гласова комуникация за мобилни терминали. В сравнение със сателитите I-3 новите сателити I-4 имат следните преимущества:

- по-голям повиквателен капацитет от всичките пет сателита I-3 взети заедно;

- осигурява 60 пъти по-голяма мощност от кой да е от сателитите I-3;

- 16 пъти по-голям информационен капацитет;

- 12 пъти по-висока ефективност на използване на радиоспектъра;

- 25 пъти по-висока чувствителност на приемниците.

Допълнително, всеки сателит създава 19 широки зони (wide spot beams) в рамките на неговия район на покритие, както и 228 тесни зони (narrow spot beams), предназначени да формират основата на новата широколентова мрежа BGAN за скарости до 492 kbps.

В разработката се анализират способностите на новата да се адаптира към съществуващата наземна мрежа. Архитектурата и технологията на реализация ú са продиктувани от идеята на Инмарсат за съвместяване на BGAN с наземните 3G мобилни мрежи.

Тази идея е насочена към съвместяване на четири иновативни области: сателитни системи, мобилни клетъчни системи, РС-технологии и IР-интернет технологии. Целта е създаване на нова интегрирана мрежа, която да осигурява нови разширени възможности за потребителите. На първо място това се отнася до потребителските терминали. Достатъчно е потребителя да има комуникационно устройство за включване в BGAN и обикновен персонален компютър. Компютърът се свързва с терминала чрез стандартните интерфейси (USB, Bluetooth или други). Други крайни устройства не са необходими т.к. те могат да му се предоставят виртуално от самата система. С това се цели изискванията към потребителите да бъдат сведени до минимум като в същото време им се осигурява по-висока скорост на предаване, възможност за използване на разнообразни софтуерни продукти, разширена гама от услуги и ниски цени на крайните устройства.




11. Цанев Ц., Грозев Г., Александров Ч., ,,Четвъртото поколение сателити и перспективите за развитие на услугите в INMARSAT” ISSN 1310-9278, Юбилейна научна сесия с международно участие “125 години Морско училище” Варна, 17-18 май 2006 г. Морски научен форум. Том 3. стр.352, Информатика. Електротехника и автоматика. Електроника. Офс. Изд.,,ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна, 2006 г.

http://www.naval-acad.bg/GMDSS/BG/frame-bg.html
Усъвършенстването на комуникационните технологии и нарастването на потребностите от бързи, качествени и евтини комуникации оказват влияние върху развитието на глобалните комуникационни мрежи и системи. В тази връзка , системата Инмарсат не само, че не прави изключение, но заема предни позиции с въвеждането в експлоатация на два нови сателита от четвърто поколение. На тяхна база се организира Широколентова глобална районирана мрежа – BGAN. Въвеждането на тази мрежа обезсмисля поддържането на остарелите стандарти и в същото време разширява спектъра на предлаганите услуги. По тези причини, авторите си поставят за задача да анализират възможностите на инкорпорираното в новата мрежа трето поколение сателити I-3 и да визират измененията, настъпили с въвеждането на I-4 и перспективите за развитие на предлаганите услуги.

При анализа на третото поколение сателити се установява, че те не могат да удовлетворят напълно новите изисквания. Това налага тяхното заменяне с по-нови стандарти, както терминали, така и мрежи. Но докато развитието на наземната структура продължава през целия период на експлоатация на сателитната система, самите сателити остават на равнището на технологията към момента на тяхното позициониране на орбита и сравнително бързо изчерпват възможностите си. В този смисъл, съзвездието от сателити трето поколение I-3 клони към „залез”.

В работата се изследват възможностите за съвместяване на наземните мобилни терминали при прехода към I-4. Стига се до извода съществуващите до сега услуги да се запазят на базата на обслужване от бреговите земни станции, докато новите мултимедийни услуги да се осигуряват от новата мрежова инфраструктура. Реализирането на тази идея се осъществява чрез съвместяване на възможностите на новите сателити I-4 да работят с наземното оборудване използвано от I-3 и допълнително да се осигурява пълен обхват от широколентово мултимедийно обслужване на мобилни потребителски терминали. За тази цел се предвижда наземна оптимизирана система от четири станции за сателитен достъп SAS (Satellite Access Station) и специални пунктове за включване PoPs (Points of Presence).

С въвеждането в експлоатация на мрежата Инмарсат BGAN се създават условия за повишаване на качеството на комуникациите, което се изразява в следните посоки:



  1. Разширяване на зоната на покритие за част от стандартите в границите от 78ºN до 78ºS.

  2. Възможност за създаване на виртуален офис. Използване на отворени стандарти и услуги без специални изисквания по отношение на софтуер и мрежови протоколи.

  3. Връзка с всяка точка от зоната без привързване към наземните мрежи за роуминг.

В заключение, по отношение на морските комуникации, се налага извода, че промените в технологиите налагат задълбочено преосмисляне на съществуващата организация на свръзките на гражданските кораби.


12. Александров Ч., Грозев Г., Димитракиев Д., ,,Информационните технологии за реализация на практическото обучение с използване на симулатори”, Девета международна научно-приложна конференция „Менижмънт на иновациите – предприятия, банки, университети”, стр.413, Варна, 2012 г.
В статията се разглеждат възможностите за въвеждане на нови технологии в практическото обучение на студенти в Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ). Описана е методиката на обучение с използването на симулатор и реална корабна апаратура, прилагана от авторите през последните години. Разгледани са примери за дистанционно обучение по СМСББ в Интернет. Един от най-популярните сайтове E-gmdss (www.egmdss.com) предлага богата теоретична база, мултимедийни илюстрации на някои от основните комуникационни процедури и възможности за дистанционен достъп до работа с „реална” апаратура. В програмата обаче се предлагат само четири модела радиостанции. При това функциите на радиостанциите са ограничени.

Сайтът за дистанционно обучение VIDEOTEL (http.//videotel.com) предлага дистанционен курс за работа в СМСББ, който покрива само програмата за теоретична подготовка и предлага тестове за оценяване.

Сайтът на Морския спасително-координационен център на Бремен – Германия (www.mrcc.dgzrs.de) предоставя пълен набор теоретичен материал за СМСББ. Практическо обучение обаче там не може да се провежда.

В процес на разработване е сайт на любители на ветроходството (www.yachtcom.com.uk) , който ще предлага обучение по СМСББ за крайбрежно (местно) плаване. В курса е предвиден модул за дистанционно обучение с компютърен симулатор на УКВ радиостанция.

Анализирана е тенденцията на разширяване на приложенията на новите дистанционни технологии и в инженерното и в професионалното образование.

Предложени са идеи за изнасяне на обучението, както по теория на морските комуникации, така и по някои от темите на практическото обучение, в дистанционна форма на базата на новите мултимедийни технологии.



13. Грозев Г. , Цветков М., ,,Влияние на релефа върху разпространението на ултракъсите вълни в района на Българското черноморско крайбрежие”, Научни трудове на ВВМУ ,,Н. Й. Вапцаров”, брой 30/2012 г. (под печат)
В радиокомуникациите между подвижни обекти от значение е релефа на местността. Това налага да се изследват условията на разпространение на радиовълните, както над морето, така и над сушата.

При анализа на разпространението на радиовълните над морето се разглеждат радиолинии от вида: „кораб-бряг” и „бряг-кораб”. Това предполага да се определи местоположението на бреговите радиостанции, като се имат пред вид следните технически и тактически условия:



  • осигуряване на максимална далечина на пряка видимост между бреговите радиостанции и корабите;

  • районите на разположение на бреговите радиостанции да са електроснабдени, да има пътища и т.н.;

  • да бъде осигурена тяхната безопасност, бойна устойчивост и защита от терористични атаки.

По нашето Черноморско крайбрежие отговарящи на тези условия могат да бъдат приети: нос Калиакра, нос Галата – височина Арап табия, връх Гьоз тепе в Еминската планина и връх Папия в Странджа планина. Като резервни могат да се използват в Северния район нос Шабла, а в Южния район връх Бакърлъка (Меден рид).

В изследването е анализиран характера на крайбрежния релеф на българското черноморие. По своя специфичен характер той е групиран в четири физикогеографски района.

Извършена е систематизация на характерните надморски височини и далечината на пряка видимост с отчитане на влиянието на атмосферната рефракция. Изчислените стойности са подредени в посока от север на юг.

Получените резултати са използвани за определяне на радиусите на интерференционната и дифракционната зона на съответните брегови радиостанции.

Очевидно за определяне на нивото на интензитета на електромагнитното поле в този случай е необходимо да се използват методите за изчисление при плоско радиотрасе и при сферично радиотрасе. Тези методи, обаче са детерминирани и приложението им се ограничава при радиотрасета преминаващи над еднородна повърхност. Не такава е обаче, повърхността при радиотрасета в крайбрежната зона, където част от повърхността е вода, а друга част е суша. Освен това самата суша е изключително разнообразна с преобладаване на райони със стръмни брегове по северното крайбрежие и дълги пясъчни ивици по южното. При мобилни обекти движещи се в крайбрежната зона поради изброените по-горе причини се получава т.н. многолъчево разпространение на радиовълните. Това налага да се използват недерминирани способи за определяне на зоната на обслужване на тези мобилни обекти. Като такъв се предлага статистически анализ на данни от измервания в конкретния район и тяхната вероятностна интерпретация.


14. Грозев Г., Цветков М., ,,Състояние на атмосферната рефракция в западното черноморско крайбрежие”, Научни трудове на ВВМУ ,,Н. Й. Вапцаров”, брой 30/2012 г. (под печат)
В представеното изследване е разгледан по-детайлно въпросa за влиянието на атмосферната рефракция върху разпространението на ултракъсите вълни в морската крайбрежна зона и по-точно в западната част на Черно море. За тази цел е направен подробен анализ на физическите параметри на трофосферата като основна среда в която се извършва разпространението на УКВ. Изведени са три основни параметъра на тропосферата съществени за атмосферната рефракция. На базата на известни от литературата сведения са установени връзките между тях. Описан е самият физически процес на влиянието им върху траекторията на разпространение на радиовълната.

Целта на изследването е да се намерят крайните стойности на индекса на коефициента на пречупване. Изследването е извършено за месеците януари и юли 2010 година.

Определен е еквивалентният радиус на тректорията на радиолъча през тези месеци. За сравнение на резултатите се извършва анализ на две радиотрасета – морско радиотрасе и крайбрежно радиотрасе.

От направеният анализ се вижда, че през лятото (месец юли) коефициента на атмосферна рефракция е по-голям от този при стандартна атмосфера с 0,47, а през зимата (месец януари) е по-малък с 0,1. Коефициентът на еквивалентния радиус на траекторията на радиолъча през лятото се получава 4.79, а през зимата е 3.96.

За повишаване на шумоустойчивостта на комуникацията с подвижни обекти в крайбрежната зона е необходимо да се използват песимистичните стойности при проектирането на такива свързочни системи.

Изясняването на този проблем спомага за успешното планиране на комуникациите с корабите и малките плавателни съдове в крайбрежната зона, с което се повишава безопасността на корабоплаването и опазването на човешкия живот на море.



15. Грозев Г., Цветков М., ,,Синтез на тестова повиквателна поредица в системата за Цифрово избирателно повикване от Световната морска система за бедствие и безопасност”, Научни трудове на ВВМУ ,,Н. Й. Вапцаров”, брой 30/2012 г. (под печат)
При изследване на ефективността на комуникационни системи те се представят като системи за масово обслужване (СМО). За подобряване на работата на системата за Цифрово избирателно повикване (ЦИП) в Световната система за бедствие и безопасност се налага да се намерят количествени закономерности в нея и тяхното математическо интерпретиране.

Съществуват параметри които характеризират самата система като такава, например производителност на обслужването и такива, които характеризират системата в конкретен момент. Това може да бъде характера на входящия поток в този момент.

За изследване на системата за ЦИП авторите предлагат да се определи вида на заявките, които предстои да се обслужват. За тази цел трябва да се определи дължината на съобщението и времето за неговото обслужване.

За целта са анализирани повиквателните поредици на видовете повиквания. Като в началото са разгледани параметрите на сигналите за синхронизиране и фазиране. Определени са обема им и тяхната продължителност за три вида повиквания.

По-нататък са определени параметрите на 11 вида съобщения използвани в системата за ЦИП. Вижда се, че съобщенията могат да варират от 20 до 34 знака.

В третата част на работата е съставена математическа зависимост за изчисляване на пълната дължина на предаваното съобщение. Композирани са 5 вида примерни съобщения и по намерената формула е определено, че количеството информация е в границите от 540 до 860 bits.

На базата на този анализ е съставена тестова поредица, която е с дължина 200 бита от които 85 „единици” и 115 „нули”.

Тестовата поредица се използва като заявка за обслужване от входящия поток в статистическите модели на системата за ЦИП.



16. Grozev G., ,,Experimental research of VHF wave propagation on the Bulgarian Black Sea Coast”, JOURNAL OF MARINE TECHNOLOGY AND ENVIRONMENT, ISSN 1844 – 6116, YEAR V, 3/2013 (под печат).
The presented material contains the results of an experiment which determines probability propagation law of the electromagnetic field intensity near the Bulgarian Black Sea coast. Examines the conditions of Frequency Modulation (FM) distribution in a specific radio channel and obtains mathematical interpretation of the statistics.
Представеният материал съдържа резултатите от проведен експеримент за определяне на закона на разпределение на вероятностите на интензитета на електромагнитното поле в района на Българското черноморско крайбрежие.

Целта на експеримента е изследване на условията на разпространение на УКВ. Задачата на експеримента е получаване на данни за процеса на разпространение, техния статистически анализ и получаване на математически зависимости.

Обект на изследването е УКВ радиокомуникационен канал от системата за Цифрово избирателно повикване от Световната система за бедствие и безопасност.

Статистическата обработка на данните е извършена с апарата на математическата статистика, теория на вероятностите и част от теорията на разпространението на радиовълните.

Определени са входните променливи на УКВ радиоканала. За изходен показател на радиоканала е приета стойността на интензитета на електромагнитното поле в точката на приемане.

Въведени са честотни и времеви ограичения.

Измерванията са извършени от Районна станция за контрол на съобщенията – Варна.

Районът на движение на мобилния обект е от нос Калиакра до устието на река Ропотамо.

Измерените стойности на интензитета на електромагнитното поле в точката на приемане са показани в табличен вид. Таблицата съдържа координати на мобилната станция в точката на предаване, разстояние до приемната станция, азимут от приемната станция към мобилната станция и максимална и минимална стойност на интензитета на радиовълната в точката на приемане.

Изглаждането на статистическия ред и определянето на закона на разпределение на интензитета е извършено в средата на програмен продукт STATGRAPHICS. На приетата хипотеза са определени статистическите характеристики. Данните са тествани за съгласуване с предполагаемите закони на разпределение. За критерий е приет медодът на най-малките квадрати. Доказано е, че данните от хипотезата се съгласуват с релеевски закон на разпределение. Дефиниран е математическия израз на функцията на плътността на разпределение. Хипотезата е проверена за статистическа значимост в резултат на което може да се твърди, че тя не противоречи на релеевско разпределение.

Добитите експериментални данни, тяхната статистическа обработка и получените резултати дават основание да се счита, че поставената изследователска цел е постигната.

17. Grozev G., ,,Regarding the construction of VHF radio wave coverage area”,

JOURNAL OF MARINE TECHNOLOGY AND ENVIRONMENT, ISSN 1844 – 6116, YEAR V, 3/2013 (под печат).
The paper presents a research of the radio coverage areas of closely positioned VHF transmitters. The radius of energy dominance area has been established in respect of the relations between the different transmitter powers. It has been established the virtual position of the transmitters. A methodology is proposed for calculating their position against another.
При проектиране на мобилни клетъчни радиокомуникационни системи е неоходимо да се определят зоните на радиопокритие в клетките.

Цел на представената работа е да бъдат намерени теоретично обосновани и практически реализирани начини за определяне на зоната на превъзходство на сигнала на един радиопредавател спрямо друг такъв.

Практическата цел е правилно и ефективно разполагане на УКВ радиопредаватели на терен при изграждане на системата за Цифрово избирателно повикване от Световната морска система за бедствие и безопасност по Българското черноморско крайбрежие.

Предмет на изследването са УКВ радиопредаватели, техните зони на покритие и граници на радиопревъзходство.

Практическата задача е създаване на методика за изчисляване и начертаване на границите на равносигналните зони.

Използваният инструментариум е от областта на теоретичните постановки на разпространението на радиовълните.

В началото е разгледана постановката за определяне на понятието енергиен превес и е дефиниран коефициент на енергетическо превъзходство. Установено е, че далечината на превъзходство е пропорционална на дистанцията на свръзка.

Прието е, че условията на разпространение на радиовълните в района на двата радиопредавателя с достатъчна за практиката точност са еднакви. Основание за това дава факта, че УКВ се разпространяват в зоната на пряка видимост.

С помощта на геометрично представяне на два предавателя и един подвижен обект (например кораб) в правоъгълна координатна система и математически преобразувания са получени зависимости за радиуса на зоната на енергийно превъзходство и за центъра на тази зона. В допълнение е получен израз за определяне на минималното разстояние от предавателя до границата на превъзходство.

Разгледани са три случая: когато предавателите са алтернативно с различни мощности и при равни мощности. В резултат на изследването се установи, че границата на енергийно превъзходство е окръжност с център, който не съвпада с местоположението на съответния радиопредавател, а е изместен в посока противоположна на другия радиопредавател. При равни мощности границата на енергийно превъзходство е перпендикулярна права линия пресичаща в средата отсечката свързваща предавателите.

В края на работата е синтезирана методика за построяване на границите на равносигналните зони.

Получените математически зависимости и предложената методика дават основание да се счита, че поставената цел е постигната.




  1. Tsvetkov M., Grozev G., Alexandrov Ch., ,,One way to improve GPS accuracy using local meteorological data”, Journal of marine technology and ENVIRONMENT-rOMANIA,ISSN 1844 – 6116, YEAR V, 3/2013 (под печат).

This paper represents an approach for improving the accuracy of global positioning systems (GPS) measurements using local meteorological data. The current status of GPS accuracy is analyzed. The use of the data generated by the suggested model increases considerably the accuracy of GPS measurements.


Повишаването на точността при определяне на местоположение чрез използване на спътникови радионавигационни системи (GPS) е основна задача още от тяхното създаване. За решаването на тази задача се използват различни методи и техники, като: използване на двучестотни GPS приемници, използване на брегови и космически базирани системи за предаване на корекционни данни и други

В настоящото изследване са разгледани различните фактори влошаващи точността на определяне на местоположение чрез използване на спътникови радионавигационни системи, като те са показани в абсолютна стойност и в процентно изражение относно сумарната грешка.

Изследването е насочено към редуциране и/или пълно елиминиране на компонентата на сумарната грешка внасяна от тропосферата на земята.

Както е известно тропосферата се разделя на „суха“ и „мокра“ по отношение на GPS радиосигналите. Известни са също и различни модели и предавателни функции за отчитане на закъснението на GPS радиосигналите преминаващи през тропосферата.



В резултат на изследването се предлага модел за изчисляване на тропосферното закъснение на GPS радиосигналите предавани от различните навигационни изкуствени спътници, чрез използване на информация за: температурата, относителната влажност, атмосферното налягане и азумута към навигационния изкуствен спътник. Метеорологичните данни се приемат от метеорологична станция, сензорите на която са разположени непосредствено до антената на GPS приемникът. Изчисленото тропосферно закъснение се предава към GPS приемник посредством стандартния протокол за предаване на GPS корекционни данни RTCM SC-104. В резултат GPS приемникът сработва в диференциален режим с повишена точност.

Чрез сравняване на записаните данни от изследвания GPS приемник със записаните данни на референтен GPS приемник за 24 часов интервал от време се изследва стойността постигнатото повишаване на точността.
Каталог: konkursi-proceduri
konkursi-proceduri -> Ввму „никола йонков вапцаров” факултет „навигационен”
konkursi-proceduri -> Резюмета на трудовете на гл асистент д-р инж. Георги Кънчев Люцканов
konkursi-proceduri -> Резюмета на трудовете и приносите в публикации на д-р инж. Емил Стефанов Барудов
konkursi-proceduri -> Висше военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” факултет „навигационен”
konkursi-proceduri -> Конкурс за „професор" по професионално направление "Администрация и управление", научна специалност " Икономика и управление"
konkursi-proceduri -> Ввму „никола йонков вапцаров” факултет „инженерен”
konkursi-proceduri -> Р е з ю м е т а н а н а у ч н и т е п у б л и к а ц и и на д-р Камелия Вунова – Нарлева
konkursi-proceduri -> На дисертационния труд
konkursi-proceduri -> Програма за оптимизация при избор и оценка на кинематиката на кораби, движещи се на догонващи се курсове


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница