Резюмета на основни публикации на гл асистент д-р Лидия Василева иинч бан І. Трудова и организационна психология

Индикаторът за професионален стрес – ИПС е комплексен метод за изследване на професионалния стрес, който се базира на модела на Купър. Съдържа пет отделни въпросника, съответстващи на основните елементи в модела.

Изследвани са психометричните характеристики на метода – надеждност и валидност на преведения на български език ИПС. Надеждността на въпросниците, измерена чрез Алфа на Кронбах се потвърждава от високата вътрешна консистентност на въпросниците и съдържащите се в тях субскали, с изключение на някои от субскалите на личностните характеристики. Отделните айтъми показват сравнително добра дискриминационна способност, резултатите от факторния анализ потвърждават модела на Купър и показват, че структурата на въпросниците не се променя в български условия. Създаден е български вариант на ИПС, който има по-добра вътрешна консистентност, след направените изменения на отделни айтъми и подскали в отделните въпросници.

Направено е изследване с цел да бъдат проследени взаимовръзките между параметрите на професионалния стрес чрез регресионен и корелационен анализ. Резултатите от регресионния анализ показнат, че удовлетвореността от туда се влияе на значимо равнище от източниците на стрес и копинг-стратегиите. Физическото и психичното здраве до голяма степен зависят от броя и интензитета на източниците на стрес, пола и степента на образование. Стратегиите за справяне със стреса зависят статистически значимо от локализацията на контрола в работата, поведение тип-А, удовлетвореността от труда, психичното здраве и от оценката на източниците на стрес.

1. 
   Василева, Л. (1989). Личностные характеристики и состояние напряженности в трудовой деятельности. В сб. Психическая напряженность в трудовой деятельности. Сборник научных трудов АН СССР Институт психологии, Москва с. 217-224.
   

2. 
   Русинова, В. и Л. Василева. (1995). Професионален стрес: теоретичен и експериментален модел на К.Л. Купър. Българско списание по психология, 4, 1995, 39-68. ISSN0861-7813.
   

3. 
   Русинова, В., Купър, К., Василева, Л., Рандев, П., Жильова, С. (1996). Психометричен анализ на методиката “Индикатор на професионален стрес”. Българско списание по психология, 1, 59-69. ISSN 0861-7813
   

4. 
   Русинова, В. и Л. Василева. (1997). Взаимозависимости между параметрите на на професионалния стрес. Българско списание по психология, 2, 77-85. ISSN0861-7813.
   

5. 
   Russinova, V., Vassileva, L., Randev, P., Jiliova, S. and C. Cooper (1997). Psychometric Analysis of the First Bulgarian Version of the Occupational Stress Indicator. - International Journal of Stress Management, Vol. 4, No 2, 111-120.
   

Проследена е взаимовръзката между професионален стрес и ценности в труда в различни групи мениджъри раздлени по пол, възраст, образование, трудов стаж, семейно положение. Резултатите съдържат подробна информация за ценностната система в труда (по Хофстеде) и за равнището на професионален стрес на българските мениджъри. Проследява се диференцираното въздействие на изследваните организационни ценности в труда върху параметрите на професионален стрес.

Проведено е изследване върху стратегиите за справяне със стреса (копинг-стратегии) в различни професионални групи, според пола и длъжностия статус при учители, медици и военни. Проследени са следните копинг-стратегии: фокусиране върху пролемите, емоционално фокусиране, социална подкрепа и философски подход към проблемите. Резултатите показват статистически значими различия при използването на копинг стратегии по пол, длъжностен статус и професия. Например, жените много по-често използват социална подкрепа и емоционално фокусиран копинг. Мениджърите в много по-голяма степен имат философски подход при решаване на проблеми.

1. 
   Василева, Л. (1996). Профил на професионален стрес при лекари и медицински сестри. В сб. Предизвикателствата на стреса. Под ред. Д. Пейчева, С., МО “Св. Георги победонодец”, 96-105.
   

2. 
   Русинова, В., Василева, Л., Жильова, С. (1997). Оценка на професионален стрес в трудови дейности. – В сб.: 25 години Институт по психология. Юбилеен сборник. Под ред. В. Русинова, С, Акад. изд. “М.Дринов”, 134-147, Българско списание по психология, 2, 77-85. ISSN0861-7813.
   

3. 
   Василева, Л. (2003). Психологични последици на професионалния стрес в различни групи работещи. В сб. Първа национална конференция на българското общество за изучаване и борба със стреса, С. КНСБ, 213-218.
   
4. 
   Russinova, V., Vasileva, L., Zhiliova, S. (2008). Analysis of coping strategies in different professional groups. In: Stojilkovic, Nesic, Markovic (Editors) Licnost, Profesia i obrazovanie. Zbornik radova, Universitet u Nisu, Nis, 2008, pp.89-98. ISBN 987-86-7379-169-2
   

Осъществен е теоретичен преглед на междукултурните изследвания на ценностите в труда в контекста на теорията на Хофстеде във връзка с лидерските стилове на мениджъри от различни западноевропейски страни, от източна Европа, САЩ и даличния изток. Различията между мениджърите измервани според петте ценностни дименсии на Хофстеде отразяват специфични културни характеристики, които влияят върху организационното поведение.

Осъществено е изследване на водещите ценности в труда, удовлетвореността от работата и стратегиите за справяне със стреса при мениджъри – мъже и жени на три равнища на управление. Резултатите показват някои съществени различия по пол: мъжете показват по-високи равнища на индивидуализъм и избягване на несигурност от жените, те са по-удовлетворени от работата си, по-често търсят социална подкрепа от колегите си. Мениджърите на високо равнище показват по-висок индивидуализъм и техните копинг стратегии са повече ориентирани към осъществяване на контрол от останалите.

1. 
   Василева, Л. (2003). Междукултурни изследвания на ценности в труда в контекста на теорията на Х. Хофстеде. Психологични изследвания, 1, 35-40. ISSN 1311-4700
   
2. 
   Василева, Л., Русинова, В., , Жильова, С. (1998). Анализ на теорията на Хофстед за ценностите в труда. Българско списание по психология, 1, 46-55. ISSN0861-7813.
   
3. 
   Vassileva, L. (1998). Work-related values in managers on different levels In: Proceedings of ISSWOV’98. Istanbul, 377-381.
   

Осъществено е междукултурно сравнение на професионалния стрес и на ценностите в труда при мениджъри от пет страни: България, Румъния, Украйна, Великолритания и Япония, което се базира на теоретична рамка, включваща модела на Купър на професионален стрес и теорията на Хофстеде за ценностите в труда. Резултатите представят значими различия между българските мениджъри и тези от другите страни по повечето от параметрите на професионален стрес а също и по някои от ценностните дименсии. Българските мениджъри оценяват своята професия като стресогенна в по-голяма степен от английските и укаинските, но оценяват здравословното си състояние като по-добро, в сравнение с останалите групи. Най-силните негативни фактори при българските ръководители са конфликтите и организационният климат. Българските мениджъри се отличават с висок индивидуализъм, дистанцииране от властта и мъжественост. Като цяло те показват по-изразена склонност към авторитарен стил на управление, който се изразява в стремеж към концентрация на повече власт, самостоятелни решения, преследване на индивидуални цели и интереси, които често не са в синхрон с груповите. В много случаи това може да бъде пречка за изграждане на добри взаимоотношения в организациите и фирмите.

1. 
   Русинова, В., Василева, Л., Жильова, С. (1998). Професионален стрес при полицаи и лекари – междукултурно сравнение. Психологични изследвания, 1-2, 39-46. ISSN 1311-4700
   
2. 
   Русинова, В., Василева, Л., Жильова, С., Андреев, Б. (1999). Междукултурно сравнение на професионален стрес и ценности в труда при мениджъри. Психологични изследвания, 1-2, 77-90, 1999. ISSN 1311-4700
   
3. 
   Русинова, В., Василева, Л., Жильова, С., Андреев, Б. (1999). Професионален стрес и ценности в труда при български мениджъри. Българско списание по психология, 3-4, 86-100. ISSN0861-7813.
   
4. 
   Василева, Л. (2002). Ценности в труда при мениджъри от някои източноевропейски страни. В: Психологията на прага на третото хилядолетие. Под ред. И. Григоров, П. Николов и В. Русинова. Благоевград, ЮЗУ, 152-157.
   

Изследвана е личностната себеоценка на безработните в България, като сравнение между реалната и идеалната себеоценка в групи на безработни и работещи. Проследява се влиянието на пола, възрастта и на продължителността на безработицата като фактори, които опосредстват себеоценката. Резултатите показват, че идеалната себеоценка е по-висока от реалната във всички групи. Най-големи различия между реалната и идеалната себеоценка се наблюдават при безработните жени, при безработните на възрат над 45г. и при продължително безработните лицата. Стресиращите фактори на безработицата имат силно негативно влияние върху себеоценката в посочените групи.

Навравен е анализ на съдържателната взаимовръзка между параметрите на психичното състояние и себеоценката при безработни лица. Такава връзка се открива между част от компонентите на психичното състояние, като: психичен комфорт, енергичност и активност и на себеоценката – удовлетвореност, целенасоченост и властност. При безработните почти всички компоненти на психичното състояние се влошават, същевремено общата положителна характеритика на себеоценката се запазва, с изключение на удовлетвореността, която има значително по-ниски стойности в сравнение с работещите.

1. 
   Vassileva, L. (1994). Status of unemployment and self-esteem. In: Psychosocial Aspects of Employment (1994). R.A. Roe and V. Russinova (Eds.). Tilburg, Univ. Press., 249-260. ISBN 90-361-9675-2
   

2. 
   Василева, Л. (1995). Статус на безработен и личностна себеоценка. В сб. Психосоциални проблеми на трудовата заетост. Под ред. Русинова В и Руу Р. , софия Акад. Изд. “М. Дринов”, 288-300.ISBN 954-430-346-4
   

3. 
   Русинова, В., Василева, Л. (1998).Психично състояние и себеоценка при безработни. – В сб.: Социалните науки и социалната промяна в България. Под ред. К. Байчинска. С., Акад. изд. “М.Дринов”, 185-189, ISBN 954-430-548-3
   

Направено е изследване, което има за цел да разкрие спецификата при оценяването на работата и организацията й, както и на удовлетвореността от тях между различни групи работещи в български предприятия. За целта са приложени две авторски методики: Въпросник за анализ на съдържанието на труда и организацията му и Въпросник за изследване на удовлетвореността от труда. Изследваните лица разпределени в 8 групи в зависимост от: място на работа (държавна-частна), от статута в предприятието (ръководители-изпълнители), степента на образование и от пола. Резултатите от изследването показват по-високи оценки по параметрите на организацията на работата в сравнение с тези за степента на удовлетвореност от нея. Констатирани са значими разлики в оценките по двете изследвани дименсии в зависимост от диференциацията по групи.

Осъществено е изследване, в което се анализира спецификата на оценките на хората относно извършваната от тях работа и удовлетвореността от нея в три възрастови групи работещи: до 30 години, от 33 г. до 45 години, над 46 години. Резултатите показват, че работещите на възраст до 30 години оценяват работата си като значима, но имат по-високи изисквания към нея и са по-неудовлетворени в сравнение с работещите от другите две групи. Младите хора проявяват по-голяма взискателност към своята работа и работното място, което дава отражение и върху удовлетвореността от аспектите на трудовата им дейност. Важни параметри за оценка на работата са: нейното съдържание, организацията й, взаимоотношенията на работното място, хигиенните и безопасни условия на труд.

Изследвана е работната среда от гледна точка на нейното въздействие върху човека. Предполага се, че оценката на работната среда ще има отношение към себеоценките за психичното и физическото здраве на работещите. Използвани са следните методики: адаптирана методика на Инсел и Муус за изследване на параметрите на работната среда и тест за изследване на психичното и физическото здраве на работещите. Изследвани са работещи в различни предприятия, които са диференцирани по групи.

1. 
   Василева, Л. (2006). Оценка на условията на труд и удовлетвореност от тях при ръководители и изпълнители. Сборник материали на Кръглата маса “Психологични аспекти на условията на труд”, София, с.42-44.
   

2. 
   Русинова, В., Василева, Л., Жильова, С. (2007). Специфики в оценката на работата и удовлетвореността от нея при работещи в младежка възраст. В: Сборник на материали от научно-приложна конференция с международно участие на тема “Младите хора в европейска България”, София, 29-30 май, с. 326-336. ISBN 978-954-91728-4-3
   

7. 
   Кроскултурно сравнение на оценките за организацията на труда и удовлетвореност от нея в български, сръбски и македонски фирми и организации.
   

Проведено е кроскултурно изследване в България, Македония и Сърбия, което има за цел да се съпоставят оценките за степента на развитие на организацията на труда по определени критерии и удовлетвореността от състоянието й. В него са използвани два въпросника: Въпросник за анализ на работата и на организацията й и Въпросник за удовлетвореност от труда. Представени и анализирани са резултатите между цялостните извадки от трите страни, както и между групи от частни и държавни фирми и организации. Установени са съществени различия между трите страни по параметрите на съдържанието на работата, нейната организация и удовлетвореността от тях.

1. 
   Русинова, В., Сарцоска, Е., Василева, Л., Жильова, (2005). Кроскултурно сравнение на удовлетвореността от труда между работещи в български и македонски организации. ІІІ Национален конгрес по психология, сборник научни доклади С., 28-30.10 2005, 338-341. ISBN 954-638-137-3
   

9. 
   Създаване на български вариант на комплексния метод за подбор и оценка на ръководен и изпълнителски персонал «Център за оценяване» (Assessment Centеr).
   

Методът «Център за оценяване» е комплексен и дава възможност за относително

пълна оценка на поведението на човека, като се прилага комплекс от методи за набюдение и оценяване на поведението в най-различни ситуации. Методът може да включва симулации, типични за дадена професионална дейност, интервюта, въпросници, тестове и самооценъчни методики. Той се изгражда въз основа на задълбочено проучване на професията и конкретната длъжност, при което се определят критерии за успешна трудова дейност.
Русинова, В., Василева, Л. (1998). Оценка на професионалната пригодност на ръководители чрез метода “Център за оценяване” – В сб.: Предизвикателствата на човешките отношения”. Под ред. Д. Пейчева, С., МО “Св. Георги Победоносец”, 175-185.

ІІ. Поведение и здраве в юношеска възраст

Представени са резултати от изследването “Поведение и здраве при деца в училищна възраст” - HBSC, проведено за първи път в България през 2005/2006 г., които дават детайлна картина на самооценката на здравето, здравните поведения, психологичното благополучие и удовлетвореността от училището, семейството и живота на учениците на 11, 13 и 15 години.

Взаимоотношенията с връстниците са проучени във връзка с броя близки приятели, времето прекарано с приятели непосредствено след училище и вечер и всекидневните контакти с приятели по телефона, пращане на SMS-и или чрез интернет. Близките приятели при момчетата и при момичетата обикновено са от същия пол, като с възрастта този приятелски кръг се стеснява. Нашите юноши са склонни да общуват с близките си приятели интимно и доверително, което ограничава техния кръг. В сравнение с останалите страни, българските юноши имат по-малко близки приятели, което ги поставя на 30-то място в международното ранжиране. С възрастта се увеличават доверителните контакти с най-добрия приятел, като при момичетата тази тенденция е по-изразена, отколкото при момчетата. Доверителните контакти с приятели от противоположния пол са по-малко в сравнение с контактите с приятел от същия пол, но бележат увеличение с възрастта. Всекидневните контакти между приятели чрез разговори по телефон/мобилен телефон, пращане на SMS-и или през интернет с възрастта се увеличават. По честота на оставането с приятели след училище и на излизанията вечер с приятели, българските юноши заемат една от водещите позици в международното сравнение, като с възрастта тази тенденция се засилва и при момчетата, и при момичетата. Срещите и разговорите в групата приятели през свободното време са най-желаната и най-често осъществявана дейност. Предпочитани и от момчетата, и от момичетата са забавленията, размотаването, чатенето в интернет, най-малобройни са съвместните занимания с обществено полезен труд и с изкуство.

Данните относно семейната структура и взаимоотношенията в семейството показват, че повечето от децата живеят с двамата родители (80,7%) и само 13% живеят с един родител. Традиционната структура на семейството у нас е по-ярко представена в сравнение с останалите държави. Децата които живеят с двамата родители по-често оценяват здравето си като отлично (85,9%) в сравнение с тези, които живеят с единия от родителите (75,4%) и са по-удовлетворени от живота.

Структурата на семейството, общуването и свързаността с родителите, както и тяхната подкрепа са фактори, които оказват независимо влияние върху удовлетвореността на юношите от взаимоотношенията в семейството. При промяна в структурата на семейството, ограничаване на съвместните дейности, намаляване на родителската подкрепа, затрудняване на общуването с майката, намалява и шансът децата да са удовлетворени от взаимоотношенията в семейството. Разговорите и съвместните дейности с родителите се оказват най-значимите фактори, които увеличават шанса юношите да се чувстват удовлетворени от семейната атмосфера. Интересът и подкрепата за справяне в училище от страна на родителите са следващите по значимост фактори. При повече от една четвърт от случаите родителите на 11 годишните ученици не обръщат внимание върху поведението на децата си. Децата на „либералните родители” са в по-голяма степен изложени на опасност от нездравословен начин на живот и рискови поведения.
Статии в научни списания и сборници

1. Влиявие на жизнения контекст върху здравето и здравните поведения на деца в училищна възраст

Изследването “Поведение и здраве при деца в училищна възраст”- HBSC, проведено в България през 2005/2006 г. е част от уникално международно проучване, което се провежда под егидата на Световната Здравна Организация (СЗО) чрез международна изследователската мрежа. Сравняването на българските ученици с техните връстници от различните страни дава възможност да се откроят още по-добре проблемите, свързани с психологичните, социалните, културните и икономическите фактори, които определят увреждащите и утвърждаващите здравето поведения. Получените репрезентативни данни за нашата страна потвърждават основните тенденции, които са наблюдавани при многократното провеждане на международното сравнително изследване. С възрастта се влошава общата самооценка на здравето, увеличават се психосоматичните оплаквания, намалява физическата активност и консумацията на плодове и зеленчуци. Същевременно се увеличава процентът на юношите, които съобщават за системно пушене и употреба на алкохол.

Юношите като цяло (независимо от възрастта и пола) по-лесно общуват и споделят проблеми с майката, отколкото с бащата. С възрастта намалява оценката за добро общуване и с двамата родители, като общуването с майката остава сравнително по-стабилно, отколкото с бащата. Момичетата с възрастта показват по-рязък спад в общуването както с майката, така и с бащата, отколкото момчетата. Получените резултати показват, че общуването на юношите в семейството и с връстниците влияе значимо върху удоврлетвореността им от живота. Тези които свободно разговарят с родителите си за важни проблеми, повече време общуват с тях и усещат родителска подкрепа са по-удовлетворени от семейството и от живота. С възрастта общуването с родителите става по-затруднено, докато взаимоотношенията с връстниците стават по-интензивни и се разширяват. Добрите взаимоотношения с родителите, както и с приятелите и връстниците имат положително влияние за успешна социализация в периода на юношеството.

1. 
   Василева Л., Тодорова И., Александрова А., Александрова А., Богданова Е. (2006). Влиянието на жизнения контекст върху здравето и здравните поведения на деца в училищната възраст”. В сб. Морал и социализация на децата и младежите в България., София, Изд. Фабер, с.429-440. ISBN 10:775-676-1
   

2. 
   Василева, Л. (2009). Поведение и здраве при деца в училищна възраст. БАН Новости- месечен информационен бюлетин за наука и технологии, Бр.9(73), година VІІ, София, септември 2009, ISSN 1312-2436
   

3. 
   Василева, Л. (2009). Особенности взаимоотношений детей школьного возраста в семье. Теоретическая и экспериментальная психология. Т.24, 2009, ISSN 2073-0861, с. 17-14.
   

4. 
   Василева Л., Богданова Е. Александрова Б., Тодорова И. (2009). Общуване на юношите в семейството и с връстниците. Психологични изследвания, 2, 2009, 207-214. ISSN 1311-4700.
   

2. 
   Ролята на социалната подкрепа за психичното благополучие на учениците в юношеска възраст.
   

Във фокуса на проведеното изследване “Поведение и здраве при деца в училищна възраст” е проучването на здравните поведения и здравето, опосредствани от жизнения контекст: структурата и благосъстоянието на семейството, отношенията с връстниците, училищната среда.

В представените данни от проведеното в България пилотно изследване по проекта са анализирани въпросите, свързани с извънучилищната активност на ученици от V, VІІ и ІХ клас: общуване с приятели и със семейството, както и самостоятелни занимания - със спорт, с компютър (игри, чат, интернет, имейли), гледане на телевизия. Обсъждат се предпочитанията и поведението на юношите, свързани с жизнения контекст, обусловен от семейната и приятелска среда.

Проведено е изследване, което е фокусирано върху удоволетвореността от взаимоотношенията в семейството на юноши от VІІ-ми и ІХ-ти класове в представителна за страната извадка. Използвана е стълбица за удоволетвореност от взаимоотношенията в семейството, която ранжира взаимоотношенията от “много лоши” до “много добри”. Повечето от изследваните юноши определят взаимоотношенията с родителите си като “добри” и “много добри”`. Анализират се двете крайни степени на удоволетвореност във връзка с общуването в семейството, с чувството за свързаност и принадлежност към семейството и с родителската подкрепа за справяне в училище. Обсъжда се свързаността между социалната подкрепа, която семейството оказва на юношите и общата им удоволетвореност от живота.

1. 
   Василева, Л., Богданова, Е., Александрова, Б., Александрова, А. (2006). Някои аспекти на извънучилищната активност в юношеска възраст. Сб. Личност, социална среда, активност., Благоевград, с. 433-439. ISBN 978-954-680-486-0
   
2. 
   Василева, Л., Александрова, Б., Богданова, Е. (2007). Удовлетвореност от взаимоотношенията в семейството при юноши от 7-ми и 9-ти клас. В: Сборник на материали от научно-приложна конференция с международно участие на тема “Младите хора в европейска България”, София, 29-30 май, с. 490-500. ISBN 978-954-91728-4-3
   
3. 
   Василева, Л., Александрова, Б., Богданова, Е.(2009). Социално-психологична подкрепа и приспособеност към училището при юноши в 7-ми и 9-ти клас. В сб. Приложната психология и социална практика. Унив. Изд. ВСУ “Черноризец храбър” 2009, Варна, ISSN 1314-0507, 441-451
   

4. 
   Vasileva, L., Bogdana A., Todorova I., Bogdanova E. (2009). Psychosocial Predictors of Adjustment in Bulgarian Adolescents. South-East European Conference of Psychology, October 30 – November 1, 2009, Sofia, Bulgaria, (in press)
   

3. 
   Самооценка на психосоматичното здраве и удовлетвореност от живота при юноши
   

Разглежда се здравословното състояние и психичното благополучие на българските ученици в ранна юношеска възраст – от 11 г. до 15 г. Анализирано е влиянието на психологични, социални и икономически фактори. Резултатите установяват значимо независимо влияние на социално-икономическото положение на семейството и социалната подкрепа върху здравето и субективното благополучие на учениците. Българските юноши имат повече здравословни и психологични оплаквания и са значимо по-неудовлетворени от своя живот в сравнение с връстниците си от другите централно- и източно-европейски страни.

Представени са резултати от съвместен проект “Поведение и здраве при български и румънски юноши: комплексен подход за проучване на изборите, практиките и потребностите по отношение на здравето”, което е част от международното изследване “Поведение и здраве при деца в училищна възраст”. Резултатите показват, че съществува обща тенденция за по-често отбелязване на недобро и лошо здраве, както и на повече оплаквания при по-големите ученици, което кореспондира на международните данни от изследването на HBSC. Румънските юноши сравнително по-често оценяват здравето си като недобро и лошо от българските юноши. Според данните от международното сравнение и българските и румънските юноши показват тенденция към ниска удовлетвореност от живота.

1. Александрова, Б., Василева, Л., Богданова, Е. (2007). Самооценкана психосоматичното здраве при юноши от V, VІІ и ІХ клас: Данни от представително изследване в България. В сб. Материали от национална конференция “Децата, семейството, училището и обществото в началото на ХХІ век”, Пловдив, 30-31 март, 2007 г., с. 467-473. ISBN 978-954-629-008-3.

2. Тодорова, И., Александрова, Б., Василева, Л., Богданова, Е. (2008) Взаимовръзки между социалното неравенство, здравето и психологичното благополучие при юноши. Сборник научни доклади от Национален конгрес по психология Българско списание по психология,1-4, 2008, София, 877-883. ISSN 0861-7813.

3. Александрова Б., Богданова Е., Василева Л., Тодорова И. (2009). Здраве и психично благополучие на българските юноши. Психологични изследвания 197-205, 2009. ISSN 1311-4700.

Предлагането на дистанционни психологически консултации поставя редица въпроси като: готови ли са българските интернет потребители да използват услугите на теле-психологията за решаване на личните си проблеми; има ли хора, които вече са търсили подобен род услуги; какви комуникационни канали са предпочитани от българския интернет потребител.

Изследването е фокусирано върху проучване на нагласите на потребителите към виртуалната психологична помощ във времеви аспект. Първата част от изследването е проведена през пролетта на 2006 г., а втората - през 2008 година. Целта на това проучване е да се проследят промените и тенденциите в отношението на потребителите към иновативните виртуални психологини услуги. В изследването участват мъже и жени между 19 и 70 години, резултатите отразяват различията по отношение на възраст, пол и образование.

Представени са резултатите от анкетни проучвания отоносно изискванията и нагласите на българските потребители към дистанционните психологични услуги. Проследява се готовността на населението за използване на Интернет технологиите за получаване на психологична консултация. Получените резултати показват, че 77,76% от анкетираните лица изразяват желание да използват Интернет сайтовете за получаване на психологична помощ. Един от основните изводи е, че е необходима огромна разяснителна работа сред потенциалните потребители (почти всички граждани) за възможностите, целите и перспективите на дистанционните психологични консултации, както и за това какво представлява виртуалното психологично консултиране.

1. 
   Йорданова М., Василева Л., Рашева М. (2006). Дистанционни психологични консултации: какво иска потенциалният потребител, Сборник научни статии от ІІІ Научна конференция по психология с международно участие “Личност, Социална среда, Активност”, Унив. изд. “Н. Рилски”, Благоевград, България, стр. 89-92. ISBN 978-954-680-486-0
   

2. 
   Василева Л., Йорданова М., Рашева М. (2006). Приложение на телепсихологията за подобряване на психичното здраве на населението. Сб. Стареенето на населението – реалности, последици, политики и практики., София, Изд. ЦИН-БАН с. 482-492. ISBN 13:954-91728-2-1
   
3. 
   Йорданова М., Василева Л., Рашева М. (2006).Готовност за получаване на психологични консултации сред Интернет потербителите, «Психологията пред предизвикателствата на новото време», Варна, България, 28-29.10.2006.
   

4. 
   Йорданова М., Василева Л., Рашева М. Божинова, Р. (2008). Предпочитан начин на връзка при виртуално психологично консултиране. В сб. Психологията пред предизвикателствата на новото време. Психологията и съвременният човек, т.5 изд. «Псидо», 70-78.
   
5. 
   Йорданова М., Василева Л., Рашева М. Божинова, Р., Дачев, Цв. (2008). Проучване на нагласите към виртуално психологично консултиране. Сборник научни доклади от Национален конгрес по психология. Българско списание по психология,1-4, 2008, София, 772-776. ISSN 0861-7813
   
6. 
   Vasileva, L. Jordanova, M. Rasheva, M., Dachev, T. (2005). Cyber-psychology: Psychological counseling using Internet technologies and potential clients’ expectations. Proceedings of the 11^th International Conference “Solar- terrestrial Influences”, Sofia, Bulgaria, November 23-25, 2005, pp. 221-223. ISBN 954-91424-9
   
7. 
   Jordanova M., Vasileva L., Rasheva M., Bojinova R. (2008). Tele-Psychology: Clients’ Attitudes towards Remote Consultations. In Jordanova M., Lievens F. (Editors) Electronic Proceedings Med-e- Tel 2008: The International Educational and Networking Forum for eHealth, Telemedicine and Health ICT, Publ. Luxexpo, Luxembourg, 2008, ISSN 1818-9334, pp. 115-119.
   

Получените данни от проведените анкети ни дават основание да формулираме следните изводи. Съществена част от Интернет потребителите у нас търсят виртуални психологични консултации. Полът и възрастта оказват влияние върху нагласите на потребителите за психологични консултации чрез Интернет. Готовността за използване на дистанционните методи е най-висока при жени на възраст 20-30 г. При лицата с повишена тревожност това желание е по-силно изразено. Равнището на тревожност и локализацията на контрола влияят върху отношението към виртуалните психологични консултации, както и върху предпочитанията към различни видове канали за комуникация с психолога. От изследваните мотиви за получаване на психологични консултации чрез Интернет водещи се оказват «Интернет като удобно средство за комуникация» и «чувството за свобода».

1. 
   Василева Л., Йорданова М., Рашева М., Божинова, Р. (2009). Виртуално консултиране: възможност за справяне на индивидуално ниво. Психологични изследвания, 2, 2009, 215-220, ISSN 1311-4700
   

2. 
   Божинова Р., Йорданова М., Василева Л., Рашева М. (2009). Личностни особености и виртуално психологично консултиране. В сб. Приложната психология и социална практика. Унив. Изд. ВСУ “Черноризец храбър” 2009, Варна, ISSN 1314-0507, 429-450.
   

3. 
   Jordanova M., Vasileva L., Rasheva M., Bojinova R.(2008). Tele-Psychology: Users’ Demands In Jordanova M., Lievens F. (Editors) Global Telemedicine / eHealth Updates: Knowledge Resources, Vol. 1, Publ. Luxexpo, Luxembourg, 2008, ISSN 1998-5509, pp. 266-270.
   
4. 
   Jordanova M., Vasileva L., Rasheva M., Bojinova R. (2009). Anxiety Level and Virtual Psychology Support. In: Fundamental Space Research, Sunny Beach, Bulgaria, 21-28 Sept. 2008. Electronic Proceedings.
   

5. 
   Jordanova M., Vasileva L., Bojinova R.(2009). Motives to Use Virtual Psychological Counseling, Fundamental Space Research 2009, Publ. BAS, Sofia, Bulgaria, pp.171-175.
   

6. 
   Jordanova M., Bojinova R., Dachev T., Vasileva L., Rasheva M. (2009). Locus of Control and Clients' Attitudes towards Virtual Psychological Consultations в Jordanova M., Lievens F. (Editors) Global Telemedicine / eHealth Updates: Knowledge Resources, Vol. 2, Publ. Luxexpo, Luxembourg, 2009, ISSN 1998-5509, pp. 168-172.