Риалити форматите комуникативни, естетически и комерсиални предизвикателства и възможности



Дата13.09.2016
Размер184.77 Kb.



НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА:

Риалити форматите – комуникативни, естетически и комерсиални предизвикателства и възможности
Драматургията в риалити форматите – брутално контролирана за комерсиални цели
Д-р Светла Христова
Целта на този доклад е да обърне внимание върху контролирането и манипулирането на драматургията в риалити форматите, като отговори на следните въпроси:


  • Какво представляват риалити форматите?

  • Каква е драматургичната основа на тези формати?

  • Защо съществуват възможности за контролиране и манипулиране на съдържанието им?

  • Как са използвани тези възможности?

Ще опитам да очертая явлението риалити формати в неговата съдържателна и идейна цялост, в отделните му драматургични части /действие и герои/ и в тяхната взаимна връзка. Ще обърна внимание на основни драматургични характеристики в тези формати и ще очертая причини за манипулирането на драматургията, както и цел на използването му.

Живеем във века на новите технологии, генното инженерство и ..... свръх потребителското общество. Обект на консумация са не само материални блага, но и всичко, което може да се превърне в продукт, който да доведе до печалба.

Светът - такъв, какъвто го познаваме мутира и еволюира пред очите ни. Заедно с него и представата ни за реалност, която се формира от медийните видове печат, телевизия, интернет и мобилни апарати, които се сближават технически, икономически, производствено, по съдържание и по функции.

Чрез технологичната конвергенция1 различните медии стават все по-съвместими, обединени от една цел – съсредоточаване, уедряване на капитала. Солидна основа на аудио-визуалните, печатните и електронните медии са консуматорите на масовата култура, на масовия пазар на разрастващата се индустрия на услуги. Стратегически планираното преплитане на съдържание, формати и канали е със задачата да се задържи вниманието на потребителя, да се реализират ефекти от работата в мрежата.

Какво представляват риалити форматите?
Риалити форматите са аудиовизуален телевизионен продукт на масовата култура с ясна комерсиална цел – печалба.

Някога се е смятало, че шоу с непрофесионални участници и без водещ сценарий би било негледаемо, защото няма да е възможно да се създаде достатъчно добра история, която да завърши в рамките на определеното за типичното сценарно шоу време.

Още първото истинско риалити предаване през 1973 г. е скандално за времето си и е критикувано безпощадно. Представлявало телевизионна продукция на американският канал PBS An American . От заснетите около 700 часа, монтирани и излъчени в ефир са едва 12. Сериите разказвали за съпруг и съпруга, отношенията им с децата и развода, който преживява семейството.

Тогава десет милиона зрители наблюдават развода на семейство Лауд. Членовете на семейството подават оплакване, че монтираният и излъчен материал е неправдоподобен и ги е представил в недобра светлина. Десет години по-късно продуцентът Грай Гилбърт монтира и продуцира продължение на “Американско семейство” на телевизионния канал НВО – отново със зрителски успех.

Със своето появяване това риалити не само дава начало на една бъдеща медийна фурия, но доказва и тезата, че “There`s no business like show business”- “Няма бизнес като шоубизнеса”. В момента в САЩ различните телевизионни канали продуцират над 110 програми в риалити формат, които се радват на голям успех и висока популярност. Защо това е така?

Хората имат нужда да се забавляват за чужда сметка, да коментират, да се подиграват, да осмиват и да комуникират. И телевизията предоставя тази възможност чрез риалити форматите - в ефир, където се общува директно с участниците в проекта, с критици и защитници, чрез съобщения, обаждания или в специално създадени за целта сайтове, където във форуми зрителяг може да изложи мнението си, да го обмени с други зрители и дори да поспори.

Човечеството е смятало за забавление да гледа как роби се избиват на стадион. Днес може да гледаме всякакви издавателства над човека само за 10 лева абонамент на месец – с пълна информационна покриваемост – уеб, онлайн програми, реклами.

Какви са стожерите на това телевизионно явление?

Холандецът Джон де Мол, който създава формата „Биг брадър”/1999г./ твърди две неща:


  • първо, че в името на популярността обикновения човек е готов на всичко, дори да се лиши и от личната си неприкосновеност

  • и второ, че във всеки човек дреме воайорът. И въпреки патриархалното си възпитание, или точно поради него, той иска да знае какво става под завивките.

Продуцентката на първото в България риалити шоу “Big Brother” Анушка Бан /изпълнителен директор в англо-холандския холдинг Endemol/ получава наградата на телевизионния фестивал в Монте Карло, с което се потвърждава, че “Big Brother” окончателно е променил начина, по който гледаме телевизия, че съвременните общества се вълнуват от легалното воайорство. Тя казва ““Big Brother” е всичко: напрежение, състезание, сапунена опера, интимност, признание.” (Анушка Бан, сп. Ева, “Big Brother”, бр.10, 2004)

На пръв поглед риалити форматите може да изглеждат безобиден нов тренд за забавление, но всъщност те са нещо повече.

С чарът на “бързата храна” те имат силно хипнотичен ефект, дори и над добре развитите умове. Те са отражение на нашето материално общество – общество, в което силата на парите е по-голяма от силата на любовта. Това е култура, която се характеризира с напълното откъсване от духовните си корени и с пристрастяването й към крайни емоционални преживявания и стимулации.

Малко по малко започваме да свикваме с бруталното, с жестокото, с ненормалното, с неморалното и т.н. Представата ни за това кое е добро, зло, правилно, неправилно и кое какво е се променя дотолкова, че самите ние заприличваме на това, което гледаме.

Риалити телевизията предлага експресивен егоцентризъм, краен егоизъм, мания за побеждаване на всяка цена и морална ерозия.

Безсрамната промоция на тези погрешни модели на поведение ни оставят в състоянието на морален банкрут. Поколението на риалити телевизията се характеризира с безчувственост и краен индивидуализъм, а това ни прави по-слаби като общество. Проблемът е, че то не е само в нашия геополитически тереториално лимитиран обществен организъм, а е в глобален мащаб. Какво следва? Бавно самоунищожение или глобална революция? Каквото и да се случи - винаги ще бъде телевизирано, а превърне ли се в „честота”, на него няма да се гледа като на важен факт, /не и след ерата на риалити форматите!/ а като на поредната порция воайорски адреналин.

В същото време, обаче, не можем да не признаем правото на всеки в консуматорското общество да избира между идеите и да ги осмисля и прилага според собствените си възможности и потребности. У нас няма корен идеята, че масовата публика е добре да бъде възпитавана и образована какво да харесва и какво не. Разбира се, в този смисъл продуцентите на риалити форматите още дълго време ще са най-големите длъжници на зрителите.

В сърцевината на риалити форматите е търсенето на комерсиалния ефект. Той е водещият и именно той все по-успешно моделира човешките вкусове, очаквания и нагласи, за да има своите потребители. А максимата за хляба и зрелището придобива целия си вид, когато на зрителите бива обещавана и по някоя награда.

Ясно е, че риалити телевизията комерсиализира интимността, създава публичност без обществено основание. Симулирайки реалност, плод на естетиката на симулакрума, тя конструира един хипер-реален свят, в който всички мислят че живеят. Създавайки вярването, че всеки може да бъде звезда, риалити формата сбъдва съня на Анди Уорхол. Свръхсюжетността плюс интимизирането и дегероизирането на образите в тяхната риалити среда веднага спечелват огромен зрителски успех.

Подадените грешни поведенчески модели могат да изкривят светоусещането на цели поколения млади хора, което метафорично казано, може да превърне риалити форматите в “оръжие за масово унищожение на морално-етични ценности”. Или, както казва Неделчо Милев, ““Биг Брадър” – фабрика за мерзости и калъп за нищожества.”2

Ако в западното общество интересът към риалити форматите е изтъркан (с изключение на тези, в които участниците имат артистични изяви), то за тук можем да кажем, че оценката и съществуването им е въпрос на обществено израстване – разбира се, че бонбоните ще се продават много добре сред дечурлига! Тогава защо да очакваме в България да се продават само образци на висока култура, при положение, че културата е ниска?!

Вече е установено, че риалити форматите са сигурно средство за пряка и редовна комуникация със средностатистическия зрител – факт, от който живо се интересуват продуценти и рекламодатели.

Комерсиалните възможности на тези формати са неограничени. Любопитството на зрителите да надникнат в живота на другите, голямата разлика между скромните разходи по продукцията и огромните бъдещи приходи, както и богатият избор на теми за подобни програми ги превръщат в апетитен формат за телевизиите.
Интересът на публиката към разнообразното съдържание на риалити форматите води още и до развитие на различни техни поджанрове, с цел директно използване на определени зрителски очаквания. Ще отбележа, че риалити телевизията подлежи на допълнително развиване и всеки ден се появяват нови и нови поджанрове. Около 70% от всички развлекателни програми са такива. Всеки от форматите е адаптиран към страната, в която се излъчва, за да е гледаем.

Освен съмнителните морални и естетичски ценности, които излъчваните в България формати като “Биг брадър”, “Размяна на съпруги”, “Хванати в изневяра” и т.н. предлагат, залагайки основно на създаването на интриги и битова зрелищност, съществуват и други риалити предавания с по-различна насоченост. Към тях могат да се причислят музикалните (”Мюзик айдъл”, “Стар академи”), танцувалните (“Денсинг старс”, ”Байландо”).

Тези предавания дават възможност за формиране на естетически вкус у аудиторията, запознавайки я с различните стилове, течения и епохи в музиката, традиционните и алтернативни танци от различните крайща на света както и обвързаните с тях модни тенденции, положителните страни на благотворителността и т.н. Освен всичко това този тип риалити формати обогатяват културния живот на страната, служейки като трамплин за талантливи и способни хора от всички възрасти. Тези форми на риалити шоу стават популярни особено сред младата публика, която е основният обект на съвременната рекламна комуникация.

Предизвикателства за риалити форматите са (или би трябвало да бъдат) не само изборът на конкурентноспособни участници и интересни дестинации, компетентно жури, но основно - запазването на културната и развлекателна същност на предаванията, без да се допуска кича и да се задълбава в изкуствено създадени интриги и издребняване в битови подробности, които могат само да разводняват съдържанието и да подведат аудиторията към неадекватни представи за реалността.

Риалити форматите използват метода на непосредствено наблюдение на провокирана ситуация или инсценировка – нещата се “случват” пред нас, с “естествените” колебания на този процес. Тук кавичките не са случайно употребени. Риалити форматите приемат, прокламират себе си като такива форми, които съперничат на действителността, които носят действителността в самото си съдържание.

В самото сърце на замисъла на този вид телевизионно забавление обаче лежи подмяна на реалността с постановка.

Каква е драматургичната основа на риалити форматите ?
Повечето риалити формати се реализират по една и съща драматургична схема, вече правена и лицензирана за целия свят, но винаги свободна за интерпретация, съобразена с националната психология. Предизвикателствата вероятно произтичат от факта, че този повтарящ се формат трябва с всеки следващ сезон да става все по-интересен, а не да се изхабява. Ето защо сценаристите са се нагърбили с най-тежката задача – да адаптират и модифицират всичко вече направено по темата, да измислят много нови и интересни условности и обрати. Другите професионалисти в проекта също трябва да показват нови и интересни техники на режисура, заснемане и монтаж.

Моите наблюдения са върху драматургията на различни реалити предавания, които са реализирани само в България /”Биг брадър”, “Сървайвър”, “Музикална академия”, “Мюзик айдъл”, “Размяна на съпруги”, “Форд Бояр”, “Пълна промяна”, “Страх”, “Байландо”/

Тяхната драматургия се подчинява на базови повествователни механизми в разказването на приказка, като се основава на това, което зрителите искат подсъзнателно да видят. С други думи – от една страна се експлоатира подсъзнателното очакване на публиката да се следват познати сюжетни схеми, от друга – тя е готова да приеме като естествено и истинско каквото и да е развитие на действието във формата. Само и само да изживее нещо непознато, екзитично, шокиращо.

В този смисъл теорията на Аристотел за катарзиса доживява своята нова перспектива в риалити телевизията. Тук се убеждаваме, че както във всяка приказка, и в риалити формата зрителят преживява удоволствие и катарзисен момент.

Направените наблюдения ме водят до хипотетичното твърдение, че риалити форматите имат типологично сходство – притежават класическа триделна структура – въведение със завръзка, развитие и кулминация и развръзка. Макар да са с различен декор за развитие на действието, имат типологично сходна драматургична структура и логика за разгръщане на съдържанието, с постмодернистичен уклон са решени кардиналните въпроси за истината и смисъла, които касаят всеки аудиовизуален продукт.

Въпросът е как се представя реалността? Да си спомним, че самото битие се определя като съществуващо чрез понятията възможно и вероятно. Около тези две понятия се напластява една доста сложна проблематика, която тук, разбира се, е невъзможно да обхванем.

От времето на Аристотел с човешките действия се занимава психологията и реториката. Човешките действия се свеждат до тяхното изразяване чрез езикови или глаголни действия. За всеки вид човешко действие се предполага:

1/действие

2/деятел, който го извършва

3/някаква сцена или контекст на извършване на действието

4/нещо, чрез което или начин, по който се извършва действието

5/цел, с която се извършва действието

Типичното човешко действие можем да сведем до простата фраза “Някой прави нещо”. Но ако се върнем на риалити форматите - с какво действие в тях се представя реалността?

Ясно е, че събитията се създават по законите на всяка креативност на всяко нещо. В книгата си “Граматика на семантиката” Иван Касабов разглежда този въпрос като се базира на т.нар. Логически или Семантически квадрат. Нека го разгледаме внимателно.

(Съществуване, битие)

Нещо


(вероятно)

(може) (е)

възможно действително

недействително невъзможно

(не-е) (не-може)

нищо


(небитие)

Виждаме, че “комбинацията между действително и невъзможно не може да създаде нищо, тя е небитие.



Нещата се създават от комбинацията между възможно + действително, според тяхната мяра – вероятното. Така се създават и обществените събития. Има обаче още две възможности.

Едната е от комбинацията между възможно + недействително, които при съобразяване с вероятното /както учи още Аристотел/, създава фикционалното събитие.

Последна възможност е от комбинацията между действително + невъзможно, от която при особена мяра на вероятността се получават чудесата или не толкова екстремните сензационни ситуации, или, както се казва – Невероятно, но факт!! Що за факти са това, всеки може сам да прецени, но така или иначе, са събития.”

Изглежда, че събитията със своите действащи герои се създават по същия принцип, както етапните събития в образеца създават най-деятелна актантна биография – тази на героя.”3

Как риалити форматите създават своите герои, които след това стават “вип” персони в медийното пространство?


  • Първо – чрез строгия кастинг с участието на психолог, драматурзи, продуцент. Кастингът “легитимира” подходящия “произход” на участника.

  • Второ – избраните винаги са мотивирани и отлично подготвени. Качествата им задължително се подлагат на проверка и доказване /инициация/.

  • Трето – всеки участник е съперник и враг за другите в борбата за постигането на целта. Участниците са подбрани с разнообразни психологически профили, които представляват драматургична възможност да се развиват, провокират истории, създават конфликти и по този начин сами да създават сюжетни линии, изпълнени с емоции и страст за победа. В този смисъл участниците са истинския генератор за развитието на сценария на формата. Драматурзите създават условията на мисиите, които стимулират лакмусово проявата на характерите. Самото условие да бъдат отделени от света за определен период, но с точно формулирана цел е предпоставка за емоции, стратегии, всякакъв род нравствени и безнравствени трансформации – които са много по-концентрирани отколкото в истинския живот.

  • Четвърто – всеки участник, подобно на герой от антична драма, минава през перипетии, повратни събития изпълнявайки различните мисии, които се задават във формата.

  • Пето – понякога се включва помощник , който има временна функция

  • Шесто – често в дейността на участниците във формата се дава някакво помощно средство /в приказката – магическо средство/

  • Седмо - все някой от участниците постига целта, издържал мисии, елиминации, зрителско гласуване.

  • Осмо – след като целта е постигната, наградата е получена, победителят има нужда от триумф, разгласяването става по всички възможни медии той вече е “вип”!

Участниците в риалити форматите бързо се превръщат в разпознаваеми носители-лица на идеи, с присъщ за тях стил на живот. Както вече се спомена, изборът на участниците е стратегически, съобразен с факта, че тези хора трябва да са по своята природа определен тип герои. Точно прецененият им психологически профил при кастинга дава представа на сценаристите доколко и в каква посока могат да манипулират, провокират и очакват техни реакции.

В риалити форматите има изначална предпоставеност. Целта от самото начало е ясна – спечелването на пари /”Биг Брадър”, “Байландо”/ или слава /“Мюзик Айдъл”, “Денсинг Старс”/, а не оцеляването /”Сървайвър”, “Форт Бояр”/. Резултат от тази изначална предпоставеност е фактът, че всички са “оцелели”, но единствен победителят спечелва парите с посредничеството на публиката /чрез гласуване с SMS/

Участниците не са сигурни за изхода на надпреварата. В началото на формата те са без санкцията на признанието /основна характеристика на героя/. Теоретично погледнато, те са импровизиращи персонажи по зададена ситуация. Бихме могли да кажем, че те, без да подозират, практикуват партиципацията /включването в съответната среда/, според “Метода на Лий Страсбърг”.

Така импровизиращите се опитват да съществуват чрез своите реплики в този отрязък от живота си, когато съществуват в стандартизираните условия на формата пред камерите. Не е необходимо някой да им даде роля /да живеят и говорят типично “като другите”/. Всеки участник в риалитито със своето мнение, като част от разнообразието на гледни точки, което води до разколебаната конвенционалност относно едни и същи случки-ситуации, изобщо относно “състоянието на нещата” , които зрителите гледат.

Риалити телевизията създава възможност за зрителя да постигне специфична идентификация с участниците, която не може да се постигне с класическата филмова и телевизионната продукция. Разчита се на комуникацията, при която зрителят непрестанно се отъждествява с героя-участник, гласува за него, обсъжда го, определя съдбата му на участник.

Ако се вгледаме в композицията на риалити форматите ще видим, че в началото им се представят участниците и крайната им цел /винаги определено количество пари!/.

Завръзката като наратологична техника се прилага, когато на участниците се дава някаква мисия/задача или се изисква постигане на някаква цел. Във предаванията от рода на “Биг брадър”, “Сървайвър” това е конкретна задача за всеки от участниците, въз основа на която ще се излъчи победител и ще се набележи човек за отстраняване от отбора. Изпяването на песен в определен музикален жанр за да се изпробват певческите и артистични възможности на състезателите или пък танцуването на нов вид танц имат същата функция - т.е. пред зрителя се разгръща оная класическа, еднопосочна и препозната логика на разказване, с която някой побеждава в състезание, а друг си отива у дома победен.

Със следенето на постъпките, отношенията, реакциите и мислите на участниците в емисиите, осъществени с вещ монтаж и подходяща музика, се постига развой на действието до кулминационна точка. Най-често това са моментите на елиминация на някой от участниците, гласуването за победител, или пък появата на някакво ново съзнание, което са усвоили участниците.

Почти всеки епизод завършва с възстановяване на мира и реда – докато оределия състав на участниците не получи следваща задача /така на финала на епизода от формата се постига повишен интерес към следващия епизод– как ще се справят с мисията – предизвикателство участниците?/– и така до победния край, когато само един е победител.

Обикновено риалити предаванията имат глас зад кадър, който разказва историята на персонажите, смисълът на техните усилия, дори обяснява техните чувства и цели и така въвежда зрителите в действието , или в настъпилите промени. Без този глас няма изграден цялостен разказ – т.е. присъствието му има фундаментално драматургическо значение.

Повечето формати насърчават участниците да играят пред камерата или пък се използват предварително записани разговори, наречени изповеди, които се включват като форма на разказа.

Ако потърсим в наративнатата структура на различните риалити формати някаква идеология, развитие на някакви значими идеи, в повечето случаи ще установим, че те са посредствени и разчитат на психическия глад за развлечение, компенсирайки с това липсата на съдържателно идейно-тематично послание.

Общото в тях е разколебаването на идеята за истината – черта на постмодернизма, към която можем да добавим отсъствие на самостойност, на дълбочина, ирония, деконструкция, хибридизация и т.н.- описани от американския литературовед и аналитик на постмодерното изкуство Ихаб Хасан.
Продуцентите знаят, че идеологическото влияние върху зрителя е в съзнателния избор на:

съдържанието - подбора на действията на участниците и в измислянето на техните особености, някои от които ще бъдат изтъкнати и преувеличени, а други туширани или въобще неспоменати

начинът, по който ще се представи съдържанието: какво драматично събитие ще бъде представено, или пък как допълнително то ще се драматизира, как ще се дозира информацията за всеки участник, за дадено събитие, каква ще е гледната точка, от която ще се води филмовия разказ в съответния епизод, играта с филмовото време и пространството, начинът, по който ще се свързват епизодите и т.н.

Продуцентите на всяко риалити шоу обикновено снимат стотици часове само за един епизод и използват творческа редакция, за да създадат сюжетна линия.

Какво правят драматурзите? Опитват се да създадат, да провокират /под формата на различен тип указания, разговори в изповедалнята, възлагане на персонални и общи мисии и т.н./ реакции и след това да проследяват противоречия и конфликти, за да задържат зрителското внимание.

На участниците се задават основните насоки на развитие на действието /т.е. регламента на състезанието/, но целта е изпълнителите да имат свободата да действат и реагират според характерите си. В този смисъл творческият екип осъществява контрол върху крайния продукт, който представлява фикция, доколкото следва или спестява сюжетни линии по волята на външната намеса на продуцентите.

Много често самите участници са недоволни /но едва след края на приключилия риалити формат, когато, вече у дома, заедно с другите зрители наблюдават шоуто/ от начина, по който се интерпретира една или друга случка, коментар, изповед, в зависимост от използваните монтаж и монтажни връзки.

Защо съществуват възможности за контролиране и манипулиране на съдържанието в риалити форматите?
Този въпрос има два отговора:


  • Защото естетическия опит от киното е научил зрителят как да свързва логически липсващите моменти (т.е. възможното, вероятното действие), които той възприема като “реален живот” и свързва ключовите им моменти по логиката на развиващото се събитие във всеки разказ. Но разказът в риалити форматите е прекалено дълъг, той се къса (например когато участниците спят или в моменти без развитие в отношенията на участниците) и свързването е в ръцете на екипа. Липсата на визуално-звукова информация от конкретно действие или реакция в риалити форматите се компенсира и (манипулира ) от коментар зад кадър, който е пряката манипулация. Класическият монтаж е друга използвана възможност за провеждане на пазарно ориентирани драматургични решения в развитието на всеки формат.




  • Защото дигиталната техника дава огромни възможности, тя има ключова роля в реализацията на риалити форматите. Както вече се каза по-горе, в съвременната дигитална епоха риалити форматите са продукт на естетиката на симулакрума, където се заличава границата между документ и постановка. Съществува възможност (и тя се експлоатира максимално!) двата елемента да се съчетават по волята и умисъла на драматурзите и продуцентите. Твърдението на Жан Бодриар, че образите стават по-реални от действителността тук намира ярко потвърждение.

Комбинативните възможности на заснетия материал са неизчерпаеми, коментирани са в литературната и кинотеорията още преди 50 години. Днес, с възможностите на дигиталната технология те създават нови значения, нови послания, с които формират у публиката ново идеологическо отношение към действителността.




Как са използвани тези възможности?

Знаейки драматургичният потенциал на огромния заснет материал, продуцентите упражняват натиск върху сценаристите, които строят разнообразни предпоставки за конфликти, създават схеми за бъдещите развития на взаимоотношенията между участниците с цел да уловят и задържат зрителското внимание.

Трябва специално да се изтъкне във връзка с тези манипулации, че “в драматургията на всички времена въпросът за истината е един от фундаменталните въпроси, около които се градят конфликти, съдби и т.н”.4

Както е предпоставена началната позиция с точно регламентирана цел на формата, така се конструират по-нататъшните събития не според физическата им достоверност, а според статегически цели за зрителско манипулиране. ”В този смисъл най-сериозните социални последствия от развитието на дигиталната техника са: небивалото досега засилване на мощта на продуцентите и разпространителите на движещи се изображения, многократно увеличеният мащаб на възможните злоупотреби с образите от екрана, а оттук – и на контрола върху възприятията, ценностите и в крайна сметка върху посоките на развитие на обществото.”5

И така, стигаме до основния извод в този доклад – в драматургичното изграждане на риалити форматите и съдържанието, и формата им „се направляват” от продуцента, чиято единствена цел е високият рейтинг – т.е. драматургията на риалити форматите е брутално контролирана за комерсиални цели. Тя също така свидетелства за техния потенциал като инструмент в изучаването, въздействието и манипулирането на човешкото поведение.

Този доклад изразява загриженост относно засилващата се спойка между маркетинговите усилия, популярната култура и нарастващата комерсиализация на българските продуценти.


11.5.2011 г д-р Светла Христова



1Неин плод са мега медийните империи от 90-те години на 20 век. – в Америка: Нюз Интернешенъл и Фокс телевизия на Рупърт Мърдок и Тайм Уорнър на Тед Търнър, в Европа: медийните гиганти на Силвио Берлускони и Лео Кирх.

2 Неделчо Милев, Теория на киното. Информатични и психоаналитични измерения, С., Аскони-издат, 2005, 349, 350 стр.

3 Виж www.nbu.bg “Човешки действия и събитийни ограничения”

Доклад на проф.Иван Касабов д.ф.н. пред семинара “Науката – разбирана и правена” , както и книгата му “Граматика на семантиката” – Университетско издателство “Св.Кл.Охридски”, 2006.



4 Виж Христова, Светла – Да напишем киносценарий, С., изд. на НБУ, 2003 г, стр.11

5 Братоева, Ингеборг – Дигиталната истина – доклад В: сб. Дигиталният екран, изд. Валентин Траянов, С., 2004, стр. 34-39



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница