Невил Чембърлейн и... неговата еволюционистка школа

Невил Чембърлейн и... неговата еволюционистка школа

Може би една от по-завоалираните подбуди на учените, които толкова държат на КОМА - или на т.нар. неуязвимост на Хипотезата за Бог (защото не можела да бъде оборена по научен път), - се крие в самата специфика на американския политически живот, който е под постоянната заплаха на популисткия креационизъм. В някои части на Съединените щати науката е обект на атаки от страна на една добре организирана, с добри политически връзки и най-вече добре финансирана опозиция, а преподаването на теорията на еволюцията се заклеймява на първите страници на вестниците. Можем да простим на учените това, че се чувстват застрашени — в края на краищата повечето пари за изследвания идват от държавния бюджет, а представителите на властта пък трябва да се отчитат пред своя електорат, сред който има маса невежи и изпълнени с предразсъдъци хора, но има и такива, които са доста добре информирани...

В отговор на тази заплаха възникна и едно своеобразно еволюционистко „лоби", чийто най-ярък представител днес е Националният център за научно образование (НЦНО), оглавяван от Юджийни Скот, една неуморна радетелка за каузата на науката, която наскоро издаде и книга. Еволюцията срещу креационизма (Scott, 2004). Сред главните политически цели на НЦНО е и тази - да приласкае и мобилизира „свестните“, здравомислещи религиозни хора, т.е. онези многобройни мъже и жени, които ходят редовно на църква, но нямат никакви проблеми с еволюцията, тъй като я смятат най-често за „ирелевантна", а някои от тях дори смятат, че тя подкрепя тяхната вяра. Както еволюционистите, така и този религиозен „мейнстрийм", включващ духовници, теолози и нефундаменталистки настроени вярващи, би трябвало също да се чувства застрашен от агресивния креационизъм, тъй като последният (поне според тях) създава лошо име на религията. Та въпросното лоби се опитва да ги привлече на своя страна. И един от начините е тактическото отстъпление (или „учтив реверанс"), изразяващо се в публичното признание на NOMA. Така вярващите щели да се убедят, че науката не представлява заплаха за тях, защото нейните занимания не касаят претенциите на религията.

Друго научно светило, числящо се към тази, да я наречем „Невил-Чембърлейнова еволюционистка школа", е философът Майкъл Руз. Руз определено е борец срещу креационизма - не само на хартия, но и в съдебната зала. Той твърди, че е атеист, но в статията си в „Плейбой" развива едни по-особени възгледи:

„Всички ние, които обичаме науката, трябва да осъзнаем и една проста истина - врагът на нашите врагове е наш приятел. А много често еволюционистите обиждат тези, с които биха могли и да се съюзят. Това важи с особена сила за секуларните еволюционисти. Атеистите губят повече време за заяждания с иначе добронамерените към тях християни, отколкото за отпор на креационистите. Когато Йоан Павел II порица в специална була дарвинизма, първата реакция на Ричард Докинс бе да обвини папата в „притворство", тъй като не искал да изрази ясно мнението си за науката и затова той (Докинс) предпочитал да си има работа с някой отявлен фундаменталист.“

От чисто тактически съображения не мога да не оценя онзи находчив паралел с антихитлеризма, който Руз прокарва в статията си: „Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт никак не харесваха Сталин и комунизма. Но в борбата срещу Хитлер осъзнаха, че могат да победят само ако действат съвместно със Съветския съюз. На същото основание и еволюционистите от всякакъв вид би следвало да се обединят в борбата срещу креационизма". Аз лично съм по-склонен да подкрепя моя колега, чикагския генетик Джери Койн, който писа, че:

„(Руз) не е успял да схване реалното естество на конфликта. Тук не става дума просто за противопоставяне на еволюционизма и креационизма. За учени като Докинс и Уилсън [Е. О. Уилсън, видният харвардски биолог] истинската война е между рационализма и суеверието. Науката е просто една форма на рационализъм, докато религията е най-разпространената форма на суеверието. Креационизмът е само един от симптомите на онова, което според тях е и по-страшният враг - религията. Но ако последната може да съществува и без суеверието, то креационизмът е немислим без религията.“

Трябва да призная, че и аз имам нещо общо с креационистите. А то е, че подобно на мен - и за разлика от „еволюционистите от чембърлейнов тип" (Разбира се, става дума за небеизвестния британски премиер от 30-те години на XX в., запомнен със своята „помиренческа" политика към Хитлер), - те също не хранят симпатии към NOMA и нейните прословути „незастъпващи се магистерии". Затова пък креационистите не изпитват абсолютно никакъв респект към скромното поле на науката. Само се чудят как да го изпотъпчат със своите мръсни ботуши. А и се бият мръсно!... В съдебните зали по цяла Америка адвокатите, защитаващи креационисти, потриват злорадо ръце, когато попадат на някой еволюционист, който е и отявлен атеист. Бях неприятно изненадан, когато разбрах, че и моето име е било използвано по същия недостоен начин. Тази тактика е изключително ефикасна, защото сред съдебните заседатели (избирани, както знаем, на произволен принцип) нерядко попадат и хора, на които им е втълпено, че атеистите са някакви въплътени демони - от един дол дренки с педофилите и „терористите" (днешните еквиваленти на салемските вещици и „комунягите" на сенатора Маккарти). Ако такъв адвокат успее да ме вкара в съдебната зала, ще спечели съдебните заседатели от раз, само като ми зададе въпроса: „А дали пък вашите познания за еволюцията не са повлияли и на решението ви... хм... да станете атеист?" Аз естествено ще отговоря утвърдително и тогава съдебното жури моментално ще настръхне срещу мен. За сравнение „юридически коректният" отговор на някой по-отракан секуларист би прозвучал така: „Моите религиозни убеждения, или пък липсата на такива, са въпрос от частно естество, не касаещ нито този съд, нито моите научни занимания". Но това би било и непочтено измъкване, а причините да смятам така ще обясня в Глава IV.

Журналистката от „Гардиан" Мадлийн Бънтинг написа статия, озаглавена „Защо креационисткото лоби благодари на Бога за Ричард Докинс". Няма индикации да се е консултирала с друг, освен с Майкъл Руз. Подозирам дори, че той самият се е промъкнал - разбира се, по някакъв безплътен начин - в кабинета ѝ и е нахвърлял черновата на статията. Дан Бенет я репликира, като умело се позова на... Чичо Римъс:

„Намирам донякъде за забавно това, че двама британци - Мадлийн Бънтинг и Майкъл Руз - се държат досущ като един от най-популярните трикстери в американския фолклор. (Справка: „Защо креационисткото лоби благодари на Бога за Ричард Докинс", 27 март т. г.). Когато нашият Зайо Байо (Чичо Римъс) бил уловен от Лисика, той започнал да му се моли: „Ох, бате Лиско, каквото щеш ме прави, само не ме хвърляй в оня ужасен храсталак от изтравничета!" и така отървал кожата, защото хитрият уж лисугер направил точно това. И когато небеизвестният Уилям Дембски изписа една камара глупости по адрес на Ричард Докинс - например че трябвало най-напред да проучи въпроса за свръхестествения разум, а после да го коментира, - тъкмо Бънтинг и Руз първи му изръкопляскаха! „Олеле, бате Лиско, ти беше прав! Ами да, еволюционната биология опровергава идеята за Бога-Творец! А това означава, че преподаването на биология в училище нарушава едно от основните изисквания, заложени в нашата конституция - разделението между Църква и Държава". Като погледнеш, то си е точно така. Но тогава не бива да натискаме много-много и педала на физиологията, защото тя пък опровергава самата идея за непорочно зачатие!...“

Целият епизод, включващ и още едно независимо позоваване на Чичо Римъсовия номер с изтравничетата, е обсъден обстойно от биолога П. 3. Майърс, с чийто блог (Pharyngula) може да се консултирате, ако ви се прииска да опресните представата си за здравомислие.

Разбира се, аз не се наемам да твърдя, че моите колеги от „помиренческото" лоби са непременно и притворни. Може пък искрено да вярват в NOMA, макар и аз все още да се чудя дали 11якога са се замисляли по-дълбоко за тези прословути „магистерии" и ако все пак са го сторили, как тогава са преодолели неизбежния вътрешен конфликт в съзнанието си. В момента едва ли е уместно да се разпростираме на тази тема, но пък всеки читател, който се интересува от публикуваните становища на учени по религиозните въпроси, не бива да забравя и техния политически контекст, т.е. цялата тази сюрреална култура, властваща днес в Америка. А „помиренческата" позиция с привкус на NOMA ще изплува отново на повърхността в една от следващите глави. Сега обаче ще се върна на агностицизма и възможността да се отърсим от невежеството си, като сведем своята несигурност относно Божието битие в някакви разумни рамки.