Ричард Строуп и Чарлз Н. Стийл
Изтегляне 175.56 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Транзакционните разходи и тяхното намаляване: защо фирмата
- Корпорацията и специализацията
- Разделението на собствеността
- Библиография
Лекция 4: Фирмата, корпорацията, специализацията и правата на собственост
Ричард Строуп и Чарлз Н. СтийлУводТази лекция се спира на връзката между правата на собственост и организацията и дейността на фирмата. Официалните пазари са само едно от местата, на които се извършва размяна в икономиката; друго такова място е фирмата. В лекцията разглеждаме доколко важни са правата на собственост за разбирането на различните модели на организация и договаряне, които съществуват в съвременните общества. Някои стоки се търгуват на спот пазара, други – чрез различни форми на пазарно договаряне, а трети- в самата фирма, отново чрез набор от договорни отношения. Освен това самите фирми се различават съществено от гледна точка на тяхната организационна структура. Фирмите имат различни форми на собственост, както и различни степени на вертикална и хоризонтална интеграция. Правата на собственост, заедно с тясно свързаната с тях концепция за транзакционните разходи, са от решаващо значение както за разбирането на това защо съществуват фирмите и как те са организирани, така и на по-общата теория за организацията. Транзакционните разходи и тяхното намаляване: защо фирмата?В неокласическата теория за перфектната конкуренция максимизиращите полезността потребители и максимизиращите печалбата фирми разменят стоки и услуги на пазара. Постулирайки равновесие, икономистите могат да използват този модел, за да обяснят различни стопански феномени. Един от изводите на този модел е, че при перфектна конкуренция на пазара се постига максимизиране на общите ползи от търговията. Тази теория обаче е непълна и не обяснява изцяло икономическото поведение. Ако пазарите разпределят благата така добре, защо тогава съществуват фирмите? Някои стоки и дейности не се разменят на официалните пазари, а вместо това се произвеждат и търгуват в рамките на фирмата. Например, дадена фирма купува желязна руда на пазара и от нея произвежда стоманени тpъби, които продава на пазара. Но в процеса на превръщане на рудата в стоманени тръби, фирмата произвежда множество междинни продукти- слитъци желязо, които се превръщат в стоманени прътове, които впоследствие се превръщат в ламарина, която се навива и запоява в тръби. Защо фирмата не съкрати този процес, като закупи направо ламарина? Или защо фирмата купува руда, вместо да я добива сама от мината? Какво определя обсега на дейност на фирмата? Теорията за перфектната конкуреция не дава отговор на тези въпроси. По същия начин, защо някои фирми са организирани като корпорации, други-като партньорства1, а трети са еднолични търговци? Неокласическата теория отново не дава отговор. Защо съществуват фирмите, ако пазарната търговия работи така добре? Нобеловият лауреат Роналд Коуз разглежда този въпрос в една от ранните си работи (Coase, 1937). Прозрението, до което достига Коуз в опита си да даде отговор на горния въпрос, се оказва решаващо за разбирането на икономиката на правата на собственост. Отговорът на Коуз е измамно прост: ако понякога икономическите агенти избират да използват фирмите, за да организират дейността си, вместо да търгуват на спот пазара, то това е защото са налице разходи за осъществяване на пазарната размяна– транзакционни разходи. Когато агентите решават да предприемат определена дейност, те вземат предвид всички разходи, включително разходите за използването на пазара спрямо разходите за използването на фирмата. Дейностите, които налагат по-ниски разходи, когато са организирани чрез пазара в сравнение с разходите, които биха генерирали, ако бяха организирани чрез фирма, най-вероятно ще бъдат осъществени на пазара. Дейностите, които са съпроводени с по-ниски разходи, когато са организирани в рамките на фирмата, ще бъдат организирани във фирмата. В неокласическия модел на перфектно конкурентния пазар, всички агенти разполагат с перфектна информация за възможносите за търговия, всички възможни търговски транзакции се осъществяват и никой не се опитва да използва измама при сделките. При тези допускания е разбираемо защо неокласическата теория пропуска транзакционните разходи: просто се приема, че няма разходи за осъществяване на размяната. При всяка размяна, обаче, независимо къде се осъществява тя-на пазара или във фирмата- са налице редица потенциално генериращи разходи дейности. Например, трябва да бъдат идентифицирани потенциалните търговски партньори, да се договорят правилата на търговия, след което трябва да се установи дали тези правила наистина се спазват2. Всички тези дейности са скъпи; те генерират транзакционни разходи. Транзакционните разходи могат да бъдат разглеждани по различни начини. Първо, те са разходи за измерване – трябва да се определят атрибутите на активите, които ще се търгуват от всяка от страните, на характеристиките на страните по размяната (например заслужават ли доверие?), както и на наличните методи за осъществяване на договорената размяна. В същото време, те са разходи за набиране на информация (при перфектно информирани агенти тези разходи могат да се приемат за нула). И най-важното от гледна точка на за нашите цели, транзакционните разходи са разходи за определяне и защитаване на правата на собственост. Правото на собственост de facto е способността да се контролира даден актив или отделни аспекти от даден актив. В свят, в който търговията не генерира разходи, т.е. в перфектно конкурентен свят, перфектно информиран агент се договаря да търгува с друг перфектно информиран агент. Търговията се осъществява, всяка страна получава точно каквото е очаквала и историята приключва. При наличието на перфектна информация няма възможност за насилствена или неочаквана загуба на контрол върху правата на собственост на един агент заради опортюнистичното поведение на друг. Правата на собственост са дефинирани перфектно. Ако информацията не е перфектна, тогава е налице несигурност какво точно се разменя и по-важното- какво се получава при размяната. В този контекст, установяването на правата на страните е еквивалентно на измерване на атрибутите, мониторинг на поведението и установяване това дали условията на размяната се спазват. Нека разгледаме примера с фирмата, произвеждаща тръби. При определянето на това кои фази в процеса на производство на тръбите фирмата ще предприеме сама и за кои ще наеме други фирми, тя сравнява транзакционните разходи за организирането на определена дейност от самата фирма с тези за закупуването й на пазара. Много вероятно е фирмата да прибегне до пазара, когато съобразяването с правилата на размяната от страна на търговските партньори може да бъде относително лесно измерено. Например, количеството и качеството на рудата могат да са решаващи фактори за произвеждащата тръби фирма. Те вероятно могат лесно да бъдат измерени. Ако качеството на междинната стомана (слитъци, листове) не може лесно да се измери и фирмата има определени стандарти по отношение на своите тръби, фирмата може и да избере да произведе тази стомана сама. По този начин се избягват разходите по измерването. Следователно, бихме могли да очакваме, че фирмите ще организират определени дейности сами, когато разходите за измерване и мониторинг са относително високи. Възможно е фирмата да е в състояние лесно да измери/оцени междинните метални продукти и в този смисъл да може да ги закупи от друга фирма на разумна цена. Но нека да приемем, че произвеждащата тръби фирма се нуждае от редовна доставка на висококачествена ламарина, за да задоволи търсенето на специализирани тръби и друга фирма се съгласява да й доставя такава ламарина. Сега производителят на тръби е зависим от производителя на ламарина, който може внезапно да поиска други условия на търговия. Производителят на тръби може да бъде изправен пред избор между това да плати за ресурсите много повече от планираното или да не спази договорните ангажименти, които е поел към клиентите си. В ситуации, в които заплахата от подобно некоректно отношение от страна на контрагента е висока, има голяма вероятност фирмата да предпочете сама да организира съответната дейност. Тази вероятност е много висока в случаите, когато производството изисква инвестиции в много специфични активи, т.е. активи, които имат малка алтернативна употреба. Включването на този важен набор от разходи допринася за усъвършенстването на неокласическия анализ. Преговарянето, търгуването, размяната са скъпо струващи дейности и разходите зависят от това какво се търгува. Лесно измерими ли са стоките и услугите? Необходими ли са специфични инвестиции от страна на някой от страните в размяната? Формата на търговия също има значение. Еднократна или повтаряема е размяната? Как се разменят активите – едновременно или разсрочено? Познават ли се страните по сделкате? Репутацията им вдъхва ли доверие? Друг важен фактор е наличието на механизми за осъществяване на сделките. Възможно ли е споровете относно изпълнението на договорите да бъдат решени от безпристрастен съд? Изучаването на тези въпроси и въобще на разходите, генерирани в процеса на размяната, ни позволяват да намерим систематично обяснение на въпроса защо определени дейности са организирани посредством пазара, а други се осъществяват вътре в самата фирма. Трябва да се има предвид, че всички разглеждани от нас транзакции са доброволни и в този смисъл всички те са пазарни транзакции. Въпросът е във вида на договорните отношения. В началото на лекцията беше отбелязано, че е налице избор: пазарни транзакции или дейности вътре във фирмата. Много по-коректно обаче е да се каже, че пазарната размяна може да бъде организирана чрез голямо разнообразие на договорни отношения. Във всеки конкретен случай изборът на договорни отношения зависи от относителните разходи за различните форми на размяна. Тези разходи от своя страна зависят от разходите за измерване и мониторинг, риска от некоректно отношение на търговските партньори и наличните механизми за налагане на изпълнение на сделките – т.е. от разходите за установяване, защита и размяна на правата върху активите (права на собственост). Трябва да се отбележи още нещо. Разходите по договарянето и размяната се влияят от ex ante и ex post съображения. С други думи, стимулите и информацията, с които се сблъскват търговските партньори преди договарянето на размяната се различават от тези, които са налице след договарянето и сключването на сделката. Преди осъществяването на размяната, генериращите разходи дейности са свързани с намирането на потенциални търговски партньори, договаряне на качествата на активите, които ще се разменят, преценка на това каква цена да се предложи и т.н. След сключването на договора всяка една от страните може да е в състояние да спечели като по някакъв начин подмени (модифицира) условията по сделката. Избягването на подобна възможност налага разходи по мониторинг за гарантиране на коректното изпълнение на договорите. При стандартна, широко търгувана стока на пазар, на който конкуренцията се доближава до перфектната, тези разходи вероятно ще са доста ниски. За специализирани продукти, изработени за конкретни купувачи чрез използването на специални активи, тези разходи могат да бъдат доста високи. Формата на фирмата: отново транзакционни разходи Правата на собственост и анализът на транзакционните разходи могат да обяснят съществуването на фирмата. Това трудно може да бъде постигнато чрез използването на чистия неокласически модел. По същия начин, ако стопанската дейност е организирана вътре във фирмата, анализът на транзакционните разходи може до голяма степен да обясни моделът на организация на самата фирма. Анализът на транзакционните разходи е базата, върху която е изградена теорията за организацията. Собствеността върху фирмата може да има различни форми: еднолична собственост (едноличен търговец), партньорство (събирателно дружество), корпорация с ограничена отговорност (ООД, акционерно дружество). Корпорациите с ограничена отговорност от своя страна могат да бъдат разделени на частни и публични (при които собствеността върху акциите се търгува на фондовата борса). Всяка форма на собственост е свързана с различни транзакционни разходи при различни измерения. При едноличната собственост, например, отделен индивид притежава цялата власт във фирмата и едновременно с това носи цялата отговорност. При публичните акционерни дружества собствеността и управлението обикновено са разделени. Това разделяне позволява специализация и съответно носи ползи от разделението на труда. В същото време, то налага допълнителни транзакционни разходи, тъй като се налага предприемането на определени действия за контрол върху това дали управляващите корпорацията работят в интерес на нейните собственици. Теорията за транзакционните разходи предполага, че при организирането на фирмите правата се разпределят по следния начин: страната, която е в състояние да влияе най-добре върху продуктивността от даден актив, получава контрола върху този актив и има правото на допълнителен доход, генериран от актива. Това би намалило стимулите за бягане от отговорност, за отклоняване на активи за други цели, или за друго опортюнистично поведение. Този принцип се прилага за собствеността върху фирмата, за организацията на дейността вътре в самата фирма и за пазарната размяна като цяло. В една максимизираща печалбата фирма правата на собственост върху активите и върху доходът, генериран от тях ще бъдат дадени на тези агенти, които са в състояние да им влияят по най-добрия начин с оглед максимизирането на тяхната стойност. Това, разбира се, зависи и от нормативната уредба, наличните механизми за изпълнение на договорите и други свързани институции3. Например, когато производителността на отделния работник е лесно измерима, твърде е вероятно работниците да получават заплащане, което се базира на индивидуалните постижения. Това поражда стимули за всеки един работник да си върши добре работата и да максимизира производителността си. Подобно договаряне може да бъде използвано на различни нива във фирмата– от общия работник, през средното управленско ниво до главните изпълнителни директори. Служителите по продажбите обикновено получават заплащане под формата на процент от проходите от всяка осъществена от тях продажба. Продажбата е лесно измерима дейност и използването й като база за заплащане създава стимули да се работи добре. В други случаи обаче приносът към дадена продуктивна дейност не може да бъде лесно измерен. Когато много работници допринасят за едно усилие и индивидуалният принос е трудно измерим, много по-вероятно е работниците да получават заплащане на друга база, като например почасов хонорар или месечна заплата. В този случай, независимо от това какви усилия полага отделният работник и независимо от неговата производителност, той при всички случаи ще получава заплащане. При тези обстоятелства се налага извършването на определени разходи за мониторинг на работния процес и на участието на отделните работници в него. Тоест, различните договорни форми на заплащане са свързани с различни разходи и ще бъде предпочетен този договор, чрез който се постига максимизиране на нетната стойност на произведената продукция от дадено количество ресурси. Проблемът с мониторинга върху поведението и трудовото договаряне е типичен проблем принципал-агент. Този проблем възниква вситуации, когато едната страна – принципалът –договаря с втора страна – агентът – извършването на определени действия в полза на принципала. При някои обстоятелства агентът може да спечели от полагането на максимални усилия за постигането на целите на принципала, но в други може да спечели повече, ако не полага толкова усилия. Упражняването на мониторинг от страна на принципала върху склонността на работника към опортюнизъм е свързано с определени разходи. Анализът на транзакционните разходи предполага, че принципалът ще сключва договори, които минимизират разходите за осъществяване на подобен мониторинг при дадените институционални ограничения и наличната технология за мониторинг. Корпорацията и специализациятаМодерната корпорация е договорна форма., която позволява реализирането на големи ползи от специализацията. Това е възможно чрез извършването на допълнителни разходи за мониторинг. При едноличния търговец, един собственик притежава всички права и отговорности. Този собственик печели, когато фимата работи добре и губи, когато дейността на фирмата не върви както трябва. Тъй като собственикът сам управлява фирмата, проблемът принципал-агент не съществува и няма нужда собственикът да осъществява мониторинг върху собствената си дейност. Аналогично, при партньорствата почти не се налага мониторинг. При малък брой партньори мониторингът на поведението на отделните собственици обикновено е съпроводено със съвсем ниски разходи. При една голяма корпорация обаче мониторингът може да е много скъп и важен елемент. Защо в крайна сметка някои фирми поемат тези разходи, при условие, че те могат да бъдат избегнати като се премине към друга форма на собственост, например едноличен търговец? Отговорът е, че някои форми на стопанска дейност са много комплексни и изискват специализирано знание, следователно изискват определен брой високо специализирани и независими мениджъри. Едноличният търговец, разбира се, винаги може да наеме услугите на специалисти, но когато дейностите станат достатъчно комплексни, те изискват мениджъри, разполагащи с определена степен на автономност. Корпоративната форма позволява наемането на такива специализирани мениджъри с висока степен на автономност. Фирмата поема допълнителните разходи по мониторинг, когато ползата от специализираното управление превишава разходите. По аналогичен начин, транзакционните разходи, свързани със специализацията, помагат да се определи обсега на дейност на фирмата, т.е. кои дейности фирмата извърщва сама и за кои използва пазара.Нека отново да разгледаме примера с фирмата, занимаваща се с производство на тръби. Нека да приемем, че тя произвежда два вида тръби- тръби за ниско налягане, които служат за транспортиране на вода, за канализация и т.н. и тръби за високо налягане, използвани при транспортирането на нефт в рафинериите. Допускаме, че производството на двата вида тръби изисква два коренно различни вида ламарина. Ламарината, необходима за производството на тръби за ниско налягане, е широко разпространена, има разнообразна употреба и може да бъде закупена от много доставчици. Но нека да предположим, че фирмата има свой уникален дизайн за тръбите за високо налягане, който изисква много специфичен вид ламарина, която няма приложение другаде. В случая с материала за производство на тръби за ниско налягане, фирмата може със сигурност да разчита на пазара. Ако един доставчик изпитва затруднения при доставките, или съвсем неочаквано се опита да повиши доставните цени, производителят на тръби лесно може да се обърне към друг доставчик. По същия начин призводителят на тръби не може внезапно да предложи на производителят на ламарина по-ниски цени, защото последният лесно може да пласира продукцията си другаде. Случаят с ламарината за произвдство на тръби за високо напрежение обаче е доста по-различен. Ако доставчикът се съгласи да доставя ламарината, но изведнъж реши да се отметне от договореното и да поиска по-висока цена, то производителят на тръби може да няма друг избор, освен да се съгласи с новите условия, поне в краткосрочен план. Това може да се случи, когато възниква риск да не могат да бъдат изпълнени ценни поръчки за доставка на тръби, а не е възможно да се намери достатъчно бързо и евтино алтернативен доставчик. Възможно е също така обстоятелствата да позволяват на производителя на тръби внезапно да промени договорените условия и да предложи на доставчика на ламарина по-ниски цени. Дотогава, докогато производителят на тръби предлага повече, отколкото алтернативното потребление може да генерира, производителят на ламарина може да няма друга алтернатива, освен да приеме по-ниското заплащане. Тези проблеми се утежняват, когато страните вече са направили значителни инвестиции, които са специфични само за производството на и с тази ламарина- “специфични” в смисъл, че инвестициите (в оборудване, умения и т.н.) нямат алтернативна употреба. Едно възможно решение на тези проблеми е да се сключват сложни и много детайлни договори; това, разбира се, се прави понякога, но колкото по-сложни и детайлни са договорите, толкова по-трудно е те да се контролират и изпълняват. Колкото по-високи са разходите по изпълнението, толкова по-големи ще са потенциалните загуби при появата на проблем. В такъв случай, най-евтиното решение може да се окаже вертикалното интегриране на фирмите. Тоест, фирмата, произвеждаща тръби и фирмата, произвеждаща специална ламарина, могат да се обединят под обща собственост в една фирма. Тази форма на вертикална интеграция подобрява общата производителност в икономиката, намалявайки опортюнизма и следователно позволявайки предприемането на производствени дейности с по-висока полезност. Корпоративната форма на организация на фирмата също така позволява повече хоризонтална интеграция, при която фирмата осъществява различни производствени дейности, които не са вертикално свързани помежду си. Възможността на корпорациите да назначават специализиран мениджмънт им позволява поддържането на множество отдели, занимаващи се с дейности от различни области на индустрията и дори от различни индустрии. Например, една американска фирма, Rockwell Automation, има четири подразделения: оборудване за автоматиката, софтуер, електрически мотори и зъбни колела, лагери и др. под. индустриални съоръжения. Тази възможност за диверсификация позволява на отделната корпорация да се превърне в специализиран доставчик на управленски услуги. Такава диверсификация позволява на корпорацията да оцелее при евентуални трудности в някоя от сферите на дейност. Също така корпорацията може да прехвърля (продава) или купува подразделения от други корпорации. Може да се очаква, че чрез подобна търговия на подразделения ще се увеличи стойността на продукцията на съответните подразделения, тъй като корпорацията, която смята, че е в състояние да използва съответното подразделение по най-продуктивния начин, ще наддава най-много за него. Ако се окаже, че корпорацията греши, тя ще претърпи загуби и ако не е в състояние да отстрани проблема, вероятно ще продаде подразделението на друга корпорация, която може да се справи с него. Например, предшественикът на Rockwell Automation, North American Rockwell, е имал подразделения, които са произвеждали освен всичко друго и самолети, стоки за дома (чинии) и развлекателна екипировка (за голф и боулинг). С промяната на пазарните условия се променя и мениджърската експертиза на компанията и тя продава тези свои подразделения и сега, вече като Rockwell Automation, се специализира в производството на индустриално оборудване, софтуер, електрически мотори, лагери и др. През 1996 г. Rockwell продава подразделението си за производство на летателни апарати на “Боинг”. Възможността да се правят подобни промени позволява на корпорацията да придобива такива активи, които смята, че може да използва най-продуктивно и да продава тези, които други корпорации биха използвали по-продуктивно. Тази динамичност позволява на корпорациите да отговарят адекватно на променящите се икономически условия и помага за концентрирането на специализирани ресурси в ръцете на тези, които в даден момент могат да им намерят най-продуктивната употреба. Разделението на собственосттаСпециализацията, позволявана от корпоративната форма, също налага допълнителни разходи за мониторинг. Мениджърите на фирмите са специалисти, често назначени от собствениците, особено тези в т.нар. публични корпорации (корпорации, чиито дялове се търгуват публично). Това потенциално може да доведе до възникването на проблема принципал-агент. Как собствениците могат да са сигурни, че мениджърите ще управляват корпорацията по начин, който съвпада с техните интереси? Мениджърите могат, например, да управляват фирмата така, че да максимизират своята полза – осигурявайки си прекрасни офиси, разточителни “командировки” които всъщност са повече ваканции, и като цяло намалявайки своите лични разходи и т.н. Понякога се твърди, че разделянето между собствеността и управлението е сериозен проблем за модерните корпорации. Трудно е обаче да бъдат демонстрирани загубите от подобно разделение. По принцип чрез самия договор за управление би трябвало да се елиминират стимулите за опортюнистично поведение. Разбира се, “перфектните” договори са също толкова приложимост на практическо ниво колкото и перфектната информация. Договарянето и мониторингът върху изпълнението на договорите са скъпи и съответно неперфектни. Възможно е обаче да се приложи механизъм за обвързване на заплатата, бонусите и др. форми на заплащане на мениджъра с резултатите от неговата дейност. Така заплащането ще отразява както очакванията на собствениците за неговата бъдеща продуктивност, така и разбирането им за неговите алтернативни възможности на пазара4. В много случаи голяма част от заплащането на управителите е под формата на акции и опции върху акции. По този начин интересите на мениджърите ще се доближават максимално до тези на собствениците, тъй като мениджърите са всъщност собственици и стойността на техните акции или опции върху акции ще се повишава с доброто представяне на фирмата. Ако действията на управляващите корпорацията не доведат до повишаване на стойността на фирмата, това ще доведе до намаляване на цените на акциите. Следователно мениджмънта следователно ще има интерес да работи в посока запазване и повишаване на стойността на акциите на компанията. В общия случай това означава увеличаване на печалбата чрез подобряване на производителността, намаляване на разходите, придобиване на нови обещаващи производствени подразделения и продажба на тези подразделения от фирмата, които не са перспективни. Въпреки това е възможно в отделни случаи мениджърите да проявяват склонност към опортюнистично поведение. Собствениците от своя страна имат стимул да предприемат определени действия с оглед предотвратяване на подобно поведение. Тези действия могат да бъдат насочени към пряка намеса за предотвратяване на подобно поведение, например чрез свикване на общо събрание на акционерите, преразглеждане на мениджърските договори и т.н. Възможно е тази намеса да е индиректна – собствениците могат посто да продадат своите дялове от компанията. Това би довело до по-голямо предлагане на акции на пазара и евентуално би довело до намаляване на тяхната цена, което от своя страна би рефлектирало върху мениджърското заплащане. Накратко, пазарът предлага стимули и механизми за преодоляване на опортюнизма, породен от проблемът принципал –агент. Тези механизми са свързани с определени разходи, така че при всички положения можем да очакваме отделни случаи на проява на опортюнистично поведение. Систематичната тенденция обаче ще е към предприемането на определени действия за предотвратяване на подобно поведение, постигайки по този начин максимизиране на производителността от притежаваните активите и общото богатство. Това, разбира се, зависи от способността на индивидите свободно да сключват договори и от техния достъп до механизми за налагане на изпълнението на тези договори. Към тези теми ще се върнем отново в осмата лекция. БиблиографияAlchian, A. 1969. “Corporate Management and Property Rights.” In Economic Forces at Work. Indianapolis: Liberty Press. 1977. Barzel, Y. 1997. Economic Analysis of Property Rights. 2nd ed. Cambridge University Press. Coase, R. 1937. The Nature of the Firm. Economica 4 (Nov. 1937). Reprinted in R. Coase. 1988. The Firm, The Market, and the Law. University of Chicago Press. Eggertson, T. 1990. Economic Behavior and Institutions. New York: Cambridge University Press. Williamson, O. 1985. The Economic Institutions of Capitalism. New York: The Free Press. 1 В българското търговско право такава организационна форма е събирателното дружество 2 За по-детайлно описание вж. Eggertsson, 1990, глава 1 3 Ролята на институциите ще бъде разгледана подробно в осмата лекция от настоящия курс. 4 За повече по въпроса вж. Alchian, A. 1969. “Corporate Management and Property Rights.” In Economic Forces at Work. Indianapolis: Liberty Press. 1977. Каталог: guide guide -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я guide -> Докладите трябва да бъдат подадени в готов за отпечатване формат guide -> Културен календар на община копривщица guide -> Изложение в тази част ще се запознаете с някои от най-често срещаните проблеми с достъпността в интернет, и в частност в уеб страниците guide -> Благоевградски камък guide -> Относно: Име на договора с евентуално споменаване на лотовете Начини на публикуване guide -> Насоки на националните кореспонденти №1 (изменени) guide -> “Knowledge Area” Branch guide -> Закон за намаляваща маржинална полезност guide -> Иван Доброволов Ръководство за работа с windows 95/98 и Microsoft Word Изтегляне 175.56 Kb. Сподели с приятели:
|