Рийс Хауелс застъпник от Норман Гръб Предговор



страница7/10
Дата31.03.2018
Размер1.59 Mb.
#64524
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
На опашката

Междувременно Рийс Хауелс пише на Алберт Хед, директор на Южно-африканската обща мисия, и се кандидатира за мисионер. Той му разказва за изцелението на вуйчо си и на Джоу и получава писмо от Хед с молба да отиде в Лондон, за да се срещне със съвета на мисията и да заведе със себе си Джоу. Сутринта, когато тръгват за Лондон, двамата с Елизабет Хауелс имат само две лири, а тя има нужда от парите същия ден. Но, както винаги, „първа нужда - първа необходимост”. Тъй като тръгват преди да дойде пощата, той има право на тези пари и утешава жена си, че сигурно ще дойдат пари по пощата. Джоу също пристига в Лондон само с 5 шилинга, като си взима билет само за отиване.

Рийс Хауелс се среща със съвета на другата вечер и двамата с Елизабет са приети в мисията. На следващия ден Алберт Хед свиква събрание, на което Рийс трябва да говори за застъпничеството.

Господ благославя събранието и когато напускат на другия ден Алберт Хед, ръкувайки се с него, каза: „Господ ми говори чрез вас. Никога преди не съм поемал грижата за мисионер, но Бог ми каза да ви имам като мой мисионер. Никой друг няма да ви издържа и докато проповядвате в Африка, аз ще имам дял в жетвата!” Преди да вземат влака те обядват с приятели и когато тръгват, в ръката на Рийс Хауелс е сложен един плик. Когато го отваря в Падингтон, намира вътре пет златни лири. Те са дошли с пет шилинга, а си отиват с пет лири! Те хвалят Бога, когато пристигат у дома, и Елизабет им разказва как получава две лири половин час след като са заминали. „Няма нищо по-добро в света за укрепване на вярата ни, както изпитанията!” - казва Рийс Хауелс. По-късно и двамата заминават за Шотландия, където Елизабет прекарва една година обучение в мисията „Вяра”. Рийс Хауелс я оставя там и заминава за Лондон за един деветмесечен курс по медицина в колежа Ливингстон. Там също има много изпитания на вярата и избавления. Неговият близък приятел в колежа, с когото има голямо общение в Духа, е Харолд Сентджон, който по-късно става известен библейски учител. Те имат обичай да стават в пет часа всяка сутрин за общение с Бога. Чукат на стената, която ги разделя, за да се събудят един друг. Междувременно Елизабет получава всичко необходимо за живота си в Шотландия. Нито един път не става нужда Рийс Хауелс да й изпраща нещо. „Ние бяхме в училището на вярата” - казва той, „и с нищо не може да се сравни това да си освободен, за да пребъдваш”. Някои хора се чудят защо Рийс Хауелс учи медицина, след като Господ му е дал такива чудни случаи на изцеление. Но въпросът е, както вече споменахме, че той никога не е бил против медицината. Принципът, който открива в живота на застъпничество е, че „човешката невъзможност става Божия възможност”, и повечето от случаите в неговите опитности са станали тогава, когато медицината не е могла да помогне. Рийс Хауелс казва, че само веднъж е отказвал да даде лекарство, и то когато Самуил се е родил и жена му е била тежко болна. Господ му е казал, че тя не трябва да взима лекарство. „Какво изпитание беше това!” - казва той. „Беше борба на вяра за мен и борба със смъртта за нея. Никога не се помръднах от разбиранията си. Единственото нещо, което знаех, беше, че Господ ми каза това. Казах на жена си: „Не трябва да взимаш лекарство, за не умреш.” В нашето крайно изпитание, като четяхме една сутрин думите „Имайте вяра в Бога”, те изпъкнаха със златни букви. Ние повярвахме и от същия момент тя започна да става по-добре.”

По повод на темата медицина и вяра Рийс Хауелс казва: „Да кажем на хората да не взимат лекарства, когато не сме сигурни в нашето водене, е повече от трагедия, ако хората умрат. Но познавам случаи, когато хората са водени да не взимат лекарства и са имали победа през целия си живот. Един от тях е Лорд Радсток, който ми е разказвал много случаи как Господ е оценил вярата му. Друг случай е А. Симпсън, основателят на Християнския мисионерски съюз, който много пъти е доказвал, че има изцеление в Кръвта. Взимането на лекарства напълно зависи от воденето. Ако Святият Дух води човека да не взима лекарства, Той ще се погрижи за това. Ние бяхме водени да преминем курс по сестринство и медицина и доказателство за това е, че Господ трябваше да отговори на молитвата ни, за да ни даде тази възможност. След като завършихме обучението си в Единбург и Лондон, Господ ми отвори врата да бъда помощник на един лекар, да раздавам лекарства шест месеца и жена ми да премине курс по майчинство, които се оказаха много полезни на мисионерското ни поле." Около една седмица преди да заминат те получават пари от мисията за пътуване до Лондон, но се нуждаят от някои неща, за да попълнят приготовленията си. Отново те прилагат принципа - първа нужда, първа необходимост.

„Винаги имаме склонност да задържаме парите и така да се измъкваме от Божиите изпити”, казва Рийс Хауелс. „Ние направихме всичко възможно този път! Както и да е, трябваше да похарчим парите и всички хора около нас мислеха, че имаме достатъчно пари. Очаквахме, че парите сигурно ще пристигнат един ден преди да тръгнем за Лондон; но последната поща дойде и нямаше пари, а влакът заминаваше на другата сутрин преди пощата. Мислехме, че раздялата ни с вуйчо, леля и малкия Самуил ще бъде много тежка, но товарът за парите за билети малко я облекчи! Често пъти това е Божият начин, когато има да вършим нещо много трудно - Той ни възлага друг товар и така прави първия по-лек. На следващата сутрин не беше така тежко да се разделим с нашите родители и близки, защото трябваше да вървим до гарата без пари! Бяхме сигурни, че ще дойдат на перона на гарата, но не, дойде време влакът да тръгне. Какво трябваше да правим? Имаше само една възможност. Имахме още десет шилинга и трябваше да пътуваме, докъдето стигнем. Нашата невъзможност щеше да бъде Божията възможност. Трябваше да сменим влака в Ланели, около 20 мили от дома и да чакаме там няколко часа. Без никой да знае, ние си взехме билети до там. Имаше много хора на нашата гара, които ни желаеха всичко най-хубаво, но ние се нуждаехме от пари, за да отидем до Лондон. Мнозина дойдоха до Ланели, като пяха песни през целия път. Мина ми през ума мисълта, че бих пял по-добре, ако имах пари!

Отидохме да закусим с някои приятели в Ланели и след това се върнахме на гарата, но още не избавени. Сега трябваше да дойде влакът. Святият Дух тогава ми говори и каза: „Ако имаше пари какво би направил?” „Бих се наредил на опашката пред гишето”, казах аз. „Е добре, не проповядваш ли, че Моите обещания са равни на парите? По-добре да се наредиш на опашката.” Нямаше друго какво да правя освен да послушам. Имаше около дванадесет души пред мен. Те минаваха пред гишето един след друг. Дяволът продължаваше да ми говори: "Ето сега има само няколко души пред теб и когато дойде твоя ред ще трябва да си отидеш. Проповядвал си много за Мойсей с Червеното море пред него и египтяните - зад него; но сега ти си затворен отвсякъде.” „Да, затворен,” отговорих аз, „но като Мойсей ще бъда славно освободен!” Когато имаше само двама души пред мен, един човек излезе от тълпата и каза: "Съжалявам, не мога да чакам повече, трябва да отворя магазина си!” Той каза „Довиждане” и сложи тридесет шилинга в ръката ми! Това беше тъй славно и само едно предвкусване на това, което Господ щеше да върши във Африка, ако ние Му бъдем послушни. След като взех билетите, хората, които дойдоха с нас до влака започнаха да ни дават подаръци, но Господ ги е задържал, докато ни изпита. Ние пяхме през цялото пътуване до Лондон!” Когато пристигат, Алберт Хед ги кани на закуска следващата сутрин. Той им казва, че има за тях 50 лири, но не ги е пратил по пощата. „Благодаря на Бога, че не ги пратихте”, казва Рийс Хауелс, като си мисли, „за нищо на света не бих искал да съм без опитността на опашката.” Те имат всичко необходимо с изключение на три неща: по един часовник, по една писалка и по един шлифер за всеки. Не споменават на никого за тези неща, но Алберт Хед на закуската пита: „Какви часовници имате?” и им казва, че неговият син Алфред иска да им даде по един часовник. След това пита: „Приготвихте ли се за дъждовните сезони в Африка? Имате ли шлифери?” Когато те отговарят, че нямат, той им казва да отидат да си купят и им дава един адрес, като казва, че трябва да ги вземат на негова сметка. След като написва адреса, той пита: „Виждали ли сте този вид автоматични писалки?” „Не”, отговарят те. „Трябва да вземете по една със себе си”, казва той.

Така Алберт Хед им дава трите неща, за които са казали на Господа! Хед ги кани да дойдат пак на закуска другата сутрин и да водят молитвата. Той моли Рийс Хауелс да каже на прислугата малко от своите опитности на вяра. „Вие имахте опитности преди известно време, нали?” - казва той. „Да, и то съвсем наскоро” - отговаря Рийс Хауелс и им разказва за чакането на опашката. Хед едва успява да изчака да чуе какво е станало. „Никога не съм чува подобно нещо!” - извиква той. Рийс Хауелс обаче им казва, че това не е краят и че това, което се случило предния ден в Кори Лодж в тази стая е още по-добро. Той им разправя историята с часовниците, шлиферите и писалките. „Предпочитам това вместо 1000 лири”, казва Хед; „да знам, че Господ може да ме води така в моето даване.” Те напускат Англия на 10 юли 1915 г след една славна победа, знаейки, че Онзи, Който ги е повикал за такъв живот, е в състояние да ги избави при всички обстоятелства.


Съживления в Африка

Южноафриканската обща мисия е основана в 1889 г с цел да се занесе евангелието на много не евангелизирани райони в Южна Африка. Първият председател на мисията е Андрю Мъри. Когато Рийс и Елизабет се присъединяват, мисията има 170 европейски и африкански работници в 25 клона, простирайки се на север до южната граница на Белгийско Конго и на изток и запад до ненаселените части на Португалските територии на Ангола и Мозамбик. Семейство Хауелс са изпратени в мисионерската станция Руситу в Газаланд близо до границата на Португалска Източна Африка. Те се присъединяват към мисионерите Хатч, които работят там вече няколко години и които, заедно с други, дошли преди тях, поставят твърда основа и с големи жертви донасят благата вест на този народ.

Обикновено новите работници на мисионерското поле трябва да прекарат известно време в изучаване на езика, да се аклиматизират и да се нагодят към живота в новата страна. Обаче, хората са вече чували, че Рийс и Елизабет Хауелс идват от страната, в която е имало съживление, и веднага ги питат дали носят това благословение със себе си. Рийс Хауелс им казва, че източникът на всички съживления е Святият Дух, и че Той може да направи това, което е извършил в Уелс. Те го молят да им проповядва за това, разбира се с преводач. Те нямат в езика си дума, означаваща „съживление”, затова той им говори за Петдесятница: че Бог е слязъл долу, раздвижвайки сърцата на мъже и жени, и с голяма сила е пожънал за Царството тълпи от хора, и че Той ще направи същото с тях, ако искат да се покаят. В събранията, които води, Рийс продължава да говори за съживлението и след шест седмици Святият Дух започва да раздвижва християните. В петък вечерта, когато около 12 души се събират в къщата на Хауелс, Елизабет ги учи на припева "Господи, изпрати съживление и нека то започне от мен." Докато пеят, Божият Дух е върху тях и те продължават да пеят следващите дни в градините си и другаде. Като ги слуша, Рийс Хауелс усеща шума, който е чувал на уелското съживление. „Той се познава, когато го чуеш”, казва той, „но не можеш да го имитираш, и следващия четвъртък аз също пеех припева. Имаше нещо в това, което те променяше и те довеждаше до Божията тишина.” Същата вечер, както е обичаят им - всеки четвъртък - четиримата мисионери се събират да четат Словото и да се молят. Докато са на колене, Господ говори на Рийс Хауелс, че молитвите им са чути и съживлението идва. Той им казва да станат; няма нужда от повече молитва, Святият Дух идва да даде Петдесятница в този район. Толкова силно е Словото от Бог, че те очакват обещаното да започне всеки момент. При всяко чукане на вратата те очакват някой да им съобщи, че Святият Дух е дошъл. Те чакат така два дена и в неделя Той идва.

Ето описанието на Рийс Хауелс за дните, които следват: „В неделя беше 10 октомври и когато проповядвах сутринта, чувстваше се как Духът идва в събранието. Вечерта Той слезе. Никога няма да забравя това. Той слезе върху едно младо момиче на име Куфасе, която беше постила три дни, изобличена, че не е готова за Господното пришествие. Както се молеше, тя започна да плаче и след пет минути цялото събрание беше на земята, викайки към Бога. Като мълния и гръм силата слезе долу. Никога не бях виждал това - даже на съживлението в Уелс. Само бях чувал за него при Фини и други. Небето се отвори, и мястото не стигаше, за да побере това благословение. Аз се изгубих в Духа, както и другите. Това, което можех да кажа е: „Той е дошъл!” Продължихме така до късно през нощта; не можехме да спрем събранието. Това, което Той ми каза преди да отида в Африка, сега ставаше действителност и то след шест седмици. Тези събрания никога не могат да се опишат. Няма никога да забравя шума в околията тази нощ - молитви във всяко селце. На следващия ден Той пак дойде. Хората бяха на колене до шест часа вечерта. Това продължи така шест дена и хората започнаха да изповядват греховете си и да се освобождават чрез Святия Дух. Те получаваха прощение и се срещаха със Спасителя така, както само Святият Дух може да им Го открие. Всеки, който се приближаваше до събранието, беше засегнат от Святия Дух. Хората се изправяха и свидетелстваха. Виждах да се изправят наведнъж 25 души. В края на една седмица почти всички бяха съживени. Имахме по две събрания всеки ден в разстояние на петнадесет месеца без прекъсване и събрания през целия ден всеки петък. Стотици бяха обърнати към Господа, но ние очаквахме повече, 10 000, за които Господ ни каза, че можем да претендираме.” Когато известията за това съживление и неговото разрастване по съседните станции стигат в Англия, госпожа Беси Портър Хед, съпругата на Алберт Хед, издава две книжки. Те са озаглавени „Настъпление в Газаланд” и „Преглед на миналото и съживление в Газаланд.”

Слушайки за Божието дело в Руситу, хора от Американския мисионерски борд, намиращ се на 40 мили на юг, изпращат покана до Хатч и Хауелс да посетят Маунт Силинда - една голяма станция с лекари, проповедник, учителки и други хора. На първото събрание в 9 часа сутринта, в четвъртък, зданието е препълнено. Мисионерите разказват как е дошло благословението в Руситу, и кои са условията за благословение. След това, двама или трима от християните от Руситу дават свидетелството си. Хората започват да викат за милост и да изповядват греховете си. Броят им се увеличава до толкова, че е невъзможно да се помогне на всички, въпреки че събранието продължава до един часа през деня.

Всички се срещат отново в два часа след обяд. Времето е благодатно - мъжете, които са слушали сутринта и са се въздържали, сега идват напред да изповядат греха си, съвсем съкрушени; учители, проповедници и ученици, всички се молят и изповядват и това продължава без никакво безредие под контрола на Святия Дух до залез слънце. Може би най-благословеното бъдеще за страната е, че Бог среща и изпълва със силата на Святия Дух двадесет млади мъже и жени, които няколко седмици преди съживлението се са посветили на Господа за евангелска работа в Португалска Източна Африка. Елизабет Хауелс разказва: „След петнадесет месеца се получи съобщение до всички мисионерски станции от Главната дирекция на Южноафриканската обща мисия в Кейптаун, апелиращо към мисионери и африканци да отделят половин час всяка сутрин от 7:00 до 7:30 часа да се молят специално, за да може всяка станция да получи същото благословение, което изпитахме в Руситу. Рийс Хауелс имаше обичай да отива в една малка лятна къща за тази специална половинчасова молитва. Един понеделник сутринта, приблизително месец след като почнахме да се молим, видях че Рийс се прибира, след като е прекарал само четвърт час в молитва, и аз можах да видя по лицето му, че нещо чудно му се е случило. Той каза: Молих се върху Малахия 3:10 и видях Святия Дух да слиза. Той ми се яви. Видях Го да слиза над всичките мисионерски станции.” Рийс Хауелс не мисли, че той трябва да е човекът, който ще посети станциите. Един месец по-късно те получават покана за конференция в Дърбан, на която всички мисионери, които могат да напуснат станциите си, трябва да присъстват. Те молят Рийс и Елизабет да си вземат достатъчно дрехи за шест месеца, тъй като искат те да обикалят станциите. Рийс Хауелс избягва от отговорност да бъде онзи, когото Бог би употребил, и казва, че не може да отиде. „Аз съм тук само от две години”, е неговото извинение, но се получава отговор от Мидълмис, епископ на Кейппаун: „Вие сте човек подчинен на авторитет, и трябва да дойдете!”

Преди да напуснат и отидат в Дърбан, Мидълмис им пише: „Знам, че нямате банкова сметка” - той знае, че са водени да дадат петдесет процента от заплатата си, за да подържат живота на вяра - „затова телеграфирайте, ако нямате пари за път.” Но Рийс Хауелс казва: „Никога няма да телеграфирам. Ще се доверим на Бога.” Той смята, че това е добър начин да се потвърди, че поканата с наистина от Господа. Нужната сума идва с последната поща, преди да тръгнат сутринта на другия ден. В тази поща има писмо от приятел в Америка, който никога не им е давал пари преди това, и сега изпраща в долари стойността на 25 лири. И така, те тръгват на път с пълна увереност. На конференцията присъстват 43 мисионери. Рийс Хауелс не очаква да участва повече от всеки друг, но благословението е толкова голямо при откриването на събранията, че той е помолен да говори всеки ден. Някои вечерни събрания продължават до ранните утринни часове и всички мисионери са благословени. Те са толкова радостни, че даже пеят в трамваите. В края на конференцията мисионерите единодушно канят Рийс Хауелс да посети всички станции, потвърждавайки по този начин намерението на съвета в Кейптаун.

Всички си заминават в станциите да се молят и приготвят за посещението в очакване, че Святият Дух ще слезе над всяка станция, както в Руситу. Рийс Хауелс разказва: „Как можех да вярвам, че ще има много спасени в тези станции, където на някои места почвата все още беше твърде камениста? Неприятелят ме предизвика и попита как може да се пренесе съживление от една страна в друга с различни езици и стотици мили между тях. В това изпитание победата не дойде за един ден. Имаше много тежки битки, защото резултатите бяха огромни, но когато свърши битката си казах, че няма нужда да се водят хора благословени от една станция в друга, защото Святият Дух е с нас и Той е Авторът на Петдесятница и Източникът на съживление. Пътуването ни се простираше на повече от 11 000 мили през пет страни - Свазиленд, Пондоланд, Бомваналанд, Тембуланд и Зулуланд. Отсъствахме две години от нашата станция. В първата станция трудностите започнаха веднага. Мисионерът ни разказа за упадъка в църквата, даже за това, че някои дякони причиняват смут. Но на третия ден Духът слезе и завладя мястото. Двама от дяконите винаги седяха отзад и когато хората започваха да изповядат греховете си и получаваха голямо благословение, те дойдоха при мен и казаха: „Много се радваме на събранията, но не ни харесват тези изповядвания на грехове. Когато започнат, чувстваме голяма болка отзад на главата си!” „Така ли?” - отговорих аз, „един ден тя ще слезе малко по-долу - в сърцата ви!”

„Мислите ли, че имаме нужда да се изповядаме?” - попитаха те. „Ако сте съгрешили против Бога”, отговорих аз, „това е въпрос между вас и Бога, но ако сте съгрешили против църквата - трябва да се изповядате пред църквата”. Единият от тях се наричаше Ефтай. Той отиде да се моли и продължи така около три дни. Тогава, към един часа сутринта, жена му дойде да ни събуди: „Елате, Ефтай е луд от радост! Да бия ли камбаната и да повикаме хората на събрание?” „Не можеш да биеш камбаната по това време през нощта” - се възпротивих аз, но майка му посети всички хора и в 3 часа през нощта църквата беше препълнена! Ефтай беше ослепял, точно както апостол Павел. Трябваше да го водят на църква, където той изповяда греховете, които беше извършил. След това много хора се покаяха. Зрението му се възвърна след няколко дни и ние го взехме с нас в обиколката си за три месеца. Неговото свидетелство беше като изстрели от пушка, тъй като един след друг хората биваха изобличени и имаше много, които повярваха. На следващото място имаше училище с 99 момичета. Те бяха чували, че хората изповядват греховете си, и затова се бяха събрали и решили, че няма да изповядат своите. Поради това първите две събрания бяха много трудни, но в полунощ на втория ден започнаха да плачат - те не можеха повече да издържат. Започнаха да се изповядват, докато 98 момичета се покаяха, а последната избяга. Много хора започнаха да се молят за семействата си, които никога не са били на събрание.

Следващото място, което посетихме, беше Витания, където живееше царицата на Свазиленд. Първият ден бяхме тринадесет часа в църквата, работейки за душите на хората. На третия ден Божията сила беше там! Не проповядването, а Божията сила. Един африканец се молеше: „Господи, дай сто обръщенци през следващите три дена.” Царицата на Свазиленд изпрати хора да ме повикат. Тя попита защо нейните хора отиват след моя Бог. Аз й казах, че са срещнали живия Бог и имат прощение на греховете си и дара на вечен живот. Казах й, че Бог има един Син и Той Го е дал да умре за нас; и ние имаме един син и го оставихме, за да кажем на хората в Африка за Бога. Тя беше трогната като чу, че жена ми и аз обичаме нейния народ повече от собствения си син, и ми позволи да имам лична среща с нейните управители, но ми каза, че не трябва да гледам нея, а да говоря само на тях.

По-късно в църквата Божията сила дойде върху събранието и когато апелирах, 50 души станаха, включително и снахата на царицата. Човекът, който се беше молил за сто души, скочи на краката си и извика: "Слава на Бога, за това, че отговори на молитвата. Петдесет души - и царицата - още петдесет, ето, имаме сто души!" Но преди края на трите дни, сто и пет души бяха приели Христа. Когато се върнахме по-късно, царицата поиска да ни види насаме. Тя ни каза, че току-що е загубила дъщеря си, която също е станала християнка и умряла с пълно спокойствие, уповавайки на Исуса. Изглеждаше много развълнувана и прибави, че тя също в сърцето си е приела Спасителя.

В една станция в Пондоланд проповядвах върху разпятието. Божият Дух изтъкна думите: „Махни Го, разпни Го.” Хората като че ли видяха пъкъла да се разтваря пред тях и масово цялото събрание хукнаха напред да се примиряват с Бога. Страхувах се, че ще прекатурят масата.

На друго място в Зулуланд, където проповядвах, един проповедник беше изобличен в липса на сила да печели души. Той отиде в гората и се моли на Бога цяла нощ. На другия ден прие Святия Дух. Той беше така благословен и помазанието беше толкова силно, че не за дълго след това неговата подстанция стана по-голяма от главната станция."

По начини като тези Святият Дух слиза във всяка станция и дава съживление, точно както е казал, че ще направи, и изпълнява обещанието си за 10 000 души. В Йоханесбург например, в продължение на 21 дена Рийс Хауелс води големи съживителни събрания в една от най-големите църкви, и всяка вечер тя е препълнена. Той трябва да говори с помощта на трима преводачи - толкова много племена има - но това не пречи на Святия Дух и стотици идват всяка вечер за спасение. Никой не съзнава така добре, както Неговият слуга, че Святият Дух върши това и че не е „чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми”. Той полага ръце на стотици под воденето и силата на Духа и те са освободени. Вън от събранията той поглежда ръцете си, вижда колко са обикновени и се чуди откъде иде силата! Но той знае! В края на обиколката им, на връщане от Йоханесбург за Руситу, те са поканени от един приятел да престоят при него в Умтали, главен железопътен център. От там трябва да вземат пощенската кола, която отива до Мелсетер и да приключат пътуването си на кон или магаре. Когато пристигат в Умтали, приятелят им ги посреща на гарата и им се извинява, че не може да ги приеме, тъй като има в дома му има болни от инфлуенца. Той предлага да отидат на хотел, където обикновено мисионерите отсядат. Те разбират, че това ще им струва 5 шилинга на ден. Нямат пари, но Рийс Хауелс казва на жена си: „Нека си дадем малко ваканция; сигурен съм, че Господ ще промисли до края на седмицата.” И така, те изкарват една хубава почивка. Пощата пристига с влака в събота вечер и те проверяват дали Господ им е изпратил нещо, тъй като трябва да заминат на другия ден в 6 часа сутринта. Но когато слизат да посрещнат влака им казват, че има повреда и влакът няма да дойде тази нощ. „Ние се пошегувахме, че яденето не ни е така вкусно, както друг път!” - казва Рийс Хауелс. „Бяхме казали на съдържателя на хотела да приготви сметката за неделя сутрин. В 5 часа рано той почука на вратата и ни я даде. Казахме, че отиваме до пощата и че ще му заплатим в 6 часа. Имахме кутия с номер в Умтали и бяхме казали на някои приятели да ни пишат. „Има ли нещо в кутия 32?” - попитах аз. Човекът погледна и каза: „Не, нищо”, но за миг жена ми си спомни, че не е 32, а 23! Имаше само едно писмо. Имаше пет различни адреса върху него. То ни беше следвало и пристигнало тази сутрин с 30 лири вътре. Освен сметката в хотела трябваше да платим 7 лири и 10 шилинга за пътуването си с пощенската кола. Въпреки, че беше без пружина и твърда, тя беше най-добрата кола за нас. Никога не си помислихме за колата или за 140-те мили път - пружините бяха в нас!”

През първите две години Рийс и Елизабет научават езика чиндау. Когато се връщат в Руситу, започват нормален живот в африканската мисионерска станция. Мисионерите Хатч заминават в отпуска и им оставят едно училище за момчета и момичета, както и събранията и работа за помагане на възрастни хора. Едно забележително събитие се случва сред опитностите им от тези години.

Съживлението още продължава, но съществува особена пречка: почти никой от женените мъже не се е покаял. Те са обвързани от стар обичай, наречен „лабола”, за който някои мислят, че е започнал още от Лаван. Определената цена за една жена е 25 лири, което е голям приход за един баща на три или четири момичета. Тъй като един покаян мъж няма право да продава дъщеря си, никой от женените мъже не се обръща към Господа, за да не се лиши от правото да продаде дъщерите си. Святият Дух припомня на Рийс Хауелс за неговото по-раншно застъпничество за една загубена душа и му казва да предизвика лукавия в този пункт и да употреби победата на Голгота, за да бъдат освободени тези мъже и да приемат Христа. По това време той строи една къща и се моли да може да наеме женените мъже да работят.

Шест от тях приемат. Всяка сутрин има молитвено събрание и те слушат благовестието. Първото водителство, което Господ му дава, е да ги покани да дойдат на неделното сутрешно богослужение, вместо да копаят в градините си. Те казват, че идват всяка сутрин, но тези събрания са през работното им време и нямат нищо против да им се заплати, докато седят. Той им казва, че Бог ще бъде много по-доволен, ако дойдат от свое собствено желание в неделя. Те идват и пет души са спасени. Това е първият пролом в редовете на неприятеля, но има още стотици недокоснати. Как може Бог да ги срещне? Бог използва един неочакван начин. Това става по време на голямата епидемия от инфлуенца, която се разпространява в целия свят след Първата световна война и причинява смърт на милиони хора.

Не след дълго, след като тези пет души са повярвали, Рийс Хауелс научава, че инфлуенцата е дошла в техния район и има много болни. Той се безпокои, че този мор иде точно когато проломът започва между женените мъже, но Господ му казва: „Не вярваш ли в Римляни 8:28? Не можеш ли да уповаваш на Мене, че това е едно скрито благословение?” Господ припомня на Рийс Хауелс как в своето застъпничество за болни хора в селото у дома, той е бил воден да предизвика смъртта много пъти. Не би ли я предизвикал тук в много по-голям мащаб? Той е имал вече едно голямо изпитание в Африка, чрез което има възможност да опита силата на Бога в себе си. Това е една атака от малария в много сериозна форма. „Сигурен съм, че беше допуснато да бъда изпитан в това положение”, казва той, „защото когато наистина трябва да срещнеш този неприятел, не можеш да го предизвикаш смело, ако не си сигурен как стоиш.” След много дни с висока температура, която устоява на всяко обикновено лечение, той се чувства все по-зле и по-зле и една нощ изглежда, че няма да доживее до сутринта. Елизабет Хауелс се отстранява за малко да се моли, и докато той е сам Святият Дух му казва: „Защо не поискаш от Отца да те изцели?” Той мисли, че се е молил, но Духът му казва: „Ти не поиска с вяра.”

„Само се обърнах в леглото”, казва Рийс Хауелс „и за момент бях излекуван. Почудих се, дали жена ми ще разбере. Дали се е освободила от бремето? Тя се върна в стаята и щом отвори вратата, разбра, че нещо се е случило. „Ти си излекуван”, каза тя, а аз се засмях и й разказах.” Три дена след това той е на път, както са планирали още преди да се разболее, и е съвсем добре; въпреки че работи и се движи в много маларични райони след това, той никога повече не се разболява. Но сега пред тях стои смъртта в голям мащаб. След обиколката им в мисионерските станции, Рийс и Елизабет са поканени от Чарлз Мъри, син на доктор Андрю Мъри, да посетят тяхната станция. Скоро са помолени да отменят посещението си поради инфлуенцата, която е отнела живота на двама мисионери и много обръщенци.

Епидемията се появява първо в Руситу. За четири дни много хора се разболяват и езичниците казват, че това е проклятие от прародителските духове, защото християните не зачитат „лабола”. Но епидемията скоро се разпространява в малките селища и мнозина умират. След два-три дена пристига делегация от главатаря и пита: „Имате ли смъртни случаи?” „Не”, отговаря Рийс Хауелс, „а вие имате ли?” „Да, много” - казват те. „Поне могат ли лекарите-магьосници да направят нещо, за да ви помогнат?” „О, двама от самите тях умряха.” „Ами прародителските духове?” „Нашите бащи никога не са лежали от тази болест”, отговарят те, „затова техните духове не могат да се справят с тази болест.” „Разбирам”, отговаря Рийс Хауелс, „магьосниците-доктори не могат и прародителските духове не могат - но нашият Бог може.” „Няма ли никой от вашите хора да умре?” - питат те. Святият Дух казва на Своя слуга: „Кажи им, че нито един няма да умре в станцията.” И така той отговаря: „Не, нито един няма да умре в мисионерската станция.” „Сега имах победа на вярата” - казва Рийс Хауелс, „и Господ ми показа какво да правя. Той ми каза да направя от църквата болница и да поставя огън на много места нощно време, така че температурата да се подържа еднаква. Ако не бях получавал медицинско обучение през онези 15 месеца, щях да съм в недоумение, но сега не направих грешка. Броят на болните се увеличи и стигна до към 50 души. Няколко дни по-късно пристигна втора делегация. „Нямате ли смъртни случаи?” - беше първият им въпрос. „Не, нито един” - казах аз. „Ще имате ли?” „Не, нито един няма да умре в мисионерската станция.” Можех ли да кажа това, ако не знаех, че Святият Дух е по-силен от смъртта?



„Ех”, казаха те, „главатарят ни изпрати да попитаме, ако тази болест дойде, някои от нас могат ли да дойдат в мисионерската станция, за да се избавят от смърт?” „Кажете на главатаря”, казах аз, „че който от вашите хора иска, може да дойде в станцията. Ние ще се грижим за тях и никой няма да умре. Но, запомнете това, че нашият Бог е Живият и че Той може да помага там, където магьосниците-лекари и прародителските духове не са могли!” Няколко часа по-късно, той вижда едно жалко шествие на път към станцията - пет от най-лошите, закоравели грешници между женените мъже! Бавно те пристигат със завивките на главите си и със страх от смъртта по лицата им - жените им отзад носят спалните им рогозки и чаши. „Колко много славех Бога за Неговото водителство”- казва той. След като пристигат дузини от тях, Рийс Хауелс работи ден и нощ в продължение на три месеца. Елизабет Хауелс също се труди с него, докато и тя се разболява. Болестта продължава осем дена, но едно нещо й казва Рийс - тя не може да умре! След време и той започва да се чувства зле, уморен от липса на сън и от продължителното изпитание. Но точно когато се грижи за един от пациентите, Господ му говори: „Ако мога да пазя станцията от смърт и ти си необходим да се грижиш за тези болни, не вярваш ли, че мога да те пазя от микробите?” Той се укрепява във вярата и казва: „В този момент аз имах победата. Тогава научих тази песен: „В Бога намерих убежище”, в която последните стихове са: „Хиляди могат да падат от страна и десет хиляди до дясната ми ръка, но над мен Неговите криле са широко разтворени, под тях аз съм в безопасност.” Разбрах, че Святият Дух в мен е по-силен от инфлуенцата. Какво нещо е да живееш с Бога във време на мор! Имаше двама души, за които бях в голямо изпитание. Ако лукавият можеше да ги вземе, той щеше да вземе около 50 души. Направих всичко възможно, но не можах да сваля температурата, каквото и да опитвах. Затова се помолих на Господа и Му привеждах доказателства чрез Словото. От момента, когато получих победата, температурата им спадна и те бяха в безопасност. Нямаше нито един смъртен случай.” В район от около 20 мили в радиус се разнася новината, че Богът на белия човек е по-силен от смъртта. Мнозина са изобличени в грях и от тези, които отиват в станцията, мнозина намират Спасителя. Величието на Божията победа проличава във факта, че след като свършва епидемията, половината от църквата по време на събранията е пълна с женени мъже. Рийс Хауелс казва: „Казах на Святия Дух: Колко чуден Си Ти! По този начин Ти проповядва на африканците повече, отколкото ако бе говорил чрез моите уста!” След съживлението някои от мъжете, изпълнени със Святия Дух, пътуват към Португалска Източна Африка, между мисионерската станция и пристанището Бейра. Някои от хората там са благословени, и тези които се покайват построяват малък дом за молитва, въпреки, че римокатолиците им казват да не се молят заедно. Една неделя сутрин шестима войника влизат в малката църква и арестуват 32-ма души. Те ги задържат в затвора четири месеца - мъже, жени и деца. Никой не се отказва от вярата си. „Те имаха духа на мъчениците.”

След четири месеца освобождават жените и децата, но ги принуждават да пият бира. На шестте мъже казват, че ако спрат да проповядват също ще са свободни. Те отказват, като заявяват, че ако ги освободят, на другия ден пак ще проповядват. Задържат ги две години и четирима от тях умират в затвора. През цялото време ги разпитват и изтезават, защото пазачите не могат да разберат какво им е. Техните викове на хваление и радост ги дразнят, затова те отделят Матей, техния водач, и го поставят при един стар езичник, голям грешник, който винаги е бил в затвора. Те не чуват нищо първата и втората нищ и са щастливи, че виковете са спрели. Но на следващата нощ е „по-лошо” от друг път - не само че Матей се радва, но старият езичник хвали Бога, защото е спасен! Матей се разболява от едра шарка. Той знае, че ще умре, затова вика приятелите си и им казва, че отива при Господа, и че те трябва да стоят здраво за вярата, тогава им казва довиждане и отива в дома на славата. Рийс Хауелс смята, че единственият начин да стъпят в тази страна е да купят един чифлик, който им е предложен от собственика французин за 1200 лири. Когато Тимотей, техният главен учител в Руситу, и другите чуват това, казват: "Всички ще дадем по една трета от нашите заплати, за да помогнем да се купи".

Рийс и Елизабет са толкова трогнати от техния пример, че в допълнение към 50 процента от своята заплата, която вече дават, добавят още 100 лири. Скоро след това, когато са в отпуска, Рийс Хауелс разказва в една конференция за Матей и случката в Португалска Източна Африка. Той не споменава нищо за пари, но едва след като говори пет минути една жена в залата става и казва: „Аз ще дам парите за този чифлик”. Господ казва на Рийс Хауелс да не взима всичките пари, понеже тя е под влиянието на събранието и след това той й казва: "Не очаквам да дадете повече, отколкото давам аз - 100 лири”. Нейният брат казва, че ще даде 100 лири и други двама души идват и казват, че ще дадат всеки по 100 лири. Той заминава за Бирмингам и отново получава 100 лири. Отива в Дънди и една сутрин намира под чинията си 100 лири. В Глазгоу един човек му казва: „Ако Матей е дал кръвта си, аз ще ви дам 100 лири.” Той получава всичко 1100 лири в дарове по 100 лири. В края на краищата чифликът не е купен, но се отварят няколко станции в онази територия.

Така завършва техния живот в Африка. „Беше съвършена победа” - казва Рийс Хауелс. „И за двама ни, моята жена и мен, това бяха най-щастливите години от живота ни.”



Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница