Римската архитектура



Дата25.01.2018
Размер33.85 Kb.
ДРЕВЕН РИМ

Най-ранният период от развитието на римската култура е повлиян от етруския (VIII-IV в.пр.н.е.).Известно е , че етруските установяват градове по протежението на цяла северна и централна днешна Италия.Те допринасят много за културата на римляните. В архитектурно отношение приносът им се проявява в арката и свода, както и гладиаторската арена.

Вторият период е Републиканският (IV в.пр.н.е.-30 г.пр.н.е.)- приобщава се римската култура към гръцката-усвоява се ордерната система и пространството на портика, както и основите на латинската азбука, религиозните концепции и голяма част от изкуството и митологията.


Третият период (I в. от н. ера-III в . от н. ера) - е основаването на Римската империя .Това е времето , когато тя е в най-големия си възход и най-голямо равновесие. Архитектурата също достига пиковото си развитие. Резиденцията на първия император Август се намира на хълма Палатин и оттам произтича думата ‘palace’.

Четвъртият период е в по-късните векове.Тогава архитектурата постепенно запада с временни моменти на подем до падането на Западната Римска империя през 475 г.



Римската архитектура се харктеризира с голямо разнообразие на обектите-храмове , хиподруми , терми, градски жилищни сгради , вили , дворци , акведукти , триумфални арки , императорски форуми и др. Ордера като самостоятелна тектонична система придобива все по- силни пластично-декоративни форми и функции. Архитектурата на обществените и култовите сгради се отличава със запомняща се образна изразителност. Особена популярност придобиват зрелищните съоръжения- театри, зали за музикални продукции (одейони) и др. , чиито ‘театрон’ може да побере до 40 000 зрители. Строителството на Колизеума датира от имперския период на Рим, 70 г., но е официално открит през 80 г.Той се различава от древногръцките театри по това, че е двойно по-голям и по това, че древногръцкият театър се строи на наклонен терен. Колизеумът побира 50 000 души и в него се провеждат най-големите гладиаторски зрелища. Като допълнение Колизеумът имал средство за лошо време- устройство, което разтваряло голяма тента над сградата.

Развитие на интериора.Последователно се развиват както линейно-осовата ориентация на храмовете, така и стремежа за увеличаване на относително ограничените им вътрешни пространства.

Римският Пантенон отразява голямата идея за единна тържествена сграда , хранилище за всички богове и успоредно с това достъпна за големи човешки маси. Изявява се съвършено нова центрична композиция на пространствената форма.Планът е кръг с 2R=43,50 м , а покритието има полусферичен купол с аналогичен диаметър. Центричната куполна система се използва и при решения на сгради с по-скромни размери. Кръглата форма в разпределението се преодолява със създаване на ниши и междинни пространства на втори план. Нови пространствено-композиционни похвати се разкриват в базиликата на Максенций.Използва се система от сводни конструкции-цилиндрични и за първи път кръстати ( при централният кораб на базиликата). Композиционното степенуване на пространството по големина към центъра се съпровожда от усложняване на пластиката на формаата и засилване на естествената светлина с появата на горна (т.нар.базиликална) осветление. Термите на Диоклециан и на Каракала в Рим имат широка и сложна структура – комплекс за къпане, помещения за отдих, площадки за спорт. Интериорът се развива по оси и се разкрива последователно, по части. Редуват се закрити и открити пространства, а динамиката се усилва от периферията към ядрото. Интериора на термите има силно доминиращо значение, с което се подчертават парадната тържественост и пищността. Ордера става основно средство за изпъкване на монументалния характер на вътрешните пространства.Други средства в арсенала на римските архитекти се ордерното членение, съчетанието на няколко мащаба, скулпторни релефи и цветни стенописи.Таваните се касетират с осмоъгълници, квадрати, къргове, триъгълници или ромбове(с розетка в центара).В храмовете и дворците вместо стенописи се използват облицовки от бели и полихромни мрамори.Употребява се също златен бронз.За плановата схема на едно фамилните жилищни сгради(домуси) атриума се превръща в официалната половина на дома , а около следващия перистилен двор се сеепарира интимния свят на семейството.Атриумния двор се покрива с оберлихт , а тържественоста му се акцентира с ордерни колонади.В домуса по основното осово направление се редуват вход , атриум, таблинум(представителна дневна )перистил , триклинум(трепезария за цялата фамилия), спални. В жилищния интериор преобладават стенописите.Фреските покриват целите стени и се разчленяват на полета във вертикална и хоризонтална посока.



Мебели. Изработват се от дърво, мрамор, бронз, върбови пръчки. Табуретките имат плоска седалка от слонова кост или метал , а краката им са извити като ''Х''.Креслата са само за висшите длъжностни лица.Креслата са два типа – гръцки без подръчници и римски с подръчници . Сгъваемите и тези с облегалка столове са широко разпространети в интериора .Краката на троновете имитират лъвски лапи, а подръчниците- сфинксове ,лъвове и грифони.Масите са правоъгълни или кръгли. Леглата напомнят древногрцкият прототип. Корпусните мебели са двукрилни шкафове с фронтон , ракли за дрехи, скринове с чекмеджета ,библиотечни шкафове.

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница